Мотиви
по НОХД № 274/2018 г.
Подсъдимата Г.П.Б. *** е обвинена в
извършване на престъпление по чл. 116 ал. 1 т. 3 пр. 4, т. 4 пр. 2 т. 5 и т. 6
пр. 2 във вр. с чл. 115 от НК за това, че
на 16.07.2017 г. в гр. Стамболийски,
обл. Пловдивска, умишлено е умъртвила другиго – рождената си дъщеря
малолетната А. Г.Б. ЕГН **********,
намираща се в безпомощно състояние предвид двугодишната си възраст и по особено
мъчителен начин за убитата.
Представителят на Окръжна прокуратура Пловдив поддържа внесеното обвинение.
Особеният представител на пострадалата адв. Л. поддържа обвинението.
Частният обвинител Я.С. поддържа обвинението.
Подсъдимата Г.Б. признава вината си.
Производството по делото протече по реда на глава 27 чл. 371 т. 2 от НПК
като подсъдимата призна изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт и се съгласи да не се събират доказателства за тези факти.
Пловдивски окръжен съд след като прецени събраните по делото доказателства
намира, че се установи фактическата обстановка, изложена в обвинителния акт, а
именно:
Подсъдимата Б. е българска граждА. от цигански произход с основно
образование, неомъжена, безработна, като родителите й били разделени. Баща й
Петко Петков живеел в с. Мърчево, обл. Монтана, където била адресно
регистрирана и подсъдимата, а майка й Н. Б. живеела в с. Мало Конаре, обл.
Пазарджик.
Подсъдимата пребивавала както в с. Мърчево при баща си, но периодично
посещавала майка си и баба си в с. Мало Конаре където се запознала с частния
обвинител Я.С.. По това време подсъдимата била на 16 години. Харесали са се със
С. и отишли да живеят в гр. Пловдив кв. Столипиново при негови близки. От
съвместното им съжителство се родило момиченце А.Г.Б. с ЕГН ********** на
05.09.2015 г. По-късно С. и подсъдимата се преместили да живеят в гр.
Стамболийски в дома на родителите му.
Съвместният им живот бил съпътстван с разправии и скандали като подсъдимата
не се грижела за детето А.. Според свидетеля С.Б. тормозела и биела детето като
често след като се прибирал от
работа го заварвал само и разплакано.
Подозирал също Б. в изневери. Тези скандали довели до това, че подсъдимата си
взела детето и избягала при баща си в с. Мърчево, обл. Монтана.
През 2016 г. подсъдимата Г.Б. родила друго момиченце, което оставила за
осиновяване.
Междувременно докато подсъдимата и
частният обвинител живеели в гр.
Стамболийски тя се запознала със свидетеля И. и установила интимни отношения с
него. И. знаел за детето А. като Г. често му споделяла, че не иска това дете и
била омъжена насила.
През м. май 2017 г. около година след раздялата на частния обвинител с подсъдимата
последният й се обадил и я поканил да се съберат отново. Б. се съгласила и
заедно с дъщерята А. пристигнала при частния обвинител в с. Мало Конаре.
Поживели известно време заедно, но разправиите отново започнали вследствие на
обстоятелството, че Б. не работела, а
частният обвинител редовно злоупотребявал с алкохол и я биел като подсъдимата
избягала при свидетеля Н.И. в гр. Стамболийски.
По време на съжителството с И. подсъдимата постоянно говорела, че не
иска детето А. и се карала и крещяла на двегодишното момиченце като през това
време И. на практика изпълнявал родителски грижи – къпел и хранел детето, не
позволявал на подсъдимата да го удря и тормози.
В началото на м. юли след като се скарала със свидетеля И. подсъдимата си
събрала багажа и му заявила, че отива при леля си. Вървейки по улиците на гр.
Стамболийски казала на И., че като й мине може отново да се прибере, но
междувременно докато се карали подсъдимата отново искала да бие детето А. и да
го удря в земята. Свидетелят И. взел А. и я занесъл обратно в дома си, но след
това Г. отново взела детето си и я отвела при леля си Г., сестра на майка й и
жена на свидетеля Г., живущи в гр. Стамболийски.
Свидетелят И. за последно на 13.07.2017 г. се срещнал с подсъдимата като
поискал да види и детето. И. видял синини по лицето на А. и разбрал, че
подсъдимата продължавала да я бие.
Вследствие на формираната неприязън към детето й А., обективирана във
физически и психически тормоз, подсъдимата решила, че детето й е в тежест и
трябва да го убие.
На 16.07.2017 г. в 06:00 ч. сутринта подсъдимата отишла да работи на
полето. Около обяд се върнала в къщата на леля си на ул. *** № *** в гр. Стамболийски, изкъпала се, преоблякла
се и заявила на братовчедка си свидетелката М. Г., че ще закара А. на
биологичния й баща Я.. На свидетеля Г. Г., баща на свидетелката М. Г. направило
впечатление, че подсъдимата не взела никакви дрехи за детето. Около 13:30 ч.
същия ден излязла от циганската махала с детето и по бул. *** се насочила към ЖП
гарата на гр. Стамболийски. По средата на пътя между пресечките с ул. *** и ул.
*** Б. видяла обрасъл парцел с полуразрушена ограда. Повела детето към
него като междувременно му ударила
няколко шамара защото плачело. Спряло между храстите до изкоренено дърво и
съблякла детето по памперс. Подсъдимата натъпкала едното чорапче на детето
дълбоко в гърлото му, за да го задуши като наранила брадичката и устните му.
Детето се задушавало и повърнало. В този момент свидетеля И.Й. влязъл в близките
храсти по голяма нужда. Видял подсъдимата клекнала, като Б. го помолила да се
отдалечи, защото пикаела. Свидетелят Й. се оттеглил, а подсъдимата оставила
умиращото от задушаването си дете по корем и се върнала в дома на леля си.
Когато се върнала казала, че дала детето на баща му, когото срещнала на гарата.
За да заличи следите от престъплението, подсъдимата изгорила дрехите, с които
била облечена при задушаване на детето, а дрехите на детето изхвърлила в
храстите по обратния път.
Междувременно свидетелят Й., който се препитавал от събиране на вторични
суровини, се върнал на мястото, където видял клекнала Б.. Забелязал детето по
корем, което скимтяло и свидетелят предположил, че майка му е отишла да търси
храна. Й. се оттеглил, но след няколко часа отново се върнал като видял, че
детето не издава никакви звуци.
На следващия ден подсъдимата със семейството на леля си отново отишла да
работи на полето. По обед свидетелят Г. я закарал на гарата, защото щяла да
пътува при баща си в с. Мърчево, обл. Монтана. Със спечелените пари тя си
купила билет и отпътувала без да каже ще се връща или не.
На 20.07.2017 г. свидетелят Й. отново отишъл да провери дали детето е в
храстите и когато видял трупа му казал на комшиите да извикат полиция.
От заключенията на назначените по
делото СМЕ и допълнителна СМЕ е видно, че смъртта на детето А. Б. се дължи на
механична асфикция, причинена от запушване дихателните пътища с чуждо тяло –
чорап. По главата на жертвата също били констатирани травматични увреждания,
причинени при опитите за натъпкване на чорапчето в устата и намиращи се в пряка
причинно-следствена връзка с настъпилата смърт от асфикция. Според заключенията
на вещите лица продължителността на механичната асфикция е 3-7-10 минути като
жертвата е била в съзнание по време на извършване на деянието, чувствала е
болки от случващото се, изпитала е мъки и страдания над обичайните при
обикновена смърт, което води до извода, че смъртта на А. Б. е настъпила по
особено мъчителен за нея начин.
Налице е и другия квалифициращ белег - безпомощност на пострадалата,
предвид двугодишната й възраст, която също е използвана от подсъдимата Б. при
избора на начина за умъртвяване.
От заключението на назначената по делото СППЕ се установява, че подсъдимата
не страда от някакво психично заболяване, като по време на извършване на
деянието е разбирала свойството и значението му и е могла да разбира и да
ръководи постъпките си.
След задържането на подсъдимата Б. в РУП Монтана на 20.07.2017 г. и
довеждането й в ОД МВР Пловдив е извършено разпознаване от свидетеля Й., който
категорично е посочил Б. като лицето било на мястото където е намерено детското
трупче.
Изложената фактическа обстановка се потвърждава от самопризнанията на
подсъдимата, одобрено по реда на чл. 372 ал. 4 във вр. с чл. 371 т. 2 от НПК,
показанията на разпитаните в досъдебното производство свидетели И. Й., Н. И., Я.С.,
Н.Б., М. Г., Г. Г., В. З., А. Н., заключенията на назначените СМЕ, допълнителна
СМЕ, СППЕ, писмените и веществените доказателства по делото.
При установената фактическа обстановка съдът намира, че подсъдимата Г.П.Б.
е осъществила от обективна и субективна страна признаците на престъпния състав
на чл. 116 ал. 1 т. 3 пр. 4 пр. 2 т. 5 и т. 6 пр. 2 във вр. с чл. 115 от НК за
това, че на16.07.2017 г. в гр. Стамболийски, обл. Пловдивска умишлено е
умъртвила другиго - рождената си дъщеря малолетната А. Г.Б. с ЕГН **********,
намираща се в безпомощно състояние предвид двугодишната си възраст по особено
мъчителен начин за убитата.
От обективна страна умъртвяването на пострадалата е извършено чрез
натъпкване на едното й чорапче дълбоко в гърлото с цел да бъде задушена. Налице
са и всички квалифициращи белези посочени от представителя на обвинението в
обвинителния акт. Пострадалата е дъщеря на подсъдимата, видно от наличното
удостоверение за раждане в т. 2 л. 87 от досъдебното производство. Налице е и
квалифициращия признак, че пострадалата се е намирала в безпомощно състояние
предвид двегодишната й възраст, както и другият квалифициращ признак, че
смъртта е настъпила по особено мъчителен начин за убитата.
От субективна страна деянието Б. е извършила с пряк умисъл при целени и
настъпили обществено опасни последици, като с действията си по натъпкване на чорапчето на пострадалата
дълбоко в гърлото й подсъдимата е съзнавала и желаела причиняване смъртта на
пострадалата А., както и е съзнавала другите обективни признаци от състава на
престъплението – това, че пострадалата й е рождена дъщеря, че се е намирала в
безпомощно състояние предвид на двугодишната си възраст, а също и че начинът,
по който я е умъртвила, е особено мъчителен за пострадалата.
За престъплението, което е извършила подсъдимата Б., законодателят в
разпоредбата на чл. 116 ал. 1 от НК е предвидил наказания лишаване от свобода
от 15 до 20 години, доживотен затвор или доживотен затвор без замяна.
Съдът след като отчете целите на генералната и специалната превенция, обстоятелството, че производството по делото
протече по диференцираната процедура на глава 27 чл. 371 т. 2 от НПК и се
съобрази с нормите на чл. 373 ал. 2 във вр. с чл. 374 ал. 4 във вр. с чл. 371
т. 2 от НПК счита, че на подсъдимата Г.Б. следва да бъде наложено наказание в
размер на 18 години лишаване от свобода, което наказание, съгласно редукцията
на чл. 58а ал. 1 от НК, НАМАЛЯВА с една трета или наказанието, което Б. следва
да търпи е в размер на ДВАНАДЕСЕТ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.
При определянето на този размер настоящата инстанция взе предвид
смекчаващите отговорността на подсъдимата обстоятелства – чисто съдебно минало,
млада възраст, частични признания, както и отегчаващите отговорността
обстоятелства извън квалификацията на деянието – извършването му с изключителна
неприязън, озлобление и жестокост към страданията на пострадалата, липсата на
постоянна трудова заетост.
Съдът на основание чл. 57 ал. 1 т. 2 от ЗИНЗС ОПРЕДЕЛЯ първоначален „СТРОГ“ режим на
изтърпяване на така наложеното и намалено с една трета на подсъдимата Г.П.Б.
наказание от ДВАНАДЕСЕТ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.
На основание чл. 59 ал. 1 от НК ПРИСПАДА, времето през което подсъдимата Г.П.Б.
е била задържана под стража, считано от 21.07.2017 г. до влизане на присъдата в
законна сила.
ВЕЩЕСТВЕНИТЕ ДОКАЗАТЕЛСТВА по делото
:
- розова нишка, пакет от мокри кърпи и разпилени мокри кърпи, детска блуза,
долнище, буркан, текстилна материя, тип „чорап“, лепки от памперс,1 бр. червено
портмоне;1 бр. синя запалка;2 бр. обици от сив метал;1 бр. ластик за коса с
преобладаващ розов цвят;1 бр. кутия за цигари „***“, съдържащи 10 бр. цигари;2
бр. презрамки за сутиен;1 бр. подаръчна чанта;1 бр. колан, бежов на цвят;1 бр.
дамски панталон с прокъсвания по него, розов на цвят;1 бр. дамски спортен
панталон, сив на цвят;1 бр. дамски спортен панталон, сив на цвят, със зелени
ленти;1 бр. дамски клин, черен на цвят;1 бр. дамска жилетка, розова на цвят;1
бр. дамски потник, розов на цвят ДА СЕ УНИЩОЖАТ след влизане на присъдата в
законна сила.
Разноски по делото - подсъдимата Г.П.Б. следва да заплати по сметка на ОД
на МВР Пловдив сумата от 2635,50 лева, направени разноски в досъдебното
производство.
По изложените съображения съдът постанови присъдата си и мотивите към нея.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕН-СЪДИЯ: