№ 1038
гр. София, 24.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 109-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание
на двадесет и четвърти март през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:РОСИ П. МИХАЙЛОВА
като разгледа докладваното от РОСИ П. МИХАЙЛОВА Административно
наказателно дело № 20211110210632 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Обжалвано е НП № 380436/29.01.2021 г., издадено от К.К– зам.-кмет на СТ., с което на
основание чл. 53 и чл. 13, б. „б” от ЗАНН, за нарушение на чл. 18, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3, във
вр. с чл. 46, ал. 1 и чл. 48 от Наредбата за реда и условията за пътуване с обществения
градски транспорт на територията на СТ. /НРУПОГТТСО/ на Р. С. П., с ЕГН **********, е
наложено административно наказание „глоба” в размер на 50/ двеста/ лева.
Недоволна е останала жалбоподателката П., която обжалва НП в срок. В жалбата излага
възражения против обжалвания акт. Твърди, че е инвалид и не е могла да си купи билет от
шофьора.
В съдебно заседание жалбоподателката не се явява лично, не изпраща представител и е
подала молба да бъде освободена от явяване в съдебното заседание поради здравословното и
състояние.
Въззиваемата страна - редовно призована, се представлява в съдебното заседание от юрк.
Владимирова, която иска НП да бъде потвърдено като законосъобразно и правилно. Сочи, че
от съдържанието на жалбата, в която жалбоподателката е посочила, че не е имало откъде да
си закупи билет, ставало ясно, че е извършено нарушение. Претендира юрисконсултско
възнаграждение.
Съдът след като обсъди доводите на страните и събраните писмени и гласни
доказателства и доказателствени средства, намира за установено следното:
1
Жалбата е подадена в законоустановения срок,тъй като в случая липсва доказателство за
начина и датата на връчването му, а в молба от СТ. от 20.07.2021 г. е посочено, че към този
момент все още не е върнато такова доказателство на въззиваемата страна и ще бъде
представено в откритото съдебно заедание, ако е налице. Жалбата е подадена от
легитимирано лице, срещу акт, който подлежи на съдебен контрол и е процесуално
допустима. Разгледана по същество е основателна.
На 13.01.2021 г., в гр. София, около 12:10 часа, жалбоподателката П. пътувала с обществен
градския транспорт А-83, с инвентарен № 1155. След спирка бул. България в посока Хюндай
България, район Гоце Делчев, на жалбоподателката била извършена проверка от свидетеля
К.Ш. и от С.Л..
На жалбоподаделката бил съставен АУАН № 0380436/13.01.2021 г. по бланка, в която като
словесно нарушение на извършено нарушение било посочено чрез подчертаване „пътува без
редовен превозен документ или с нередовен превозен документ“ „и отказва да закупи карта
за еднократно пътуване, продавана от контрольор по редовността на пътниците“, а като
правна квалификация на извършеното нарушение били посочени чл.18, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3
във връзка с чл. 46, ал. 1 и чл. 47, ал. 1 от Наредбата за реда и условията за пътуване с
обществения градски транспорт на територията на СТ. /НРУПОГТТСО/.
Въз основа на съставения АУАН, зам.-кметът на СТ. – Кристиян Кръстев, издал НП №
380436/29.01.2021 г., с което на основание чл. 53 и чл. 13, б. „б” от ЗАНН, за нарушение на
чл. 18, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3, във вр. с чл. 46, ал. 1 и чл. 48 от Наредбата за реда и условията за
пътуване с обществения градски транспорт на територията на СТ. /НРУПОГТТСО/ на Р. С.
П., с ЕГН **********, е наложено административно наказание „глоба” в размер на 50/
двеста/ лева.
Изложената фактическа обстановка съдебният състав прие за установена въз основа на
събраните по делото доказателства и доказателствени средства, както следва: гласни -
показанията на свидетеля К.Ш., както и писмените доказателства по делото. Разпитаният по
делото свидетел посочва , че не помни обстоятелства по случая, а единствено потвърждава
почерка и подписа си. Същевременно в съставения АУАН са допуснати неясноти и
противоречия, които не позволяват да се направят категорични изводи за ясно описано от
актосъставителя нарушение.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна
следното:
При разглеждането на дело при оспорени наказателни постановление, районният съд е
инстанция по същество, поради което дължи цялостна проверка относно правилното прилага
на материалния и процесуалния закон, независимо от основанията посочени в жалбата.
В изпълнение на това свое правомощие, съдът констатира, че съставеният АУАН и
оспорваното наказателно постановление са издадени от компетентни органи, в кръга на
правомощията им, в предписаната от закона писмена форма, при спазване на предвидения
2
от закона срок, предвидени в разпоредбата на чл. 34, ал. 1 и ал. 3 ЗАНН.
Същевременно съдът констатира противоречие между словесното и цифровото посочване на
допуснатите нарушения от санкционираното лице в съставените АУАН и НП.
Нормата на чл. 18, т. 1 от Наредбата гласи: „В превозните средства на обществения
градски транспорт: да притежават редовен превозен документ при превоза и при слизането
си в района на спирката на наземния транспорт или в платената зона на метрото; 2. да
предоставят превозния си документ на контролните органи за проверка, а пътуващите с
персонализирани електронни карти да показват документ за самоличност при поискване; 3.
при констатирано нарушение и отказ за закупуване на карта за еднократно пътуване,
продавана от контрольор по редовността на пътниците, да слязат от превозното средство на
следващата спирка и да предоставят на контролните органи лична карта/личен паспорт за
съставяне на акт за установяване на административно нарушение.
На жалбоподаделя бил съставен АУАН по бланка, в която като словесно нарушение на
извършено нарушение било посочено „пътува без редовен превозен документ или с
нередовен превозен документ“ „и отказва да закупи карта за еднократно пътуване,
продавана от контрольор по редовността на пътниците“, като от словесното описание не
става ясно дали се вменява на санкционираното лице нарушение пътуване без редовен
превозен документ или с нередовен превозен документ. Не става ясно защо в издаденото въз
основа на този АУАН Наказателно постановление е прието, че извършеното нарушение е
пътуване без редовен превозен документ. Същевременно като правна квалификация на
извършеното нарушение били посочени чл.18, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 във връзка с чл. 46, ал. 1 и
чл. 47, ал. 1 от Наредбата за реда и условията за пътуване с обществения градски транспорт
на територията на СТ. /НРУПОГТТСО/. Същото описание на нарушението е посочено и в
съставеното НП. Липсва фактическо описание за предвиденото в чл. 18, т.2 изискване от
цитираната разпоредба.
Налице е съществено процесуално нарушение, което ограничава правото на защита на
санкционираното лице, тъй като нито липсва яснота при фактическото описание на
нарушението в съставения АУАН, нито в АУАН и НП са описани факти, съответстващи на
цифровата квалификация на едно от посочените с такава нарушения, а именно това по чл.
18, т. 2 от цитираната наредба, която разпоредба предвижда задължение при извършена
проверка да се представи редовен превозен документ, което пък нарушение предполага
наличие на превозен документ, който лицето отказва да представи и изключва по този начин
възможността да бъде извършено едновременно с нарушението по т. 1 - лицето пътува без
редовен превозен документ. Констатацията на посоченото съществено процесуално
нарушение ограничава правото на защита на санкционираното лице и само по себе си е
достатъчно основание за отмяна на атакуваното наказателно постановление.
Същевременно е налице и обективна невъзможност от фактическа страна да се установи
дали жалбоподателят е извършил и нарушения по чл. 18, т. 1 и т. 3 от тази наредба, а
именно, че същият не е притежавал редовен превозен документ, както и, че е било
предложено на пътника да си закупи еднократна карта и съответно отказ на пътника да я
3
закупи. Санкционната разпоредба сочи, че при отказ на пътника да закупи карта за
еднократно пътуване, продаван от контрольор по редовността на пътниците от
длъжностното лице по контрола на пътника се съставя акт за установяване на
административно нарушение по реда на Закона за административните нарушения и
наказания (ЗАНН)”. Това предполага, че съставът на административното нарушение
включва не само пътуването без редовен превозен документ, но и отказа на пътника да
закупи продаван и предложен от контрольора по редовността на пътниците билет за
еднократно пътуване. Ето защо, като не са доказани елементите на нарушението от
обективна страна (липсата на редовен превозен документ и отказът на пътника да закупи
еднократна карта, продавана от контрольора), то не е налице доказано нарушение от
обективна страна. Поради това обстоятелство, съдът намира, че нарушението не е доказано
от обективна страна, а последната констатация е категорично основание за отмяна на
обжалваното наказателно постановление.
По тези съображения настоящият съдебен състав прие, че оспореното наказателно
постановление следва да бъде отменено като незаконосъобразно. Подадената жалба е
основателна и следва да бъде уважена.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2 т. 1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ НП № 380436/29.01.2021 г., издадено от К.К– зам.-кмет на СТ., с което на
основание чл. 53 и чл. 13, б. „б” от ЗАНН, за нарушение на чл. 18, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3, във
вр. с чл. 46, ал. 1 и чл. 48 от Наредбата за реда и условията за пътуване с обществения
градски транспорт на територията на СТ. /НРУПОГТТСО/ на Р. С. П., с ЕГН **********, е
наложено административно наказание „глоба” в размер на 50/ двеста/ лева, като
НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд
София – град, в 14-дневен срок от съобщението за изготвянето му до страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4