РЕШЕНИЕ
№ 19546
гр. София, 27.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 43 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА
при участието на секретаря РАЛИЦА Г. НАКОВА
като разгледа докладваното от ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА Гражданско дело №
20231110137010 по описа за 2023 година
Предявени са обективно съединени установителни искове с правно
основание чл.422, ал.1 ГПК, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД, вр.чл.99 ЗЗД.
Производството е образувано по постъпила искова молба от [************]
срещу Д. Д. З. за установяване съществуването на вземане, за което е издадена заповед
за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№ 25111/2023 г. по
описа на СРС, 43-ти състав.
В исковата молба ищецът твърди, че по силата на договор за цесия от 31.05.2021
г., сключен с [************], придобил вземания срещу ответника по сключен между
него и „[************] договор за предоставяне на далекосъобщителни услуги с
клиентски номер 16037466001 от 11.09.2017 г., с подновени условия чрез
допълнително споразумение от 18.09.2019 г. Поддържа, че въз основа на гореописания
договор са предоставени мобилни услуги, като за периода от 22.01.2020 г. до
21.05.2020 г. са издадени фактури на обща стойност 115,64 лева, както следва: фактура
№ **********/22.02.2020 г. за сумата от 27,59 лева, фактура № **********/22.03.2020
г. за сумата от 32,87 лева, фактура № **********/22.04.2020 г. за сумата от 27,59 лева и
фактура № **********/22.05.2020 г. за сумата от 27,59 лева, които не са заплатени.
Твърди се, че главницата е формирана от месечните абонаменти, като в нея не е
включена неустойка, нито обезщетение. Поддържа се, че длъжникът – настоящ
ответник е надлежно уведомен за извършената цесия. По изложените в исковата молба
доводи и съображения се иска постановяване на решение, с което да бъде признато за
1
установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от общо 115,64 лева,
представляваща главница за потребени и неплатени далекосъобщителни услуги за
периода от 22.01.2020 г. до 21.05.2020 г. по договор за предоставяне на
далекосъобщителни услуги с клиентски номер 16037466001 от 11.09.2017 г. и
допълнително споразумение към него от 18.09.2019 г., сключен между
„[************] и ответника. Претендират се направените разноски по заповедното и
исковото производство.
В срока по чл.131 ГПК по делото е постъпил писмен отговор от ответника, в
който се изразява становище за допустимост, но неоснователност на предявения иск.
Твърди се, че цесионера [************] по договор за прехвърляне на вземания от
31.05.2021 г., не е уведомил ответника надлежно за извършената цесия, каквото е било
задължението му съгласно чл.5 от горепосочения договор. Поддържа се, че ответникът
не е бил уведомен и за договора за цесия от 05.10.2021 г. сключен между
[************] и [************]. Сочи се, че ответникът не е уведомен и с връчване
на препис от исковата молба, тъй като приложеното към нея уведомление е до трето за
делото лице – [************], а не до него. Прави се и възражение за изтекла
погасителна давност на част от претендираното вземане – по фактура №
**********/22.02.2020 г. и по фактура № **********/22.03.2020 г., тъй като се касае за
периодични плащания по смисъла на чл.111, б.“в“ ЗЗД. По изложените в писмения
отговор съображения, ответникът моли за отхвърляне на предявения иск, а при
условията на евентуалност, в случай, че съдът приеме, че е бил уведомен за
извършената цесия – да отхвърли частично исковата претенция, поради настъпила
погасителна давност. Претендират се сторените по производството разноски.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства по отделно и в
тяхната съвкупност, и като взе предвид становището на страните, приема за
установено следното от фактическа страна:
Видно от приложеното към настоящото производство ч.гр.д.№ 25111/2023 г. е,
че по заявление на настоящия ищец е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение, с която е разпоредено длъжникът – настоящ ответник да заплати на
кредитора – настоящ ищец сумата от общо 115,64 лева, представляваща главница за
предоставени, но незаплатени електронни съобщителни услуги по договори с кл. №
16037466001 от 11.09.2017 г. и от 18.09.2019 г., за които са издадени фактури с №
**********/22.02.2020 г., № **********/22.03.2020 г., № **********/22.04.2020 г. и №
**********/22.05.2020 г., ведно със законната лихва, считано от 10.05.2023 г. до
изплащане на вземането.
Тъй като издадената заповед е оспорена от длъжника, на заявителят е указана
възможността да предяви установителни искове за установяване на вземанията по
оспорената заповед. В срока по чл.422 ГПК заявителят е предявил искови претенции,
предмет на разглеждане в настоящото производство.
2
По делото е представен договор от 11.09.2017 г., сключен между БТК ЕАД и
ответника за срок от 24 месеца, за предоставени мобилни услуги при абонаментен план
„Smart L+“, на стойност 26,99 лева месечно.
По делото е представено споразумение от 18.09.2019 г., сключено между същите
страни, за предоставени мобилни услуги при абонаментен план „Smart L“, при
идентични на горепосочения договор стойност и период.
По делото са представени пет броя фактури, издадени през периода от
22.02.2020 г. до 22.06.2020 г., четири от които дължими от абоната абонаментни такси
в размер на по 27,59 лева с ДДС, на обща стойност 115,64 лева и една фактура на
стойност 163,03 лева, включваща и процесното вземане.
По делото е представен договор за прехвърляне на вземания /цесия/ от
31.05.2021 г., сключен между „[************] и [************], по силата на който
цедента е прехвърлил на цесионера свои вземания, произтичащи от договори, посочени
в Приложение № 1.
По делото е представено пълномощно, по силата на което [************]
представлява цедента при и по повод изпращане на уведомителните съобщения по
смисъла на чл.99, ал.3 ЗЗД, без право да преупълномощава трети лица с правата по
пълномощното.
По делото е представен и договор за прехвърляне на вземания /цесия/ от
05.10.2021 г., сключен между [************] и [************], по силата на който
цедентът е прехвърлил на цесионера вземанията, прехвърлени с горепосочения
договор за цесия от 31.05.2021 г., за които в чл.1. (1) e посочено, че са подробно
индивидуализирани по основание, размер и длъжник в Приложение 1 – „Списък на
вземанията“, неразделна част от договора.
По делото е приложено извлечение от Приложение № 1 към договор за цесия от
05.10.2021 г. относно вземане по договор за мобилни услуги, сключен с ответника в
настоящото производство на стойност 115,64 лева.
Към исковата молба е приложено уведомление за цесия от ищеца , в качеството
му на цедент по договор за цесия от 05.10.2021 г. до трето за делото лице – различно от
ответника по производството.
По делото са представени Общи условия на договора между [************] и
абонатите на услуги, предоставяни чрез обществената фиксирана електронна
съобщителна мрежа на дружеството, в сила от 15.06.2009 г.
Към последваща молба от 17.10.2023 г. ищецът представя уведомление за цесия,
в качеството му на цедент по договор за цесия от 05.10.2021 г. до ответника, но касаещ
договор от 11.07.2019 г. за вземане на стойност 145,63 лева, което не е предмет на
настоящия спор.
Други относими и допустими доказателства не са представени.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни
3
изводи:
По предявените искове в тежест на ищеца е да докаже твърдяните облигационни
връзки – процесния договор за далекосъобщителни услуги, че праводателят му е
изпълнил поетите с договора задължения точно и в срок; размера на претендираните
вземания по отделни пера към момента на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение в съда.
С оглед твърденията на ищеца, че е цесионер и собственик на вземания по
договор за прехвърляне на парични задължения (цесия), в негова тежест в
производството е да докаже сключването на валиден договор за цесия, по силата на
който е придобил вземането на кредитора по договора за паричен заем спрямо
длъжника-ответник и изпълнение на задълженията, визирани в чл. 99 ЗЗД.
В конкретния случай ищецът извежда материалноправната си легитимация като
кредитор по Договор за предоставяне на далекосъобщителни услуги № 16037466001 от
11.09.2017 г. въз основа на извършени последователно цесии от първоначалния
кредитор „[************] в полза на [************], съответно от [************] в
полза на ищеца.
Следва да се има предвид, че за да има действие цесията по отношение на
длъжника, а и спрямо третите лица, тя следва да му бъде съобщена надлежно – чл.99,
ал.4 ЗЗД. До момента на уведомяване за извършеното прехвърляне на вземанията, за
длъжника надлежен кредитор е цедентът. Нормата на чл.99, ал.3 ЗЗД задължава
предишния кредитор да извърши посоченото уведомяване. Затова съобщението от
новия кредитор няма предвиденото в чл.99, ал.3 и ал.4 ЗЗД действие. Това обаче не
означава, че предишният кредитор няма правото да упълномощи новия кредитор да
извърши съобщаването до длъжника като негов пълномощник. Това упълномощаване
не противоречи на разпоредбите на чл.99, ал.3 и ал.4 ЗЗД.
В случая по делото липсват каквито и да било доказателства за съобщаването на
длъжника /настоящ ответник/ за прехвърляне на задължението му. Настоящият съд не
приема, че връчването на уведомлението с препис от исковата молба следва да се счита
за редовно. Това е така, тъй като както бе посочено и по-горе, приложеното към
исковата молба уведомление е адресирано до трето лице, а не до ответника в
настоящото производство. Длъжникът не може да се счита и за редовно уведомен с
представено по делото от ищеца с молба от 17.10.2023 г. уведомление, което очевидно
касае вземане по договор, който не е предмет на настоящия спор. Нещо повече, по
делото няма данни ищецът да е надлежно упълномощен да изпраща уведомление до
длъжниците по цедираните вземания. Видно от приложеното по делото пълномощно е,
че същото дава право на [************] да представлява цедента по договора за цесия
от 31.05.2021 г. при и по повод изпращане на уведомителните съобщения по смисъла
на чл.99, ал.3 ЗЗД, но без право да преупълномощава трети лица с правата по
пълномощното.
4
С оглед предходното, при липса на валидно уведомяване на ответника за
извършената цесия, исковите претенции са изцяло неоснователни и недоказани, поради
което следва да бъдат отхвърлени, без да се обсъждат останали наведени в писмения
отговор доводи.
По разноските:
При този изход на спора и на основание чл.78, ал.3 ГПК право на разноски има
ответникът. Видно от приложения по делото списък на разноските и доказателствата
по делото е, че ответникът претендира и е направил само разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на 480,00 лева. Съдът намира възражението на ищеца с
правно основание чл.78, ал.5 ГПК за основателно. Това е така, тъй като делото не е от
фактическа и правна сложност и е с нисък материален интерес, като независимо от
обстоятелството, че ответникът се представлява от двама процесуални представители,
възнаграждение се дължи само за един адвокат. С оглед предходното, на ответника
следва да бъде присъден разход за адвокатско възнаграждение в минимален размер от
400,00 лева. По делото няма данни процесуалните представители на ответника да са
регистрирани по ЗДДС, поради което претендираното възнаграждение да е в
горепосочения размер.
Съгласно Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. на ВКС по тълк. дело №
4/2013 г., ОСГТК, съдът по исковото производство по чл.422 ал.1 ГПК дължи
произнасяне и по разноските по заповедното производство, като съгласно указанията,
дадени в т.12 от ТР, това следва да стане с осъдителен диспозитив. В заповедното
производство не се съдържат доказателства за направени разноски от длъжника,
поради което съдът не дължи произнасяне в тази насока.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от [************], със седалище и адрес на
управление: гр[************] срещу Д. Д. З., ЕГН **********, искове с правно
основание чл.422, ал.1 ГПК, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД, вр.чл.99 ЗЗД - за признаване за
установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца сумата от 115,64 лева,
представляваща главница за потребени и неплатени далекосъобщителни услуги по
договор за предоставяне на далекосъобщителни услуги с клиентски номер
[************]от 11.09.2017 г. и допълнително споразумение към него от 18.09.2019
г., сключен между „[************] и Д. Д. З., ведно със законната лихва, считано от
10.05.2023 г. до изплащане на вземането, за които суми е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№ 25111/2023 г. по описа
на СРС, 43-ти състав.
ОСЪЖДА [************], със седалище и адрес на управление: [************]
5
да заплати на Д. Д. З., ЕГН ********** сумата в размер на 400,00 лева,
представляваща направени по производството разноски.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6