Р
Е Ш Е
Н И Е
гр.
Пазарджик,21.11.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПАЗАРДЖИШКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД,
гражданска колегия, в публично заседание на дванадесети ноември през две хиляди и деветнадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНИ ХАРИЗАНОВА
при секретаря Наталия Д., като разгледа докладваното от
районен съдия Харизанова гр.д.№1923 по описа на съда за 2019 год. и за да се
произнесе, взе предвид следното:
В исковата си молба срещу МБАЛ“Е.“ООД с ЕИК .... със седалище и адрес на
управление град Пазарджик, ул.“С. А.“№19А, представлявано от управителя К.Н.
ищецът Е.В.Ч. с ЕГН ********** *** твърди, че работи в ответната болница като
медицинска сестра по силата на сключен
между тях трудов договор от 31.10.2008
Твърди, че от месец ноември 2018г
ответникът преустановил изплащане на трудовите и възнаграждения. Твърди,
че дължимите и но неизплатени трудови
възнаграждения са както следва: за месец ноември 2018г. в размер на 970лв., за месец декември
2018г. в размер на 970лв., за месец
януари 2019г – в размер на 970лв., за месец февруари 2019г – в размер на 970лв.,
за месец март 2019г в размер на 970лв. и за месец април в размер на 970лв.Въпреки
проведените от страна на ищцата многократни разговори с работодателя и
съответно обещания от негова страна да и плати до настоящия момент ответникът
не е платил дължите трудови възнаграждения.Моли се съда да постанови решение, с
което да бъде осъден ответника да заплати на ищцата следните трудови
възнаграждения: за месец ноември 2018г.
в размер на 970лв., за месец декември 2018г. в размер на 970лв., за месец януари 2019г – в размер на 970лв.,
за месец февруари 2019г – в размер на 970лв., за месец март 2019г в размер на
970лв. и за месец април в размер на 970лв, ведно със законната лихва върху
посочените главници, считано от датата
на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата.Претендират
се сторените по делото разноски.В подкрепа на твърденията си ищцата ангажира
доказателства.
В срока по чл.131 от ГПК от
ответника е подаден писмен отговор. С
писмения отговор ответникът е предявил
инцидентен установителен иск за обявяване недействителност на трудовото правоотношение
между страните като е развил подробни съображения в тази насока. С разпореждане №12744 от 20.09.2019г. съдът
не е приел за съвместно разглеждане предявения инцидентен установителен иск.
Това разпореждане не е обжалвано и е влязло в сила. Ответникът оспорва исковете
по размер. Цитира решение №166 от
25.02.2010г. по гр.д.№220/2009г на ВКС, според което може да се присъди брутното трудово
възнаграждение или остатъка от чистата сума за получаване след приспадане на
дължимия данък и обществени осигуровки, като в решението следва да е ясно дали
се присъжда брутното трудово възнаграждение или чистата сума за получаване след
приспадане на дължимия данък и осигурителни вноски. Въпреки посочената съдебна
практика прави възражение, че работникът или служителят не може да получи
частта от брутното трудово възнаграждение, представляваща дължими от него данък
върху общия доход и осигурителни вноски. Според ответника ищецът претендира брутния размер на трудовото
възнаграждение за времето от месец ноември 2018г до месец април 2019г., но
дължимите данъчни и осигурителни вноски са направен от работодателя. Моли
предявените искове да бъдат отхвърлени.
В съдебно заседание ищцата,
чрез пълномощника, поддържа предявените искове. В съдебно заседание ищцовата
страна уточнява, че претендира нетно трудово възнаграждение за процесните месеци.
Подробни съображения по съществото на спора са развити в хода на устните
състезания.
В съдебно заседание ответното
дружество не изпраща представител.
Пазарджишкият районен съд след
като се запозна с изложените в исковата молба фактически твърдения, след като
обсъди и анализира събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност,
при съблюдаване разпоредбата на чл.235 от ГПК по вътрешно убеждение прие за
установено следното от фактическа страна:
От представения по делото
трудов договор се установява, че считано
от 31.10.2008г ищцата е в трудово правна връзка с ответната болница като заема
длъжността „медицинска сестра“ с основно месечно трудово възнаграждение в
размер на 450лв. при пълно работно време осемчасов работен ден и допълнително възнаграждение за придобит
трудов и професионален опит 1% за всяка
година.
За изясняване на спора от
фактическа страна по делото е изслушана съдебно- икономическа експертиза като
съдът е приел основно заключение, входирано в съда на 11.10.2019г и
допълнително заключение , входирано в съда на 04.11.2019г. За нуждите на
настоящия правен спор съдът ще обсъди
допълнителното заключение като обосновано и базиращо се на писмени данни, получени от ТД
на НАП относно осигуреното лице Е.Ч. /
ищец по делото / за исковия период -месец ноември 2018г –месец април 2019г. Не следва да се обсъжда основното
заключение, тъй като за изготвянето му вещото лице не е разполагало с необходимата и относима писмена информация поради неосигурен от ответника достъп до
счетоводството му. Съгласно допълнителното заключение дължимото на ищцата нетно
трудово възнаграждение за процесните
месеци е както следва : за месец ноември 2018г. в размер на 925.04лв. за месец
декември 2018г- в размер на 928.85лв., за месец януари 2019г в размер на 941.26лв.,
за месец февруари 2019г в размер на 920.31лв., за месец март 2019г в размер на 928.85
лв. и за месец април 2019г. в размер на 904.53лв или общо за исковия период
дължимото нетно трудово възнаграждение
възлиза на сумата от 5 548.84 лв. Съдът кредитира допълнителното
заключение на вещото лице като компетентно и обосновано изготвено и неоспорено
от страните.
Въз основа на така очертаната
по делото фактическа обстановка от правна страна съдът прави следните изводи:
Предявени
са обективно и кумулативно съединени искове с правно основание чл.128,т.2 от КТ
във вр. с чл.242 от КТ за заплащане на неизплатени трудови възнаграждения за
месеците ноември 2018г, декември 2018г,
януари 2019г, февруари 2019г, март 2019г. и април 2019г.
Безспорно се установи по
делото, че страните по спора са във валидно учредена трудово правна връзка през
процесния период.
Установи се, а
и този факт не бе спорен между страните, че ищцата е престирала работната
си сила при ответника, т.е. полагала е труд, който труд съгласно разпоредбата
на чл.242 от КТ е следвало да бъде възмезден от ответника. Според разпоредбата
на чл.128,т.2 от КТ работодателят е длъжен в установените срокове да заплаща
уговореното трудово възнаграждение за извършената от работника работа, стига
същият да е престирал добросъвестно своя труд- да не се е отклонявал от
параметрите на уговорените в трудовия договор условия. Не се наведоха по делото
възражения, нито доказателства от ответната страна при престация на своя труд
ищцата да се е отклонявала от параметрите на уговорените с трудовия договор
условия, тоест по смисъла на чл.75, ал.1 от КТ ищцата е изпълнявала
добросъвестно задълженията си по трудовото правоотношение. Поради това за работодателят е възникнало
насрещното задължение по чл.124 и чл.128 от КТ да заплаща уговореното трудово
възнаграждение в установените срокове.
Безспорно се установи от кредитираното с
пълно доверие допълнително заключение по
изслушаната съдебно икономическа експертиза, че дължимите на ищеца трудови възнаграждения като нетна сума са
както следва : за месец ноември 2018г. в размер на 925.04лв. за месец декември
2018г- в размер на 928.85лв., за месец януари 2019г в размер на 941.26лв., за месец
февруари 2019г в размер на 920.31лв., за месец март 2019г в размер на 928.85
лв. и за месец април 2019г. в размер на 904.53лв.По делото не се наведоха
твърдения, нито се ангажираха доказателства от ответната страна тези суми да са
платени на ищцата.
Спорен е въпроса какъв вид
трудово възнаграждение следва да се присъди- брутно или нетно. По силата на
чл.272, ал.1т.3 и 4 от КТ работодателят има задължение, предвидено в чл.42,
ал.4 от ЗДДФЛ и задължение, предвидено в чл.6 от КСО да удържа дължимите от работника
или служителя данъци и осигурителни вноски. Тези удръжки работодателят е
задължен да направи и без съгласие на работника или служителя, поради което е
прието задължението му към последния да е в размер на остатъка от чистата сума
за получаване. Работникът или служителят не може да получи частта от брутното
трудово възнаграждение, представляваща дължимите от него данък върху общия
доход и осигурителни вноски. Това е така и в случая, когато се присъжда
брутното трудово възнаграждение, тъй като данъкът и осигурителните вноски са
публични държавни вземания / чл.162 ал.2, т.2 от ДОПК/, а в изпълнителното
производство държавата се смята винаги присъединен взискател за дължимите от
длъжника публични вземания съгласно чл.458 от ГПК. Съдебният изпълнител при
събиране на дължимото трудово възнаграждение е длъжен да отдели суми за
изплащане на тези задължения. Установената
съдебна практика, намерила отражение в решение №166 от 25.02.2010г по
гр.д.№220/2009г на ВКС , докладчик съдия Жива Декова, постановено по реда на чл.290 от ГПК приема, че при иск с правно
основание чл.128т.2 от КТ може да се присъди брутното трудово възнаграждение
или остатъка от чистата сума за получаване след приспадане на дължимия данък и обществени осигуровки.
Когато е присъдено брутното трудово възнаграждение , дължимият данък и
осигурителни вноски ще се изплатят от събраните суми в изпълнителното
производство. В цитираното съдебна практика изрично е посочено, че в съдебното
решение следва да е ясно и недвусмислено да е посочено какво точно се присъжда – брутно трудово
възнаграждение или чиста сума за получаване.
Предвид изложеното следва да
се осъди ответника да заплати на ищцата следните суми: 1/ сумата от 925.04лв. ,
дължимо но неплатено нетно трудово
възнаграждение за месец ноември 2018г., ведно със законната лихва върху тази
сума, считано от датата на подаване на исковата молба- 15.05.2019г до
окончателното изплащане на сумата като за разликата от 925.04лв. до
претендираните 970лв. искът следва да бъде отхвърлен, 2/ сумата от 928.85лв.,
дължимо но неплатено нетно трудово възнаграждение за месец декември 2018г,
ведно със законната лихва върху тази сума считано от датата на подаване на
исковата молба 15.05.2019г до окончателното изплащане на сумата, като за
разликата от 928.85лв. до претендираните 970лв. искът следва да бъде отхвърлен,
3/ сумата от 941.26 лв. дължимо но неплатено нетно трудово възнаграждение за
месец януари 2019г, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от
датата на подаване на исковата молба 15.05.2019г до окончателното изплащане на
сумата като за разликата от 941.26лв. до претендираните 970лв. искът следва да
бъде отхвърлен, 4/ сумата от 920.31лв. дължимо но неплатено нетно трудово
възнаграждение за месец февруари 2019г, , ведно със законната лихва върху тази
сума, считано от датата на подаване на исковата молба 15.05.2019г до
окончателното изплащане на сумата като за разликата от 920.31 лв. до
претендираните 970 лв. искът следва да бъде отхвърлен, 5/сумата от 928.85лв.
дължимо , но неплатено нетно трудово възнаграждение за месец март 2019г, ведно
със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата
молба 15.05.2019г до окончателното изплащане на сумата като за разликата от
928.85лв. до претендираните 970 лв. искът следва да бъде отхвърлен. И 6/ сумата
от 904.53лв., дължимо но неплатено нетно трудово възнаграждение за месец април
2019г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на
подаване на исковата молба 15.05.2019г до окончателното изплащане на сумата
като за разликата от 904.53лв. до претендираните 970 лв. искът следва да бъде
отхвърлен.
По разноските:
Предвид изхода на делото и на
основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът следва да заплати на ищцата сумата от 619.71лв.
,сторени по делото разноски/заплатено адвокатско възнаграждение/ с оглед
уважената част от исковите претенции.
Предвид изхода на делото и с
оглед разпоредбата на чл.78, ал.6 от ГПК в полза на Пазарджишкия районен съд ответникът следва да заплати
държавна такса в размер на 285.81 лв. и сумата от 100 лева за вещо лице.
На основание чл.242 , ал.1 от ГПК следва да се допусне предварително изпълнение на решението в частта за
присъдените трудови възнаграждения и обезщетения .
Така мотивиран ПАЗАРДЖИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА
МБАЛ“Е.“ООД с ЕИК .... със седалище и адрес на
управление град Пазарджик, ул.“С. А.“№19А, представлявано от управителя К.Н.Н. да заплати на Е.В.Ч. с ЕГН ********** *** основание чл.128,т.2 следните суми : 1/сумата от 925.04лв. , дължимо но
неплатено нетно трудово възнаграждение за месец ноември 2018г., ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата
молба- 15.05.2019г до окончателното изплащане на сумата като за разликата от 925.04лв. до претендираните 970лв. отхвърля иска, 2/ сумата от 928.85лв.,
дължимо но неплатено нетно трудово възнаграждение за месец декември 2018г, ведно със законната лихва върху тази сума
считано от датата на подаване на исковата молба 15.05.2019г до окончателното
изплащане на сумата, като за разликата
от 928.85лв. до претендираните 970лв. отхвърля иска, 3/ сумата от 941.26 лв. дължимо но неплатено нетно трудово
възнаграждение за месец януари 2019г,
ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на
исковата молба 15.05.2019г до окончателното изплащане на сумата като за разликата от 941.26лв. до
претендираните 970лв. отхвърля иска 4/
сумата от 920.31лв. дължимо но неплатено нетно трудово възнаграждение за месец февруари 2019г, , ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата
молба 15.05.2019г до окончателното изплащане на сумата като за разликата от 920.31 лв. до претендираните 970 лв. отхвърля иска 5/сумата от 928.85лв.
дължимо , но неплатено нетно трудово възнаграждение за месец март 2019г, ведно със законната лихва върху тази сума,
считано от датата на подаване на исковата молба 15.05.2019г до окончателното
изплащане на сумата като за разликата от
928.85лв. до претендираните 970 лв.отхвърля иска и 6/ сумата от 904.53лв., дължимо но неплатено нетно трудово
възнаграждение за месец април 2019г.,
ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на
исковата молба 15.05.2019г до окончателното изплащане на сумата като за разликата от 904.53лв. до
претендираните 970 лв.отхвърля иска.
ОСЪЖДА
МБАЛ“Е.“ООД с ЕИК .... със седалище и адрес на
управление град Пазарджик, ул.“С. А.“№19А, представлявано от управителя К.Н.Н. да заплати на Е.В.Ч.
с ЕГН ********** *** сумата от 619.71лв. разноски по делото.
ОСЪЖДА
МБАЛ“Е.“ООД с ЕИК .... със седалище и адрес на
управление град Пазарджик, ул.“С. А.“№19А, представлявано от управителя К.Н.Н. да заплати в полза на Районен съд-Пазарджик
държавна такса в размер на 285.81 лв. и
сумата от 100 лева за вещо лице.
На основание чл.242 от ГПК
допуска предварително изпълнение на решението в частта за трудовите
възнаграждения .
Решението е неокончателно и
може да се обжалва с въззивна жалба пред Пазарджишкия окръжен съд в двуседмичен
срок, считано от 26.11.2019г.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: