№ 342
гр. Пловдив, 23.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XX СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Елена З. Калпачка
при участието на секретаря Мая В. Крушева
като разгледа докладваното от Елена З. Калпачка Търговско дело №
20255300900013 по описа за 2025 година
Предявен е иск с правно основание чл. 55 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.
Производството е образувано по искова молба, подадена от П. П. П., чрез адв. С. Г.,
срещу „Мастър Гроуър“ ЕООД, ЕИК *********, гр. Пловдив, за осъждане да му
заплати сумата от 67 220 лв., получени без основание, както и сумата от 3 052,35 лв.,
обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата, за периода от
20.09.2023 г., дата на получаване на покана за доброволно изпълнение, до 15.01.2024
г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на депозиране на исковата
молба пред компетентния съд, до окончателното и изплащане.
Ищецът твърди, че е превел сумата от 67 220 лв. на ответника, тъй като
страните се уговорили, че ще оформят своите договорности и в писмена форма, след
като ищецът преведе сумата. Въпреки, че изпълнил задължението си и превел сумата
от 67220 лв. с пет платежни нареждания на посочени в исковата молба пет дати,
ответникът започнал да се укрива и до сключване на договор не се стигнало, поради
което ищецът твърди, че е получил така посочената сума без основание и се е обогатил
със същата неоснователно. В уточняващи молби за изправяне на намерени
нередовности на исковата молба от съда, отрича между страните да е било постигнато
съгласие за сключване на договор за заем, поради което и твърди, че сумите били
преведени без основание. Твърди също, че след поискване с писмена покана, връчена
чрез ЧСИ Петко Илиев, връчен на ответника по реда на чл. 50, ал. 2 ГПК на 13.09.2023
г., сумата не е била върната на ищеца в определения от него седмодневен срок.
Ответникът е подал в едномесечен срок отговор на исковата молба, на осн. чл.
131 ГПК, в който се възразява срещу допустимостта и основателността на иска. Счита
1
исковата молба нередовна, а искът изцяло неоснователен. Твърди, че между страните е
постигнато съгласие за упражняване на обща търговска дейност, свързана с
отглеждане на конопени растения в Република Италия, а с преведените суми,
претендирани като дадени без основание, е изпълнено част от поетото от ищеца
задължение да участва в съвместна дейност с ответника, съгласно постигнато между
тях съгласие. С придобиване на капитала в дружество „Ла Вита 2015“ ЕООД от ищеца
приключили търговските отношения между страните, съобразно договореното между
тях. Моли исковете да бъдат отхвърлени и да му бъдат присъдени разноски.
В съдебно заседание, в хода по същество, ищецът счита исковете доказани от
събраните по делото доказателства, като моли да бъдат уважени изцяло, при
съобразяване на подробно изложените аргументи в подадената допълнителна искова
молба, която моли да се счита неразделна част от становището му по същество.
Отново твърди, че не е имало никакви договорни отношения, а само нереализирани
обещания, лъжливо поведение, въвеждане в заблуждение, но не и предварителни
уговорки за сключване на заем. Претендира заплащане на разноски, представя списък
по чл. 80 ГПК.
По редовността на исковата молба, с оглед въведените възражения в отговора на
исковата молба, съдът се е произнесъл, включително и ПАС с определението по чл.
122 ГПК, с което е прието, че молбата следва да бъде разгледана от настоящия съд.
Съдът, като прецени събраните доказателства, с оглед становището на страните
и разпоредбите на чл. 235 от ГПК, намери за установено от фактическа и правна
страна следното:
От представените по делото четири броя заверени копия на банково авизо от
дата 05.10.2022 г. за превод на 3300 лв., на 17.11.2022 г. за превод на 25000 лв., на
18.11.2022 г. за превод на 25000 лв., на 21.11.2022 г. за превод на 10000 лв. и платежно
нареждане за превод на сумата от 3920 лв., всички по сметка на ответника, неоспорени
от ответника, се установява безспорно по делото, че на ответника е била преведена
общо сумата от 67 220 лв., или същият е получил сумата.
Съгласно разпределената доказателствена тежест с определението за насрочване
и по силата на общата разпоредба на чл. 154, ал. 1 ГПК, ответникът следва да докаже
основанието, на което е получил сумата. Същият не представя по делото доказателства
за твърденията си, че сумата е получена на основание споразумение за обща търговска
дейност, нито конкретизира въведените обстоятелства в дадения му срок по чл. 145
ГПК, поради което и тези твърдения остават недоказани в производството. Съдебната
практика е категорична и последователна в разбирането си, че доказателствената
тежест не е задължение да се представят доказателства за установяване на фактите, а е
задължение за съответната страна да понесе неблагоприятните последици от това, че
твърдения от нея факт не е бил установен от събраните в производството
2
доказателства. Тези неблагоприятни последици са свързани с това, че съдът трябва да
приеме, че недоказания факт не се е осъществил и страната не може да черпи от него
изгодни за себе си правни последици. Или в конкретния случай, поради липса на
доказателства за наличие на основание за получаване на сумата от 67 220 лв. от
ответника, съдът следва да приеме, че такова не съществува. Поради това и искът се
явява изцяло основателен и следва да бъде уважен.
По делото са представени писмени доказателства – уведомление и приложно
писмо за връчване на покана с разписки на ЧСИ Петко Илиев, рег. № 821 на КЧСИ, за
връчване на покана за връщане на парична сума, изпратена от ищеца до ответника, с
която е даден срок за изпълнение от 7 дни за връщане на процесната сума, както и
удостоверение за връчване, издадено от ЧСИ Илиев, е видно, че поканата за връщане
на сумата е връчена на осн. чл. 50, ал. 4 ГПК, във вр. с чл. 47, ал. 1 ГПК, като
уведомление е залепено на адреса на управление на ответника, офис сграда с
контролиран достъп, не са били намерени представител или служители на ответното
дружество, на 30.08.2023 г., като в двуседмичен срок никой не се е явил в кантората на
съдебния изпълнител за получаване на поканата. Съгласно разпоредбата на чл. 18, ал.
5 ЗЧСИ, частният съдебен изпълнител може да връчва всякакви покани, съобщения и
отговори във връзка с гражданскоправни отношения, а по разпореждане на съда -
съобщения и призовки по граждански дела, като при изпълнение на тези му
правомощия следва да се ръководи от разпоредбите на ГПК. В случай съдебният
изпълнител е спазил строго процедурата по чл. 47 и сл. ГПК, на разписката за
връчване на поканата, както и на разписката към залепване на уведомлението са
отразени обстоятелствата по чл. 50, ал. 4 ГПК, като на осн. чл. 47, ал. 5, във вр. с чл.
50, ал. 4 ГПК следва да се приеме поканата за връчена с изтичане на двуседмичен срок
от залепване на уведомлението, а именно на 14.09.2024 г. Когато за задължението не е
определен ден за изпълнение, длъжникът изпада в забава, след като бъде поканен от
кредитора, на осн. чл. 84, ал. 2 ЗЗД. Така ответникът е изпаднал в забава след изтичане
на дадения му срок за изпълнение с връчената покана по реда на чл. 50, ал. 4 ГПК, а
именно на 22.09.2023 г.. Поради това и такова следва да се присъди за периода от
22.09.2023 г. до датата на подаване на исковата молба 15.01.2024 г., което обезщетение,
изчислено чрез онлайн калкулатор, на осн. чл. 162 ГПК, доколкото искът е доказан по
своето основание, е в размер на сумата от 2860,52 лв., до която следва да бъде уважена
исковата претенция, като в останалата част до 3052,35 лв. и за периода от 20.09.2023 г.
до 22.09.2023 г. искът следва да бъде отхвърлен.
С оглед изхода от спора на ищеца следва да се присъдят и направените по
делото разноски по съразмерност, включващи държавни такси и възнаграждение по
договор за правна защита и съдействие, с отразено заплащане в брой на
възнаграждението, общо 5 345,88 лв., съгласно представен списък за разноски. Или
съразмерно уважената част от иска следва да се присъди сумата от 5331,29 лв., на осн.
3
чл. 78, ал. 1 от ГПК.
Водим от горните съображения, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Мастър Гроуър“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление област Ловеч, община Троян, с. Гумощник, п.к. 5654, мах. Реката № 40,
представлявано от И. Б. В., да заплати на П. П. П., ЕГН: **********, с постоянен
адрес гр. ****, сумата от 67 220 лв. (шестдесет и седем хиляди двеста и двадесет лева)
дадена без основание, сумата от 2860,52 лв. (две хиляди осемстотин и шестдесет лева
и петдесет и две стотинки) обезщетение за забава в размер на законната лихва за
периода от 22.09.2023 г. до 15.01.2024 г., ведно със законната лихва върху главницата
от 15.01.2024 г. до окончателното изплащане на задължението, както и сумата от
5331,29 лв. (пет хиляди триста тридесет и един лева и двадесет и девет стотинки)
направени разноски в производството, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК, като отхвърля иска за
заплащане на обезщетение за забава до пълният му предявен размер до 3052,35 лв. и
за периода от 20.09.2023 г. до 22.09.2023 г.
Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд – Пловдив, с въззивна
жалба, в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Пловдив: _______________________
4