Р Е Ш Е Н И Е
5787/16.12.2019 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, 14-ти състав,
гражданско отделение в открито съдебно заседание, проведено на двадесет и
втори октомври две хиляди и деветнадесета година в състав:
Районен съдия: Даниела Павлова
при участието на секретаря Кичка
Иванова като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 18115 по опис на ВРС за
2018 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с пр.осн.чл.422 ГПК, вр.чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.86 за установяване на вземането на
кредитора „Ю.Б.” АД, ЕИК ****, със
седалище и адрес на управление ***, представляван от Петя Николова Димитрова
– изпълнителен директор и М.
Ивайлова Ванева – прокурист по заповед за изпълнение на парично задължение по
чл.417 ГПК, издадена по ч.гр.д.№ 13215/2016 г. на ВРС с която е разпоредено длъжници Д.П.Н. с ЕГН ********** *** и Огнян
Димитров Ненков с ЕГН ********** *** да заплатят солидарно на кредитора следните
суми: 6699,50 евро, представляваща
главница по договор за потребителски кредит от 17.04.2008 г.; 1416,32 евро, представляваща договорна възнаградителна лихва за периода от 23.02.2014 г. до
25.10.2016 г.; 356,32 евро, представляваща
договорна наказателна лихва за периода от 23.02.2014 г. до 25.10.2016 г.; 139,11 евро, представляваща такси по
договора за периода от 25.02.2014 г. до 25.10.2016 г., 1035,60 лева, представляваща нотариални такси, ведно със законната лихва върху главницата от
датата на депозиране на заявлението по чл. 417 ГПК – 28.10.2016 г. до
окончателното изплащане на задължението.
След издаване на заповедта по чл.417 ГПК
солидараният длъжник Огнян Димитров Ненков с ЕГН ********** е починал и искът
е насочен срещу неговите наследници М.О.Н. с ЕГН ********** и Д.П.Н. с ЕГН **********. С определение по ч.гр.д.№ 3766/18
г. на РС Варна е вписан отказ от наследство, заявен от наследника М.Н., ищецът е направил оттегляне на иск срещу този ответник и с влязло в сила
определение от 17.09.2019 г. производството срещу М.О.Н. с ЕГН ********** е прекратено. Същото е продължило срещу солидарния
длъжник Д.П.Н. с ЕГН **********.
Ищецът моли за уважаване на предявения иск
и осъждане на ответника да му заплати разноските за заповедното и за исковото
производство.
В срока за отговор е постъпил такъв от ответницата Д.Н. с който
оспорва предявеният иск по основание и по размер. Ответницата М.Н. заявява, че
е вписан отказът й от наследство от длъжника Огнян Димитров Ненков. Ответницата
Д.Н. не оспорва твърденията, че между страните е налице договор за банков
кредит от 17.04.2008 г. Оспорва вземането по размер за възнаградителна
лихва в размер на 1416.32 евро, за мораторна лихва за
356.32 евро, за такси по договора за 139.11 евро, за нотариални такси в размер
на 1035.60 евро, за разноски за заповедното производство в размер на 357.55
лева – държавна такса и 932.33 лева - адв. възнаграждение,
както и разноски за въззивното производство. Счита,
че размерът на дължимата главница е неправилно определен. Възразява срещу иска
като заявява възражение за нищожност на договора за кредит поради наличието на
неравноправни клаузи на осн.чл.143, ал.1 ЗЗП в частта
на т.9, т.10, т.11 и т.12. Моли за отхвърляне на иска и заплащане на
разноски за производството.
В съдебно заседание страните чрез
процесуалните си представители поддържат становищата си.
Съдът, след като прецени събраните по
делото доказателства и становищата на страните, по свое убеждение и въз основа
на закона, приема да установено следното от фактическа и правна страна:
Предвид
характера на предявения иск за установяване съществуването на вземането по
заповедта за изпълнение и предвид разпределението на доказателствената тежест
съгласно указанията до страните, дадени с определението по чл.140 ГПК съгласно
разпоредбата на чл.146 ГПК, ищецът носи доказателствената
тежест да установи в производството по пътя на главно и пълно доказване предпоставките довели до дължимост на
претендираната сума и наличието на
задължение на ответника по издадената в негова полза заповед за изпълнение
по чл.417 ГПК както по основание, така и
по размер, а именно че същият му дължи
посочените в заповедта суми на основание договор за банков кредит от 17.04.2008
г., че е настъпил падежа за плащане и е
настъпила предсрочната изискуемост на задължението, да установи същото по
размер за главница, договорна лихва, лихва за забава,
такси и други суми по извлечение от счетоводните книги на кредитора. Ответникът следва да докаже изпълнение
на задълженията си и другите си възражения въз основа на които претендира отхвърлянето на предявения
иск.
От представено извлечение от счетоводните
книги на ищеца се установява, че задължението по договор за кредит № HL36782 от 17.04.2008 г. е в размер на 6699.50 евро
– дължима главница и 1416.32 евро – общо
дължими лихви от които мораторни лихви 356.32 евро,
такси по договора – 139.11 евро, нотариални такси 1035.60 лева.
Видно от нот.акт за учредяване на договорна
ипотека № 60, том III, дело № 432 от
2008 г. на нотариус Диана Стоянова в полза на банката е учредена договорна
ипотека върху недвижим имот, придобит от кредитополучателя с договор за
продажба по нот.акт № 84, том I, дело № 71 от 2005 г. за обезпечение на същия договор за
потребителски кредит № HL36782 от 17.04.2008 г. в размер на 8866 евро. Съгласно условията
на договорната ипотека крайният срок за
погасяване на задължението включително и дължимите лихви е 180 месеца от датата
на усвояването на кредита. Кредитът се погасява на равни /анюитетни/
месечни вноски включюващи главница и лихви, всяка в
размер на 79.44 евро. В нотариалният акт са посочени размерът на ГЛП, както и
дължимите наказателни лихви при просрочие. Посочено
е, че при забава на плащания и при неизпълнение на което и да е друго
задължение, банката може да обяви кредита за предсрочно изискуем и да пристъпи
към принудително събиране на вземането си.
Ответницата Д.Н. не оспорва, че
заедно с починалия кредитополучател Огнян Ненков са сключили с ищеца “Юробанк и
еф джи България” АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление
***
сега с фирма „Ю.Б.” АД договор за потребителски кредит № HL36782 от 17.04.2008 г. в размер на 8866
евро. Страните са уговорили, че заетата сума ще се върне в срок и при условията
на договора. Представен е погасителен план по договор № HL12567 от 21.08.2006 г., който договор е различен от договор № HL36782 от 17.04.2008 г. В чл.2 на същия
договор е посочено, че разрешеният кредит се усвоява по сметка на кредитополучателя Д.Н. след представяне на
посочени в т.1-т.5 документи в това число нот.акт за
учредяване на договорна ипотека върху имота по чл.13, ал.1, предоставен като
обезпечение и подписан анекс към HL12567. До длъжниците е
връчено уведомление за обявяване на
предсрочна изискуемост на вземане по договор за потребителски кредит № HL36782 от 17.04.2008 г., връчено на
15.06.2016 г. чрез пълномощника им адв.Бр.Балачев от ВАК с приложени пълномощни на листи 37 и 38 от
делото.
От удостоверение за наследници, издадено
на 29.05.2017 г. от Община Варна, район Младост се установява, че
кредитополучателят и солидарен длъжник Огнян Ненков Димитров е починал на
18.04.2017 г. и е оставил наследници по закон Д.Н. – съпруга и две деца Димитър
Огнянов Ненков и М.О.Н..
От изисканото и приобщено ч.гр.д.№
3766/2018 г. на РС Варна се установява, че на 15.03.2018 г. под № 87/2018 г. в
особената книга за отказ от наследство, водена в същия съд е вписан отказа на М.О.Н..
От служебна справка в деловодната система
на РС Варна се установи, че на същата
дата е вписан отказа от наследство и на наследника Димитър Огнянов Ненков по ч.гр.д.№ 3765/2018
г. на РС Варна.
От
изисканото и приобщено ч.гр.д.№ 13215/16 г. на ВРС се установява, че в полза на
ищеца е издадена заповед за незабавно изпълнение по чл.417 ГПК срещу длъжници Д.П.Н. с ЕГН ********** ***, Огнян Димитров Ненков с ЕГН ********** *** с
която им е разпоредено да заплатят на кредитор "Ю.Б."
АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:*** сумите 6699,50 евро,
представляваща главница по договор за потребителски кредит от 17.04.2008 г.;
1416,32 евро, представляваща договорна възнаградителна
лихва за периода от 23.02.2014 г. до 25.10.2016 г.; 356,32 евро, представляваща
договорна наказателна лихва за периода от 23.02.2014 г. до 25.10.2016 г.;
139,11 евро, представляваща такси по договора за периода от 25.02.2014 г. до
25.10.2016 г., 1035,60 лева, представляваща нотариални такси, ведно със
законната лихва върху главницата от датата на депозиране на заявлението по чл.
417 ГПК – 28.10.2016 г. до окончателното изплащане на задължението, както и
направените в заповедното производство разноски в размер на 357.55 лв. –
държавна такса, и 932.33 лв. - адвокатско възнаграждение, разноски за въззивното производство в размер на заплатената
държавна такса от 178.78 лв., на основание чл. 81 във вр. с чл.
78, ал. 1
ГПК.
Посочено е, че вземането произтича от задължения
по договор за потребителски кредит от 17.04.2008 г. и извлечение от счетоводни
книги към 25.10.2016 г.
Кредитът е усвоен на 23.04.2008 г. по
сметка на кредитополучателя Д.Н.. Заявлението е подадено на 28.10.2016 г., към
която дата не е настъпил падежа на последната вноска, но кредитът е бил обявен
за предсрочно изискуем от ищеца, като в уведомлението до длъжниците,
което е било връчено на пълномощника им на 15.06.2016 г. е посочено, че същите
имат трайно просрочие на дължими месечни вноски и
първата просрочена вноска е с падеж 23.02.2014 г. в размер на 89.53 евро от
които 47.45 евро за лихва, 40.09 евро за главница и 1.99 евро за такси. Поради
неплащане на 26 вноски по лихвата и 26 вноски по главницата е налице забава в
плащането от 768 дни.
Ответникът в представения отговор е изложил правоизключващи и правопогасяващи възражения като оспорва вземането на ищеца по размер. В
писмените бележки по същество на спора
поддържа, че е установено задължението за главница и за договорна лихва, а
останалите суми се претендират от банката на основание нищожни клаузи и при
липса на основание за заплащането им. Сочи,
че отговорността на ответницата се ограничава само до размера на наследствените
й права съгласно чл.9 от ЗН.
Във връзка с възраженията по искане на
ищеца е изготвено заключение на ССЕ, което съдът цени като пълно, ясно,
обосновано и компетентно дадено. От същото се установява, че на 23.04.2008г. по разплащателна
сметка IBAN ***мер: 1815 978 ********* 01 3 с титуляр
Д.П. е усвоена сумата в размер на 8866.00 евро по потребителски кредит №
HL36782/17.04.2008 г., сключен между
„ЮРОБАНК И ЕФ ДЖИ БЪЛГАРИЯ" АД с ЕИК *********, седалище и адрес на управление ***, представлявано от Петя Димитрова и Димитър Шумаров и кредитополучател Д.П. Нейкова, ЕГН ********** и съдлъжник по кредита Огнян Димитров
Ненков, ЕГН **********. От извършена
справка от вещото лице и предоставени данни от системата на банката са установени броя и размера на вноските,
направени за периода 26.05.2008 г. - 23.01.2014 г., които са общо 73 вноски за погасявания на главница като общо погасената
сума е в размер на 2166,50 евро и същите са отразени в таблица 4.2. на заключението. След
като същите се приспаднат от размера на
усвоена главница в размер на 8866.00 евро се получава,
че общо дължима главница по кредита е
в размер на 6699,50
евро. За същия период е начислена
договорна лихва в размер на 5269.72 евро от които общо заплатените са 3853.40
евро – таблица 4.3.2 или след изчисления се получава че размерът на
неизплатената и дължима договорна лихва е 1416.32 евро. За същия период е начислена мораторна договорна лихва в размер на 366.40 евро от които
общо заплатените са 10.08 евро – таблица 4.4.2 или
след изчисления се получава че размерът на неизплатената и дължима мораторна лихва е 356.32
евро. За същия период са начислени такси
по договора в размер на 398.15 евро от които
общо заплатените са 259.04 евро – таблица 4.5.2 или след изчисления се получава
че размерът на неизплатените и дължими такси по договора 139.11 евро. За периода са начислени нотариални такси в размер на 1035.60 евро като по същото
задължение няма извършени погасявания и
общо дължимите нотариални такси по договора за кредит са в същия размер - 1035.60
евро.
В чл.6 на договора е посочено, че банката
може едностранно да променя базовия лихвен процент за жилищни кредити, което
води автоматично до промяна на размера на погасителните вноски в съответствие с
промяната, като с подписването на договора кредитополучателя дава своето
неотменяемо и безусловно съгласие. В
чл.12 е посочено, че банката може
едностранно да променя по всяко време тарифата за условията, лихвите, таксите и
комисионите, които прилага при операциите си. В чл.10 е посочено, че
кредитополучателя се задължава да заплаща дължимите от него такси и комисионни
съгласно тарифата на банката, да поеме изцяло разноските за организиране и провеждане
на принудително изпълнение върху предоставеното обезпечение.
Погасителен план към договора от 17.04.2008
г. не е представен по делото, а е представен такъв към договор № HL12567 от
21.08.2006 г. с размер на кредита
23027.75 евро. Съгласно
чл.11 от ЗПК задължителен реквизит от всеки договор за потребителски
кредит е ГПР и ГЛП. По процесния договор не е посочен ГПР, посочен е БЛП /базов лихвен
процент/.
Към датата на сключване на договора следва да се съобрази разпоредбата на чл.9 от ЗЗД, съгласно която страните могат свободно да определят съдържанието на
договора, ако то не противоречи на добрите нрави. Нормата на чл. 147 ЗЗП е
императивна и сочи, че клаузите на договорите, предлагани на потребителите,
трябва да бъдат съставени по ясен и недвусмислен
начин, като при съмнение относно смисъла на определено условие то се тълкува
по благоприятен за потребителя начин. Съгласно събраните в
производството доказателства съдът намира, че ищецът
не е установил начинът на определяне на
мораторната лихва, на таксите по
договора и на нотариалните такси доколкото същият не е установил размера и падежа на мораторната лихва, не е доказал какви такси по договора и
какви нотариални такси са включени в задължението на кредитополучателя към датата на подаване на
заявлението, за какви услуги се дължат същите,
как са изчислени, правопораждащото основание за
задължението и техния размер. Не
е установено наличие на ликвидно вземане за тези суми с настъпил падеж. В чл.4 на договора е посочено, че кредитополучателят
дължи на банката и комисионна за управление на кредита, платима ежемесечно на
датата на падежа на съответната погасителна вноска в размер на 0.03% върху
размера на непогасената главница. Ищецът не е установил дали тази комисионна е включена във вземането му „такси по
кредита“ или представлява друго вземане извън останалите такси, описани
в договора. Не е установил дали тази такса е включена в годишния процент на
разходите по договора за кредит или
не е включена и т.н. Съдът намира, че с
тези условия на индивидуалния договор за потребителски кредит между страните по
него, както и уговорената в чл.6 и чл.12
на договора по почин на банката промяна на БЛП и на таксите, което ще промени автоматично
размера на погасителните
вноски без уведомяване на кредитополучателя за
размера на следващата вноска са в
нарушение на принципа за равнопоставеност и представляват
неравноправни клаузи по смисъла на чл.146 ЗПК. Като такива същите са нищожни на
осн.чл.26, ал.1 ЗЗД и не пораждат права и задължения.
Изложеното води до извод, че с оглед тежестта на доказване, която
носи в производството ищецът е установил по пътя на главно
и пълно доказване вземането си от ответника към датата на
издаване на заповедта за изпълнение
на парично задължение на основание договора
за потребителски кредит № кредит HL36782/17.04.2008 г. за периода
26.05.2008 г. - 23.01.2014 г. и по размер за
сумата 6699,50 евро, представляваща
сбора на дължими и неплатени вноски с настъпил падеж и за сумата 1416.32 евро, представляваща
договорна /възнаградителна/ лихва върху главницата за
същия период.
Към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.417 ГПК това вземане е било изискуемо,
установено по основание и по размер и с настъпил падеж. Ответникът не е представил доказателства за извършено плащане и погасяване на задължението си
след настъпване на падежа на плащане, поради което предявеният иск е частично
основателен за това вземане. Съгласно
разпоредбата на чл.53 от ЗН частта на отреклия се от наследство или на оня,
който е изгубил правото да приеме наследството, уголемява дяловете на
останалите наследници. Тъй като
децата на починалия съдлъжник
по договора за кредит са направили отказ от наследство, който е вписан в РС
Варна по ч.гр.д.№ 3765/2018 и ч.гр.д. № 3766/2018, то единствен негов наследник
по закон е съпругата му Д.П.Н., която отговаря преди кредиторите за цялото
задължение на наследодателя си.
За останалите суми за които е издадена заповед
по чл.417 ГПК, а именно дължима и
неплатена мораторна лихва 356.32 евро, неизплатени дължими такси по договора 139.11 евро и дължими нотариални такси 1035.60 евро предявеният установителен иск на кредитора е неоснователен и недоказан
по размер, поради което следва да се отхвърли.
По въпроса за разноските:
При
този изход на спора ответникът дължи на ищеца разноски за производството на осн.чл.78, ал.1 ГПК, като съгласно тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. по тълк. дело №
4/2013 г. на ОСГТК на ВКС и
в тълкувателно решение № 6/06.11.2013 г. по тълк.дело № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС се дължат разноски както за исковото, така
и за заповедното производство. Изчислено съгласно представения списък по чл.80 ГПК за
уважената част на иска, ответницата следва да заплати на ищеца разноски в общ
размер на 1621.20 лева.
На осн.чл.78, ал.3 ГПК ответникът също има право на разноски за отхвърлената част на иска.
Изчислено на осн.чл.38, ал.1, т.3 ЗА и чл.7, ал.2 от Наредба
№ 1 от 2004 г. за МРАВ по молбата на Н., за отхвърлената част на иска ищецът
следва да заплати на процесуалния й представител адвокат А.Т.А. ***, вписан в ЕАР с №
**********, със служебен адрес гр.Варна, ул.Радецки № 13, ет.2, ап.2
възнаграждение в размер на 69.86 лева.
Мотивиран
от изложеното, съдът,
Р Е Ш И:
ПРИЕМА
ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Д.П.Н. с ЕГН **********
*** лично
и като наследник на Огнян Димитров
Ненков с ЕГН **********, б.ж. на гр. Варна, че съществува вземането на кредитора „Ю.Б.” АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, представляван от Петя Николова Димитрова
– изпълнителен директор и М.
Ивайлова Ванева – прокурист по заповед за изпълнение на парично задължение
по чл.417 ГПК, издадена по ч.гр.д.№ 13215/2016 г. на ВРС за сумата 6699,50
/шест хиляди шестстотин деветдесет и девет евро и 50 евроцента/ евро, представляваща остатък от
дължима главница по договор за потребителски кредит № НL36782 от 17.04.2008 г. ведно със законната лихва върху главницата от датата на
подаване
на заявлението по чл.
417 ГПК – 28.10.2016 г. до окончателното
изплащане на задължението и за сумата 1416,32 /хиляда четиристотин и шестнадесет евро и 32 евроцента/ евро, представляваща остатък от
дължима договорна възнаградителна лихва за периода от
23.02.2014 г. до 25.10.2016 г. по договора за кредит, на осн.чл.422 ГПК, вр. чл.79,
ал.1 ЗЗД и чл.86 ЗЗД.
ОТХВЪРЛЯ иска на „Ю.Б.” АД, ЕИК ****, със седалище
и адрес на управление ***, представляван от Петя Николова
Димитрова – изпълнителен директор и М. Ивайлова Ванева – прокурист за установяване на вземането му от Д.П.Н. с ЕГН ********** *** лично
и като наследник на Огнян Димитров
Ненков с ЕГН **********, б.ж.
на гр. Варна по заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.417 ГПК, издадена по ч.гр.д.№ 13215/2016 г. на ВРС за следните суми, претендирани на основание договор за потребителски кредит № НL36782 от 17.04.2008 г.: 356,32 евро, представляваща наказателна
лихва за периода от 23.02.2014 г. до 25.10.2016 г.; 139,11 евро, представляваща такси по договора за периода от
25.02.2014 г. до 25.10.2016 г., 1035,60
лева, представляваща нотариални такси, на осн.чл.422 ГПК, вр. чл.79, ал.1
ЗЗД.
ОСЪЖДА Д.П.Н. с ЕГН ********** *** да заплати на „Ю.Б.” АД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление
***, представляван от Петя Николова Димитрова
– изпълнителен директор и М.
Ивайлова Ванева – прокурист разноски за исковото и заповедното производството в общ размер на 1621.20 /хиляда шестстотин двадесет и един лева и 20 ст./ лева, на
осн.чл.78 ГПК.
ОСЪЖДА Ю.Б.” АД, ЕИК ****, със седалище
и адрес на управление ***, представляван от Петя Николова
Димитрова – изпълнителен директор и М. Ивайлова Ванева – прокурист да заплати на адвокат
А.Т.А. ***, вписан в ЕАР с № **********, със служебен адрес гр.Варна,
ул.Радецки № 13, ет.2, ап.2 възнаграждение за процесуално представителство на Д.П.Н. с ЕГН **********
в размер на 69.86 /шестдесет и девет лева и 86 ст./ лева, на осн.чл.78 ГПК, вр.чл. 38, ал.1, т.3 ЗАдв.
Решението
подлежи на обжалване пред ВОС в двуседмичен срок от съобщението до страните.
Районен съдия: