Р Е Ш Е Н И Е
№ 395 01. 11. 2019г. град
Перник
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пернишкият окръжен съд
на 01. 10. 2019г.,
в публичното съдебно заседание в следния състав :
Председател :
Методи Величков
Членове : Димитър
Ковачев
Роман Николов
Секретар : Катя Станоева,
като разгледа докладваното от
съдия Методи Величков, въззивно гражданско дело № 566 по описа за 2019г.,
за да се произнесе взе предвид следното :
С решение № 386 / 12. 03. 2019г., постановено по гр. д.
№ 1736 / 2018г. по описа на Пернишкия районен съд, е признато за установено по
предявени обективно кумулативно съединени искове по реда на чл. 415 ГПК от
„ТОПЛОФИКАЦИЯ ПЕРНИК" АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление в гр. Перник, кв. „Мошино", ТЕЦ „Република" против Р.Б.Я.,
ЕГН **********,***, че ответникът дължи на топлофикационното дружество сумата в
размер на 929.90 лева, представляваща незаплатена цена на доставена топлинна
енергия за апартамент № *, находящ се в *** за
периода от 01.07.2014г. до 30.04.2016г., ведно със законна лихва за забава
върху главницата, считано от подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК на 11.09.2017г. до окончателно изплащане на вземането
и сумата в размер на 188.49 лева, представляваща законна лихва за забава върху
месечните задължения за периода от 08.09.2014г. до 22.08.2017г., за които суми
е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение №4913/11.09.2017г.
поч.гр. д. № 5986/2017г. по описа на Районен съд - гр. Перник.
С решението е
осъден Р.Б.Я., ЕГН **********,***
да заплати на „ТОПЛОФИКАЦИЯ ПЕРНИК" АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление в гр. Перник, кв. „Мошино", ТЕЦ „Република" на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата в размер на 75 лева, представляваща сторени
съдебни разноски в заповедното производство.
С решението е
осъден Р.Б.Я., ЕГН **********,****** да
заплати на „ТОПЛОФИКАЦИЯ ПЕРНИК" АД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление в гр. Перник, кв. „Мошино", ТЕЦ
„Република" на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумага в размер на 425 лева,
представляваща сторени съдебни разноски в исковото
производство.
Недоволен от така постановеното решение e останал Р.Б.Я., който го е
обжалвал изцяло. Навежда
доводи, че решението е неправилно и незаконосъобразно, поради което
моли то да
бъде отменено и
предявените установителни искове от „Топлофикация – Перник“ да бъдат отхвърлени
като неоснователни. Моли да му бъдат присъдени направените разноски по делото.
Доводите във възивната жалба са два – че никой, включително и той не е ползвал
процесния апартамент №, находящ се в ***, както и че по делото не е доказано
наличието на договорни отношения /облигационна връзка/ между него и ищцовото
дружество. Поддържа жалбата си и в съдебно заседание чрез
адвокат М..
Насрещната страна
„Топлофикация - Перник“ АД не е
подала писмен отговор.
За съдебно заседание е депозирало молба, чрез юрисконсулт М., с която оспорва жалбата като неоснователна и моли
обжалваното решение да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Моли да
бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 300лв.
След като взе предвид направените
с жалбата оплаквания и по реда на чл. 269 от ГПК, Пернишкият окръжен съд, приема за установено следното :
Въззивната
жалба се явява редовна. Жалбата е процесуално допустима – подадена е от активно
легитимирана страна, имаща правен интерес от обжалването, в преклузивния срок
за обжалване и подлежи на разглеждане по същество.
Извършвайки
служебно проверка за валидността на обжалваното решение, по реда на чл. 269 ГПК, Пернишкият окръжен съд намира, че обжалваното решение се явява
валидно. Същото е постановено от съдия от Пернишкия районен съд, в рамките на
неговата компетентност и в предвидената от закона форма. Съдът намира, че
решението се явява допустимо. За процесните суми е водено заповедно
производство по чл. 410 от ГПК по ч. гр. д. № 05986 / 2017г. по описа на
Пернишкия районен съд. Заповедта за изпълнение е било връчена на длъжника на
02. 02. 2018г., който в срок е подал възражение, както и в срок е била подадена
исковата молба. Следователно налице са били положителните процесуални предпоставки
за упражняване правото на иск и не са били налице отрицателните процесуални
предпоставки, водещи до неговото погасяване. Пернишкият районен съд се е
произнесъл именно по предявените искове.
По
отношение доводите за незаконосъобразност на обжалваното решение, въззивният
съд е ограничен от изложеното в
жалбата, съгласно разпоредбата на чл. 269, изречение 2-ро от ГПК.
Основните
доводи във въззивната жалба са, че никой, включително и жалбоподателят не е
ползвал процесния апартамент № *, находящ се в ***, както и че по делото не е
доказано наличието на договорни отношения /облигационна връзка/ между него и
ищцовото дружество.
Изхождайки
от изложеното в жалбата, доводите на насрещната страна и от събраните по делото
доказателства, Пернишкият окръжен съд намира следното :
Видно
от договор от 10. 03. 1990г., за продажба на държавен имот по реда на Наредбата
за държавните имоти, процесния недвижим имот - ап. № *, находящ се в ***, е бил
закупен И.Д.Я.. Видно от удостоверение изх. № *** на кметство „Изток“ към
Община Перник, Р.Б.Я. е сключил граждански брак с И.Д.Я. на *** и към дата 18.
02. 2019г. бракът не е прекратен. Тези обстоятелства са признати в с.з. на 21.
2019г. от ответника, който е заявил, само че не живее в този апартамент, а е
живял с майка си, докато е била жива, на друго място.
Следователно процесния апартамент е придобит по време на
брака между Р.Б.Я. и И.Д.Я., който не е прекратен и до този момент и
представлява съпружеска имуществена общност по смисъла на чл.19, ал.1 от СК от
1985г. /отм./ , но действащ към момента на покупката на апартамента и по
смисъла на чл. 21, ал.1 от сега действащия СК. Следователно съгласно
разпоредбата на чл. 17, предложение първо от СК всеки от съпрузите отговаря
изцяло за задълженията, породени от съпружеската имуществена общност на
апартамента, независимо дали живее в него или не.
Видно
от заключението на вещото лице инж. З.З., по съдебно – техническата експертиза,
този апартамент № * се намира в топлофицирана сграда етажна собственост. Следователно
по силата на чл. 153, ал.1 от Закона за енергетиката /в редакцията му с ДВ бр.
54 / 2012г., в сила от 17. 07. 2012г./, всеки от двамата съпрузи е клиент на топлинна енергия и е длъжен да монтира средства за дялово
разпределение по чл. 140, ал.1, т.2 на отоплителните тела в имота си и да заплаща цена за топлинната енергия при условията и по реда, определени в
съответната наредба по чл. 36, ал.3.
Съгласно
разпоредбата на чл. 153, ал.6 от Закона за енергетиката, в редакцията с ДВ 54
от 2012г., в сила от 17. 07. 2012г. - клиентите в сграда - етажна собственост,
които прекратят топлоподаването към отоплителните тела в имотите си, остават клиенти на топлинната енергия,
отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в общите части на
сградата.
Видно от т.4, т.5 и т.6 от заключението на вещото лице инж. З. :
Количеството
на топлинната енергия на СЕС е определено правилно, съгласно методиката.
Изпълнено е изискването на наредбата за разпределение на нетното количество
потребена топлинна енергия между собствениците на имоти в СЕС. От направената
проверка не е констатирана разлика между нетната енергия и енергията за
разпределение по имоти в сградата етажна собственост.
Начислените
суми са коректни и пресметнати съгласно методологията, утвърдена от действащата
нормативна уредба през процесния период.
Прогнозно
определените текущи разходи на топлинна енергия и съответно начислените суми,
са приведени към реално отчетените с изравнителните сметки за съответните
периода. Няма разлика в сумите определени от вещото лице и тези по исковата молба
на ищеца.
Изравнителните
сметки за качеството на топлоснабдяването са изготвяни ежегодно, след проведени
отчети за потреблението на топлинна енергия в СЕС. Преизчислени /изравнителни /
суми са отразени в индивидуалните сметки по имоти. Същите са предавани на
представителите на СЕС в законно установения срок.
От
заключението на съдебно – икономическата експертиза на вещото лице В.П., се
установява, че дължимите от ответника суми – като главница и законни лихви за
забава за процесните периоди, са в размерите, претендирани в исковата молба.
Следователно
искът се явява основателен и доказан по размер и правилно и законосъобразно е бил
уважен от Пернишкия районен съд. При съвпадение на мотивите на Пернишкия
окръжен съд, с тези на Пернишкия районен съд, въззивната жалба се явява неоснователна,
поради което обжалваното решение на Пернишкия районен съд, следва да бъде
потвърдено.
На
основание чл. 280, ал.2, предл. 1-во от ГПК решението не подлежи на касационно
обжалване.
На
основание чл. 78, ал.8 от ГПК Р.Я. следва да бъде осъден да заплати на ищцовото
дружество сумата 100лв. юрисконсултско възнаграждение.
Водим
от гореизложеното и в същия смисъл, съдът
Р Е
Ш И:
Потвърждава решение № 386 / 12. 03. 2019г.,
постановено по гр. д. № 1736 / 2018г.по описа по описа на Пернишкия районен
съд.
Осъжда Р.Б.Я., с ЕГН **********, да
заплати на „Топлофикация – Перник“ АД гр. Перник, с ЕИК *********, сумата 100лв., представляваща юрисконсултско
възнаграждение.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател
:
Членове : 1.
2.