№ 1835
гр. Русе, 18.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Елена Ив. Балджиева
при участието на секретаря Дарина Сп. Великова
като разгледа докладваното от Елена Ив. Балджиева Гражданско дело №
20254520102570 по описа за 2025 година
Предявен е иск от И. Г. К., от град Русе против М. А. К., от град Русе с правно
основание чл.422 от ГПК.
Ищцата твърди, че с решение по гр. д. № 1767/2022 г. по описа на РРС, съдът е
одобрил споразумение между страните по силата, на което е прекратен бракът между
тях. В раздел VI т.1 от утвърденото споразумение ответникът е поел задължение да
заплаща ежемесечно сметките за потребената електрическа енергия за жилището, в
което живеят съпругата и децата до навършването на пълнолетие на по-малкото от тях.
Майката и децата живеят в гр. Русе, *******. През 2024 г. ответникът предявил иск
съдът да намали определената в споразумението издръжка за по-малкото дете, както и
да отмени задължението му да заплаща потребената ел. енергия за жилището, в което
живеят ищцата и децата. С решение от 05.06.2024 г. по гр. д. № 5957/2024 г. по описа
на РРС, съдът е отхвърлил предявените искове на ответника като неоснователни. Към
настоящият момент отношенията между страните са силно влошени. Вероятно,
поради тази причина ответникът спрял да изпълнява поетото задължение и от м.
декември 2024 г. не заплащал потребената ел. енергия за жилището на ищцата и
децата.
С цел да не се правят големи разноски ищцата инициирала заповедно
производство — ч-.гр.д. № 1509/2025 г. по описа на РРС, по което ответникът обаче е
възразил, че не дължи процесните суми, а именно: по ф-ра от 17.12.2024 г. - 141,13 лв. ,
по ф-ра от 16.01.2025 г. - 164,35 лв. и по ф-ра от 17.02.2025 г. - 134,02 лв. Общият
размер по фактурите е 439,50 лв., които суми са заплатени от ищцата, тьй като в
1
противен случай електроподаването до жилището е щяло да бъде прекъснато и то през
зимния период. Предвид депозираното възражение от ответника по заповедното
производство за ищцата е налице правен интерес да предяви настоящия иск.
Моли съда да постанови решение, по силата на което да признаете за
установено, че М. А. К., дължи на И. Г. К., сумата в размер на 439,50 лв. за платени от
нея 3 бр. ф-ри към Енерго Про Продажби АД, ведно със законната лихва от 12.03.2025
г. до окончателното й изплащане. Претендира направените разноски по настоящото
производство, както и направените разноски по частно гр.д. № 1509/25 г. по описа на
РРС.
Ответникът счита предявения иск за допустим, но неоснователен и моли съда
да го отхвърли като излага подробни съображения.
За да се произнесе, съдът взе предвид следното:
От материалите по ч.гр.д. № 1509/2025 г. по описа на Районен съд – Русе се
установява, че по заявление на ищцата е издадена заповед за изпълнение за
процесното вземане в общ размер на 439,50 лв., срещу която ответникът е подал
възражение в законоустановения срок. Настоящият иск е предявен в срока по чл. 415,
ал. 1 ГПК, за същото вземане, между същите страни и на същото основание.
Видно от представеното по делото решение по гр. д. № 1767/2022 г. по описа
на РРС бракът между страните е прекратен, като съдът е одобрил споразумение по чл.
51 СК. Съгласно раздел VI, т. 1 от същото споразумение ответникът е поел задължение
да заплаща ежемесечно сметките за потребената електрическа енергия за жилището, в
което живеят ищцата и децата, до навършване на пълнолетие на по-малкото от тях.
Съдебно одобреното споразумение има силата на съдебно решение и поражда
задължителна сила за страните. В този смисъл е Решение № 129 от 19.07.2016 г. по гр.
д. № 2688/2015 г., IV г.о. на ВКС, в което е прието, че утвърденото от съда
споразумение по чл. 51 СК има действие на съдебен акт и не може да бъде изменяно
или пренебрегвано едностранно от страните.
По делото не се установи задължението на ответника да е отменено или
изменено по надлежния ред. Напротив, с решение от 05.06.2024 г. по гр. д. №
5957/2024 г. по описа на РРС са отхвърлени като неоснователни предявените от
ответника К. искове за намаляване на издръжката и за отмяна на задължението за
заплащане на електрическата енергия. Следователно към процесния период
задължението е било действащо, изискуемо и неизменено.
Ответникът противопоставя възражения, че страда от заболяване, с
определена трайно намалена работоспособност /л.35-36/, като сочи, че към момента на
поемане на задължението е разполагал с финансова възможност да го изпълнява, но
впоследствие здравословното му състояние се е влошило и обективно е настъпила
2
промяна в обстоятелствата. Посочените обстоятелства обаче не са релевантни за
предмета на настоящото производство. Съгласно Тълкувателно решение №
4/18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, в производството по чл. 422
ГПК съдът проверява единствено съществуването на вземането по основание и размер,
но не и целесъобразността, справедливостта или икономическата поносимост на
задължението за длъжника. Последваща промяна в здравословното или
имущественото състояние на длъжника не води автоматично до отпадане на вече
възникнали и изискуеми задължения. В този смисъл е Решение № 153 от 11.07.2017 г.
по гр. д. № 2810/2016 г., IV г.о. на ВКС, в което е прието, че изменението на
задължение поради промяна в обстоятелствата има действие само за бъдещи периоди
и не засяга вече настъпили падежи.
Следователно дори да се приеме, че здравословното състояние на ответника се
е влошило след поемане на задължението, това не може да обоснове недължимост на
процесните суми, които са били изискуеми към релевантния период и за които липсва
съдебно постановено изменение или освобождаване.
Неоснователно е и възражението на ответника, че увеличеният размер на
издръжката за по-голямото дете /Елия/ следва да бъде отчетен като основание за
неизпълнение на процесното задължение. Съгласно Решение № 87 от 09.06.2020 г. по
гр. д. № 4059/2019 г., IV г.о. на ВКС, различните парични задължения между страните
са самостоятелни и не се погасяват взаимно, освен при изрично предвидени в закона
предпоставки. Увеличаването на едно задължение за издръжка не освобождава
длъжника от други поети и действащи задължения, произтичащи от съдебен акт.
От представените по делото фактури и платежни документи се установява, че
ответникът не е изпълнил задължението си да заплати дължимите суми за
електрическа енергия за месеците декември 2024 г., януари и февруари 2025 г., на
обща стойност 439,50 лв. Ищцата е заплатила тези суми, за да предотврати прекъсване
на електроснабдяването на жилището, в което живеят ненавършилите пълнолетие
деца. С това тя е погасила чуждо, изискуемо и непогасено задължение. Съгласно
Решение № 103 от 27.06.2019 г. по гр. д. № 2140/2018 г., III г.о. на ВКС, лице, което е
заплатило чуждо задължение при наличие на правен интерес, има право да търси
възстановяване на платеното от действителния длъжник. В конкретния случай
правният интерес на ищцата е безспорно налице.
Ответникът не доказа наличие на плащане или друга погасителна причина,
поради което съдът приема, че вземането съществува по основание и размер.
С оглед основателността на главния иск, ответникът дължи и законната лихва
върху главницата, считано от 12.03.2025 г., до окончателното изплащане на сумата,
като обезщетение за забавено изпълнение.
При този изход на делото и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, ответникът следва
3
да заплати на ищцата направените по делото разноски в размер на 425.00 лева, както и
разноските по заповедното производство по ч.гр.д. № 1509/2025 г. по описа на РРС в
размер на 425.00лева, съобразно представените доказателства.
Мотивиран така съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл. 422, ал. 1 ГПК, по
отношение на М. А. К., ЕГН **********, с адрес: гр. Русе,**********, че дължи на И.
Г. К., ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. Русе, **************, чрез адв.П.Х.
сумата 439,50 лв. (четиристотин тридесет и девет лева и петдесет стотинки),
представляваща платени от ищцата задължения за потребена електрическа енергия по
три броя фактури, издадени от „Енерго Про Продажби“ АД, а именно: по фактура от
17.12.2024 г. – 141,13 лв.; по фактура от 16.01.2025 г. – 164,35 лв. и по фактура от
17.02.2025 г. – 134,02 лв., или общо 439,50 лв., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 12.03.2025 г. до окончателното изплащане на сумата, за което
вземане е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.№ 1509/2025 г. по описа на
Районен съд – Русе.
ОСЪЖДА М. А. К., ЕГН **********, с адрес: гр. Русе,********** да заплати
на И. Г. К., ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. Русе, **************, чрез
адв.П.Х. направените по настоящото производство съдебно-деловодни разноски в
размер на 425.00 лв., както и разноските, направени в заповедното производство по
ч.гр.д. № 1509/2025 г. по описа на Районен съд – Русе, в размер на 425.00 лв.,
съобразно представените по делото доказателства.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд - Русе в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
4