№ 2621
гр. София, 14.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 10-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на петнадесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ИВИАНА ДИМЧЕВА
при участието на секретаря АННА Б. КОВАНОВА
като разгледа докладваното от ИВИАНА ДИМЧЕВА Административно
наказателно дело № 20241110215135 по описа за 2024 година
Производството е по реда на глава III, раздел V от ЗАНН.
Образувано е по жалба на П. В. П. срещу Наказателно постановление (НП) № 24-
4332-017606 от 25.07.2024г., издадено от Д.Д. – Началник Сектор в Отдел „Пътна полиция”
при СДВР (ОПП – СДВР), с което на основание чл.183, ал.5, т.1 от Закона за движение по
пътищата (ЗДвП) за нарушение по чл.6, т.1 от ЗДвП му е наложено административно
наказание „глоба” в размер на 100 (сто) лева и на основание Наредба № Із-2539 от
17.12.2012г. на МВР са му отнети общо 10 контролни точки.
С жалбата се иска съдът да отмени Наказателното постановление като
незаконосъобразно. Според жалбоподателя той е преминал на жълт сигнал на светофарната
уредба и с действията си не е застрашил участниците в движението.
Пред СРС, НО, 10 състав жалбоподателят не се явява лично, не изпраща
представител и не взема становище по време на съдебните прения.
Въззиваемата страна Началник Сектор в ОПП – СДВР се представлява пред СРС от
гл. юрк. П. единствено в съдебното заседание на 22.01.2025г. По време на съдебното
заседание пред СРС на15.04.2025г. не се явява процесуален представител на въззиваемата
страна и не взема становище по време на съдебните прения.
По делото са депозирани писмени бележки с вх. № 15378 от 16.01.2025г. от гл. юрк.
П.. В тях се посочва, че жалбата е неоснователна и необоснована, а обжалваното
Наказателно постановление е законосъобразно и правилно. Твърди се, че не са били
нарушени сроковете за съставяне на АУАН и за издаване на НП. Приема се, че Актът и
Наказателното постановление изхождат от компетентни лица, както и че са спазени
изискванията на чл.42 и чл.57 от ЗАНН. В изготвените АУАН и НП се съдържали конкретни
1
фактически обстоятелства на нарушението. Същото било описано в необходимата пълнота и
отразявало признаците от състава на нарушението. Процесуалният представител на
въззиваемата страна твърди, че нарушителят не е съобразил поведението си със светлинните
сигнали. Определената правна квалификация на нарушението кореспондирала на
установеното от фактическа страна. Правилно били приложени и санкционните норми.
Направената фактически формулировка и правна обосновка на обвинението позволявала
формиране на извод за волята на наказващия орган. Приема се, че нарушителят е могъл да
разбере за какво нарушение му е ангажирана административната отговорност и да
организира защитата си. Приема се, че издаденият АУАН е редовен, поради което се иска
СРС да приложи чл.189, ал.2 от ЗДвП. Според процесуалния представител на въззиваемата
страна нарушението е доказано по безспорен начин, като наложеното наказание е
съобразено с целта за налагането му, а именно да се въздейства предупредително и
превъзпитаващо върху нарушителя и останалите граждани. Поради това се иска СРС да
потвърди Наказателното постановление като правилно и законосъобразно, както и да
присъди юрисконсултско възнаграждение в полза на СДВР. Наред с това гл. юрк. П. прави и
възражение за прекомерност на евентуално поискано от жалбоподателя адвокатско
възнаграждение.
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА :
На 13.07.2024г., около 01:45 часа, в гр. София жалбоподателят П. В. П. управлявал
лек автомобил „****” с рег. № **** по бул. „Цариградско шосе”, с посока на движение от ул.
„Околовръстен път” към ул. „Димитър Пешев”. На кръстовището с ул. „Патриарх Герман”
П. навлязъл и преминал през кръстовището на червен /забраняващ/ сигнал на светофарната
уредба, работеща в нормален режим. В този момент полицейските служители Р. Б. и М. К.
били на същото място, възприели поведението на водача на лек автомобил „****” с рег. №
****, спрели го и свидетелят Б. /в присъствието на св. К./ съставил на П. В. П. АУАН Серия
GA № 1375003 от 13.07.2024г. за нарушение по чл.6, т.1, пр.2 от ЗДвП. Срещу подпис П. В.
П. получил препис от Акта на 13.07.2024г.
Въз основа на този АУАН и при същата фактическа обстановка, като описаната в
него, Д.Д. – Началник Сектор в ОПП – СДВР издала Наказателно постановление № 24-4332-
017606 от 25.07.2024г., с което за нарушение по чл.6, т.1 от ЗДвП, на основание чл.183, ал.5,
т.1 от ЗДвП, на П. В. П. е наложена „глоба” в размер на 100 лева и на основание Наредба №
Із-2539 от 17.12.2012г. на МВР са му отнети общо 10 контролни точки.
На 20.09.2024г. Наказателното постановление е връчено на П. В. П. срещу подпис.
На същата дата П. подал жалба срещу това Наказателно постановление в ОПП – СДВР и по
повод на нея на 30.10.2024г. е образувано настоящото дело.
ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА :
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните
по делото писмени доказателства (АУАН Серия GA № 1375003 от 13.07.2024г.; справка -
картон на водача; Заповед № 513з-12708 от 28.08.2020г. на Директора на СДВР; Заповед №
8121К-13318 от 28.10.2019г. на Министъра на вътрешните работи; Акт за встъпване в
длъжност и Заповед № 8121з-1632 от 02.12.2021г. на Министъра на вътрешните работи),
както и от показанията на разпитаните от СРС свидетели Р. Б. и М. К..
Събраните по делото гласни доказателства са обективни и достоверни, но слабо
2
информативни относно факти около извършването на самото нарушение, тъй като
свидетелите не го помнят. Въпреки това думите на Р. Б. и М. К. следва да се кредитират, тъй
като намират опора с отразеното в Акта относно това, че св. Б. е съставил АУАН, а св. К. е
бил свидетел при съставянето и връчването на Акта на нарушителя.
Съгласно чл.189, ал.2 от ЗДвП АУАН е доказателство, което на самостоятелно
основание обосновава отговорността на дееца – доколкото отразените в редовно издадения
акт за констатации фактически положения не се опровергават от събраните по делото
доказателства. В настоящия случай съдът дава вяра на АУАН Серия GA № 1375003 от
13.07.2024г., тъй като констатациите от него не се опровергават нито от свидетелските
показания, нито от другите събрани по делото доказателства.
Справката - картон на водача, Заповед № 513з-12708 от 28.08.2020г. на Директора на
СДВР, Заповед № 8121К-13318 от 28.10.2019г. на Министъра на вътрешните работи, Акт за
встъпване в длъжност и Заповед № 8121з-1632 от 02.12.2021г. на Министъра на вътрешните
работи разполагат с доказателствена сила за посочените в тях обстоятелства. Поради това
СРС ги кредитира. Въз основа на справката – картон на водача съдът установява, че
жалбоподателят има и много други нарушения по ЗДвП. От Заповед № 8121К-13318 от
28.10.2019г. на Министъра на вътрешните работи и Акт за встъпване в длъжност става ясно,
че Д.Д. е Началник на 03 Сектор „Административно обслужване“ към ОПП – СДВР, което
означава, че по силата на т.3.6. от Заповед № 8121з-1632 от 02.12.2021г. на Министъра на
вътрешните работи тя се явява компетентна да издава НП, вкл. и процесното Наказателно
постановление. От Заповед № 513з-12708 от 28.08.2020г. на Директора на СДВР и точка 2.1.,
вр. т.1.3.2. от Заповед № 8121з-1632 от 02.12.2021г. на Министъра на вътрешните работи се
установява, че св. Р. Б. е имал право да съставя АУАН, включително и този от 13.07.2024г.
Поради това съдът приема, че конкретните АУАН и НП са издадени от оправомощени за това
лица.
Доколкото събраните по делото писмени и гласни доказателства не са противоречиви,
съдът намира за ненужно по-подробното им анализиране - по аргумент от чл.84 от ЗАНН,
вр. чл.305, ал.3, изр.2 от НПК.
ОТ ПРАВНА СТРАНА :
Атакуваното Наказателно постановление е от категорията на обжалваемите пред съда
административни актове. Жалбата е депозирана в преклузивния процесуален срок и изхожда
от легитимирана страна в процеса, поради което се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата на П. В. П. е неоснователна, поради следните
съображения :
От направения по-горе анализ на приложените по делото Заповеди на Министъра на
вътрешните работи и на Директора на СДВР се налага изводът, че АУАН е съставен от
оправомощено лице, а Наказателното постановление е издадено от компетентен орган.
Нарушението се твърди да е извършено на 13.07.2024г., Актът е съставен на същата
дата /13.07.2024г./, а Наказателното постановление е издадено на 25.07.2024г. Поради това
съдът приема, че са спазени сроковете по чл.34, ал.1 и ал.3 от ЗАНН и по чл.52, ал.1 от
3
ЗАНН.
Налице е съответствие в Акта и в НП по отношение на словесното и цифровото
описание на нарушението. Не са допуснати нарушения по чл.42 и чл.57 от ЗАНН.
Нарушението е описано по разбираем начин с всички релевантни обстоятелства. Поради
това спорът следва да се разгледа по същество.
За да е осъществено нарушението по чл.6, т.1, пр.2 от ЗДвП следва да се докаже от
обективна страна, че водачът на превозно средство /като участник в движението/ не е
съобразил поведението си със светлинните сигнали. Видно от АУАН Серия GA № 1375003
от 13.07.2024г., на процесната дата и място жалбоподателят П. е управлявал лек автомобил,
като е навлязъл и преминал през кръстовището на бул. „Цариградско шосе“ и ул. „Патриарх
Герман“, с посока на движение от Околовръстен път към ул. „Димитър Пешев“, на червен
сигнал на светофарната уредба, която е работела в нормален режим. Поради това съдът
приема, че е безспорно доказано, че П. П. е осъществил от обективна страна състава на
вмененото му нарушение, тъй като той /като водач на лек автомобил/ се явява участник в
движението по смисъла на чл.2 от ППЗДвП и като е навлязъл и преминал през
кръстовището при червен сигнал на светофарната уредба – явно не е съобразил поведението
си със светлинните сигнали и по-точно е преминал на забранено (по смисъла на чл.31, ал.7,
т.1 от ППЗДвП).
Нарушението по чл.6, т.1, пр.2 от ЗДвП е формално, на просто извършване - с
осъществяване на изпълнителното деяние същото е довършено. Поради това е без значение
дали с действията си жалбоподателят е застрашил други участници в движението.
От субективна страна деянието е извършено виновно – при пряк умисъл. Водачът на
МПС знае, че е участник в движението и че е забранено да се навлиза и преминава през
кръстовище на червен сигнал на светофарната уредба. Поради това СРС приема, че П. е
съзнавал обществено-опасния характер на деянието си, предвиждал е настъпването на
обществено-опасните последици и пряко ги е целял като не е спрял преди кръстовището
съобразно сигнализацията на светофара.
Този съдебен състав счита, че версията на жалбоподателя, че е преминал на жълт
сигнал на светофарната уредба обслужва защитната позиция на П., но доколкото е оборена
от събраните и кредитирани по-горе доказателства, съдът не я споделя. Освен това – според
чл.31, ал.7, т.4 от ППЗДвП при жълт сигнал на светофарната уредба водачът на автомобила е
следвало да бъде внимателен и да спре. Жълтата светлина не му е давала право да премине
през кръстовището.
С оглед доказаността на нарушението по чл.6, т.1 от ЗДвП от обективна и субективна
страна на водача на превозното средство следва да се наложи административно наказание.
На основание чл.183, ал.5, т.1 от ЗДвП водач, който преминава при сигнал на светофара,
който не разрешава преминаването, се наказва с глоба в твърд размер - 100 лева. Поради
това в случая наличието на смекчаващи или отегчаващи отговорността обстоятелства е
ирелевантно, тъй като за въпросното нарушение законодателят е предвидил санкция в точно
4
определен отнапред размер, който съвпада с наложения на П. В. П. размер на глобата с
процесното Наказателно постановление.
Съгласно чл.6, ал.1, т.20 от Наредба № Із-2539 от 17.12.2012г. за определяне
максималния размер на контролните точки, условията и реда за отнемането и
възстановяването им, списъка на нарушенията, при извършването на които от наличните
контролни точки на водача, извършил нарушението, се отнемат точки съобразно
допуснатото нарушение, както и условията и реда за издаване на разрешение за провеждане
на допълнително обучение (накратко Наредба № Із-2539 от 17.12.2012г.) към датата на
нарушението 13.07.2024г. за преминаване при сигнал на светофара, който не разрешава
преминаването и съответно при санкциониране по чл.183, ал.5, т.1 от ЗДвП (както е в
конкретния случай) на водача следва да бъдат отнети 10 контролни точки. С оглед
доказаността на нарушението и неговото съответствие с чл.6, ал.1, т.20 от Наредба № Із-2539
от 17.12.2012г. правилно с атакуваното Наказателно постановление е било постановено на
П. В. П. да бъдат отнети и 10 контролни точки. Точно фиксираният брой на контролните
точки, които подлежат на отнемане в конкретния случай, прави безпредметно обсъждането
на смекчаващите или отегчаващите отговорността обстоятелства.
Поради всичко изложено по-горе съдът прие, че следва да остави без уважение
жалбата и да потвърди изцяло обжалваното Наказателно постановление.
На основание чл.63д, ал.4 от ЗАНН учреждението, чийто орган е издал процесното
НП (СДВР, към чиято структура спада ОПП - СДВР) има право на юрисконсултско
възнаграждение – доколкото съдът потвърждава Наказателното постановление и
процесуалният представител на въззиваемата страна е поискал присъждане на
юрисконсултско възнаграждение с писмени бележки вх. № 15378 от 16.01.2025г. Съгласно
чл.63д, ал.1 от ЗАНН в настоящото производство страните имат право да им се присъждат
разноски по реда на АПК. Когато страната е била защитавана от юрисконсулт, както в
случая, на основание чл.63д, ал.4 от ЗАНН в полза на СДВР следва да се присъди
възнаграждение в размер, определен от съда. Според чл.37, ал.1 от Закона за правната
помощ заплащането на правната помощ следва да е съобразено с вида и количеството на
извършената дейност и да се определи според Наредбата за заплащането на правната помощ.
Според действащата към момента редакция на чл.27е от Наредбата за заплащането на
правната помощ (доколкото измененията, публикувани в ДВ, бр. 53/2025г. не са влезли в
сила все още, тъй като ще влязат в сила от 01.10.2025г.) възнаграждението за защита в
производства по ЗАНН (каквото е настоящото) може да бъде от 80 до 150 лева. По
настоящото дело гл. юрк. П. е депозирал писмени бележки и е участвал само в едно от
съдебните заседания по делото пред СРС, когато не е бил даден ход на същото. Поради това
и доколкото конкретният правен спор не се отличава с фактическа и/или правна сложност,
съдебният състав счита, че жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати на СДВР
юрисконсултско възнаграждение в минимален размер според Наредбата за заплащането на
правната помощ, т.е. сума в размер на 80,00 (осемдесет) лева.
Така мотивиран, съдът
5
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 24-4332-017606 от 25.07.2024г.,
издадено от Д.Д. – Началник Сектор в Отдел „Пътна полиция” при СДВР, с което на
основание чл.183, ал.5, т.1 от ЗДвП за нарушение по чл.6, т.1 от ЗДвП на П. В. П. е наложена
„глоба” в размер на 100 (сто) лева и на основание Наредба № Із-2539 от 17.12.2012г. на МВР
са му отнети общо 10 контролни точки.
ОСЪЖДА П. В. П. с ЕГН **********, с адрес : **** да заплати в полза на СДВР
сумата от 80,00 (осемдесет) лева за направени по делото разноски за юрисконсултско
възнаграждение.
Решението може да се обжалва пред Административен съд – София град по реда
на АПК в 14-дневен срок от получаване на съобщението от страните, че решението е
изготвено.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6