Р Е Ш
Е Н И Е
№ 260559
гр.Бургас, 09.12.2020 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
БУРГАСКИ РАЙОНЕН СЪД, 53-ти наказателен
състав, в публично заседание на десети ноември две хиляди и двадесета година в
състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МАРИНА
МАВРОДИЕВА
при участието на секретаря Калина Събева, като разгледа
НАХД № 1646 по описа на БРС за 2020г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е
образувано по повод жалба на Я.Ц.Ч. ЕГН ********** със съдебен адрес *** адв. В.С.
против Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с
автоматизирано техническо средство, серия К № 3167887 на ОД МВР Бургас, с който
на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал.1, т.4 от Закон за
движение по пътищата /ЗДвП/ на Я.Ц.Ч. ЕГН ********** е наложено административно
наказание „глоба” в размер на 400 лв. лева за нарушение по чл.21,
ал.2, вр. чл.21, ал.1 от ЗДвП.
В депозираната до съда
жалба моли обжалвания електронен фиш да бъде отменен като незаконосъобразен. Сочи,
че в случая е използвано мобилно техническо средство позиционирано в лек
автомобил, а не чрез стационарно, което било недопустимо. Намира, че не е
достатъчно индивидуализирано мястото на нарушението и липсвала снимка. ЕФ не
отговарял на изискванията за съдържание на индивидуален административен акт –
липсвал подпис на лицето, което го издало, не била спазена формата на ИАА.
Липсващата снимка на нарушението намира, че съществено засяга правото му на
защита. Моли за отмяна на ЕФ, а в случая че се намери, че е налице нарушение,
да се приложи чл. 28 ЗАНН. Претендира и разноски.
В съдебно заседание се
представлява от адв. С., която поддържа жалбата.
За
Административнонаказващия орган, редовно призован, не се явява представител,
депозирано е становище, с което жалбата се намира за неоснователна, прави
възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Претендират се
разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Електронният
фиш е връчен на жалбоподателя съгласно обратна разписка на 08.04.2020г.,
жалбата е подадена на 16.04.2020г. поради което е депозирана в преклузивния
четиринадесетдневен срок, срещу подлежащ на обжалване акт, от легитимирано лице
и е процесуално допустима.
На
жалбоподателя Я.Ц.Ч. е издаден Електронен фиш за налагане на административно
наказание „глоба” за това, че на 16.11.2019 г. в 13,20 ч. в гр.
Бургас, ПП I-9, км. 236+800 до
автосервиз Ситроен в посока към ПВ Север при въведено ограничение на скоростта
с пътен знак В-26 за движение в населено място до 60 км/ч отчетен толеранс – 3
км/ч на измерената скорост, с МПС Мерцедес Ц220 Т ЦДИ лек автомобил рег.номер *******
е извършено нарушение на скорост, установено и заснето с автоматизирано
техническо средство № TFR1-M 644 - разрешена скорост 60 км./ч,
установена скорост 92 км./ ч и превишена скорост 32 км./ч. МПС с рег. № ******* е собственост на жалбоподателя.
На
жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба” в размер на 400
лева на основание чл. 189, ал.4, вр. чл. 182, ал.1, т.4 от ЗДвП за
нарушение на чл.21, ал.2, вр. чл.21, ал.1 от ЗДвП. Жалбоподателят не е
посочил лице, което да е било водач на МПС.
Изложената
фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по
делото доказателства.
Съдът
при служебната проверка констатира, че обжалваният електронен фиш съдържа
реквизитите по чл.189, ал.4 от ЗДвП –посочени са
данните за териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на
чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точният час на
извършване на нарушението, регистрационният номер на моторното превозно
средство, собственикът, на когото е регистрирано превозното средство, описание
на нарушението, нарушените разпоредби, размерът на глобата, срокът, сметката
или мястото на доброволното й заплащане.
Сред
посочените реквизити няма изискване фишът да е датиран, да съдържа имена, адрес
и подпис на издателя, нито се изисква посочване пред кого и в какъв срок може
да се обжалва. С изпълване на съдържанието на електронния фиш,
съгласно предвидените изисквания за неговата форма по смисъла на чл. 189, ал.4 от ЗДП, същият вече е
административен акт, годен да породи съответните правни последици. Ето защо са
неоснователни възраженията на жалбоподателя в тази насока.
Електронният
фиш правилно е издаден по отношение на жалбоподателя като собственик на
процесното МПС, доколкото от данните по делото не се установява последният да
се е възползвал от възможността по чл. 189, ал. 5 от ЗДвП.
В
случая е налице административно нарушение, установено с мобилно автоматизирано
техническо средство, като в електронния фиш са описани всички негови
съставомерни признаци, приложен е и снимков материал. Неоснователно е
възражението, че липсва снимка, тъй като към преписката е представена снимка, която
е в достатъчна степен ясна, за да се види вида на автомобила, неговият
регистрационен номер, посоката на движение, поради което не е основателно
възражението, че е нарушено правото на защита.
Неоснователни
са възраженията, че електронният фиш бил връчен четири месеца след неговото
съставяне и с това е нарушена защитата. С това действие не е нарушено правото
на защита на жалбоподателя, ЕФ подлежи на обжалване пред Районен съд в
четиринадесет дневен срок от връчването му, от което право се е възползвал
жалбоподателя. В закона не е предвиден срок, в който следва да се връчи ЕФ. От
значение би било евентуално дали не е изтекла давност и дали са спазени
сроковете по чл. 34 ЗАНН. По силата на препращащата норма на чл. 11 от ЗАНН за
връчването на електронния фиш тече обикновена тригодишна давност по чл. 80, ал.
1, т. 5 от НК и абсолютна погасителна давност в размер на 4 години и половина
на основание чл. 81, ал. 3 от НК (арг. от Решение № 618 от 9.06.2020 г. на АдмС
- Бургас по к. а. н. д. № 330/2020 г.; Решение № 818 от 11.04.2019 г. по к.
адм. н. д. № 418 / 2019 г. на XXVI състав на Административен съд – Пловдив;
Решение № 230 от 06.02.2018 г. по адм. д. № 3451 / 2017 г. на XVI състав на
Административен съд - Пловдив). В случая тези срокове изобщо не може да се
говори, че са изтекли и не е налице нарушаване на правото на защита на
жалбоподателя.
На
следващо място техническото средство е от одобрен тип за измерване
съгласно Удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 10.02.4835 със
срок на валидност до 24.02.2020 г. По делото е приложен и Протокол № 1-5-19 за
проверка на мобилна система за видеоконтрол, съгласно който № TFR1-M 644 съответства на одобрения
тип.
Предвид
посоченото съответствие следва да се приеме, че скоростта, с която се е движил
автомобила е 92 км/ч.
Представен
е Протокол изготвен съгласно чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015г.,
в който е посочено използваното техническо средство № TFR1-M 644, датата и часа на използване,
мястото на поставяне ПП I-9, км. 236+800 до автосервиз Ситроен в посока към
ПВ Север, посочено е въведеното ограничение на скоростта от 60 км/ч. Съдът
намира, че са спазени всички изисквания и няма неяснота относно мястото на
извършване на нарушението. Изискана и представена по делото е схема от Община
Бургас за организацията на движението на пътя и поставените пътни знаци, от
която е видно поставеното ограничение на скоростта със знак В-26 от 60 км/ч.
Според
съда не е основателно възражението, че нарушенията могат да се установяват само
със стационарно техническо средство и не може да се издаде ЕФ при използване на
мобилна система. Действително в този
смисъл е Тълкувателно решение № 1 на Общото събрание на колегиите на ВАС от
26.02.2014 г. по тълкувателно дело № 1/2013 г., което обаче е постановено при
действащата към него момент нормативна уредба /26.02.2014 г./. След тази дата
законодателят предвиди изменения в ЗДвП, така и приемането на нормативна уредба
относно условията и редът за използване на автоматизирани технически средства и
системи (АТСС) за контрол на правилата за движение по пътищата - Наредба
№ 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за използване на
автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за
движение по пътищата. Същата влиза в сила от 23.05.2015 г. и допуска
установяването на превишението на скоростта да се установява не само със
стационарни технически средства. От 2015 г. /ДВ бр. 19/2015 г. / е дадена и
легалната дефиниция на понятието автоматизирани технически средства - § 6, т. 65 от ДР на ЗДвП, които могат да
бъдат два вида – стационарни и мобилни. Предвид посоченото съдът намира, че към
датата на осъществяване на административното нарушение не са налице законови
пречки, нарушението да бъде установено с автоматизирано техническо средство,
което не е задължително да бъде стационарно (в този смисъл Решение от 6.08.2020
г. на АдмС - Стара Загора по к. а. н. д. № 176/2020 г.)
По
тези съображения съдът намира, че са спазени изискванията за издаване на ЕФ,
нарушението е установено от събраните по делото доказателства.
Правилно
е посочена нарушената разпоредба. Съгласно чл. 21, ал. 2 ЗДвП когато стойността
на скоростта, която не трябва да се превишава, е различна от посочената в ал. 1, това се сигнализира с пътен знак. Правилно
нарушението е квалифицирано под материалната норма на чл.21 ал.2, вр. ал.1 от ЗДвП, като нарушението е ясно и точно описано. Направената правна
връзка с ал.1 на чл.21 от ЗДвП е за да обуслови, че в случая скоростта от 60 км/ч,
въведена с пътен знак В26 ("Забранено е движение със скорост,
по-висока от означената") и е различна от така посочените в ал.1 на същия
член на закона ( в този смисъл Решение №
1056 от 6.08.2020 г. на АдмС - Бургас по к. а. н. д. № 1060/2020 г.). В самата
алинея 2 на чл.21 от ЗДвП, видно от съдържанието й, е извършено препращане към
ал.1 на същата разпоредба и квалификацията е правилна.
Посочената
санкционна норма, а именно чл.182, ал.1 т.4 от ЗДвП, предвижда, че
за превишаване на разрешената скорост, в населено място от 31 до 40 km/h се
наказва с глоба 400 лв. Правилно на жалбоподателя е било наложено
административно наказание по вид и размер, а именно глоба във фиксиран размер
от 400 лева за така установеното нарушение, който размер не подлежи на ревизиране
от страна на съда.
Ето
защо, от целия доказателствен материал, кредитиран от съда, безспорно
се установява вмененото на жалбоподателя нарушение, при спазена процедура по
неговото установяване и законосъобразното съставяне на процесния електронен
фиш.
Предвид
горепосоченото, съдът счита, че обжалваният ЕФ следва да бъде потвърден като
правилен и законосъобразен.
Съдът
на основание чл. 63, ал. 3 ЗАНН дължи произнасяне по разноските. В случая право
на разноски има само АНО, поради което следва да се присъди възнаграждение за
юрисконсулт. На основание чл.63, ал.5 от ЗАНН вр. чл.37, ал.1 от ЗПП
вр. чл.27е от Наредбата за заплащането на правната помощ, в полза на
административнонаказващия орган следва да бъде присъдено юрисконсултско
възнаграждение в размер на 80 лева, чийто размер бе определен от съда
съобразявайки фактическата и правна сложност на делото.
Предвид гореизложеното и
на основание и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, Бургаският районен съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано
техническо средство, серия К № 3167887 на ОД МВР Бургас, с който на
основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал.1, т.4 от Закон за
движение по пътищата /ЗДвП/ на Я.Ц.Ч. ЕГН ********** е наложено административно
наказание „глоба” в размер на 400 лева за нарушение на чл.21, ал.2,
вр. чл.21, ал.1 от ЗДвП.
ОСЪЖДА
Я.Ц.Ч. ЕГН ********** да заплати в полза на ОД МВР Бургас сумата в размер на 80
/осемдесет/ лева за юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд – гр.Бургас в
14-дневен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕПИС
от решението да се изпрати на страните на посочените по делото адреси.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/
Вярно
с оригинала: /п/
КС