Р Е Ш Е Н И Е
№ V
- 38
08.05.2019г.
В И М Е Т
О НА
Н А Р О Д А
БУРГАСКИ ОКРЪЖЕН
СЪД, II-ро Гражданско отделение, пети въззивен състав, в публично съдебно
заседание, на осми
април две хиляди и деветнадесета година, в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Вяра Камбурова
ЧЛЕНОВЕ: 1.Галя
Белева
2.Мл.с. Ваня
Ванева
при секретаря Таня Михова, разгледа докладваното от младши съдия Ваня Ванева
в.гр.д. №287 по описа за 2019г. на Бургаски окръжен съд, II-ро гражданско отделение, пети въззивен състав и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.258 и сл.от ГПК и е образувано по въззивната
жалба на
„ПРОФИ
КРЕДИТ България” ЕООД гр.София с ЕИК *********, с
която се обжалва Решение №273 от 20.12.2018 г., постановено по гр.д. №381/2018 г. по описа на Районен съд Карнобат.
С обжалваното решение районният съд е
отхвърлил
предявения от „Профи Кредит България“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр. София, бул. България 49, бл. 53Е, вх.В, против Д.С.Л., ЕГН **********, с постоянен и
настоящ адрес: ***, иск с правно основание чл. 415 ГПК вр. чл. 240 ЗЗД вр.чл.
79 ЗЗД, да се приеме за установено по отношение на
ответника, че съществува вземането в размер на 2824.32 лева, представляващи
неизплатено парично задължение по Договор за потребителски кредит № **********,
ведно със законната лихва за забава от датата на входиране на заявлението в
районен съд до окончателното изплащане на задължението.
Оставена е без уважение претенцията на
„Профи Кредит България“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. България 49, бл. 53Е, вх.В за присъждане на
съдебно-деловодните разноски.
В жалбата се твърди, че решението на РС Карнобат е неправилно. По-конкретно се посочва, че са неправилни и необосновани изводите на съда, че вземането е
недължимо поради това, че настъпилата предсрочна изискуемост на вземането не е
била съобщена на длъжника. Сочи се, че ищецът е небанкова финансова институция
по смисъла на чл.3, ал.1 от Закона за кредитните институции, поради което
чл.60, ал.2 от ЗКИ, съответно и т.18 от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014
г. на ВКС по тълк.дело № 4/2013 г. на ОСГТК, е неприложимо в настоящия случай.
Твърди се, че съгласно чл.12.3 от Общите условия към Договора за
потребителски кредит, при просрочване на една месечна вноска с повече от 30
календарни дни, договорът
за потребителски кредит автоматично се
прекратява и се обявява неговата предсрочна изискуемост, без да е необходимо кредитополучателят да се уведомява
за това.
На следващо място се посочва, че е
неправилно и неоснователно заключението на първоинстанционния съд, че споразумението
за предоставяне на пакет от допълнителни услуги е нищожно, поради противоречие
с императивните правни норми на чл. 19, ал.4 от ЗПК и с добрите нрави. Твърди се, че сключването на такова споразумение е
по избор на потребителя и зависи единствено от неговата воля, а кредиторът
предлага и реално отпуска кредити и без закупен такъв пакет. Изложени са
подробни съображения.
Претендира се отмяна на първоинстанционното решение и постановяване на решение, с което искът да се уважи в пълен размер. Не
са ангажирани доказателства.
В законоустановения срок е подаден отговор на въззивната жалба от Д.С.Л. ***,
чрез адв. Т.Т. – БАК, особен представител, със съдебен адрес:***, с който
въззивната жалба се оспорва като неоснователна.
Твърди се, че неправилно въззивникът е
прибавил изтекли лихви към главницата, преобразувал ги е в главница и върху тях
е начислил лихви, в противоречие с чл. 10, ал.3 от ЗЗД. Поради това се изразява
становище за нищожност на всички разпоредби от допълнителните споразумения, с
които изтеклите лихви са капитализирани.
Посочва се, че не е надлежно обявена
предсрочната изискуемост на кредита, на който е основан предявеният иск.
Твърди се, че споразумението за
предоставяне на пакет от допълнителни услуги, заобикаля ограничението на чл.
19, ал. 4 от Закона за потребителския кредит и поради това е нищожно, а
вземанията по него - недължими. Иска се от съда да потвърди обжалваното
решение. Не са ангажирани доказателства.
Бургаският окръжен съд намира въззивната
жалба за редовна и допустима. Подадена е в срок, от легитимирано лице, срещу
подлежащ на обжалване съдебен акт.
В съдебно заседание въззивникът не
изпраща представител.
В съдебно заседание въззиваемата Д.С.Л.,
редовно призована, не се явява, явява се процесуалният ѝ представител
адв. Т..
При служебната проверка по чл. 269 ГПК
Бургаският окръжен съд намери атакуваното решение за валидно и допустимо.
По основателността на въззивната жалба и
съществото на спора Бургаският окръжен съд намира следното:
Районният съд се е произнесъл по иск с
правно основание чл.240 ЗЗД, вр. чл. 79 ЗЗД, предявен по реда на чл. 415, вр.
чл. 422 от ГПК.
На 18.09.2017г. „Профи Кредит България“
ЕООД е подало заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК
срещу Д.С.Л. за заплащане на сумата от 2824,32 лв. – главница, лихва за забава от
26.01.2017г. до 04.04.2017г. в размер на 9,80 лв., както и лихвата от датата на
подаване на заявлението до изплащане на вземането, като е посочено, че
паричното вземане е за неизпълнено задължение по договор за потребителски
кредит №********** от 24.08.2016г.
На 20.09.2017г. е издадена Заповед №758
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, с която е разпоредено
длъжникът Д.С.Л., да заплати на „Профи Кредит България“ ЕООД следните суми: 2824,32
лв. – главница, 9,80 лв. – лихва за забава върху главницата за периода от
26.01.2017г. до 04.04.2017г., ведно със законната лихва от подаване на
заявлението – 18.09.2017г. до окончателното изплащане, както и сумата от 106,68
лв. разноски по делото.
С Разпореждане №211/21.02.2018г.
районният съд е указал на основание чл. 415, ал.1, т.2 от ГПК на заявителя, че
може да предяви иск за установяване на вземането си срещу длъжника, за което е
издадена горепосочената заповед по чл. 410 от ГПК. Заявителят е предявил иск по
реда на чл. 422 от ГПК в едномесечния срок.
С исковата молба се претендира да се
приеме за установено, че ответникът дължи на ищеца сумите, за които е издадена
заповед за изпълнение №758 от 20.09.2017г. за изпълнение на парично задължение
по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№1107/2017г. по описа на Районен съд Карнобат, по
сключен договор за потребителски кредит №********** от 24.08.2016г., с общо
задължение 2824.32 лв. за срок от 24 месеца, размер на месечната вноска 134.53
лв., платима на 25-ти ден от месеца, считано от датата на подаване на
заявлението 18.09.2017г. до окончателното плащане на сумата.
С исковата молба изрично е направен
отказ от претендираната със заявлението лихва за забава в размер на 9,80 лв.,
поради липса на материален интерес.
Ищецът твърди, че е настъпила предсрочна
изискуемост на кредита на 04.04.2017г. поради просрочие на една месечна вноска
с повече от 30 календарни дни, като на 05.04.2017г. е изпратено уведомително
писмо от страна на ищцовото дружество, с което ответницата е уведомена, че
договорът е прекратен и е обявена неговата предсрочна изискуемост.
Твърди се, че размерът на погасеното
задължение е 404.40 лв., а дължимият остатък – 2824.32 лв.
С Определение №545/14.09.2018г. на КРС,
на ответника е назначен особен представител на основание чл.47, ал.6 ГПК, който
е депозирал отговор на исковата молба, с който предявеният иск се оспорва. Изложени
са съображения и се претендира отхвърляне на исковата претенция.
За установяване на твърдените
обстоятелства са представени следните писмени доказателства - Договор за
потребителски кредит; Декларации към договора; Споразумение за предоставяне на
пакет от допълнителни услуги; Общи условия на „Профи Кредит България“ към
договор за потребителски кредит; погасителен план към договор за потребителски
кредит, два броя преводни нареждания за сумите от 308.05 лв. и 991.95 лв.; молба
от 23.08.2016г. от Д.Л. до „Профи Кредит България“, с която се декларира, че
ответницата желае да бъде погасено със сумата по отпуснатия кредит, нейно
задължение към трето лице - Изи Асет Мениджмънт в размер на 308.05 лв., заявление за промяна на
погасителен план и Анекс към договор за потребителски кредит, извлечение по
сметка към договор за потребителски кредит; уведомително писмо.
От представените по делото доказателства,
се установява, че страните са сключили договор за потребителски кредит №**********
на 23.08.2016г., съгласно който на ответника Д.Л. е отпуснат кредит в размер на
1300 лв. за срок от 24 месеца, с месечна вноска в размер на 80.37 лв., с падеж
на вноската 25-ти ден от месеца. С начислените лихви дължимата от Д.Л. сума е в
размер на 1928.88 лв. В договора за кредит фигурира избран и закупен пакет
допълнителни услуги за сумата от 1299,84 лв., с размер на вноската по него
54.16 лв., в резултат на което общото задължение по сключения договор за
потребителски кредит е 3228.72 лв. с месечна вноска 134.53 лв. с дата на
погасяване 25-ти ден от месеца.
От представените по делото преводни
нареждания е видно, че от страна на ищцовото дружество е заплатена сумата в общ
размер от 1300 лв., от които 308,05 лв. - в изпълнение на молба от страна на
длъжника, сумата да бъде преведена на Изи Асет Мениджмънт АД за погасяване на
задължение на Д.Л. към посоченото дружество, както и сумата от 991.95 лв.,
заплатени директно по сметка на ответницата.
От представените заявление за промяна на
погасителен план и Анекс №1 към сключения договор за потребителски кредит е
видно, че страните са договорили отлагане на една погасителна вноска /четвърта
поред/. Видно е също, че страните са договорили нов погасителен план, който се
променя от 24 на 25 погасителни вноски, последната от които с дата на погасяване
– 25.09.2018г.
С исковата молба се прави признание, а и
се установява от доказателствата по делото, че ответницата е погасила три
месечни вноски и една непълна в общ размер 404,40 лв. В извлечението по сметка
е посочено, че остатъчното задължение е в размер на 2824.32 лв.
Представено е уведомително писмо от
05.04.2017г., видно от което ищцовото дружество уведомява длъжника, че считано
от 04.04.2017г. договорът е едностранно прекратен, а задължението по кредита е
предсрочно изискуемо. Няма доказателства уведомлението да е изпратено, нито пък
да е достигнало до длъжника, а точно обратното - ищецът поддържа становището
си, че такова изрично волеизявление не е необходимо, тъй като в т.12.3 от ОУ е
разписано, че в случай на просрочие на една месечна вноска с повече от 30
календарни дни, настъпва предсрочно прекратяване на договора и обявяване на
неговата предсрочна изискуемост, без да е необходимо кредитора да изпраща на
длъжника уведомление.
При така установената фактическа
обстановка, съдът намира следното от правна страна:
Спорът между страните се свежда основно
до това дали в случая е приложимо разрешението дадено в т.18 от ТР№4/2013г.
ОСГТК на ВКС.
В посоченото тълкувателно решение изрично
е записано, че „в хипотезата на предявен иск по чл.422, ал.1 ГПК за вземане,
произтичащо от договор за банков кредит с уговорката, че целият кредит става
предсрочно изискуем при неплащането на определен брой вноски или при други
обстоятелства, и кредиторът може да събере вземането си без да уведоми
длъжника, вземането става изискуемо с неплащането или настъпването на
обстоятелствата, след като банката е упражнила правото си да направи кредита
предсрочно изискуем и е обявила на длъжника предсрочната изискуемост“. Това е
така, защото предсрочната изискуемост представлява изменение на договора, което
за разлика от общия принцип на чл.20а, ал.2 ЗЗД, настъпва с волеизявление само
на едната страна и при наличието на две предпоставки: обективният факт на
неплащането и упражненото от кредитора право да обяви кредита за предсрочно
изискуем /чл.60, ал.2 ЗКИ/.
Няма
спор, че в настоящия случай, ищецът е небанкова финансова институция по смисъла
на чл.3, ал.1 ЗКИ и по отношение на него е неприложима разпоредбата на чл.60,
ал.2 ЗКИ.
Независимо от обстоятелството, че
ищцовото дружество не е банка, а финансова институция, даденото в цитираното тълкувателно
решение, разрешение за необходимостта
преди подаването на заявлението да се съобщи на длъжника изявлението на
кредитора, че счита кредитът за предсрочно изискуем, е принципно и следва да
намери приложение в настоящия случай. Същото следва да се прилага не само за
настъпване на предсрочната изискуемост на задължения по договор за банков
кредит /който по същността си е договор за заем/, но и по отношение
настъпването на предсрочна изискуемост на разсрочени парични задължения по
други договори, по които престацията на кредитора е била изпълнена в цялост, а
задължението на длъжника е разсрочено. Не съществуват правно-логически
аргументи, които да дадат основание за различно третиране на предсрочната
изискуемост на кредитите /заемите/, отпускани от небанкови финансови институции
и тези, отпускани от банки. Няма основание заемодателят, който е финансова
институция по смисъла на чл. 3, ал. 1 ЗКИ и по занятие предоставя заеми със
средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други
възстановими средства, да бъде освободен от задължение да обявява на длъжника,
че счита кредитът за предсрочно изискуем, защото това несъмнено би го поставило
в привилегировано положение спрямо банката, която също по занятие предоставя в
заем парични суми за своя сметка и на собствен риск. Отделно от това
кредитополучателите по договори, сключени с небанкови финансови институции,
биха били поставено в по-неблагоприятно положение спрямо длъжниците по договори
за банкови кредити. В този смисъл е формирана задължителна съдебна практика.
Съгласно изричната разпоредба на чл. 71 ЗЗД, предсрочна изискуемост на едно срочно задължение може да настъпи само в
три конкретно посочени хипотези, а именно: когато длъжникът е станал
неплатежоспособен; когато със своите действия е намалил дадените на кредитора
обезпечения или когато не му е дал обещаните обезпечения. Съгласно чл.20а от ЗЗД договорите могат да бъдат изменени, прекратени, разваляни или отменени само
по взаимно съгласие на страните или на основания, предвидени в закона. В случая
в т.12.3 от ОУ е предвидено чрез изявлението на кредитора договорът се
трансформира от срочен в безсрочен такъв, което дава възможност да се иска
незабавното изпълнение на задължението без за това да бъде уведомяван длъжника.
Това представлява изменение на договора, което е възможно само по взаимно
съгласие на страните или на основания, предвидени в закона, какъвто не е
настоящият случай. Следователно независимо дали в договора има уговорка, че при
неплащане на определен брой вноски или други обстоятелства, това не поражда
действие, освен ако кредиторът изрично не е заявил, че упражнява правото си да
обяви кредита за предсрочно изискуем и това волеизявление е достигнало до
длъжника.
По изложените съображения настоящият
състав приема, че предвидената в т.12.3 от ОУ автоматична предсрочна
изискуемост не представлява договорно отклонение от общото правило на чл.71 ЗЗД, поради което такава не е настъпила.
Независимо от гореизложеното следва да
бъдат отчетени вноските с настъпил падеж към датата на формиране на силата на
пресъдено нещо, в какъвто смисъл е задължителната практика на върховната
съдебна инстанция, обективирана в т.1 от ТР №8/2017г. от 02.04.2019г. на ОСГТК
на ВКС.
Ето защо и предявеният в настоящото
производство иск се явява основателен до размера на падежиралите вноски на
основание чл.235, ал.3 ГПК, /така както е разяснено и в т.9 ТР №4/2013г. на
ОСГТК на ВКС/, като в настоящия случай са падежирали всички незаплатени вноски
по договора за кредит, тъй като последната от тях е била с дата на погасяване –
25.09.2018г.
От доказателствата по делото се
установява, че страните са договорили
сума на одобрен и отпуснат заем в размер на 1300 лв. От представените по
делото преводни нареждания безспорно се установява, че именно това е сумата,
която е преведена по сметката на ответника. За останалите претендирани от
ищцовото дружество суми – тези по предоставения „пакет от допълнителни услуги“,
липсват доказателства да са били преведени. Не е ясно какъв пакет от
допълнителни услуги е закупен на стойност 1299.84 лв. Изводът, който се налага
е, че услуга, за която да се дължи такса не е предоставяна, липсва конкретно
поето задължение в този смисъл от страна на кредитора. По делото няма данни
ответникът да се е възползвал от тази допълнителна услуга. Следва да се приеме,
че тази клауза е нищожна поради липса на основание и съгласие на страните. Ако
въобще става дума за предоставяне на каквито и да било допълнителни услуги, то
те следва да бъдат включени в ГПР, тъй като това са възнаграждения по самия
договор за кредит - чл.19, ал.1 ЗПК. В случая това не е сторено и по този начин
заобикаляйки закона, се постига ГПР по-голям от петкратния размер на законната
лихва, поради което клаузата е нищожна.
Ето защо, настоящият състав намира, че
сумата от 1299.84 лв. не е дължима на ищцовото дружество от страна на длъжника.
Общото задължение по кредита, без сумата
по допълнителното споразумение е в размер на 1928.88 лв. Установи се по делото,
а и не е спорно между страните, че е заплатена сума в размер на 404.40 лв. Предвид
изложеното следва да се приеме, че размерът на дължимата сума по кредита е 1524,48
лв., представляваща сбор от незаплатените месечни вноски всяка по 80.37 лв. Съгласно
приложения погасителен план към дата на приключване на съдебно дирене всички вноски
са с настъпил падеж.
По изложените съображения въззивната
жалба е частично основателна. Обжалваното решение следва да бъде отменено в
частта, с която е отхвърлен иска за сумата от 1524.48 лв., ведно със законната
лихва от датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане. В
останалата част - за горницата над посочената сума до пълния предявен размер от
2824.32 лв. искът е неоснователен и решението
следва да бъде потвърдено.
При този изход на спора, претенцията на
въззивника за присъждане на разноските е частично основателна. Претендират се
разноски за производството пред въззивната инстанция в общ размер 656,48, от
които: 56,48 лв. – държавна такса; 300 лв. – юрисконсултско възнаграждение; 300
лв. – възнаграждение за особен представител. Съобразно уважената част от иска,
на въззивника се дължат разноски в размер на 354,35 лв.
В настоящото производство съдът следва
да се произнесе и по отношение на направените разноски в заповедното
производство, съгласно разясненията, дадени в т.12 от ТР№4/2013г. на ОСГТК на
ВКС. В случая те са определени от заповедния съд в общ размер на 106,68 лв., от
които: 56,68 лв. държавна такса и 50 лв. юрисконсултско възнаграждение. Предвид
изхода на спора, на въззивника са дължими разноски за заповедното производство
в размер на 57,58 лв.
Така мотивиран, Бургаският окръжен съд
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение№273 от 20.12.2018г.,
постановено по гр.д.№381/2018г. по описа на Районен съд Карнобат, в частта, с
която е отхвърлен иска, предявен от „Профи Кредит България“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. България 49, бл.
53Е, вх.В, против Д.С.Л., да се приеме за установено по отношение на ответника,
че съществува вземането в размер на 1524.48
лв., представляваща неизпълнено задължение по договор за потребителски кредит №
********** от 23.08.2016 г., ведно със законната лихва върху главницата,
начиная от датата на подаване на заявлението – 18.09.2017г., до изплащане на
вземането като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Д.С.Л.,
ЕГН ***********, с адрес ***, че дължи на „Профи Кредит България“ ЕООД, ЕИК: *********,
със седалище и адрес на управление гр.София, бул.“България“ №49, бл.53Е,вх. В,
чрез пълномощника юрк. Радина Иванова Иванова, на основание договор за
потребителски кредит №********** от 23.08.2016г., сумата от 1524.48 лв. /хиляда
петстотин двадесет и четири лева и четиридесет и осем стотинки/, представляваща
неизпълнено задължение по договор за потребителски кредит, ведно със законната
лихва от датата на подаване на заявлението - 18.09.2017г., до окончателно
изплащане на вземането, за които суми е издадена заповед за изпълнение №758 от
20.09.2017г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№1107/2017г.
по описа на Районен съд Карнобат.
ОСЪЖДА Д.С.Л., ЕГН ***********, с адрес ***,
да заплати на „Профи Кредит България“ ЕООД, ЕИК175074752 със седалище и адрес
на управление гр.София, бул.“България“ №49, бл.53Е, вх. В, чрез пълномощника
юрк. Радина Иванова Иванова,
сумата от 354,35 лв. /триста петдесет
и четири лева и тридесет и пет стотинки/, представляваща
направените съдебно-деловодни разноски пред въззивната инстанция съобразно
уважената част от иска.
ОСЪЖДА Д.С.Л., ЕГН ***********, с адрес ***,
да заплати на „Профи Кредит България“
ЕООД ЕИК175074752 със седалище и адрес на управление гр.София,
бул.“България“ №49, бл.53Е,вх. В, чрез пълномощника юрк. Радина Иванова Иванова, сумата от 57,58 лв. /петдесет и седем лева и петдесет
и осем стотинки/, представляваща направените
съдебно-деловодни разноски в заповедното производство.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата
обжалвана част.
Решението е окончателно и не подлежи на
касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: