Определение по дело №760/2022 на Административен съд - Враца

ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 291

гр. Враца, 02.06.2023 г.

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВРАЦА, шести състав, в закрито заседание на  02.06.2023г. / втори  юни две хиляди двадесет и трета  година/, в състав:

 

АДМ. СЪДИЯ:  ТАТЯНА КОЦЕВА

 

като разгледа докладваното от съдията  адм. дело № 760 по описа  на  АдмС – Враца  за  2022г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 Производството е по реда на чл.248  ГПК вр. чл.144  АПК.

          Образувано е по молба вх.№1459/17.05.2023г., депозирана от Директора на Дирекция “ОДОП“-Велико Търново /ответник по делото/, Б.М.Н., с направено искане за изменение в частта на разноските на Решение № 114/28.04.2023г., постановено по АД № 760/2022г.  на АдмС-Враца.  Посочва се, че с оглед изхода на делото на приходната администрация на основание чл.161, ал.1 от ДОПК следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в  претендирания размер от 1577 лева, който е определен съгласно материалния интерес по делото, който според молителя е в размер на 13077,66 лева/ДДС в размер на 12826,45 лева и лихви в размер на 251,21 лева/, като се посочва как е сформиран.  С оглед на посоченото в молбата се иска изменение на решението в частта за разноските, като се присъдят такива  за юрисконсултско възнаграждение  в размер на  1577 лева.

Ответникът по молбата – „Е.“ ЕООД-*** /жалбоподател по делото/,  не  ангажира  становище по  депозираната  молба.

            Молбата е предявена в срока по чл.248, ал.1 ГПК, към който препраща разпоредбата на чл.144 АПК и от страна, която има  право  да иска изменение на акта, в частта му за разноските, поради което е допустима. Същата  е  НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения:

С Решение № 114/28.04.2023г., постановено по АД № 760/2022г. на АдмС-Враца  е отхвърлена жалбата на  „Е.“ ЕООД *** срещу Ревизионен акт № Р-04000622001661-091-001/15.07.2022г. издаден от Р.Ф. - *** и Л.Ц. - ***, потвърден с Решение №111/23.11.2022 г. на Директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – Велико Търново при ЦУ на НАП, с който по отношение „Е.“ ЕООД са установени /допълнителни/ задължения за ДДС в размер на общо  6060,53 лева, в т.ч. главница и лихви.

С решението е осъдено „Е.“ ЕООД-*** да  заплати на НАП –София разноски по делото в размер на 906.00 лева и е отхвърлено искането над тази сума до пълния претендиран  размер  за  юрисконсултско  възнаграждение от 1577 лева.  В решението съдът се е мотивирал защо отхвърля искането за заплащане на  юрисконсултско възнаграждение над  сумата от 906.00 лева до пълния претендиран  размер от 1577лева. 

Съдът, след като се запозна с депозираната молба  намира, че не са налице основания за изменение на решението, в  частта му за разноските. Така  определения  с решението  размер  от  906.00 лева  за  юрисконсултско възнаграждение на ответника е правилно определен от съда. За частично основателно е прието искането на процесуалния представител на ответника за разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение. Съгласно чл.161, ал.1 от ДОПК и Наредба № 1/09.07.2004г.  за минималните размери за адвокатските възнаграждения същото се определя съобразно материалния интерес на делото /чл.8/. Съгласно представен списък от процесуалния представител на ответника е претендирано пред съда  ю.к. възнаграждение в размер на 1577 лева, определено с оглед материалния интерес по делото. Съдът е приел, че материалния интерес  по делото  е сумата от 6060,53 лева, допълнително дължима сума по ДДС, която се обжалва. При този материален интерес и съгласно чл.8 ал.1 от Наредбата, съдът е приел, че минималното възнаграждението е 906.00 лв. Над  тази  сума  до  претендирания  размер от 1577 лв., съгласно представен списък искането е отхвърлено, като неоснователно. Съдът намира, че няма основания да измени решението в частта за разноските. Присъдените разноски са съобразени с материалния интерес по делото, за което съдът се е мотивирал и няма основания да променя становището си за разноските.  В случая, видно от РА  определената дължима  сума за довнасяне за ДДС е в размер на  6060,53 лева, която именно се обжалва, а не сумата от  13077,66 лв., която сочи  ответника в молбата.

Освен това с Решение от 23.11.2017г. по съединени дела С-427/2016 и С-2016г., в които Съдът на ЕС /СЕС/ приема, че чл.101 § 1 от ДФЕС, във вр. с чл.4 § 3 от ДЕС трябва да се тълкува в смисъл, че националната правна уредба на България, съгласно която, от една страна, адвокатът и неговия клиент не могат – под страх от дисциплинарно производство срещу адвоката – да договорят възнаграждение в по-нисък от минималния размер, определен от Наредба, приета от професионалната организация на адвокатите, като Висшия адвокатски съвет, и от друга страна, съдът няма право да присъди разноски за възнаграждение в по-нисък от минималния размер, ограничава конкуренцията в рамките на вътрешния пазар по смисъла на чл.101 § 1 от ДФЕС. Следователно, след постановяване на горното решение на СЕС и като се има предвид предимството на първичното общностно право – чл.101 §1 от ДФЕС пред националното законодателство, следва по всяко дело националния съд задължително, наред с величината на защитавания интерес, трябва да извърши преценка на правната и фактическа сложност на делото, на реално извършените дейности от пълномощника, като съдът не следва и не е длъжен да се ограничава от определените в Наредба № 1 от 09.07.2004г. минимални размери на конкретните видове правна дейност.

Преценявайки материалния интерес, фактическата и правна сложност на делото, както и извършените дейности от процесуалния представител на ответника пред настоящата инстанция, съдът намира, че няма основания да се измени присъденото юрисконсултско възнаграждение в размер на 906.00  лв.

Представянето на списък за разноските в с.з. не е достатъчно да се присъдят същите в размера в който се претендират.

Предвид на изложеното съдът приема, че не са  налице основания за изменение на решението  в частта му за разноските, в каквато насока са възраженията и искането на молителя, поради което и молбата следва да се отхвърли, като неоснователна. 

Водим от горното и на основание чл.248 ал.3 от ГПК, вр. чл.144 от АПК, съдът

                                            

О П Р Е Д Е Л И :

 

            ОТХВЪРЛЯ молбата на Директора на Дирекция “ОДОП“- Велико Търново, вх.№1459/17.05.2023г. с  искане  за изменение, в частта за разноските на Решение№ 114/28.04.2023г., постановено по АД № 760/2022г.  на АдмС-Враца, като  неоснователна.  

            ОПРЕДЕЛЕНИЕТО  подлежи на обжалване, чрез  Административен  съд – Враца,  пред  Върховен административен съд –София, в 14 - дневен срок от съобщението  до страните.  

      

АДМ.СЪДИЯ: