към присъда № 14 по НОХД № 368
по описа на Районен съд град Монтана за 2020
година, трети наказателен състав.
Подсъдимият В.Б.С. е обвинен от
Районна прокуратура град Монтана в това, че на 30/31.01.2019г. в град Монтана, от
гараж, намиращ се на ул.”Д. Т.” № 4, в условията на опасен рецидив чрез
повреждане на преграда, здраво направена за защита на имот /повредил бравата на
вратата на гаража/ отнел чужди движими вещи, както следва:
- 4 бр. гуми за лек автомобил 225
х45 ,Р -17; 1 бр.велосипед неустановена марка с гума „Пегасус”; 1 бр.
акумулатор 75 АН; 1бр. акумулатор 55 АН, на обща стойност 877.00 лева, от
владението на Д.К. xxx,
- 1 бр. велосипед марка „Крос”,
модел „Монтана”, на стойност 145.00 лева от владението на Р.К.Р. xxx,
или всички вещи на обща стойност 1022.00 лева,
без съгласието на собствениците с намерение противозаконно да ги присвои – престъпление по чл.196 ал.1 т.2 във
връзка с чл.195 ал.1 т.3 във връзка с чл.194 ал.1 във връзка с чл.29 ал.1
б.”а”и б.”б” от НК.
Прокурорът в съдебно заседание поддържа така предявеното обвинение и взема
становище, че то е доказано по несъмнен начин, за което и следва да се наложи
съответното наказание при спазване на изискванията на закона.
Подсъдимият
В.Б.С. се признава за виновен по повдигнатото му обвинение. Служебният
защитник на подсъдимия моли съда да наложи наказание при наличие на многобройни
смекчаващите вината обстоятелства.
При условията на чл.252 ал.1 от НПК производството се
разви при условията и реда на чл.370 ал.1 и сл. от НПК /чл.371 т.2 от НПК/ -
съкратено съдебно следствие, предшествано от предварително изслушване на
страните, непосредствено след провеждане на разпоредителното заседание.
Доказателствата
по делото са писмени. На основание чл.373 ал.1 във връзка с чл.283 от НПК съдът
прие, прочете и огласи, без да извършва разпит на подсъдимия, свидетелите и
вещото лице.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията
на страните намира за установено следното:
Подсъдимият В.С. е многократно осъждан за престъпления
от общ характер, като са му налагани различни по вид и размер наказания, част,
от които са лишаване от свобода, изтърпяно ефективно.
От приложената на досъдебното производство справка-характеристика
/л.29 от ДП/ подсъдимият В.С. е склонен към извършване на противообществени
прояви, като срещу него има заведени множество заявителски материали. Под
въздействие на алкохола продължава да извършва нови престъпления.
Свидетелката Р.Р. xxx. Към апартамента си тя има
гараж, в който държала множество вещи, както и такива, собственост на брат й – свидетелят
Д.К., който работи на длъжност „Шофьор” и периодично се прибира в Република
България.
Вечерта на 30/31.01.2019г. подсъдимият В.С. решил да
проникне в гаражното помещение. Повредил бравата на вратата на гаража, като
изскубнал т.нар.”езиче” на бравата. По този начин подсъдимият С. проникнал в
гаражното помещение. От там изнесъл следните движими вещи - 4 бр.гуми за лек
автомобил 225 х45, Р -17; 1 бр. велосипед неустановена марка с гуми „Пегасус”;
1 бр. акумулатор 75 АН; 1 бр. акумулатор 55 АН - собственост на свидетеля Д.К.,
както и велосипед марка „Крос”, модел „Монтана”, собственост на свидетелката Р..
По-голяма част от вещите подсъдимия С. пренесъл в дома си - 4 бр.гуми 225 х45, велосипед
„Крос”, модел „Монтана”, велосипед неизвестна марка, гуми „Пегасус”.
На 31.01.2019г, около 18.30 часа свидетелката Р.Р.
установила, че вратата на гаража е повредена, като същата била леко открехната.
Същата установила липсата на вещите.
След разкриване на деянието подсъдимият В.С. xxx 4 бр.
гуми 225 х45, велосипед „Крос”, модел „Монтана”, велосипед неизвестна марка,
гуми „Пегасус”.
На досъдебното производство е назначена съдебно-оценителна
експертиза изпълнена от вещо лице И. А. П., от заключението на която се
установява, че стойността на движимите вещи, предмет на противозаконно
отнемане, собственост на свидетелите Р.Р. и Д.К. възлизат на сумата от 1 022.00
лева. Стойността на възстановените вещи възлиза на 828.00 лева. Минималната
работна заплата за страната към момента на извършване на деянието е била 560
лева и се е нанасяла 1.8 пъти в стойността на отнетите движими вещи.
Съдът изцяло възприема експертното заключение, като обективно
и компетентно дадено, а още повече и не оспорено от страните по делото.
Изложената по-горе фактическа обстановка съдът прие за
установена въз основа на събраните доказателства в хода на досъдебното
производство, а именно: свидетелските показания на Р.К.Р., Д.К.К. и А. Г. Г.,
както и заключението на вещо лице И. А. П., както и писмените доказателства
приети по реда на чл.283 от НПК.
При условията на чл.373 ал.4 от НПК съдът приема за установени обстоятелствата
изложени в обвинителния акт, като се позовава на направеното самопризнание на подсъдимият и
доказателствата от досъдебното производство, които го подкрепят.
При тази система от преки доказателства
съдът приема горната фактическа обстановка за безспорно доказана по настоящото
дело, от която могат да се обосноват съответните правни изводи:
Подсъдимият В.Б.С. е годен субект на
престъплението, в което е обвинен, защото към момента на деянието, е бил пълнолетен
и в състояние на вменяемост, като е разбирал свойството и значението на
извършеното и е могъл да ръководи постъпките си. Бил е в ясно съзнание, адекватен
и подреден.
От обективна страна според
становището на съда, действията на подсъдимият са съставомерни за
осъщественото от него изпълнително деяние на престъплението по чл.196 ал.1 т.2
във връзка с чл.195 ал.1 т.3 във връзка с чл.194 ал.1 във връзка с чл.29 ал.1
б.А и Б от НК, а именно на 30/31.01.2019г. в гр.Монтана при условията на опасен
рецидив, отнел чужди движими вещи, без знанието и съгласието на собственика и
с намерението противозаконно да го присвои.
Подсъдимият В.Б.С. е осъждан по 5 дела, но
последните осъждания които обуславят наличието на опасен рецидив и имащи
значение по настоящото дело са: НОХД № 346/2009г. на PC -Монтана, в сила от 13.04.2010г.
и по НОХД № 176/2010г. на PC – Монтана, в сила от 07.07.2010г.
От субективна страна подсъдимият е осъществил
престъплението при пряк умисъл, като форма на вината. Тази форма изхожда от
установените факти по делото. Съзнавал е обществено опасните последици и е търсели
настъпването на техния резултат. Подсъдимият е бил съгласен с
общественоопасният характер на поведението си и е целял настъпването на тези
общественоопасни последици. Налице е проявление на съставомерни признаци за
осъщественото от него деяние от субективна страна.
Авторството на деянието, съдът намери за доказано
съпоставяйки признанията на подсъдимия с другите доказателства по делото – с
показанията на свидетелите и писмените доказателства.
При така изложените правни съображения, касаещи
установените обстоятелства, подкрепени от събраните доказателства, както и на
основание чл.303 ал.2 от НПК съдът намира, че обвинението спрямо подсъдимият В.С.
е доказано по несъмнен начин, поради което съдът го призна за ВИНОВЕН.
Съдът призна подсъдимия В.Б.С. за ВИНОВЕН в това, че на 30/31.01.2019г. в град Монтана, от гараж, намиращ
се на ул.”Д. Т.” № 4, в условията на опасен рецидив чрез повреждане на
преграда, здраво направена за защита на имот /повредил бравата на вратата на
гаража/ отнел чужди движими вещи, както следва:
- 4 бр. гуми за лек автомобил 225 х45, Р -17; 1
бр.велосипед неустановена марка с гума „Пегасус”; 1 бр. акумулатор 75 АН; 1бр.
акумулатор 55 АН, на обща стойност 877.00 лева, от владението на Д.К. xxx,
- 1 бр. велосипед марка „Крос”, модел „Монтана”, на
стойност 145.00 лева от владението на Р.К.Р. xxx,
или всички вещи на обща стойност 1022.00 лева, без
съгласието на собствениците с намерение противозаконно да ги присвои –
престъпление по чл. 196 ал.1 т.2 във връзка с чл.195 ал.1 т.3 във връзка с
чл.194 ал.1 във връзка с чл.29 ал.1 б.”а”и б.”б” от НК.
Причина за извършване на престъпленията са незачитане
на чуждата собственост и ниска правна култура.
При определяне на конкретния размер на наказанието
съдът взе предвид като смекчаващи вината обстоятелства – не високата стойност
на противозаконно отнетата вещ /под две минимални работни заплати за страната/,
възстановяване на по–голямата част от причинената вреда 828.00 лева, слаби
волеви задръжки под влияние на употреба на алкохол. Признанието на вината не
може и не следва да се приема като смекчаващо вината обстоятелство, тъй като
това е предвидено в реда, по който е разглеждано делото – съкратено
производство по чл.371 т.2 от НПК. Отегчаващо вината обстоятелство - няма. Многобройните
осъждания на подсъдимия не могат да бъдат отчетени като отегчаващи вината
обстоятелства, тъй като са част от квалифициращите белези на обвинението –
чл.196 от НК. При така изложените обстоятелства съдът му определи наказание една
година и три месеца лишаване от свобода за престъплението, като съобрази разпоредбата
на чл.58а ал.4 от НК и определи наказанието при условията на многобройни
смекчаващи вината обстоятелства в условията на чл.55 ал.1 т.1 от НК, под
предвидения от закона размер.
По отношение на този подсъдим са налице законни пречки
за приложението на чл.66 ал.1 от НК предвид положителната му съдимост.
Съдът определи на основание чл.57 ал.1 т.2 б.Б от
Закон за изпълнение на наказанията и задържането под стража първоначален
“строг” режим за изтърпяване на наложеното наказание „лишаване от свобода”.
С така наложените по вид и размер наказания съдът,
счита, че по отношение на този подсъдим ще може да се постигнат целите и
задачите на личната и генералната превенция, а наказанието да въздейства
поправително, предупредително и възпитателно по отношение на тези подсъдими и
по отношение на останалите граждани.
Предвид изхода на делото подсъдимия В.Б.С. следва да заплати на основание
чл.189 ал.3 от НПК в полза на ОД на МВР- Монтана направените по водене на
делото разноски в размер на 67.20 лева, а по сметка на РС-Монтана сумата от
5.00 лева държавна такса в случай на служебно издаден изпълнителен лист.
Водим от гореизложените мотиви съдът
постанови присъдата си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: