Р Е
Ш Е Н
И Е
№
град Добрич, 09.08.2018
година
В И М
Е Т О
Н А Н
А Р О
Д А
ДОБРИЧКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКА
КОЛЕГИЯ, деветнадесети състав, в
публично съдебно заседание на единадесети юли две хиляди и осемнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ДЕНИЦА ПЕТКОВА
при секретаря Калинка Михайлова, като
разгледа докладваното от съдия Петкова гражданско
дело № 864 по описа на ДРС за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
е по реда на част ІІ, дял І от ГПК:
Образувано е по повод искова молба, подадена от Й.Б.Г. с ЕГН
********** ***, чрез упълномощените адвокати М. Я. и В.З. -ДАК, с която срещу
Кооперация „ПТК ***” с ЕИК *********, седалище и адрес на управление: с. ***,
общ. Д., представлявана от председателя С. Т. Н., е предявен иск за заплащането
на сумата от 1439,40 лева – неизплатена част от наемна цена, представляваща
разликата между платените по 28 лева на декар и дължимите по 100 лева на декар
за ползваната по силата на договор за наем №697/01.10.2016г. от ответната кооперация земеделска земя - нива от *** дка,
имот № 29489.135.6 по КККР на с. ***, общ. Д. /предходен №*** по плана за
земеразделяне в землището на с. ***/, през стопанската 2016/2017г.
Претендира се законна лихва от подаване на исковата молба
/02.03.2018г./ до окончателното изплащане на сумата и разноските по водене на
делото.
Исковата молба се основава на следните обстоятелства: На
основание договор за доброволна делба, вписан под №*** на СВ-Добрич, ищецът е
собственик на имот №29489.135.6 по КККР на с. ***, общ. Д. /предходен №*** по
плана за земеразделяне в землището на с. ***/, с площ от *** дка, с трайно
предназначение на територията – земеделска и начин на трайно ползване – нива,
категория на земята при неполивни условия – трета, както и на имот №***, с площ
от * дка, имот №***, с площ от * дка и имот имот №***, с площ от *** дка,
всички находящи се в землището на с. ***.
Гореописаните имоти били отдадени на ответника за ползване
по силата на договор за наем №697/01.10.2016г. за срок от една стопанска
година, а именно за 2016/2017г. при договорено наемно плащане в размер на не
по-малко от 50.00 лева на дка, дължимо след реализация на продукцията, но не
по-късно от 31.12. на съответната година.
На 13.12.2017г. ответникът изплатил на ищеца в брой по 100
лева на дка за имоти с номера: №***, №*** и №***. Удрържана била сума от 290
лв. за 4,5 дка за лично ползване и така ищецът получил сума от 2460 лева.
За ползването на имот №29489.135.6 по КККР на с. ***, общ. Д.
/предходен №*** по плана за земеразделяне в землището на с. ***/ ищецът получил
сума от 560 лева или по 28 лева на дка. За този имот Й.Г. счита, че дължимото
наемно плащане за стопанската 2016/2017г. възлиза също на по 100 лева на дка,
поради което претендира ответникът да му заплати остатък от 1439,40 лева.
В съдебно заседание, лично и чрез процесуален представител, ищецът
поддържа исковата молба. Пояснява, че преди изтичане срока на договора е
уведомил ответната кооперация, че през следващата стопанска година сам ще
обработва имот №29489.135.6
В срока по чл.131
от ГПК е постъпил отговор на исковата
молба от ответника, чрез упълномощения адвокат М.Ж. - ДАК, с който се оспорва
основателността на предявения иск. Твърди се, че ищецът преди изтичане на
процесния договор за наем лично е уведомил председателя на кооперацията, че
през следващата 2017/2018 стопанска година процесният земеделски имот няма да
се ползва от кооперацията. Поради това дължимата наемна цена за процесната
стопанска година била редуцирана до размера на сумата от 28 лева на дка, в
съответствие с чл. 7 от Наредбата за ползване на земята за лично потребление
през 2017 г. и заплащане на земята, оставена за колективно ползване
/”Наредбата”/, приета на Общо събрание на член – кооператорите на Кооперация „ПТК ***”.
В съдебно заседание
ответникът, чрез процесуален представител, признава, че е ползвал процесния
имот през стопанската 2016/2017 година. Твърди, че наемното плащане е намалено
в съответствие с Наредбата и чл. 5, ал. 5 от процесния договор за наем,
предвиждащ, че при излизане на земята от кооперацията наемното плащане е в
размер на 40% от плащането, заложено в Наредбата за същата година. В
обработката на земята се влагали препарати, които се усвоявали в продължение на
много години, поради което излизането на земята от кооперацията през
стопанската 2017/2018г. било основание за намаляване на наемната цена за
стопанската 2016/2017г. Това било вид
санкция. Поради изложеното се моли за отхвърляне на предявения иск.
Добричкият
районен съд, след като прецени събраните по делото доказателства, намира за
установено от фактическа страна следното:
По делото не е спорно, а и видно от договор за
доброволна делба, вписан под №*** на СВ-Добрич, ищецът е собственик на следните
имоти: имот №29489.135.6, с площ от *** дка, имот №***, с площ от * дка, имот №***,
с площ от * дка и имот №***, с площ от *** дка, всички находящи се в землището
на с. ***.
Не е спорно, че между страните е сключен договор за наем №697/01.10.2016г., по силата на
който ищецът, като наемодател, е предоставил за временно и възмездно ползване на
ответната кооперация гореописаните земеделски имоти за срок от една стопанска
година, а именно: 2016/2017г. Съгласно чл. 3 от договора наемната цена се
определя в рамките на рентата за съответната стопанска година, но не по-малко
от 50 лева, като плащането се извършва след реализация на продукцията, но не
по-късно от 31-ви декември на съответната година. Чл. 5, ал. 5 от договора
предвижда, че при излизане на земята от кооперацията рентата е в размер на „40%
от заложената в наредбата за същата година”.
Ответникът
признава, че е ползвал процесния земеделски имот през целия срок на договора за
наем - стопанската 2016/2017г.
На основание чл.
146, ал.1, т.4 от ГПК съдът е отделил като безспорно и ненуждаешо се от
доказване обстоятелството, че по процесния договор за наем наемното плащане
възлиза на по 100 лева на дка. По 100 лева на дка ищецът е получил за
останалите земеделски земи, предмет на договора за наем от 01.10.2016г.
Не е спорно, че за
ползването на процесния имот ищецът е получил наемна цена от по 28 лева на дка
или общо сумата от 560 лева.
Не е спорно, а и от
разпита на водения от ответника свидетел – Н.И.И., се установява, че преди края
на стопанката 2016/2017г. ищецът лично е уведомил кооперацията, че през
следващата 2017/2018г. стопанска година сам ще обработва имот №29489.135.6.
Спорно по делото е дали са налице предпоставките за
намаляване на наемното плащане от по 100 лева на 28 лева на дка предвид
обстоятелството, че през стопанската 2017/2018г. кооперацията не ползва
процесния имот. Към доказателствата по делото е приобщен представен от
ответника Протокол №20 от 06.12.2017г. от проведено заседание на УС на
ответната кооперация, съгласно който УС е взел решение на собствениците, които
са „продали земята си или са я взели през производствената 2016/2017г.” да се
изплати рента в размер на 40% от плануваната рента от наредбата за лично
ползване.
Въз основа на
така установената по делото фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:
Искът черпи правно си основание от разпоредбите на чл.79,
ал.1, предл. 1 от ЗЗД във вр. с чл.232, ал.2 от ЗЗД.
По предявения иск за реално изпълнение на задължение за
наемно плащане по договор за наем ищецът при условията на пълно и главно
доказване следва да установи: валиден договор за наем с ответника, с действие
за процесната стопанска година; факта на предаване на процесния имот на
наемателя; размера на уговореното наемно плащане за конкретната стопанска
година.
В настоящата хипотеза в тежест на ответника е да установи,
че са налице предпоставките за намаляване на дължимото на ищеца наемно плащане
за процесния имот за стопанската 2016/2017г.
Съобразно установените по делото факти съдът намира, че
страните са обвързани от валидно правоотношение по договор за наем за една
стопанска година.
Спорен е начинът на тълкуване на чл.5,
ал.5 от договора относно договореното наемно плащане и дали същото подлежи на
намаляване.
Съгласно разпоредбата на чл. 20 от ЗЗД и трайната съдебна
практика, съдът при тълкуване на договорите трябва да търси действителната воля
на страните. Отделните уговорки трябва да се тълкуват във връзка едни с други и
всяка една да се схваща в смисъла, който произтича от самия договор, с оглед
целта на договора, обичаите в земеделската практика и добросъвестността на
договарящите. Свободата на договаряне и действителната воля на страните трябва
да е точно изразена и да съответства на нормативните разпоредби, за да бъде
законосъобразна, като се има в предвид, че на основание разпоредбата на чл. 20а
от ЗЗД договорът има силата на закон за страните по него. Страните са имали свободата да договарят по неговите
параметри – предмет, срок, цена и др.
Данните по делото са в насока изправността по процесния
договор от страна на наемодателя, който е изпълнил задължението си да
предостави за ползване на ответника имот №29489.135.6 за договорения срок. Ползването на имота
през целия срок на договора от страна на наемателя обуслява безусловното му
задължение да плати наемна цена в уговорения размер. Обстоятелството, че след
изтичане срока на договора, ответникът е прекратил ползването е ирелевантно –
отношенията между страните по повод ползването на земята през стопанската
2017/2018г. не се уреждат от този договор. Същественото е, че договорът за наем е сключен
само за една стопанска година. Това е била волята на страните. С оглед целта на договора, обичаите в практиката и
добросъвестността, оспорената разпоредба следва да се тълкува, че ползването на
земята само за част от уговорения срок е основание за намаляване на дължимата
наемна цена. В този смисъл съдът не споделя възраженията на ответната
кооперация. Заплащането на наемна цена в претендирания от ищеца размер,
съобразно договореното между страните, не е било поставено под условие за сключване
на нов договор за наем за следващата стопанска година. Недопустимо е след сключването на договора ответникът да
поставя нови особени изисквания, извън постигнатите договорки и да внася
тълкуване, различно от изразеното и закрепено в договора, вкл. и с решение на
УС.
Следователно, след като не е спорно по делото, че ответникът
е позлвал земята за процесния период, то
и дължимата наемна цена по процесния договор е в размер на по 100 лв. на декар.
Предвид изложеното съдът намира, че са налице всички
елементи на сложния фактически състав, поради което искът по чл.79, ал.1, пр.1 от ЗЗД следва да бъде уважен изцяло, като бъде осъден ответника за заплати изцяло
исковата сума в размер от 1439,40 лева ведно със законната лихва от датата на
предявяване на иска до окончателното й изплащане.
Относно отговорността за разноски:
С оглед изхода
на спора и на основание чл. 78, ал.1 от ГПК в полза на ищеца следва да се
присъдят разноски, както следва: 380 лева – адвокатско възнаграждение; 57,58
лева – платена държавна такса и 5 лв. банков комисион; 10 лева – държавна такса
за 2 броя съдебни удостоверния.
Така мотивиран,
Добричкият районен съд
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА КООПЕРАЦИЯ
„ПТК ***” с ЕИК *********, седалище и адрес на
управление: с. ***, общ. Д., представлявана от председателя С.Т.Н.да заплати на Й.Б.Г. с ЕГН ********** ***,
сумата от 1439,40 лева /хиляда четиристотин тридесет и девет лева
и четиридесет стотинки/ – неизплатена част от наемна цена, представляваща
разликата между платените по 28 лева на декар и дължимите по 100 лева на декар
за ползваната по силата на договор за наем №697/01.10.2016г. от ответната кооперация земеделска земя - нива от *** дка,
имот № 29489.135.6 по КККР на с. ***, общ. Д. /предходен №*** по плана за
земеразделяне в землището на с. ***/, през стопанската 2016/2017г., ведно със
законната лихва от подаване на исковата молба /02.03.2018г./ до окончателното
изплащане на сумата.
ОСЪЖДА „ПТК ***” с ЕИК *********, седалище и адрес на управление: с. ***, общ.
Д., представлявана от председателя С.Т.Н.да
заплати на Й.Б.Г. с ЕГН ********** ***, сумата от 452,58 лева /четиристотин петдесет и два лева и петдесет и
осем стотинки/ – съдебно-деловодни
разноски.
Присъдените суми могат да бъдат внесени по банкова сметка ***
Й.Б.Г.: BG 92 SOMB 9130
10 5980 1301 при Общинска Банка АД.
РЕШЕНИЕТО
ПОДЛЕЖИ НА ОБЖАЛВАНЕ пред Добричкия окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :