Решение по дело №760/2024 на Административен съд - Стара Загора

Производството е по реда на чл. 63 от ЗАНН във вр. с Глава Дванадесета, чл. 208 и сл. от АПК.

Образувано е по касационна жалба от „Европа транс 2001“ЕООД, чрез процесуалният си представител адв. Н. С. против Решение №261/17.07.2024 год., постановено по АНД №999/2024 год. на Районен съд Стара Загора. Излага доводи, че разпоредбата на чл.189ж ал. 1 от ЗДвП към момента на извършване на нарушението, не се прилага за нарушение по чл.179, ал.3б от същия закон, тъй като не е предвидено изрично издаване на ЕФ за деянието, осъществяващо този състав на административно нарушение. Оспорва се извода на съда, че фишът е издаден на датата на установяване на нарушението и че това не е датата на създаване и подписване на електронния фиш. Изложени са също така доводи, че решението е постановено в нарушение на материалния закон. Не се споделят мотивите за пълнота на обвинението, в частта за тол сегмента, като счита, че същият не е инвидуализиран в пълнота. Обвинението също така е неясно, като съдът не е обсъдил в пълнота изложените от тях съображения – не е било въведено каква е трябвало да бъде тол таксата, какво било конкретното изминато разстояние. Накърнено е правото на защита, тъй като в електронния фиш е посочено, че за ППС няма валидна маршрутна карата или валидна тол декларация за преминаването, като не било ясно коя хипотеза е приложима в случая. Изразява несъгласие с мотивите на съда относно приложимостта на чл.2, пар.7 от Регламент за изпълнение /ЕС/ 2020/204 на Комисията от 28.11.2019 год. Иска се съдът да отмени съдебното решение и бъде постановено решение, като бъде отменен обжалваният електронен фиш, както и се претендират направените по делото разноски.

Ответникът по касационната жалба Агенция „Пътна инфраструктура“, в представеният отговор на касационната жалба и в съдебно заседание, чрез процесуалният си представител юриск. С. – Гладийска оспорва същата и излага доводи за правилност на съдебното решение.

Окръжна прокуратура Стара Загора счита, че касационната жалба е неоснователна и съдебният акт следва да бъде оставен в сила.

Старозагорският административен съд, след като прецени допустимостта на жалбата и обсъди направените в нея оплаквания, събраните по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение съобразно разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 от АПК, намира за установено следното:

Касационната жалба е допустима като подадена в законоустановения срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от легитимирано лице, имащо право и интерес да обжалва съдебния акт - чл. 210, ал. 1 от АПК, и при спазване на изискванията на чл. 212 от АПК.

Разгледана по същество същата е неоснователна.

С обжалваното Решение №261/17.07.2024 год., постановено по АНД №999/2024 год., Районен съд Стара Загора е потвърдил електронен фиш №********** за налагане на имуществена санкция за нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл.10, ал.1 от Закона за пътищата на Агенция Пътна инфраструктура, с който на „Европа транс 2001“ЕООД, представлявано от управителя Е. Д. И., на основание чл.179, ал.3б във вр. чл.187а, ал.2, т.3 от Закона за движението по пътищата е наложена имуществена санкция в размер на 2 500.00 лева за нарушение по чл.102, ал.2 от Закона за движението по пътищата. В електронния фиш е посочено, че на 10.03.2023 год., в 07:04 часа е установено нарушение с ППС влекач Д. Х. 460 ФТ с рег. №[рег. номер], с технически допустима максимална маса 20 500, брой оси 2, екологична категория на ППС ЕВРО 6С, в състав с ремарке с общ брой оси 5, с обща техническа допустима максимална маса на състава 44 000, в община Стара Загора, за движение по път I–5 км. 239+292 с посока намаляващ километър, включен в обхвата на платената пътна мрежа, като за посоченото ППС изцяло не е заплатена дължимата пътна такса по чл.10, ал.1, т.2 от Закона за пътищата, тъй като за ППС няма валидна маршрутна валидна карта или валидна тол декларация за преминаването. Нарушението е установено с устройство №20812, представляващо елемент от електронната система за събиране на пътни такси по чл.10, ал.1 от ЗП, намиращо се на път I – 5 км. 239+292. Собственик, на когото е регистрирано ППС е „Европа транс 2001“ЕООД. За да потвърди електронния фиш въззивният съд установил, че е налице безспорна установеност на административното нарушение, електронния фиш е издаден в сроковете по чл.34 от ЗАНН. Изложил е доводите за приложението на чл.189ж, ал.1 от ЗДвП ва конкретния случай, както и липсата на предпоставките за изтекла погасителна давност. Отхвърлил е възражението за непълнота при описанието на нарушението, както и кое точно законово изискване е нарушено. Не са представени доказателства за извършване на дължимото плащане, което е в тежест на наказаното юридическо лице. Несъстоятелно било и възражението, че в този момент поддържаната от АПИ електронна система за събиране на ТОЛ такси била в неизправност. Изложени са също така и доводи по повод твърдението на касатора за приложението на принципа на пропорционалност при налагането на административното наказание, визиран в чл.9а от Директива 1999/62/ЕО на Европейския парламент и на съвета от 17 юни 1999 год. Изложил е доводи също така и за липсата на предпоставките за приложение на чл.28 от ЗАНН. С оглед гореизложеното е направен извод, че атакуваният електронен фиш следва да бъде потвърден.

Така постановеното решение е правилно.

Настоящата касационна инстанция споделя извода на Районен съд Стара Загора, че извършеното нарушение е установено по безспорен начин. Правилно въззивният съд е извършил преценка на събраните по делото доказателства, от които се налага извод, че не е заплатена пътна такса по чл.10, ал. 1 от ЗП според категорията на пътното превозно средство. Между страните липсва спор, че се дължи заплащане на пътна такса според категорията на ППС и по силата на чл.10, ал.1 от ЗП, както и че собствеността на ППС е на „Европа транс 2001“ЕООД.

Административнонаказателната отговорност на „Европа транс 2001“ЕООД е ангажирана за нарушение на чл.179, ал. 3б от ЗДвП, предвиждаща водач, който управлява пътно превозно средство по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, за което е дължима, но не е заплатена такса по чл.10, ал.1, т.1 от Закона за пътищата, да се наказва с глоба в размер на 2 500.00 лв. Съгласно чл.187а, ал.2, т.3 от същия закон, ако собственикът на пътното превозно средство е юридическо лице или едноличен търговец, за допускане движението на пътното превозно средство, без да са изпълнени задълженията по установяване размера и заплащане на съответната такса по чл.10, ал.1 от Закона за пътищата, на собственика се налага имуществена санкция в размер 2 500.00 лв. Съгласно чл.167а, ал.3 от ЗДвП, електронната система за събиране на пътни такси по чл.10, ал.1 от Закона за пътищата създава доклади за всяко установено нарушение по чл.179, ал.3 - 3в, към които автоматично се прилагат статични изображения във вид на снимков материал и/или динамични изображения - видеозаписи. Докладите, заедно с приложените към тях статични изображения във вид на снимков материал и/или динамични изображения - видеозаписи, представляват доказателства за отразените в тях обстоятелства относно пътното превозно средство, неговата табела с регистрационен номер, датата, часа и мястото на движение по участък от път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, и местонахождението на техническото средство - част от системата.

В нормата на чл.189ж, ал.1 от ЗДвП е предвидено, че при нарушение по чл.179, ал.3, установено и заснето от електронната система по чл.167а, ал.3, може да се издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане на глоба или имуществена санкция в размер, определен за съответното нарушение. Електронният фиш съдържа данни за: мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на пътното превозно средство, собственика или вписания ползвател, описание на нарушението, нарушените разпоредби, възможността за заплащане на таксата по чл.10, ал.2 от Закона за пътищата, размера на глобата, срока и начините за доброволното й заплащане – ал.2. Образецът на електронния фиш се утвърждава от управителния съвет на Агенция „Пътна инфраструктура“.

По въпроса за правната допустимост да се налага наказанието по чл.179, ал.3б от ЗДвП посредством електронен фиш следва да се съобразят разпоредбите, които предвиждат реализиране на отговорността за нарушенията по чл.179, ал. 3 –ал. 3в от ЗДвП, като предложеното от ответника по касация тълкуване на чл. 189ж ал. 1 от ЗДвП не може да бъде споделено. Съгласно §21б от ПЗР към ЗИД ЗДвП ДВ бр. 60 в сила от 16.08.2019 год. разпоредбите на чл.187а и на чл. 189е от ЗДвП се прилагат съответно като в първата от тях изрично е посочено, че при установяване на нарушения по чл.179, ал. 3-3б в отсъствие на нарушителя се счита, че ППС е управлявано от неговия собственик. Нарушението е установено в отсъствие на нарушителя, когато е съставен Електронен фиш въз основа на данните, постъпили в системата по чл.167а ал.3 от ЗДвП от използвани технически средства и системи. Следователно разпоредбата на чл.189ж ал. 1 от ЗДвП в редакцията й към момента на извършване на нарушението и на издаване на ЕФ не е основание да се приеме, че за нарушението по чл.179 ал-3б от ЗДвП не се прилага чл.187а от същия закон, по силата на която разпоредба се следва реда по чл.189ж ал.2 и сл. от ЗДвП.

С оглед тази нормативна регламентация касационният съдебен състав счита, че не са налице наведените касационни оплаквания.

Според мотивите на Тълкувателно решение №1 от 26.02.2014 год. на ВАС по тълкувателно дело №1/2013 год., електронният фиш се приравнява едновременно към АУАН и НП, но само по отношение на правното му действие, не и по форма, съдържание, реквизити и процедура по издаване, т.е. изискванията за съдържание, регламентирани в ЗАНН, са неприложими. Следователно задължителни са само посочените в чл.189ж, ал.1 от ЗДвП реквизити, а в процесния електронен фиш те безспорно се съдържат. Нарушението е достатъчно ясно описано - за процесното ППС, при регистрирането му на 10.03.2023 год., в 07:04 часа с елемент от електронната система за събиране на пътни такси /устройство №20812/ на посочен пътен участък с конкретни параметри /по път I – 5 км. 239+292 с посока намаляващ километър/ не е била заплатена пътна такса по чл.10, ал.1 от ЗП според категорията на ППС. Ето защо не посочването на размера на дължимата пътна такса не е част от съдържанието на електронния фиш от една страна, а от друга страна този размер не е определящ за размера на наложената имуществена санкция. В този ход на мисли, неоснователни са и касационните оплаквания, че е нарушено правото на защита на наказаното лице, тъй като не е ясно какво следва да докаже – какъв размер на заплатената ТОЛ такса. По делото не са представени каквито и да е било доказателства за заплащането на каквато и да е била такса от страна на касатора за процесното ППС в конкретния ден. Ето защо изследването на това обстоятелство би било наложително ако се твърди от страна на наказаното лице заплащането на такава такса за движението на посоченото ППС. Спазени всички законови изисквания за съдържание и от използваната формулировка не възниква съмнение за какво деяние се търси отговорност от собственика на ППС. С разпоредбата на чл.179, ал.3б от ЗДвП се предвижда наказание за собственик на пътно превозно средство от категорията по чл.10б, ал.3 от Закона за пътищата, за което изцяло или частично не е заплатена дължимата такса по чл.10, ал.1, т.2 от Закона за пътищата, включително в резултат на невярно декларирани данни, посочени в чл.10б, ал.1 от Закона за пътищата, се наказва с глоба, като се предвижда и че глобата се налага на вписания ползвател на пътното превозното средство, ако има такъв. Ако собственикът или вписаният ползвател е юридическо лице е предвидено като санкция да се налага имуществена санкция. Тази разпоредба се допълва от текста на чл.187а, според който при установяване на нарушения по чл.179, ал.3-3б от ЗДвП в отсъствие на нарушителя - каквото е процесното, се счита, че пътното превозното средство е управлявано от собственика му.

Електронен фиш №********** е издаден от компетентен орган, тъй като разпоредбата на чл.10, ал.10 от ЗП, посочва, че Агенция „Пътна инфраструктура“ осъществява правомощията на държавата във връзка със събирането на пътните такси и функциите на лице, събиращо пътни такси, както и по управлението на смесената система за таксуване на различните категории пътни превозни средства на база време и на база изминато разстояние, както и дейността по практическото прилагане, въвеждането, функционирането и контрола на системата за събиране на пътните такси. При изпълнение на своите правомощия по чл.10, ал.10 от ЗП Агенция Пътна инфраструктура е установила, като е и заснето от електронната система по чл.167а, ал.3 от ЗП, нарушение по чл.179, ал.3 – 3б, поради което може да бъде издаван електронен фиш в отсъствието на контролен орган за налагане на съответното наказание в размер, определен за съответното нарушение - чл. 189ж, ал. 1 ЗДвП. В настоящия случай, след като не е налице подадена ТД за пътния участък от страна на собственика, то за съответното ППС следва да се приеме, че не е била заплатена дължимата пътна такса. Заплащането на винетка е положителен факт от обективната действителност, като тежестта на доказване е за лицето което го твърди, в случая касатора. В хода на съдебното производство не са представени доказателства, от които да се направи категоричен обоснован извод, че на посочената в електронния фиш дата, процесното МПС е било със заплатена ТОЛ такса по реда на Закона за пътищата. При това положение, обоснован и съответен на материалния закон е изводът на наказващия орган за извършено административно нарушение на чл.102, ал.2 от ЗДвП. Нарушението е описано достатъчно ясно в санкционния акт и по начин, по който наказаното лице може да разбере за какво е ангажирана административнонаказателната отговорност, поради което не е нарушено правото му на защита. Налице е осъществен състава на административното нарушение и същото е безспорно доказано. Правният анализ на законовия текст на чл.187а, ал.2, т.3 от ЗДвП по недвусмислен и еднозначен начин разпорежда на административния орган при установяване на нарушение от вида посочен в диспозицията на правната норма, да бъде наложена императивно определената санкция. В тази хипотеза, законодателят не е предоставил на санкциониращия орган възможност да избира измежду различни видове и размери на законово предвидени санкции, а е определил конкретно наказание – имуществена санкция в размер на 2 500.00 лева.

По тези съображения решението на Районен съд Стара Загора като правилно следва да се остави в сила, а на ответника по касация следва да бъдат присъдени направените пред касационната инстанция разноски от 80.00 лева за юрисконсултско възнаграждение.

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА Решение №261 от 17.07.2024 год., постановено по АНД №999/2024 год. по описа на Районен съд – Стара Загора.

ОСЪЖДА „Европа транс 2001“ЕООД, представлявано от управителя Е. Д. И. да заплати на Агенция Пътна инфраструктура – София сумата от 80.00 /осемдесет/ лв., представляващи юрисконсултско възнаграждение .

Решението не подлежи на обжалване и/или протестиране.