№ 10
гр. Търговище, 13.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ в публично заседание на двадесет и
седми февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:МАРИАНА Н. ИВАНОВА
при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА С. ТОТЕВА
като разгледа докладваното от МАРИАНА Н. ИВАНОВА Търговско дело №
20243500900077 по описа за 2024 година
Предявени са искове с правно осн.чл. 240 и чл. 86 от ЗЗД .
Производството по делото е образувано по искова молба на В. В. Ш. от
гр. Р., с която срещу „РЕБУС-ТРАНС-АВТО“ ЕООД, с ЕИК *********,
гр.Търговище, са предявени кумулативно, обективно съединени искове, както
следва: иск за сумата 113 420 лв. (63 470 лв. + 49 950 лв.) – претендирана
главница по договор за заем, предоставен от ищеца на ответника, ведно със
законната лихва върху тази главница, считано от предявяване на иска до
окончателното изплащане на задължението и иск за сумата 22 964.66 лв.
(съгласно уточняващата ИМ от 17.12.2024 г.) – претендирана лихва за забава
върху главницата от 63 470 лв. за периода от 28.11.2021 г. до 27.11.2024 г. вкл.
(съгласно уточняващата молба от 17.12.2024 г.) и разноски. С уточнителната
молба вх. № 4980/17.12.2024 г., ищецът е доуточнил претенциите си.
Предявеният иск е обоснован с обстоятелствата, че на 07.06.2019 г. между
страните е сключен Договор за заем на финансови средства - 0706, по силата
на който ищецът се е задължил да предостави на ответното дружество сумата
от общо 79 800 лв. по Б.та му сметка в Инвестбанк АД и в изпълнение на това
си задължение е превел на ответника с 10 парични превода, в периода
10.07.19г. – 22.11.19г. (съгласно уточнителната молба), общо сумата 63 470 лв.
Ищецът твърди още, че в договорения срок – 30.11.2019 г. предоставените
1
заемни средства не са му върнати от ответника. Независимо от това, поради
установените добри взаимоотношения между страните и след тази дата
ищецът продължил да предоставя на ответника суми в заем „съобразно
заявеното от управителя на дружеството“, като в периода 01.12.19г. до
07.01.2021 г. ищецът превел на ответното търговско дружество допълнително
парични средства в размер 49 950 лв. Сумите в общ размер 113 420 лв. (63 470
+ 49 950) били преведени от ищеца по банков път, като до датата на
депозиране на исковата молба ответникът не е върнал нищо от заетите суми.
Въпреки многократните разговори между ищеца и управителя на ответното
дружество, приключващи всеки път с обещание „да се разплатят“ в посочени
от ответника кратки срокове, до момента ответникът „не е привел и
стотинка“. Сумата от 63 470 лв. е преведена в изпълнение на писмения
договор за заем, като в уточнението ищецът твърди, че не е преведена цялата
сума от договорените 79 800 лв., тъй като управителят на ответника е давал
конкретни указания кога и каква част от общо уговорения заем да му бъде
предоставян и не е заявил уговорените средства в пълен размер. Твърди още,
че сумата от 49 950 лв. е предоставяна отново на части, по Б. сметка на
ответника, съобразно от заявеното от неговия управител и подлежи на
връщане, тъй като е предоставена като заем, а не за заплащане на задължения
на ищеца към ответника и задържането й от ответника е неоснователно.
С разпореждане № 397/23.12.24 г., след нова справка относно последния
вписан адрес на управление, съдът е разпоредил повторно връчване книжата
на ответника, при което, след залепване на 30.12.2024 г. уведомление по реда
на чл. 50, ал.4 от ГПК, в изтеклия двуседмичен срок, ответникът, респ. негов
представител, не се е явил да получи книжата.
В съдебно заседание процесуалният представител на ищеца поддържа
предявените искове в размери, съобразно заключението на вещото лице във
варианта с приспадане на установените като внесени суми от ответника, с
които частично е погасен дълга към ищеца. Ответникът не е взел становище
по иска.
След преценка на събраните по делото писмени доказателства и приетата
съдебно-счетоводна експертиза, съдът приема от фактическа страна следното:
Исковата претенция на ищеца е обоснована с правата му на заемодател,
позовавайки се на представения по делото писмен договор за заем от
2
07.06.2019 г., както и с последващи продължили заемни правоотношения
между страните, в изпълнение на задълженията по които договорености,
ищецът е превел в заем на ответника исковите суми по банков път. Видно от
представения договор за заем (л.7), страните са се договорили, че ищецът
предоставя в заем на заемополучателя/ответник сума в размер 79 800 лв., по
Б.та сметка на ответника (р.І.1), който се задължава да я върне до 30.11.2019г.
(р.ІІ.2). В изпълнение на задълженията си по този крайно лаконичен договор,
ответникът е превел по банков път на ищеца сума в общ размер 63 470 лв.
От заключението на вещото лице, което, като подробно, обосновано и
компетентно, се възприема изцяло от въззивния съд, във варианта с
приспадане на установеното от извлечението от Б.та сметка на ищеца (л. 9 –
19), както и при липсата на доказателства за други погасявания по заема, се
установява, че в изпълнение на поетите задължения по договора за заем от
07.06.2019 г. ищецът е превел на ответника суми в общ размер 63 470 лв. в
периода от 10.07.2019 г. до 22.11.2019 г. В последващ период (след 30.11.2019
г.) поетапно, отново по банков път, ищецът е превел на ответника в периода от
23.12.2019 г. до 07.01.2021 г. общо сумата 48 950 лв. Както в преводите до
22.11.2019 г., така и в последващите преводи – от и след 23.12.2019 г. изрично
като основание за плащане е посочено „заем“, средствата са превеждани от
ищеца от неговата Б. сметка по Б.та сметка на ответното дружество (описани
от в.л. в табличен вид, стр. 2-3 от ССЕ). От заключението на ССЕ се
установява, че по така преведените суми, е постъпило частично плащане от
страна на ответника, съответно на 29.07.20г. -1000лв., 11.12.20г. – 2500 лв.;
16.12.20г. – 2 500 лв., 19.11.21г. – 600 лв. и на 24.11.21 г.- 400 лв., общо 7 000
лв., с посочено основание за превода: „връщане средства/връщане частично
заем/връщане частично средства/погасяване частично“ – описани от вещото
лице в табличен вид (стр.4 от ССЕ).
При така установеното от фактическа страна се налагат следните правни
изводи: Предявен е иск с правно осн.чл. 79, ал. 1 вр. с чл. 240 ЗЗД и иск по чл.
86, ал. 1 от ЗЗД.
Доколкото договорът за заем е реален договор, то в тежест на ищеца при
условията на пълно и главно доказване е да докаже предаването на заемната
сума на заемателя. От събраните по делото доказателства – договор от
07.06.2019 г., извлечение от Б. сметка, както и от категоричното заключение на
3
ССЕ, неоспорено, съдът намира за безспорно установено сключването на
договор за заем, първоначално писмен, макар и лаконичен, доколкото няма
пояснения кога, в какви срокове се предоставя заема, респ. кога и в какви
падежи, брой и размер вноски и т.н. заемодателят дължи плащане, като
единствено е договорена общата заемна сума и крайния срок на погасяване на
предоставения заем – 30.11.2019 г. Поради липсата на изискуема писмена
форма за доказване на сключен договор за заем, съдът намира за доказано и
твърдението на ищеца за предоставяни на ответника в заем в периода 23.12.19
г.- 07.01.2021 г. суми в общ размер 48 950 лв., което безспорно се установява
от представеното извлечение от Б. сметка, както и от изписаното изрично
основание „заем“ за превод на сумите от ищеца на ответното дружество.
Всъщност това се установява косвено и от посоченото като основание
плащане от страна на ответника към ищеца: „връщане средства/връщане
частично заем“, както и при липсата на други доказателства за
съществуването на други взаимоотношения между страните.
С оглед гореизложеното съдът намира предявеният иск с правно осн.чл. 79,
ал. 1 във вр. с чл. 240 от ЗЗД за основателен и доказан в общ размер от 105 420
лв., в какъвто размер следва да бъде уважен, ведно със законната лихва,
считано от предявяване на иска до окончателното изплащане на
задължението, респ. отхвърлен за разликата над 105 420 лв. до предявения
размер от 113 420 лв., предвид извършеното погасяване от ответника със
сумата 7 000 лв.
По иска с правно осн.чл. 86, ал. 1 от ЗЗД: Съгласно ССЕ размерът на
лихвата за забава за претендирания (съгласно уточнителната искова молба)
исков период от 28.11.2021 г. до 27.11.2024 г., вкл., върху главница от 56 470
лв. (по договора от 07.06.2019 г.) е 20 431.76 лв., в какъвто размер следва да
бъде уважен този иск, а за разликата до претендирания размер 22 964.66 лв. –
искът, като неоснователен, следва да бъде отхвърлен.
По разноските: С оглед изхода на спора, основателно се явява искането на
ищеца за присъждане на заплатените в производството съдебни разноски
(д.такса и възнагр. ССЕ общо 5 806 лв.) в размер 5357.61 лв., съобразно
уважената част от предявените искове, съгласно чл. 78, ал. 1 от ГПК.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
4
РЕШИ:
ОСЪЖДА „РЕБУС-ТРАНС-АВТО“ ЕООД, с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр.Търговище, п.к.7700, бул.
Великотърновско шосе № 4, представлявано от управителя Н.С.Д., ДА
ЗАПЛАТИ на В. В. Ш. с ЕГН **********, от гр. Р., ул. „Б.“, № 8, ет. 5
(съдебен адрес, чрез адв.Р. Барашка) сумата 105 420 лева(сто и пет хиляди
четиристотин и двадесет) – представляваща неизплатена главница по
договор за заем от 07.06.2019 г. и предоставен заем в периода от 10.07.2019г.
до 22.11.2019г. и в периода от 23.12.2019 г. до 07.01.2021 г., на осн.чл. 79, ал. 1
във вр. с чл. 240 от ЗЗД, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 28.11.2024 г. до окончателно изплащане на задължението, като
ОТХВЪРЛЯ предявения иск за разликата над 105 420 лв. до предявения
размер от 113 420 лв., като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА „РЕБУС-ТРАНС-АВТО“ ЕООД, с ЕИК *********
гр.Търговище, ДА ЗАПЛАТИ на В. В. Ш. с ЕГН **********, от гр. Р., ул.
„Б.“, № 8, ет. 5 (съдебен адрес, чрез адв.Р. Барашка) сумата 20 431,76 лева
(двадесет хиляди четиристотин и един лева и 76 ст.), представляваща
обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата от
56 470.00 лв., за периода от 28.11.2021г. до 27.11.2024 г., на осн.чл. 86, ал. 1 от
ЗЗД, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над присъдената сума 20 431,76 лв.
до претендирания исков размер от 22 964.66 лв., като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА „РЕБУС-ТРАНС-АВТО“ ЕООД, с ЕИК *********,
гр.Търговище ДА ЗАПЛАТИ на В. В. Ш. с ЕГН **********, от гр. Р., с
посочен по-горе адрес и сумата 5 357.61 лв. – разноски по делото,
съразмерно уважената част от исковете – на осн.чл. 78, ал. 1 от ГПК.
Решението може да се обжалва пред Апелативен съд – Варна в
двуседмичен срок от връчването му на страните
Съдия при Окръжен съд – Търговище: _______________________
5