№ 341
гр. Разград, 15.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РАЗГРАД в публично заседание на петнадесети април
през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ИВАНА ТОДОРОВА
при участието на секретаря ГАНКА АНГ. АТАНАСОВА
като разгледа докладваното от ИВАНА ТОДОРОВА Гражданско дело №
20243330100872 по описа за 2024 година
Производството е по предявен иск с правно основание чл. 26, ал. 2, пр. 2 ЗЗД и
чл. 87, ал. 3 ЗЗД.
Депозирана е искова молба от И. В. М., Р. З. М. и Д. З. М., всички с адрес село
Бяла, община Сливен, *** /подадена чрез адв. М. С. от АК гр. Сливен/, с която
са предявени обективно съединени искове срещу П. П. П. за разваляне на
договор за издръжка и гледане и за прогласяване нищожността на договора,
обективиран в нотариален акт № *** на Нотариус № 378 НК, вписан под Акт
№ *** на Службата по вписванията Разград, с който договор наследодателя на
ищците Ц. М. М., ЕГН ********** прехвърля собствеността върху следния
имот: 419/3124 идеални части от Поземлен имот с идентификатор
61710.505.2448 по КККР на град Разград, общ. Разград, обл. Разград, целият с
площ 3124 кв.м., трайно предназначение на територията: Урбанизирана, начин
на трайно ползване: Ниско застрояване /до 10м/, заедно с 1/2 идеална част от
построената в него СГРАДА с идентификатор 61710.505.2448.1 с
предназначение: Жилищна сграда - еднофамилна, брой етажи: 2, със застроена
площ от 70 кв.м., с избено помещение от 12 кв.м., срещу ЗАДЪЛЖЕНИЕТО
ответника да поеме ГЛЕДАНЕТО и ИЗДРЪЖКАТА на прехвърлителката Ц.
М., като й осигури спокоен и нормален живот, какъвто е водила до този
момент, докато е жива, както и за благодарност за полаганите до този момент,
в продължение на 5 години, грижи.
Твърдят, че Ц. М. била разведена, без деца, живеела сама доста години и
единственият й роднина бил брат й М. М. (починал през 2007г.), който й
помагал в грижите за имота и са имали близка връзка помежду си. Неговият
син З. М. М. и наследодател на ищците (починал на 22.12.2023г.) поел грижите
за своята леля, съвместно със семейството си, след смъртта на баща си М.. За
финансовото си обезпечаване, през 2016г. Ц. М. заедно с племеника си З. М.
продали земеделски земи, като всеки от тях получил лично своя дял - суми, с
които Ц. М. се е издържала до своята смърт, ведно с получаваната лична
пенсия. В началото на 2022г. Ц. споделила, че има над 50000 лева и се е
1
притеснявала как да ги съхранява и къде. На 08.06.2022г. Ц. М. е прехвърлила
собственият си апартамент на ответника П. П. П. с идентификатор №
61710.504.106.1.83 в гр.Разград, за символична продажна цена, чрез
пълномощно, заверено от нотариус в гр.Търговище, тъй като лицето е било
настанено в социален дом „Хоспис АлфаМед“ гр.Търговище п.к. 7700, ул.“29-
ти януари“. Сочат още, че П. П. бил обсебил част от съсобствения имот като
го ползвал за свои нужди, без да предоставя обезщетение за ползването,
разпореждал се с движими вещи без позволението на собствениците и без да
им предоставя средствата от продажбата им.
Ищците твърдят, че на 19.04.2022г. З. М. намерил в двора на къщата паднала в
неподвижно състояние Ц. М. и се обадил на спешна помощ, след което
болната била приета в болница в гр.Разград. Всеки ден З. М. и съпругата му
/първата ищца/ посещавали Ц. М. в болницата и се грижили за нея, купували й
консумативи, храна и др. След като разбрал за случилото се от З. М. чрез
обаждане по телефона, ответникът се е завърнал от Германия и се интересувал
как е здравето на Ц. М.. Той отишъл в дома на Ц. и взел сумата от 25000 лева
и допозитна разписка, тъй като е имал пълномощно от нея, с което да оперира
с банковите й сметки. Казал, че тя има в банковите сметки суми около 50 000
лева и ще ги тегли, когато тя пожелае. Ищците сочат, че на 29.04.2022 г. Ц. М.
била преместена в хоспис в гр.Търговище, за което тя декларира, че ще плаща
със свои спестени средства. На 10.08.2022г. Ц. М. е научила от свои съседи, че
прехвърленият в полза на ответника апартамент е с наложена възбрана и ще
го изнесат вероятно на публична продан. Тогава здравословното й състояние
се е влошило и след два дни е починала на 12.08.2022г., като за това
обстоятелство е уведомен само П. П., който целенасочено не уведомява
ищците като най-близки роднини. Ответникът също има далечна роднинска
връзка по съребрена линия от 6 степен с ищците и с покойната Ц. М..
По делото са поискани и наложени две обезпечителни мерки, след заплащане
на гаранция от страна на ищците: спиране на публична продан по ИД
928/2022г. и налагане на възбрана на процесния имот.
Ответника е депозирал отговор на исковата претенция, в който счита исковете
за допустими, но неоснователни. Твърди, че считано 2016г. единствено той се
е грижел за Ц. М.. Оспорва твърденията на ищците за полагани от тяхното
семейство грижи. Отрича наследодателя на ищците да е намерил
прехвърлителката в двора на имота. Твърди, че лично е настанил Ц. М. в
„Алфамед Хоспис“ – гр. Търговище, с оглед необходимостта от
рехабилитационна грижа. Сочи, че останалите незаплатени фактури, издадени
от медицинското заведение бил осъден да заплати с Решение по ГД 22/2023г.
Иска допускане събиране на гласни доказателства – разпит на 4 свидетели,
прилага договор № 684/28.04.2022г. Иска да бъде приложено ГД 22/2023г по
описа на РС – Разград.
Като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, Съдът установи следните фактически обстоятелства:
Ищците се легитимират като наследници на кредитора по договора за
издръжка и гледане, като наследници по закон /съпруга и низходящи/ на З. М.
М. – племеник на Ц. М. М., син на нейния брат М. М..
За периода от 19.04.2022г. до 28.04.2022г. Ц. М. е била настанена в МБАЛ –
Разград, след получен спинален инсулт /епикриза - лист 185 от делото/.
На 28.04.2022г. Ц. М. е била настанена в „Алфамед Хоспис“ – гр. Търговище с
договор, сключен между дружеството и П. П. П..
На 04.05.2022г. Ц. М. е упълномощила П. П. П. да я представлява пред всички
2
институции, банки и нотариуси, включително и с права да се разпорежда с
наличното й имущество, нотариално заверено.
С нотариален акт /НА/ № *** на Нотариус № 380 НК, вписан под Акт № 53,
том 7, дело № 1218/08.06.2022г. на Службата по вписванията Разград, Ц. М.
М. прехвърля с покупко-продажба чрез пълномощника П. П. П., договарящ
сам със себе си, собствеността върху следния имот: самостоятелен обект в
сграда с идентификатор 61710.504.106.1.83 с административен адрес гр.
Разград, ***, с предназначение: Жилище, апартамент, брой етажи: 2, с площ от
43,20 кв.м., ведно с избено помещение № 11 с площ 2,36 кв.м., за сумата от
8000лв.
С нотариален акт № *** на Нотариус № 378 НК, вписан под Акт № *** на
Службата по вписванията Разград, Ц. М. М. прехвърля собствеността върху
следния имот: 419/3124 идеални части от Поземлен имот с идентификатор
61710.505.2448 по КККР на град Разград, целият с площ 3124 кв.м., трайно
предназначение на територията: Урбанизирана, начин на трайно ползване:
Ниско застрояване /до 10м/, предишен идентификатор: няма, номер по
предходен план: 2448, при граници: 61710.505.47, 61710.505.7005,
61710.505.51, 61710.505.5196, 61710.505.52, 61710.505.2446, 61710.505.7004,
61710.505.53, 61710.505.2449, заедно с 1/2 идеална част от построената в него
СГРАДА с идентификатор 61710.505.2448.1 с предназначение: Жилищна
сграда - еднофамилна, брой етажи: 2, със застроена площ от 70 кв.м., с избено
помещение от 12 кв.м., срещу задължението ответника да поеме гледането и
издръжката на прехвърлителката, като й осигури спокоен и нормален живот,
докато е жива.
Ц. М. е настанена в „Алфамед Хоспис“ – гр. Търговище на 28.04.2022г., и е
починала там, на 12.08.2022г.
С оглед доказателствените искания на страните, по делото е назначена и
приета съдебно графологическа експертиза със задача да отговори на следния
въпрос: Подписа, положен в договор № 684/28.04.2022 г. на страница 3 от
договора в полета 3.12. и 3.13. след текста "съгласен", както и на стр. 4 от
договора след текста "пациент", съответстващи на лист 63 и 64 от делото, на
лицето Ц. М. М., ЕГН ********** ли е?
От заключението на експерта се установява, че ищцата не е положила
подписите, удостоверяващи съгласието й да бъде настанена в хосписа.
Допуснати са и свидетелски показания, депозирани в първото по делото с.з.,
проведено на 01.10.2024г., от М. Т., К. К. и М.Т..
Свидетелите, ангажирани от ищцовата страна М. Т., К. Д. и М. Т. депозират
сведения в с.з., проведено на 13.12.2024г. /Протокол – стр.155-158 от делото/.
Сочат, че са родом от с. Бяла, общ. Сливен и познават ищците и техния
наследодател З. /баща и съпруг/. И тримата свидетелстват за дейности,
извършвани от тях самите по различно време в помощ на Ц. М. - почиствали
са двора, прибирали са дърва за огрев. Описват жената като наперена,
борбена, любопитна, оправна и с разсъдъка си. Четяла много книги, с очила и
лупа. Комуникативна била, разпитвала, интересувала се. Била жена със
самочувствие и финансово стабилна, твърдяла, че в рода им нищо не се
продава, че разполага с достатъчно средства и всичко, което й е необходимо си
го поръчва и осигурява. Свидетелите споделят за тревогите, които З. е имал
във връзка със здравословното състояние на леля си, честите визити в
болницата и притеснението след настаняването на Ц. в хоспис, с оглед
отказания на З. и семейството му достъп до нея.
Свидетелите, ангажирани от ответната страна са В.О.Б. /на 04.03.2025г./ и
3
К.И.В. и П. В.В. - служители на Алфамед Хоспис /с.з. 15.04.2025г./.
Св. В.Б. е кредитор на ответника по изпълнително дело, твърди, че е
предоставял пари и автомобила си на ответника 5-6 пъти през 2022-2023г., за
да се грижи за леля си, която била в хоспис в гр. Търговище в продължение на
една-две години. През зимата му предоставил отново кола, за да носи спешно
хапчета в Търговище. Свидетеля е предоставял средства на ответника, до
натрупване на сума от 80 000 лв., която ответникът без възражения е оформил
в документ “запис на заповед“ през 2016г. След този момент, кредиторът е
продължил да предоставя свои средства и имущество на длъжника си. П. П.
лично е уведомил кредитора си, че е придобил имот от леля си.
Свидетелите К.И.В. и П. В.В. са съпрузи, като и двамата работят в Алфамед
Хоспис – дамата е административен ръководител, а съпругът й – помощник-
рехабилитатор. Св. К.В. сочи, че Ц. М. е настанена в заведението за
медицински грижи от П. П., който, бидейки страна по договора, имал
възможност да определи кръга от хора, допускани до потребителя, като
единствен получава информация за нуждите и състоянието на пациента,
включително при летален изход. Свидетелите без противоречие заявяват, че Ц.
М. е била обездвижена от кръста надолу, но не били засегнати мисловните и
говорните функции – била изцяло с разсъдъка си. Св. П. В. като
рехабилитатор, е имал непосредствен контакт с потребителите. Споделя, че
била борбена жена, умолявала го да я заведе на ресторант, да я изведе, за да
види хора. Според свидетеля, развлекателните дейности, организирани в
хосписа, били под нейните възможности и не отговаряли на интересите й.
Въпреки това, посещавала понякога общите помещения.
Ответникът е отговорил на поставени по реда на чл. 176 ГПК въпроси лично, в
съдебно заседание на 04.03.2025г., като на въпроса кога е предал сумата от
8000 лв., посочена като продажна цена в нот. акт № *** на покойната Ц. М. и
за какви цели е изразходена, е отговорил, че сумата е в касата, където са и
златните й накити, а парите били използвани за лечението в хосписа. На
въпроса дали знаете какъв е размера на месечната пенсия на Ц. М. в периода
01.01.2028 г – 12.08.2022 г., и по какъв начин е получавана от титуляра,
ответникът отговаря, че той е получил пенсията от пощата, с пълномощно,
което Ц. му била предоставила. Около четиристотин и петдесет лева бил
размера. Уточнява, че бил упълномощен след настаняване в хосписа, към него
момент не били вземани 2-3 пенсии, които получил през месец май 2022 г. На
въпроса дали знае за периода 19.04.2022 г. до 12.08.2022 г. получавана ли е
лично пенсията от Ц. М. или е била превеждана по нейна банкова сметка или
по банкова сметка на друго лице, ответникът допълва отговора на предходния
въпрос, като казва, че пенсията не е преминавала по банков път. На въпроса
дали знае при постъпването в МБАЛ – Разград в периода 19.04.2022 г. до
28.04.2022 г. дали Ц. М. е носила със себе си в болничното заведение бижута,
пари и други ценни вещи и къде са били съхранявани до напускане на
здравното заведение, ответникът отговаря, че една седмица е била в
болницата и е имала златно синджирче, златна гривна на лявата ръка и три
златни пръстена, които прибрал в касата, както и 15 лв., получил ги от
персонала в болницата в Разград. На въпроса дали знае при постъпването в
ХОСПИС „Алфамед Хоспис“ дали Ц. М. е носила със себе си бижута, пари
или други ценни вещи и лични вещи, къде са били съхранявани до нейната
смърт и кой ги е получил от Хосписа след напускане на тялото на покойната от
социалното заведение ответникът отговаря, че не е носила нищо, само
личната карта. Имала телефон, който той й купил, но след напускане на
4
тялото, телефона оставил в хосписа.
С Определение №835/22.08.2024г. е разпределена доказателствената тежест.
С протоколно определение №845/13.12.2024г ответника е задължен да
представи в оригинал издадените от „АЛФАМЕД ХОСПИС“ ЕООД фактури,
касаещи престой и здравно обслужване на Ц. М. М. за периода на
настаняването й, документи за извършените плащания по издадените фактури
и договор № 684/28.04.2022 г.
„АЛФАМЕД ХОСПИС“ ЕООД е задължено да представи заверено копие от
досие / здравен картон, съдържащ информация за здравословното състояние и
престоя на Ц. М..
С оглед изявленията на страните, съдът е обявил за ненуждаещ се от доказване
факта на сключване на процесния договор за издръжка и гледане, обективиран
в нотариален акт № *** на Нотариус № 378 НК, вписан под Акт № *** на
Службата по вписванията Разград.
Въз основа на така установените фактически обстоятелства, Съдът направи
следните правни изводи:
С договорът, с който се прехвърля право на собственост върху недвижима вещ
срещу задължение за гледане и издръжка, праводателят прехвърля правото на
собственост върху имот срещу поемане от страна на приобретателя на
насрещната алеаторна престация – за гледане и издръжка на отчуждителя до
края на неговия живот. По своя храктер договорът е алеаторен, формален,
двустранен, възмезден и срочен (прекратява се със смъртта на праводателя).
Приобретателят поема задължението да осигурява издръжка и да полага
грижи за праводателя, като задължението е неделимо с оглед на естеството му,
дори да е сключен с оглед на предоставени грижи и издръжка към минал
момент (не може да се разграничи непаричната престация за гледане от
паричната за издръжка, както и частта, която е престирана за минали грижи
от тази, отредена за бъдещите такива). В случай, че не са уговорени конкретни
правни задължения, свързани с полагането на грижа и даването на издръжка,
дължи се в бъдеще обичайната грижа и издръжка с оглед възрастта и
здравословното състояние на праводателя, вкл. и при промяна на нуждите на
прехвърлителя във времето. Този договор не е уреден изрично в закона – той е
ненаименован, поради което неговото правно действие се определя от
действителната воля на страните и спазване разпоредбите на ЗЗД.
Предявени са два иска, в условията на евентуалност:
- за разваляне поради пълно неизпълнение на алеаторен договор с предмет
недвижим имот
- за прогласяване нищожност на договор за издръжка и гледане, поради
противоречие на възнаградителната клауза /“за полаганите досега, в
продължение на 5 години грижи“/ с алеаторния характер на договора и липса
на изрично упълномощаване, в тази връзка – липса на съгласие на
прехвърлителя.
Съдът намира, с оглед вида на предявените искове и наличието на обусловен и
обуславящ, че следва да разгледа първо претенцията за прогласяване
нищожността на договора.
Посоченото от ищеца основание за прогласяване нищожността на договора,
съдът не споделя. В пълномощното, послужило за изповядане на сделката
пред нотариус /лист 110 от делото/, се съдържа волеизявление на
упълномощителя за отчуждаване на недвижимите имоти, включително и
срещу поемане на задължение за гледане и издръжка. Насрещното задължение
е неделимо с оглед на естеството му, поради което договорът е единен, дори да
5
е сключен и с оглед на предоставени грижи и издръжка към минал момент.
Липсата на изрично упълномощаване за обективиране на каузата в договора
/досежно възнаградителния характер за минало време/ не опорочава договора,
доколкото не е съществен елемент от същия и не води до промяна на вида и
целените правни последици от сделката, както и не е в противоречие с
формираната у пълномощното воля на Ц. М.. В подкрепа е Решение № 88 от
16.04.2013 г. на ВКС по гр. д. № 528/2012 г., IV г. о., ГК – “Когато
прехвърлителят е доволен от получените издръжка и грижи и желае да
продължи да ги получава и за в бъдеще, той може да прехвърли собствеността
върху имот по два различни начина: 1) една част от имота да прехвърли срещу
вече положените грижи, а другата част - срещу дължимите в бъдеще или 2) да
прехвърли целия имот срещу миналите и бъдещите грижи, без да се посочват
части. В първия случай договорите са два: единият комутативен и неподлежащ
на разваляне поради неизпълнение, а другият - алеаторен и подлежащ на
разваляне при неизпълнение. Във втория случай, когато страните не са се
съгласили каква част от имота се прехвърля срещу миналите и каква част -
срещу бъдещите издръжка и грижи, договорът е единен, тъй като не може да
се предполага, че прехвърлителят би прехвърлил нещо срещу миналите
грижи, без да си осигури такива и за в бъдеще. Прехвърлянето срещу минали
грижи в този случай прави прехвърлянето с основание. Недопустимо е съдът
да определя каква част от имота страните са се съгласили да прехвърлят срещу
миналите и каква част - срещу бъдещите грижи, както и да предполага, че
нещо би било прехвърлено и без задължението за бъдещи грижи. Договорът е
единен и подлежи на разваляне изцяло, когато неизпълнението е значително с
оглед интереса на кредитора, независимо от това каква е изпълнената част.“
За упълномощаване, целящо валидно разпореждане с имущество на
упълномощителя, необходимо и достатъчно е в пълномощното общо да е
изразена неговата воля за овластяване на пълномощника да извършва
разпореждане от негово име. Не е необходимо в пълномощното да са посочени
вид разпореждане, конкретни по вид сделки или действия на разпореждане,
нито техни елементи - определено имущество, цена (стойност) и пр. , нито
лице, в полза на което да се извърши разпореждане. Обемът и ограниченията
на учредената за пълномощника представителна власт за разпореждане изцяло
се определят от изявената за това воля на упълномощителя в пълномощното.
Само когато правна норма изрично установява определени изисквания
относно необходимото съдържание на даден вид пълномощно, то следва да
отговаря на тях /Тълкувателно решение № 5 от 12.12.2016 г. на ВКС по т. д.
№ 5/2014 г., ОСГТК, докладчик съдията Боян Цонев/.
Безспорно и непротиворечиво по делото се доказа, с оглед показанията на
свидетелите, че увреждането на праводателя М. /спинален инсулт/ не е
засегнало способността й да разбира свойството и значението на действията
си, да ръководи постъпките си, да формира воля, като е било ограничено
движението на долните крайници /парализа/, но не и на горните такива. В
подкрепа на това заключение е и обстоятелството, че лицето Ц. М. е
подписала собственоръчно, пред помощник - нотариус И.И. при нотариус
П.А., рег. № 496 НК с район на действие РС – Търговище /удостоверил подпис
и съдържание/, пълномощно на дата 04.05.2022г. /стр. 110 от делото/.
С оглед гореизложеното, съдът намира, че не е налице твърдяното от ищците
опорочаване на волята на упълномощителя Ц. М., довело до нищожност на
договора, поради липса на съгласие, поради което предявеният иск с правно
основание чл. 26, ал. 2, пр. 2 ЗЗД следва да бъде отхвърлен.
6
По отношение втория иск с правна квалификация чл. 87, ал. 3 от ЗЗД, по които
съдът дължи произнасяне при отхвърляне на първия по чл. 26 ЗЗД, с оглед
предявяването и м в условията на евентуалност, съдът намира следното:
За да бъде допустим предявения иск, ищец следва да е наследник на
кредитора по алеаторния договор, претендиращ права до размера на
притежавания дял от наследството. Недопустимо е предявяване на чужди
права. Правото на иск е наследимо, като наследниците на кредитора -
прехвърлител на вещното право, могат да осъществят развалянето на договора
за издръжка и гледане поради неизпълнението му от длъжника, допуснато
приживе на кредитора - прехвърлител, съобразно размера на субективните им
права, произтичащи от наследяването. Съгласно чл. 97 ГПК правото на иск е
предоставено за защита и възстановяване на нарушени лични имуществени
права. В тази връзка, съдът намира, че предявеният от ищците И. В. М., Р. З.
М. и Д. З. М. иск е допустим. Видно от представеното удостоверение за
наследници /лист 24/, З. М. М. е починал на 22.12.2023г., след починалата на
12.08.2022г. Ц. М., видно от нейното удостоверение за наследници /лист 23/.
Единствен наследник по закон на кредитора по алеаторния договор е
починалия след Ц. М. нейн племеник З., чиито права са преминали по силата
на наследственото правоприемство към неговите наследници – ищците, при
права по 1/3 ид.ч., с оглед разпоредбата на чл. 9 Закона за наследството.
Тримата ищци са единствени наследници по закон на Ц. М., в тази връзка
притежават в пълен обем потестативното право на иск, произтичащо от
наследственото правоприемство. Следователно предявеният иск е допустим.
Алеаторният договор е такъв, при който кредиторът срещу прехвърляне
правото на собственост върху недвижим имот получава като насрещна
престация грижи и издръжка. Обемът и съдържанието на поетите задължения
с договора за прехвърляне на недвижим имот срещу гледане и издръжка
следва да се определят от постигнатото между страните съгласие. При
тълкуването волята на страните съгласно изискванията на чл. 20 от ЗЗД се
изхожда от правилото, че ако не са уговорени ограничения в обема на
дължимата издръжка и грижи, се дължат цялата необходима издръжка и
всички необходими грижи, които включват изцяло осигуряване на храна,
режийни разноски, дрехи и други според нуждата на прехвърлителя, без оглед
на възможността му да се издържа сам от имуществото и доходите си, както и
полагане на грижи за здравето, хигиената и домакинството на прехвърлителя,
според неговата нужда и възможностите му да се справя сам. Следва да се
допълни, че паричната престация по правило не може да замести уговорената
натурална такава, поради което кредиторът не може да иска, а длъжникът не
може да престира пари вместо грижи и издръжка – в този смисъл Решение №
20/22.07.2015 г. по гр. д. № 1853/2014 г., IV г. о. на ВКС. Точното изпълнение
на поетите задължения изисква кредиторът да получи желаните от него грижи
и натурална издръжка непрекъснато и ежедневно в договорения обем.
Изпълнението на задължение за предоставяне на издръжка и гледане е
неделима съвкупност от индивидуално определими престации, адаптирани
според нуждите на кредитора, които са динамични и подлежат на изменение,
но винаги водещ е интереса на кредитора с оглед конкретните обстоятелства -
възраст, здравословно състояние, специфични нужди, физическа кондиция,
икономически условия и пр. Задължението е носимо, а не търсимо – не се
дължи покана от страна на кредитора.
Ответника носи тежестта да установи при условията на пълно и главно
доказване обстоятелството, че е изпълнявал точно задълженията си по
7
сключения договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за
издръжка и гледане, включително за период от пет години преди
прехвърлителната сделка. Ищецът няма задължение да доказва неизпълнение
на уговореното задължение за гледане и издръжка.
Свидетелите, ангажирани от ищцовата страна М. Т., К. Д. и М. Т. депозират
сведения в с.з., проведено на 13.12.2024г. /Протокол – стр.155-158 от делото/
познават ищците и техния наследодател и имат лични, непосредствени
впечатления за грижи, помощ и подкрепа, оказвана от семейството на З. М. на
лелята Ц. М.. Всеки един от свидетелите е участвал в различни дейности, през
различен период от време от 2016 до пролетта на 2022г. – почиствали са двора,
прибирали са дърва за огрев, именно по молба на З.. И тримата депозират
детайлно описание на жената - наперена, борбена, любопитна,
комуникативна, оправна, четяща и с разсъдъка си. Свидетелстват за
демонстрирано самочувствие от нейна страна и финансова стабилност,
твърдяла, че в рода им нищо не се продава, че разполага с достатъчно средства
и всичко, което й е необходимо си го поръчва и осигурява.
Свидетелите, ангажирани от ответната страна са В.О.Б. /с.з. 04.03.2025г/,
К.И.В. и П. В.В. /с.з. 15.04.2025г./.
Показанията на св. В.Б. съдът не кредитира. Свидетелят е кредитор на
ответника по изпълнително дело, безспорно е силно заинтересован от изхода
на делото, с оглед насочено от него принудително изпълнение към процесния
имот /видно от справка по имот от отдалечен достъп към Имотен регистър
на АВ/. Самият свидетел дава твърде противоречиви сведения, които не
кореспондират с доказателствената съвкупност по делото: „5-6 пъти съм му
давал колата си 2022-2023г., давал съм му пари да се грижи за леля си“ /Ц. М. е
починала август 2022г./, “една-две години е била в хосписа“ /Ц. М. е била в
хосписа три месеца и половина - от 28.04.2022 до 12.08.2022г./, “беше зимни
сезони… бях му предоставил моята кола, за да носи спешно хапчета в
Търговище“ /в гр. Търговище Ц. М. е била от края на април до средата на
август – пролетно-летен сезон/. Буди съмнение обстоятелството, че
свидетеля е предоставял постоянно средства на ответника, без да са връщани
и без документ, до натрупване на значителната сума от 80 000 лв., която
ответникът без възражения е оформил в документ “запис на заповед“ през
2016г. След този момент, кредиторът, противно на всяка житейска и правна
логика, е продължил да предоставя свои средства и имущество на длъжника
си, отново без надлежно оформени документи и без да са погасени
предходните задължения. Отделно, самият П. П. е уведомил кредитора си, че е
придобил имот от леля си, с което сам е насочил изпълнението.
Свидетелите К.И.В. и П. В.В. са семейство, като и двамата работят в Алфамед
Хоспис – дамата е административен ръководител, а съпругът й – помощник-
рехабилитатор. Безспорна е обвързаността им с облигационния договор,
сключен с ответника, с оглед финансовата зависимост на цялото им семейство
от дружеството Алфамед Хоспис, поради което съдът преценява показанията
им в съответствие с доказателствената съвкупност по делото. Св. К.В. сочи, че
потребителят е настанен в заведението за медицински грижи от П. П., който,
бидейки страна по договора, има възможност да определи кръга от хора,
допускани до потребителя, като единствен получава информация за нуждите
и състоянието на пациента, включително при летален изход. Свидетелите без
противоречие заявяват, че Ц. М. е била обездвижена от кръста надолу, но не
били засегнати мисловните и говорните функции – била изцяло с разсъдъка
си. Св. П. В., бидейки рехабилитатор, е имал непосредствен досег с
8
потребителите. Споделя, че често говорел с пациента, но на общи теми, никога
финанси и имущество, тъй като им било забранено. М. била борбена жена,
умолявала го да я заведе на ресторант, да я изведе, за да види хора.
Дейностите, организирани в заведението били под нейните възможности и не
отговаряли на интересите й. Въпреки това, посещавала понякога общите
помещения.
Съдът е задължил ответника да представи договора за настаняване в хоспис в
оригинал. Същият не е изпълнил това задължение, но съдът намира, че не
следва да изключва документа от доказателствената съвкупност, понеже не
следва неизправната страна да черпи права от неправомерното си поведение.
Допусната и приета от съда без възражения от страните графологична
експертиза, която съда изцяло кредитира, установява по безспорен начин, че
подписа, положен в графа “пациент“ и “съгласен“ на страница 3 от договора в
полета 3.12. и 3.13., съответстващи на лист 63 и 64 от делото, не е на лицето
Ц. М. М.. От тук следва извода, че потребителят не е бил съгласен и не е
заявил желание да бъде настанен в “Алфамед хоспис“ на 28.04.2022г., с оглед
установената по делото и твърдяна от двете страни възможност да движи
горните си крайници, както и да формира и обективира воля /пълномощно от
04.05.2022г./.
При анализа на събраните доказателства по делото, обсъдени в тяхната
съвкупност, се налага извода, че искът за разваляне поради неизпълнение на
договор за издръжка и гледане, е основателен.
Въпреки разпределената доказателствена тежест, ответника не ангажира
доказателства за полагани грижи в продължение на пет години преди
изповядане на сделката, обективирана в НА № *** на Нотариус № 378 НК,
вписан под Акт № *** на Службата по вписванията Разград. Първото и
единствено, безспорно установено действие по предоставяне на своеобразни
грижи, е именно настаняване на Ц. М. в заведението за болнични грижи.
Следва да се обърне внимание, че прехвърлителят не е длъжен да приеме
грижа, различна от лично осъществената от приобретателя чрез конкретни
действия, съобразени със състоянието на нуждаещия се. Липсата на положен
подпис върху договора за настаняване безспорно доказва липсата на съгласие
и неприемане от страна кредитора по процесния алеаторен договор на
предложеното от ответника изпълнение. Установи се, именно от свидетелите,
ангажирани от ответника, че същия неправомерно е ограничил достъпа на
близките роднини до прехвърлителя. П. П. е подписал договора в качеството
си на “законен представител“, което качество не е удостоверено по делото.
Доказа се, че Ц. М. е имала нравствени потребности, желания и хобита, които
не са задоволени – искала е да бъде сред обществото, да общува с близки да
нейния интелект хора, да чете, да задоволява необходимостта си от социални
контакти. Тези потребности са неглижирани и в значителна степен
принудително ограничени именно от ответника, въпреки поетото от него
облигационно задължение. Ц. М. е могла да взема решения, да формира воля,
но не е била в състояние самостоятелно да се придвижва, заявените от нея
желания не са уважени.
Отделно, следва да се обърне внимание, че не е спазено и предписаното в
епикризата от МБАЛ Разград лечение – да продължи лечение в
рехабилитационен стационар /какъвто не представлява хосписа/, както и да се
яви на преглед в болницата на дати 10.05.2022г. и 23.05.2022г. В
представеното медицинско досие от хосписа е видно, че е проведен консулт на
07.05.2022г., а от показанията на св. В. се установява, че потребителя не е
9
напускал заведението, освен за някакво болнично лечение в Търговище,
свързано с обработка на декубитални рани, за което не са представени
никакви данни и доказателства. Добрата грижа, дължима от ответника с оглед
здравните и социални нужди на прехвърлителката, е могла да бъде
предоставена чрез провеждане на рехабилитация в болничното отделение,
съгласно лекарското предписание, а в последствие и с домашни посещения на
рехабилитатор, доколкото се установи нуждата от социални контакти,
привързаността на Ц. М. към дома й /отказала е да се премести при племеника
си предходната година/ и жаждата й за развитие и поддържане на ума, която е
задоволявала с четенето на книги. Нежеланието й да бъде затворник в хосписа
е видно и от свидетелските показания на св. В. – “умоляваше ме да я заведа на
ресторант, да види хора“.
Не без значение е факта, че ответника е усвоил парични средства на Ц. М. в
значителен размер – 35015,38 лв. Банковите извлечения свидетелстват за
изтеглени на дата 05.05.2022г. от П. П. 27124,94 лв. от спестовна сметка,
5720,92 лв. от разплащателна сметка и пенсиите за месеците май, юни, юли и
август в общ размер на 2169,52 лв. Не следва да се неглижира и обогатяването
на ответника с придобития недвижим имот – апартамент, за който е
“уговорил“ продажна цена от 8000 лв., която, договаряйки сам със себе си, не
е предоставил на Ц. М., видно от отговора на въпрос, зададен на ответника по
реда на чл. 176 ГПК /стр. 252/ - оставил ги в каса, ведно със златните й накити,
като парите били използвани за лечението в хосписа.
За грижите, полагани за прехвърлителката в хосписа, са издадени 4 бр.
фактури /справка стр. 184/, на обща стойност 7372,28 лв., като само първите
две са платени доброволно и в срок от ответника – на 04.05.2022г. е превел
1054лв. и на 26.05.2022г. сумата 1800 лв. Останалите задължения е погасил
след съдебно решение, постановено по ГД 22/2023г. по описа на РС – Разград
/приобщено към доказателствената съвкупност/, с което е бил осъден да
заплати на “Алфамед хоспис“, представлявано от адв. Ц. И. /процесуален
представител на ответника/ непогасените задължения по издадени фактури.
Съдът не намира за доказани твърденията на ищците, че ответника е усвоил
25000 лв., движими вещи и други ценности директно от дома на
прехвърлителката, както и твърденията, че имотът бил отдаден под наем на
трети лица от П. П. и същия получавал наемната цена, без отчет на
собствениците.
С оглед на безспорно установените по делото факти, съдът намира, че
ответника е претендирал осигуряване на привидни грижи на
прехвърлителката, сключвайки договор с хосписа, против нейната воля и
изцяло с нейни лични средства, изтеглил е всички нейни спестявания и
наличности на 05.05.2022г., веднага след получаване на пълномощия за това –
04.05.2022г., разпоредил се е с имуществото й, увредил е интересите й и най-
вече – не е осигурил грижа и издръжка дори в минимален размер и обем.
С оглед на гореизложеното, съдът намира, че е налице пълно неизпълнение на
задължението на приобретателя по договора за издръжка и гледане, като в
резултат предаването на имота остава без основание (без причина). Това
неизпълнение е основание да се развали договорът. От сключването на
договора на 23.06.2022 г. до смъртта на прехвърлителката на 12.08.2022 г.
/месец и половина/, приобретателят-длъжник по същия не е изпълнявал
породените от договора задължения да гледа и издържа прехвърлителката и е
извършвал необходимото за задоволяване конкретните й потребности, нито
чрез полагане на личен труд, нито чрез проява на заинтересуваност за нуждите
10
й и осигуряване на тяхното задоволяване и грижи, нито чрез разходване на
лични средства. По този договор се дължи непрекъснато осъществяване на
престационни действия, каквито не се доказаха да са били извършвани.
Доколкото производство по оспорване на документ не е откривано, съдът не
дължи произнасяне по истинността на документа, обективиращ договор за
услуга, сключен с “Алфамед хоспис“ по отношение на потребителя Ц. М..
По разноските:
На осн. чл. 78 ГПК присъждане на разноски се дължи само за реално
извършените такива в рамките на съдебното производство. По отношение на
ищеца, в последното с.з. е представен списък по чл. 80 ГПК /лист 259/, видно
от който се претендира заплатено адвокатско възнаграждение за гражданското
производство в размер на 4750 лв. По делото е представено адвокатско
пълномощно, в което тримата ищци упълномощават процесуалния
представител, като е уговорено възнаграждение в размер на 4750 лв.,
плащането по което е извършено в брой. Списъкът включва и д.т. 509,69 лв.,
такса за обезпечителни мерки – 80 лв., д.т. за 4 бр. съдебни удостоверения – 20
лв., такса вписване на възбрана – 15 лв. и възнаграждение за вещо лице – 500
лв. За всички претендирани от ищците разноски са представени разходни
документи по делото. На осн. чл.78, ал.1 от ГПК ищецът има право да получи
от ответника сторените разноски, с оглед изхода на спора – в цялост.
По гореизложените съображения, Съдът:
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от И. В. М., ЕГН **********, Р. З. М., ЕГН
********** и Д. З. М., ЕГН **********, всички с адрес: с. Бяла, общ. Сливен,
*** срещу П. П. П., ЕГН ********** с адрес: гр.Разград, ***, с правно
основание чл. 26, ал. 2, пр. 2 ЗЗД, за прогласяване нищожност поради липса на
съгласие, на договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за
издръжка и гледане, сключен между П. П. П., ЕГН ********** с адрес:
гр.Разград, *** и Ц. М. М., ЕГН ********** /починала на 12.08.2022г./,
обективиран в нотариален акт № *** на Нотариус № 378 НК, вписан под Акт
№ *** на Службата по вписванията Разград, с който договор Ц. М. М., ЕГН
********** прехвърля собствеността върху следния имот: 419/3124 идеални
части от Поземлен имот с идентификатор 61710.505.2448 по КККР на град
Разград, последно изменение от 04.02.2021 г., целият с площ 3124 /три хиляди
сто двадесет и четири/ кв.м., трайно предназначение на територията:
Урбанизирана, начин на трайно ползване: Ниско застрояване /до 10м/,
предишен идентификатор: няма, номер по предходен план: 2448, при граници:
61710.505.47, 61710.505.7005, 61710.505.51, 61710.505.5196, 61710.505.52,
61710.505.2446, 61710.505.7004, 61710.505.53, 61710.505.2449, заедно с 1/2
идеална част от построената в него СГРАДА с идентификатор
61710.505.2448.1 с предназначение: Жилищна сграда - еднофамилна, брой
етажи: 2, със застроена площ от 70 кв.м., с избено помещение от 12 кв.м.,
срещу ЗАДЪЛЖЕНИЕТО на П. П. П. да поеме ГЛЕДАНЕТО и ИЗДРЪЖКАТА
на прехвърлителката Ц. М., като й осигури спокоен и нормален живот,
какъвто е водила до този момент, докато е жива, както и за благодарност за
полаганите до този момент, в продължение на 5 години грижи, като
неоснователен и недоказан.
РАЗВАЛЯ сключеният между П. П. П., ЕГН ********** с адрес: гр.Разград,
11
*** и Ц. М. М., ЕГН ********** /починала на 12.08.2022г./ договор за
прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане,
обективиран в нотариален акт № *** на Нотариус № 378 НК, вписан под Акт
№ *** на Службата по вписванията Разград, с който договор Ц. М. М., ЕГН
********** прехвърля собствеността върху следния имот: 419/3124 идеални
части от Поземлен имот с идентификатор 61710.505.2448 по КККР на град
Разград, общ. Разград, обл. Разград, последно изменение от 04.02.2021 г,.
целият с площ 3124 /три хиляди сто двадесет и четири/ кв.м., трайно
предназначение на територията: Урбанизирана, начин на трайно ползване:
Ниско застрояване /до 10м/, предишен идентификатор: няма, номер по
предходен план: 2448, при граници: 61710.505.47, 61710.505.7005,
61710.505.51, 61710.505.5196, 61710.505.52, 61710.505.2446, 61710.505.7004,
61710.505.53, 61710.505.2449, заедно с 1/2 идеална част от построената в него
СГРАДА с идентификатор 61710.505.2448.1 с предназначение: Жилищна
сграда - еднофамилна, брой етажи: 2, със застроена площ от 70 кв.м., с избено
помещение от 12 кв.м., срещу ЗАДЪЛЖЕНИЕТО на П. П. П. да поеме
ГЛЕДАНЕТО и ИЗДРЪЖКАТА на прехвърлителката Ц. М., като й осигури
спокоен и нормален живот, какъвто е водила до този момент, докато е жива,
както и за благодарност за полаганите до този момент, в продължение на 5
години грижи, поради неизпълнение, на осн. чл. 87, ал. 3 ЗЗД.
ОСЪЖДА П. П. П., ЕГН ********** с адрес: гр.Разград, *** да заплати на И.
В. М., ЕГН **********, Р. З. М., ЕГН ********** и Д. З. М., ЕГН **********,
всички с адрес: с. Бяла, общ. Сливен, *** СУМАТА от 5874,69 лв. /пет хиляди
осемстотин седемдесет и четири лева и шестдесет и девет стотинки/ сторени
по делото разноски.
Решението е постановено по предявени от И. В. М., ЕГН **********, Р. З. М.,
ЕГН ********** и Д. З. М., ЕГН **********, всички с адрес: с. Бяла, общ.
Сливен, ***, искове с правна квалификация чл. 26, ал. 2, пр. 2 ЗЗД и чл. 87, ал.
3 ЗЗД.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Разград в двуседмичен
срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Разград: _______________________
12