Решение по дело №1345/2019 на Окръжен съд - Стара Загора

Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер……….                   06.12.2019 година                        Град С.З.            

 

                                   В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СТАРОЗАГОРСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД            ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

На 06.11.                                                                     2019 година

В публичното заседание в следния състав:

                                            

                                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУМЯНА БОНЧЕВА

                                                               ЧЛЕНОВЕ:ИВАНЕЛА КАРАДЖОВА

                                                                                     ТРИФОН МИНЧЕВ

Секретар: Диана Иванова

като разгледа докладваното от съдията КАРАДЖОВА

в.т.д. № 1345  по описа за 2019 година,

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

 

        

     Обжалвано е решение № 1018/09.07.2019 г. по гр.д.№943/2019 г. по описа на РС-С.З..

      Въззивникът „Е.” ЕАД със седалище и адрес на управление в гр. П. излага доводи за незаконосъобразност на обжалваното решение, като излага подробни съображения. Моли съда да отмени обжалваното решение и да се постанови друго, с което да бъде отхвърлен предявения иск изцяло. Претендира за присъждане на разноски пред двете инстанции.Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на въззиваемия.

 

     Въззиваемият  „В.“ ЕООД ЕИК ***  чрез процесуалния си представител изразява становище,че първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено.

 

    Съдът като обсъди събраните доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и като взе предвид становищата и доводите на страните намира за установено следното:

 

       По делото не е спорно, че ищецът е потребител на ел.енергия за обект с ИТН *** - ПОМПЕНА СТАНЦИЯ „О." с.О., Община Т., присъединен към електропреносната система посредством Електропровод „В." 20 kV, както и че измерването на консумираната ел. енергия на този обект се осъществявало на ниво ниско напрежение до 19.11.2015г., когато е променено меренето на ниво средно напрежение /констативен протокол за техническа проверка и подмяна на средства за търговски измерване №238715 от 19.11.2015г.

      Към настоящия момент не е спорно между страните и се установява от представените писмени доказателства - заповед №135/12.12.1995г. на Кмета на гр. Т., акт за приемане и предаване на основни средства, инвентаризационен опис, характеристика на ДМА - трафопост „О.", акт обр.16 за електропровод „В." 20 kV, помпена станция „О." с. О., на помпена станция „К.", разрешение за ползване, че ищецът е собственик на електропровода, помпените станции и намиращите се в тях ЗРУ /закрити разпределителни уредби/ от 1995г.

      По делото е представена и кореспонденцията между страните във връзка със собствеността на процесния трафопост и процедурата по смяна на нивото на мерене, съгласно която „Е." ЕАД с писмо изх. № 6053-30/24.09.2008г. уведомява „В.“ ЕООД С.З., че съгласно решение №Ц-021 от 26.06.2008г. на ДКЕВР тече проект по идентифициране на обекти на клиенти, които са присъединени със собствени електропроводи към електрически подстанции, чието мерене се осъществява в подстанцията и че за клиентите, които са изпратили необходимите документи, ЕВН ЕР вече не начислява цена за пренос за съответните обекти, считано от влизане на решението на ДКЕВР в сила. В писмото е посочено, че „Е. АД“ все още не е получило от ищеца документи, удостоверяващи собствеността му върху електропроводи, присъединени към електрически подстанции. В отговор на писмото, ищецът е изпратил писмо с изх. № 1784/23.10.2008г. относно идентифициране на обекти, присъединени със собствени електропроводи към електрически подстанции, чието мерене се осъществява в подстанциите, сред които и обект, захранен от Подстанция Т. – извод „В.”, като са посочени документите за собственост, обсъдени по-горе. С писмо до „Е.“ АД с изх.№2013/05.12.2008г., ищецът заявява желание да бъде изместено поле мерене от ниско напрежение в самите обекти на средно напрежение 20 kV в Подстанция гр.Т. на ИТ №*** ПС „О.”, с. О. и на ИТ № 2939033 В. с. Капитан Петко Войвода, като е посочено, че обектите се захранват от ел. провод 20 kV „В.”, собственост на „В.“ ЕООД, за което с писмо изх.№1784/23.10.2008г. са представени всички необходими документи за собственост. С писмо изх.№01/09.01.2009г. ЕВН ЕР отново изисква документи за собственост на ел.провод 20 kV извод „В.” и сочи, че след представянето им ще даде становище за промяна на мястото на мерене от ниско напрежение на средно напрежение.Следва писмо от 24.11.2014г. на „В.“ ЕООД С.З. отново с искане за отпадане на такса пренос за процесния обект, на което ЕВН на 08.12.2014г. отговаря, че помпени станции с.О. и с.Капитан Петко Войвода се захранват от собствена въздушна линия извод В., като средствата за търговско измерване са разположени в двете помпени станции и меренето на ел.енергията се извършва от страна на ниско напрежение и за да отпадне такса пренос следва меренето на ел.енергия да бъде променено на страна средно напрежение, затова „В.“ ЕООД С.З. следва да подаде заявление в офис на ответника, придружено от документи за собственост. Ищецът на 13.12.2014г. подава такова заявление и след още неколкократна размяна на писма, разяснения във връзка със собствеността и изискване от страна на ЕВН на допълнителни документи за собственост, на 19.11.2015г. е променено  меренето от страна на ниско напрежение на средно напрежение, за което е съставен констативен протокол от същата дата.

      По делото са представени за периода 01.02.2014г. до 28.02.2014г. фактура №**********/15.02.2014г. с преводно нареждане от 19.02.2014г. и фактура №**********/28.02.2014г. с преводно нареждане от11.03.2014г. за заплатени задължения на ищеца към ответника за м.02.2014г., в т.ч. и такса пренос, което не се оспорва от ответника.

       В първоинстанционното производство е назначена и изслушана съдебно-икономическата експертиза, от чието заключение се установява, че разликата в стойността на отчетените в обект с ИТН *** количества енергия при измерване на ниво ниско и при измерване на ниво средно напрежение за процесния период е 1281,64лв.

     От заключението на съдебно-техническата експертиза, което не е оспорено от страните се установява, че през периода 01.02.2014г. до 28.02.2014г. измерването на потребената от ищеца ел.енергия по процесните фактури за обект ПС „О.”, ИТ № *** се е извършвало на ниво ниско напрежение в ЗРУ /Закрито разпределително устройство/ 20kV/400V в ПС „О.”. Вещото сочи, че ако се приеме, че електропровод „В." 20 kV, изходящ от подстанция „Т.", е бил собственост на ищеца през процесния период, границата на собствеността му са изводите на електропровод „В." в ЗРУ на подстанция „Т." на ниво средно напрежение; ЕВН ЕР е трябвало да монтира в подходящо ел. табло измервателна група на средно напрежение, включваща токови и напреженови трансформатори за средно напрежение, средство за търговско измерване и модем за дистанционен отчет, на изводите средно напрежение 20 kV на електропровод „В." в подстанция „Т." чрез обособяване на отделно поле „мерене" или в съществуваща килия.

       При така установеното въззивният съд намира следното: Ищецът „Е.” ЕАД е краен снабдител по смисъла на чл.92, т.2 ЗЕ и като такъв продава електрическа енергия на клиентите си при публично известни Общи условия – чл.98а ЗЕ. С решение на ДКЕВР № ОУ-013/10.05.2008 г. Общите условия на „Е.” ЕАД на договорите за продажба на електрическа енергия са одобрени и на основание чл. 98а, ал. 4 ЗЕ публикуваните Общи условия влизат в сила за потребителите, които купуват електрическа енергия от крайния снабдител, без изрично писмено приемане.

        В настоящия случай отношенията между страните се регламентират от нормите на Закона за енергетиката, Наредба № 6 от 9.06.2004 г. За присъединяване на производители и потребители на електрическа енергия към преносната и разпределителните електрически мрежи (отм.);НАРЕДБА № 6 от 24.02.2014 г. за присъединяване на производители и потребители на електрическа енергия към преносната и разпределителните електрически мрежи, Правила за търговия с ел.енергия /ДВ 66/26.07.2013 г./

      Съгласно разпоредбата на чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД полученото без основание подлежи на връщане. С оглед правилата за разпределение на доказателствената тежест по предявен иск с правно основание чл. 55, ал.1, пр. 1 от ЗЗД ищецът следва да докаже, че е заплатил процесната сума, представляваща разлика между платена от него такса "ниско напрежение" и такса "средно напрежение", каквото според него е дължима при положение, че собствения му трафопост извършва преобразуването от средно в ниско напрежение. Въззивният съд споделя изразеното в решение № 227/11.02.2013 г. по т. д. № 1054/2011 г., ВКС, ІІ т. о., становище относно значението на точката за присъединяване и мястото на правомерно поставяне на СТИ, а оттук и дължимостта на цената за достъп до електроразпределителната мрежа и пренос по последната. По тези съображения съдът намира, че релевантният по делото въпрос е дали потребеното количество ел. енергия е измерено в местата, определени съобразно Наредба 6/09.06.2004 г. за присъединяване на производители и потребители на електрическа енергия към преносната и разпределителните електрически мрежи.

     Съгласно решение №75 от 25.03.2013г. по гр.д. №864/2012г. І г.о. на ВКС, също постановено по реда на чл. 290 ГПК, „границата на собственост върху електрическите съоръжения“ по смисъла на чл. 120 ал.2 ЗЕ във вр. с чл. 127 ЗЕ и чл. 28 ал.1 от Наредба №6/09.06.2004г. (отм.) за присъединяване на производители и потребители на електрическа енергия към преносната и разпределителната електрическа мрежа визира границата между електрическите съоръжения, собственост на разпределителното предприятие и тези, собственост на потребител на електрическа енергия.

    Впоследствие съгласно Правилата за измерване на количеството електрическа енергия/ 2007 и 2013 г., отм./, е предвидено, че при отдаване на електрическа енергия от електропреносната /електроразпределителната /мрежа към потребител, мястото на измерване е на страната с по-високо напрежение на понижаващия трансформатор на потребителя или в мястото на присъединяване на потребителя към мрежата. Предпоставките за присъединяване на потребител към електропреносната мрежа на средно напрежение са потребителят да бъде собственик на електрическа уредба/трафопост/ и тя да се намира в границите на собствеността на имота на потребителя, които в настоящия случай са безспорно установени. Ако съоръжението/трафопоста/ и кабелите за пренос са на съответното електроразпределително предприятие, доставката и меренето се извършва на ниско напрежение, като СТИ се поставя на страната на ниското напрежение. Поради това в случая следва да се установи границата на собственост на електрическите съоръжения, както и мястото на СТИ.

    Съгласно разпоредбата на чл. 27 от Наредба № 6 от 09.06.2004г. (отм.) за присъединяване на производители и потребители на електрическа енергия към преносната и разпределителната мрежа, границата на собственост между електрическите съоръжения на преносното предприятие и тези на потребителя се определя от начина на присъединяване и от вида на съоръженията за присъединяване. Съгласно чл. 29, ал.1, т.1 от Наредбата границата на собствеността следва да се определя от мястото на присъединяване на кабелните накрайници към уредбата. Така в хипотезата на присъединяване на потребител чрез собствен електропровод от значение за определяне на мястото на търговско измерване е единствено границата на собственост на електрическите съоръжения.

       Поради това въззивният съд приема, че количеството консумирана електрическа енергия, измерено в места, различни от нормативно установените, не може да обуслови начисляване на цена за пренос. При това положение съдът намира, че извършеното измерване е неправомерно, несъобразено с Наредба 6/09.06.2004 г./отм./ и поради това и ищецът не е имал задължение да заплаща начислената му от ответното дружество цена за пренос през разпределителната мрежа на ниво ниско напрежение и остойностеното количество ел. енергия по цени за ниско напрежение. С начисляване цена за "достъп ниско напрежение и пренос на електрическа енергия през електроразпределителната мрежа" в приложените фактури, на практика ответникът е получил нещо без основание и се е обогатил за сметка обедняването на ищеца. „Е.” ЕАД е формирал дължимата от „В.” ЕООД цена за консумираната от него ел. енергия въз основа на параметри на напрежение, което не отговаря на установеното от закона.

      Предвид гореизложеното въззивният съд намира, че обжалваното решение е правилно и следва да бъде потвърдено.

     По отговорността за разноски:

Въззивникът „Е.” ЕАД е направил възражение за прекомерност на заплатеното от „В.” ЕООД адвокатско възнаграждение в размер на 360 лв.

Съгласно разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредбата № 1, за процесуално представителство, защита и съдействие по дела с определен интерес, възнагражденията са следните: при интерес до 1 000 лв. - 300 лв.     Съгласно разпоредбата на § 2а от ДР на Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения на ВАС, за регистрираните адвокати по ЗДДС, дължимият данък върху добавената стойност се начислява върху възнагражденията по тази наредба и се счита за неразделна част от дължимото от клиента адвокатско възнаграждение, което се дължи съобразно разпоредбите на Закона за данъка върху добавената стойност. В настоящия случай адвокатско дружество “Милушев и съдружници” е регистрирано по ЗДДС и направените разноски във въззивното производство се претендират с ДДС. Ето защо размера на дължимото адвокатско възнаграждение, изчислено при спазването на тези правила е в размер на 300 лв. х 20 % ДДС  = 360 лв. Поради  това настоящата съдебна инстанция намира, че заплатеното от „В.” ЕООД адвокатско възнаграждение не е прекомерно.

Въззивникът “Е.” ЕАД следва да заплати на „В.” ЕООД направените пред настоящата съдебна инстанция разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 360лв.

 

    Водим от горните мотиви, съдът

 

                                                          Р Е Ш И :

 

     ПОТВЪРЖДАВА решение № 1018/09.07.2019 г. по гр.д.№943/2019 г. по описа на РС-С.З..

 

     ОСЪЖДА “Е.” ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление в гр. П., *** да заплати на „В.” ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. С.З., *** направените пред настоящата съдебна инстанция разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 360 лв. по следната банкова сметка **

 

     Решението е окончателно не подлежи на обжалване.

 

        

                   ПРЕДСЕДАТЕЛ:                    ЧЛЕНОВЕ: