№ 352
гр. Пазарджик , 16.04.2021 г.
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
публично заседание на шестнадесети април, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Христо Георгиев
при участието на секретаря Стоянка Миладинова
Сложи за разглеждане докладваното от Христо Георгиев Гражданско дело №
20215220100066 по описа за 2021 година.
На именното повикване в 10:00 часа се явиха:
Ищеца К. М. К., редовно призован не се явява и не изпраща
процесуален представител.
За ответника „Профи Кредит България“ ЕООД, редовно призован не се
явява представител.
Явява се вещото лице Б.Д., редовно призована.
СЪДЪТ счита, че не са налице процесуални пречки за даване ход на
делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО:
На основание чл. 143, ал. 1 от ГПК пристъпва към изясняване на
фактическата страна на спора.
СЪДЪТ докладва на страните постъпилата молба от ищеца чрез
пълномощникът му адв. Е. И. от АК – Пловдив с вх. № 6594/15.04.2021 г., с
която моли да бъде даден ход на делото, ако не са налице процесуални
пречки. Няма възражения по доклада. Моли да се приеме ССчЕ. Заявява, че
няма други доказателствени искания. В случай, че съдът счете делото за
изяснено, моли предявените искове да бъдат уважени като основателни и
доказани. Претендират се разноски. Към молбата е представен списък за
1
разноските по чл. 80 от ГПК.
Спогодба между страните няма как да бъде постигната.
НА ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 146 ОТ ГПК СЪДЪТ ПРИСТЪПИ КЪМ
ДОКЛАДВАНЕ НА ДЕЛОТО:
Предявен е главен иск по чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, във вр. с чл. 22 и чл. 11 от
ЗПК за прогласяване нищожността на договор за потребителски кредит №
30035916385, поради противоречие със закона, заобикаляне на закона и
противоречие с добрите нрави.
В условията на евентуалност е предявен иск за признаване за
недействителна клаузата, която регламентира заплащането на пакетни
допълнителни услуги и даваща право на ответното дружество да получи
заплащане на такса по пакет за допълнителни услуги по процесния договор в
размер на 1932 лв.
В подадената искова молба се твърди, че ищецът е страна по договор за
потребителски кредит № 30035916385, подписан с ответното дружество на
27.03.2019г.
Счита се, че Договор № 30035916385 е нищожен, поради противоречие
с добрите нрави /чл. 26, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД/ и поради това, че е сключен
при неспазване на нормите на чл. 11, т. 9 и т. 10 от ЗПК във вр. с чл. 22 от
ЗПК, с произтичащите от това последици по чл.23 от ЗПК, а именно
потребителят е дължал връщане само на чистата стойност на паричния заем,
но не дължал лихва и други разходи по заема.
Сочи се, че съгласно раздел VI от договора за потребителски кредит,
именован „Параметри", доверителят ми е следвало да върне сумата по
кредита в размер на 1500лв. при ГПР 46,35%, годишен лихвен процент 39.10
% и лихвен процент на ден 0,11 при срок на кредита от 36 месеца върху
главницата от 1500 лв. Постигната е договореност за заплащане на пакет от
допълнителни услуги в размер на 1820,52 лева или за срока на договора е
следвало ищецът да върне сумата от 4360,22 лв.
Счита се, че с договорения лихвен процент се нарушават добрите
нрави, поради което е налице нищожност на уговореното възнаграждение в
2
размер на 2860,22лв., като са изложени съображения в тази насока, а именно:
Сочи се, че в правната доктрина и съдебна практика безспорно се
приема, че накърняването на добрите нрави по смисъла на чл.26, ал.1, предл.
3-то от ЗЗД е налице именно, когато се нарушава правен принцип било той
изрично формулиран или пък проведен чрез създаването на конкретни други
разпоредби. В този смисъл е практика на ВКС /Решение№4/2009г. по т.д.
№395/2008г., Решение №1270/2009г. по гр.д.№5093/2007г„ определение№877
по т.д.№662/2012г. и др/. Такъв основен принцип е добросъвестността в
гражданските и търговски взаимоотношения, а целта на неговото спазване,
както и на принципа на справедливостта, е да се предотврати
несправедливото облагодетелстване на едната страна за сметка на другата.
Тъй като става дума за търговска сделка, нормата от ТЗ, чрез която е
прокаран този принцип е чл.289 от ТЗ, но общите правила на ЗЗД също
намират приложение- чл.8, ал.2 и чл.9 от ЗЗД. Според задължителната
практика на ВКС преценката дали е нарушен някой от посочените основни
правни принципи се прави от съда във всеки конкретен случай, за да се даде
отговор на въпроса дали уговореното от страните накърнява добрите нрави по
смисъла на чл.26, ал.1,предл.З от ЗЗД.
Сочи се, че поради накърняването на принципа на „добри нрави" по
смисъла на чл. 26, ал.1, пр. 3 от ЗЗД се е достигнало до значителна
нееквивалентност на насрещните престации по договорното съглашение, до
злепоставяне на интересите на доверителя ми с цел извличане на собствена
изгода на кредитора.
Сочи се, че възнаградителната лихва съставлява цена за предоставеното
ползване на заетата сума. Когато е налице явна нееквивалентност между
предоставената услуга и уговорената цена, се нарушава принципът на
добросъвестност при участие в облигационните отношения. Или както е
прието в Решение № 452/25.06.201Ог. по гр. д . № 4277/2008г. на ВКС, IV г.о.
„понятието добри нрави предполага известна еквивалентност на насрещните
престации и при тяхното явно несъответствие се прави извод за нарушение,
водещо до нищожност ....". Когато едната престация е предоставяне в
собственост на парични средства, то насрещната престация - заплащане на
възнаградителна лихва следва да се съизмерява както със стойността на
отпуснатия заем, така и със срока, за който се уговаря връщане на заетата
3
сума, и с обстоятелството, дали заемът е обезпечен /доколкото цената
калкулира и риска на заемодателя от невъзможността да си върне заетата
сума/. При заем с кратък срок на ползване /36 месеца/, макар и този заем да е
необезпечен, уговарянето на възнаградителна лихва на близо 300 % по-висок
от стойността на заема не е обяснимо нито с разходите, които прави
заемодателят, нито с риска, който носи, нито с размера на добросъвестно
очакваната от сделката печалба. Толкова висока възнаградителна лихва е
типична за дългосрочни кредити / над 15 години/, когато рискът на
заемодателя е увеличен поради възможните инфлационни процеси. Размерът
на формираната от ответника печалба надвишава близо трикратно размера на
предоставения заем.
Сочи се, че следва да се има предвид и че рискът при небанковите
финансови институции е по-нисък в сравнение с банковите институции, тъй
като „Профи Кредит България" ЕООД рискува собствени средства, а банките
носят задължението за опазване на привлечените депозитни средства, което е
свързано с по-висок риск и санкции при неизпълнение /така влязло в сила
Решение № 1915 от 14.10.2016г. на Софийски апелативен съд, ТО, 11 състав
по в.т.д. № 3426/16г./ Освен това, съдебната практика приема, че при
формиране размера на възнаградителната лихва обективен критерий може да
бъде размера на законната лихва, без обаче тя да може да се приеме като
максимален размер. Приема се, че максималният размер, до който
съглашението за плащане на възнаградителната лихва е действително, ако тя
не надвишава с повече от два пъти законната такава при обезпечени заеми/ в
този смисъл решение №378 от 18.05.2006г. на ВКС по гр.д.№315/2005 на
второ г.о./. По аргумент от цитираното решение, при обезпечени заеми
възнаградителната лихва следва да не надхвърля повече от четири пъти
законната лихва. В настоящият случай договорената между страните лихва в
размер на 39,10 % годишно, към която следва да се прибави скритата лихва
под формата на такса по пакет от допълнителни услуги надхвърля с над 10
пъти законната, което представлява нарушение на добрите нрави /критерии за
норми на поведение, установени в обществото/, тъй като надвишава
драстично четирикратния размер на законната лихва. Процесната клауза на
договора, обективирана в раздел 6 от договора накърнява договорното
равноправие между страните, противоречи на добрите нрави и е в разрез с
4
принципа на добросъвестността при договарянето, поради което същата се
явява нищожна. Поради това, че нищожните уговорки не произвеждат
никакво действие, следва да се приеме, че лихва не е уговорена между
страните по процесния договор и такова задължение не е възникнало за
доверителя ми.
Твърди се, че е налице заобикаляне на разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от
ЗПК, като с уговорката да се заплаща пакет от допълнителни услуги се
нарушава изискването ГПР да не бъде по - висок от пет пъти размера на
законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена
на ПМС № 426/14г. В ОУ са уредени условията, при които се предоставят
допълнителните услуги под формата на пакет от допълнителни услуги, като
правата по пакета от допълнителни услуги не стават автоматично с
изпълнение на изискванията за това, а е предоставено на дискрецията на
заемодателя, като за целта е необходимо да се подпишат допълнителни
споразумения. След като е необходимо да се подпише ново споразумение, то
не се касае за услуга, предоставяна по силата на договора, която трябва да
бъде възмездена, а за нова услуга, чието предоставяне ще се реализира след
постигане отново на съгласие между страните. Реално няма допълнително
предоставени услуги, а чрез нарушаване на добрите нрави и чрез заобикаляне
на императивната норма на чл. 19, ал. 4 от ЗПК и при несъблюдаване на
основния правен принцип, забраняващ неоснователното обогатяване се
калкулира допълнителна /лихва/ печалба към договорената възнаградителна
лихва.
Възразява се, че са нищожни като противоречащи на добрите нрави и
като неравноправни по смисъла на чл. 143, т. 19 от ЗПК клаузите на раздел VI
от договора за заем, в които е посочено, че годишният процент на разходите е
в размер на 46.35%, а действителният ГПР е в различен размер от посочения,
с което потребителят е бил въведен в заблуждение относно стойността на
разходите, които ще прави по обслужването на заема. Същевременно по
силата на чл. 19, ал. 1 ЗПК, ГПР по кредита изразява общите разходи по
кредита за потребителя, настоящи или бъдещи / лихви, други преки или
косвени разходи, комисионни, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези,
дължими на посредниците за сключване на договора/, изразени като годишен
процент от общия размер на предоставения кредит. Не е установен
5
механизмът, по който е изчислен този процент и по - конкретно какви други
разходи, освен възнаградителната лихва са включени в него.
Сочи се, че при съобразяване съдържанието на процесния договор за
кредит и поетите с него права и задължения се формира извод, че последният
има правната характеристика на договор за потребителски кредит, поради
което за неговата валидност и последици освен общите правила на ЗЗД,
следва при преценка на валидността и последиците му да се съобразят
изискванията на специалния закон - ЗПК в релевантната за периода на
сключването му редакция /така в определение № 351 от 22.04.2016г. на ВКС
по търг. дело № 3026/2015г., 1 г.о./. Също така, съгласно чл. 26, ал. 4 от ЗЗД е
възможно договор да бъде само частично недействителен. Нищожността на
отделни части от договора може да доведе до нищожност на целия договор,
само ако частта не може да бъде заместена по право от повелителни правила
на закона или ако не може да се предположи, че договорът би бил сключен
без недействителната му част. На плоскостта на процесния казус, нищожните
клаузи на договора относно определянето на процента на възнаградителната
лихва и на ГПР не биха могли да се заместят по право от повелителни норми
на закона. Тъй като договорът за потребителски кредит е възмезден,
кредиторът не би го сключил без определено възнаграждение за отпуснатия
кредит.
Сочи се, че аргумент за недействителност на договора на това
основание може да се почерпи от обстоятелството, че съгласно по-пълната
защита, дадена на потребителя със ЗПК - чл. 22 от ЗПК, при неспазване на
императивните изисквания към договора за кредит, уредени в чл. 10, ал. 1, чл.
11, ал.1, т. 7-12 и 20 и чл. 12, ал. 1, т.7 - 9 ЗПК, сред които са точното
определяне на възнаградителната лихва - чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК и на годишния
процент на разходите - чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, договорът за потребителски
кредит се явява изцяло недействителен. От изложеното следва, че законът
поставя важен акцент на посочените уговорки. Поради възмездния характер
на договора за потребителски кредит, в момента на сключването му и с оглед
внасяне на яснота относно правата и задълженията на потребителите и за по-
пълна защита на интересите им, трябва да бъдат уговорени лихвеният
процент по кредита /чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК/ и годишният процент на разходите
/ГПР/ по кредита / чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК/, чието изчисляване се извършва
6
като се допусне, че кредиторът и потребителят изпълняват своите задължения
в съответствие с първоначално определените срокове. Нищожността на
клаузите, регламентиращи част от реквизитите на договора за потребителски
кредит - лихвен процент и ГПР - представляващи част от същественото
съдържание на договора прави цялото заемно съглашение нищожно.
Ако съдът не приеме, че са налице пороци, обуславящи нищожността на
цялото съглашение, се твърди, че в процесния договор се съдържат нищожни
клаузи, чиято невалидност се моли да прогласи. По съображенията развити
по-горе е налице нищожност на клаузите, които предвиждат заплащането на
такса по пакет от допълнителни услуги.
С оглед на изложеното за ищеца възниква правния интерес от
предявяване на следните искове:
Моли се съдът да прогласи нищожността на Договор №30035916385/
27.03.2019г., сключен с „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, в условията
на евентуалност, ако не уважите иска за прогласяване на нищожността на
целия договор, то моли съдът да уважи иска на ищеца за обявяване на
нищожността на клаузата в раздел 6 касаеща заплащането на „пакет от
допълнителни услуги" и даваща право на ответното дружество да получи
заплащането на такса по пакет от допълнителни услуги по договор №
30035916385/ 27.03.2019г. в размер на 1932,00 лева.
Сочат се доказателства. Прави се доказателствено искане.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника, с
който се твърди, че по процесния договор за кредит ищецът е получил сумата
в размер на 1500 лева. На дружеството е върнал сумата в размер на 1528.89
лева, т.е. с 28.89 лева повече от сумата, която е получил. С това кредитът е
приключен, задължението по споразумението за предоставяне на
допълнителни услуги - също, а дружеството няма никакви претенции към
ищеца за заплащане на каквито и да било суми от страна на ищеца. С оглед на
това считам, че за последния не съществува правен интерес за предявяване на
настоящия иск. Правното и фактическо положение на ищеца по никакъв
начин не би се променило при евентуално уважаване на исковите претенции
на същия, с изключение на генериране на разноски за ответника. С настоящия
иск не би се постигнала каквато и да било промяна в правната сфера на
7
същия, което само по себе си обуславя липса на правен интерес и съответно
недопустимост на предявения иск.
Твърди се, че предявеният отрицателен установителен иск за
признаване на установено по отношение на ответника, че сключеният договор
за кредит е недействителен е недопустим, поради липса на правен интерес,
тъй като при наличие платени без основание на ответника парични суми
ищецът разполага с правна възможност да предяви осъдителен иск за тези
суми. Законът обвързва допустимостта на установителния иск с наличието на
правен интерес от предявяването му. В процесния казус ищецът няма правен
интерес да установява наличието или не на едно минало правоотношение си с
установителен иск в отделно производство, тъй като накърненото му
материално право може да бъде защитено с осъдителен такъв, а
предявяването на установителен иск е допустимо само, ако лицето не може да
защити правото си чрез осъдителен или конститутивен иск. Наличието на
правен интерес по предявения установителен иск е процесуална предпоставка
от категорията на абсолютните, т. к. обуславя правото на иск. Съдът е длъжен
да следи за нея служебно, изхождайки от твърдяните в исковата молба белези
на спорното право. /така Определение № 1523 от 17.2.2011 г. по гр. д. №
10770/2010 г. на XII състав на Районен съд - Русе; Решение от 15.10.2020 г.,
постановено по в.гр.д. № 632/2020 по описа на ОС - Плевен/
Моли се съдът да прекрати производството като образувано по
недопустим иск.
Счита се предявения иск за неоснователен, поради следните
съображения:
Твърди се, че с ищеца К. М. К., в качеството му на кредитополучател,
ответното дружество има сключен договор за потребителски кредит (ДПК) №
30035916385.
Твърди се, че процесният договор е сключен на 27.03.2019 г. за сумата
от 1500 лева, с размер на възнаградителната лихва 1039.72 лева (а не 2860.22
лева както неправилно е посочено в исковата молба). Преди подписване на
процесния договор, към предоставения му стандартен европейски формуляр,
на същия е предоставена и допълнителна преддоговорна информация,
съдържаща информация, касаеща допълнителни услуги, които дружеството
8
предлага, включени в пакет, в случай че ищецът пожелае да се възползва от
него. Тази допълнителна преддоговорна информация включва посочване на
размер на възнаграждението, дължимо при закупен пакет, размер на
месечната вноска при закупен пакет, размер на общата дължима вноска по
кредита, в случай че бъде закупен пакет, и др. Видно от предоставеното към
исковата молба копие на споразумение за предоставяне на пакет от
допълнителни услуги, същият е пожелал неговото закупуване и е сключил,
освен договора за потребителски кредит, и процесното споразумение, като
възнаграждението по него възлиза на 1820.52 лева, а дължимата сума е
разсрочена във времето за улеснение на клиента, за срока на договора за
кредит, като размерът на месечната вноска по споразумението за
предоставяне на пакет от допълнителни услуги възлиза на 50.57 лева месечно.
Ищецът е заплатил първите 7 вноски, 8-мата - частично.
Твърди се, че в депозираната искова молба са посочени множество
неверни твърдения, множество неточности, множество бланкови абзаци,
останали очевидно по грешка в исковата молба, които противоречат, както на
представените от смия ищец доказателства, така и съгласно предоставените с
настоящия отговор такива.
Сочи се, че в депозираната искова молба неоснователно се твърди, че
договор за потребителски кредит (ДПК) № 30035916385 е нищожен поради
противоречие с добрите нрави и поради неспазване на нормите на чл. 11, т.9 и
т. 10 от ЗПК във вр. с чл. 22 от ЗПК.
Сочи се, че на първо място, неправилно е твърдението на ищеца
относно общото възнаграждение по кредита, което същият счита, че е в
размер на 2860.22 лева. Посочената сума в исковата молба обща сума
произтича от два отделни юридически факта - сключеният договор за
потребителски кредит и сключеното споразумение за предоставяне на пакет
от допълнителни услуги, като счита за недобросъвестно ищецът да
преиначава фактите по делото, с цел да извлече облаги за себе си единствено
поради качеството си на потребител. Счита, че ищецът е бил в нормално
умствено състояние, за да може да осъзнае съдържанието на предоставената
му преддоговорна информация, както и да може да вземе решение желае ли
да сключва споразумение с предоставяне на пакет от допълнителни услуги (с
9
оглед, че същото е опционално), желае ли да сключва изобщо договор с
ответника, при това няколко пъти, както и да прецени дали условията я
устройват. Възнаграждението по процесния договор е в размер на 1039.72
лева, а годишният лихвен процент по кредита е 39.10 %, а не 300 %, както
неоснователно се твърди на страница 2 и 3 от исковата молба.
Относно предявената в петитума на исковата молба претенция, че със
сключването на споразумение за предоставяне на пакет от допълнителни
услуги, се целяло заобикаляне на разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, тъй
като възнаграждението за пакета следвало да бъде включено в изчисляването
на годишния процент на разходите - ищецът е обосновал своите твърдения, че
възнаграждението, дължимо на основание сключено споразумение за
предоставяне на пакет от допълнителни услуги, следвало да бъде включено в
изчисляването на възнаграждението по договора за потребителски кредит.
Тези твърдения на ищеца са изцяло неоснователни, а и точно в обратния
смисъл вече е формирана константна съдебна практика. В обхвата на общите
разходи по кредита, които следва да се отчетат при формирането на ГПР,
попадат разходи за допълнителни услуги, но само в случаите, когато
получаването на такива допълнителни услуги е задължително условие за
сключването на договора за кредит /по аргумент от § 1, т 1 от ДР на ЗПК/,
какъвто настоящият случай очевидно не е. Тоест дължимото по процесиите
допълнителни услуги възнаграждение се дължи от кредитополучателя
отделно и независимо от цената на самия кредит, при което не представлява
разход по смисъла на чл. 19, ал. 1 ЗПК и § 1, т. 1 от ДР на ЗПК, респективно
не следва да се включва при изчисляването на ГПР. Допълните услуги по
кредита са заявени като възможност, на базата на които кредитополучателят
да се ползва с преференции, но не са задължително условие за отпускане на
потребителския кредит, поради което същите не попадат под дефиницията на
§ 1, т. 1 от ДР на ЗПК. Т.е. възнаграждението за закупения пакет от
допълнителни услуги не следва да бъде включвано в изчисляването на ГПР,
респективно и при изчисляване на възнаградителната лихва, която е част от
този ГПР така Решение № 309126 от 9.01.2018 г.. постановено по НАХД №
19243/2018 г. по описа на СРС, 95-ти състав, потвърдено с Решение №
6308/01.11.2018 г., постановено по адм. дело № 5771/2018 г.. по описа на
Административен съд-София град. VII к.с., с което беше отменено по
същество наказателно постановление на Комисията за зашита на
10
потребителите/.
Твърди се, че неоснователни са и твърденията на ищеца, че поради
невключването на възнаграждението за предоставения пакет от допълнителни
услуги в ГПР се заобикаляла разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК. Освен
гореизложеното, тези твърдения са неоснователни и на чисто формално
основание. Това е така, тъй като заобикалянето на закона според чл. 26, ал. 1
ЗЗД е отделно основание за нищожност. Тълкувайки тази разпоредба
следвайки буквата и духа на закона, заобикаляне на закона е налице, когато
законът установява забрана за постигане с определена сделка на даден правен
резултат. Когато страната постига този резултат по друг начин, с друга
сделка, която изрично не е забранена, но която води до забранения резултат
налице е заобикаляне на закона. За да има заобикаляне на закона страните
трябва да съзнават това, да искат една цел, която законът им забранява и за
постигане на тази цел използват друга сделка, която не е забранена. Или,
основанието има субективен елемент, т е. за да заобиколи закона една сделка
е необходимо и двете страни по нея да имат съзнание за това. (така решение
№ 124 от 28.03.2006 г. по гр. д. № 518/2005 а., / г. о. на ВКС). Същото
разбиране е залегнало и в правната теория.
Сочи се, че допълнителна особеност на заобикалянето на закона е, че
страните използват една или повече сделки, за да постигнат резултат, който
не е характерен за тези сделки и който е недопустим от закона, който
обективен елемент също не е налице в процесния случай.
Твърди се, че в процесния случай страните са постигнали съгласие за
сключване на споразумение, с което, по искане на ищеца, кредиторът се
задължава да предостави на кредитополучателя определен набор от услуги, с
които могат да се променят първоначално договорените падеж, размер на
вноска и ежемесечно плащане на вноски, срещу възнаграждение за кредитора,
за което задължение ищецът се е задължил да отговаря. Субективният
елемент на заобикалянето на закона като основание за нищожност също не е
налице в процесния случай. В конкретния случай не е налице фактическия
състав на чл.26, ал.1, пр.2 от ЗЗД. Страните по договора са имали за цел
реализиране на процесната сделка, която не е забранена от ЗПК и са я
осъществили по уредения в него начин. Чл. 19, ал. 4 от ЗПК не установяват
11
забрана за постигане на определен правен резултат, а регламентира
задължителните изисквания, на които следва да отговаря формата и
съдържанието на договора. Неспазването на залегналото в тези разпоредби
изискване би довело до нищожност поради противоречие в закона - чл.26,
ал.1, пр.1 от ЗЗД, но в случая при сключването па процесния договор тези
изисквания са спазени (така Решение № 210 от 29.10.2018 з., постановено по
в.т.д. № 243/2018 г. по описа на ОС - Шумен).
Считат се за неоснователни и твърденията на ищеца, че
„действителният ГПР е в различен размер от посочения, с което потребителят
е въведен в заблуждение относно стойността на разходите, които ще прави по
обслужването на заема". Твърденията в депозираната искова молба, че
кредиторът ПРОФИ КРЕДИТ България ЕООД бил предоставил информация
по основните параметри на договора и на споразумението за предоставяне на
пакет от допълнителни услуги по неясен начин и бил въвел в заблуждение
клиента относно стойността на разходите, които последният щял да прави по
обслужването на заема, са изцяло неоснователни.
Сочи се, че параметрите и условията, свързани с пакета от
допълнителни услуги, са ясно определени на първо място в допълнителната
преддоговорна информация, подписано копие от която е приложено към
самата искова молба на ищеца. Т.е. същият е бил наясно с параметрите на
споразумението за предоставяне на пакет от допълнителни услуги, вкл.
разходите, които ще има във връзка с него, в случай че подпише такова
споразумение, още преди подписване на договора за потребителски кредит,
който факт влиза в противоречие с твърденията в исковата молба, че същите
изведнъж година и половина по-късно са станали неясни. Отделно от това, в
споразумението за предоставяне на пакет от допълнителни услуги, в раздел
VI от договора за потребителски кредит, в т. 15 от общите условия към
договора, детайлно и много подробно са описани условията, размера на
възнаграждението и услугите, включени в пакета от допълнителни услуги, а
клиентът още от първоначалния момент на кандидатстването си за
потребителски кредит от компанията е бил наясно и е разполагал с цялата
информация относно параметрите както на кредита, така и на допълнителните
услуги. Сочи се, че горецитираните документи, видно от приложените към
отговора на исковата молба копия на същите, са доведени до знанието и
12
собственоръчно подписани от кредитополучателя. Освен това, в случай че
при сключването на процесния договор с ответника ищецът се е чувствал
несигурен в размера или условията на кредита, който желае да получи, или
пък на споразумението за предоставяне на пакет от допълнителни услуги, то
на разположение на същата е обслужващият я кредитен експерт, който да
обясни възникналите неясноти. При положение, че ищецът е получил
преддоговорна информация под формата на стандартен европейски формуляр
и допълнителна преддоговорна информация, разяснения на преддоговорния
етап и на основните характеристики на предлаганите продукти, подписал е
искане за отпускане на потребителски кредит ВЕДНО с искане за закупуване
а пакет от допълнителни услуги, то считам за неоснователно и нелогично
твърдението, че повече от две години по-късно, са станали неясни и
заблуждаващи параметрите на кредита или на споразумението за
предоставяне на пакет от допълнителни услуги. Освен това, преценката на
възможността за въвеждане в заблуждение законодателят изисква да се
направи спрямо средния потребител (чл. 68г, ал. 1 и чл. 68д, ал. 1 ЗЗП), който
е сравнително добре информиран (какъвто ищецът очевидно е, с оглед
кредитната история на същия) и сравнително наблюдателен и предпазлив,
като отчита обществените, културни и лингвистични фактори, които се
тълкуват от Съда на Европейския съюз. В практиката си Съдът на
Европейския съюз трайно е приел, че националните юрисдикции трябва да
вземат предвид възприятието на средния потребител, който е относително
осведомен и в разумни граници наблюдателен и съобразителен. Сочи се
съдебна практика. Сочи се, че именно към средния потребител компанията е
насочила своите усилия, като предоставя изчерпателна информация за своите
продукти и за начина на кандидатстване по общодостъпните канали, поради
което считам твърдението за въвеждане в заблуждение на ищеца за
абсолютно неоснователно.
Относно твърденията на ищеца, че в процесния договор не бил
установен механизмът, по който бил изчислен ГПР, и поради това договорът
бил нищожен. Сочи се, че подобно изискване на първо място не съществува в
ЗПК. още повече пък липсата на подобен механизъм да представлява
основание за най-тежката санкция в гражданското право, а именно -
недействителност на целия договор за кредит. Уредбата относно
задължителното съдържание и форма на договора за потребителски кредит е
13
императивна и се съдържа в разпоредбите на закона за потребителския
кредит (ЗПК), по-конкретно в чл. 11, ал. 1 и ал. 2 и чл. 22 от ЗПК. Тези
разпоредби регламентират по позитивен и негативен начин минимално
необходимото съдържание на договора за потребителски кредит, като за да е
действителен договорът за кредит, същият следва да съдържа поне
информацията по чл.11, ал.1, т.7-12 и т. 20 от ЗПК. При дори не толкова
внимателен прочит на посочените разпоредби е видно, че в ЗПК няма
законово изискване в договора да бъде установяван или посочван механизъм,
по който е изчислен този процент, няма законово изискване конкретно да
бъдат посочвани какви други разходи, освен възнаградителната лихва, за
включени в ГПР. Счита, че недопустимо би било да бъдат дописвани
императивни правила и на базата на тях да се черпят допълнително основания
за нищожност на процесния договор за кредит. Изискване, касаещо ГПР се
съдържа в нормата на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, която, обаче, гласи, че
договорът за потребителски кредит следва да съдържа: годишния процент на
разходите по кредита (посочен в Раздел VI от договора за потребителски
кредит) и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на
сключване на договора за кредит, (посочена в раздел VI от договора за
потребителски кредит), като се посочат взетите предвид допускания,
използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по
определения в приложение № 1 начин (посочени в чл. 5.2. от общите условия
към ДПК).
Считам се, че извод досежно недействителността на процесния договор
за кредит на това основание считам би бил явно неправилен.
Относно твърденията за неравноправност на клаузите на раздел VI от
договора за потребителски кредит, в които е посочен размерът на ГПР. и
нарушение на чл. 143. т. 19 във вр. с чл. 146 от ЗЗП - В исковата си молба
ищецът бланкетно твърди, че процесната клауза, касаеща размер на ГПР, била
неравноправна.
Сочи се, че законодателят изрично е посочил, че преценяването на
неравноправната клауза в договор не включва определянето на основния му
предмет, както и съответствието между цената или възнаграждението, от една
страна, и стоката и услугата, която ще бъде доставена или извършена в
14
замяна, поради което параметрите на кредита, както и параметрите на пакета
от допълнителни услуги не биха могли да се подлагат на преценка за
неравноправност съгласно правилото на чл. 145, ал. 2 от ЗЗП.
Сочи се, че параметрите в раздел VI относно заплащането на
възнаграждение на кредитора за предоставянето на пакет от допълнителни
услуги са незадължителни за отпускането на кредит и са уговорени по искане
на кредитополучателката, съобразно заявеното от нея в искането за
отпускането на процесния кредит на база предоставената й допълнителна
преддоговорна информация с условията по предлагания пакет от
допълнителни услуги. С оглед на това считам, че процесната клауза е
индивидуално уговорена, при положение, че пакетът от допълнителни услуги
е поискан от кредитополучателката, предоставянето му е одобрено от
кредитодателя и в последствие е обективирано в споразумение за
предоставяне на пакет от допълнителни услуги и в договора за кредит, с
които параметри ищецът се е съгласил и е подписала договорната
документация.
Счита се, че уговорките в раздел VI от договора за потребителски
кредит № 30035916385, не се съдържат нито общите предпоставки за
неравноправност, нито съдържат специалните такива в отделните хипотези на
неравноправни клаузи, предвидени в ЗЗП. Допълнително, за да се приложи
разпоредбата на чл. 146 от ЗЗП, е необходимо да бъде доказано наличието на
неравноправна клауза съгласно изискванията на чл. 143 от ЗЗП.
Относно твърдението на ищеца, че размерът на възнаградителната
лихва противоречал на добрите нрави, се сочи, че ищецът счита, че
договорната в процесния договор за кредит възнаградителна лихва
противоречи на добрите нрави, тъй като същата била в размер близо 150 % от
главницата по кредита. Видно от самия раздел VI от договора, същата е в
размер на 38.30%.
Сочи се, че в по-старата съдебна практика (решение № 906/30.12.2004 г.
на ВКС по гражданско дело № 1106/2003 г.. II г.о.; решение № 378/18.05.2006
г. на ВКС по гражданско дело № 315/2005 г.. II г.о.: решение №
1270/09.01.2009 г. на ВКС по гражданско дело № 5093/2007 г., II г.о.)
действително се приемаше, че нищожни като противоречащи на добрите
15
нрави са клаузите за лихви, надвишаващи трикратния размер на законната
лихва тогава, когато задължението по договора не е обезпечено, а когато е
обезпечено - до двукратния размер. Тази практика, обаче, следва да се
преосмисли с оглед последващите изменения на ЗПК със ЗИДЗПК (обн., ДВ,
бр.35 от 22.04.2014 г., в сила от 23.07.2014). В чл.19, ал.4 от ЗПК е въведено
ограничение за максималния размер на годишния лихвен процент, който не
може да бъде по - висок от петкратния размер на законната лихва по
просрочени задължения в левове и валута, а според ал.5, клаузи,
надвишаващи тези размери, се считат за нищожни. Според § 13 от ПЗР на
ЗИДЗПК, разпоредбите на закона не се прилагат за договорите за кредит,
сключени преди датата на влизането му в сила, а само за тези, сключени след
тази дата. С изменението на Закона за потребителския кредит, в сила от
23.07.2014 год., се въведе максимален размер на годишния процент на
разходите, изразяващ общите разходи по кредита (включващи в себе си
лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от
всякакъв вид) и който не може да бъде по-висок от пет пъти размера на
законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена
с постановление на Министерския съвет на Република България, което е
около 50%. Сочи се съдебна практика.
Твърди се, че не може да е налице недействителност поради
противоречие с добрите нрави за това, което е позволено от закона с
императивна правна норма. Съобразяването с твърдения, игнориращи
законодателните промени от 2014 г., би довело до абсурдни изводи, свързани
с недействителност на всички договори, сключвани от небанкови финансови
институции, както и до несъответствие със законодателните изменения от
юли 2014 г. Би довело до сключването на договори, непротиворечащи на
закона, но пък противоречащи на добрите нрави, което е своеобразен правен
абсурд.
С оглед на гореизложеното се моли съдът да отхвърли предявеният иск
и в тази му част.
Счита се, че определените в процесния договор за кредит размер на
възнаградителната лихва, както и годишният процент на разходите, са
допустими съгласно императивното изискване на разпоредбата на чл. 19, ал. 4
от ЗПК.
16
В случай, че съдът обяви за недействителна клаузата за
възнаградителната лихва, то се моли да приложи разпоредбата на чл. 26, ал. 4
ЗЗД. Съгласно разпоредбата на чл. 26, ал. 4 ЗЗД приетата за недействителна
клауза за уговорения лихвен процент следва да се замести по право от
повелителни правила на закона, т.е. да се приеме, че се дължи законната
лихва за забава от датата на сключването на процесния договор за кредит до
окончателното му изплащане, /така решение № 906/30.12.2004 год. по гр.д. №
1106/2003 год.. на ВКС, II г.о.. решение № 1270/09.01.2009 год. по гр.д. №
5093/2007 год.. на ВКС. II г.о. и др./
Считат се за неоснователни и възраженията на ищеца, че
предоставянето на услугите, включени в пакета, зависело от волята на
кредитора. Твърдението на ищеца, че упражняването на предоставените
услуги зависело от одобрението на кредитора счита за неоснователно. Следва
да се посочи, че съгласно цитираните в договора за потребителски кредит
клаузи закупуването на пакет от допълнителни услуги зависи само и
единствено от волята на ищеца, обективирана в искането за кредит и
решение, взето на база на предоставената й допълнителна преддоговорна
информация за условията за закупуване на пакета от допълнителни услуги.
Съгласно общите условия към договора за потребителски кредит, както и
съгласно § 1 от Споразумението, ясно, точно и предварително са определени
предпоставките, при изпълнението на които кредиторът се задължава да
отложи вноска. Следва да има заявление от страна на кредитополучателя с
посочване колко вноски желае да отложи, поради каква причина или че е без
причина, както и да предостави документ, доказващ възникването на
причината, ако е посочена такава.
Твърди се, че приоритетното разглеждане на искането за кредит и
приоритетното изплащане на същия зависи единствено и само от волята на
ищеца - дали е имала необходимост от такова и съответно дали е поискала и
впоследствие закупила пакет от допълнителни услуги. По никакъв начин това
не се регулира от кредитора, а единствено се изпълнява, по искане на ищеца,
обективирано в договора. Правото да променя своята падежна дата по всяка
една вноска на кредита също зависи единствено и само от волята на ищеца и
по никакъв начин не подлежи на каквато и да било преценка от страна на
17
кредитора - ответник по спора.
Сочи се, че получаването на допълнителни парични средства по
улеснена процедура също зависи от волята и нуждата на ищеца от такива
средства. С тази конкретна услуга кредиторът се задължава да не изисква
допълнителни документи от страна на ищеца, което не би могло да доведе до
отпадане на неговата отговорност по чл. 16 от ЗПК за проверка на кредитната
способност на ищеца. Кредитната способност на ищеца обаче по никакъв
начин не зависи от волята на кредитора и в този смисъл не би могло да се
приеме, че изпълнението на задължението по тази услуга зависи от волята на
търговеца. Сочи се, че задължението на кредитора по тази услуга е да не
изисква допълнителни документи от страна на ищеца и да не изисква
подписването на същия набор от документи (около 20 страници), както при
първоначалното й кандидатстване, т.е. да й предостави улеснена процедура,
което по никакъв начин не е уговорено да се преценява от кредитора, а
напротив, уговорено е, че предоставянето на допълнителните парични
средства става чрез подписване единствено и само на допълнително
споразумение към договора, което безсъмнено е улеснена процедура, видно
от множеството приложени документи по настоящото дело. Единствено
отлагането и намаляването на вноските подлежи на вид преценка от страна на
кредитора, но същата касае преценката за спазване на предварително
договорените условия за упражняването на тези услуги, а не изпълнението на
задължението за предоставянето им, тъй като те са предоставени със
закупуването на пакета.
Твърди се, че изпълнението на задължението за предоставянето на
пакета от допълнителни услуги не зависи от волята на кредитора, което е
видно и от факта, че първото от тях вече е реално упражнено от страна на
ищеца - приоритетното разглеждане и изплащане на кредита, като очевидно
кредиторът е изпълнил задължението, както е било поискано от ищеца.
Счита се, че не е налице значително неравновесие между правата и
задълженията на кредитора и ищеца, както и че по никакъв начин
упражняването на правата по тях не зависи от волята на кредитора.
Относно твърденията на ищеца за неравноправност на клаузите в раздел
VI от процесния договор за кредит се твърди, че ищецът не е навел доводи,
18
съгласно които да обоснове твърдението си. В случай че същият направи
допълнителни възражения относно основателността на своите претенции, се
моли съдът да даде възможност на ответното дружество изрази допълнително
становище по същите, както и да вземе предвид всички възражения на
ответника, които са изложени в отговора на исковата молба.
На основание чл. 78, ал. 5 ГПК се прави и възражение за прекомерност
на адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на ищеца, в
случай че същото надвишава минималния размер, определен съобразно
изискванията на Наредба №1/2004 г. за минималните размери на адвокатски
възнаграждения.
Възразява се срещу доказателственото искане за назначаване на
съдебно-счетоводна експертиза. Считам, че същата, както и поставените в
исковата молба задачи са неотносими към предмета на настоящия спор и
моля да не я допускате. Начинът на изчисляване а ГПР е описан в т. 5.2. от
общите условия на ответника, налице са писмени доказателства за
установяване на обстоятелствата, включени в поставените задачи. Относно
втория поставен в експертизата въпрос - какво се включва в годишния
процент на разходите - отговорът на този въпрос може да бъде даден без да са
необходими специални знания, а именно - възнаградителната лихва.
Моли се съдът да се произнесе с определение, с което да прекрати
производството като недопустимо.
Въз основа на гореизложените съображения относно основателността
на иска, се моли съдът да се произнесе с решение, с което да отхвърли изцяло
предявените от ищеца К.К. искове, като неоснователни и недоказани.
Претендират се направените съдебни и деловодни разноски по делото,
включително и за юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 (триста)
лева на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК във връзка с Наредбата за заплащането
на правната помощ за изготвянето на настоящия отговор и досежно
предявения насрещен иск
Сочат се доказателства. Прави се доказателствено искане.
По доказателствената тежест съдът указва на страните, че всяка от тях
носи доказателствена тежест за установяване на фактите и обстоятелствата,
19
на които основава своите искания и възражения.
В конкретния случай ищецът следва да докаже твърденията си за
недействителност на договора и клаузата, която регламенитра заплащането на
пакет от допълнителни услуги, поради противоречие на закона и добрите
нрави.
Ответната страна носи доказателствената тежест по отношение на
възраженията направени с отговора на исковата молба.
С Определение № 482/11.03.2021 г. съдът се е приел представените от
ищеца и от ответника писмени доказателства. Допуснал е по делото да бъде
изслушана съдебно-счетоводна експертиза.
СЪДЪТ докладва на страните, че по делото е постъпило заключение с
вх. № 5821/02.04.2021 г. по допуснатата ССчЕ. Констатира, че заключението е
постъпило при спазен срок по чл. 199 от ГПК.
Воден от горното, Съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИСТЪПВА КЪМ ИЗСЛУШВАНЕ НА ЗАКЛЮЧЕНИЕТО ПО
ДОПУСНАТАТА СЪДЕБНО-СЧЕТОВОДНА ЕКСПЕРТИЗА.
СНЕМА САМОЛИЧНОСТТА НА ВЕЩОТО ЛИЦЕ, КАКТО СЛЕДВА:
Б. С. Д. – на 50 години, българка, българска гражданка, омъжена,
неосъждана, без родство и служебна ангажираност със страните.
Вещото лице предупредено за наказателната отговорност по чл. 291 от
НК.
ВЕЩОТО ЛИЦЕ Д.: Обещавам да дам вярно заключение. Представила
съм заключение, което поддържам. Няма какво да добавя.
СЪДЪТ счита, че експертното заключение е представено в
законоустановения срок, обосновано е и към настоящия момент не възникват
20
съмнения относно неговата правилност, поради което следва да бъде прието
по делото.
Воден от горното, Съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА изготвеното заключение по допуснатата ССчЕ като
доказателство по делото.
ОПРЕДЕЛЯ възнаграждение на вещото лице Б. С. Д., съгласно
представената от нея справка-декларация, в размер на 200 лв., което да бъде
изплатено по внесения от ищеца депозит.
Предвид липсата на други доказателствени искания, с оглед
обстоятелството, че делото е изяснено от фактическа страна и
невъзможността да бъде сключена спогодба, съдът следва да даде ход на
устните състезания, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИКЛЮЧВА СЪДЕБНОТО ДИРЕНЕ:
ДАВА ХОД НА УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ:
На основание чл. 149, ал. 2 от ГПК съдът обявява устните състезания за
приключени и посочва, че ще обяви решението си в законоустановения срок,
не по-късно от 16.05.2021 г.
Протоколът написан в съдебно заседание, което приключи в 10:27 часа.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
Секретар: _______________________
21