Р Е Ш Е Н И Е
№ 1378
гр.Пловдив, 21.06.2019 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ в открито заседание на двадесет и първи май
през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИЧО ДИЧЕВ
при секретар
СТЕФКА КОСТАДИНОВА и прокурор Петров, като разгледа докладваното от съдия ДИЧО
ДИЧЕВ административно дело № 1227 по описа за 2019 година, и за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството
е образувано по искова молба на З.Б.В., ЕГН **********,***, чрез адв.К.В.,***,
с която се претендира обезщетение за причинени имуществени вреди в размер на 200
лева, представляващи заплатеното адвокатско възнаграждение по повод обжалвано и
отменено НП. В писмено становище процесуален представител поддържа иска, като
го намира доказан по основание и размер и моли същият да бъде изцяло уважен. Претендира
и направените по настоящото дело разноски.
Ответникът
по иска - Областна дирекция на МВР - Пловдив, в писмен отговор от процесуален
представител оспорва исковата молба, като счита предявеният иск за обезщетение
за недопустим, алтернативно за неоснователен и недоказан. Прави възражение за
намаление на претендираните разноски по АНД №8100/2019г. по описа на Районен
съд Пловдив и по настоящото дело. Претендира разноски.
Прокурор
от ОП – Пловдив изразява становище за основателност на иска.
Видно от изисканото и приложено АНД № 8100/2019 г. по описа на РС
- Пловдив срещу ищцата е било издадено НП, което е било обжалвано и отменено с решението по първоинстанционното дело.
Решението е влязло в сила като необжалвано.
Представен е договор за правна защита и съдействие /л.8 от първоинстанционното
дело/, с договорено възнаграждение в размер на 200 лв. за оказване на правна
защита и съдействие при обжалване на НП, като изрично е отбелязано, че същото е
заплатено в брой. Представен е и договор за правна защита и
съдействие /л.8 от настоящото дело/, с договорено и платено възнаграждение в размер на 400 лв., за
оказване на правна защита и съдействие за настоящото производство по ЗОДОВ, за
което изрично е отбелязано, че същото е заплатено в брой.
При тези доказателства съдът намира, че в
разглеждания случай са налице трите кумулативни предпоставки за отговорността,
въведени от законодателя с чл. 1 ал. 1 от ЗОДОВ: да е налице отменено като
незаконосъобразно наказателно постановление, да са реално претърпени
имуществени вреди, от които да са настъпили обективно негативни последици в
правната сфера на ищеца и да е налице пряка и непосредствена причинна връзка
между отмененото НП и вредите. Самата отмяна на НП като властнически акт на
административен орган, представлява материално правно основание по смисъла на
чл. 1 ЗОДОВ за търсене на възмездяване на причинените от него щети, в това
число и заплатените разноски за процесуално представителство. Съгласно
диспозитива на Тълкувателно решение №
1/15.03.2017 г. по тълк. дело № 2/2016 г. на Върховен административен съд, при
предявени пред административните съдилища искове по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ за
имуществени вреди от незаконосъобразни наказателни постановления, изплатените
адвокатски възнаграждения в производството по обжалването и отмяната им
представляват пряка и непосредствена последица по смисъла на чл.4 от ЗОДОВ. В
мотивите на посоченото тълкувателно решение на ВАС е изяснен въпроса какво е
съдържанието на употребените в чл. 4 от ЗОДОВ понятия – пряка и непосредствена
последица от увреждането. Неразделната взаимовръзка между издаденото
наказателно постановление и потърсената от наказаното лице адвокатска защита е
пряка и непосредствена, тъй като те се намират в отношение на обуславяща
причина и следствие, т.е. не би била потърсена адвокатска помощ, ако не е
издаден акт, увреждащ законни права и интереси на наказания субект. Безспорно потърсената адвокатска помощ и
платения адвокатски хонорар е пряка и непосредствена последица от издаденото
наказателно постановление, тъй като обжалването на този акт е законово
регламентирано и е единствено средство за защита на лицето, което твърди, че не
е виновно и че неговите права са накърнени неправомерно от административния
орган. От събраните по делото
доказателства се установява по безспорен и категоричен начин, че претендираните
за репариране имуществени вреди са реално претърпени от ищеца, като същите се
намират в пряка и непосредствена причинно-следствена връзка с отмененото НП. Ищецът
не би заплатил адвокатско възнаграждение и заплатените на това основание суми
не биха представлявали вреда за него, ако не беше издадено процесното
наказателно постановление. Макар и да липсва нормативно установено задължение
за процесуално представителство при обжалване на НП, адвокатската защита при
атакуване законосъобразността на този акт се явява нормален и присъщ разход за
обезпечаване на успешния изход на спора, поради което и вредите се явяват пряка
и непосредствена последица от издаването му.
С оглед на изложеното, предявеният иск за
причинените имуществени вреди се явява основателен, а размерът на исковата претенция не се явява прекомерен, тъй като е под минималния размер от 300,00 лева за
процесуално представителство, защита и съдействие, съгласно чл.18, ал.2 от
Наредба № 1 от 9.07.2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, при което следва да бъде
осъден ответникът да заплати на ищеца обезщетение за причинени
имуществени вреди в размер на 200 лв., представляващо
заплатено адвокатско възнаграждение в производство по обжалване на НП.
Съгласно
чл.10, ал.3 от ЗОДОВ, ако искът бъде уважен изцяло или частично, съдът осъжда
ответника да заплати разноските по производството, както и да заплати на ищеца
внесената държавна такса, като съдът осъжда ответника да заплати на ищеца и
възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, съразмерно с уважената част
от иска. В случая, от ищеца са направени разноски за заплатено адвокатско
възнаграждение за един адвокат в размер на 400 лева. Ответникът е направил
възражение за прекомерност на тези разноски. Съгласно разпоредбата на чл.8,
ал.1, т.1 от Наредба № 1 от 9.07.2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, минималния предвиден размер на адвокатското възнаграждение е
300 лева. С оглед изложеното и предвид липсата на фактическа и правна сложност
на спора, и извършените от процесуалния представител процесуални действия,
възражението на ответника е основателно и размерът на адвокатското
възнаграждение следва да бъда намален до минималния предвиден от Наредба № 1 от
9.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, а именно 300
лева.
При
този изход на делото, съобразно своевременно направеното искане и съобразно
намаления от съда размер следва да бъде осъден ответникът да заплати на ищеца и
разноски по настоящото дело, в размер на 310 лв. – 10 лв. внесена ДТ и 300 лв. адвокатско възнаграждение.
Мотивиран
от изложеното, съдът
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА ОДМВР - Пловдив да
заплати на З.Б.В., ЕГН **********,***, обезщетение за причинени имуществени
вреди в размер на 200 лв.
ОСЪЖДА ОДМВР - Пловдив да
заплати на З.Б.В., ЕГН **********,***, разноски в размер на 310 лв.
Решението
подлежи на обжалване пред ВАС в 14-дневен срок от съобщаването му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: