Р Е Ш Е Н И Е
№ .....
гр.Плевен, 25,05,2021 г.
В И М Е Т О Н А Н А
Р О Д А
ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН
СЪД, ІХ-ти граждански състав, в публично съдебно
заседание на двадесет и осми април две хиляди двадесет и първа година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ВЕРА НАЙДЕНОВА
при
секретаря Цецка Симеонова, като разгледа докладваното от съдията НАЙДЕНОВА гр.д.№4822 по описа на съда за 2020 г. и на основание
данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:
Иск с правно основание чл.422 от ГПК
Пред ПлРС е
депозирана искова молба от “А.Б.“ ЕАД ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление ***, чрез адв.А.П. от
САК, против П.А.В., ЕГН **********,***, за
признаване за установено спрямо ответника на основание чл.422, ал.1 вр.чл.415,
ал.1 от ГПК, че същият дължи на ищеца сумата от 2298,05 лева
главница, от които 197,99 лева неплатени далекосъобщителни услуги и
2100,06 лева за предоставени продукти на изплащане, 1390,41 лева неустойка
/314,79 лева за неизпълнение на договор и 1075,62 лева за възстановяване на отстъпка от пазарна цена на крайно
устройство/, 626,07 лева лихва за забава върху
главницата за периода 04,02,2017 г. – 27,02,2020 г., ведно със
законната лихва върху главницата от датата на заявлението по чл.410 от ГПК – 28,02,2020 г., до окончателното изплащане на сумите, за които
е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.№1173/2020 г. на ПлРС. Сочи се, че вземането произтича от неплатени
задължения по рамков договор за използване на мобилни услуги №***от 06,10,2016 г., и сключени към него допълнителни индивидуални
договори и приложения: 1/приложение №1/06,10,2016 г. за предоставяне на
сим-карта с №***, избран тарифен план 33,99 лева на месеца, и срок на ползване
12 месеца – до 06,10,2017 г.; 2/приложение №1/22,12,2016 г. за предоставяне на
сим-карта с №***, избран тарифен план 23,99 лева на месец, и срок на ползване
24 месеца – до 22,12,2018 г., като е предоставен и допълнителен пакет за
мобилен интернет 4,00 лева на месец; 3/договор за продажба на изплащане от
22,12,2016 г. за продажба на апарат ***, срок на договора 24 месеца, една
първоначална вноска и още 23 броя по 49,98 лева; 4/приложение №1/29,12,2016 г.
за предоставена сим-карта с №***, избран тарифен план 19,99 лева на месец, срок
на ползване 24 месеца – до 29,12,2018 г., като е предоставен допълнителен пакет
за мобилен интернет 4,00 лева на месец; 5/ договор за продажба на изплащане от
29,12,2016 г. за продажба на апарат ***, срок на договора 24 месеца, една
първоначална вноска и още 23 броя по 43,50 лева. Твърди се, че незаплатените
суми за електронни съобщителни услуги за периода 19,01,2017 г. – 26,06,2017 г.
са в размер на 197,99 лева, а незаплатените месечни вноски за предоставени
продукти на изплащане за същия период по двата договора за продажба на
изплащане са в размер на 2100,06 лева. Твърди се, че договорите за продажба на
изплащане се прекратяват при неплащане в срок на най-малко две последователни
месечни вноски от страна на купувача и всички останали месечни вноски до края
на срока на договора стават предсрочно изискуеми и се начисляват във фактура.
Твърди се, че това прекратяване на договорите не засяга задължението на
купувача да заплати пълната цена на вещта. Твърди се, че поради неизпълнение на
задълженията в срок е начислена и лихва за забава за периода от датата,
следваща датата на настъпване на падежа на всяка една от фактурите, до датата
на предявяване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение. Твърди се,
че поради неплащане на дължимите фактури в срок, след изтичане на срока им на
плащане, договорът се счита за едностранно прекратен и съгласно договореното
между страните, на ответника е начислена и неустойка в общ размер на 1390,41
лева, от които: 84,96 лева неустойка за неизпълнение на задължение по приложение №1/06,10,2016
г. за номер ***; 59,97 лева неустойка за предсрочно прекратяване на приложение
№1/22,12,2016 г. за номер ***; 56,61 лева неустойка за предсрочно прекратяване
на приложение №1/22,12,2016 г. за допълнителния пакет за мобилен интернет;
49,98 лева неустойка за предсрочно прекратяване на приложение №1/29,12,2016 г.
за номер ***; 63,27 лева неустойка за предсрочно прекратяване на приложение
№1/29,12,2016 г. за допълнителния пакет за мобилен интернет; 552,89 лева
неустойка за възстановяване на отстъпката от пазарната цена на крайно
устройство *** и 522,73 лева неустойка за възстановяване на отстъпката от
пазарната цена на крайно устройство ***. Сочи се, че
ответникът се е съгласил и е приел ОУ на оператора за взаимоотношения с
потребителите на мобилни телефонни услуги, съгласно които при неплащане на
дължимите суми за ползвани услуги обуславят право на оператора да прекрати
едностранно договора, както и достъпът на абоната до мрежата, и да начисли
неустойка в размер на месечните абонаментни такси до изтичане на срока на
договора. Твърди се още, че съгласно ОУ неполучаването на фактура не
освобождава абоната от заплащане на дължимите суми. Претендират се разноски. В молба, депозирана преди с.з. ищецът развива подробни съображения в
подкрепа на искането си.
В срока по чл.131
от ГПК ответникът депозира писмен отговор чрез назначения у особен представител
– адв.М.К. от ПАК, в който се сочи, че оспорва иска. Прави се възражение за
изтекла погасителна давност и за нищожност на претенцията на неустойки поради
неравноправност на клаузите, които ги уреждат. Има изявление, че не се
противопоставя на исканата експертиза /такава експертиза по делото няма
поискана/. Направено е искане за определяне и внасяне на ДДС върху определеното
възнаграждение за особено представителство. В молба, депозирана по ел.поща
преди с.з., особения представител на ответника сочи, че искът не е доказан,
като се релевират съображения, идентични с изложените в отговора на ИМ.
Съдът, като прецени
събраните по делото писмени доказателства и съобрази доводите на ищеца, намира
за установено следното:
Претенцията на ищеца
намира своето правно основание в разпоредбата на чл.422 вр.124 от ГПК. Налице е
спор между страните относно дължимостта на вземането по издадена в полза на
ищеца заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д.№1173/2020 г. по
описа на РС Плевен. Предявеният иск е допустим, тъй като във всички случаи,
когато заповедта за изпълнение е издадена въз основа на предвиден в закона
несъдебен акт /несъдебно изпълнително основание/, и е връчена по реда на чл.47,
ал.5 от ГПК, заявителят /кредиторът/ разполага с възможността да реализира
правата си, предявявайки претенцията по чл.422 от ГПК.
Установява се приложения по делото в заверено копие Договор №***от
06,10,2016 г. и Приложение №1 към него от същата дата, че между страните са
договорени тарифен план Мтел безкрай 2XL за срок от 1
година за мобилен номер ***. От представеното копие от Приложение №1 към
Договор №***от 22,12,2016 г. е видно, че между страните е договорен тарифен
план Мтел безкрай XL за срок от 2 години за
мобилен номер ***. От представеното копие от Допълнение към Приложение №1 към
Договор №***от 22,12,2016 г. е видно, че страните са договорили допълнителен
интернет трафик за мобилен номер *** при месечна такса от 4,00 лева. От
представеното копие от Приложение №3 към Договор №***от 22,12,2016 г. се
установява ценоразписа за ползване на допълнителни електронни съобщителни
услуги. От представеното копие от Допълнение към Приложение №1 към Договор №***от
22,12,2016 г. е видно, че ответникът е декларирал запознаване с ОУ на
оператора.
От представеното копие от Договор за продажба на изплащане №***от
22,12,2016 г. се установява, че ответникът е закупил на изплащане апарат *** 23
m., като от приемо-предавателния потокол от същата дата се
установява предаването на вещта. Приложен е и погасителен план.
От представеното копие от Приложение №1 към Договор №***от 29,12,2016 г. е
видно, че между страните е договорен тарифен план Мтел безкрай L 2016 за срок от 2 години за мобилен номер ***. От представеното копие от
Допълнение към Приложение №1 към Договор №***от 29,12,2016 г. е видно, че
страните са договорили допълнителен интернет трафик за мобилен номер *** при
месечна такса от 4,00 лева. От представеното копие от Приложение №3 към Договор
№***от 29,12,2016 г. се установява ценоразписа за ползване на допълнителни
електронни съобщителни услуги. От представеното копие от Допълнение към
Приложение №1 към Договор №***от 29,12,2016 г. е видно, че ответникът е
декларирал запознаване с ОУ на оператора.
От представеното копие от Договор за продажба на изплащане №***от
29,12,2016 г. се установява, че ответникът е закупил на изплащане апарат *** 23
m., като от приемо-предавателния потокол от същата дата се
установява предаването на вещта. Приложен е и погасителен план.
От приложените
по делото тринадесет броя фактури се
установява начисленията за ползвани услуги и месечни вноски.
От представените седем броя сметки се установяват начислените на
ответника неустойки за месечни такси и неустойка за отстъпка от цена на
устройство.
По делото са приобщени и ОУ на ищеца, действащи към датата на подписване на
процесния договор.
При така установеното от фактическа страна,
съдът достигна до следните правни изводи:
За успешното провеждане на иска с правна квалификация чл.422, ал.1 ГПК
ищецът следва да установи в процеса: учреденото по негова инициатива заповедно
производство по реда на чл.410 от ГПК и издадена в негова полза Заповед за
изпълнение; спазване на срока по чл. 415, ал. 1 от ГПК; качеството си на
кредитор спрямо ответника; наличието на валидно възникнало вземане срещу
ответника в размера на претендираните суми по процесния договор; да докаже
настъпването на изискуемоста на претендираните суми към датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение, както и към датата на
подаване на исковата молба; Да докаже договорна уговорка за неустойка, виновно
неизпълнение от неустоечния вид, както и размера на неустойката.
В тежест на ответника е да докаже плащане на дължимите суми, както и
евентуално направените възражения.
Установява се от приложените по делото доказателства /договори и
приложенията към тях/, че между страните е била налице валидна облигационна
връзка по силата на която ищецът е предоставил далекосъобщителни услуги на
ищеца срещу задължението същият да заплаща месечна такса съобразно
изразходваните от него услуги, както и е предоставил стоки на изплащане.
Установява се от приложените по делото доказателства и, че ищецът е издавал
фактури за ползваните от ответника услуги.
На доказване по делото подлежи и факта дали ответникът дължи заплащане на
претендираните суми.
Въпреки, че ищецът не е посочил дата, от която счита, че договорът между
страните е бил прекратен, то такова прекратяване, след незаплащането на
задълженията от страна на потребителя на
услуги, безспорно е настъпило и то се дължи именно на неизпълнение на
задълженията на ответника да заплаща дължимите суми по фактурите.
Установено е от приложените фактури, че плащане на използваните
далекосъобщителни услуги не е извършвано /има отразени задължения за минал
период/, от своя страна ответникът също
не ангажира доказателства за извършени плащания на тези услуги на уговорените
дати на падеж.
Процесните фактури са били издадени за уговорените услуги и в уговорените
размери, като не се установи ответника да е възразил пред доставчика на
услугите в срока на действие на договорите за неизпълнение на задължението за
предоставянето им.
С оглед на представените по делото доказателства съдът приема за доказано,
че на ответника са предоставени конкретни услуги на определена стойност, които
същият е следвало да заплати, съобразно уговореното в договора, но не са
заплатени.
С оглед на основателността на иска за главница на ищеца следва да се
присъди притендираната лихва за забава.
В договора за продажба на изплащане е
уговорена и незабавна изискуемост на оставащите вноски, в случай на неплащане
на най-малко две последователни месечни вноски. Ето защо искът е основателен и
в частта относно претендираните оставащи лизингови вноски в размер на 2100,06
лева.
По отношение на претендираната неустойка по чл.92 от ЗЗД
Поради неплащане на задълженията в срок, за мобилния оператор е възникнало
правото да начисли неустойка, претендирана в настоящото производство в размер
на 1390,41 лева /314,79
лева за
неизпълнение на договор и 1075,62 лева за
възстановяване на отстъпка от пазарна цена на крайно устройство/. 143,37 лева.
Съгласно чл.92, ал.1 от ЗЗД, неустойката обезпечава
изпълнението на задължението и служи като обезщетение за вредите от
неизпълнението, без да е нужно те да се доказват. Неустойката е акцесорно
съглашение, с предмет - задължението на неизправна страна по правна сделка
да престира определена /глобално или в процент/ или определяема парична сума,
като обезщетение за вредите от неизпълнението на породено главно задължение,
без да е необходимо същите да бъдат доказвани. Следователно, за да възникне
вземането е необходимо да са осъществени следните предпоставки - наличие на
валидно главно задължение, договорено акцесорно задължение за неустойка, което
е действително и неизпълнение на главното задължение. Съдът счита доводите на ответника за недължимост на неустойката, начислена по договора, за неоснователни. Ответникът не
представи доказателства за плащане на начислените по
фактурите суми за далекосъобщителни услуги, нито в предоставения от
Общите условия 15-дневен срок след издаване на фактурата, нито до момента,
поради което правомерно в съответствие с Общите си условия Операторът се е
възползвал от правото си да прекрати сключения договор за услуги. От представените Приложения към Договорите
се
установява, че изрично е предвидена възможността операторът да получи неустойка
в размер на три месечни такси, дължими от абоната за
съответната карта, в случай че в рамките на първоначалния срок абонатът наруши
задълженията си по договора или Общите условия. В случая ответника не е изпълнил задълженията си за
заплащане на потребените далекосъобщителни услуги, последвало е автоматично
прекратяване на договора и съответно – правомерно начисляване на неустойка, в
размер само на три МАТ по основните тарифни планове и по допълнителните планове
за интернет.
С оглед изложеното, съдът намира, че следва да се приеме за установено в
отношенията между страните, че ответника дължи на ищеца претендираната главница
в размер на 2298,05 лева главница /от които 197,99
лева неплатени далекосъобщителни услуги и 2100,06 лева за предоставени продукти
на изплащане/, 1390,41 лева неустойка /от които 314,79
лева за
неизпълнение на договор и 1075,62 лева за
възстановяване на отстъпка от пазарна цена на крайно устройство/, 626,07
лева лихва за забава върху главницата за периода
04,02,2017 г. – 27,02,2020 г., ведно със законната лихва върху
главницата от датата на заявлението по чл.410 от ГПК – 28,02,2020 г., до окончателното изплащане на сумите.
Съобразно изхода на спора, отправеното искане в
петитума на исковата молба за произнасяне по направените по делото разноски и
съгласно задължителните указания, дадени с т.12 на ТР 4/2013 г., ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сторените в заповедното
производство разноски в размер на 86,29 лева за ДТ и 457,21 лева с ДДС за адвокатско
възнаграждение.
За исковото производство, в полза на ищеца следва да бъдат присъдени
разноски в размер от 112,35 лева за ДТ, 504,10 лева за особен представител и 638,42 лева за
адвокатско възнаграждение. Следва да се отбележи, че са неоснователни доводите
на ос.представител за недължимост на адв.възнаграждение, тъй като в издадената
фактура за платено адв.възнаграждение изрично е посочено, че е по договор за
правна защита и съдействие срещу ответника П.В..
Следва да се изплати на адв.К. възнаграждение за особено представителство в
размер на 504,00 лева.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че П.А.В.,
ЕГН **********,***, ДЪЛЖИ НА „А.Б.“ ЕАД ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление ***,05 лева
главница /от които 197,99 лева неплатени далекосъобщителни услуги и 2100,06 лева за
предоставени продукти на изплащане/, 1390,41 лева неустойка /от които 314,79 лева за неизпълнение на договор и 1075,62 лева за
възстановяване на отстъпка от пазарна цена на крайно устройство/, 626,07 лева лихва за
забава върху главницата за периода 04,02,2017 г.
– 27,02,2020 г., ведно със законната лихва върху главницата от
датата на заявлението по чл.410 от ГПК – 28,02,2020 г., до
окончателното изплащане на сумите, за които е издадена заповед за изпълнение по
ч.гр.д.№1173/2020 г.
на ПлРС.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1
от ГПК П.А.В., ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТИ НА „А.Б.“ ЕАД ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление ***, сторените разноски в
исковото производство в размер на 112,35 лева за ДТ, 504,10 лева за особен
представител и 638,42 лева за адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК П.А.В.,
ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТИ НА „А.Б.“ ЕАД ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление ***, сторените разноски в
заповедното производство в размер на 86,29 лева за ДТ и 457,21 лева с ДДС за
адвокатско възнаграждение.
ДА СЕ ИЗПЛАТИ на адв.М.К. от ПАК възнаграждение за особен
представител в размер на внесения затова депозит от 504,00 лева.
Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването му с въззивна
жалба чрез Плевенски районен съд пред Плевенски
окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: