Р Е Ш Е Н И
Е № ....
гр. Лом, 14
декември, 2021 година
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ЛОМСКИЯТ РАЙОНЕН
СЪД, пети състав, в публично заседание на 10.11.2021 г. /десети ноември, две
хиляди двадесет и първа година/, в състав:
Районен съдия:
ЕЛИЦА ОРМАНОВА
при участието на
секретаря К.Атанасова, като разгледа докладваното от съдия Елица Орманова
гражданско дело № 473 по описа за 2021
година на Ломския районен съд, за да се произнесе, взе предвид следното:
Съдът е сезиран с иск с правно основание чл. 422, ал.
1 вр. чл. 415, ал. 1, т.2 ГПК във връзка
с чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и акцесорен иск за лихви по чл. 86 от ЗЗД.
Предявен е от
„ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: , чрез пълномощника адв. В.П.Г. от САК,
съдебен адрес:***, срещу Х.И.И., ЕГН **********, с адрес: ***, положителен установителен иск с правно
основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415,
ал. 1, т.2 ГПК във връзка с чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и акцесорен иск за лихви по
чл. 86 от ЗЗД, за признаване за установено, че ответникът дължи вземането,
предмет на заповедното производство по ч.гр.дело № 683/2020г. по описа на
РС-Лом, за сумата от общо 1519,27 лв. /хиляда петстотин и деветнадесет лева и
двадесет и седем стотинки/, от които
297.78 лв. (двеста деветдесет и
седем лева и седемдесет и осем стотинки) за дължими и незаплатени месечни
абонаментни такси за потребление на мобилни услуги за периода от 05.09.2018 г.
до 04.12.2018 г. и 1221.49 лв. (хиляда двеста двадесет и един лева и
четиридесет и девет стотинки), включваща: 1075.21 лв. (хиляда седемдесет и пет
лева и двадесет и една стотинки) по Договор за лизинг от 25.07.2018 г. и 146.28
лв. (сто четиридесет и шест лева и двадесет и осем стотинки) по Договор за
лизинг от 20.12.2017 г., ведно със законната лихва за забава върху главницата,
считано от датата на подаване на заявлението по
чл. 410 ГПК до окончателното плащане на сумата.
Твърди се в исковата молба, че въз основа на договор за
мобилни услуги от 28.03.2016 г., сключен с мобилния оператор „ТЕЛЕНОР
БЪЛГАРИЯ'' ЕАД, ответникът е абонат на дружеството- доставчик на мобилни услуги
с клиентски номер № ********* и титуляр на мобилен номер 0899/820736 по
избрания абонамент «Стандарт 15,99». По силата на Допълнително споразумение
от 25.07.2018 г. абонатът е предпочел
нова абонаментна програма «Тотал 36,99», със срок на действие 24 месеца до
25.07.2020 г. При възползване от преференциални условия на Оператора абонатът е
сключил и Договор за лизинг към мобилен номер 0899/820736 от същата дата - 25.07.2018 г., по силата на който на абоната
е предоставено за ползване мобилно устройство «SAMSUNG Galaxy S9 Plus Black» за
период от 23 месеца срещу заплащане на месечна лизингова вноска в размер на
56.59 лв. съгласно уговорения погасителен план по лизинговия договор. Абонатът
предпочита и втори мобилен номер 0896/375047 съгласно Договор за мобилни услуги
от 20.12.2017 г. с избран абонамент «Тотал
14,99» със срок на действие 24 месеца до 20.12.2019 г. При възползване от
преференциални условия на Оператора, абонатът е сключил и Договор за лизинг към
мобилен номер 0896/375047 от същата дата - 20.12.2017 г., по силата на който на
абоната е предоставено за ползване мобилно устройство «HUAWEI Р9 Lite mini
Black» за период от 23 месеца срещу заплащане на месечна лизингова вноска в
размер на 12.19 лв., съгласно уговорения погасителен план по лизинговия
договор. Въз основа на посочените договори ответникът е ползвал предоставяните
от Дружеството мобилни услуги, като потреблението за мобилни номера 0899/820736
и 0896/375047 е фактурирано под клиентския номер на абоната № *********.
Сочи се в исковата молба, че за потребените от
абоната-ответник услуги за периода 05.09.2018г. до 04.12.2018 г. «Теленор
България+ ЕАД е издал две фактури. Фактура №**********/05.10.2018 г. е за
отчетния период на потребление от 05.09.2018г. - 04.10.2018 г. с дължима
стойност 119.91 лв., от които: за мобилен номер 0896/375047: 12.49 лв. без ДДС
за абонаментен план; 12.19 лв. за месечна лизингова вноска; за мобилен номер
0899/820736: 30.82 лв. без ДДС за абонаментен план; 56.59 лв. за месечна
лизингова вноска; Дължимата сума е платима в срок 20.10.2018 г. Към фактурата е
приложено извлечение от потреблението на ползваните мобилни номера. Фактура
№**********/05.11.2018 г. е за
отчетния период на потребление от 05.10.2018г. - 04.11.2018 г. с дължима
стойност 124.59 лв., от които: -за мобилен номер 0896/375047: 12.49 лв. без ДДС
за абонаментен план; 12.19 лв. за месечна лизингова вноска; за мобилен номер
0899/820736: 30.82 лв. без ДДС за абонаментен план; 56.59 лв. за месечна
лизингова вноска; 1.24 лв. без ДДС за временно възстановяване на изходящия
трафик и потребление, фактурирано извън месечния абонамент, изразяващо се в:
0.38 лв. без ДДС за Кратки текстови съобщения (SMS); 0.08 лв. без ДДС за
Разговори към „Грижа за клиента“. Дължимата сума е платима в срок 20.11.2018 г.
Към фактурата е приложено извлечение от потреблението на ползваните мобилни
номера. Към фактурата е прибавена и незаплатената стойност от предходния
отчетен период в размер на 119.91 лв„ при което общодължимото задължение
възлиза на сума в размер на 244.50 лв. С
Кредитно известие № **********/05.12.2018 г. е извършена корекция по дълга,
като е сторнирана сумата в размер на -3.75./ без ДДС/ за върнати на абоната
пропорционално начислени при сключване на абонамента за 0896/375047 такси и
-9.25 лв. без ДДС за върнати на абоната пропорционално начислени при сключване
на абонамента за 0899/820736 такси, начислена е и дължимата се лизингова вноска
в размер на 56.59 лв. и 12.19 лв., и е отразен незаплатения баланс в размер на
244.50 лв., за предходните два отчетни периода, при което задължението за
плащане възлиза на сума в размер на 297.78 лв. Неизпълнението на абоната-ответник да заплати стойността на
потребените и фактурирани услуги на стойност 297.78 лв. е ангажирало
договорната отговорност на абоната по т.11 от процесния договор за услуги, като
във връзка с чл.75, вр.с чл. 196. в) от ОУ на мобилния оператор, «Теленор
България» ЕАД е прекратил едностранно индивидуалните договори на ответника за
ползваните абонаменти и е издал по абонатен номер № ********* крайна фактура №
********** от дата 05.01.2019 г.
Поради прекратяване на договора за мобилни услуги
автоматично на 01.01.2019 г. и преустановяване на предоставяните услуги, на
основание т.12, ал.2 от Общите условия, приложени към лизинговите договори, месечните
лизингови вноски за предоставените на абоната мобилни устройства са обявени за
предсрочно изискуеми. Това са вноските, дължими от месец 01/2019 г., когато е издадена
крайната фактура № ********** съгласно уговорения погасителен план, както
следва: по Договор за лизинг от 25.07.2018 г. към мобилен номер 0899/820736 за
устройство «SAMSUNG Galaxy S9 Plus Black», се дължи цената в размер на 1075.21
лв., която представлява 18 бр. лизингови вноски на обща стойност в размер на
1018.62 лв., дължими за периода от месец 01/2019 г. до месец 06/2020 г.
съгласно уговорения погасителен план и една допълнителна вноска за изкупуване
на устройството в размер на 56.59 лв. /чл. 1, ал. 2 от Договора/. Длъжникът не е заплатил на «Теленор» суми за
неплатени лизингови вноски, както следва: по Договор за лизинг от 20.12.2017 г.
към мобилен номер 0896/375047 за устройство «HUAWEI Р9 Lite mini Black», се
дължи цената в размер на 146.28 лв., която представлява 11 бр. лизингови вноски
на обща стойност в размер на 134.09 лв., дължими за периода от месец 01/2019 г.
до месец 11/2019 г. съгласно уговорения погасителен план и една допълнителна
вноска за изкупуване на устройството в размер на 12.19 лв. /чл. 1, ал. 2 от
Договора/. Незаплащането в срок на издадените от Оператора на абоната фактури
за ползваните мобилни услуги е обусловило правото на «Теленор» /чл.75 от ОУ/ да
прекрати едностранно индивидуалния договор на ответника на 01.01.2019 г. Претендира
се присъждане на направените в производството разноски.
Писмен отговор в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил от ответника чрез назначения му
особен представтел адв. Ц.П. Ценов от МАК. С отговора се твърди, че искът е
допустим, но неоснователен. Претендира се лихва за забава, без да е определен
размерът й и как да бъде изчислена. Сочи
се, че в случай, че се установи липса на идентитет между заповедното и исковото производство, предявеният иск
следва да бъде частично основателен и в частта за сумите по договорите за
лизинг съдът следва да го отхвърли, като осъди ищеца да заплати разноските по
делото за тази част от исковата сума.
От събраните по делото доказателства,
преценени поотделно и в съвкупност се установи от фактическа страна следното:
Страните се намират в договорни
отношения на основание сключени Договор за мобилни услуги от 20.12.2017г. за
номер **********, Договор за мобилни услуги от 28.03.2016г. за номер
**********, Допълнително споразумение към договор за мобилни/фиксирани услуги
от 31.08.2016г. за номер ********** и Допълнително споразумение към договор за
мобилни/фиксирани услуги от 25.07.2018г. за номер **********, приложени по
ч.гр.дело № 683 от 2020г. по описа на ЛРС.
Сключени
между страните са и два договора за лизинг от 25.07.2018г. и 20.12.2017г., по
силата на които мобилният оператор е предоставил на абоната за временно и
възмездно ползване мобилни устройства. Съгласно Договор за лизинг към мобилен номер 0899/820736 от 25.07.2018 г. на
абоната е предоставено за ползване мобилно устройство „SAMSUNG Galaxy S9 Plus
Black“ за период от 23 месеца срещу заплащане на месечна лизингова вноска в
размер на 56.59 лв. съгласно уговорения погасителен план по лизинговия договор.
Съгласно Договор за лизинг към мобилен номер 0896/375047 от 20.12.2017 г. на
абоната е предоставено за ползване мобилно устройство „HUAWEI Р9 Lite mini
Black“ за период от 23 месеца срещу заплащане на месечна лизингова вноска в
размер на 12.19 лв. съгласно уговорения погасителен план по лизинговия договор.
По
ч. гр. дело № 683/2020г. по описа на ЛРС са приложени 3 бр. фактури - Фактура
№**********/05.10.2018 г., Фактура №**********/05.11.2018 г. и Фактура № **********/05.01.2019г. и Кредитно известие №
**********/05.12.2018 г., издадени от „Теленор България“ ЕАД, от които е видно,
че на ответника са начислени дължими суми. За потребени от абоната-ответник
услуги за периода 05.09.2018г. до 04.11.2018 г. са издадени две фактури - Фактура № **********/05.10.2018 г. и Фактура № **********/05.11.2018 г. Първата Фактура №**********/05.10.2018 г. е за отчетния период на
потребление от 05.09.2018г. - 04.10.2018 г. с дължима стойност 120.75 лв., от
които: за мобилен номер 0896/375047: 12.49 лв. без ДДС за абонаментен план;
12.19 лв. за месечна лизингова вноска; за мобилен номер 0899/820736: 30.82 лв.
без ДДС за абонаментен план; 56.59 лв. за месечна лизингова вноска. Дължимата
сума е платима в срок 20.10.2018 г. Към фактурата е приложено извлечение от
потреблението на ползваните мобилни номера, от които е видно дължимите суми за
потребление и лизинговите вноски, необлагаеми с ДДС. Фактура
№**********/05.11.2018 г. е издадена за отчетния период на потребление от
05.10.2018г. - 04.11.2018 г. с дължима стойност 124.59 лв., от които: за
мобилен номер 0896/375047: 12.49 лв. без ДДС за абонаментен план; 12.19 лв. за
месечна лизингова вноска; за мобилен номер 0899/820736: 30.82 лв. без ДДС за
абонаментен план; 56.59 лв. за месечна лизингова вноска; 1.24 лв. без ДДС за временно
възстановяване на изходящия трафик и потребление, фактурирано извън месечния
абонамент, изразяващо се в: 0.38 лв. без ДДС за кратки текстови съобщения
(SMS); 0.08 лв. без ДДС за разговори към „Грижа за клиента“. Дължимата сума е
платима в срок 20.11.2018 г. Към фактурата е приложено извлечение от
потреблението на ползваните мобилни номера. Към фактурата е прибавена и
незаплатената стойност от предходния отчетен период в размер на 119.91 лв„ при
което общодължимото задължение възлиза на сума в размер на 244.50 лв. За посочените месечни отчетни периоди ответникът
не е изпълнил задължението си да заплати на «Теленор България» дължимите
месечни абонаменти, съобразно използваните от него услуги в общ размер на
244.50 лв., за което не се представиха доказателства от ответника.
Видно от приложеното в
заповедното производство Кредитно известие № **********/05.12.2018 г. за
отчетния период от 05.11.2018г. до 04.12.2018г. е извършена корекция по дълга,
като е сторнирана сумата в размер на 3.75 лв. /без ДДС/ за върнати на абоната
пропорционално начислени при сключване на абонамента за 0896/375047 такси и 9.25 лв. без ДДС за върнати на абоната
пропорционално начислени при сключване на абонамента за 0899/820736 такси,
начислена е и дължимата се лизингова вноска в размер на 56.59 лв. и 12.19 лв..,
и е отразен незаплатеният баланс в размер на 244.50 лв. за предходните два
отчетни периода, при което задължението за плащане възлиза на сума в размер на
297.78 лв. Срокът за плащане на задълженията по отчетния период е 20.12.2018г.
Издадена е и крайна
фактура № **********/05.01.2019г. за отчетен период от 05.12.2018г. до
04.01.2019г. с посочена в същата фактура
вноска за лизинг в размер на 1221,49 лева, каквато е и претендираната сума за
лизингови вноски съгласно исковата молба.
От
приложеното ч.гр.д. № 683/2020 по описа на ЛРС се установи, че ищецът
„Теленор България” ЕАД е подал по реда на чл. 410 от ГПК заявление на 29.05.2020
г., по което била издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 от ГПК от 04.06.2020 г. за сумата, предмет на предявения в
настоящото исково производство установителен иск и за разноски в общ размер
232,20 лв., направени по заповедното производство. Заповедта е връчена на длъжника
по реда на чл. 47 от ГПК.
При
така установеното от фактическа страна, съдът приема от правна страна следното:
По
допустимостта на установителния иск:
Искът
е предявен от „Теленор България” ЕАД гр. София по реда и в срока
по чл. 415, ал. 1 от ГПК, на основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, след издаване по
негово заявление в качеството му на кредитор срещу ответника в качеството му на
длъжник, на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК от
04.06.2020 г по ч.гр.д. № 683/2020 г. по описа на ЛРС и след връчване на
заповедта по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК. Налице е идентичност на страните по
заповедното и по настоящото исково производство. Претендира се установяване на
вземане, съответно на задължението, посочено в заповедта за изпълнение. Ето
защо, настоящият състав, предвид единството на настоящото и заповедното
производство, приема, че установителният иск е допустим.
Доказа се,
че страните по делото са насрещни страни по валидни двустранни облигационни
правоотношения, възникнали от сключени индивидуални договори за предоставяне на
обществени електронни съобщителни услуги. По силата на същите, ищецът, като
доставчик, се задължил да предоставя на ответника, като потребител, услуги от
собствената си мобилна мрежа, срещу насрещно задължение на последния да заплаща
цената на тези услуги. Видно от представените договори за мобилни услуги е, че
„Теленор България“ ЕАД се задължило да предоставя чрез своята обществена
далекосъобщителна мрежа мобилни услуги
на ответника. Потребителят декларирал, че е запознат с Общите условия на
дружеството за предоставяне на мобилни услуги. Между страните били подписани
допълнителни споразумения към договорите за предоставяне на мобилни услуги,
както и договори за лизинг на мобилни устройства. Видно от представените Общи
условия на „Теленор България“ ЕАД за взаимоотношенията с потребителите на
електронни съобщителни услуги е, че в чл. 71, гл. 13, е предвидено задължение
за потребителя да заплаща определените цени по начин и срокове, предвидени в
чл. 27 от ОУ. Според чл. 75 от ОУ при неспазване на което и да е задължение по
част 13 от ОУ или в случай, че е налице неизпълнение на някое от другите
задължения на потребителя, „Теленор“ има право незабавно да ограничи
предоставянето на услугите или да прекрати едностранно индивидуалния договор с
потребителя.
Между страните са
сключени и два договора за лизинг, по силата на които мобилният оператор е поел
задължението да предостави на абоната за временно и възмездно ползване мобилни
устройства срещу задължението да се заплатят съответните лизингови вноски
съобразно погасителен план към договорите.
Издадени са
фактури, в които са начислени суми за далекосъобщителни услуги - Фактура
№**********/05.10.2018 г. и Фактура №**********/05.11.2018 г. за потребени от
абоната-ответник услуги за периода 05.09.2018г. до 04.11.2018 г., които писмени
доказателства са неоспорени от ответника. Общодължимото задължение възлиза на сума в
размер на 244.50 лв. За посочените
месечни отчетни периоди ответникът не е изпълнил задължението си да заплати на
«Теленор България» дължимите месечни абонаменти съобразно използваните от него
услуги в общ размер на 244.50 лв., за което не се представиха доказателства от
ответника. С Кредитно известие № **********/05.12.2018 г., издадено за отчетния
период от 05.11.2018г. до 04.12.2018г., е извършена корекция по дълга, като е
сторнирана /намалена/ сумата с 3.75 лв. / без ДДС/ за върнати на абоната
пропорционално начислени при сключване на абонамента за 0896/375047 такси и с 9.25
лв. без ДДС за върнати на абоната пропорционално начислени при сключване на
абонамента за 0899/820736 такси, начислена е и дължимата се лизингова вноска в
размер на 56.59 лв. и 12.19 лв. и е отразен незаплатеният баланс в размер на
244.50 лв. за предходните два отчетни периода, при което задължението за
плащане възлиза на сума в размер на 297.78 лв. В обобщение, тази крайна сума,
посочена в кредитното известие, е общодължимата за отчетния период от
05.09.2018г. до 04.12.2018г.
Издадена е и крайна
фактура № **********/05.01.2019г. с посочена в същата вноска за неплатени
лизингови вноски в общ размер на 1221,49
лева.
Доказателствената тежест за установяване
на плащане на задълженията е на
ответника в настоящото производство. В случая ищцовата страна твърди един
отрицателен факт - липса на плащане по договорите за предоставяне на мобилни
услуги и сключените допълнителни споразумения към тях, който не подлежи на
доказване от същата, а на оборване от ответната страна с надлежни за това
доказателства, удостоверяващи извършено плащане на дължимите вноски, което може
да стане само с писмени такива. По делото не са представени документи,
доказващи плащане от страна на ответника. Не са събрани и доказателства
ответникът да е възразил относно стойността, начислена в издадените от ищеца
фактури, които не са оспорени от ответника. Не е оспорено и самото потребление
на мобилни услуги от ответника.
Твърди се от ищеца, че по Договор
за лизинг от 25.07.2018 г. към мобилен номер 0899/820736 за устройство «SAMSUNG
Galaxy S9 Plus Black» се дължи цената в размер на 1075.21 лв., която
представлява 18 бр. лизингови вноски на обща стойност в размер на 1018.62 лв.,
дължими за периода от месец 01/2019 г. до месец 06/2020 г. съгласно уговорения
погасителен план и една допълнителна вноска за изкупуване на устройството в
размер на 56.59 лв. /чл. 1, ал. 2 от Договора/. Сочи се, че ответникът не е
заплатил на «Теленор» суми за неплатени лизингови вноски по Договор за лизинг
от 20.12.2017 г. към мобилен номер 0896/375047, като за устройство «HUAWEI Р9 Lite mini Black» се
дължи цената в размер на 146.28 лв., която представлява 11 бр. лизингови вноски
на обща стойност в размер на 134.09 лв., дължими за периода от месец 01/2019 г.
до месец 11/2019 г., съгласно уговорения погасителен план и една допълнителна
вноска за изкупуване на устройството в размер на 12.19 лв. /чл. 1, ал. 2 от
Договора/. Предвид това претендираната обща сума е 1221,49 лв., посочена в издадената
крайна фактура № **********/05.01.2019г. Изпълнението на задълженията на
лизингодателя е удостоверено в чл. 4 от договорите за лизинг, съгласно който с
подписването на договора лизингополучателят декларира, че е получил
устройството и то е годно за употреба съобразно предназначението си, а за
абоната е възникнало задължението да заплати уговорените лизингови вноски,
чиято изискуемост настъпва след издаването на съответната месечна фактура за
отчетните периоди по договора за мобилни услуги и на падежа, указан във
фактурата. В крайната фактура №
**********/05.01.2019г. са фактурирани
лизинговите вноски, дължими след м. 01.2019г., когато е издадена същата, до
края на уговорения погасителен план по всеки договор. Срокът на посочените договори за лизинг е
изтекъл към датата на приключване на съдебното дирене и ответникът дължи пълния
размер на вноските по него, тъй като същите са изискуеми, независимо дали е
обявена предсрочна изискуемост на договора. Доказателства за плащане по
цитираната крайна фактура № **********/05.01.2019г. от ответника не са
представени. С оглед на това, и в тази му част искът е основателен за сумата от
1221.49 лв., включваща: 1075.21 лв. по Договор за лизинг от 25.07.2018 г. и 146.28 лв. по Договор за
лизинг от 20.12.2017 г., обективирана във
фактура № **********/05.01.2019г.
В писмен отговор по чл. 131, ал. 1 ГПК особеният представител на ответника
адв. Ц.П. Ценов от МАК е оспорил идентитета на вземането, предмет на
заповедното производство и вземането по исковото производство, което е
неоснователно, тъй като е видно от исковата молба и от приложеното ч.гр.д. №
683/2020г. по описа на ЛРС, че се касае за вземания, произтичащи от едно и също
правоотношение, на едно и също основание и в един и същ размер. Оспорена е с отговора на исковата молба и
претенцията за лихва за забава, тъй като не е определен размерът й и как да
бъде изчислена. Ищецът обаче е претендирал единствено законната лихва за забава
върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК до окончателното плащане на
сумата, който размер не може да бъде изчислен и претендиран предварително, а
зависи от датата на плащането, ако бъде направено такова. Едва при устните
състезания особеният представител навежда доводи за изтекла погасителна давност
за вземането, които съдът не следва да обсъжда като преклудирани, тъй като е
следвало да се релевират най-късно с отговора на исковата молба, което не е
сторено от ответника. Преклузията по чл. 133 ГПК на правото да се иска от съда да
зачете последиците на изтеклия давностен срок не настъпва само ако възражението
на длъжника в заповедното производство по чл. 414 ГПК е приложено по делото,
образувано по иск с правно основание чл. 124 във връзка с чл. 415 ГПК /Решение
№177/26.11.2010г. по т.д. № 46/2010г. на ТК, ІІ т.о на ВКС/. В случая постъпило
от длъжника възражение срещу заповедта за изпълнение няма. Също в хода по
същество е наведен довод, че не е изготвена съдебно-счетоводна експертиза за установяване
размера на вземането. Нито с отговора на
исковата молба, нито след обявяване на доклада по делото са направени възражения досежно размера на
вземането, като не са изложени твърдения и за извършени плащания от ответника,
налагащи изготвяне на експертно заключение, което да отчете евентуално остатъка
от дължими суми. Не са представени и доказателства за плащания от ответника,
както и липсват доказателствени искания от ответната страна. При липса на
такива възражения, респ. представени доказателства – относно размера на
вземането и относно наличие на плащания от ответника, съдът е приел, че не се спори в тази насока и
съответно не следва да се назначава експертно заключение, още повече, че от
приложенията към издадените фактури става ясно как са формирани претендираните
суми за потребени електронни съобщителни услуги и неплатени лизингови вноски,
без да са необходими специални счетоводни познания.
Предвид така установеното по-горе, съдът
намира, че искът се явява основателен и доказан. Ето защо, по отношение на
страните следва да бъде признато за установено, че съществува вземане на
„Теленор България” ЕАД, гр. София, към ответника за парична сума от общо
1519,27 лв., от които: 297.78 лв. за дължими и незаплатени месечни абонаментни
такси за потребление на мобилни услуги за периода от 05.09.2018 г. до 04.12.2018
г., обективирани във Фактура №**********/05.10.2018 г., Фактура
№**********/05.11.2018 г. и Кредитно известие № **********/05.12.2018 г., както и за сумата от 1221.49 лв., включваща: 1075.21 лв. по Договор
за лизинг от 25.07.2018 г. и 146.28 лв.
по Договор за лизинг от 20.12.2017 г., обективирана във фактура № **********/05.01.2019г.
При направеното искане от ищеца, на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати на
„Теленор България” ЕАД направените разноски по настоящото исково производство в
размер на общо 584,61 лв., включващи
69,61 лв. за внесена държавна такса, 180,00 лв. за платено адвокатско
възнаграждение и 335,00 лева възнаграждение за особен представител на
ответника, както и по заповедното производство в размер на 232,20 лева, от
които 30,39 лв. за платена държавна такса и 201,81 лева за адвокатско
възнаграждение
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по
отношение на Х.И.И.,
ЕГН **********, с адрес: *** и „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: , представлявано от Д К К и М С че Х.И.И. с ЕГН
**********, дължи на „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” ЕАД с ЕИК ********* сумата от общо 1519,27 лв. /хиляда петстотин и
деветнадесет лева и двадесет и седем стотинки/ главница, от които 297.78 лв.
(двеста деветдесет и седем лева и седемдесет и осем стотинки) за дължими и
незаплатени месечни абонаментни такси за потребление на мобилни услуги за периода
от 05.09.2018 г. до 04.12.2018 г. по издадени Фактура № **********/05.10.2018
г., Фактура №**********/05.11.2018 г. и Кредитно известие №
**********/05.12.2018 г. и 1221.49 лв. (хиляда двеста двадесет и един лева и
четиридесет и девет стотинки) за дължими и незаплатени лизингови вноски по
Договор за лизинг от 25.07.2018 г.
и Договор за лизинг от 20.12.2017 г. по
фактура № **********/05.01.2019г., ведно със законната лихва за забава върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 29.05.2020г., до окончателното изплащане на вземането, за
което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК
от 04.06.2020 г. по ч.гр.д. № 683/2020 г. по описа на Районен съд –
Лом.
ОСЪЖДА Х.И.И.,
ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати
на „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
, представлявано от Д К К и М С, направените деловодни разноски в настоящото исково
производство в размер на 584,61 лв.
(петстотин осемдесет и четири лева и шестдесет и една стотинки) и направените
деловодни разноски по ч.гр.д. № 683/2020 г. по описа на ЛРС в размер на 232,20
лв. (двеста тридесет и два лева и двадесет стотинки).
Решението
може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Окръжен
съд –Монтана.
Районен
съдия: