№ 34611
гр. София, 20.08.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 74 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесети август през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Антоанета Г. Ивчева
като разгледа докладваното от Антоанета Г. Ивчева Гражданско дело №
20251110121387 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 140 ГПК.
Подадена е искова молба от И. Т. И. срещу „ПРОГРЕС 2022” ЕООД.
Ответникът, редовно уведомен по реда на чл. 50, ал. 4 ГПК, не е депозирал в срок
писмен отговор.
Съдът, след като провери редовността на исковата молба и допустимостта на
предявените искове, намира следното:
Исковата молба е нередовна, поради което на ищеца следва да бъдат дадени
указания по реда на чл. 129, ал. 2 ГПК, съобразно диспозитива на настоящото
определение, като за процесуална икономия делото следва да бъде насрочено за
разглеждане в открито съдебно заседание, като на страните следва да се съобщи
проектът за доклад по делото.
По доказателствените искания:
Ищецът е представил с исковата молба относими и необходими писмени
доказателства, чието приемане е допустимо, като доказателствената им стойност
подлежи на изследване по същество на спора.
Следва да се отложи произнасянето по останалите доказателствени искания на
ищеца за първото по делото открито съдебно заседание, с оглед осигуряване на
възможност на ответника да изрази становище.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
УКАЗВА на ищеца в едноседмичен срок от получаване на препис от настоящото
определение да отстрани нередовностите на исковата молба, като в писмена молба с
препис за ответната страна да уточни исковите си претенциите, като посочи в брутен
или нетен размер претендира същите, като по отношение на претенцията за
обезщетение за неизползван отпуск да посочи и за какъв период, респ. за коя година
твърди да е неизползваният отпуск, а по отношение на претенцията за обезщетение за
оставане без работа – за какъв период /с изрично посочване на начална и крайна дата/
твърди да е останал без работа, поради уволнението, като при неизпълнение на
указанията в цялост и в срок, исковата молба ще бъде върната.
1
ПРИЕМА приложените към исковата молба писмени доказателства.
ОТЛАГА ПРОИЗНАСЯНЕТО по останалите доказателствени исканията на
ищеца за първото по делото открито съдебно заседание.
УКАЗВА на страните, че следва най-късно в първото по делото заседание да
изложат становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и
да предприемат съответните процесуални действия, като им УКАЗВА, че ако в
изпълнение на предоставената им възможност не направят доказателствени искания,
те губят възможността да направят това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.
НАПЪТВА страните към медиация или друг способ за доброволно уреждане на
спора, включително сключване на съдебна или извънсъдебна спогодба, като им
УКАЗВА, че медиацията, като безплатна, доброволна и поверителна процедура за
извънсъдебно решаване на спорове, приключва със споразумение, което се одобрява от
съда и има силата на съдебна спогодба. За провеждане на процедурата страните следва
да се обърнат към действащата при СРС Програма „Спогодби“, в Центъра за спогодби
и медиация.
УКАЗВА на страните, че при приключване на делото със съдебна спогодба,
същата има силата на влязло в сила решение, спорът ще се реши в по-кратки срокове,
а и на основание чл. 78, ал. 9 ГПК половината от внесената държавна такса се връща
на ищеца, като разноските остават за страните, както са ги направили, ако не е
уговорено друго.
УКАЗВА на страните, че на основание чл. 237 ГПК, когато ответникът признае
иска, по искане на ищеца съдът прекратява съдебното дирене и се произнася с
решение съобразно признанието, както и че признанието на иска не може да бъде
оттеглено.
УКАЗВА на страните, че на основание чл. 238 ГПК, ако ответникът не е
представил в срок отговор на исковата молба и не се яви в първото заседание по
делото без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може
да поиска постановяване на неприсъствено решение срещу ответника или да оттегли
иска. Ако ищецът не се яви в първото заседание по делото, не е взел становище по
отговора на исковата молба и не е поискал разглеждане на делото в негово отсъствие,
ответникът може да поиска прекратяване на делото и присъждане на разноски или
постановяване на неприсъствено решение срещу ищеца. Неприсъственото решение не
подлежи на обжалване.
УКАЗВА на страните, че ако отсъстват повече от един месец от адреса, който са
съобщили по делото или на който веднъж им е било връчено съобщение, са длъжни да
уведомят съда за новия си адрес, като при неизпълнение на това задължение всички
съобщения ще бъдат приложени към делото и ще се смятат за редовно връчени.
УКАЗВА на страните, че ако неоснователно причинят отлагане на делото,
понасят независимо от изхода му разноските за новото заседание и заплащат глоба на
основание чл. 92а ГПК в размерите по чл. 91 от ГПК.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 20.10.2025 г.
от 10:20 часа, за което страните да бъдат призовани.
ДА СЕ ВРЪЧИ на страните препис от настоящото определение, в което е
обективиран проектът на доклада по делото.
СЪСТАВЯ на основание чл. 140, ал. 3 ГПК проект за доклад както следва:
Производството по делото е образувано въз основа на искова молба, подадена от
И. Т. И. срещу „ПРОГРЕС 2022” ЕООД, с която са предявени обективно, кумулативно
съединени осъдителни искове с правно основание чл. 128, т. 2 КТ за заплащане на
2
сумата от 836 лв., представляваща неплатено трудово възнаграждение за периода от
м.12.2023 г. до м.01.2024 г., с правно основание чл. 215 КТ за заплащане на сумата от
7071,68 лв., представляваща дължима сума при командироване за периода от
01.12.2023 г. до 10.01.2024 г., с правно основание чл. 224, ал. 1 КТ за заплащане на
сумата от 1525 лв., представляваща обезщетение за неизползван платен годишен
отпуск, с правно основание чл. 225, ал. 1 КТ за заплащане на сумата от 1779,75 лв.,
представляваща обезщетение за оставане без работа в резултат от уволнение, признато
за незаконно с влязло в сила решение № 2276/11.02.2025 г., постановено по гр.дело №
64729/2024 г. по описа на СРС, 138 състав, ведно със законната лихва върху
посочените суми за периода от датата на подаване на исковата молба – 11.04.2025 г. до
окончателното им плащане.
Ищецът твърди, че се намирал в трудово правоотношение с ответника,
възникнало въз основа на трудов договор № 23 от 01.10.2023 г., по което заемал
длъжността „шофьор, товарен автомобил“. Поддържа, че със Заповед № 7/11.01.2024 г.
трудовото правоотношение било прекратено на основание чл. 327, ал. 1, т. 1 КТ, като с
влязло в сила решение № 2276/11.02.2025 г., постановено по гр.дело № 64729/2024 г.
по описа на СРС, 138 състав, уволнението било признато за незаконно. Сочи, че
работодателят не е изплатил на ищеца трудови възнаграждения за периода от
м.12.2023 г. до м.01.2024 г., както и дължими командировъчни средства за периода от
01.12.2023 г. до 10.01.2024 г. и обезщетение по чл. 224 КТ. Сочи, че вследствие на
незаконното му уволнение е останал без работа за периода от прекратяване на
трудовото му правоотношение до 20.03.2024 г., поради което ответникът му дължал и
обезщетение по чл. 225 КТ. Предвид гореизложеното претендира осъждане на
ответника за заплащане на горепосочените суми.
Ответникът, редовно уведомен по реда на чл. 50, ал. 4 ГПК, не е депозирал в срок
писмен отговор.
По разпределяне на доказателствената тежест:
По иска с правно основание чл. 128, т. 2 КТ в тежест на ищеца е да докаже
наличието на трудово правоотношение, по което за процесния период е престирал
труд, както и размера на уговореното трудово възнаграждение.
По иска с правно основание чл. 215 КТ в тежест на ищеца е да докаже фактът,
че е бил в командировка за периода от 01.12.2023 г. до 10.01.2024 г. и дължимия
размер на възнаграждението.
По иска с правно основание чл. 224, ал. 1 КТ в тежест на ищеца е да установи,
че е работил по трудово правоотношение с ответника за посочения в исковата молба
период, че същото е прекратено, размера на неизползвания платен годишен отпуск,
както и размера на дължимото обезщетение, респ. на последното месечно брутно
трудово възнаграждение – база за изчисляване на претендираното обезщетение.
По иска с правно основание чл. 225 КТ в тежест на ищеца е да докаже, че е
останал без работа за сочения период, че оставането без работа е в причинна връзка с
уволнението, което е признато по надлежен ред за незаконно, както и размера на
дължимото обезщетение, респ. на последното месечно брутно трудово възнаграждение
– база за изчисляване на претендираното обезщетение.
При установяване на посочените обстоятелства в тежест на ответника е да
докаже, че е погасил претендираните вземания.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3
4