РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ
Р Е Ш Е Н И Е
№ 1713
гр. Пловдив,
12.10.2022 год.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД-ПЛОВДИВ, І отделение, ХІ състав, в открито заседание на тринадесети
септември през две хиляди двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕНА НЕСТОРОВА-ДИЧЕВА
при секретаря Д.Й., като разгледа докладваното от съдия Дичева адм. дело № 692 по описа на съда за 2022 год., за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по чл. 145 и сл. от Административно - процесуалния
кодек (АПК), във връзка с чл. 84, ал. 1, т. 1 от Закона за митниците.
Образувано е по жалба на “ФИТОНИ 1” ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от управителя
П.В.Д., чрез адв. Б.,***, ***, против
Решение № РТД-3000-283 от 14.02.2022/32-49556, издадено от директора на Териториална
дирекция „Митница Пловдив“, в качеството му на орган по чл. 5, § 1 от Регламент
(ЕС) № 952/2013г. на Европейския парламент (МКС), с което е определена нова
митническа стойност за стоки № 2 и № 3 от МД с МРН 20BG003009073300R6 в размер на 43 870,20лв. и на дружеството - жалбоподател е
установено за досъбиране по посочената декларация ДДС в размер на
8 774,04лв. на основание чл.77 §1 б. а) във връзка с чл.85 §1 от МКС и
чл.54 от ЗДДС.
В жалбата се твърди, на първо място, че са
допуснати съществени нарушения на административно производствените правила,
изразяващо се в липсата на анализ, съобразно изискванията на чл. 141 от
Регламент за изпълнение /РИ/ 2015/2447, в резултат на което липсва обосновка на
приложената от страна на митническата администрация договорна стойност по внос
на трето лице. Не е извършен анализ на разликата в договорените количества, на
търговската марка и качеството на стоките, както и липсва обосновка, че
продажбите са на същото търговско равнище. В тази насока са развити аргументи,
включително с посочване на нормативните актове и практика на ВАС. На второ
място се твърди, че в оспореното решение липсват мотиви, т.е. нарушена е
формата на акта. Твърди се също така, че същият е издаден в противоречие с
материалноправните разпоредби и не е в съответствие с целта на закона. Иска се
отмяна на акта и се претендират разноски по делото.
В съдебно заседание жалбоподателят се
представлява от адв. Б., която поддържа жалбата по доводи, подробно изложени в
представената по делото защита.
Ответникът – директор на ТД "Митница
Пловдив“, чрез процесуален представител юр. С., намира жалбата за
неоснователна. Претендира отхвърляне на жалбата и присъждане на юрисконсултско
възнаграждение. Жалбата е депозирана от
лице, притежаващо правен интерес от оспорването, срещу подлежащ на оспорване
акт. Същата е подадена в законоустановения срок – видно от отбелязването върху
самото решение същото е получено на 28.02.2022г., а жалбата е подадена на 10.03.2022г.
по пощата, чрез АО. Всичко това я прави допустима, а разгледана по същество
същата е и ОСНОВАТЕЛНА, по следните съображения:
В развилото се административно производство
директорът на ТД "Митница Пловдив", в качеството му на орган по чл. 101,
§ 1 от Регламент /ЕС/ № 952/2013 от 9 октомври 2013 година за създаване на
Митнически кодекс на Съюза /МКС/, като преценил наличния доказателствен
материал във връзка с внесена от "Фитони 1“ ЕООД стока от Република
Турция, и след като приел, че декларираната митническа стойност е необичайно
ниска в сравнение със средностатистическата стойност при внос на сходни стоки,
издава своето решение, което е предпоставено от следните факти и обстоятелства:
На 26.06.2020г. в Митническо бюро /МБ/
Радиново (считано от 05.10.2020г. Митническо бюро /МБ/ Пловдив е регистрирана
митническа декларация (МД) с МРН 20BG0030090733006R6, с декларатор и титуляр на режима "допускане за свободно
обращение с цел крайно потребление" „Фитони 1“ ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: ***, с управител Н.Р.Д., стока, както следва: стока
№ 2/3 – „гумени чехли: мъжки – 7 220 чифта, дамски – 4 226чифта, детски – 1848
чифта“ с код по ТАРИК **********, държава на изпращане и произход Турция, общо
нето тегло – 3 232,70кг, декларирана митническа стойност (МС) в размер на 27 306,10лв.
При регистриране на декларацията се активира
рисков профил, които индикират, че декларираната на основание чл.70 § 1 от МКС
митническа стойност за горепосочените стоки, е значително по-ниска от
средностатистическите стойности при внос на същия вид стоки със същата държава
на произход. За сравнение са използвани определените в т. 40 от § 1 от ДР на ЗМ
„справедливи цени“ – оценка на групи месечни агрегирани данни, извлечени от COMEXT база данни на Евростат за подробна статистика на международната
търговия със стоки за всеки продукт, произход и държава-членка на местоназначение,
за многогодишен период, обикновено 4 последователни години, предоставени на
разположение на страните - членки на ЕС чрез системата „ТЕЗЕЙ“ на Съвместния
изследователски център на Европейската комисия.
Предвид възникналото съмнение относно
това, дали декларираната митническа стойност на цитираните стоки може да бъде
приета по реда на чл. 70, § 1 от МКС, са предприети действия в съответствие с
разпоредбите на чл.140 § 1 от Регламент (ЕС) № 2015/2447 /РИ/ на Комисията и
чл. 195, § 1 от МКС.
На основание чл. 188 от МКС митническите
органи са извършили проверка на стоките, резултатите от която са описани в
Протокол за извършена митническа проверка № 745/код на МУ 9920/26.06.2020г. (л.
62 – 64, в частично нечетлив вид). От стоки № 2/3 са взети 3бр. мостри за
целите на митническия контрол под опис (л. 65). При извършения оглед на взетите мостри е установено, че
декларираните в стока № 2/3 в МД чехли са изработени от микропореста гума,
мъжки, сиви на цвят; дамски, бели на цвят и детски, розови на цвят, с
ограничител и картинка. При извършената физическа проверка на предоставените
мостри е констатирано, че артикулите се класират в код по ТАРИК, съответстващ
на декларирания.
С писмо рег. № 32-186772/01.07.2020г. на МБ –
Радиново са изискани от декларатора допълнителни документи в подкрепа на
декларираната МС, в т.ч. договори, фактури за транспортни и застрахователни
разходи, поръчки, кореспонденция, документи за извършени плащания и др. С писмо
вх. № 32-192530/06.07.2020г. до началника на МБ – Радиново, дружеството представя
допълнителни документи относно декларираната митническа стойност: търговско
споразумение, суифт по проформа фактура № 22062020/22.06.2020г., проформа
фактура, фактури за продажба на стоки от предходен внос, идентични с внасяните,
копие на транспортна фактура, писмо от изпращача по отношение несъответствие
между проформа фактурата и инвойса, правно становище и др..
При
анализ на представените документи е констатирано, че:
-Стоката по представените 7бр. фактури за продажба на първо търговско
ниво не може да бъде идентифицирана с внасяната;
-В представеното търговско споразумение липсват количества, цена и
условия на доставка;
Така, според митническата администрация,
гореописаните констатации и необичайно ниските цени, са достатъчно основание за
отхвърляне на декларираната митническа стойност по реда на чл. 70 от МКС, като
същевременно не се оспорва автентичността на предоставените документи. В
резултат на това, е прието, че следва да се определи нова МС по един от
вторичните методи, като е посочено, че на основание чл. 140, § 2 от Регламент
(ЕС) № 2015/2447, митническите органи могат да определят МС по метод, различен
от този по реда на чл. 70, § 1 от МКС.
В решението се посочва правната норма на чл. 74,
§ 1 от МКС, според който, когато МС за внесената стока не може да бъде
определена съгласно разпоредбите на чл. 70, § 1 от МКС, тя се определя като се
прилагат последователно букви: а), б), в) и г) от § 2 на чл. 74 от МКС, докато
се стигне до първата разпоредба, по която въпросната стойност може да се
определи.
Подробно, в решението на директора на ТД
„Митница Пловдив“, са посочени методите по горе цитирания текст на МКС, като е
посочено, че при изследване на метода съгласно чл. 74 § 2 б. б) от МКС е
извършена справка в системата за предоставяне на информация за управленски цели
от митнически и акцизни документи /МИС – IIIА/ за сравнителни цени на допуснати в обращение с крайно потребление
сходни стоки. Установен е внос на сходни стоки за стока № 2/3 – „гумени чехли
мъжки – 7 220 чифта, дамски – 4 226 чифта и детски – 1 848
чифта, с код по ТАРИК ********** и държава на произход Турция, както следва:
-С МД с МРН 20BG005100215770R9/18.05.2020г. са допуснати за свободно обращение плажни чехли и
джапанки от микропореста гума – 54 чифта с митническа стойност, изчислена на 3,30лв./чифт;
-С МД с МРН 20BG005100217685R/22.05.2020г. са допуснати за свободно обращение плажни чехли и
джапанки от микропореста гума – 368 чифта с митническа стойност, изчислена на 3,76лв./чифт;
-С МД с МРН 20BG005100218503R0/26.05.2020г. са допуснати за
свободно обращение плажни чехли и джапанки от микропореста гума – 368
чифта с митническа стойност, изчислена на 3,87лв./чифт.
Изложени са мотиви по
отношение приложението на разпоредбата на чл.74 § 2 от МКС и е направен извод,
че митническата стойност за стока № 2/3
от процесната МД следва да бъде определена на основание чл. 74, § 2, б. б) от
Регламент (ЕС) № 952/2013 в размер на 3,30лв./чифт, на база МД с МРН 20BG005100215770R9/18.05.2020г.
На основание чл. 77, § 1 б. а) от МКС, за процесните
стоки № 2/3 от МД с 20BG0030090733006R6, ответникът е приел, че възниква митническо задължение, а на
основание §2 на същия текст, то възниква от датата на приемане на митническата
декларация – в случая – 26.06.2020г.
На основание чл. 85, § 1 от МКС е определен
размерът на вносното митническо задължени въз основа на правилата за изчисляване на митата, приложими
за стоката към момента на възникване на митническото задължение - приемане на
МД с МРН 20BG0030090733006R6 от 26.06.2020г.
В решението се посочва, че предвид
обстоятелството, че за декларираните стоки към датата на регистриране на
митническата декларация е представен сертификат за движение на стоките А.TR. № В1266651 от 26.06.2020г., издаден от митническите органи от
страната на износа, за декларираните стоки се прилага нулева ставка по
митническа тарифа, предвид на което, за „Фитони 1“ ЕООД не възниква вносно
митническо задължение за плащане на мито.
Посочено е също така, че на основание чл. 54,
ал. 1 от ЗДДС, във връзка с чл. 77, § 1 б. а) и § 2 от МКС на датата на възникване
на митническото задължение възниква задължение за ДДС – 26.06.2020г.
На основание чл. 55, ал. 1 от ЗДДС данъчната
основа при внос по смисъла на чл. 16, ал. 1 от ЗДДС за стоки № 2/3, е
определена на стойност 43 870,20лв. (таблица на л. 15 гръб).
Според решаващия орган, предвид данъчната
ставка за ДДС от 20%, съгласно чл. 66, ал. 1, т. 2 от ЗДДС и на основание чл. 67,
ал. 1 от с. з., възниква задължение за ДДС за стоки № 2/3 от МД с МРН 20BG0030090733006R6 в размер на 8 774,20лв.
На основание чл. 29, във връзка с чл. 22, § 6
от Регламент (ЕС) № 952/2013 с писмо на началника на МБ - Радиново с рег. № 32-318741/31.10.2020г.,
дружеството е уведомено, че предстои издаване на решение, с което се определя
нов размер на задължение по митническата декларация. Със съобщението
дружеството е уведомено и за мотивите за това – независимо от представената от
него информация и документи, митническите органи остават със съмнения, че
декларираната митническа стойност на внесената стока не е действително
платената или подлежаща на плащане цена. Поради това на основание чл. 74, § 2,
б. б) от Регламент (ЕС) № 952/2013 е определена митническата стойност на
стоките. В съобщението е указано на дружеството, че има право да изрази
становище в срок от 7 дни от получаване на писмото.
С писмо вх. № 32-341988/23.11.2020г. „Фитони
1“ ЕООД, в отговор на съобщението по чл. 22, § 6 от Регламент (ЕС) № 952/2013г.
е изложило аргументи, че не е налице основание за определяне на нова митническа
стойност на процесните стоките по някой от допълнителните методи на чл. 74 от
Регламент (ЕС) № 952/2013.
Това становище е разгледано от решаващия
орган, който е приел, че същото следва да бъде оставено без уважение, тъй като
само част от доводите, изложени в него са относими към същността на конкретния
спор.
Така по отношение на статистическата
информация, директорът на ТД „Тракийска“ сочи, че в описанието на стоките в
митническите декларации, с които е извършено сравнение, липсва посочена
търговска марка с висока репутация, респ., качеството на стоките отговаря на
средното ниво за съответния вид стока. Количеството на закупените стоки
отговаря на търговското равнище – търговия на едро. При извършената съпоставка
са съобразени количествата на внесените сходни стоки, поради което е приел, че
описаното в МД и установеното при огледа на мострите, позволяват да се направи
извод, че внесените стоки по МД с МРН 20BG0030090733006R6 са сходни с тези, с които е извършена съпоставка.
В тази насока е посочено още, че в приложимото
законодателство липсва дефиниция на понятието „приблизително същия момент“ като
времева граница. В тази връзка, данните за допуснатите за свободно обращение
сходни стоки в предходни периоди са относими, тъй като са внесени през м. 05.2020г.
Относно продажбите на подобни стоки на първо
търговско ниво от предходен внос,
становището на директора е, че изискването на фактури за продажба на
първо търговско ниво след вноса е допустимо поради обстоятелството, че законодателството
позволява предоставянето на допълнителна информация (чл. 140, § 1 от РИ
2015/2447), независимо че вносителят е предоставил фактура за продажната цена
на стоките, както е предвидено в чл. 145 от същия регламент.
По отношение на представеното търговско
споразумение, в решението си, административният орган е посочил, че липсата на
цени и количества в него, не е основание за възникване на съмнение относно
декларираната митническа стойност. Основанието е значителното отклонение от
средностатистическите стойности при внос на същия вид стоки със същата държава
на произход.
Предвид изложеното, административният орган е
приел, че в случая не възниква митническо задължение, а само се променя
основата за изчисляване на вземането, при което е определен нов размер на
задълженията по ЗДДС, които дружество „Фитони 1“ ЕООД следва да доплати. Така,
на основание чл. 77, § 1 б. а), във връзка с чл. 85, § 1 от МКС е определен допълнително
ДДС в размер на 8 774,04лв.
В хода на съдебното обжалване са приети допълнително
следните писмени доказателства от страните, в хронологичен ред: рамков договор
на английски език, с превод на български език (л. 109 – 115); 2бр. писма от
дружеството Gezer, с превод на български език (л. 116 – 119); заповед № ЗАМ – 1746 от
27.11.2019г./32-341402 на директора на Агенция „Митници“, ведно с утвърдените с
нея „Указания за уеднаквяване на практиката по проверката, приемането и/или
оспорването на декларираната митническа стойност на внасяни стоки“ (л. 121 –
127); документи по опис на л. 128 (л. 129 – 156 гръб); 1бр. електронен носител,
съдържащ заверени екземпляри на митнически декларации в електронен вид (л.
166а); 1бр. електронен носител, съдържащ заверени копия на 3бр. митнически
декларации и приложените към тях документи, представени като доказателство по
адм. дело № 858/2022г. по описа на Административен съд – Пловдив (л. 181).
В съдебно заседание на 22.06.2022г. е
изслушана и прието без възражения от страните заключение по съдебно –
счетоводна и оценителска експертиза, за изготвянето на която вещото лице П.Т. е
използвало всички налични по делото документи и мостри на процесните стоки,
както и е извършило посещение и оглед на място в база на ТД „Митница Пловдив“.
Вещото лице е посочило, че не са представени мостри
от същите видове стоки, иззети по МД, послужили за база за определяне на новата
митническа стойност на процесните стоки. В експертизата се сочи, че по данни на
представители на ТД „Митница Пловдив“, се установява, че няма практика за
изземване на мостри от митническите декларации, послужили за определяне на нова
митническа стойност и тяхното съхранение, като образци за сравнение.
Определянето на сходност на стоките, по които е определена нова митническа
стойност, се извършва само на база описание на стоките по митническите
декларации, по които са изведени нови митнически стойности, послужили за база
за обмитяване на стоките по процесната митническа декларация. Експертът е
установил, че от митническия екип, извършил проверката, не е правено физическо
сравнение за сходност на стоките.
Предвид изложеното, експертът сочи, че не е
във възможност да извърши физическо сравнение между стоките по процесната
декларация, представени на експертизата, със стоките, за които се твърди, че са
сходни на декларираните и, на база на които се твърди, че са сходни на
декларираните и на база на които, е определена новата по-висока митническа
стойност. Вещото лице сочи също, че невъзможността за извършване на пряко
сравнение, изключва възможността, стоките да бъдат сравнени по компоненти и
технология на изпълнение. Сочи също така, че елементите на сравнението, по
които се извършва определяне на цени на стоките по материали за изработка,
качество и марка, не могат да бъдат установени анализирани само въз основа на
описание на стоката, използвана за база за сравнение, посочена по съответната
митническа декларация. Експертът е посочил значението на разликата в състава на
материал, който определя различно тегло на подметката; значението на
технологичния процес – автоматично или ръчно, като последно соченият компонент
е най-скъпия в технологичния процес и в голяма степен той определя качеството и
цената на изделието, както и значението на теглото на стоката. В този смисъл в
експертизата се сочи, че извеждането на теглото на стоката, като определящ
елемент, не дава достатъчно надеждна база за определяне /обосноваване/ на
сходност и извеждане на адекватни цени на стоката, с отчитане на елементите,
формиращи себестойността на същата. По
отношение на определената при митническата проверка цена на деклариране,
изведена за килограм, вещото лице сочи, че така определената цена за килограм
стока не съдържа в себе си информация за броя чифтове, на които съответства,
тъй като не за всички модели теглото на 1 чифт чехли, е кратно без остатък на
1 000 грама. В заключението е налична сравнителна таблица по средни
пазарни цени за сходни стоки, съобразно представените по делото МД за
сравнение, като изводите на експерта в тази насока са, че: анализът на стоките
от разглежданите видове по пазарни цени на дребно показва, че съотношението на
по-скъпите модели в сравнение със стоките с ниски ценови стойности, е средно
2:1; процесните стоки с производител „Гезер аяк дери сан ве тадж. А. Ш.“ –
Истанбул, Турция, са с ниски до средни пазарни цени за изследваните стоки и
модели и са позиционирани в ниския ценови диапазон на пазара за „гумени чехли“, формирани ценови диапазон в
интервала от 5 до 15 лева за различните стоки и модели. В заключение вещото лице сочи, че стоките, с
предназначение за пазара на ЕС /произведени за големи търговски вериги/ с
утвърдени за българския пазар марки /Mat star, Runners, Spesita и с различен произход, в т. ч. Р Турция/ формират ценови диапазон от
15 до 30 лв. за един чифт.
При така изложената фактическа обстановка, съдът направи следните
правни изводи:
Процесното решение, издадено от директора на
ТД „Митница Пловдив“, е издадено от компетентен орган, съобразно правомощията
му по чл. 19, ал. 1 и ал. 7 от ЗМ, при спазване на предвидената в закона
писмена форма.
В хода на административното производството,
приключило с издаване на оспореното решение, съдът установи, че е допуснато
съществено нарушение на административнопроизводствените правила, а именно не е
спазена процедурата за извършване на последващ контрол на декларирането, установена
в разпоредбите на чл. 84а - чл. 84м от ЗМ. Последващият контрол е извършен без
да е издадена нарочна заповед за възлагане в изискуемата форма и съдържание по
чл. 84в, ал. 1 - 3 от ЗМ, при това не от митнически служители в специализирано
звено за последващ контрол, в какъвто смисъл са законоустановените изисквания.
Съгласно разпоредбата на чл. 84, ал. 1, т. 1
от ЗМ за целите на прилагане на чл. 48 от Регламент (ЕС) 952/2013 след вдигане
на стоките митническите органи имат право да извършват последващ контрол чрез
проверка на точността и пълнотата на информацията в декларациите и
придружаващите документи, според т. 2, обект на проверка може да бъде и
счетоводната отчетност на декларатора и други видове отчетност, свързани с
операции със съответните стоки или с предварителни или последващи търговски
операции, включващи съответните стоки. Проверката по ал. 1, т. 2 се извършва по
реда на чл. 84а и 84м от ЗМ (чл. 84, ал. 2 от ЗМ).
В случая, настоящият съдебен състав счита, че
е налице хипотезата на последващ контрол на декларирането, съобразно
разпоредбата на чл. 84, ал. 1, т. 2 от ЗМ, във връзка с чл. 84а и следв. от ЗМ.
Митническият орган би бил извършил последващ контрол на подадената митническа
декларация по смисъла на чл. 84, ал. 1,
т. 1 от ЗМ, ако беше взел предвид както представените от получателя на стоката
– „Фитони 1“ ЕООД доказателства при подаването й, така и събраната допълнителна
информация, с цел установяване истинността на данните от декларацията, както и
законосъобразността на действията на дружеството при поставяне на стоките под
режим „допускане за свободно обращение с цел крайна употреба“ на стоки. При
така извършения последващ контрол на декларирането, съдът намира, че е
проверявана счетоводната и материална отчетност на декларатора, свързана с
операции с процесната стока, каквото е законовото изискване за извършване на
контрол по реда на чл. 84а и чл. 84м от ЗМ – аргумент от чл. 84, ал. 2, във
връзка с ал. 1, т. 2 от ЗМ.
От страна на началник МБ „Радиново“, за нуждите на
проверката, на основание чл.188 б. б) от Регламент (ЕС) № 952/2013, от жалбоподателя е изискано да представи
документи, свързани със счетоводната и материалната отчетност на стоките, с
последващи търговски операции, включващи съответните стоки, разплащане и други
данни от счетоводните му регистри. В
отговор на това, жалбоподателят е представил търговски договор, фактура за
доставка на стоките по процесната МД, проформа фактура за заявената стока по
процесната МД, заверени копия от фактури за продажба на стоките на български
фирми, копие на фактура за транспортна услуга. Следователно, в случая е
извършен последващ контрол на декларирането, при което е проверявана
счетоводната отчетност на декларатора, свързана с операции с процесните стоки и
с предварителни или последващи търговски операции, включващи съответните стоки,
поради което проверката е следвало да бъде извършена по реда на чл. 84а - чл. 84м
от ЗМ – аргумент от чл. 84, ал. 2, във връзка ал. 1, т. 2 от ЗМ.
Другият спорен момент е, дали са били налице
предпоставките за определяне на митническа стойност по реда на чл. 74, § 2 б. б)
от Регламент (ЕС) № 952/2013г. В разпоредбата на чл. 70 от Регламент (ЕС) №
952/2013г. е установен общият принцип за определяне на митническата стойност
въз основа на договорната стойност, т.е. въз основа на действително платената
или подлежащата на плащане цена на стоките при продажбата им за износ с
местоназначение в митническата територия на Съюза. В разпоредбата на чл. 74 са
предвидени вторични методи за определяне на митническата стойност, когато тя не
може да се определи съгласно чл.70. Съгласно разпоредбата на чл. 74, § 1 от
Регламент (ЕС) № 952/2013г., в този случай митническата стойност на стоките се
определя като се прилагат последователно букви от а) до г) от параграф 2,
докато се стигне до първата от тези букви, по която може да се определи
митническата стойност на стоките.
Съгласно чл. 140, § 1 от Регламент за
изпълнение (ЕС) 2015/2447, когато митническите органи имат основателни съмнения
дали декларираната договорна стойност представлява общата платена или подлежаща
на плащане сума, посочена в чл. 70, § 1 от Регламент (ЕС) № 952/2013г., те
могат да поискат от декларатора да предостави допълнителна информация“, а
съгласно чл. 140, § 2, ако съмненията им не отпаднат, митническите органи могат
да решат, че стойността на стоките не може да се определи по реда на чл. 70, § 1.
Видно от мотивите на оспореното в настоящото
производство решение, митническите органи са приели, че тъй като декларираната
от жалбоподателя договорна стойност е необичайно ниска в сравнение с цената на
вноса на сходна стока в приблизително същия момент, са налице основателни
съмнения относно стойността на стоките, определени по реда на чл. 70, § 1 от
МКС. В случая, съобразно съдържанието на обжалваното решение, в него е
отразено, че след направен анализ в националната база данни за оформени
митнически декларации за допускане на свободно обращение с крайно потребление в
същия или приблизително същия момент на сходни стоки са намерени няколко /три/
резултата от месец май 2020г. за „плажни чехли и джапанки от микропореста гума“,
без обаче да посочено дали са отнася за мъжки, женски и детски стоки, без да са
посочени производител и изпращач на стоки и държава на произход, с различни
митнически стойности, вариращи от 3,30лв./чифт до 3,87лв./чифт.
Също така, едва в хода на съдебното
производство е представена информация от системата за предоставяне на
информация за управленски цели от митнически и акцизни документи МИС – ША (1бр.
СД на л. 166а), която е послужила за формиране на извод в обжалвания ИАА, че не
са установени данни за внос на стоки, произведени в същата държава, които са
еднакви във всяко отношение, включително физическите им характеристики,
качеството и репутацията им, което, от своя страна, не позволява прилагането на
метода за идентичност на стоките по смисъла на легалната дефиниция на чл. 1, §
2, т. 4 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447.
Съгласно разпоредбата на чл. 1, § 2, т. 14 от Регламента за изпълнение (ЕС)
2015/2447 „сходни стоки“ означава - в рамките на определянето на митническата
стойност - стоки, произведени в същата държава, които, въпреки че не са еднакви
във всяко отношение, имат подобни характеристики и подобни съставни материали,
което им дава възможност да изпълняват същите функции и да бъдат
взаимнозаменяеми в търговско отношение; сред факторите, които определят дали
стоките са сходни, са качеството на стоките, репутацията им и съществуването на
търговска марка, като в тежест на административния орган е да докаже, че се
касае именно за „сходни стоки“.
По горните съображения съдът не установи в
оспореното решение да са изложени мотиви как е прието, че се касае за внос на
сходни стоки по тези три случая. Достатъчно данни, които да обосноват несъмнен
и категоричен извод, че се касае именно за „сходни стоки“ по смисъла на
цитираното легално определение не се съдържат и в посочените и представени по
делото МД (1бр. СД на л. 181) за допускане до свободно обращение с цел крайна
употреба.
Видно от съдържанието на сочените в
административното производство, като послужили за изготвяне на анализа
митнически декларации, посочени по-горе, стоката, която е била предмет на вноса
е с различно наименование – „плажни чехли и джапанки от микропореста гума“, без
посочване дали се касае за мъжки, женски и детски модели, в количества в пъти
по-малки от тези в процесната МД. В тази връзка, не става ясно на какво
основание митническите органи, а впоследствие, и началникът на ТД „Митница
Пловдив“ са приели, че става въпрос за сходни стоки, които могат да изпълняват
същите функции и да бъдат взаимозаменяеми в търговско отношение.
За да обосноват съмненията си относно
декларираната от жалбоподателя митническа стойност, митническите органи са се
позовали само и единствено на информацията от посочените МД, без да е посочен:
код по ТАРИК, страна на произход на стоките - производител, изпращач, като дори
няма съвпадение на артикулите, така както са посочени по обследваната в
настоящото производство МД. В резултат на изложеното, е констатирано, че сходни
стоки се търгуват на многократно по-висока цена. Не са посочени, обаче, нито в
оспореното решение, нито пред настоящата инстанция конкретни обяви и не е
доказано действително да е налице сходство по смисъла на чл. 1, § 2, т. 14 от
Регламента за изпълнение между посочените в МД за сравнение стоки и стоките
предмет на процесния внос.
В доказателствена тежест на административния
орган е да установи съществуването на относимите факти - защо в случая са
възникнали съмнения относно договорената стойност на стоките по смисъла на чл. 140,
§ 1 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447, както и въз основа на какви
доказателства и на какво правно основание е определена новата митническа
стойност на стоките.
Това обстоятелство обаче не е взето предвид от
решаващия орган при издаване на оспореното в настоящото производство решение, а
е прието, че митническата стойност на трите стоки следва да бъде определена по
формула нетни килограми на стоката умножени по единичната й цена.
Липсват аргументи за разликата между
декларираната стойност на стоката по процесния внос и стойността на вноса на
сходни стоки по цитираните по-горе 3бр. МД, без да е изследвано дали тези стоки
действително са със сходно качество и дали са взаимозаменяеми със стоката,
чийто внос е оформен с процесната МД. Формалното позоваване на информация от МД
на други вносители относно извършени три вноса на стоки, без да е посочен
изпращач и страна на произхода, без други мотиви за неприемане на митническа
стойност определена по реда на чл. 70 от Регламент (ЕС) № 952/2013г., не
обосновава приложение на чл. 74, § 2, б. б) от същия регламент. Сама по себе си
разликата в цените е счетена за достатъчна да обоснове съмненията за отхвърляне
на декларираната от жалбоподателя митническа стойност, което е неправилно. Още
повече, изводът на митническите органи, че не е доказано на какво се дължи тази
разлика, противоречи на представените от жалбоподателя доказателства за
търговските му отношения с изпращача на стоките и представените фактури за
последваща реализация на процесните стоки на първо търговско ниво.
Горното се подкрепя изцяло и от приетата без
възражения от страните СЕ, която съдът кредитира като коректна и безпристрастно
изготвена, отговаряща изцяло на поставените задачи и, която е категорична, че, на
първо място, липсва практика в ТД „Митница Пловдив“ да се извършва пряко
физическо сравнение на сходност на стоките, което изключва възможността стоките
да бъдат сравнявани по компоненти и технология на изпълнение; на второ място,
елементите на сравнение, по които се извършва определяне на цени на стоките по
материали за изработка, качество и марка, не могат да бъдат установени и
анализирани само въз основа на описание на стоката, използвана за база за сравнение,
посочена по съответната МД; на следващо място, значение има съставът на
материала, който определя различно тегло на подметката, технологията на
изработка – ръчно или автоматизирано, като изрично е посочено, че извеждането
на теглото на стоката, като определящ елемент, не дава достатъчно надеждна база
за определяне на сходност и извеждане на адекватни цени на стоката с отчитане
на елементите, формиращи себестойността на същата, като крайният извод на
експерта е, че така получената цена за килограм стока, на практика няма
търговски и потребителски смисъл.
С оглед изложеното, съдът намира, че от страна
на ответника, върху когото е доказателствената тежест в процеса, не е доказано
наличието на основателни съмнения дали декларираната от жалбоподателя договорна
стойност на стоката представлява общата платена или подлежаща на плащане сума,
посочена в чл. 70, § 1 от Регламент (ЕС) № 952/2013г. Следователно, не са били
налице предпоставките, установените в чл. 140, § 1 от Регламент за изпълнение
(ЕС) 2015/2447, за да бъде определена митническата стойност на внесените стоки
по вторичния метод, установен в чл. 74, § 2 б. б) от Регламент (ЕС) №
952/2013г., за определяне на митническата стойност на внесените от
жалбоподателя стоки на база договорната стойност на сходни стоки, продадени с
цел износ с местоназначение в митническата територия на Съюза и изнесени в
същия момент или приблизително в същия момент, както и стоките, подлежащи на
остойностяване.
Макар в административното производство да е
дадена възможност на дружеството-жалбоподател да изрази становище по
възникналите съмнения и да представи доказателства, което то надлежно е
сторило, липсват каквито и да са мотиви, защо органът не ги възприема, а е
изложил изключително лаконични мотиви по отношение на статистическата
информация, продажбата на първо търговско ниво и относно търговското
споразумение.
Митническите органи не са намерили аргументи
защо декларираната стойност е значително по-ниска, без да са изложени мотиви
защо не кредитират един или друг от представените от дружеството документи.
С оглед изложеното, от събраните в хода на
съдебното производство доказателства не се установяват основанията за
определяне на митническата стойност на посочените стоки по реда на чл. 74, § 2
б. б) от Регламент (ЕС) № 952/2013 и обжалваното решение, с което е определена
такава, е незаконосъобразно. Последствие на това е незаконосъобразното
определяне на нова митническа стойност на стоките, незаконосъобразно се явява и
определянето на допълнителни задължения на дружеството за ДДС на стоката, за
която е подадена митническа декларация МРН № 20BG0030009073300R6/26.06.2020г. и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, във връзка с чл. 220
от ЗМ, обжалваното решение следва да бъде отменено.
При този изход на спора и предвид претенциите
на страните за присъждане на разноски по делото, съдът намира, че такива се
следват на жалбоподателя и същите се констатираха в размер на 900лв., от които
50лв. за ДТ, 300лв. възнаграждение за вещо лице и 550лв. без ДДС адвокатско възнаграждение
(съгласно списък на л. 183).
Воден от
горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК Съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ по жалба на “ФИТОНИ 1” ЕООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление ***, представлявано от управителя П.В.Д., чрез
адв. Б.,***, ***, Решение № РТД-3000-283
от 14.02.2022/32-49556, издадено от
директора на Териториална дирекция „Митница Пловдив“, в качеството му на орган
по чл. 5, § 1 от Регламент (ЕС) № 952/2013г. на Европейския парламент (МКС), с
което е определена нова митническа стойност за стоки № 2 и № 3 от МД с МРН 20BG003009073300R6 в размер на
43 870,20лв. и на дружеството - жалбоподател е установено за досъбиране по
посочената декларация ДДС в размер на 8 774,04лв. на основание чл. 77, § 1
б. а) във връзка с чл. 85, §1 от МКС и чл. 54 от ЗДДС.
ОСЪЖДА АГЕНЦИЯ „МИТНИЦИ“ – гр. София да заплати на “ФИТОНИ
1” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, представлявано
от управителя П.В.Д., сумата от 900лв. (деветстотин лева) разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Върховен
административен съд на Република България, в 14 - дневен срок от съобщаването
му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: