Решение по дело №223/2024 на Административен съд - Монтана

РЕШЕНИЕ

№ 749

Монтана, 03.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Монтана - , в съдебно заседание на тридесет и първи май две хиляди двадесет и четвърта година в състав:

При секретар ДИМИТРАНА ДИМИТРОВА и с участието на прокурора ГАЛЯ АЛЕКСАНДРОВА КИРИЛОВА като разгледа докладваното от съдия СОНЯ КАМАРАШКА канд № 20247140600223 / 2024 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/

Предмет на касационното административнонаказателно производство е Решение № 59 от 29.03.2024 г. по АНД № 20241630200356 по описа на Районен съд – Монтана, с което е потвърден Електронен фиш за налагане на имуществена санкция за нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закон за пътищата № ********** на МРРБ, Агенция „Пътна инфраструктура“ - гр. София, с който на „ТРАНС ЛИКУИДС“ ЕООД, ЕИК * , със седалище и адрес на управление гр. Бургас, ул. „Л*** К*** “ № *, вх. * , ет. * , ап. * , представлявано от Т.Н.Н., е наложена имуществена санкция в размер на 2500 лева /две хиляди и петстотин/, на основание чл. 187а, ал. 2, т. 3, вр. с чл. 179, ал. 3б от ЗДвП, за извършено административно нарушение по чл. 102, ал. 2 от ЗДвП.

Касационният жалбоподател „ТРАНС ЛИКУИДС“ ЕООД, ЕИК * , чрез надлежно упълномощеният адв. С.К. ***, редовно призовани не се явяват. В писмено становище по делото поддържат касационните основания, които се субсумират в твърдението, че административнонаказващият орган нито в административното, нито в първоинстанционното производство е установил по безспорен начин, че нарушителят действително е извършил твърдяното нарушение и, че са налице предвидените реквизити на електронния фиш и производството по изпълнението. Твърди, че законодателят не е предвидил възможност за ангажиране административнонаказателната отговорност по чл. 179 ал. 3б от ЗДвП с издаването на електронен фиш при условията на чл. 189ж от ЗДвП до промяната в този текст, считано от 13.02.2024 г., тъй като преди това текстът е бил само чл. 179 ал. 3. Прегледът на нормата на чл. 189ж за времето от 05.09.2021 г. /когато е установено нарушението предмет на електронния фиш/ до днес установява, че едва с изменението на тази правна норма, считано от 13.02.2024 г. законодателят е приел и добавил към текста на чл. 189ж ал. 1 изречение първо и чл. 179з и 1796 от ЗДвП, като до този момент /13.02.2024 г./ нормата е била само чл. 179 ал. 3 от ЗДвП, по която отговорност можело да се реализира само чрез акт и НП, но не и чрез електронен фиш. Счита електронният фиш за издаден без законово основание при липсваща към датата на твърдяното нарушение законова уредба.Излага доводи, че ЕФ е бил издаден извън законово определения давностен срок, тъй като процесното нарушение било извършено на дата 17.08.2020 г. и съобразно нормата на чл. 80 ал. 3 от НК давността за преследване/погасителната давност започва да тече от тази дата - извършване на нарушението, поради което и на основание чл. 80, ал. 1 т. 5 от НК давността за преследване, която е три години е изтекла на 18.08.2023 г., а електронният фиш е връчен на дружеството на 24.01.2024 г. Сочи, че няма данни в този период от време да са настъпили обстоятелства, които да я спират и/или прекъсват, поради което, счита че следва да се приеме, че наказателното преследване е било покрито по давност след 18.08.2023 г. Претендират разноски пред двете съдебни инстанции от общо 1050,00лв. /по приложени договори за правна защита и представителство/.

Ответникът по касационната жалба Агенция пътна инфраструктура – гр. София, чрез юрк. И.Й., в писмено становище по съществото на касационното производство оспорва същата, като счита решението на въззивния съд, за валидно, допустимо, правилно и законосъобразно, постановено в съответствие с материалния закон, при спазване на съдопроизводствените правила. Приема същото за напълно обосновано, а наложеното наказание за справедливо по размер, който е фиксирано определен в закона. Излага съображения, че потвърденият от PC – Монтана електронен фиш е издаден в съответствие с целта на закона, при спазване на всички материалноправни и процесуалноправни изисквания. Моли да бъде оставено в сила първоинстанционното решение. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение и депозира възражение за прекомерност при претендирано адвокатско възнаграждение.

Окръжна прокуратура – Монтана, с оглед задължителното участие в настоящето производство, чрез представителя си в съдебно заседание, дава мотивирано заключение, че жалбата е неоснователна, правилно е приложен материалния закон и не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Извършеното нарушение е доказано по категоричен и несъмнен начин, поради което атакуваното решение следва да се потвърди като обосновано и мотивирано.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал.1 АПК от страна във въззивното производство, за която обжалваното съдебно решение е неблагоприятно, при което същата е допустима.

С касационната жалба не са представени доказателства свързани с касационните основания, които да променят фактическите и правни изводи на въззивния съд в обжалваното решение.

Разгледана по същество и в пределите на касационната проверка по чл. 218 от АПК, във вр. чл. 63в от ЗАНН, настоящия касационен състав я намира за ОСНОВАТЕЛНА досежно приложението на разпоредбите на Регламент за изпълнение (ЕС) 2020/204 на Комисията от 28 ноември 2019 г. относно подробните задължения на доставчиците на Европейската услуга за електронно пътно таксуване, минималното съдържане на заявлението за таксуване, електронните интерфейси, изискванията за съставните елементи на оперативната съвместимост и за отмяна на Решение 2009/750/ЕО (Регламента) и действието към настоящия момент на разпоредбата на чл. чл. 10б, ал.7 от ЗП приложима на основание чл.3, ал.2 от ЗАНН.

От фактическа страна се установява следното:

Електронен фиш № ********** е издаден затова, че на 17.08.2020 г. в 20:41 часа е установено пътно превозно средство Влекач ДАФ ФТ ХФ, с регистрационен № А*** , към онзи момент собственост на касатора, с технически допустима максимална маса 18 000, брой оси - 2, в състав с ремарке с общ брой оси 5, с обща технически допустима максимална маса на състава 40 000, по път I-1, при км 96+749, включен в обхвата на платената пътна мрежа, като за посоченото ППС частично не е заплатена пътна такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата, тъй като за ППС има тол декларация за преминаване на камион над 12т. но с две оси, а не с установените 5 оси. Поради което на основание чл. 187а, ал. 2, т. 3, вр. с чл. 179, ал. 3б от Закона за движението по пътищата, е ангажирана административнонаказателната отговорност на собственика на ППС като е наложена имуществена санкция в размер на 2500 лв.

Верни са правните изводи на въззивния съд, но същите не са съобразени с действащата към момента на постановяване на въззивното решение разпоредби на Регламент за изпълнение (ЕС) 2020/204 на Комисията от 28 ноември 2019 г. относно подробните задължения на доставчиците на Европейската услуга за електронно пътно таксуване, минималното съдържане на заявлението за таксуване, електронните интерфейси, изискванията за съставните елементи на оперативната съвместимост и за отмяна на Решение 2009/750/ЕО (Регламента) и действието към настоящия момент на разпоредбата на чл. чл. 10б, ал.7 от ЗП приложима на основание чл.3, ал.2 от ЗАНН.

Административнонаказателното производство е строго формален процес, доколкото чрез него в значителна степен се засягат правата и интересите на физическите и юридически лица. Последното обуславя и съдебният контрол, установен с разпоредбите на ЗАНН и предвиден за издадените от административните органи наказателни постановления, да се съсредоточава върху тяхната законосъобразност. По аргумент от чл. 84 от З АНН, вр. с чл. 14, ал. 2 от НПК съдът е длъжен служебно да издири обективната истина и приложимия материален закон, като съобразява императива относно извършването на обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото, независимо от наведените от жалбоподателя аргументи.

Електронният фиш, според легалното определение, закрепено в разпоредбата на § 6, т. 63 от ДР на ЗДвП, представлява електронно изявление, записано върху хартиен, магнитен или друг носител, създадено чрез административно-информационна система въз основа на постъпили и обработени данни за нарушения от автоматизирани технически средства. Съгласно чл. 189 ж, ал. 1 ЗДвП той следва да съдържа данни за: мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на пътното превозно средство, собственика или вписания ползвател (последните дадени в алтернатива), описание на нарушението, нарушените разпоредби, възможността за заплащане на таксата по чл. 10, ал. 2 от Закона за пътищата, размера на глобата, срока и начините за доброволното й заплащане.

Видно от съдържанието на атакувания електронен фиш, изискуемите от закона задължителни реквизити са налице в пълнота. Съществена част от тях са инкорпорирани и в приложените като веществено доказателствено средство съобразно чл. 167а, ал. 3 ЗДвП доказателствени записи със снимков материал, изготвен с процесната система за контрол, заснемаща и записваща датата, точния час на нарушението и регистрационния номер на МПС.

В настоящето административно наказателно производство, електронният фиш отговаря на поставените от законодателя към него формални изисквания за обективирано съдържание и отразява всички изискуеми реквизити. Същият е издаден по съкратена процедура (когато конкретиката на случая позволява нейното приложение), като действието му е приравнено едновременно на акт установяващ нарушението и налагащ санкция, съгласно чл. 189, ал. 11 ЗДвП, която норма е приложима, доколкото няма други особени правила в противовес с твърденията в касационната жалба. От правната му природа следва изводът, че изискванията за форма, съдържание, реквизити и ред за издаване на акт за установяване на административно нарушение и наказателно постановление, регламентирани в ЗАНН, са неприложими по отношение на електронния фиш. Тук разсъжденията, изложени в Тълкувателно решение № 1/26.02.2014 г. по т. д. № 1/2013 г., ОСК, ВАС, макар последното да касае електронните фишове по чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, са напълно относими, доколкото използваната от законодателя терминология за обозначаването на акта, респ. съпоставката между неговите задължителни реквизити с тези по чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, не разкрива отлики.

Относно формата на електронния фиш следва да се приемат за задължителни само посочените в чл. 189ж, ал. 1, изр. 2 ЗДвП реквизити, поради което в него не следва да се изписват датата на издаване, името на издателя му и негов подпис. Отделно от това, електронният фиш, по дефиниция, не следва да съдържа персоналното посочване на издателя му, поради което въпросът за компетентността на определено лице в тази насока въобще не подлежи на разглеждане.

Ясно е посочено в какво се изразява нарушението и съответстващата му правна квалификация. Инкорпорирани във фиша са наименованието на техническото средство и неговият уникален регистрационен номер. Въведени са мястото на нарушението и автомобилът, ведно с неговите технически характеристики, като става ясно, че санкцията се налага на „ТРАНС ЛИКУИДС“ ЕООД, ЕИК * в качеството му на собственик на МПС към датата на установяване на административното нарушение за което липсва спор по делото, както правилно е посочил въззивния съд.

На следващо място, следва да се има предвид, че по отношение на ЕФ не намират приложение сроковете на чл. 34 от ЗАНН, като следва да бъде съобразявана единствено абсолютната давност, чиито срокове се изчисляват съобразно нормите на чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК, към която препраща чл. 84 от ЗАНН. Последният е в размер на четири години и половина от датата на нарушението, като към момента давностния срок не е изтекъл, както и правилно е отбелязал въззивния съд.

По изложените съображения тази съдебна инстанция намира, че правото на защита на нарушителя не е ограничено, доколкото въведените във фиша данни са напълно достатъчни за пълното индивидуализиране на нарушението и проверка състоятелността на "административното обвинение" посредством допустими способи за доказване.

Въпреки отсъствието на пороци във формата на издадения в хода на административнонаказателното производство акт, респ. в протеклата процедура, касационния състав намира, че са налице основания за отмяна на електронния фиш поради неправилно приложение на материалния закон.

Административнонаказателната отговорност на касатора „ТРАНС ЛИКУИДС“ ЕООД, ЕИК * , е ангажирана на основание чл. 187а, ал. 2, т. 3, във връзка с чл. 179, ал. 3б от ЗДвП за неизпълнено правно задължение по чл. 102, ал. 2 от ЗДвП, за което му е наложена "имуществена санкция" в размер на 2500, 00 /две хиляди и петстотин/ лева.

Съгласно чл. 10, ал. 1, т. 2 от ЗП за преминаване по платената пътна мрежа се дължи такса за изминато разстояние - тол такса за пътни превозни средства по чл. 10б, ал. 3. В разпоредбата се сочи, че заплащането на тол таксата дава право на едно пътно превозно средство да измине разстояние между две точки от съответния път или пътен участък, като изминатото разстояние се изчислява въз основа на сбора на отделните тол сегменти, в които съответното пътно превозно средство е навлязло, а дължимите такси се определят въз основа на сбора на изчислените за съответните тол сегменти такси; таксата за изминато разстояние се определя в зависимост от техническите характеристики на пътя или пътния участък, от изминатото разстояние, от категорията на пътното превозно средство, броя на осите и от екологичните му характеристики и се определя за всеки отделен път или пътен участък. Нормата на чл. 10б, ал. 3 от ЗП установява, че тол таксата се заплаща от собственика или ползвателя на пътното превозно средство за всички пътни превозни средства с обща технически допустима максимална маса над 3,5 тона, извън тези по чл. 10а, ал. 7 и 9, като заплащането й дава право на пътното превозно средство, за което е заплатена, да измине определено разстояние между две точки. От своя страна, разпоредбата на чл. 10б, ал. 4 от ЗП предвижда, че размерът на дължимата за плащане тол такса се определя въз основа на реално получени декларирани тол данни, удостоверени по реда, предвиден в наредбата по чл. 10, ал. 7 или чрез закупуването на еднократна маршрутна карта, която дава право на ползвателя на пътя да измине предварително заявено от него разстояние по определен маршрут.

В нормата на чл. 139, ал. 5 от ЗДвП е регламентирано правилото, че движението на пътни превозни средства по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, се извършва след изпълнение на съответните задължения, свързани с установяване размера и заплащане на пътните такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата. Същевременно, с чл. 139, ал. 7 от ЗДП се въвежда задължението за водача на пътно превозно средство от категорията по чл. 10б, ал. 3 от Закона за пътищата, преди движение по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, да закупи маршрутна карта за участъците от платената пътна мрежа, които ще ползва, или да изпълни съответните задължения за установяване на изминатото разстояние и заплащане на дължимата такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата, освен когато тези задължения са изпълнени от трето лице. В разпоредбата на чл. 102, ал. 2 от ЗДвП, от друга страна, е въведено задължение за собственика да не допуска движението на пътно превозно средство по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, ако за пътното превозно средство не са изпълнени задълженията във връзка с установяване на размера и заплащане на съответната такса по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата според категорията на пътното превозно средство. Санкция за неизпълнение на правилото е въведена с чл. 179, ал. 3б от ЗДвП, съгласно която: "Собственик на пътно превозно средство от категорията по чл. 10б, ал. 3 от Закона за пътищата, за което изцяло или частично не е заплатена дължимата такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата, включително в резултат на невярно декларирани данни, посочени в чл. 10б, ал. 1 от Закона за пътищата, се наказва с глоба в размер 2500 лв. Глобата се налага на вписания ползвател на пътното превозното средство, ако има такъв. Ако собственикът или вписаният ползвател е юридическо лице, се налага имуществена санкция в размер 2500 лв. "

Неизпълнението на задълженията на собствениците или ползвателите на ППС да заплатят дължимите пътни такси, се установява и документира, съгласно чл. 167а, ал. 3 от ЗДвП, посредством електронната система за събиране на пътни такси, която генерира доклад. Към него се прилагат статични изображения във вид на снимков материал. Докладът и снимките, по силата на чл. 189е, ал. 8 от ЗДвП, в своята съвкупност, представляват доказателства за отразените в тях обстоятелства. Този извод се налага и от разпоредбата на чл. 189е, ал. 8 от ЗДвП, съгласно която контролните органи могат да извършват справки в електронната система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата, като отразените в нея данни се считат за доказателства във връзка със следните обстоятелства: мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на пътното превозно средство, както и данни, свързани с движението по участък от път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, данни за липса или наличие на декларирани тол данни и наличие или липса на заплащане на дължимите такси.

В конкретиката на случая, от анализа на формираната по делото доказателствена съвкупност, безспорно се установява, че жалбоподателят е собственик на ППС, за чиято категория (обща технически допустима максимална маса над 3,5 тона) и установени брой оси на автомобила, е била дължима такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от ЗДвП. Той е избрал да заплаща пътни такси, като декларира данни за движението на своето превозно средство чрез бордово устройство, като за целта е сключил и договор за електронно събиране на пътни такси с "Интелигентни трафик системи"АД и "Тол БГ" ЕООД. При този вид таксуване бордовото устройство изпраща данни на база GPS координати от движението на товарния автомобил, чийто обмен се осъществява чрез спътници, а не чрез стационарните устройства на Агенция "Пътна инфрастуктура". Доколкото за ППС - то има тол декларация за преминаване на камион над 12т. но с две оси, а не с установените 5 оси при движение по път I -1км 96+749 в община Монтана в посока намаляващ километър на 17.08.2020 г. в 20:41 часа.

При тези фактически установявания касационния състав приема, че касатора не е допуснало административно нарушение, доколкото в случая разпоредбите на чл. 179, ал. 3б, вр. чл. 102, ал. 2 от ЗДвП са поставени в противоречие с общностното право, регламентиращо съответния тип обществени отношения и по- конкретно с разпоредбите на Регламент за изпълнение (ЕС) 2020/204 на Комисията от 28 ноември 2019 г. относно подробните задължения на доставчиците на Европейската услуга за електронно пътно таксуване, минималното съдържане на заявлението за таксуване, електронните интерфейси, изискванията за съставните елементи на оперативната съвместимост и за отмяна на Решение 2009/750/ЕО (Регламента), които е следвало да намерят пряко приложение. До този извод съдът достига по следните аргументи:

Съгласно чл. 2, § 7 от Регламента: "Доставчиците на ЕУЕПТ (Европейска услуга за електронно пътно таксуване) информират незабавно ползвателите на ЕУЕПТ за всеки случай на недекларирана пътна такса във връзка с неговата сметка и предлагат възможност за отстраняване на нередността преди предприемането на принудителни мерки, когато такава е предвидена съгласно националното законодателство". Тази разпоредба обаче, въпреки изричното указание, че се прилага пряко от държавите членки от 19.10.2021 г., е съобразена във вътрешното ни право едва с последното изменение на Закона за пътищата, прието със Закон за изменение и допълнение на Закона за пътищата (ЗП) (ред. ДВ, бр. 14 от 2023 г.). С него към текста на чл. 10б от ЗП са добавени три нови алинеи – 7-9, в сила от 01.01.2024 г., първата от които – ал. 7 има следната редакция: "В случай че е налице частично или пълно недеклариране на тол данни в рамките на един календарен ден за пътно превозно средство от категорията по ал. 3 (каквото е и процесното ППС – бел. с.), за което има действащ договор с доставчик на услуга по електронно събиране на такса за изминато разстояние, на собственика или ползвателя се предоставя възможност да заплати таксата за преминаване през съответните участъци в срок до 14 дни, считано от получаването на уведомление по ал. 8. При заплащане на таксата в срока по изречение първо не се образува административнонаказателно производство. " Така формулирана, тя в цялост е синхронизирана с нормата на чл. 2, § 7 от Регламента, така че да се отговори на изискването за съответствието й с общостното право. Този извод произтича и от прочита на мотивите към законопроекта за изменение и допълнение на Закона за пътищата (публ. ДВ, бр. 14 от 2023 г.), в които изрично се сочи, че: "Предложенията имат за цел, от една страна, транспонирането на европейското законодателство относно заплащането на тол таксите и минимализирането на техническите грешки при функционирането на системата за заплащане на тол такси, а от друга страна – да бъде осигурена справедливост при случаите, в които се установява неправилно или частично деклариране на тол данни. Така с предвиждането на изрична процедура, чрез която собствениците или ползвателите на превозни средства, за които се дължи тол такса за ползването на платената пътна мрежа, ще бъдат своевременно информирани относно факта за неправилно декларирани тол данни и респективно незаплатени тол такси. Заедно с това и ще им се предостави възможност да заплатят дължимите от тях тол такси за ползването на платената пътна мрежа, като едва след незаплащането в предоставения им 14-дневен срок на дължимите тол такси, ще може да се пристъпи към реализиране на административнонаказателна отговорност. Чрез въвеждането на подобна процедура, от една страна, ще се минимализират грешките във функционирането на тол системата, обработването на тол данните, загубата на обхват и други фактори, които не могат да се вменят във вина на собствениците или ползвателите на превозните средства, а от друга страна – след изтичане на срока за доброволно заплащане на тол таксите, ще бъде виден вече умисълът и наличието на вина, която е задължителен елемент при реализиране на административнонаказателната отговорност. Тази процедура ще е в унисон и с чл. 2, точка 7 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2020/204 на Комисията от 28 ноември 2019 година относно подробните задължения на доставчиците на Европейската услуга за електронно пътно таксуване, минималното съдържание на заявлението за област на

Европейската услуга за електронно пътно таксуване, електронните интерфейси, изискванията за съставните елементи на оперативната съвместимост и за отмяна на Решение 2009/750/ЕО. Чрез тази процедура се създават гаранции за собствениците или ползвателите на пътни превозни средства, за които е установено неправилно декларирани тол данни, че няма да се злоупотребява с правата им и ще е налице прозрачност при заплащане на тол таксите. Предоставянето на срок за доброволно плащане на таксата и недопускането на образуване на административнонаказателно производство до нейното доброволно плащане в дадения срок е гаранция за спазването на основни принципи и начала в правото. По този начин ще се минимализират и всички административнонаказателни производства, които се образуват срещу Агенция "Пътна инфраструктура" по обжалване на издадени правораздавателни актове, тъй като санкционни актове, ще бъдат издавани само и единствено след като не е заплатена тол такса след срока за уведомяване за наличие на нередност. ". Като следващ аргумент в мотивите се чете: "Именно и чрез въвеждането на горепосочената процедура заплащането на компенсаторна такса ще остане като механизъм само и единствено тогава, когато е установена незаплатена пътна такса по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата, превозното средство за същия ден се е движило без маршрутна карта и не е било включено към договор с доставчик на услуга по електронно събиране на такса за изминато разстояние. Тя ще запази своята функция, но за да се гарантира спазването на гореописаната процедура, е необходимо да се предоставя възможност за заплащане на компенсаторната такса едва след приключване на процедурата по уведомяване за доброволно заплащане на тол такси, защото само след изтичането на доброволния срок за плащане ще бъде налице противоправно поведение и възможност за образуване на административнонаказателно производство, от което ще може собственикът, ползвателят или водачът на превозното средство да се освободи чрез заплащането на компенсаторна такса ".

Налага се извод, че нормите на вътрешното законодателство, въвеждащи нарушения на режима на деклариране на тол- данни и заплащане на тол- такси и по- конкретно текстовете на чл. 102, ал. 2 от ЗДвП, чл. 179, ал. 3б от ЗДвП и чл. 10б от ЗП, не са били съобразени и противоречат на пораждащите пряко действие норми на акт от общностното право. От друга страна, провежда се ясна диференциация между уведомяването от доставчика на услугата за електронно отчитане на такси за изминато разстояние и доброволното заплащане на дължимата пътна такса, по смисъла на чл. 2, § 7 от Регламента и заплащането на компенсаторна такса по чл. 10, ал. 2 ЗП. Незаплащането на компенсаторната такса не дерогира приложението на чл. 2 от Регламента. Обстоятелството, че изменените норми на чл. 10б от ЗП влизат в сила на 01.01.2024 г. не променя този факт а и действието му към настоящия момент се явява по-благоприятно за касатора. Дори мотивите към законопроекта налагат волята на законодателния орган да се пристъпи към тях, поради отсъстващо съответствие до този момент с Регламент за изпълнение (ЕС) 2020/204 на Комисията от 28 ноември 2019 г. Доколкото действащото законодателство към датата на процесното нарушение е поставяло в по - неблагоприятно положение адресатите на правилото на чл. 102, ал. 2, вр. чл. 179, ал. 3б от ЗДвП, които са били обвързани в договорни отношения с доставчици на услуги за електронно събиране на такси и не са били уведомени за констатирани пропуски при декларирането на тол – данни и заплащането на тол- такси, нормите на вътрешното право са били несъвместими с общия принцип, установен в Договора за функциониране на Европейския съюз (ДФЕС) за недопускане на дискриминация при упражняване на основни права и свободи. В духа на изложените дотук аргументи е следвало да се прилага пряко чл. 2, § 7 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2020/204 на Комисията от 28 ноември 2019г., което от своя страна е щяло да доведе до извод, че дружеството не е извършило вмененото му административно нарушение.

За да съобрази разпоредбата на чл. 2, § 7 от Регламента, при констатация на частично недеклариране на тол данни при ползване на платената пътна мрежа, доставчикът на електронната услуга, респ. Агенция "Пътна инфраструктура", е следвало да уведомят касатора да дозаплати доброволно дължимата за съответния пътен участък тол – такса. В случая уведомяване не е извършено, така че да е налице бездействие на жалбоподателя след него, което налага и извод, че не е допуснато нарушение. Именно този подход е бил именно верен и допустим, за да се постигне съответстващ на цитирания Регламент резултат, в изпълнение и на изискването на чл. 288 от ДФЕС, гласящ, че регламентът е акт с общо приложение. Той е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави-членки.

Ето защо съдът намира, че административно наказващият орган не е провел производството законосъобразно срещу „ТРАНС ЛИКУИДС“ ЕООД, ЕИК * по повод така констатираното нарушение.

Отделно от това, съобразно Тарифата за таксите, които се събират за преминаване и ползване на републиканската пътна мрежа, дължимата тол – такса към датата на нарушението е била в размер на 0, 12 лева/км. Дори и да се приеме, че в случая приложение следва да намери нормата на чл. 10б, ал. 5 от ЗП, при която не е възможно да се установи действително изминатото разстояние, задължението е в размер на 133,00 лева. С нито една от двете суми държавният бюджет не би бил ощетен значително. От друга страна, при констатирано първо нарушение, дори и незаплатената такса да възлиза на 133,00 лева, спрямо този размер имуществената санкция от 2500, 00 лева противоречи на принципа за пропорционалност, заложен в чл.5 от ДФЕС. Съгласно практиката на Съда на Европейския съюз, административните или репресивните мерки не трябва да превишават това, което е необходимо за преследваните цели, съответно санкцията трябва да бъде съразмерна на тежестта на нарушението.

Настоящият съдебен състав намира, че при постановяване на обжалваното решение са допуснати нарушения на материалния закон поради което решението следва да се отмени както и издаденото НП.

С оглед изхода на делото и на основание чл. 63д, ал.1от ЗАНН във вр. чл.143, ал.1 от АПК на жалбоподателя следва да се присъдят сторените в производството разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 500,00 лв. /петстотин/ пред касационната инстанция и 550,00лв. /петстотин и петдесет/ пред въззивната инстанция, съобразно заявеното искане и представените по делото доказателства за извършването им или общо адвокатско възнаграждение в размер на 1050,00лв. /хиляда и петдесет/ за двете съдебни инстанции. Претендираното възнаграждение е в минималния размер по чл.18, ал.4 във вр. чл.7, ал.2, т.2 от Наредба № 1 от 09 юли 2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, поради което не се явява прекомерно, съобразно депозираното възражение.

По изложените съображения на основание чл. 221, ал. 2 от АПК във вр. с чл. 63в и чл. 63д, ал.1 от ЗАНН във вр. чл.143, ал.1 от АПК, настоящият касационен състав на Административен съд - Монтана,

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ Решение № 59 от 29.03.2024 г. по АНД № 20241630200356 по описа на Районен съд – Монтана

и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОТМЕНЯ Електронен фиш за налагане на имуществена санкция за нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закон за пътищата № ********** на МРРБ, Агенция „Пътна инфраструктура“ - гр. София.

ОСЪЖДА Агенция "Пътна инфраструктура", Булстат ********* със седалище и адрес на управление гр. С*, бул. "М*** " № * , да заплати на „Транс Ликуидс“ ЕООД, ЕИК * , със седалище и адрес на управление гр. Бургас, ул. „Л*** К*** “ № *, вх. * , ет. * , ап. * , представлявано от Т.Н.Н. сумата от общо 1050,00лв. /хиляда и петдесет/ сторени разноски за адвокатско възнаграждение за две съдебни инстанции /по въззивното и касационното производство/, както и 5,00 лева държавна такса при служебно издаване на изпълнителен лист.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.