Производството по делото е образувано
по мотивирано постановление на прокурор от РП – Ловеч, с което се предлага К.В.Ц.,
ЕГН ********** обвиняем по досъдебно производство № 13/2011 г. на ОСО Ловеч да бъдат освободен от наказателна отговорност за
извършеното от него престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 2, предл. 3 - то, алт. 1 - ва, във
връзка с чл. 130, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1 НК, за това, че на
05.04.2011 г. в близост до база „Пътно управление” гр. Ловеч и в сградата на
кметството в с. Горан, като полицейски орган /младши полицейски инспектор в
Районно управление “Полиция” гр. Ловеч/, в съучастие като извършител с Ц.А.Б.,
причинил на И.П.И. ***, нанасайки му удари с
полицейска палка по гърба и удари с ръце по лицето – лека телесна повреда,
изразяваща се в множество кръвонасядания в областта
на гърба, малко разкъсно - контузна рана и кръвонасядане в областта на лицето, които донесли до
разстройство на здравето, извън случаите по чл. 128 НК и чл.129 НК /временно и
неопасно за живота/, като деянието е извършено при изпълнение на службата му -
по време, когато изпълнявал задълженията си като младши полицейски инспектор в
сектор „Охранителна полиция” при Районно управление “Полиция” гр. Ловеч, като му се наложи административно наказание при
условията на чл. 78а НК. Със същото постановление се предлага Ц.А.Б., с
ЕГН **********обвиняем по досъдебно производство № 13/2011 г. на ОСО Ловеч да бъдат освободен от наказателна отговорност за
извършеното от него престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 2, предл. 3 - то, алт. 1 - ва, във
връзка с чл. 130, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1 НК, за това 05.04.2011 г.
в близост до база „Пътно управление” – град Ловеч и в сградата на кметството в
с. Горан, като полицейски орган /младши полицейски инспектор в Районно
управление “Полиция” гр. Ловеч/ в съучастие, като извършител с К.В.Ц., причинил
на И.П.И. ***, нанасяйки му удари с полицейска палка по гърба и удари с ръце по
лицето – лека телесна повреда, изразяваща се в множество кръвонасядания
в областта на гърба, малко разкъсно - контузна рана и
кръвонасядане в областта на лицето, които донесли до
разстройство на здравето, извън случаите по чл. 128 НК и чл.129 НК /временно и
неопасно за живота/, като деянието е извършено при изпълнение на службата му -
по време, когато изпълнявал задълженията си като младши полицейски инспектор в
сектор „Охранителна полиция” при Районно управление “Полиция” гр. Ловеч, като му се наложи административно наказание при
условията на чл. 78а НК.
РП Ловеч не изпраща представител в съдебно заседание.
Защитникът на обвиняемите - адв. Р.К., в хода на
съдебните прения излага становище досежно годността на събраните доказателства
и приема, че същите не доказват фактическите твърдения по предложението.
Обвиняемите
К.В.Ц. и Ц.А.Б. не дава обяснения, а хода на съдебните прения не вземат
становище. В дадената им последна дума заявяват, че не са виновни.
От фактическа страна
съдът приема за установени следните обстоятелства:
Обвиняемият К.В.Ц. е роден на ***
г. в гр. Ловеч, живущ ***, български гражданин, българин, със средно
образование, работещ, неосъждан, с ЕГН **********.
Обвиняемият
Ц.А.Б. е роден на *** г. в гр. Плевен, живущ ***, български гражданин,
българин, с висше образование, работещ, неосъждан, с ЕГН **********.
Обвиняемите работят на длъжност младши полицейски
инспектори към РУП Ловеч.
Свидетелят И.И. получил призовка да се яви в РУ “Полиция”
Ловеч в 08,45 часа на 05.04.2011 г. На посочената в призовка дата И. ***. Тъй
като не разполагал с пари застанал пред кметството на с. Горан с очакване някой
да го вземе на стоп. И. бил забелязан да стои там от свидетеля П.. Покрай
кметството минал автомобила на свидетеля П.А., който И. спрял и го помоли да го
откара до гр. Ловеч. А. качил И. и го откара до пазара в гр. Ловеч. От там И.
се отправил към дома на свидетеля М.Д., с която имал уговорка да й остава
резачката, която носел от с. Горан, а по – късно да вземе автомобила й за
ремонт и с него да се прибере обратно в селото. Д. откарала И. с автомобила си до
РУ “Полиция” Ловеч, като го спряла в уличката до ловното. Двамата се отправили
към полицейското управление, като се разделили пред старата паспортна служба. Д.
тръгнала да си купи закуска. Пред полицейското управление И. срещнал обвиняемия
Б., който го запитал къде отива. И. обяснил, че е от с. Горан и го викат, а Б.
го поканил да седне в паркирания в близост полицейски автомобил. На шофьорското
място в автомобила бил седнал обвиняемия Цветанов – квартален на с. Горан. И.
седнал на задната седалка на автомобила, а обвиняемият Б. на седалката до
шофьора. Автомобилът бил ориентиран с предната си част към пазара в Ловеч и
след качването на св. И. и обвиняемия Б. в него, потеглил. След излизането на
автомобила от гр. Ловеч, в близост до гаражите на пътното Ловеч в посоча
Плевен, той отбил в дясно по черен път и излязъл на една височина, където
спрял. Обвиняемият Ц. казал на св. И. да слиза от колата. Двамата обвиняеми и
свидетелят И. слезли от колата, като обвиняемият Б. извадил от колата една
палка. Обвиняемите прекарали И. зад автомобила. Обвиняемият Ц. започнал да удря
И. с ръцете си по лицето и главата, да го рита по краката. През това време
обвиняемият Б. удрял И. по гърба, краката и ръцете с палка. От боя по лицето на
И. потекла кръв. Боят продължил няколко минути, след което обвиняемите качили И.
отново в автомобила и отпътували за с. Горан. По пътя И. помолил да го спрат
пред една чешма да се измие, но обвиняемите отказали и го откарали през
кметството на с. Горан и го отвели в стаята на кмета. Казали му да седне на
един стол. Там обвиняемите с ръце нанесли удари на И. по лицето и ребрата и го
ритали по краката. След това обвиняемият Ц. подал на И. да подпише протокол за
предупреждение, който му го прочел, като той вече бил съставен и подписан от
обвиняемите. След това, в канцеларията влязла свидетеля Н.П. ***, с кафета за
обвиняемите, след което те казали на И., че е свободен. В сградата на
кметството имало чешма, на която И. понечил да се
измие, но обвиняемият Ц. го изгонил да се мие в къщи. След излизането си от
кметството И. се упътил към чешмата в края на селото в посока Ловеч. Тогава от
магазина срещу кметството той видял да излиза свидетеля М.Р., която го запитала
кой го е подредил. И. й отговорил, че е бит от полицаите, но не знае защо и се
отправил към чешмата. След като се измил И. останал до чешмата, от където минал
непознат с кола, който се съгласил да го откара до гр. Ловеч, откъдето да вземе
автомобила на свидетеля Д. и да посети Бърза помощ. Непознатият оставил И. ***,
откъдето той пешком отишъл до ловното и с автомобила на св. Д. отишъл до дома
й. Заедно с нея, с автомобила й, двамата отишли до Бърза помощ. В болницата
пристигнали около обяд, като там И. бил прегледан от св. д – р Б.М.Х.. При
прегледа И. споделил, че е бит от полицаи и поискал да му се издаде медицинско.
За издаване на медицинско свидетеля Х. упътил И. към д – М.Г. и му казал да
дойде на следващия ден към осем часа. След прегледа И. напуснал болницата със
свидетеля Д.. След около час – два по-късно И. и Д. се върнали отново в
болницата, където първия отново бил прегледан, където отново му казали, че на
следващия ден трябва да дойде в болницата, където д – р Г. да му издаде
медицинско свидетелство. След като напуснал болницата И. и св. Д. *** с намерение
да се видят с началника. Двамата се срещнали със св. В.П.. Пред него И. се
оплакал, че е бит от обвиняемите, като той не взел отношение. И. и Д. се прибрали
в дома на последната, а по - късно през деня И. се прибрал в с. Горан. На
следващия ден И., заедно с Д., посетили д – р Г. ***. И. споделили
обстоятелствата, при които е получил нараняванията по тялото си, като след
направата на съответни измервания д – р Г. му издала медицинско. В него били
констатирани кръвонасядания по челото, лявата ушна
мида, долния клепач на дясното око, външната повърхност на лявата мишница,
както и масивни кръвонасядания с линейна форма и
хаотично разположение в областта на подмишниците и целия гръб, дължащи се на
множество удари с предмет с продълговата форма.
Така изяснената
фактическа обстановка съдът приема за несъмнено установена след като обсъди
поотделно и в тяхната съвкупност събраните по делото гласни доказателства,
събрани чрез показанията на свидетелите И.П.И., М. Нейкова Д., М.В. Райнов, П.Х.
Атанасова и Н.К.П. /всичките дадени на съдебната фаза и на досъдебната, изключае
показанията на свидетеля И., които не са събрани непосредствено от съда, поради
наличието на пречки от обективен характер за това – заболяване, по повод на
което той не може да дава показания в предписаната от закона форма/, Б.М.Х. и В.А.П.
/дадени на досъдебното производство и приобщените по реда на чл. 281, ал. 4,
вр. ал. 1, т. 2 НПК/, Л.Р.М. /частично/ и Т.Й.Т. и изготвените в хода на досъденото и съдебното производство съдебно – медицински и съдебно
– графологични експертизи /л. 91 – 12 , т. 3 – ти на ДП и л. 96 на съдебното
производство/. Изводите си съдът основава на приетите писмени доказателства:
съдебномедицинско свидетелство /л. 45, т. 1 – ви от ДП/; копие от призовка /л.
46, том 1 – ви на ДП/; протокол за предупреждение /л. 113, т. 1 – ви от ДП/;
жалба вх. № 2357/05.04.2011 г. /л. 112, т. 1 – ви ДП/; отговор на писмо до СО
при МБАЛ Ловеч, лист за преглед на пациент в спешното и извадка от журнал /л.
62, 63, 65 – 67 том 1 – ви на ДП/; отговор от община Ловеч изх. №
092/01.08.2011 г. /л. 118, том 1 – ви ДП/; писмо от община Ловеч, изх. №
093/02.08.2011 г. /л. 120 от т. 1 – ви на ДП/; трафични
данни и писма /л. 3, 17, 28 – 30, 40, 42 – 43, 48, 49 - 50, 52, 54, 64, 70, 74,
76 – 78, 83, 95, 114 – 118, 121 – 122, 129, 132, т. 2 – ри на ДП/; писмо до НОИ
и отговор /л. 28 – 36, т. 3 на ДП/; писмо до “Нанков 932 – НН” ЕООД и отговор /л.
37 – 64, т. 3 – ти от ДП/; писмо до РС Ловеч и отговор с приложения /л. 68 –
74, т. 3 – ти на ДП/ и 2 бр. сл. бележки вх. № ра
30269 и 30267/29.07.2014 г. /л. 92 и 92 от съдебното производство/. Приложените
в т. 4 – ти и 5 – ти на ДП материали не са обект на обсъждане, тъй като те
нямат отношение към фактите от предмета на доказване.
След анализ на
доказателствата поотделно и в тяхната съвкупност съдът дава вяра на показанията
на свидетелите И., Д., Р., А., Х., П. и П., които са логични последователни,
вътрешно непротиворечиви относно главните факти и обстоятелства от предмета на
доказване и подкрепени от останалия доказателствен материал /писмени
доказателства и заключения на вещи лица/.
От тези
показания, обсъдени с приетите по делото съдебно - медицински експертизи и писмени
доказателства във връзка с извършени прегледи /лист на извършен преглед,
извадка от журнал и медицинско удостоверение/ съдът приема за установени
обстоятелствата относно нанесени удали от страна на двамата обвиняеми върху
свидетеля И. по описания в постановлението начин. Свидетелят И., казва, че на
въпросната дата /05.04.2011 г./ е пътувал от с. Горан до гр. Ловеч във връзка с
получена призовка за разпит. Заявеното от него се подкрепя от приложената по
делото призовка. В същия ден той е видян от свидетеля П. да чака минаващи
автомобил за Ловеч, който да го откара. До Ловеч е откаран с автомобила на
свидетеля П., който, макар че не уточнява деня на пътуването посочва, че през 2011 г. е водил два пъти И.
и уточнява, че през м. март 2011
г. се е завърнал от Италия, т. е. единния от случаите, в
които е возил И. е бил след март 2011
г. Този свидетел потвърждава заявеното от И., че го е
оставил на пазара, откъдето той се е насочил към дома на свидетеля Д..
Последната потвърждава също, че И. *** във връзка с изпратена му призовка от РУ
“Полиция” Ловеч, като тя го е съпроводила до управлението и е видяла, че той се
е качил в патрулен автомобил, ориентиран в посока Плевен и разпознала
обвиняемия Ц. в него. Това е станало малко преди 8,50 часа, в каквато насока са
събраните в хода на ДП трафични данни от телефона на
обвиняемия Ц. /оператор “Глобул”, тел. **********,
засечен в клетка в Ловеч в 8,49 часа/. От трафичните
данни за същия телефон е видно, че минута по-късно - в 8,50 часа, телефонът е
засечен от клетка по пътя Славяни, което също потвърждава казаното от И. и Д.,
че патрулния автомобил се е насочил в посока Плевен. Преди пристигането си в с.
Горан двамата обвиняеми са нанесли побой на свидетеля И., в следствие на което
по лицето на същия е потекла кръв. Това се подкрепя от показанията на свидетеля
Р., която е видяла кръв по лицето на И. при пристигането му в Горан, като го е
видяла да слиза от патрулния автомобил с двама униформени, единият от които
обвиняемия Ц.. Свидетелят казва, че И. и полицаите са отишли в кметството, в
каквато са насока са както показанията на св. И., така и тези на св. П.. Това
се е случили в отрязъка 09,00 – 09,30 часа. Св. Р. казва, че всяка сутрин ходи
по едно и също време за хляб и уточнява, че това е 09,00 часа. Същевременно, в
протокола по чл. 56 ЗМВР, съставен на И., е отразен час на изготвяне 9,30 часа,
макар по несъмнен начин да се установи, че той му е предявен не на соченето в
него място /гр. Ловеч/, а в село Горан. Извод за последното може да се направи,
както от показанията на свидетеля И., така и от тези на свидетелите Д., Р. и П..
П. е видяла сутринта на 05.04.2011 г. И. да чака пред кметството, за да пътува
з Ловеч. Д. е съпроводила И. по полицейското управление в Ловеч, като той не е
влязъл в него, а е потеглил с дамата обвиняеми в посока Плевен. Св. Р. е видяла
И. да слиза от патрулната кола в пред кметството в Горна и да влиза в него. Св.
П. е заварила обвиняемите да пишат нещо в кметството, а И. е седял на дивана. П.
е повикала обвиняемите във връзка с оплакване за нападение от куче в селото, в
каквато насока са както нейните показания, така и данните за проведения между
ползвания от нея и обвиняемия Б. разговор, малко преди това /в 8,52 часа според
представените трафични данни/. При така установеното
практически е невъзможно И. и обвиняемите да са се върнали до 9,30 ч. в гр.
Ловеч, където да съставят протокола за предупреждение. Това дава основание да
се направи извод, че протоколът е предявен в Горан, а съставен по – рано в гр.
Ловеч. След подписването на протокола И. е освободен, като повторно се е
срещнал със свидетеля Р.. По лицето му тя отново казва, че е видяла кръв, от
него е научила, че е бит от полицаите и го е посъветвала да се измие. Сторвайки
това И. отново се е упътил към гр. Ловеч. За връщането на И. *** изводи могат
да се направят от дадените от него показания и от показанията на св. Д.. В дома
на последната той се е върнал и с нея е посетил спешния център към болницата в
Ловеч. За връщането на И. *** говорят и представените трафични
данни за мобилния му телефон /оператор “Мтел”, №
**********/ според които е отчетено, че той провел разговор в 10,13 часа от
клетка в Ловеч. Това означава, че по това време той бил в града. За това, че И.
*** говорят и данните от съставени лист за прегледа му в спешното отделение и
извадката от журнала, където е вписано, че той е постъпил в центъра в 11,15
часа. В същата насока са и показанията на свидетеля П., който казва, че посетен
от И. и свидетеля Досев в управлението с оплаквания от първия за нанесен му
побой от обвиняемите.
В спешния
център по лицето и тялото на И. са установени множество кръвонасядания
/по целия гръб, тила, лицето и главата/, като той е насочен към съдебен лекар
за освидетелстване, а данните /анамнеза и обективни данни/ са вписани в журнала
от дежурния д-р Х. и потвърдени в дадените от него показания. Аналогични данни
относно нараняванията по тялото на И. са установени и от съдебния лекар при
проведен преглед на 06.04.2011 г., като наред с кръвонасяданията
по тялото /лицето и гърба/ е установена и разкъсно - контузна
рана по дясната ушна мида. Направен е извод, че измененията по тялото се дължат
на множество удари с предмет с продълговата форма, което подкрепа показанията
на И., в който той казва, че е бит с палка. Аналогични изводи досежно вида на
нараняванията се изложени в депозирана по делото съделно
– медицинска експертиза от вещото лице д – р М.Г., като е уточнено, че
нараняванията в областта на главата се дължат на удари с или върху тъп предмет
с огранича повърхност – най – вероятно ръце, а на гърба от предмет с
продълговата форма. Тези изводи изцяло подкрепят показанията на свидетеля И. в
частта досежно начина на причиняване на нараняванията /удари в ръце, крака и
палка/. Вида на травматичните увреждания и начина на получаването им е
потвърден и от заключението на вещото лице д – р Д.. Изхождайки от характеристиките
на нараняванията по гърба, вещото лице уточнява, че такива имат полицейските палки,
маркуч или дърво със съответен диаметър. С оглед вида и цвета на нараняванията
се посочва, че те по интервал на получаване съответстват на заявените от свидетеля
И.. Този извод изцяло се подкрепя от показанията на свидетелите Д. и Райкова,
както и тези на И. и събраната по делото медицинска документация за извършен
преглед в деня на получаването им. Тези увреждания от заключенията на двете
вещи лица е установено, че са предизвикали разстройство временно и неопасно за
живота, като от тях се предвижда пълно възстановяване в рамките на период от 20
– 25 дни, през който се чувстват значителни травми и увреждания /заключение на
вещото лице Д./.
Във връзка със
заключенията на двете вещи лица в хода на съдебните прения защитника на
обвиняемите е развил доводи за недопустимост на същите. Изложената теза изцяло
не се споделя от съда. Двете заключения са изградени основно на база писмени
данни, което е разбираемо, тъй като те са изготвени във време, което е
отдалечено от момента на увреждането в повече, отколкото е срокът за
възстановяване. Последното не е необичайно и е честа практика в производствата
по дела с подобен характер. Заключението на вещото лице д-р Г. е изградено на
база издадено от същата медицинско удостоверение на св. И. ден след нанесения
му побой. Това не е в нарушение на процесуалния закон, тъй като той не поставя
ограничение досежно възможността един съдебен лекар да участва при
първоначалното освиделстване на пострадало лице, а в последствие да му бъде
възложено изготвянето на съдебно – медицинска експертиза за определяне
характера и вида на причинените му увреждания. Казаното дава възможност да се
направи извод точно в обратната насока. След като съдебният лекар е добил преки
впечатления относно нараняванията на пострадалия непосредствено след
настъпването им, то може да се приеме, че изводите в изготвеното от него заключение
са по обосновани. В тази връзка, следва да се отбележи, че в случая сме
изправени пред експертна преценка, при която не просто се отразяват конкретни
впечатления на лицето, провело изследването, а те се оценяват през призмата на
притежаваните от него специални знания. С оглед на това, не може да се приеме,
че съставянето на документ за освидетелстване преди образуването на
производството, го правят предубеден, препятстват възможността за участие в
изготвянето на последващо заключение, като го дискредитират, а още повече го
правят недопустимо доказателство.
В констативната
част на заключението на вещото лице Д., той е посочил, че при изготвянето му е
взел предвид представени фотоснимки. Несъмнено, те не са били обект на
експертно изследване досежно достоверността им, но не съществуват законови
пречки вещото лице да основе заключението си всички налични данни, в това число
и такива извън кориците на делото. Видно е, че за травматичните увреждания по
тялото на И. има писмени данни, които подробно описват местоположението и вида
на уврежданията, тяхната форма и размери. В тази връзка снимковия материал има
само помощна, но не и основна функции в обсъждането на фактите и формирането на
изводите от вещото лице. Ползването им не дава основание за отричане на
изводите по заключението, още повече, че те се подкрепени от други
доказателства /документи за преглед и заключение на вещото лице д-р Г. и показаният
на свидетелите Р., Д. и И./.
Съдът не дава
вяра на показанията на свидетелите А.К.А., А.В.В., М.В. Сименов,
Йочо М.Й.. Не е изключено тези свидетели да са се
виждали с двамата обвиняеми на описаните от тях места /в гр. Ловеч - на Салито и в с. Горан/, но по делото по несъмнен начин е
установено, че това не се случило на 05.04.2011 г., когато на И. е нанесен
побой. На въпросната датата свидетелят Йочо Й. не е
бил в с. Горан, тъй като в същия ден картите на ползваните от него телефони
/оператор “Глобул” № ра
**********, 08955659147 и **********/ са засечени в клетки в Ловеч, Тетевен,
Троян и Луковит, но не и в района на с. Горан, в каквато насока са изисканите
за тях трафични данни. От тук може да се направи
извода, че на този ден той няма как да се обади на свидетеля Сименов с искане да го прибере от село Горан, тъй като
присъствието му там не е регистрирано. В същия ден, свидетелят С. няма как да е
посетил с. Горан, за да прибере от там свидетеля Й., тъй като е бил на работа,
като се е подписал в присъствената форма при работодателя си “Нанков – 932 НН”
ЕООД, че е застъпил на работа в 08,00 лв. Изготвената по делото съдебно – графологична експертиза установява, че подписа в
присъствената форма е приложен от него. В същия ден, той няма както е посетил
разследващия полицай по водено срещу него наказателно производството с цел
получавана на документи по него, тъй като то е приключило със споразумение още
предходната година и матиралите по него се съхраняват в съда, а не при
разследващия. Наред с това, разследващият полицай, работил по делото – св. Т.,
отрича да е виждал свидетеля Сименов за получаване на
материали по него. След като във въпросния ден Сименов
не може да е ходил до с. Горна, то няма как да е видян именна на него от
свидетеля А. на Салито в патрулния автомобил, ползван
от обвиняемите и по – късно от свидетеля В. пред магазина в с. Горан.
Съдът не
основава изводите си и на показанията на свидетеля П. в частта досежно обстоятелства,
по повод на които двамата обвиняеми са посетили с. Горан на 05.04.2011 г.
Според казаното от този свидетел обвиняемите са работили по жалба, подадена от
жена от селото срещу И., срещу която той отправял закани и заплахи за физическа
саморазправа. В кориците на делото е приложена жалба от св. Л. Минчева. Тя е
депозирана в РУ “Полиция” Ловеч на 05.04.2011 г. Според показанията на
свидетеля Минчева тя я е депозирала лично в същия ден и е представила копие в
кметството в с. Горан /по делото има писмо от кметството, че такава жалба не е
представяна/. За същата дата И. е бил призован в РУ “Полиция” Ловеч, което
предполага призовката да му е връчена поне ден по-рано. След като жалбата е
депозирана на 05.04.2011 г. практически не е възможно в същия ден обвиняемите
да са дошли да работят по нея. Наред с това, от събраните доказателства се
установява, че те са били повикани от кмета на с. Горан по сигнал за нападение
с кучета и работили по него, след съставяне на предупредителния протокол на И..
Не се прием и
заявеното от свидетеля П., че И. е в постоянни конфликти с брат си, тъй като
това е отречено от последния при разпита му като свидетел. /св. Н.П.И./.
В хода на
изграждане на изводите си по фактите съдът не ползва показанията на К.С.К., тъй
като те нямат никакво отношение към фактите от предмета на доказване. Те са
събрани в хода на досъдебното производството, с оглед установяването на данни
за въздействие върху свидетеля И. да промени показанията си, но категорични
такива не са установени по делото.
В хода на
съдебните прения защитника на обвиняемите е развил тезата, че поради
заличаването на св. И. от списъка на свидетелите той е изгубил качеството си на
свидетели, поради което неговите показания, дадени на досъдебната фаза, не
могат са се ползват. Тезата е несъстоятелна. Заличаването на едно лице от списъка
е техническа дейност. Той не придобива качеството на свидетел защото е вписан в
списъка, поради което със заличаването му не може да е приеме, че го е загубил.
В изпълнение указанията на въззивната инстанция за
непосредствено събиране на доказателства по делото, са положени усилия за това.
По отношение свидетеля И. е установено, че е налице пречка от обективен
характер /влошен здравен статус/, без възможност за нейното отстраняване в
кратък срок, което да даде възможност за приключване на делото в разумен срок.
С оглед разпоредбата на чл. 378, ал. 2 НПК няма пречка съдът да основе изводите
си фактите на доказателства, събрани на досъдебната фаза, в частност на
показанията на разпитаните свидетели. С тези показания обвиняемите са се
запознали и са можели както в досъдебната фаза, така и в съдебната, да поискат
събирането на други, с които да опровергаят изградените в тях тези.
Обстоятелството, че те не са сторили това или че ангажираните от тях
доказателства не са постигнали целения резултат, не дава основание тези
доказателства да се изключат при условие, че те са надлежно събрани. Наред с
това, видно от направения по–горе анализ на доказателствата, заявено в
показанията от св. И. е изцяло подкрепено от останалите доказателства.
Не може да се приеме
за основателно и възражението на защитника на обвиняемите, че показанията на
св. Д. и Р. не могат да се ползват, тъй като тези лица били близки със св. И..
Познанството между едно лице, пострадало от престъпление и свидетели по делото,
било то близко /приятелство/ или бегли, само по себе си не е основание те да не
се ползват. Действително, свидетелите И. и Д. се познава от дълго време. Именно
тази връзка е била повод след побоя И. да потърси съдействие именно от Д., като
това е житейски мислимо и логично. В тежки моменти от живота си човек търси
подкрепа и съдействие от близките си хора. Не бива да се пропуска, че И. е поел
ангажимент към св. Д. да й ремонтира автомобила, но не могъл да го изпълни.
Естествено е той да се върне при нея и най малко да й обясни причините за това,
при което тя също да стане свидетел на резултатите от случилото се с него.
Наред с това, от обсъждането на фактите е видно, че показанията на св. Д. не са
изолирани, а подкрепени от писмените доказателства /трафични
данни, призовка, медицинска документация/. Досежно показанията на другия
свидетел – Р., не може да се каже, че тя се намира в особени отношение с И.. Тя
го познава, като човек от селото, но нейните показания отново не са разглеждани
изолирано, а също са подкрепени от останалия доказателствен материал. Тя не
посочва точен момент, в които е видяла И. с кръв по лицето, но доколкото не
казва това да е практика в живота му, то явно говори за деня, в който му е
нанесен побой от обвиняемите.
Неоснователни
са възраженията на защитника на обвиняемите, че по делото са събрани косвени
доказателства, а решението на съда не може да са основе на такива.
Процесуалният закон не посочва на какви доказателства може да се основе съдебния
акт /преки и/или косвени/. Доказателствата по делото са косвени, но доколкото
те формират непрекъсната верига досежно главните факти от предмета на
доказване, те ги установяват по несъмнен начин.
От така
установената фактическа обстановка настоящата инстанция приема от правна страна
следното:
Обвиняемият К.В.Ц. е осъществил от обективна
и субективна страна състава на престъплението по чл. 131, ал. 1, т. 2, предл.
3 - то, алт. 1 - ва, във връзка с чл. 130, ал. 1, вр.
чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1 НК, тъй като на 05.04.2011 г. в близост до база „Пътно
управление” гр. Ловеч и в сградата на кметството в с. Горан, като полицейски
орган /младши полицейски инспектор в Районно управление “Полиция” гр. Ловеч/, в
съучастие като извършител с Ц.А.Б., също като полицейски орган /младши
полицейски инспектор в Районно управление “Полиция” гр. Ловеч/, причинили на И.П.И.
*** лека телесна повреда, изразяваща се в множество кръвонасядания
в областта на гърба, малко разкъсно-контузна рана и кръвонасядане в областта на лицето, като извършили деянието
при изпълнение на службата му - по време, когато изпълнявал задълженията си
като младши полицейски инспектор в сектор „Охранителна полиция” при Районно
управление “Полиция” гр. Ловеч.
От обективна
страна двамата обвиняеми са осъществили деянието чрез действие, изразяващо се в
нанасяне на удари с полицейска палка по гърба и удари с ръце по лицето по
тялото и главата на удари с ръце и ритници.
Налице е вредоносен резултат от същото деянието на обвиняемите – множество кръвонасядания в областта на гърба, малко разкъсно - контузна рана и кръвонасядане в
областта на лицето, които са довели до временно и
неопасно разстройство на здравето. В този
смисъл, налице са телесни увреждания, извън тези по чл. 128 и чл. 129 НК, които
не са завинаги постоянни, продължителни, трайни или временно опасни за живота.
Налице е причинна връзка между изпълнителното деяние на обвиняемите и
анатомичните увреждания по тялото на пострадалия, тъй като последните са непосредствен
резултат от нанасяните от тях удари.
Налице е
квалифициращият признак по чл. 131, ал. 1, т. 2, предл.
3 - то, алт. 1 – ва, тъй като деянието е извършено от
обвиняемите по време, когато са изпълнявали задълженията си като младши полицейски
инспектори в сектор „Охранителна полиция” при Районно управление “Полиция” гр.
Ловеч, а доколкото те са служители в същия сектор, е налице запълване на бланкетната диспозиция за полицейски орган по смисъла на
чл. 57 ЗМВР, респ. чл. 53, ал. 1 и 2 ЗМВР /отм./.
От субективна
страна всеки от двамата обвиняеми е извършил деянието при условията на пряк общ
умисъл. Всеки един от обвиняемите е съзнавал участието на другия в
осъществяване на изпълнителното деяние, както и неговия общественоопасен
характер. Всеки от обвиняемите съзнавал, че има качеството полицейски орган, предвиждал
е, че нанася удари по пострадалия, съзнавайки, че другият обвиняем също нанася
такива удари, както и че и че двамата извършват по време на изпълнение на задълженията
си като младши полицейски инспектор в сектор „Охранителна полиция” при Районно
управление “Полиция” гр. Ловеч. Във волево отношение всеки от обвиняемите е целял
причиняването на травматичните увреждания на пострадалия.
След като
съобрази квалификацията на деянието и данните за личността на извършителите
съдът прецени, че по отношение на двамата са налице
предпоставките за приложение на чл. 78а НК, поради което те следва да бъде
освободени от наказателна отговорност и им бъде наложено административно
наказание „глоба”. Двамата обвиняеми не са осъждани и не са освобождавани от
наказателна отговорност, а за извършеното тях умишлено престъпление е
предвидено наказание лишаване от свобода до три години. По делото не са налице
причинени имуществени вреди /няма съставомерни такива/.
Отчитайки
наличието на смекчаващи отговорността обстоятелства /чистото съдебно минало на
обвиняемите/, доходите които те получават и семейното им положение, съдът
прецени, че в случая целите на административното наказание, предвидени в
нормата на чл. 12 ЗАНН, биха се постигнати с налагане на административно
наказание размер малко над минималния предвиден в закона, поради което определя
такова в размер на 1 200,00 лв.
СЪДИЯ:
Р Е Ш Е Н И Е №
гр. Ловеч, 15.09.2014г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ЛОВЕШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД девети състав в
открито съдебно заседание на петнадесети септември две хиляди и четиринадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЦВЕТОМИРА ВЕЛЧЕВА
при участието
на секретаря М.К. и прокурора ......, като разгледа докладваното НАХД № 274/2014
г. по описа на съда въз основа на доказателствата по делото и закона
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА К.В.Ц. ***, живущ ***,
българин, български гражданин, със средно образование, женене, неосъждан,
работещ, с ЕГН ********** за ВИНОВЕН в това, че на 05.04.2011 г. в близост до
база „Пътно управление” гр. Ловеч и в сградата на кметството в с. Горан, като
полицейски орган /младши полицейски инспектор в Районно управление “Полиция”
гр. Ловеч/, в съучастие като извършител с Ц.А.Б., причинил на И.П.И. ***, нанасайки му удари с полицейска палка по гърба и удари с
ръце по лицето – лека телесна повреда, изразяваща се в множество кръвонасядания в областта на гърба, малко разкъсно - контузна рана и кръвонасядане в
областта на лицето, които донесли до разстройство на здравето, извън случаите
по чл. 128 НК и чл.129 НК /временно и неопасно за живота/, като деянието е извършено
при изпълнение на службата му - по време, когато изпълнявал задълженията си
като младши полицейски инспектор в сектор „Охранителна полиция” при Районно
управление “Полиция” гр. Ловеч - престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 2, предл. 3 - то, алт. 1 - ва, във
връзка с чл. 130, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1 НК и го ОСВОБОЖДАВА от
наказателна отговорност, като му НАЛАГА административно наказание - глоба в
размер на 1 200,00 лв. /хиляда и двеста лева/, която да заплати в полза на
държавата, по бюджета на съдебната власт.
ПРИЗНАВА Ц.А.Б. ***, живущ ***,
българин, български гражданин, с висше образование, женене, неосъждан, работещ,
с ЕГН ********** за ВИНОВЕН в това, че на 05.04.2011 г. в близост до база
„Пътно управление” – град Ловеч и в сградата на кметството в с. Горан, като
полицейски орган /младши полицейски инспектор в Районно управление “Полиция”
гр. Ловеч/ в съучастие, като извършител с К.В.Ц., причинил на И.П.И. ***,
нанасяйки му удари с полицейска палка по гърба и удари с ръце по лицето – лека
телесна повреда, изразяваща се в множество кръвонасядания
в областта на гърба, малко разкъсно - контузна рана и
кръвонасядане в областта на лицето, които донесли до
разстройство на здравето, извън случаите по чл. 128 НК и чл.129 НК /временно и
неопасно за живота/, като деянието е извършено при изпълнение на службата му - по
време, когато изпълнявал задълженията си като младши полицейски инспектор в
сектор „Охранителна полиция” при Районно управление “Полиция” гр. Ловеч
престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 2, предл. 3 - то,
алт. 1 - ва, във връзка с чл. 130, ал. 1, вр. чл. 20,
ал. 2, вр. ал. 1 НК и го ОСВОБОЖДАВА от наказателна отговорност, като му НАЛАГА
административно наказание - глоба в размер на 1 200,00 лв. /хиляда и
двеста лева/, която да заплати в полза на държавата, по бюджета на съдебната
власт.
ОСЪЖДА К.В.Ц. и Ц.А.Б. ***, с горните
данни, да заплатят в полза на Окръжна прокуратура гр. Ловеч сумата 420,00 лв.
/четиристотин и двадесет лева/, представляваща разноски по следственото дело.
ОСЪЖДА К.В.Ц. и Ц.А.Б. ***, с горните
данни, да заплатят в полза на РС Ловеч сумата 162,00 лв. /сто шестдесет и два лева/,
представляваща разноски по дело.
Решението подлежи на обжалване и
протестиране пред Ловешкия окръжен съд, в 15 – дневен срок от днес.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: