№ 19539
гр. *, 30.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 177 СЪСТАВ, в публично заседание на
седми октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:НИКОЛА Д. КЪНЧЕВ
при участието на секретаря НАДЯ СТ. ТОДОРОВА
като разгледа докладваното от НИКОЛА Д. КЪНЧЕВ Гражданско дело №
20241110134519 по описа за 2024 година
намери следното:
Делото е образувано по искова молба от Дженерали Застраховане АД
срещу Столична община с искане ответникът да бъде осъден да му заплати
сумата от 1000 лева – частичен иск за сумата от общо 6169,58 лева – заплатено
от ищеца застрахователно обезщетение вследствие на настъпило ПТП, ведно
със законната лихва от подаването на исковата молба до окончателното
изплащане на сумата, както и сумата от 221,98 лева – частичен иск за сумата
от общо 1369,51 лева – мораторна лихва върху главницата за периода от
25.08.2022 г. до 09.06.2024 г. Ищецът твърди, че на 16.03.2022г. в гр. *,
настъпило пътнотранспортно произшествие, при което л.а. „Л.Р.Р.Р.” с рег. №
*****, собственост на „МОТО - ПФОЕ“ ЕООД, управляван от Н. Р. Г.,
преминал през необезопасена и необозначена, пълна с вода дупка на пътното
платно. В резултат на ПТП на застрахования към ищеца по застраховка
„Автогрижа”, полица N*, л.а. „Л.Р.Р.Р.” били нанесени материални вреди. Била
образувана ликвидационна преписка № *. Извършен бил оглед на увредения
автомобил от ищеца и било изготвено заключение с опис на щетите.
Увреденият автомобил бил възстановен в автосервиз, като за извършените
ремонтно-възстановителни работи била представена фактура от 26.04.2022 г.
на стойност 6154,58 лева, платена от ищеца на 09.05.2022 г. Пътят, по който се
движил автомобилът при настъпване на произшествието, бил част от
общинската пътна мрежа, за поддържането на която отговарял ответникът. На
същия била изпратена Регресна покана с Изх. № * от 22.07.2022 г. за
възстановяване на изплатеното застрахователно обезщетение с включени
ликвидационни разноски, получена от него на 25.07.2022 г. Плащане не
последвало. Ищецът счита, че му се дължат процесните суми и моли съда да
осъди ответника да му ги заплати. Ответникът в срока по чл. 131 ГПК подава
отговор на исковата молба. Не оспорва наличието на застрахователно
правоотношение и плащането от ищеца на застрахователното обезщетение.
Оспорва наличието на необезопасена дупка на пътното платно на мястото на
1
възникване на твърдяното ПТП. Оспорва факта на възникване на задължение
за ищеца да заплати застрахователно обезщетение. Оспорва наличието и
механизма на процесното ПТП. Счита, че размерът на щетите бил преценен
завишено. Прави възражение за съпричиняване от страна на водача на вредите
по процесния автомобил, който не бил съобразил поведението си на пътя с
конкретната пътна обстановка. Моли съда да отхвърли иска като
неоснователен.
В последното по делото съдебно заседание страните, редовно призовани,
изпращат представители и поддържат исканията си. Ищецът увеличава
размера на предявените искове, както следва: искът за главница се увеличава
от 1000 лева на 6169,58 лева и вече не се предявява като частичен; искът за
лихва се увеличава от 221,98 лева на 1369,51 лева и вече не се предявява като
частичен.
Съдът, след като се запозна със становищата на страните и събраните по
делото доказателства, намира за установено следното от фактическа и правна
страна:
Безспорни между страните са фактите на наличието на застрахователно
правоотношение и плащането от ищеца на застрахователното обезщетение.
По делото е представено Искане за оценка на вреди по застраховка Каско
на МПС от 18.03.2022 г. (л. 31 от делото), от който се установява, че на
16.03.2022 г. водачът Н. Г. е управлявал процесния автомобил, като при
движение по ул. * левите му гуми преминават през дълбока дупка, пълна с
вода, вследствие на което са увредени левите джанти. От представеното опис-
заключение (л. 32 от делото) се установява, че и на двете джанти е необходима
подмяна. С възлагателно писмо е определено щетата да бъде отстранена в
сервиз, като за отстраняването е издадена фактура № 2325649 от 26.04.2022
г. на стойност 6154,58 лева. С регресна покана, получена от ответника на
25.07.2024 г. (л. 41 и л 42 от делото) ищецът е предявил вземането си.
По делото като свидетел беше разпитан Н. Р. Гавраилов – водач на
автомобила. Заявява, че си спомня за инцидента. Бил през м. март 2022 г.
Свидетелят не помни точен час, но било в светлата част на денонощието.
Движел се по ул. * в гр. *, кв. *. Идвал от Кауфланд по улицата надолу и карал
вляво и в дясно, защото имало спрели коли. Валяло и имало локви. Също така
имало спрени коли на платното за насрещно движение и затова водачът
навлизал и в другото платно от време на време. В един момент колата
пропаднала на една страна, отпред отляво и отзад отляво. Предна лява и задна
лява гума пропаднали в дупка. Имало локви, било пълно с вода и дупката не
можела да се избегне. Гумите не били засегнати. Имало щети по самите
джанти. Дупката не била обозначена по никакъв начин. Водачът се движел с не
повече от 30 км./ч., не спрял веднага след като настъпил ударът.
Свидетелските показания съдът намира за вътрешно и взаимно
съответстващи на останалата част от доказателствената съвкупност, като
липсата на спомени за отделни детайли или объркването на точната дата на
ПТП са лесно обясними с оглед изминалия период от време и особеностите на
човешката памет.
По делото е изслушана и приета неоспорена от страните съдебно
автотехническа експертиза. Установява, че най-вероятният механизъм на
осъществяване на ПТП е посоченият в протокола и свидетелските показания,
като причинените вреди са в пряка причинно-следствена връзка с него.
2
Размерът на щетите по средни пазарни цени възлиза на 6154,58 лева.
Въз основа на така възприетите факти, съдът достига до следните правни
изводи: С плащането на застрахователно обезщетение застрахователят встъпва
в правата на застрахования срещу причинителя на вредата или срещу лицето,
застраховало неговата гражданска отговорност. За възникване на регресното
вземане е необходимо да се установят следните факти: да е сключен договор
за имуществено застраховане, в срока на застрахователното покритие на който
и вследствие виновно и противоправно поведение на ответника, да е
настъпило събитие, за което застрахователят носи риска, като в изпълнение на
договорното си задължение застрахователят да е изплатил на застрахования
застрахователното обезщетение. Заплащането на обезщетението и наличието
на застрахователно правоотношение не се оспорват от страните. Механизмът
на ПТП, настъпилите вреди, както и причинната връзка между двете, съдът
намира за установени от представеното уведомление за щета, приетата
експертиза и свидетелските показания.
С оглед на всичко изложено, съдът приема, че е настъпил застрахователен
риск, носен от ищеца, като в изпълнение на договорното си задължение,
същият е заплатил застрахователно обезщетение в размер на 300,93 лева.
Обемът на суброгационното право включва както правата срещу физическото
лице - пряк причинител на вредата, така и правата на увредения срещу лицата,
които носят отговорност за чужди виновни действия - в този смисъл р. V от
ППВС № 7/4.10.1978 г.
Не се спори, че улиците, на които е реализирано произшествието, се
намират в населено място и не са част от републиканската пътна мрежа, а
представляват местен път по смисъла на Закона за пътищата и като такъв са
публична собственост на Столична община. На това основание именно
ответникът е задължен да осъществява дейностите по поддържането му,
включително да означи съответната неравност, дупка, с необходимите пътни
знаци, с оглед предупреждаване на участниците в движението съобразно,
както и да отстрани съответни препятствия във възможно най-кратък срок –
така чл. 167, ал. 1 ЗДвП. Общината като юридическо лице осъществява тези
дейности чрез своите служители или други лица, на които е възложила
изпълнението. Установената дупка по пътното платно представлява
"препятствие на пътя" по смисъла на § 6, т. 37 от ДР ЗДвП, тъй като нарушава
целостта на пътното покритие и създава опасност на движението. По делото
не се доказа тази дупка да е била обезопасена с нарочен пътен знак, който да
указва на водачите да я заобиколят, за да продължат движението си. Налице е
бездействие на служителите на Общината, натоварени със задължението да
сигнализират препятствията по пътя и да ги отстраняват, с което да
обезпечават безопасността на движението, поради което и на основание,
ответникът носи отговорност за причинените при процесното ПТП вреди.
Налице е основание за суброгация срещу ответника. Не се установява
съпричиняване на вредоносния резултат. Следва да се отбележи, че в
дължимата грижа при управление на МПС не се включва изискване за знание
за неравностите по пътя или презумиране за наличие на такива.
Необозначената и несигнализирана дупка не представлява предвидимо
препятствие, за да е налице задължение за водача да избира скоростта така, че
да може да спре.
Според заключението на САТЕ пазарната стойност на щетите към датата
на застрахователното събитие е 6154,58 лева с ДДС. Искът за главница е
3
доказан по основание и размер и следва да бъде уважен в цялост.
По отношение иска за мораторна лихва от доказателствата по делото –
регресна покана от 22.07.2022 г. и обратна разписка (л. 23 и л. 24 от делото) се
установява, че на 25.07.2022 г. ответникът е получил от ищеца покана за
изпълнение на това задължение. Считано от 25.08.2024 г. ответникът е бил в
забава за изпълнение на вземането си и дължи мораторна лихва. Съдът
изчисли служебно размера на тази лихва за периода от изпадането на
ответника в забава до подаването на исковата молба и установи, че той е
1369,51 лева. Този иск също е доказан по основание и размер и следва да бъде
уважен в цялост.
С оглед изхода на производството, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК,
разноски се дължат единствено на ищеца. От същия бяха заплатени сумите:
301,56 лева – държавна такса, 360 лева – депозит за експертиза, 50 лева –
депозит за свидетел и юрисконсултско възнаграждение, което с оглед
фактическата и правна сложност по делото съдът определя на 100 лева. При
този изход на спора на ответника не се дължат разноски.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА СТОЛИЧНА ОБЩИНА, ЕИК: *********, с адрес на
управление гр. *, ул. Московска № 33, представлявана от В.Т. – кмет, да
заплати на Дженерали Застраховане АД, ЕИК ********* с адрес гр. *, бул.
Княз Ал. Дондуков № 68 на основание чл. 410 КЗ във вр. с чл. 49 от ЗЗД
сумата 6154,58 лева, представляваща изплатено застрахователно обезщетение,
вследствие на настъпило на 16.03.2022г. в гр. * пътнотранспортно
произшествие, с участник лек автомобил „Л.Р.Р.Р.” с рег. № ***** и сумата от
15 лева – ликвидационни разходи, ведно със законната лихва върху пълната
сума от 6169,58 лева от 11.06.2024 г. до окончателното изплащане на
вземането.
ОСЪЖДА СТОЛИЧНА ОБЩИНА, ЕИК: *********, да заплати на
Дженерали Застраховане АД, ЕИК ********* на основание чл. 86, ал. 2 ЗЗД
сумата от 1369,51 лева – мораторна лихва върху главницата за периода от
25.08.2022 г. до 09.06.2024 г.
ОСЪЖДА СТОЛИЧНА ОБЩИНА, ЕИК: *********, да заплати на
Дженерали Застраховане АД, ЕИК ********* на основание чл. 78, ал. 1 ГПК
сумата от 301,56 лева – държавна такса, 360 лева – депозит за експертиза, 50
лева – депозит за свидетел и 100 лева – юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4