Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 28.04.2021
год. гр. Стара Загора
В
И М Е
Т О Н
А Н А
Р О Д А
Старозагорският административен съд,
VІ състав, в публично съдебно заседание на тридесети март две хиляди двадесет и
първа година, в състав:
СЪДИЯ: МИХАИЛ РУСЕВ
при
секретар Зорница Делчева като разгледа докладваното от съдия М. Русев адм. дело
№14 по описа за 2021 год., за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда
на чл. 145 и следващите от АПК, във вр. с чл. 172, ал. 4 от Закона за
движението по пътищата /ЗДвП/.
Делото е
образувано по жалба на М.Д.Д. *** против
Заповед №20-1228-001318/18.12.2020 год. на Началник Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Стара
Загора, с която е прекратена регистрацията на МПС, собственост на М.Д.Д. за
срок от шест месеца. Жалбоподателят оспорва заповедта, като издадена в
противоречие с материалния закон. Твърди, че отразената в оспорената заповед
фактическа обстановка не отговаря на действителността, тъй като е записано, че
е отказал да бъде тестван с техническо средство за употребата на алкохол, а в
същото време е отразено, че е управлявал МПС след употреба на алкохол. Практически
е невъзможно едновременно да е отказал извършването на проверка и в същото
време да е управлявал след употребата на алкохол, установено с посоченото в
АУАН техническо средство. Служителите на МВР са присъствали и когато е изпълнил
предписанието за медицинско изследване на кръвта, за което е съставен и
съответния протокол, а към момента на подаване на жалбата е налице и протокол
за химическо изследване на взетата кръвна проба. Въз основа на това, счита, че
не са били материално правните предпоставки за налагането на ПАМ на правното
основание посочено в нея. В самата заповед не ставало ясно и къде точно е било
извършено нарушението. Направено искане за отмяна на заповедта като
незаконосъобразна и присъждане на направените по делото разноски.
Ответникът, Ж.Н.- младши
автоконтрольор в Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Стара Загора, редовно
призован, чрез процесуалния си представител юриск. А. изразява становище за
неоснователност на подадената жалба.
Съдът, като взе предвид
приетите по делото доказателства, доводите и възраженията на страните, както и
относимите правни разпоредби и извърши служебно цялостна проверка на оспорения административен
акт, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Със Заповед №20-1228-001318
от 18.12.2020 год. на младши автоконтрольор в Сектор „Пътна полиция“ при ОД на
МВР – Стара Загора, на жалбоподателят М.Д.Д. е наложена принудителна административна
мярка „прекратяване на регистрацията на ППС”. В същата се съдържа указание за
реда и срока на обжалване. Като фактическо основание за издаване на заповедта
се сочи, на 17.12.2020 год. в 23.20 часа в с. Богомилово управлява собственият
си лек автомобил Нисан Примера с рег. №***, като отказва да му бъде извършена
проверка с техническо средство за установяване на концентрация на алкохол в
кръвта чрез измерването му в издишвания въздух. На водачът е издаден талон за
медицинско изследване №0060222/2020 год. и е съставен акт за установяване на
административно нарушение серия GA, бл. №305320/18.12.2020
год., с който са му отнети СРМПС №********* и два броя регистрационни табели ***.
Запознавайки се с констатациите на акта, административният орган приема наличие
на основание по чл.171, т.2а, б.“б“ от ЗДвП, за налагане на принудителна
административна мярка – прекратяване на регистрацията на ППС на собственик,
който управлява МПС и откаже да бъде проверен с техническо средство за
установяване концентрация на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишвания
въздух за срок от шест месеца.
Заповедта е връчена на
18.12.2020 год., а жалбата е депозирана в Областна дирекция на МВР на
29.12.2020 год. с вх.№349-29041. При така установените факти, съдът намира
жалбата по делото за допустима, като подадена от лице с правен интерес от
обжалването и в срока за това, а разгледана по същество, за основателна, по
следните съображения:
По делото е приета като
доказателство административната преписка по издаване на оспорения акт и са представени
доказателства за компетентност на ответния административен орган – Заповед №349з-2996/02.11.2020 год. на Директора
на ОД на МВР – Стара Загора за определяне на длъжностните лица, упълномощени да
налагат ПАМ по Закона за движение по пътищата. Въз основа на гореизложеното,
съдът намира, че ответникът по делото притежава необходимата компетентност да
налага ПАМ.
Принудителните
административни мерки по чл.171, т.2а ЗДвП се налагат за осигуряване
безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на
административните нарушения по този закон, поради което те са преустановяващи
ПАМ по смисъла на чл.22, предложение второ от Закона за административните
нарушения и наказания. Издадената заповед за прилагането на ПАМ по правното си
действие има характер на индивидуален административен акт по смисъла на чл.21,
ал.1 АПК, като при липса на предвидено друго в специалния закон - ЗДвП, на
основание чл.2, ал.1 от АПК и във вр. с чл.23 от ЗАНН, се прилага редът на
глава пета, раздел втори от АПК. Предпоставка за издаването на заповед с правно
основание по различните състави на чл.171 от ЗДвП е извършено от водача на МПС
административно нарушение, предвидено в хипотезата на същата, което се
установява с акта за установяване на административно нарушение, съставен от
компетентните длъжностни лица по реда на ЗАНН. Съгласно чл.189, ал.2 от ЗДвП,
редовно съставените актове за установяване на административни нарушение имат
доказателствена сила до доказване на противното. Същите представляват и официален
документ по смисъла на чл.179 от ГПК, във вр. с чл.144 от АПК и имат обвързваща
доказателствена сила за извършеното пред длъжностното лице изявления, както и
за извършените от него и пред него действия, поради което на основание чл.193,
ал.1, изречение първо във вр. с чл.154, ал.1 от ГПК, доказателствената тежест
за установяване на фактическа обстановка, различна от тази по АУАН, лежи върху
жалбоподателя. Всъщност спор относно фактическата обстановка по извършеното
административно нарушение не съществува между страните. Не е спорно, че лицето
е управлявало собственото си МПС, бил е спрян за проверка, бил е тестван с
техническо средство Дрегер, с което установено концентрация на алкохол в размер
на 1.32‰. Издаден е талон за медицинско изследване, лицето е било придружено до
ЦСМП, където му е взета кръвна проба, което е била изследвана и установена
същата концентрация на алкохол в кръвта – 1.32‰.
Заповедта за прилагане на
принудителната административна мярка съдържа необходимите реквизити, визирани в
разпоредбата на чл.171, т.2а от ЗДвП, във връзка с чл.59, ал. 2, т. 4 от АПК.
Оспореният акт е мотивиран, посочени са фактическите обстоятелства, възприети
от органа при произнасянето му и изразяващи се в управлението на МПС и отказ да
бъде тестван с техническо средство.
Изрично в заповедта е
посочено, че за нарушението е съставен акт за установяване на административно
нарушение серия GA, бл. №305320/18.12.2020 год. Същият е приложен по
делото и е част от административната преписка. Видно от съдържанието му обаче,
описаната в него фактическа обстановка е различна от тази посочена в оспорената
заповед за налагане на ПАМ. Посочено е, че на 17.12.2020 год. в 23.20 часа в с.
Богомилово, по ул.“Берое“ управлява собствения си автомобил Нисан Примера с
рег.№ *** след употреба на алкохол. За това негово деяние е налице и издадена и
друга заповед за налагане на ПАМ №20-1228-001317/18.12.2020 год. с правно
основание чл.171, т.1, буква „б“ от Закона за движение по пътищата. Налице е
съвпадане на правното основание за издаването им, но при различна фактическа
обосновка. Докато при едната основанието за налагане е управление на МПС след
употреба на алкохол, което е безспорно установено по делото, то в оспорената в
настоящето производство заповед, основанието е отказ на лицето да бъде тествано
с техническо средство, което обстоятелство обаче не е установено по надлежен
ред в съдебното производство. Ето защо съдът намира, че отразената в оспорената
заповед за налагане на ПАМ по ЗДвП фактическа обстановка не е доказана по
надлежен ред в съдебното производство и не са налице законовите предпоставки за
налагането й.
Събраните доказателства по
административната преписка, съгласно чл.171, ал.1, изр. първо от АПК, имат
доказателствена сила в настоящия процес. Доказателствата по административната
преписка съдът цени, защото са безспорни и следващите от тях фактически
установявания са конкретни, логични, съответстват си и не са опровергани. На
основание чл.17, ал.2 от ГПК, във вр. с чл.189, ал.2 от ЗДвП, съдът при
преценката на валидността на акта за установяване на административно нарушение
във вр. с чл.179 от ГПК, намира, че същият е съставен от компетентен орган по
чл.189, ал.1 от ЗДвП, има необходимото съдържание по чл.42 от ЗАНН - съдържа
описание на нарушението, дата, място и обстоятелствата, при които е извършено,
посочена е нарушената законова разпоредба - чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП, съдържат
се необходимите индивидуализиращи данни, като са спазени и относимите
разпоредби на чл.40 - 43 от ЗАНН за съставянето му. При съставянето му, нарушителят
Д. не е имал възражения по съставянето му.
На основание посоченото, следва и извод, че АУАН е
издаден от компетентен орган, в установените от закона форма и ред, поради
което е и валидно доказателство, обвързващо съда по смисъла на чл.179, ал.1 от ГПК във вр. с чл.189, ал.2 от ЗДвП, по отношение на установеното от фактическа
страна в мотивите му. Доколкото обаче не е налице съответствие между
фактическата обстановка в АУАН и издадената въз основа на него заповед за
налагане на ПАМ по ЗДвП, то тази заповед следва да бъде отменена като
незаконосъобразна.
От страна
на жалбоподателят е направено искане за присъждане на разноски в настоящето
производство, което е основателно. От страна на ответника е направено
възнаграждение за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение, което
е неоснователно. Договореното такова е в размер на 500.00 лв., което е
минималното такова предвидено в чл.8, ал.3 от Наредба №1 за минималните размери
на адвокатските възнаграждения. С оглед на това, съдът намира, че ответника
следва да бъде осъден да заплати на жалбоподателят направените разноски в
размер на 510.00 лв., от които 10.00 лв. заплатена държавна такса и 500.00 лв.
съгласно сключения договор за правна защита и съдействие от 29.12.2020 год.
Водим от изложеното и на
основание чл.172, ал.2, предложение второ от АПК, административен съд Стара
Загора,
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ
по жалба на М.Д.Д., ЕГН **********
*** заповед №20-1228-001318/18.12.2020 год., издадена от Ж.Н.– младши
автоконтрольор в Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР гр. Стара Загора, като незаконосъобразна.
ОСЪЖДА
Областна дирекция на МВР - Стара Загора, представлявана от Директора Стоян
Стоянов да заплати на М.Д.Д., ЕГН **********
*** сумата от 510.00 /петстотин и десет/ лева, представляваща
направените разноски по делото.
Решението не подлежи на
обжалване съгласно чл.175, ал.2, изречение второ от ЗДвП.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: