Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 261719 16.12.2020 година град Пловдив
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданско
отделение, XVIII
състав, в публично заседание на двадесети ноември две хиляди и двадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
НИКОЛАЙ СТОЯНОВ
при участието на секретаря Каменка
Кяйчева,
като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело № 18620 по описа на съда за 2019 г. и, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Предявени са обективно кумулативно
съединени установителни искове с правно основание чл. 422, вр. чл. 415, ал. 4 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.
Ищецът „ЕВН България Топлофикация”
ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: град Пловдив, ул.
„Христо Г. Данов” № 37, чрез пълномощника си юрк. П., е предявил против З.Н.С.,
ЕГН **********, с адрес: ***, ет. *, иск за признаване на установено, че
ответникът дължи присъдените по частно гр. дело № 10081/ 2019 г. на ПдРС, със
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, суми за
начислена топлинна енергия, както следва: 857,68
лева, представляваща стойност на
топлинна енергия, доставена за периода 01.05.2017 г. – 30.09.2018 г. по
партидата на длъжника за обект на потребление с ИТН: ****, обезщетение за
забавено плащане на главницата в размер на законната лихва за периода 04.07.2017
г. – 16.06.2019 г. в размер на 116,51
лева, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
постъпване на заявлението в съда – 17.06.2019 г. до окончателното погасяване.
В исковата молба се твърди, че ищецът
имал качеството на енергийно предприятие по смисъла на чл. 126 ал. 1 и чл. 129
от Закона за енергетиката и притежавал лизенция за производство и пренос на
топлинна енергия, която доставял в абонатните станции на сградите за отопление
и горещо водоснабдяване. Ответникът като собственик на имот пък имал качеството
на потребител на топлинна енергия и като такъв бил длъжен да заплаща месечно
дължимите суми за доставянето й съгласно чл. 34 от Общите условия за продажба
на топлинна енергия за битови нужди, като при неизпълнение на задължението си в
срок, дължал обезщетение за забава в размер на законната лихва. Ответникът не
бил изпълнил задължението си да заплати начислените му суми, в резултат на
което срещу него било депозирано заявление за издаване на заповед за
изпълнение, но по образуваното по случая частно гр. дело № 10081/ 2019 г. на
ПдРС, заповедта за изпълнение била връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК, поради което съдът е указал на ищеца, в едномесечния срок по чл. 422 от ГПК, да предяви иск. Поради това ищецът предявявал настоящия установителен иск
за горните суми. Претендират се и разноските в настоящото производство.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът,
чрез особения си представител адв. Х., е депозирал писмен отговор, с който
оспорва като неоснователен предявения иск. Оспорва факта ответникът да има
качеството на потребител на топлинна енергия.
ПЛОВДИВСКИ
РАЙОНЕН СЪД, след като прецени събраните по
делото доказателства по реда на чл. 235,
ал. 2 вр. чл. 12 ГПК, намира следното:
От приложеното ч.гр.д. № 10081/2019 г.
на ПдРС се установява, че в полза на ищеца е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК срещу ответника за следните суми за начислена
топлинна енергия: 857,68 лева, представляваща стойност на топлинна енергия,
доставена за периода 01.05.2017 г. – 30.09.2018 г. по партидата на длъжника за
обект на потребление с ИТН: ****, обезщетение за забавено плащане на главницата
в размер на законната лихва за периода 04.07.2017 г. – 16.06.2019 г. в размер
на 116,51 лева , ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 17.06.2019 г. до пълното й изплащане и
разноските по заповедното по
производство в общ размер на 75 лева. Заповедта за изпълнение е била връчена на
ответника по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК, поради това съдът е указал на кредитора
да предяви иск за установяване на вземането си. Искът е предявен в преклузивния
едномесечен срок, поради което е допустим и подлежи на разглеждане по същество.
В настоящото производство е приета
съдебно- техническа експертиза, по която в. л. е дало заключение, че
разпределението на начислената на абоната топлинна енергия е извършено съгласно
утвърдена методика. За процесния период в имота на ответника е доставена общо -9,40788
MWh, ТЕ за сградна инсталация – 0,74387 MWh,
за отопление- 1,082 MWh
и за битово гореща вода /БГВ/ - 7,58201 MWh.
Прието е заключение и на съдебно-
счетоводна експертиза, която е установила, че стойността на количеството
консумирана топлинна енергия от абоната за процесния период възлиза на сумата
от 857,68 лева, а лихвата за забава- на 116,51 лева.
Като писмени доказателства за приети
ОУ за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Топлофикация Пловдив” ЕАД, договор за дарение
на недвижим имот от 09,09,1994 г., молба за откриване на партида от 30,06,2005
г., удостоверение за въвеждане в експлоатация на абонатна станция, протоколи за
монтаж на търговско измерване, фактури.
При така установената по делото фактическа
обстановка, съдът от правна страна намира следното:
Според нормата на чл. 150 от Закона за
енергетиката (ЗЕ), продажбата на топлинна енергия за битови нужди от
топлопреносно предприятие на потребители се осъществява при публично известни
общи условия, като в ал. 2 е предвидено, че тези общи условия влизат в сила
след публикуването им, без да е необходимо изричното им писмено приемане от
потребителите. Следователно, за възникване на правоотношението по покупко-
продажба на топлоенергия, не е необходимо да се сключва индивидуален писмен
договор между потребителя и доставчика на услугата, защото обвързаността между
страните възниква по силата на закона, поради което в случая безспорно се
установява съществуването на облигационна връзка между страните.
На следващо място, според чл. 153 ал.
1 от ЗЕ потребител на топлинна енергия е собственикът или носителят на вещно
право на ползване на имота, до който се доставя топлинната енергия. Видно от
приетото по делото писмено доказателства –договор за дарение на недвижим имот
се установява, че ответникът е собственик на процесния имот. Освен това
ответникът е подал молба за откриване на партида от 30,06,2005 г. Това налага
извода, че ответникът има качеството на потребител на топлинна енергия. В заключението на СТЕ
изрично се отбелязва, че за процесния период абонатната станция е работила и обслужвала
сградата, в която се намира имотът на ответника, като там е доставяна топлинна
енергия (ТЕ) разпределена като сградна инсталация, за отопление и БГВ. Няма
разлика между ТЕ начислена на абоната с това, което следва да му бъде
разпределено съгласно техническите нормативните изисквания. Методиката е
спазена. Заключението му не е оспорено,
няма основание същото да не се кредитира, доколкото експертът е отговорил
обективно и компетентно на поставените му задачи. Конкретният размер на
задълженията на абоната се установява от в.л. по ССчЕ, което изчислява
доставеното количество ТЕ, разпределена
като сградна инсталация и отопление на база данните от СТЕ и нормативно
определените цени за продукта. Това заключение също следва да се кредитира изцяло
като компетентно дадено и обективно
изготвено, поради което искът за главницата е доказан и по размер, в който
следва да се уважи.
По
отношение на претенцията за лихва за забава в размер на 116,51 лв. за периода
от 04.07.2017 г. до 16.06.2019 г., съобразно ССчЕ е на пълно основателна и същата следва да се уважи
изцяло.
Изложеното дотук налага извод за
основателност на предявените от ищеца искове
за установяване дължимост на сумите по издадената в негова полза заповед
за изпълнение-главница и лихви в заявените размери. Върху главницата се дължи и
законната лихва, съгласно чл. 422, ал. 1 ГПК от датата на подаване на
заявлението – 17.06.2019 г. до окончателното й заплащане.
Ето защо предявените искове следва
да се уважат, като основателни и
доказани.
По отношение на разноските:
Предвид изхода от спора, на основание
чл. 78 ал. 1 и ал. 8 от ГПК на ищеца се дължат направените по делото разноски в
пълния им размер, доколкото исковете са изцяло уважени. Разноските надлежно се
претендират, като за същите е представен списък по чл. 80 от ГПК и са налице
доказателства, че те са реално направени. В тях се включват внесената държавна
такса в размер на 75 лв., депозит за вещи лица по допуснатите две експертизи
общо в размер на 330 лв., 250 лв. – депозит за особен представител и юрисконсултско възнаграждение в размер от
100 лв. на основание чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. с чл. 37 ЗПП, вр. с чл. 25, ал. 1
от Наредба за заплащане на правната помощ, тъй като делото е с ниска фактическа
и правна сложност.
Съгласно т.12 на ТР № 4/18.06.2014г. на ВКС,
ОСГТК, съдът, който разглежда иска,
предявен по реда на чл.422, вр. с чл.415, ал.1 ГПК, следва да се произнесе за
дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство, като
съобразно изхода на спора, разпредели отговорността за разноските, както в
исковото, така и в заповедното производство. В мотивната част на ТР е указано,
че съдът по установителния иск следва да се произнесе с осъдителен диспозитив и
за разноските, сторени в заповедното производство, тъй като с подаване на
възражение от длъжника, изпълнителната сила на заповедта за изпълнение в частта
й относно разноските, отпада. Ето защо, ответникът следва да бъде осъден да
заплати на ищеца сторените в заповедното производство и исковото производство
разноски в общ размер на 75 лева.
По изложените съображения, съдът
Р Е Ш
И :
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО, че със
заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК № 5559/19.06.2019 г., издадена по
частно гр. дело № 10081/2019 г. на ПдРС, З.Н.С., ЕГН **********, с адрес: ***,
ет. *, ДЪЛЖИ на „ЕВН България
Топлофикация” ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: град
Пловдив, ул. „Христо Г. Данов” № 37 суми
за начислена топлинна енергия, както следва: 857,68 лева - главница
представляваща стойност на топлинна енергия, доставена за периода
01.05.2017 г. – 30.09.2018 г. по партидата на длъжника за обект на потребление
с ИТН: ****, обезщетение за забавено плащане на главницата в размер на
законната лихва за периода 04.07.2017 г. – 16.06.2019 г. в размер на 116,51 лева, ведно със законната лихва
върху главницата, считано от 17.06.2019 г. до окончателното погасяване.
ОСЪЖДА З.Н.С., ЕГН **********,***, ет. * да
заплати на „ЕВН България Топлофикация” ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и
адрес на управление: град Пловдив, ул. „Христо Г. Данов” № 37, направените по
делото разноски в размер на 755 лева /седемстотин петдесет и пет лева/ и сумата
от 75 лева /седемдесет и пет лева/ представляваща разноски частно гр. дело №
10081/ 2019 г. на ПдРС, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред
Окръжен съд- Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/ Николай Стоянов
Вярно
с оригинала!
РЦ