РЕШЕНИЕ
№ 1055
гр. Пловдив, 16.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Светлана Ив. Изева
Членове:Радостина Анг. Стефанова
Светлана Анг. Станева
при участието на секретаря Ангелинка Ил. Костадинова
като разгледа докладваното от Радостина Анг. Стефанова Въззивно
гражданско дело № 20225300501290 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. във вр. с чл.422 във вр. с
чл.410 от ГПК.
Образувано е по подадена въззивна жалба от Т.И.П., ЕГН –
**********, чрез назначен особен представител адв.И.И., АК – Пловдив,
против Решение № 688/04.03.2022г., изменено с Определение №
3533/01.04.2022г. на осн. чл.248 от ГПК постановени по гр.д.№ 7159/2021г. на
Районен съд – Пловдив, XII гр.с., с което е признато за установено, че дължи
на „ЕВН България Топлофикация” ЕАД, ЕИК - *********, плащане на
следните суми, за които е издадена заповед за плащане № 1096 по ч.гр.д. №
1828/2021г. по описа на ПРС: сумата 408.76 лв. – главница по договор при ОУ
за доставка на топлинна енергия до имот в ***, ИТН ***, за периода от
01.11.2018 г. - 30.04.2020 г., обезщетение за забава в размер на законната
лихва за периода 03.01.2019 г. - 01.02.2021 г., за сумата от 56.58 лв., и
законната лихва от датата на подаване на заявлението, 02.02.2021г, до
окончателното изплащане на вземането; както и е осъден да заплати на "ЕВН
България Топлофикация" ЕАД със седалище и адрес на управление гр.
Пловдив, ул. Христо Г. Данов № 37, ЕИК *********, сумата от 550 лв.
1
разноски по двете производства.
Моли решението да бъде отменено изцяло и вместо това да се
постанови друго, с което да се отхвърлят изцяло предявените искове.
Въззиваемата страна „ЕВН България Топлофикация” ЕАД, ЕИК -
*********, чрез юрк. Д. Н., депозира писмен отговор, че жалбата е
неоснователна.
Окръжен съд – Пловдив, констатира, че въззивната жалба е
допустима, подадена е от надлежна страна по делото в законния срок по чл.
259, ал. 1 от ГПК срещу подлежащо на обжалване съдебно решение и прие за
установено следното:
Пред Районен съд – Пловдив от „ЕВН България Топлофикация“
ЕАД против Т.И.П. е заведена искова молба по 422 от ГПК, с която се твърди,
че дружеството е единственото енергийно предприятие, което разполага с
лицензия по смисъла по смисъла на чл. 126 и сл. от Закона за енергетиката да
доставя топлинна енергия на крайни битови потребители на територията на
Пловдив. По силата на договор при общи условия между него и ответника,
доставил за периода 01.11.2018 г. - 30.04.2020 г., на последния топлоенергия
на стойност от 408.76 лв., която останала неплатена в сроковете , предвидени
в общите условия между страните. Енергията била доставена чрез отделяне от
сградната инсталация и разпределена в пълно съответствие с изискванията на
Наредба №16-334 от 06.04.2007г. Предвид липсата на плащане, ищецът се
снабдил със заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК,
в която освен главницата се заповядало за плащане и обезщетение за забава в
размер на законната лихва за периода 03.01.2019 г. - 01.02.2021 г., за сумата
от 56.58 лв., и законната лихва от датата на подаване на заявлението до
окончателното изплащане на вземането. Заповедта била връчена на длъжника
по реда на чл. 47 ал. 5 от ГПК , затова се иска от съда да постанови решение,
с което да се установи посоченото вземане със сила на пресъдено нещо по
реда на чл. 422 от ГПК, и да се присъдят сторените по делото разноски.
Ответникът е депозирал в срок Писмен отговор по чл.131 от ГПК,
с който оспорва исковите претенции изцяло по основание и размер, като
счита същите за неоснователни и моли да се отхвърлят. Основните му
възражения са за непоискана от нето като потребител на доставка на
топлоенергия; в договора имало неравноправни клаузи по смисъла на чл. 143
2
от Закона за защита на потребителите.
Съдебни експертизи не са допускани по делото.
Районният съд, с обжалваното решение, за да уважи исковете,
излага основни съображения, че ищцовото дружество е единственото
енергийно предприятие, което разполага с лицензия по смисъла по смисъла на
чл. 126 и сл. от Закона за енергетиката да доставя топлинна енергия на крайни
битови потребители на територията на Пловдив. Ответникът е краен битов
потребител на топлоенергия по смисъла на същия закон. Според чл. 149 ал. 1
т. 6 от Закона за енергетиката, отношенията между доставчик на топлинна
енергия и клиентите в сграда - етажна собственост се уреждат чрез договор
при общи условия, като клиенти са собствениците на самостоятелните обекти
в сграда в етажна собственост, ползватели на такива индивидуализирани
недвижими имоти или техни наематели, последните - при разкрита на тяхно
име партида. Собствеността на ответника върху топлоснабдения имот не е
спорна; тя личи от представените по делото извлечения от кадастралната
карта и справката от партидата на ответника, разкрита в АВписванията.
Районният съд е наложил извод, че П. е собственик на имота, а оттам – и
страна по договора при общи условия за доставка на топлоенергията от
същото жилище. Няма спор по делото, че имотът е топлоснабден за целия
процесен период от действаща абонатна станция. За ответника П. е
възникнало облигационно задължение да заплати доставеното количество
топлоенергия, остойностено по действащите за периода на доставката
нормативно определени от КЕВР цени. Съгласно чл.34, ал.1 от Общите
условия между страните, които са били в сила към началната и крайната дати
на доставките, ответника е длъжен да заплаща всички задължения, свързани
със снабдяването с топлинна енергия, в сроковете и по начините, определени
в същите- 30-дневен срок, след изтичането на периода, за който се отнасят, а
съгласно чл.35, ал.1 от общите условия, освен главницата, при неплащане в
срок на дължимите суми клиентът дължи и обезщетение за забава в размер на
законната лихва за всеки просрочен ден. Искът за присъждане на обезщетение
за забава е основателен, след като длъжника е в забава да плати, като се
съобрази размера на главница иск. Районният съд посочва също така, че СЕС
отрече с няколко свои решения тезата, че отделената от сградната инсталация
топлоенергия съставлява непоискана от потребител доставка на стока или
услуга. /срв. в тази връзка и тълкувателното решение № 2/2016г., ОСГК на
3
ВКС./. Възражението на ответника в обратния смисъл не може да бъде
споделено.
С подадената въззивна жалба на Т.И.П., чрез назначен особен
представител адв.И.И., се възразява срещу направените правни изводи с
решението.
Окръжен съд – Пловдив, V гр.с., въззивна инстанция, на осн.
чл.269 от ГПК, се произнася служебно по валидността на решението, а по
допустимостта – в обжалваната му част. По останалите въпроси той е
ограничен от посоченото в жалбата.
Първоинстанционното решение е валидно и допустимо.
Според нормата на чл. 150 от Закона за енергетиката (ЗЕ),
продажбата на топлинна енергия за битови нужди от топлопреносно
предприятие на потребители се осъществява при публично известни общи
условия, като в ал. 2 е предвидено, че тези общи условия влизат в сила след
публикуването им, без да е необходимо изричното им писмено приемане от
потребителите. За възникване на правоотношението по покупко- продажба на
топлоенергия, не е необходимо да се сключва индивидуален писмен договор
между потребителя и доставчика на услугата, защото обвързаността между
страните възниква по силата на закона, поради което в случая безспорно се
установява съществуването на облигационна връзка между страните. На
следващо място, според чл. 153 ал. 1 от ЗЕ потребител на топлинна енергия е
собственикът или носителят на вещно право на ползване на имота, до който се
доставя топлинната енергия. Съгласно приетото по делото писмено
доказателство – актуално към 10.10.2018г. копие от КК с данни от КРНИ /на
л.50/ се установява, че ответникът е собственик на процесния имот. Това
налага извода, че ответникът има качеството на потребител на топлинна
енергия. Съгласно изявленията на юрк. Н. в първото съдебно заседание на
20.01.2022г. в имота има осигурен достъп редовно два пъти в годината. В
имота няма водомер, радиатори, нее отчитана БГВ под никаква форма.
Начисленията са само за щранг лирата и сградна инсталация.
Ответникът, чрез процесуалния представител е възразил, че при
липса на радиатори изобщо не следва да заплаща сумите. Поддържал е, че
явно живее на друг адрес по обективни и крайно уважителни причини,
свързани с тежко здравословно състояние, застрашаващо живота. Това
4
възражение следва да се остави без уважение, тъй като ЗЕ не предвижда
изключения за неплащане при покупко-продажба на топло енергия при
фактическо отсъствие на собственика от жилището, както и при силно
влошено здравословно състояние.
Решението се явява законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
Съобразно правния резултат по делото жалбоподателят ще бъде
осъден да заплати на въззиваемото дружество сумата 100 лв. за
юрисконсултско възнаграждение и 300 лв. за направени разноски за адв=
възнаграждение за особен представител.
По мотивите, Пловдивският окръжен съд - V възз.гр.с.
РЕШИ:
Потвърждава Решение № 688/04.03.2022г., изменено с
Определение № 3533/01.04.2022г. на осн. чл.248 от ГПК постановени по гр.д.
№ 7159/2021г. на Районен съд – Пловдив, XII гр.с.
Осъжда Т.И.П., ЕГН – **********, да заплати на „ЕВН България
Топлофикация” ЕАД, ЕИК- *********, със седалище и адрес на управление:
град Пловдив, ул. „Христо Г. Данов” № 37, сумата 300 лв. за направени
разноски за адвокатско възнаграждение за процесуално представителство за
назначен особен представител и 100 лв. за юрисконсултско възнаграждение
по възз.гр.д.№ 1290/2022г. по описа на Окръжен съд- Пловдив, V възз.гр.с.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5