Решение по гр. дело №722/2015 на Районен съд - Провадия

Р Е Ш Е Н И Е

 

№                         / 15.06.2016 г.    гр.Провадия

 

 В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Провадийскияткият районен съд                           II състав                            

На двадесет и пети май                                            две хиляди и шестнадесета година

В открито съдебно заседание в състав:

                                            

Районен съдия:  Елена Стоилова

при секретар И.В.

Като разгледа докладваното от съдията Е.Стоилова

гражданско дело № 722 по описа за 2015 г.

И за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 4 във вр. с чл. 8 т. 1 от Закона за защита срещу домашното насилие (ЗЗДН).

            Делото е образувано въз основа на молба, подадена от Ф.Б.А., ЕГН ********** с адрес ***, с която се иска издаване на заповед за и налагане на мерки по  чл.5, ал.1, т.3 и т.4 от ЗЗДН против Б.Н. от Р.Турция.

Молителката сочи, че с ответникът са живели на семейни начала от 2000г., в началото отношенията им били много добри, но след като се родило детето им Г. Н. отношенията им се влошили. Ответникът системно упражнявал психическо и физическо насилие над молителката, изразяващо се в непрестанни ругатни, заплахи и обиди без молителката да го е предизвиквала. Последният случай на насилие е било месец преди подаване на исковата молба от молителката когато същата е била пребита с юмруци и ритници пред детето Г., след което молителката е лежала десет дни в болница със сътресение на мозъка. Ответникът Б.Н. е карал молителката да проституира, а в същото време самият той не е работил. Детето Г. живеело в постоянен страх. Молителката и детето са се завърнали в Република България, но тормоза от страна на ответника продължавал чрез обаждания по телефона и изпращане на хора да заплашват молителката от негово име. Всичко изложено дотук е мотивирало молителката Ф.Б. А. да депозира настоящата молба в съда за предприемане на мерки по ЗЗДН. Молителката иска спрямо Н. да бъдат наложени мерки за защита по чл.5, ал.1,т.3 и чл.5, ал.1, т.4 от З ЗаДН.

В проведените по делото открити съдебни заседания, молителката се е явявала лично и с упълномощен процесуален представител – адв. К. от ВАК, като заявяват, че поддържат молбата за защита. Ответника, редовно уведомен, не се явява в съдебното заседание, за него се явява назначения му особен представител мл.адв. Г.А. от ВАК, като оспорва молбата твърди, че не са налице основания за налагане на мерки за защита.

След съвкупна преценка на доводите на молителката, на приложените към молбата и събрани по искане на страните писмени и гласни доказателства, и като съобрази разпоредбите на закона, Провадийският районен съд намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Молбата за защита е с правно основание чл. 8, т. 1 във вр. с  чл. 4, ал. 1 във вр. с чл. 5, ал. 1 от ЗЗаДН. Същата отговаря на формалните изисквания на чл. 9 от ЗЗДН за редовност, като при проверката й за допустимост съдът взе предвиди следното:

В чл. 3 от ЗЗДН е очертан кръга на лицата, които са легитимирани да искат защита по предвидения в закона ред, а в чл. 10 от него е регламентиран едномесечен срок за подаването на молбата, считано от извършване на деянието. В случая не се спори, че страните са живели на съпружески начала, като дати на процесните актове на извършено домашно насилие са посочени 27.07.2015г. и 01.08.2015г. а молбата е депозирана на 26.08.2015г., поради което съдът намира, че молбата е подадена в срок от легитимирано да търси защита по този ред лице, поради което е процесуално допустима.

            Разгледана по същество молбата е основателна.

Съгласно разпоредбата на чл.2 ал.1 от ЗЗДН легалното определение за домашно насилие срещу лице е: всеки акт на физическо, сексуално, психическо, емоционално или икономическо насилие, както и опитът за такова насилие, принудителното ограничаване на личния живот, личната свобода и личните права, извършени спрямо лица, които се намират в родствена връзка, които са или са били в семейна връзка или във фактическо съпружеско съжителство.

В настоящия случай е налице подадена декларация по чл. 9 ал. 3 от ЗЗДН, която съобразно изричната уредба на закона е самостоятелно и годно доказателство във връзка с наведените от молителката твърдения (арг. чл.13 ал.3 от ЗЗДН). Декларацията се ползва с презумптивна доказателствена стойност, относно истинността на твърденията в молбата за осъществени действия от страна на посочените в нея извършители, съставляващи която и да било от проявните форми на домашно насилие.

Видно от подадената от А. декларация по чл.9, ал.3 от ЗЗДН срещу нея било извършено физическо и психическо насилие от Б.Н. на 27.07.2015г., когато той й нанесъл побой пред детето им Г. Н. и на 01.08.2015г., когато Н. се обадил по телефона на детето Г. Н. заплашвал нея и А. и ги обиждал.

Видно от събраните по делото свидетелски показания на св.Антонов – брат на пострадалата А. действително А. и Н. са били в обтегнати отношения, Н. е заплашвал А. през лятото на 2015г. чрез сестра им, А. се страхувала от него.

След анализ на събраните по делото доказателства и най-вече водейки се от презуймпцията посочена в чл.9, ал.3 от ЗЗДН съдът намира, че спрямо молителката А. са извършени актове на домашно насилие от Б.Н. на 27.07.2015г., когато същата била бита пред детето Г. Н. и на 01.08.2015г., когато Н. се обадил по телефона на  детето Г. Н. заплашвал нея и А. с насилие и ги обиждал. Гореизложеното води до извода, че подадената молба за защита е основателна, като на молителя следва да бъде предоставена защита от извършените актове на домашно насилие, посредством налагане спрямо Н. на поисканите мерки по чл.5, ал.1,т.3 и чл.5, ал.1, т.4 от ЗЗДН. Съдът счита, че поискания от молителката срок от 12 месеца е оптимален за постигане на целите на тези мерки, още повече, че Н. не живее заедно с А. и детето си и така наложените мерки, не биха накърнили съществено личните, вещни права на ответника и отношенията му с детето. Тъй като налагането на парична глоба е обусловено от основателността на молбата за защита и е винаги кумулативно, съобразно чл. 5 ал. 4 ЗЗДН, на ответника следва да бъде наложена и такава санкция. Съдът не разполага с доказателства за доходите и имущественото състояние на последния, поради което преценя, че подходящия размер на глобата би бил минималния такъв – 200 лева.

    На основание чл.11 ал.2 от ЗЗДН и чл. 3 ТДТССГПК, и предвид изхода на делото, в тежест на ответника по молбата следва да се възложи задължението за заплащане на дължимата държавна такса в размер на 80 лева, както и възнаграждениято на назначения му особен представител в размер на 300 лева. Предвид липсата на направено от правоимащата страна - молител искане за присъждане на разноски и списък по чл. 80 ГПК, съдът не дължи произнасяне в този смисъл.

Мотивиран от горното и на основание чл. 15 във вр. с чл.5, ал.1, т.1 и ал. 4 от Закона за защита от домашното насилие, Добричкият районен съд

 

Р   Е   Ш   И   :

           

НАЛАГА МЕРКИ ЗА ЗАЩИТА на Ф.Б.А., ЕГН ********** с адрес *** от осъщественото спрямо нея домашно насилие от против Б.Н., роден на ***г., с адрес Р.Турция, с когото молителката е била във фактическо съпружеско съжителство, като:

            ЗАБРАНЯВА да се доближава на по-малко от 50 м. до жилището на Ф.Б.А., ЕГН **********,*** й за срок от 12 месеца считано от издаване на заповедта за защита.

ВРЕМЕННО определя местожителството на детето Г. Б.Н. с ЕГН ********** при майка му Ф.Б.А., ЕГН **********, в жилище находящо се в гр. ********, ул. *************  за срок от 12 месеца считано от издаване на заповедта за защита.

НАЛАГА ГЛОБА на основание чл. 5 ал. 4 ЗЗДН на Б.Н., роден на ***г., с адрес Р.Турция в размер на 200 лв. (двеста лева), платима по сметката на ПРС в двуседмичен срок от влизане в сила на съдебното решение.

ДА СЕ ИЗДАДЕ ЗАПОВЕД ЗА ЗАЩИТА. Заповедта подлежи на незабавно изпълнение. Указва на полицейските органи да следят за изпълнението на заповедта. Предупреждава Б.Н., роден на ***г., с адрес Р.Турция, че при неизпълнение на заповедта за защита, полицейският орган, констатирал неизпълнението, задържа нарушителя и уведомява органите на прокуратурата.

ОСЪЖДА Б.Н., роден на ***г., с адрес Р.Турция да заплати по сметка на Провадийският районен съд сумата от 380 (триста и осемдесет) лева, представляващи сторените по делото такси и разноски.

    Преписи от настоящото решение и от издадената заповед да се връчат на страните, като в изпълнение на чл. 16 ал. 3 от ЗЗДН да се изпратят служебно и на РУП Провадия.

    Решението подлежи на обжалване пред варненски окръжен съд в седемдневен срок от връчването му на страните.

                                                              

                                                                          РАЙОНЕН СЪДИЯ:.......................