Решение по дело №1704/2021 на Районен съд - Димитровград

Номер на акта: 314
Дата: 1 декември 2022 г.
Съдия: Огнян Христов Гълъбов
Дело: 20215610101704
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 29 октомври 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 314
гр. гр. Димитровград, 01.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДИМИТРОВГРАД в публично заседание на първи
ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Огнян Хр. Гълъбов
при участието на секретаря Дарина М. Петрова
като разгледа докладваното от Огнян Хр. Гълъбов Гражданско дело №
20215610101704 по описа за 2021 година
Ищецът „Т.“ООД твърди в искова молба, че като наемател сключил договор за наем
на част от сграда- Самостоятелен обект в сграда с кадастрален идентификатор
21052.1016.164.9.3- трети етаж от сграда с административен адрес в Димитровград, ул.“***,
с ответника Р. Х. Т., действаща като ЕТ“***-Р. Х.“, като наемодател. Самостоятелният обект
се намирал в пететажна сграда, като всички етажи били с еднаква квадратура от 377 кв.м. В
сградата имало общ асансьор, обща система за отопление и охлаждане, като отделно на
всеки етаж имало монтирани конвектори и климатици. Последният етаж бил оборудван с
пералня, сушилня, готварска фурна и котлони, хладилник, фризер и др.уреди, тъй като се
използвал и за жилищни нужди от Р. Т. и семейството й. Посочва, че първи и втори етаж от
сградата се ползвали от „***“ЕООД; третият етаж- от ищеца, като наемател от 16.10.2019г.
до 06.06.2021г. и като собственик от 07.06.2021г.; четвъртия етаж бил собственост на *** и
се ползвал също от ищеца от м.октомври 2019г., за което имало сключен договор за наем от
01.06.2020г.; петия етаж бил собственост на ответника и се ползвал като жилище и офис.
Поддържа, че в сградата имало две партиди за отчитане на консумирана ел.енергия, които
били с титуляр „***“ ЕООД. Първата партида отчитала консумирана ел.енергия на първи и
втори етаж, а втората партида- на трети, четвърти и пети етажи. По този начин, фактурите в
които било обективирано задължението за заплащане по двете партиди се издавали на името
на „***“ ЕООД. Като собственик и наемател в гореописаната етажна собственост, ищецът
постигнал устна договорка с „***“ ЕООД да префактурира на негово име консумираната
ел.енергия, отчетена по втората партида за трети, четвърти и пети етажи, а „Т.“ЕООД да
получава от ответника 1/3 от стойността, съответстваща на частта от общата площ в
сградата, която се използва от Р. Христов Т.. За периода от м.октомври 2019г. до м.август
2021г.“***“ ЕООД префактурирало на „Т.“ООД 23 фактури на обща стойност 26715,30 лева
1
с ДДС, като това бил размера на ползваната ел.енергия, съгласно показанията на втората
партида, отчитаща захранването на 3,4,и 5 етажи в сградата. Заявява, че всеки месец
уведомявал ответника за получените фактури за ел.енергия и съответно нейното
задължение, като тя обещавала да плати, но към настоящия момент все още не била
направила това. Дължимата от ответника сума била в размер на 8905,10 лева с ДДС, т.е.1/3
от общата сума. Поддържа, че на ответника била префактурирана само част от дължимата
сума с фактура №336/29.09.2021г., а именно 8043,05 лева за периода от м.октомври 2019г. до
м.август 2021г. Фактурата била получена от ответника, но с писмен отговор от неговия
пълномощник била върната в оригинал, като било възразено, че не се дължи плащане по
тази фактура, тъй като не е отразена в счетоводството на ЕТ. Предвид изложеното, за ищеца
бил налице правен интерес от предявяване на настоящия иск. Иска съдът да постанови
решение, с което да осъди ответника да заплати на ищеца сумата от 8043,05 лева,
представляваща съответната част, съгласно ползваната от нея в процесната сграда в
Димитровград, ул.“*** от изразходваната ел.енергия, отчетена за ползването на 3,4 и 5 етаж
от същата сграда, за периода от м.октомври 2019г. до м.август 2019г., ведно със законната
лихва от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното плащане на
главницата. Претендира присъждане и на направените по делото разноски.
Ответникът Р. Х. Т., депозира отговор на исковата молба, в който поддържа, че
предявения иск е допустим, но неоснователен. Твърди, че не дължи претендираната сума за
изразходвано електричество и тя се явява в необоснован размер, който не произтича нито от
употребената от ответника ел.енергия, нито от договаряни цени на ел.енергията между
страните по делото. Посочва, че ищецът извеждал размера на исковата си претенция от
обстоятелството, че ответника е собственик на 1/3 от площта, за която има поставен
електромер. Така получената сума от 8905,10 лева по неясен начин била намалена на
8043,05 лева. Представените фактури със съдържаща се в тях информация не обосновавали
дължимостта на суми за ел.енергия ползвана от ответника. Претендираната сума не можело
да се обвързва с площта и собствеността на петия етаж, а трябвало да се основава на
количества, реално употребени от ответника. Поддържа, че ищеца ползва третия етаж за
промишлени цели- шивашки цех, като потребената от него ел.енергия била несравнима като
количество спрямо ел.енергията за битови цели, която можела да се употреби от ответника.
Поради това, било невъзможно да се претендира заплащане на сума за електричество на
квотен принцип- 1/3 от общата сума по фактурата. Заявява, че петия етаж, собственост на Р.
Т. се ползвала и от „***“ЕООД. Страните нямали договорка ЕТ“***“ да заплаща на ищеца
суми в посочения размер, като такива не били съобщавани и търсени от Р. Х.. Поддържа, че
през процесния период ответника плащал други консумативни разходи- за СОТ, интернет и
телефон, които се дължали и от ищеца. Възразява, че ответника не била плащала за
ел.енергия за ползваното от нея помещение на петия етаж, като поддържа, че ежемесечно
плащала 100 лева в брой на управителите на дружеството, за което ищеца не издавал
надлежен документ. На следващо място, възразява, че ищеца има действителна претенция
към ответника за заплащане на електроенергия, като твърди, че през процесния период
никога не бил издавал фактури, покани, протоколи за дължими от Р. Т. суми за ел.ток.
2
Поддържа, че фактура №336/29.09.2021г. била издадена в отговор на претенцията на
ответника към ищеца за заплащане на дължим остатък от фактура №1596/26.02.2021г. в
размер на 10812,04 лева, за което „Т.“ООД било уведомено с покана за плащане на
21.09.2021г., а в последствие било образувано и дело в РС-Димитровград с №1672/2021г. С
издаването на фактурата на стойност 8043,05 лева ищецът се стремял единствено да намали
размера на задължението си към ЕТ“***“, чийто собственик била ответника Р. Х. Т..
Предвид изложеното, иска съдът да отхвърли изцяло исковите претенции. Претендира
присъждане и на направените деловодни разноски.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства – поотделно и в тяхната
общност, приема за установено от фактическа страна следното:
Съгласно Решение №20/25.01.2013г. по гр.д.№2019/2012г. по описа на РС-
Димитровград, съдът е прекратил гражданския брак, сключен между *** и Р. Х. **, по
взаимно съгласие. Допусната е промяна на фамилното име на съпругата, като е
възстановено нейното предбрачно име Т.. Утвърдено е постигнато между съпрузите
споразумение, съгласно което в дял на *** са поставени недвижими имоти, сред които
самостоятелни обособени обекти в 5-етажна масивна сграда с идентификатор
21052.1016.164.9 в поземлен имот с идентификатор 21052.1016.164 по кадастралната карта и
кадастралните регистри на Димитровград, с адрес в Димитровград, ул.“***, представляващи
първи, втори и четвърти етаж от сградата. В дял на Р. Х. ** били поставени недвижими
имоти, сред които самостоятелни обособени обекти в 5-етажна масивна сграда с
идентификатор 21052.1016.164.9 в поземлен имот с идентификатор 21052.1016.164 по
кадастралната карта и кадастралните регистри на Димитровград, с адрес в Димитровград,
ул.“***, представляващи трети и пети етаж от сградата.
Видно от приетия като доказателство по делото Договор за наем на собственост от
16.10.2019г. ответника Р. Х. Т., в качеството й на управител на ЕТ “******-Р. Х.“ е
предоставила под наем на ищеца „Т.“ЕООД за временно и възмездно ползване трети етаж на
фабрична сграда, представляваща Самостоятелен обект в сграда с кадастрален
идентификатор 21052.1016.164.9.3, находящ се в Димитровград, ул.“***, ет.3, с площ от 377
кв.м. Срокът на договора е за една година, считано от 16.10.2019г., като той се подновявал
автоматично ако страните не предявят претенции. Съгласно чл.6 от Договора, наемателят
бил длъжен да заплаща всички консумативни разходи /ел.енергия, водоползване и др./, за
консумираната ел.енергия и водоползване ще получава фактури от „***“ ЕООД.
Съгласно представения от ищеца Договор за наем на недвижим имот от 01.06.2020г.,
сключен между ***, като наемодател, и „Т.“ООД, като наемател, първият предоставя на
ответното дружество за временно и възмездно ползване помещение, находящо се в
Димитровград, ул.“***, ет.4, с площ от 377 кв.м. Съгласно чл.10 ал.3 от Договора, всички
разходи, свързани с ползването на имота, са за сметка на наемателя. Срокът на договора е
една година ,считано от датата на подписването му, като той се счита за продължен за същия
период, ако наемателя продължи да ползва имота и наемодателя не се противопостави на
това.
3
Според приетия като доказателство по делото Нотариален акт за покупко-продажба
на недвижим имот №198, том 2, рег.№3276, дело №305/2021г., по описа на нотариус **, на
07.06.2021г. Рака Х. Т. продала на „Т.“ООД следния свой собствен недвижим имот:
Самостоятелен обект в сграда с идентификатор *********.164.9.3 по кадастралната карта и
кадастралните регистри на Димитровград, с адрес на обекта в Димитровград, ул.“***, ет.3 с
площ от 377 кв.м., като самостоятелния обект представлява целия трети етаж от сграда с
идентификатор 21052.1016.164.9, разположена в поземлен имот с идентификатор
21052.1016.164, с предназначение на самостоятелния обект- за търговска дейност.
От представените от ищеца 23бр.фактури, издадени през периода от 27.11.2019г. до
13.09.2021г. от „***“ ЕООД се установява, че това дружество е префактурирало задължения
за ел.енергия, консумирана в ползваните от ищеца и ответника трети, четвърти и пети етаж
от сградата, находяща се в Димитровград, ул.“***.
На 29.09.2021г. „Т.“ООД издало на ЕТ“***-Р. Х.“, представляван от ответника Р. Х.
**, фактура №336 за префактуриране на ел.енергия за периода от м.октомври 2019г. до
м.август 2021г. на стойност 8043,05 лева с ДДС. Получателят на фактурата обаче върнал
същата, като възразил, че не дължи плащане по фактурата, тъй като тя не била отразена в
счетоводството на ЕТ.
По молба от ответника с правно основание чл.192 от ГПК, съдът изиска от третото
неучастващо в настоящото дело лице- „***“ ЕООД, с ЕИК **, представлявано от управителя
*** документи за отчитане и плащане на ел.енергия консумирана за работата на конвектори,
разположени в ползваните от същото дружество помещения на петия етаж в сградата на
ул.“***, Димитровград. В тази връзка, с молба вх.№6613/03.10.2022г. по описа на съда,
управителя на горепосоченото дружество заявява, че цялата ел.енергия, употребена от
конвекторите, разположени в сградата на ул.“*** и употребената ел.енергия за останалите
ел.консуматори в сградата се заплаща на ЕВН от „***“ЕООД. Електромерите /две
измервателни точки/ се водят по партида на „***“ЕООД. Дружеството префактурира част от
платената от него ел.енергия и от двете измервателни точки /съответно 50% на „Т.“ООД от
показанията на измервателна точка „Термопомпена система“ и на база контролен
електромер, който се засича с представители на двете страни за измервателна точка
„Останало потребление на ел.енергия“/. Месечните показания от контролния електромер за
втората измервателна точка се засичат в присъствието на представители на двете фирми,
като за това няма съставени протоколи, отчети или друг писмен документ. Единствените
писмени документи са издаваните фактури за префактурираната ел.енергия.
За изясняване на обстоятелствата по делото, по искане на страните съдът допусна до
разпит по един свидетел, ангажиран от всяка от тях.
В своите показания свид.***, посочена от страна на ищеца, поддържа, че познава
страните по делото, тъй като от м.януари 2020г. работи в „Т.“ООД. Сградата, в която се
помещавали, имала две партиди за отчитане на консумираната ел.енергия. Едната се
отнасяла за консумацията в сградата, а другата за термопомпената станция. Токът бил
4
промишлен, като се отчитал ежемесечно в началото на месеца. Това ставало с представител
на „***“ЕООД, с когото отчитали контролните електромери. Въпросната фирма имала два
такива електромера- на първия и на втория етаж. Термопомпената станция била
предназначена за охлаждане и отопление на сградата. Всички етажи се ползвали от тази
станция. Първият и вторият етаж се ползвали от „***“ЕООД, като на всеки от тях имало
контролен електромер. Третия и четвъртия етаж се ползвали от ищеца, а на петия живеела
ответника. За последните три етажа от сградата нямало електромери. Общата консумация на
ел.енергия се отчитала от общ електромер, който се водел по партида на „***“ЕООД. От
тези показания се приспадали показанията на контролните електромери за първи и втори
етаж, а разликата била дължима от ползвателите на трети, четвърти и пети етажи.
Стойността на тази разлика се заплащала на „***“ ЕООД от страна на ищеца. В показанията
си свидетелят посочва, че петия етаж се ползва от ответника, като не знаела тя да е плащала
за консумирания в обекта ток.
Според показаният на свид.***, ангажирана от страна на ответника, на петия етаж на
сградата имало обособен един апартамент от около 100 кв.м., в който живеела Р. Т.. Там
имало и две помещения на бившия й съпруг, в които той държал своя документация. Имало
и други помещения, които не се използвали за нищо. Освен Т. друг не присъствал и не
живеел на етажа през процесния период. От 2021г. тя също вече не живеела на този етаж.
Според свидетелят, ответника имала уговорка с ищеца да му плаща по 100 лева на месец за
ток за периода, когато живеела на петия етаж, конкретно обаче не била свидетел на такива
плащания.
За изясняване на обстоятелствата по делото, по искане на страните, съдът назначи и
изслуша заключения на съдебно-техническа експертиза и на допълнителна съдебно-
техническа експертиза. Според първоначалното заключение на вещото лице инж.М. Х.,
сградата намираща се в Димитровград, ул.“***, се захранва с ел.енергия от
електроразпределителната мрежа на „ЕР юг“ЕАД-Пловдив, за което е открит клиентски
№********** на „***“ЕООД, с две измервателни точки: ИТН ***, в която е монтирано СТИ
за отчитане на консумираната ел.енергия за производствени нужди на сградата и ИТН ***, в
която е монтирано СТИ за отчитане на консумираната ел.енергия само от термо-помпената
станция, осигуряваща климатизацията на всички етажи в сградата. „***“ ЕООД е заплащало
на „ЕР юг“ЕАД ползваната и отчетена ел.енергия по отчетните данни от двете СТИ
ежемесечно за процесния период от 01.10.2019г. до 31.08.2021г. „***“ ЕООД е монтирало
2бр.контролни електромери за отчитане на консумираната ел.енергия на първи и втори етаж.
Разликата от консумираната ел.енергия в цялата сграда, отчетена от СТИ в ИТН *** и
отчетената ел.енергия от контролните електромери на първи и втори етажи, е предоставена
за ползване и заплащане на ищеца „Т.“ООД от трети, четвърт и пети етажи. Отчитането на
консумираната ел.енергия от СТИ в ИТН *** и от монтираните електромери на първи и
втори етажи през процесния период е извършвано ежемесечно от служители на „***“ ЕООД
и „Т.“ ООД. Консумираната ел.енергия е префактурирана от „***“ ЕООД и залащана от
„Т.“ООД, съгласно предварително договорени условия. В сградата е изградена термо-
5
помпена станция, осигуряваща климатизация на всички етажи. Консумираната ел.енергия от
термо-помпената станция се отчита от СТИ с ИТН ***, като се префактурира от „***“
ЕООД на „Т.“ООД, съгласно предварително уговорени условия. Общият брой на
конвекторите в сградата възлиза на 50бр. или по 10бр. на всеки от петте етажа. Според
вещото лице, реално ползваната ел.енергия от ответника Р. Х. Т. за пети етаж от сградата за
периода от 01.10.2019г. до 31.08.2021г. е общо 15712,224 кW/h, на стойност 3327,40 лева. За
същия период, реално ползваната от ищеца „Т.“ООД ел.енергия за трети и четвърти етажи
от сградата е 59555,59 кW/h, на стойност 15712,94 лева. Реално ползваната от ответника
ел.енергия за климатизация на петия етаж на сградата за процесния период е 19647,630
кW/h, на стойност 3931,02 лева / за всички 10бр.конвектори/. Реално ползваната от
ответника за същия период ел.енергия и тази за климатизация на петия етаж е общо
35359,854 кW/h, на стойност от общо 7258,42 лева. Реално ползваната от ищеца „Т.“ООД
ел.енергия и реално ползваната от него ел.енергия за климатизация за процесния период
възлиза на 108674,66 кW/h, като стойността й е 25540,50 лева.
Съгласно заключението на назначената по делото Допълнителна съдебно-техническа
експертиза, петият етаж на процесната сграда, включва жилищна част и други помещения-
офиси и складове. Описани са електроуредите, монтирани във всяка от двете части на етажа,
както и е установено, че в жилищната част има 5 конвектора, а останалите пет броя
конвектори са монтирани в офисите и складовете. Разходът на ел.енергия на
електроуредите, монтирани в жилищната част на етажа за процесния период е 12850,882
кW/h. Разходът на ел.енергия на електроуредите, монтирани в офисите и складовете на
същия етаж е 3859,584 кW/h. Разходът на ел.енергия на електроуредите монтирани на петия
етаж е общо 16710,466 кW/h. Стойността на ползваната ел.енергия в жилищната част на
петия етаж през процесния период възлиза на 2603,12 лева, а тази в офисите и складовете на
същия етаж е 781,81 лева. Стойността на ползваната ел.енергия на петия етаж за целия
процесен период възлиза общо на 3384,93 лева. Разходът за ел.енергия за конвекторите,
монтирани в жилищната част на петия етаж за периода от 01.10.2019г. до 31.08.2021г. е
9823,815 кW/h и е на стойност 1965,51 лева. Разходът на ел.енергия за конвекторите,
монтирани в офисите и складовете на същия етаж за този период е 9823,815 кW/h, на
стойност 1965,51 лева. Общият разход за ел.енергия за конвекторите, монтирани на петия
етаж на сградата е 19647,630 кW/h на стойност 3931,02 лева.
При така установената фактическа обстановка съдът достига до следните правни
изводи:
Безспорно установено по делото е, че ответникът Р. Х. Т. е собственик на
самостоятелен обект в сграда представляващ пети етаж с идентификатор 21052.1016.164.9.5,
съгласно кадастралната карта и кадастралните регистри на Димитровград, с площ от 377
кв.м., с административен адрес в Димитровград, ул.“***. Между страните няма спор, че част
от въпросния пети етаж се използва от ответника за жилищни нужди, а останалата част е
заета от офиси и складове. Няма спор и относно това, че за петия етаж на сградата не е
открита самостоятелна партида за измерване на консумираната в него ел.енергия, нито е
6
монтиран контролен електромер за вътрешно отчитане количеството на ползвания ел.ток.
Безспорно установено е, че консумираната в цялата сграда ел.енергия се отчита от два
електромера, които се водят по партида на „***“ ЕООД, собственик и ползвател на първите
два етажа от сградата. Наред с това, на първи и втори етаж има монтирани контролни
електромери, показанията на които се приспадат от показанията на монтираното СТИ в ИТН
*** и разликата се префактурира от „***“ ЕООД на ищеца „Т.“ООД, като представлява
стойността на консумираната ел.енергия на трети, четвърти и пети етажи от сградата.
Спорно по делото е дължи ли плащане на консумирана ел.енергия в собствения си
пети етаж ответника и ако да – каква част от начислената на ищеца от „***“ЕООД обща
сума дължи за плащане ответника Р. Т..
На първо място съдът намира, че подходът на ищеца за установяване на
задължението за плащане на консумираната от ответника на петия етаж от сградата
ел.енергия, като 1/3 от начислената на трети, четвърти и пети етаж от сградата е неправилен.
В тази връзка следва да се има предвид, че от събраните по делото доказателства се
установи, че ползваните от ищеца трети и четвърти етажи представляват производствени
помещения, в които са монтирани и работят машини, чиято консумация на ел.енергия е
далеч по голяма от тази на битовите ел.уреди използвани от ответника в жилището й на
петия етаж. Поради това е неправилен извода на ищеца, че общата консумирана ел.енергия
следва да бъде разпределена за плащане на ползвателите на всеки от въпросните три етажа,
като се раздели на три равни части.
С оглед събраните по делото доказателства, съдът намира за установено, че за
периода от 01.10.2019г. до 31.08.2021г. трети и четвърти етажи от процесната сграда,
находяща се в Димитровград, ул.“*** са били ползвани от фирмата- ищец „Т.“ООД, а петия
етаж от същата сграда е собственост и съответно е ползван от ответника Р. Х. Т..
Въпросната пететажна сграда е захранена с ел.енергия от електроразпределителната мрежа
на „Електроразпределение юг“ ЕАД, за което на собственика на първия и втория етажи
„***“ ЕООД е открит клиентски №********** с две измервателни точки: ИТН ***, в която е
монтирано СТИ за отчитане на консумираната ел.енергия за производствени нужди на
сградата и ИТН ***, в която е монтирано СТИ за отчитане на консумираната ел.енергия
само от термо-помпената станция, осигуряваща климатизацията на всички етажи в сградата.
През процесният период „***“ ЕООД е заплащало на „ЕР юг“ ЕАД ползваната и отчетена от
двете ИТН ел.енергия, консумирана в цялата сграда. От така отчетената и плащана
ежемесечно сума „***“ е приспадал данните отчетени от монтираните на неговите първи и
втори етажи от сградата контролни електромери, като разликата всеки месец е
префактурирал за плащане на фирмата -ищец. Така формираната ежемесечно разлика
представлява консумираната ел.енергия от трети, четвърти и пети етаж на сградата, като
съответно се дължи за плащане от собствениците и ползвателите на тези три етажа.
Доколкото титуляря на партидата в електроразпределителното дружество е „***“ ЕООД, то
същото е префактурирало на „Т.“ ООД, собственик и ползвател на трети и четвърти етаж от
сградата, ежемесечно въпросната разлика. Следва да се има предвид обаче, че освен
7
задължението за плащане на консумираната ел.енергия на трети и четвърти етажи от
сградата в сумата, която ищцовото дружество е трябвало да заплати на титуляря на
партидата е включена и консумираната на петия етаж на сградата ел.енергия, която се
дължи от собственика на този етаж ответника Р. Т.. В настоящото производство същата не
оспори, че през периода от 01.10.2019г. до 31.08.2021г. е живяла на петия етаж от
процесната сграда и съответно е потребявала ел.енергия. С оглед на това, за нея е
възникнало и задължението да плаща ежемесечно потребеното количество ел.енергия. В
тази насока до приключване на производството пред РС-Димитровград Р. Т. не представи
доказателства. Действително посочения от нея свидетел *** твърди, че между ответника и
ищеца имало уговорка Т. да заплаща по 100 лева месечно за ел.енергия, но същата не била
свидетел нито на въпросната уговорка, нито на такива плащания, като не знае дали такива
въобще са били правени, какви суми и кога са били плащани. С оглед на това, съдът приема,
че по делото не се установиха доказателства в подкрепа на твърденията на ответника, че за
процесния период е плащала по 100 лева месечно на ищеца за консумираната на нейния
пети етаж от сградата ел.енергия.
На следващо място, съдът намира за недоказани твърденията на ответника, че не е
живяла на въпросния пети етаж през целия процесен период. В тази насока от страна на Р.
Т. също не бяха ангажирани никакви доказателства, като същевременно не се установи, че
тя не е ползвала намиращите се на този пети етаж електроуреди и съответно не е
консумирала ел.енергия.
Предвид липсата на монтирано на петия етаж средство за търговско измерване или
контролен електромер, както и времето през което е работил всеки един от намиращите се
там битови ел.уреди, за да бъде установена консумираната през процесния период
ел.енергия, съдът назначи съдебно -техническа експертиза. По методите, утвърдени в
ПИКЕЕ, на базата на вида на електроуредите и техния брой, единичната мощност на
съответните електроуреди, общата инсталирана мощност, коефициента на едновременност
на ползваната ел.енергия от съответния електроуред, времетраене на ползваната мощност,
вещото лице е установило, че през процесния период от 01.10.2019г. до 31.08.2021г. разхода
на ел.енергия на ел.уредите, монтирани на петия етаж, собственост на ответника, възлиза
общо на 16710,446 кWh. От тях 12850,882 кWh е ел.енергията, консумирана от ел.уредите
през периода в жилищната част на етажа, а 3859,584 кWh е ел.енергията, консумирана от
ел.уредите в офисите и складовете на същия етаж. Стойността на ползваната ел.енергия в
жилищната част през процесния период е 2603,12 лева, а на тази, ползвана в офисите и
складовете е 781,81 лева. Общата стойност на консумираната от ел.уредите на целия пети
етаж през периода от 01.10.2019г. до 31.08.2021г. е 3384,93 лева.
Съдът счита, че доколкото ответникът е собственик на целия пети етаж, като липсват
доказателства за договорка между страните консумираната от ел.уредите в офисите и
складовете на този етаж ел.енергия да се заплаща от трето лице, то Р. Т. дължи плащане на
цялото задължение за ел.енергия на етажа в размер на 3384,93 лева.
На следващо място, по делото безспорно се установи, че цялата сграда е
8
климатизирана, като нейното охлаждане и отопление се осъществява от общо 50 конвектора,
като на всеки от петте етажа са монтирани по десет броя от тях. На последният пети етаж
,според заключението на експертизата също са монтирани 10 конвектора, от които 5 броя са
в жилищната част, а 5 броя са в офисите и складовете. Консумацията на ел.енергия за
всички 50 конвектора в сградата се отчита от монтираното СТИ в ИТН ***. Консумираната
ел.енергия от термо-помпената станция се префактурира от „***“ ЕООД за плащане на
ищеца „Т.“ ООД, съгласно предварително договорени условия. Видно от постъпилата по
делото Молба вх.№6613/03.10.2022г. от управителя на „***“ ЕООД е, че фирмата
префактурира на ищцовото дружество 50% от задълженията за консумирана ел.енергия,
съгласно показанията на измервателна точка „Термопомпена система“. По този начин за
ищеца е налице задължение да плати в полза на титуляря на партидата „***“ЕООД
консумираната ел.енергия от половината от монтираните в сградата конвектори или за
25бр.от тях. Съгласно заключението на съдебно-техническата експертиза на всеки от
етажите в сградата има по 10 конвектора. В този смисъл, ищецът следва да заплати
ел.енергия за 20 конвектори монтирани на ползваните само от него трети и четвърти етаж,
както и за 5 конвектора, монтирани в жилищната част на петия етаж, собственост на
ответника. Консумираната ел.енергия от останалите 5бр.конвектори, които са монтирани в
офиси и складове на същия пети етаж, не се начислява за плащане на ищеца, като се поема
от страна на „***“ ЕООД. С оглед заключението на вещото лице по Допълнителната
съдебно-техническа експертиза, разхода на ел.енергия от конвекторите, монтирани в
жилищната част на петия етаж за периода от 01.10.2019г. до 31.08.2021г. е 9823,815 кWh,
като стойността на същата е 53501965,51 лева.
Предвид изложеното, съдът счита, че през периода от 01.10.2019г. до 31.08.2021г.
ищецът е заплатил на титуляря на партида с клиентски № ********** „***“ ЕООД
префактурирана му консумирана ел.енергия на трети, четвърти и пети етажи от сграда,
находяща се в Димитровград, ул.“***, отчетена от СТИ в ИТН *** и в ИТН ***. Доколкото
ответникът Р. Т. е собственик на петия етаж от същата сграда, то тя дължи заплащане на
консумираната през същия период от намиращите се на този етаж ел.уреди ел.енергия, както
и тази потребена от монтираните в жилищната част на етажа 5бр. конвектори. По делото не
се установи Т. да е плащала така консумираната ел.енергия на „Т.“ООД след ежемесечното
префактуриране на това задължение от страна на „***“ ЕООД. С оглед на това, същата
дължи на ищцовото дружество за периода от 01.10.2019г. до 31.08.2021г. плащане на
консумираната на собствения й пети етаж от сградата ел.енергия в размер на общо 5350,44
лева, определена съгласно заключението на назначената по делото съдебно-техническа
експертиза.
С оглед на това съдът намира предявения от ищеца иск за основателен, като
ответника Р. Х. Т. следва да бъде осъдена да заплати на „Т.“ООД сумата от 5350,44 лева,
представляваща стойността на изразходваната ел.енергия при ползването на пети етаж на
сграда в Димитровград, ул.“*** за периода от 01.10.2019г. до 31.08.2021г., ведно със
законната лихва считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 28.10.2021г., до
9
окончателното изплащане на сумата, като иска за разликата над 5350,44 лева до пълния
предявен размер от 8043,05 лева като неоснователен следва да бъде отхвърлен.
Доколкото в дадения й срок ответникът не представи доказателство за заплащане на
определения от съда депозит за възнаграждение на вещото лице, изготвило допълнителната
съдебно -техническа експертиза, то на Р. Х. Т. повторно следва да бъде указано в срок до
влизане на настоящото решение в сила да внесе по сметка на РС-Димитровград сумата в
размер на 575 лева.
При този изход на делото, на основание чл.78 ал.1 от ГПК, ответникът следва да
заплати на ищеца направените деловодни разноски за държавна такса, адвокатско
възнаграждение и възнаграждение за вещо лице, съобразно на уважената част от
предявения иск, а именно сумата в размер на общо 1344,90 лева.
На основание чл.78 ал.3 от ГПК, на ответника следва да се заплатят деловодни
разноски за платено адвокатско възнаграждение, съразмерно с отхвърлената част на иска, а
именно сумата в размер на 308 лева.
Мотивиран така, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Р. Х. Т., с ЕГН **********, от Димитровград, ул.“***, ***, ДА
ЗАПЛАТИ на „Т.“ ООД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление в Димитровград,
ул.“***, представлявано от управителите *** и ***в, сумата от 5350,44 лева /пет хиляди
триста и петдесет лева и четиридесет и четири стотинки/, представляваща стойността на
изразходваната ел.енергия при ползването на петия етаж на сграда в Димитровград, ул.“***
за периода от 01.10.2019г. до 31.08.2021г., ведно със законната лихва считано от датата на
подаване на исковата молба в съда – 28.10.2021г., до окончателното изплащане на сумата,
като иска за разликата над 5350,44 лева до пълния предявен размер от 8043,05 лева
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен.

ОСЪЖДА Р. Х. Т., с ЕГН **********, от Димитровград, ул.“***, ***, да заплати на
„Т.“ ООД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление в Димитровград, ул.“***,
представлявано от управителите *** и ***в, направените по делото разноски в размер на
1344,90 лева /хиляда триста четиридесет и четири лева и деветдесет стотинки/.

ОСЪЖДА „Т.“ ООД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление в
Димитровград, ул.“***, представлявано от управителите *** и ***в, да заплати на Р. Х. Т., с
ЕГН **********, от Димитровград, ул.“***, ***, направените по делото разноски,
съразмерно отхвърлената част от иска в размер на 308 /триста и осем/ лева.

10
Решението може да бъде обжалвано пред Хасковски Окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Димитровград: _______________________
11