№ 4180
гр. В., 21.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – В., 19 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и
трети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Кристиана Кръстева
при участието на секретаря Теодора К. Кирякова
като разгледа докладваното от Кристиана Кръстева Гражданско дело №
20243110103929 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по предявен от С. К. М., ЕГН ********** с адрес гр.
В., ул. „Б. Б.” **** срещу „ЗАД А.” АД, ЕИК **** със седалище и адрес на управление гр.
С., ул. „С. К.” № 2 иск с правно основание чл. 405, ал.1 КЗ, за осъждане ответника да
заплати на ищеца сумата от 250лева, частичен иск от целият в размер на 622,65лева,
представляваща застрахователно обезщетение по имуществена застраховка «Каско» и
«Злополука», клауза «Пълно», полица № 0306Х0594967 за претърпените имуществени вреди
на л.а «Ауди А6» с рег. № ****, настъпили на 07.10.2021г., докато автомобилът е бил
паркиран в гр. В., ул. „Б. Б.” № 25 и изразяващи се в увреждане на задна дясна врата и
предна лява врата, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на исковата молба - 01.04.2024г. до окончателното изплащане на сумата.
Ищецът основава исковата си претенция на следните фактически твърдения:
Собственик е на л.а. «Ауди А6» с рег. № ****. С ответника е сключен договор за
имуществена застраховка «Каско», клауза „Пълно“ полица № 0306Х0594967/08.10.2020г.,
със срок на действие на застрахователното покритие 11.10.2020г.-10.10.2021г. Размерът на
застрахователната премия бил 690,41лева, разсрочена на 4 вноски, всички платени към
настоящия момент. На 07.10.2021г. Р. К. установила, че паркираният автомобил в гр. В., ул.
„Б. Б. № 25, е увреден. На 08.10.2021г. ищецът уведомил застрахователя за събитието, който
образувал щета № 18021030100886/ 11.10.2021г. и изготвил опис- претенция. Във връзка с
настъпилите увреждания ищецът получил застрахователно обезщетение в размер на
77,35лева. Твърди, че за възстановяване на увреждането реално нужната стойност е 700лева,
като след приспадане на заплатената до момента сумата която следва да му бъде изплатена
възлизала в размер на исковата претенция. Ето защо, понастоящем претендира
1
застрахователно обезщетение в размер на сумата от 250лева действително необходима по
възстановяване автомобила в състоянието от преди, която заявява в частичен размер, ведно
със законната лихва считано от датата на подаване на исковата молба. Искането е за
уважаване на исковата претенция и присъждане на разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника, с който искът се
оспорва като неоснователен. Не оспорва, че страните са обвързани от твърдяното
застрахователно правоотношение. Сочи, че страните са договорили начин на обезщетяване –
по експертна оценка. Към датата на застр. събитие процесното МПС било на 16г. В
заявлението си по образуваната преписка ищецът също посочил начин на обезщетяване по
експертна оценка. По образуваната щета са констатирани увреждания по задна дясна врата и
предна лява врата. След преглед на снимковия материал, изготвен при сключването на
договора било установено, че по предна лява врата са били налице идентични повреди с
констатираните преди влизане на застрахователния договор в сила. В тази връзка сочи, че на
основание т.16.2 от Общите условия, застрахователят не дължи обезщетение за щети по
МПС, настъпили преди влизане в сила на застрахователното покритие. Ето защо, ответникът
счита, че е изпълнил задължението си по договора при определяне на дължимото
застрахователно обезщетение съобразно ОУ. В евентуалност моли застр. обезщетение да
бъде намалено на половина. Твърди се още, че исковата претенция не кореспондира и с
Методиката на застр. за отстраняване на щети по застраховка «Каско», вкл. и със средните
пазарни цени за извършване на ремонтни дейности. Искането е за отхвърляне на исковата
претенция и присъждане на разноски.
В първото по делото съдебно заседание ищецът се представлява от упълномощен
процесуален представител. Уточнява, че действително полученото от него плащане за
застрахователно обезщетение е в размер на 77,35лева, платено на 14.10.2021г. от ответника.
Ответното дружество редовно уведомено не е представлявано в съдебно заседание. С
писмено становище поддържа отговора си и не възразява срещу приемането на
експертизата.
Съдът, след преценка на събраните по делото писмени доказателства и по
вътрешно убеждение, приема за установено следното от фактическа страна и достигна
до следните правни изводи:
Фактическият състав на така предявения осъдителен иск е очертан от нормата на чл.
405 КЗ, вменяващ задължение за застрахователя да плати застрахователно обезщетение при
настъпване на застрахователното събитие в уговорения срок. За да бъде уважен искът и
предвид правилата за разпределянето на доказателствената тежест по настоящия спор,
нужно е ищецът да докаже при условията на пълно и главно доказване, че през процесния
период се е намирал в твърдяното застрахователно правоотношение с ответното дружество,
по което е изправна страна; че в този период е настъпило соченото застрахователно събитие,
за което застрахователят носи застрахователен риск; че в резултат и в причинна връзка с така
настъпилото застрахователно събитие, застрахованата вещ е претърпяла твърдяните вреди -
като вид и степен, техния размер. Съответно, в тежест на ответника е доказване точно
2
изпълнение на задължението си по договора определяйки застрахователно обезщетение за
процесното събитие в размер на 77,35лева.
Между страните са обявени за безспорни и ненуждаещи се от доказване фактите, че:
- че са във валидно застрахователно правоотношение по договор за застраховка на л.а.
«Ауди А6» с рег. № ****, имуществена застраховка «Каско», клауза „Пълно“ полица №
0306Х0594967/08.10.2020г., със срок на действие на застрахователното покритие 11.10.2020г.-
10.10.2021г.;
- че по повод настъпило застрахователно събитие на 07.10.2021г. ответникът е образувал
щета № 18021030100886/11.10.2021г. и е констатирал следните увреждания на застрахованата
вещ- задна дясна врата и предна лява врата;
- че по образуваната щета застрахователят е определил и на 14.10.2021г. е изплатил
застрахователно обезщетение в размер на 77,35лева.
Допълнително, от ангажираните писмени доказателства се установява следното:
На 08.10.2021г. ищецът е уведомил застрахователя за настъпилото събитие,
вследствие на което автомобилът му е бил увреден. Като описание е декларирал, че на
07.10.2021г. около 8:00ч. отивайки до л.а. установил, че са увредени задна дясна врата и
предна лява врата. Като начин на обезщетяване е отбелязал – по експертна оценка на
застрахователя.
Въз основа на уведомлението му до застрахователя, последният е образувал преписка
по щета № 18021030100886/11.10.2021г. В описа на застрахователя фигурират констатации за
следните по вид и степен увреждания: предна лява врата – ремонт боядисване; задна дясна
врата - боядисване.
Спорният между страните въпрос касае механизъм на настъпване на уврежданията,
размер на исковата претенция, т.е каква е нужната стойност за възстановяване на
увреждането, предвид уговорките на ОУ в подписания между страните застрахователен
договор.
С оглед оспорванията, по делото бе изслушано и прието заключение на в.лице по
САТЕ, което като неоспорено от страните и изготвено от в.л. с нужната компетентност бива
възприето от съда в цялост. Според вещото лице настъпване на уврежданията по автомобила
са в резултат и причинна връзка на съприкосновение с твърд предмет, докато автомобилът
се е намирал в покой. Експертът е категоричен и че, от приложения снимков материал
изготвен при сключване на застраховката не се установяват видими увреждания на
детайлите, каквито са налични след уведомлението до застрахователя за настъпили
увреждания на задна дясна врата и предна лява врата. Следователно, предприетото от
ответника оспорване механизма на събитието и възражението му за наличие на идентични
повреди с констатираните преди влизане на застрахователния договор в сила е неуспешно, а
и извършеното от него определяне и плащане на обезщетение идва да покаже признание, че
събитието има характер на застрахователно такова, ангажиращо договорната му
отговорност.
3
Относно стойността на ремонта и подмяната на уврежданията, в.л. дава заключение в
няколко варианта, съобразно поставените му от страните задачи. По средни пазарни цени
стойността към датата на събитието е 755,52лева, а по средни пазарни цени определена по
реда на ОУ и методика за ликвидация на частични цени обезщетението възлиза в размер на
393лева.
При определяне размера на дължимото обезщетение съдът съобразява разпоредбата
на чл. 386, ал. 2 КЗ, според която обезщетението следва да е равно на действително
претърпяните вреди към деня на настъпване на събитието, освен в случаите на
подзастраховане и застраховане по договорена застрахователна стойност, каквато хипотеза
не е налице. Във връзка с начина на определянето му застрахователят се позовава на избора
на застрахования при завеждане на щетата, а именно по експертна оценка. Отделно от това
сочи и разпоредбата на чл. 16.2 от ОУ, където е разписано, че по тях не се покрива налично
увреждане, констатирано и описано при огледа на л.а. Както стана ясно от заключението на
вещото лице и от приложения снимков материал изготвен при сключване на застраховката
не се установяват видими увреждания на детайлите, каквито са били налични след
уведомлението до застрахователя. Страните не спорят, че при завеждане на щетата, ищецът
е избрал обезщетяване по експертна оценка. Съгласно чл. 74 ОУ – експертната оценка се
извършва съгласно методиката на застрахователя. Какво е обаче съдържанието на тази
Методика и запознат ли е бил застрахованият с нея, с оглед направата на информиран избор,
е неясно. Безспорно касае се за договорни отношения и в отношенията между страните
действа принципът на свободата в договарянето- чл. 9 ЗЗД. Той обаче сам по себе си не
може да дерогира приложението на императивните норми на закона, какъвто характер
безспорно има разпоредбата на чл. 386, ал. 2 КЗ. Няма пречка страните да уговорят начин на
обезщетение, но той следва да е такъв, че да покрие изискването на закона обезщетението да
е равно на действително претърпяните вреди към деня на настъпване на събитието. Няма
основание изчисленията да се извършват и при съобразяване възрастта и амортизацията на
автомобила. Принципът на пълната обезвреда, действащ по отношение на застрахователя,
изисква обезщетението да се определи в размер на действителната стойност на увреденото
имущество. А за такава се смята стойността, срещу която вместо застрахованото имущество
може да се купи друго със същото качество, а за възстановителна, цената за възстановяване
на имуществото с ново от същия вид и качество, така и чл. 402 КЗ. Иначе казано, ще се
дължи пазарната стойност на увреденото имущество, тъй като това е стойността, срещу
която може да се възстанови имуществото с ново от същия вид и качество. В този смисъл е и
константната практика на ВКС, която макар и формирана при действието на КЗ /отм./ е
приложима, тъй като принципът на обезвредата възприет от отменения закон е
възпроизведен и в новия закон /пр. решение № 235/27.12.2013г. по т. д. № 1586/2013г. на
ВКС, II ТО, решение № 209/30.01.2012г. на ВКС по т. д. № 1069/2010г., II ТО, определение
№ 156/27.03.2015г. по т. д. № 1667/2014г. на ВКС, II т. о. и други/. Затова и предвиждането
на друг ред на обезщетяване в ОУ към полицата, влиза в противоречие с посочените норми
на закона. В тази връзка следва да бъде съобразена практиката на ВКС, обективирана и в
решение № 155/05.12.2016г. по т. д. № 1092/2015 г. на ВКС, II ТО., в което е прието, че не е
4
възможно влезлият в сила и действащ застрахователен договор, по който е заплатена
дължима застрахователна премия, да не осигурява пълно застрахователно покритие за
поетия застрахователен риск, съобразно вредите на застрахованото имущество.
В заключение, нужната стойност на разходите за възстановяване на вещта на база
средни пазарни цени на труд и материали е 755,52лева. Застрахователят е определил
обезщетение от 77,35лева. Тази сума следва да се приспадне от размера на дължимото
обезщетение възприет от съда като дължим. Това обуславя доказан размер на исковата
претенция от 678,17лева, т.е. частичният иск следва да бъде уважен в цялост. Сумата следва
да се присъди ведно със законната лихва считано от датата на подаване на исковата молба,
така както е поискано и като законова последица от упражнено право на иск, прието от съда
за съществуващо.
По разноските:
Разноски се дължат на ищеца.
Представил е списък по чл. 80 ГПК, съобразно който се претендират такива от 50лева
- платена ДТ, 200лева - депозит на вещо лице /при внесен първоначален 150лева/,
допълнителен депозит от 200лева и 480лева платено адв. възнаграждение с ДДС, съобразно
представен договор за правна помощ от 16.10.2024г. Направеното възражение от ответника
за прекомерност на адв. възнаграждение е неоснователно, защото то е в минималния размер
по чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1/2004г. за минималните размери на адв. възнаграждения. В
полза на ищеца следва да се присъдят разноски в размер от общо 880лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „ЗАД А.” АД, ЕИК **** със седалище и адрес на управление гр. С., ул.
„С. К.” № 2 ДА ЗАПЛАТИ на С. К. М., ЕГН ********** с адрес гр. В., ул. „Б. Б.” ****
сумата от 250лева, частичен иск от целият в размер на 622,65лева, представляваща
застрахователно обезщетение по имуществена застраховка «Каско» и «Злополука», клауза
«Пълно», полица № 0306Х0594967 за претърпените имуществени вреди на л.а «Ауди А6» с
рег. № ****, настъпили на 07.10.2021г., докато автомобилът е бил паркиран в гр. В., ул. „Б.
Б.” № 25 и изразяващи се в увреждане на задна дясна врата и предна лява врата, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба -
01.04.2024г. до окончателното изплащане на сумата, на основание чл. 405, ал.1 КЗ.
ОСЪЖДА „ЗАД А.” АД, ЕИК **** със седалище и адрес на управление гр. С., ул.
„С. К.” № 2 ДА ЗАПЛАТИ на С. К. М., ЕГН ********** с адрес гр. В., ул. „Б. Б.” ****
сумата от 880лева, представляваща сторени по делото съдебно- деловодни разноски, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен съд В. в двуседмичен срок от
връчване препис на страните.
5
Съдия при Районен съд – В.: _______________________
6