№ 6696
гр. София, 05.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Д СЪСТАВ, в публично
заседание на осми ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Силвана Гълъбова
Членове:Георги Ст. Чехларов
Боян Г. Бояджиев
при участието на секретаря Илияна Ив. Коцева
като разгледа докладваното от Георги Ст. Чехларов Въззивно гражданско
дело № 20241100503962 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.
С решение № 20408/11.12.2023 г., постановено по гр.д. № 68018/2022 г.
на СРС, ГО, 68 състав, са отхвърлени предявените от „Е.М.” ЕООД, ЕИК
*******, против Б. С. Ш., ЕГН **********, обективно кумулативно
съединени установителни искове по чл. 422 ГПК във връзка с чл.415,ал.1 ГПК
във връзка с чл.79,ал.1,предл.1 ЗЗД във връзка с чл.240,ал.1 и ал.2 ЗЗД и
чл.86,ал.1 ЗЗД за установяване със сила на присъдено нещо, че ответницата
дължи на ищеца сумите: 1688,46 лв., представляващи частично претендирана
главница за периода от 14.04.2021г. до 14.12.2021г. по Договор за на
потребителски паричен кредит № 4045270/ 28.01.2020г. между
кредитополучателя С.П. Ш. и „У.К.Ф.” ЕАД, по който ответницата е
поръчител, вземанията по който са прехвърлени от дружеството- кредитор на
дружеството–ищец чрез сключен на 17.12.2021г. договор за продажба и
прехвърляне на вземания (цесия); 1 717,95 лв., представляващи частично
претендирана договорна лихва за период от 14.04.2021г. до 14.12.2021г., и
174,01 лв., представляващи мораторна лихва за период от 14.04.2021г. до
04.05.2022г.,заедно със законовата лихва върху главницата, считано от датата
на предявяването на заявлението по чл.410 ГПК- 05.05.2022г. до
окончателното й изплащане, за които суми е издадена заповед за изпълнение
по чл.410 ГПК по заповедното гр.д. № 23731/2022г. по описа на СРС,68
състав.
1
Срещу решението е постъпила въззивна жалба от ищеца в
първоинстанционното производство „Е.М.” ЕООД, ЕИК *******, в която са
изложени доводи за неправилност и необоснованост на постановеното
решение. Поддържа се, че погрешно първоинстанционният съд е приел, че не е
доказано сключването на процесния Договор за на потребителски паричен
кредит № 4045270/28.01.2020г. в изискуемата договорна форма, доколкото
договорът бил подписан от кредитополучателя, поръчителя и кредитора
„У.К.Ф.” ЕАД, действащ чрез своя кредитен посредник „УНИКРЕДИТ
БУЛБАНК“ АД. Въззивникът сочи, договорът е валиден, като „У.К.Ф.” ЕАД е
отпуснал на кредитополучателя процесната сума, като правото да възрази, че
има извършени действия без представителна власт принадлежи само на
лицето, от чието име действията са извършени. В жалбата се поддържа, че е
доказана основателността на предявените искове. Моли се за отмяна на
обжалваното решение и постановяване на друго, с което предявените искове
да бъдат уважени, като бъдат присъдени и сторените по делото разноски.
Въззиваемата Б. С. Ш. не е депозирала отговор на въззивната жалба.
Софийски градски съд, като прецени събраните по делото
доказателства и взе предвид доводите, наведени с въззивната жалба, за
наличието на пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на
насрещната страна, приема следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната
му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е валидно
и е допустимо. Не са допуснати нарушения на императивни материални
норми, за приложението на които въззивният съд е длъжен да следи служебно.
По доводите за неправилност на решението въззивният съд намира следното:
По делото е представен договор за потребителски паричен кредит № №
4045270/28.01.2020 г., по силата на който „У.К.Ф.“ ЕАД е отпуснал на
кредитополучателя С.П. Ш. потребителски кредит в размер от 25000 лв. и
такса в размер на 750 лв. за разглеждане на кредит, при посочена обща сума,
дължима от потребителя – 39768,1 лв., ГЛП – 9,99 % към момента на
сключване на договора, ГПР – 12,59 %, като кредитополучателят се е
задължил да върне предоставената му в заем сума в срок до 14.06.2028 г. на
101 анюитетни месечни вноски, считано от 14.02.2020 г., с размер на
месечната вноска от 393,74 лв. Задължението е кредитополучателя е
обезпечено с поръчителство от страна на Б. С. Ш.. В чл. 12, ал. 1 от Общите
условия страните са постигнали съгласие, че в случай на забава в плащанията
на дължимите суми, освен договорените лихви, дружеството има право да
получи от потребителя и поръчителя освен всички просрочени и неизплатени
месечни суми и обезщетение в размер на годишната законна лихва, разделена
2
на 360 дни за всеки ден на забава, изчислена върху просрочената главница.
Договорът е подписан от кредитополучателя С.П. Ш., поръчителя и ответник
по делото Б. С. Ш. и от представител на „УНИКРЕДИТ БУЛБАНК”АД – Б.
Н..
Въззивният съд намира основателни доводи на въззивника, че
неправилно първоинстанционният съд е приел, че не е налице валидно
сключен договор. Кредиторът „У.К.Ф.” ЕАД не е оспорил сключването на
договора и представителната власт на кредитния посредник, превел е сумата
по кредита и очевидно се позовава на действието на същия, т.е. потвърдил е
извършените действия от кредитния посредник, поради което и договорът е
произвел целените правни последици. Отделно от изложеното, съобразно
разрешението на т. 2 от ТР № 5/2014 на ОСГТК на ВКС, при липса на
потвърждаване, на недействителността може да се позове само лицето, от
името на което е сключен договорът – нещо, което в случая не е налице
/представителната власт на кредитния посредник не е оспорена дори от
ответника/.
Процесният договор е сключен в писмена форма, като същият, ведно с
приложимите общи условия са подписани на всяка страница за потребител и
поръчител.. Процесният договор има характеристиките на договор за
потребителски кредит по чл. 9 ЗПК и е действителен като сключен в
изискуемата от закона форма, като страните по него са постигнали съгласие по
съществените му елементи - размер на кредита, падеж и размер на месечните
погасителни вноски, срок на издължаването му. Процесният договор за кредит
е сключен при действието на Закона за потребителския кредит (обн. ДВ. бр.
18/05.03.2010 г.,), като в разпоредбите на чл. 10, ал. 1 и чл. 11, ал. 1- 2 ЗПК
изчерпателно са изброени задължителните реквизити на договора, а съобразно
чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията по чл. 10, ал. 1 и чл. 11, ал. 1, т.
7-12 и т. 20 и чл. 12, ал. 1, т. 7-9 ЗПК, договорът за потребителски кредит е
недействителен. Въззивният съд не констатира нарушения от кръга на
посочените, които да водят до недействителност на целия договор за кредит,
като твърденията на ответника за недействителност са бланкетни и не са
скрепени с конкретни фактически твърдения.
Съгласно приетата пред първоинстанционния съд и неоспорена от
страните СЧЕ, отпуснатият кредит в размер на 25000 лв. по договор за
потребителски паричен кредит № 4045270/28.01.2020 г. е бил предоставен,
респективно получен от кредитополучателя С.П. Ш. на 28.01.2020 г. по лична
банкова разплащателна сметка на кредитополучателя. Вещото лице е
установило, че не са постъпвали плащания по процесния договор за кредит по
сметка на „Е.М.“ ЕООД, като плащания са извършвани по сметка на „У.К.Ф.“
ЕАД по процесния договор за кредит по първите 15 месечни погасителни
вноски в общ размер на 5917,92 лв. – 2679,24 лв. платена главница за периода,
2999,47 лв. – платена договорна лихва, 20,46 лв. – платена лихва за забава,
228,75 лв.– платена застраховка. Експертизата е установила, че за процесния
период 14.04.2021 г.-14.12.2021 г. неплатената главница възлиза в размер на
3
1509,97 лв., неплатената договорна лихва за процесния период 14.04.2021 г. –
14.12.2021 г. е в размер от 1516,59 лв., а неплатената мораторна лихва за
процесния период 14.04.2021г. до 04.05.2022г. е в размер от 93,52 лв. Според
вещото лице счетоводството на ищеца е водено редовно като удържаните
суми за вноски по кредита съответстват на изчислените като дължими вноски
по кредита от експертизата. Въззивният съд намира, че експертизата е
изготвено компетентно в съответствие с представените по делото
доказателства и установява дължимите по договора за кредит суми.
Пред първоинстанционния съд е представен и приет индивидуален
договор за продажба и прехвърляне на вземания от 17.12.2021 г., по силата на
който „У.К.Ф.“ ЕАД е прехвърлил на „Е.М.“ ЕООД вземанията си по
процесния договор за потребителски паричен кредит № 4045270/28.01.2020 г.
В чл. 3.2. от договора за цесия страните по същия са уговорили, че цесионерът
се смята за изрично упълномощен за уведомяване на длъжниците, чиито
вземания се прехвърлят и се задължава сам са извърши уведомяването от
името и за сметка на цедента. Цедентът се задължава в срок от 7 дни от
подписване на договора за цесия да предостави на цесионера и изрично
писмено пълномощно за уведомяване на длъжниците по смисъла на чл. 99, ал.
3 ЗЗД. По делото е прието потвърждение до „Е.М.“ ЕООД за извършената
цесия на парични вземания на основание чл. 99 ЗЗД от „У.К.Ф.“ ЕАД. Прието
е и пълномощно от „У.К.Ф.“ ЕАД, с което цедентът е упълномощил „Е.М.“
ЕООД да уведомява съгласно чл. 99, ал. 3 ЗЗД от името на „У.К.Ф.“ ЕАД
всички длъжници по всички вземания, които дружеството е цедирало с
Индивидуален договор за продажба и прехвърляне на вземания от 17.12.2021
г. към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от 11.12.2020 г.,
които вземания са индивидуализирани в Приложение № 1 към Индивидуалния
договор, включително да преупълномощава трети лица, включително, но не
само адвокати и/или адвокатски дружества, с всички притежавани по
пълномощното права. С пълномощно от 01.02.2019 г. управителят на „Е.М.“
ЕООД е упълномощил „Адвокатско дружество - И.И Д.“ да уведомява всички
длъжници за прехвърляне на вземанията им на „Е.М.“ ЕООД, а от своя страна
адвокатското дружество е извършило изрично упълномощаване с тези права
на адвокати от дружеството, сред които и адвокат Ж.Д., с пълномощно изх. №
6216/21.10.2019 г., които пълномощни не са ограничени със срок и са имали
действие и след 18.02.2022 г.
Съгласно чл. 99, ал. 4 ЗЗД, за да може прехвърлянето на едно вземане да
бъде противопоставено на длъжника по същото са необходими две условия -
договор за прехвърляне на вземането и съобщаване за прехвърлянето от
първоначалния кредитор (цедента) на длъжника - чл. 99, ал. 3 ЗЗД. По силата
на принципа на свободата на договарянето няма пречка старият кредитор да
упълномощи новия кредитор да съобщи на длъжника за цесията, като такова
упълномощаване не противоречи на целта на разпоредбите на чл. 99, ал. 3 и
ал. 4 ЗЗД. Уведомлението до длъжника може да се осъществи и чрез
връчването на преписа от исковата молба, което обстоятелство се взима
4
предвид от съда на основание чл. 235, ал. 3 от ГПК. (така и Решение №
123/24.06.2009 г. по т. д. № 12/2009 г. на ВКС, ІІ т.о., Решение № 3/16.04.2014
г. по т. д. № 1711/2013 г. на ВКС, І т.о., Решение № 137 от 02.06.2015 г. по гр. д.
№ 5759/2014 г. на ВКС, ІІІ г.о., Решение № 156 от 30.11.2015 г. по т. д. №
2639/2014 г. на ВКС, ІІ т.о. и др.). С оглед изложеното съдът приема, че
въззивникът, в качеството на цесионер по договора за цесия, е надлежно
упълномощен да съобщи на длъжника по договора за кредит за прехвърлянето
на вземанията по последния.
Пред първоинстанционния съд е прието уведомление за извършена
цесия с изх. № 66010.02.2022 г. до Б. С. Ш., чрез адвокат Ж.Д., с което
ответникът се уведомява за извършената цесия с договор за продажба и
прехвърляне на вземания от 17.12.2021 г. , както и че вземането по договор за
потребителски паричен кредит № 4045270/28.01.2020 г., сключен с „У.К.Ф.“
ЕАД, е изкупено от „Е.М.“ ЕООД и считано от датата на получаване на
уведомлението кредитор по описаното парично вземане е „Е.М.“ ЕООД. По
делото е прието известие за доставяне, от което се установява, че
уведомлението за цесия като непотърсено не е получено от адресата. Ето защо
и въззивният съд намира, че ответникът не е бил надлежно уведомен за
извършената цесия от цесионера и ищец в настоящото производство „Е.М.“
ЕООД преди подаване на заявлението по чл.410 ГПК в съда. Същевременно
уведомлението до длъжника може да се осъществи и чрез връчването на
преписа от исковата молба, което обстоятелство се взима предвид от съда на
основание чл. 235, ал. 3 от ГПК. (така и Решение № 123/24.06.2009 г. по т. д.
№ 12/2009 г. на ВКС, ІІ т.о., Решение № 3/16.04.2014 г. по т. д. № 1711/2013 г.
на ВКС, І т.о., Решение № 137 от 02.06.2015 г. по гр. д. № 5759/2014 г. на ВКС,
ІІІ г.о., Решение № 156 от 30.11.2015 г. по т. д. № 2639/2014 г. на ВКС, ІІ т.о. и
др.). Ето защо и ответникът с получаването на препис от исковата молба е бил
редовно уведомен за извършената цесия, с оглед на което и ищецът се явява
активно материално-правно легитимиран като кредитор на процесните
вземания.
Както беше вече посочено, приетата СЧЕ е установила непогасени към
настоящия момент главница в размер от 1509,97 лв. за процесния период,
неплатената договорна лихва за процесния период 14.04.2021 г. – 14.12.2021 г.
в размер от 1516,59 лв., както и непогасена мораторна лихва за периода
14.04.2021г. до 04.05.2022г. в размер от 93,52 лв. Доколкото претендираните
вземания са с настъпил падеж,а ответникът следва да отговаря в качеството си
на поръчител /чл.138,ал.1 ЗЗД/, то предявените искове се явяват основателни
до посочените размери и неоснователни до пълните предявени размери.
С оглед частичното несъвпадане на изводите на двете инстанции,
решението на първоинстанционния съд следва да бъде отменено в частта, в
която са отхвърлени предявените искове за главница до размер от 1509,97 лв.,
неплатена договорна лихва в размер от 1516,59 лв., както и непогасена
5
мораторна лихва в размер от 93,52 лв., като исковете бъдат уважени в тази
част. В останалата част първоинстанционното решение следва да бъде
потвърдено.
По разноските:
С оглед изхода на спора, на въззивника следва да бъдат присъдени
разноски по заповедното производство в размер от 219,26 лв., по исковото
производство в размер от 404,9 лв. и за въззивното производство в размер от
50 лв.
Мотивиран от изложеното, Софийски градски съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 20408/11.12.2023 г., постановено по гр.д. №
68018/2022 г. на СРС, ГО, 68 състав, в частта, в която са отхвърлени
предявените от „Е.М.” ЕООД, ЕИК *******, против Б. С. Ш., ЕГН
**********, обективно кумулативно съединени установителни искове за
установяване със сила на присъдено нещо, че ответницата дължи на ищеца
сумите: 1509,97 лв., представляващи частично претендирана главница за
периода от 14.04.2021г. до 14.12.2021г. по Договор за потребителски паричен
кредит № 4045270/28.01.2020г. между кредитополучателя С.П. Ш. и „У.К.Ф.”
ЕАД, по който ответникът е поръчител, вземанията по който са прехвърлени
от дружеството- кредитор на дружеството–ищец чрез сключен на 17.12.2021г.
договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия); 1516,59 лв.,
представляващи частично претендирана договорна лихва за период от
14.04.2021г. до 14.12.2021г., и 93,52 лв., представляващи мораторна лихва за
период от 14.04.2021г. до 04.05.2022г.,заедно със законовата лихва върху
главницата, считано от датата на предявяването на заявлението по чл.410
ГПК- 05.05.2022г. до окончателното й изплащане, за които суми е издадена
заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 23731/2022г. по описа на
СРС,68 състав, и вместо него постановява:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че Б.
С. Ш., ЕГН **********, дължи на „Е.М.” ЕООД, ЕИК *******, по
предявените по реда на чл. 422, вр. чл. 415 ГПК кумулативно съединени
искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 9 ЗПК, вр. чл.138,ал.1 ЗЗД
вр. чл. 99 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД, сумата от 1509,97 лв., представляващи частично
претендирана главница за периода от 14.04.2021г. до 14.12.2021г. по Договор
за потребителски паричен кредит № 4045270/28.01.2020г. между
кредитополучателя С.П. Ш. и „У.К.Ф.” ЕАД, по който ответникът е поръчител,
вземанията по който са прехвърлени от дружеството- кредитор на
дружеството–ищец чрез сключен на 17.12.2021г. договор за продажба и
прехвърляне на вземания (цесия), ведно със законна та лихва от 05.05.2022 г.
до изплащане на вземането; 1516,59 лв., представляващи частично
6
претендирана договорна лихва за период от 14.04.2021г. до 14.12.2021г., и
93,52 лв., представляващи мораторна лихва за период от 14.04.2021г. до
04.05.2022г., , за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК
по ч.гр.д. № 23731/2022г. по описа на СРС,68 състав.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 20408/11.12.2023 г., постановено по гр.д.
№ 68018/2022 г. на СРС, ГО, 68 състав, в останалата част.
ОСЪЖДА Б. С. Ш., ЕГН **********, да заплати на основание
чл.78,ал.3 ГПК на „Е.М.” ЕООД, ЕИК *******, разноски по ч.гр.д. №
23731/2022г. по описа на СРС,68 състав, в размер от 219,26 лв., разноски за
първоинстанционното производство в размер от 404,9 лв., както и разноски за
въззивното производство в размер от 50 лв.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7