№ 424
гр. В., 12.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – В., IV СЪСТАВ НО, в публично заседание на
двадесет и втори октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Андрей Ж. Дечев
при участието на секретаря Павлинка Н. Йорданова
като разгледа докладваното от Андрей Ж. Дечев Административно
наказателно дело № 20241320201166 по описа за 2024 година
Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН по жалба, подадена от „ЕЛ БИ Б.“
ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. С., ул. „Т.“, №
86, представлявано от Ж. Ж. – Изпълнителен директор, против Наказателно
постановление № 05-2400145 от 23.07.2024г. на Директора на Дирекция
„Инспекция по труда“ със седалище В., с което на жалбоподателя е наложено
административно наказание на основание чл. 53, във вр. с чл. 27 от ЗАНН и
чл. 416, ал. 5 от КТ, във вр. с чл. 415, ал. 1 от КТ – „Имуществена санкция” в
размер на 1500 лева /хиляда и петстотин лева/ за извършено административно
нарушение по чл. 415, ал. 1 от КТ.
Жалбоподателят в жалбата си оспорва НП, като заема становище да се
уважи жалбата като основателна, а атакуваното наказателно постановление да
се отмени като незаконосъобразно и необосновано. Процесуалният му
представител в с.з. заема идентично с жалбата становище.
Ответната страна в с. з., моли да се потвърди атакуваното наказателно
постановление като законосъобразно и обосновано, а жалбата да се отхвърли
като неоснователна.
От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и взети в
тяхната съвкупност, Съдът прие за установена следната фактическа
1
обстановка:
Свидетелят А. А. Ш. - Т.- главен инспектор в Дирекция „Инспекция по
труда“ със седалище В. твърди, че при извършена проверка по документи на
„ЕЛ БИ Б.“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. С.,
ул. „Т.“, № 86, представлявано от Ж. Ж. – Изпълнителен директор, на
22.05.2024 г. и проверка по документи в Д ИТ със седалище В. на 04.06.2024 г.
е установено, че работодателят Ел Би Б. ЕАД не е изпълнил дадено
задължително за изпълнение предписание № 5 от Протокол № ПР2404049 от
21.02.2024 г. с краен срок на изпълнение 20.05.2024 г., а именно,
работодателят да осигури вентилационни инсталации за обезмъгляване в
производства, характеризиращи се с голямо влагоотделяне и относително
ниски температури на въздушната среда, съгласно разпоредбите на чл.95 от
Наредба № 7 за минималните изисквания за осигуряване на здравословни и
безопасни условия на труд на работните места и при използване на работното
оборудване/ Обн. ДВ. бр.88 от 1999г., посл.изм. ДВ. бр.95 от 2016г./.
Свидетелят твърди, че това което трябва да бъде монтирано е съоръжение,
което трябва да всмуква влажния въздух. Обясненията които били дадени, че
те са открили процедура планирали са действия в дългосрочен и краткосрочен
план като в дългосрочен план се предвижда ремонт на производствената база
и в момента се е извършвало проучване на фирма климатроник.
Така установената фактическа обстановка се доказва от събраните по
делото гласни и писмени доказателства – показанията на свидетеля А. А. Ш. -
Т.- главен инспектор в Дирекция „Инспекция по труда“ със седалище В., и
административно-наказателната преписка.
Между така събраните доказателства няма противоречия,
кореспондират помежду си и взаимно се допълват, поради което Съдът ги
кредитира.
Съдът, за да се произнесе, взе предвид следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок по чл. 59, ал.2 от ЗАНН от
лице с правен интерес от обжалване на НП, поради което е процесуално
допустима, но разгледана по същество е неоснователна.
АУАН и издаденото въз основа на него НП са съставени в сроковете по
чл.34,ал.1 и 3 от ЗАНН. НП е издадено от компетентен орган, като АУАН също
е съставен от компетентно лице. АУАН е съставен в присъствието на
2
представляващия дружеството и свидетел, присъствал при установяване на
нарушението.
Съдът не констатира нарушение и на разпоредбите на чл. 42 от ЗАНН –
относно описание на нарушението. В акта е направено пълно и детайлно
описание на нарушението, датата и мястото на извършване, както и на
обстоятелствата при които е извършено. Посочени са и законовите
разпоредби, които са нарушени.Отразени са всички данни относно
индивидуализацията на нарушителя.
Спазено е от страна на административнонаказващия орган на
изискването на чл.57, ал.1 от ЗАНН, а именно в издаденото наказателно
постановление да бъде дадено пълно описание на нарушението, на
обстоятелствата, при които е извършено, на доказателствата, които
потвърждават извършеното административно нарушение.
В АУАН нарушението е описано така, както това е сторено в последствие
в оспореното пред съда НП, без описанието да създава съмнения за естеството
на обвинението. Правната квалификация на деянието е по чл. 415, ал. 1 от КТ,
според която нормативна разпоредба „Който не изпълни задължително
предписание на контролен орган за спазване на трудовото законодателство, се
наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 1500 до 10 000 лв.“.
Протоколът от извършена проверка се явява официален свидетелстващ
документ и има доказателствено значение относно отразените в него факти,
както и диспозитивно такова относно дадените с него задължителни
предписания. Той е подписан от надлежно упълномощен представител на
дружеството. За процесния случай от значение е констативната му част,
касаеща задължително за изпълнение предписание № 5 от Протокол №
ПР2404049 от 21.02.2024 г. с краен срок на изпълнение 20.05.2024 г., а именно,
работодателят да осигури вентилационни инсталации за обезмъгляване в
производства, характеризиращи се с голямо влагоотделяне и относително
ниски температури на въздушната среда, съгласно разпоредбите на чл.95 от
Наредба № 7 за минималните изисквания за осигуряване на здравословни и
безопасни условия на труд на работните места и при използване на работното
оборудване/ Обн. ДВ. бр.88 от 1999г., посл.изм. ДВ. бр.95 от 2016г./.
Тези факти не са оборени от жалбоподателя. Според констатациите в
протокола за проверка е установено, че в указания срок работодателят не е
3
изпълнил даденото задължително за изпълнение предписание № 5 от
Протокол № ПР2404049 от 21.02.2024 г. с краен срок на изпълнение 20.05.2024
г., а именно, работодателят да осигури вентилационни инсталации за
обезмъгляване в производства, характеризиращи се с голямо влагоотделяне и
относително ниски температури на въздушната среда, съгласно разпоредбите
на чл.95 от Наредба № 7 за минималните изисквания за осигуряване на
здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при
използване на работното оборудване/ Обн. ДВ. бр.88 от 1999г., посл.изм. ДВ.
бр.95 от 2016г./. Фактът е отрицателен и се установява именно с протокол,
каквато функция играе този в тази си част. Същият не е оспорен от
работодателя, поради което изложените в него факти следва да се приемат за
обективирали се в реалността. Посочените факти и обстоятелства се
подкрепят и от останалия събран по делото доказателствен материал. В случая
предписанието не е оспорено пред Административен съд – В., както и по
административен ред, и е станало задължително за неговия адресат.
Съставът на съда намира за неоснователно направеното в жалбата
възражение, че нарушението е несъставомерно. В АУАН и НП се съдържат
обстоятелства и факти, които в достатъчна степен описват вмененото на
дружеството нарушение от обективна страна, посочени са дата и място на
извършване на нарушението, обстоятелствата при които е извършено, както и
нарушената законова норма като е налице пълно единство между фактическо
и юридическо обвинение. Фактите описани в акта и НП напълно съответстват
на юридическото обвинение. По изложените доводи не е налице нарушено
правото на защита, нито неяснота по отношение на вмененото нарушение.
Обстоятелството, че служители на дружеството жалбоподател са подали
декларации, с които се отказват от правото си да им бъде начислено
допълнително трудово възнаграждение за прослужено време и професионален
опит, като отказ от права е нищожен на основание закона, и не освобождава
нарушителя да изпълни даденото предписание, което е задължително, не е
обжалвано по надлежния ред пред Административен съд – В., влязло е в сила
и е с конкретен срок за изпълнение. Твърденията в жалбата не се подкрепят от
каквито и да било доказателства по делото.
Наказанието е съобразено със степента на обществена опасност на
деянието, по вид и размер е правилно определено в рамките на предвиденото
4
по закон, на предвидения минимум.
Допуснатото нарушение не представлява маловажен случай по смисъла
на чл. 28 ЗАНН.
В този смисъл Съдът намира, че НП е законосъобразно и обосновано и
ще следва да бъде потвърдено, а жалбата е неоснователна и ще следва да се
отхвърли.
С оглед изхода на делото и на основание чл. 143, ал. 3 от АПК, във вр. с
чл. 63д ал. 1 и ал. 4 от ЗАНН, в полза на административно наказващия орган
следва да бъдат присъдени направените по делото разноски за възнаграждение
за защита от юрисконсулт, в размер на 150 лева, определен по реда на чл. 27е
от Наредба за заплащането на правната помощ, приложима във вр. с чл. 37, ал.
1 от Закона за правната помощ.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН В.ският районен
съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 05-2400145 от
23.07.2024г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ със седалище
В., с което на жалбоподателя „ЕЛ БИ Б.“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление гр. С., ул. „Т.“, № 86, представлявано от Ж. Ж. –
Изпълнителен директор, е наложено административно наказание на основание
чл. 53, във вр. с чл. 27 от ЗАНН и чл. 416, ал. 5 от КТ, във вр. с чл. 415, ал. 1 от
КТ – „Имуществена санкция” в размер на 1500 лева /хиляда и петстотин лева/
за извършено административно нарушение по чл. 415, ал. 1 от КТ.
ОСЪЖДА жалбоподателя „ЕЛ БИ Б.“ ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. С., ул. „Т.“, № 86, представлявано от Ж.
Ж. – Изпълнителен директор, на основание чл. 143, ал. 3 от АПК, във вр. с чл.
63д ал. 1 и ал. 4 от ЗАНН, да заплати на Дирекция „Инспекция по труда“ със
седалище В., сумата от 150 /сто и петдесет/ лева, представляваща направени
разноски за възнаграждение за защита от юрисконсулт, определен по реда на
чл. 27е от Наредба за заплащането на правната помощ, приложима във вр. с
чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14 дневен срок от
5
съобщението до страните пред Административен съд-гр. В..
Съдия при Районен съд – В.: _______________________
6