РЕШЕНИЕ
№ 280
гр. Пловдив, 28.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Анна Ив. Иванова
Членове:Иван Ал. Анастасов
Цвета Б. Борисова
при участието на секретаря Валентина П. Василева
като разгледа докладваното от Цвета Б. Борисова Въззивно гражданско дело
№ 20245300500276 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл.258 и следващите от ГПК.
Постъпила е въззивна жалба от ответника Л. С. Л. против Решение №
3241 от 12.07.2023г., постановено по гр. д. № 3083/2023г. по описа на Районен
съд Пловдив в частта му, с която размерът на издръжката, която ответникът
Л. С. Л. заплаща на непълнолетната си дъщеря - С. Л. Л., ЕГН ********** -
действаща лично и със съгласието на своята майка Д. М. Л., ЕГН **********
по силата на съдебно решение от 11.03.2014г. по гр.д. № 12773/2013г. на ПРС,
е увеличен от 100лв. на 400лв. месечно, считано от депозиране на исковата
молба пред съда – 28.02.2023г. занапред, до навършване на пълнолетие на
детето или настъпване на обстоятелства, водещи до изменение или
прекратяване на задължението за издръжка, ведно със законната лихва върху
всяка просрочена вноска от падежа до окончателното и изплащане.
Жалбоподателят счита, че в обжалваната си част, първоинстанционният акт е
необоснован по отношение на размера на постановената издръжка. Твърди, че
правните изводи на районния съд са неправилни. От въззивния съд се иска
обжалваното решение да бъде отменено в частта, с която размерът на
издръжката е увеличен за сумата над 250 лева до присъдените 400 лева.
Въззииваемата С. Л. Л. чрез адв.К.Г.-Г. заявява становище за
неоснователност на жалбата. Излагат се доводи за обоснованост,
законосъобразност и правилност на първоинстанционното решение. Сочи се,
1
че са взети предвид събраните по делото доказателства, възрастта и нуждите
на детето, както и възможностите на родителите. Искането към съда е за
потвърждаване на атакуваното решение и се претендират разноски.
Въззивната жалба е подадена в предвидения от закона срок от лице,
имащо право на жалба, срещу подлежащ на съдебен контрол акт, поради
което същата се явява процесуално допустима. Разгледана по същество,
същата е неоснователна по следните съображения:
Първоинстанционното решение е валидно и допустимо. Налице са
предпоставките за проверка на правилността на същото съгласно чл. 269, изр.
2 от ГПК, като се има предвид, че предмета на делото касае интересите на
дете, които съдът има служебното задължение да съблюдава, съгласно
приетото в Тълкувателно решение № 1/2013 г., постановено по тълкувателно
дело № 1/2013 г., ОСГТК.
Производството е образувано по иск с правно основание чл. 150 СК
от С. Л. Л. ЕГН ********** – действаща лично и със съгласието на своята
майка и законен представител Д. М. С. ЕГН **********, за увеличаване
размера на определената месечна издръжка, която ответникът – неин баща, й
заплаща съгласно Решение от 11.03.2014г., постановено по гр. д. 12773/2013г.
на ПРС – а именно от 100 лв. в размер на 450лв. месечно, платима най-късно
до 25-то число на всеки месец, считано от депозирането на исковата молба, до
настъпване на законни причини за нейното изменение или прекратяване,
ведно със законна лихва върху всяка просрочена вноска, до окончателното й
изплащане.
Ответникът оспорва иска и намира същият за неоснователен за
размера над 200 лева. Счита, че претендираната с исковата молба сума от 450
лева е за лични нужди на майката, а не за отглеждане на детето.
По делото безспорно се установява, че детето С. Л. е с родители Д. С.
и Л. Л.. По силата на съдебно решение от 11.03.2014г.,постановено по гр. д.
12773/2013г. на ПРС, бащата е осъден да заплаща на дъщеря си С. месечна
издръжка в размер на 100лв, считано от 01.01.2014г.
Към момента на депозиране на исковата молба се установява от
приобщеното уверение от 15.09.2022г, че непълнолетната С. Л. е ученичка в
11 А клас на СУ ,,**** за учебната 2022/2023г.,дневна форма на обучение. С
уверение от 01.12.2023г. се доказва, че С. Л. е 12-ти клас към настоящата
учебна 2023/2024г.
От изготвения социален доклад се установява, че родителите на
момичето по адекватен начин посрещат потребностите на дъщеря си, като
полагат необходимите грижи за отглеждането и възпитанието й. В интерес на
детето е да поддържа контакт и с двамата си родители. Издръжката на детето
2
следва да бъде съобразена с неговата възраст и потребности, за да гарантира
сигурност в ежедневието му.
От приобщената по делото справка за доходи се установява, че
ответникът Л. има регистриран осигурителен доход между 1983 лева и 2018
лева през 2023г, собственик е на недвижим имот – земя и сграда и МПС.
От приобщената справка от ,,ГРАО“ се установява ,че и двамата
родители нямат други ненавършили пълнолетие деца освен С. .
По делото са приети разписки за изпращани суми от ответника на
майката на детето му –Д. С., както следва – от 10 .03. 2023г. за сумата от 40лв.
, от 31. 03 .2023г. – за сумата от 60лв , от 23. 05. 2023г. – за сумата от 50лв.,от
16. 0.2 2023г .– за сумата от 70лв.
В хода на първоинстанционното производство е разпитан св. М.С.
/дядо по майчина линия на ищцата /. От показанията му се установява, че
бившите съпрузи имат две деца – С. и по-голям син, който е пълнолетен. И
двете деца живеят при майка си, като по-големият син вече работи. С. е
ученичка в специализирана паралелка ,,Реклама и графика“ и не посещава
спорт или допълнителни уроци. Свидетелят сочи, че майката осигурява на С.
джобни по 10лв. дневно, но и те не й достигат. Често на момичето се
закупуват дрехи и обувки, като предвид възрастта му, то се стреми за се
облича в крак с актуалното за момента, като са необходими и средствата за
излизанията с приятели. По думите на свидетеля през следващата учебна
година – тоест настоящата 2023/2024г. - на ищцата предстоят 4 държавни
зрелостни изпити, както и абитуриентски бал. Когато детето посещава баща
си в с.*****, той му закупува билета за връщане с влака, като му дава и по 10-
20лв. джобни. На отиване при бащата разходите по пътуването се поемат от
майката. Всички пособия за обучението на детето в специализирана
паралелка са скъпи. М.С. свидетелства, че ответникът извън трудовото си
правоотношение води групи по лека атлетика, но не знае какъв доход
реализира от това. От показанията става ясно, че бащата е водил С. на
почивки, че й давал пари извън задължението за издръжката от порядъка на
20лв.
Пред районния съд е разпитана и св.И.Т., която живее на съпружески
начала с ответника в къща в с. *****, близо до ***** - къщата са закупили
двамата. С. идвала на гости на баща си винаги, когато пожелае. Сочи, че
3
ответникът заплаща пътните да се върне до дома си, а когато си тръгва,
бащата й дава пари. Според Т. извън издръжката бащата е закупувал яке,
маратонки, дрехи, панталон, едно сако, а преди по-малко от месец – обувки.
Заедно са ходили на почивки, дори и извън България – в Румъния и Сърбия,
Македония. От разпита се установява, че ответникът и свидетелката изплащат
два кредита, които са теглили за закупуване на къщата и ремонтни дейности
по същата. Твърди, че освен парите за издръжка, бащата превежда на майката
и други средства за детето, най-вече за дрехи, маникюр. Последния месец
това се случило три пъти.
Настоящата инстанция няма причина да не кредитира изцяло
показанията на разпитаните свидетели.
Спорен между страните е размерът на издръжката, който следва да се
определи в съответствие с принципа, че всеки родител е длъжен, съобразно
своите възможности и материално състояние, да осигурява условия на живот,
необходими за развитието на детето. В тази насока въззивният съд приема
следното:
Съгласно чл. 143 от СК безусловно е задължението на родителите да
изплащат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца, независимо
дали са работоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си, като
същата се определя в съответствие с възможностите и материалното
състояние на родителя. При изменение на обстоятелствата, присъдената
издръжка може да бъде изменена. Изменение на обстоятелствата по смисъла
на разпоредбата на чл. 150 СК е налице при трайно съществено изменение на
нуждите на издържания, или трайна съществена промяна във възможностите
на задълженото лице.
Съдът намира, че в настоящия случай е изпълнена предпоставката да е
налице трайно съществено изменение на нуждите от издръжка. Налице са
няколко обстоятелства, които предпоставят изменената нужда, като най-
същественото от тях е промяната във възрастта на детето. Изминали са почти
10 години от определяне на предходния размер на издръжката, като за този
период от време, детето е пораснало до възрастта от 17 години (вече 18г.).
Това израстване е свързано със съществени промени в живота на младия
човек, обвързани както с физическата промяна в него – бързото му
израстване, предполагащо и нужда от повече средства за храна, облекло,
обувки, така и с навлизането в етап от живота му, в който същото следва да
прояви активност в интелектуален и образователен план, за да осигури
пълноценното си развитие – да завърши средното си образование, както и при
възможност за това, да положи усилия в други извънкласни дейности,
развиващи благоприятни личностни характеристики в младия човек.
Понастоящем детето е ученик в дванадесети клас. В началото на всяка учебна
година е необходимо закупуването на различни учебници, помагала, както и
устройства, лаптоп, принадлежности с оглед специализираната паралелка
4
,,Реклама и графика“. След завършване на 12-ти клас предстои абитуриентски
бал, което е нещо обичайно за децата на тази възраст. Не следва да се
пренебрегва и нуждата от повече почивка, последната от своя страна,
възприемана в различните и форми – както на отдих, така и на забавления и
социални контакти. Изложеното е придружено от съпътстващи фактори,
каквито са: увеличилия се размер на минималната работна заплата – служещ
като база за определяне на минималния размер на издръжката, но също и като
индекс за променящите се икономически реалности в държавата, а също и
наличието на значителна инфлация и поскъпване на множество битови услуги
в страната. Последното икономическо явление драстично и рязко нараства
през текущата година, поради което е адекватно предположението, че
заявените разходи за комунални услуги и прехрана на детето закономерно са
нараснали. От всичко изложено съдът прави логичния извод, че в настоящия
случай е налице промяна в обстоятелствата около първоначално присъдената
издръжка, и тази промяна е съществена и трайна, като предполага завишаване
на размера на същата.
Във връзка с наведените от ответника доводи за наличие на кредитни
задължения, които го възпрепятстват да изплаща поисканата издръжка,
настоящата инстанция счита, че всеки човек следва да направи преценка за
възможностите си по отношение поемането на такива задължения. Не се
възприема тезата, че погасяването им следва да е за сметка на издръжката на
детето, която е приоритетна. В допълнение, от събраните доказателства за
размера на месечното възнаграждение на бащата, не може да се направи
извод за невъзможност да се осигуряват 400 лв. за подрастващата С., което би
довело до недостоен начин на живот на родителя.
Безспорно по делото се установи, че освен задължението за издръжка,
бащата осигурява джобни и пътни на детето, води го на почивки и закупува
дрехи. Тези допълнителни разходи, които той е извършил, не следва да се
приспадат от дължимата занапред издръжка. От друга страна, така се доказва
възможността на ответника да плаща повече от първоначално определеното.
При тези обстоятелства първоинстанционният съд е приел, че
необходимите за посрещане нуждите на детето средства са в размер на 650
лева, от които ответникът следва да заплаща 400 лева месечно. Тези изводи
настоящата инстанция приема за напълно законосъобразни и съответстващи
на интересите на детето. Следва да се отбележи трайната съдебна практика,
съгласно която, родителят, който не полага непосредствени ежедневни грижи
за детето, следва да заплаща по-голяма част от тази издръжка. В този смисъл
справедливо е определена по-голямата сума от общо дължимата издръжка да
се поема от бащата на детето. Задължението за издръжка на родителите към
ненавършилите пълнолетие техни деца е безусловно. Ответникът е в
трудоспособна възраст, не се установява да има други непълнолетни
низходящи, освен ищеца, не се установява да страда от заболявания или да е с
намалена работоспособност. Съдът приема, че ответникът е в състояние да
реализира доходи, позволяващи му да заплаща за посрещане нуждите на
детето си издръжка в размер на 400 лева месечно. Поради изложеното,
5
въззивният съд приема, че обжалваното решение е законосъобразно и следва
да бъде потвърдено.
На въззиваемата страна следва да се присъдят сторените пред
настоящата инстанция разноски на основание чл.38, ал.2 ЗАдв. в размер на
500 лева – адвокатско възнаграждение.
По изложените съображения съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 3241 от 12.07.2023г., постановено по гр.
д. № 3083/2023г. по описа на Районен съд Пловдив, в частта, с която е
увеличен размерът на месечната издръжка, която ответникът Л. С. Л., ЕГН
********** заплаща на непълнолетната си дъщеря – С. Л. Л., ЕГН
********** – действаща лично и със съгласието на своята майка и законен
представител – Д. М. С., ЕГН **********, за разликата над 250 лева до 400
лева месечно, считано от депозиране на исковата молба пред съда –
28.02.2023г. занапред до навършване на пълнолетие от детето или настъпване
на обстоятелства, водещи до изменение или прекратяване на задължението за
издръжка, ведно със законна лихва върху всяка просрочена вноска от падежа
до окончателното изплащане.
В необжалваната част Решение № 3241 от 12.07.2023г., постановено по
гр. д. № 3083/2023г. по описа на Районен съд Пловдив, е влязло в сила.
ОСЪЖДА Л. С. Л., ЕГН ********** да заплати на С. Л. Л., ЕГН
********** сумата от 500 лева, представляващи адвокатско възнаграждение
за въззивното производство.
Решението не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6