№ 4425
гр. София, 08.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-В СЪСТАВ, в публично
заседание на единадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Пепа Маринова-Тонева
Членове:Василена Дранчовска
Цветомир М. Минчев
при участието на секретаря Юлиана Ив. Шулева
като разгледа докладваното от Пепа Маринова-Тонева Въззивно гражданско
дело № 20241100500318 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.
С решение № 16351 от 11.10.2023 г. по гр.д. № 21848/2023 г. Софийски
районен съд, 46 състав осъдил „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО
ДРУЖЕСТВО ДАЛЛБОГГ: ЖИВОТ И ЗДРАВЕ“ АД, ЕИК *********, да
заплати на „ЗАД АЛИАНЦ БЪЛГАРИЯ“ АД, ЕИК *********, на основание
чл. 411 КЗ и чл. 86 ЗЗД сумата 4 646.73 лева, представляващи остатък от
изплатено застрахователно обезщетение за имуществени вреди в размер на 4
631.73 лева и обичайни (ликвидационни) разноски в размер на 15 лева по щета
№ 0304/22/777/500079 за ПТП, състояло се на 12.03.2022 г. около 7:40 часа в с.
Янковци, област Габрово, при което е увреден застрахован при ищеца
автомобил „Фолксваген“, модел „Тигуан“ с рег. № **** по вина на водач на
автомобил, който е имал валидна застраховка „Гражданска отговорност“ при
ответника, ведно със законната лихва за забава за периода от 08.07.2022 г. до
датата на предявяване на исковата молба на 26.04.2023 г. в размер на 399.45
лева, както и законна лихва от датата на исковата молба (26.04.2023 г.) до
окончателното изплащане на сумата, като отхвърлил иска за главница над
уважения размер от 4 646.73 лева до пълния предявен размер от 5 645.67 лева,
1
и иска за мораторна лихва над уважения размер от 399.34 лева до пълния
предявен размер от 485.33 лева. Съобразно изхода на спора и правилата на чл.
78, ал. 1 и ал. 3 ГПК са разпределени разноските по делото.
Срещу решението е подадена въззивна жалба от ответника
„ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО ДАЛЛБОГГ: ЖИВОТ
И ЗДРАВЕ“ АД, който го обжалва в частите, с които исковете са уважени, с
оплаквания за неправилност – неправилно приложение на материалния закон
и необоснованост. От събраните доказателства останал неизяснен механизмът
на застрахователното събитие. От разпита на свидетелите и заключението на
САТЕ не било изяснено при какви обстоятелства е бил предотвратим ударът за
водача на л.а. „Фолксваген“, модел „Тигуан“ с рег. № ****, т.е. заключението
било разгледано едностранно и в полза на насрещната страна. Доколкото този
спорен въпрос бил пренебрегнат, съдът разполагал с обективна възможност да
постанови назначаването на допълнителна САТЕ, която да анализира
подробно процесния случай и да „наблегне обстойно в дълбочина“ върху 11-та
задача. Поради това моли съда да отмени първоинстанционното решение в
обжалваните части и вместо това постанови друго, с което да отхвърли изцяло
предявените искове. Претендира разноски, вкл. юрисконсултско
възнаграждение, като за тези във въззивното производство представя списък
по чл. 80 ГПК. Прави евентуално възражение за прекомерност по смисъла на
чл. 78, ал. 5 ГПК на претендирано от насрещната страна адвокатско
възнаграждение, в случай че същото надвишава минималния размер по
Наредба № 1/2004 г. на ВАС.
Въззиваемата страна „ЗАД АЛИАНЦ БЪЛГАРИЯ“ АД с отговор по реда
на чл. 263, ал. 1 ГПК оспорва жалбата и моли съда да потвърди решението в
обжалваните части като правилно. Претендира разноски за въззивното
производство съгласно списък по чл. 80 ГПК.
Въззивната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна
страна, в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен
акт.
За да се произнесе по основателността на жалбата, Софийски градски
съд като въззивна инстанция обсъди събраните по делото доказателства
съобразно чл. 235, ал. 2 и 3 и чл. 12 ГПК, във връзка с изтъкнатите доводи, при
което намира за установено следното:
2
С исковата молба първоинстанционният съд е бил сезиран с обективно
кумулативно съединени осъдителни искове:
– с правно основание чл. 411 КЗ за сумата 5 645.67 лв. – неплатен
остатък от регресно вземане, от които 5 630.67 лв. - изплатено застрахователно
обезщетение за имуществени вреди, причинени по л.а. „Фолксваген Тигуан“ с
рег. № **** при ПТП, състояло се на 12.03.2022 г. в с. Янковци, област
Габрово, по вина на водача на л.а. „Нисан Х-Трейл“ с рег. № ****, чиято
гражданска отговорност била застрахована при ответника, и 15 лв. –
ликвидационни разноски, и
- с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата 485.33 лв. – мораторна
лихва за периода от 08.07.2022 г. до 25.04.2023 г. включително.
Претендирана е и законната лихва върху главницата от завеждане на
исковата молба в съда на 26.04.2023 г. до окончателното плащане.
С отговора на исковата молба, депозиран в срока по чл. 131 ГПК,
ответникът е оспорил исковете по основание и размер с възражения, част от
които не се поддържат в настоящото производство. Релевирал е възражение за
съпричиняване от страна на застрахования при ищеца по застраховка „Каско“
водач на л.а. „Фолксваген“, модел „Тигуан” с рег. № **** - В.П., която в
нарушение на чл. 20 и чл. 23 ЗДвП се движела с несъобразена с пътните
условия и особеностите на пътния участък скорост; Разполагала с обективна
възможност да забележи навлезлия в платното й за движение л.а. „Нисан“,
модел „Х-Трейл“ с рег. № ****, да осигури необходимата дистанция между
управлявания от нея автомобил и намиращия се пред нея участник, като
намали скоростта си, респ. спре, за да избегне настъпването на
застрахователното събитие. Така с извънсъдебното плащане от 5 632.67 лв.
ответникът бил изпълнил задълженията си като застраховател по застраховка
„Гражданска отговорност“. Искал е от съда да отхвърли исковете.
Съгласно чл. 269 ГПК, въззивният съд проверява правилността на
първоинстанционното решение само в рамките на релевираните оплаквания, а
служебно следва да ограничи проверката си само за валидност, допустимост
на решението в обжалваната част и спазване на императивните норми на
материалния закон (т. 1 на Тълкувателно решение № 1/09.12.2013 г. по тълк.д.
№ 1/2013 г., ОСГТК на ВКС).
Обжалваното решение е валидно, и допустимо – в обжалваните части.
3
Настоящият състав намира, че при постановяването му не е допуснато
нарушение на императивни материалноправни норми, а с оглед релевираните
с жалбата доводи е правилно по следните съображения:
Ангажирането на отговорността на застрахователя по застраховка
„Гражданска отговорност на автомобилистите” на причинителя на вредата
при иск с правно основание чл. 411 КЗ е свързано с установяване на следните
кумулативно дадени предпоставки: 1. Валидно застрахователно
правоотношение между увреденото лице и застрахователното дружество-
ищец; 2. Настъпване на застрахователно събитие в срока на действие на
договора и заплащане на застрахователно обезщетение от дружеството-ищец;
3. Предпоставките по чл. 45 ЗЗД по отношение на причинителя на вредата –
противоправно деяние, вина, вреди и причинно-следствена връзка между
деянието и причинените вреди; 4. Наличие на валидно застрахователно
правоотношение по договор за застраховка „Гражданска отговорност” към
датата на ПТП с дружеството-ответник относно МПС, с което са причинени
вредите. В тежест на ищеца е да докаже тези предпоставки (с изключение на
субективната предпоставка по чл. 45 ЗЗД – вината, по отношение на която чл.
45, ал. 2 ЗЗД установява законова презумпция), както и действителната
стойност на вредите, определена по средни пазарни цени към датата на
настъпване на застрахователното събитие – чл. 386, ал. 2 КЗ.
В случая страните не спорят относно наличието на тези предпоставки. С
оглед доводите в жалбата, спорен пред настоящата инстанция е само въпросът
какъв е бил механизмът на процесното ПТП, респ. налице ли е било
съпричиняване на вредите от страна на водача на застрахования при ищеца
автомобил.
Съгласно чл. 52, ал. 2 ЗЗД, ако увреденият е допринесъл за настъпването
на вредите, обезщетението може да се намали. Съпричиняване на вреди от
увредения е налице тогава, когато за настъпването на вредата са допринесли
най-малко две лица – делинквентът и увреденият. Предпоставките на
съпричиняването са: обща каузалност, две причини за вредата, като едната
задължително следва да бъде поставена от делинквента, а другата – от
увредения. В тежест на ответника, съгласно правилото на чл. 154, ал. 1 ГПК е
да докаже твърдяното съпричиняване.
От съвкупната преценка на събраните по делото писмени и гласни
4
доказателства – двустранен констативен протокол за ПТП, показанията на
свидетелите В.П. и Румяна Банкова-Григорова, както и от приетото и
неоспорено заключение на САТЕ се установява, че процесното ПТП е
настъпило при следния механизъм: На 12.03.2022 г. около 07:40 часа лек
автомобил „Нисан Х-Трейл” с рег. № **** се движи в с. Янковци, като за
включване в движението по главен път Севлиево - Габрово водачът
предприема маневра за ляв завой, не пропуска и реализира ПТП с движещия
се по главния път с предимство в своята лента за движение лек автомобил
„Фолксваген Тигуан“ с рег. № ****. Вещото лице е посочило, че по делото
няма данни, на базата на които да се определи скоростта на движение на двете
превозни средства в момента и преди настъпването на удара, както и данни, на
базата на които да се определи дължината на опасната зона на спиране на
автомобилите преди настъпване на удара. Предотвратимостта на
произшествието се намира в пряка и функционална зависимост от скоростта
на движение на двамата участници в момента на удара и от разстоянието
между превозните средства в момента на възникване на опасността. Поради
тази причина не е възможно да се определи дали водачът на лек автомобил
„Фолксваген Тигуан“ с рег. № **** е имал възможност да предотврати удара
чрез аварийно задействане на спирачната уредба. Водачът на лек автомобил
„Нисан Х-Трейл” с рег. № **** е имал възможност да предотврати
произшествието, ако е пропуснал движещия се по главния път лек автомобил
„Фолксваген Тигуан“, след което безпрепятствено извърши маневрата.
Заключението не е оспорено по реда и в срока по чл. 200, ал. 3 ГПК, нито
присъствалият при изслушването му процесуален представител на ответника
е поискал допускане на допълнителна САТЕ. Поради това правилно същото е
кредитирано от районния съд като обективно и компетентно изготвено.
Изводите на вещото лице, че вина за настъпване на процесното ПТП има
водачът, чиято гражданска отговорност е застрахована при ответника, се
потвърждават от показанията на двамата водачи, разпитани по делегация като
свидетели. Водачът на л.а. „Нисан Х-Трейл” с рег. № **** – Р.Б.-Г. заявява, че
когато се огледала преди включване в главния път, от посока Габрово имало
„нещо голямо“ – автобус или камион, който й пречел да види лентата за
движение. В момента, в който пропуснала голямото МПС, предприела
маневрата и навлязла в лентата за движение, при което веднага усетила удара,
бялата кола я ударила в задна лява част. Считала, че по-бавно е направила
5
маневрата, пътят бил мокър, настилката влажна.
При разпита си водачът на л.а. „Фолксваген Тигуан“ с рег. № **** – В.П.
установява, че при движението й по пътя с предимство и в лентата й за
движение пред нея излязъл джип в непосредствена близост и свидетелката, за
да избегне по-голям и челен удар, кривнала от пътя и навлязла малко в
другото платно за движение, при което се ударила с предна дясна част на
автомобила си в задна лява част на другия автомобил.
С оглед така установеното, причина за настъпване на ПТП е
поведението на водача на л.а. „Нисан Х-Трейл”, който, без да се увери, че след
камиона/автобуса няма други движещи се по пътя с предимство МПС, не
пропуснал л.а. „Фолксваген Тигуан“, извършил маневра завой наляво и
навлязъл в лентата на движение непосредствено пред л.а. „Фолксваген
Тигуан“, като въпреки опита на водача на последния да предотврати удар,
такъв настъпил в предна дясна, съответно лява задна част на автомобилите.
Водачът на лек автомобил „Нисан Х-Трейл” е имал възможност да
предотврати произшествието, ако е пропуснал движещия се по пътя с
предимство лек автомобил „Фолксваген Тигуан“, след което безпрепятствено
извърши маневрата. Няма никакви доказателства водачът на л.а. „Фолксваген
Тигуан“ да се е движил с превишена скорост и да е могъл да спре при
внезапно навлезлия пред него в лентата му за движение л.а. „Нисан Х-Трейл”.
Възражението на ответника за съпричиняване на вредите е напълно
недоказано, както правилно е приел и районният съд.
Доводите в жалбата са неоснователни, поради което
първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено в частта, с която е
уважен главният иск. Жалбата в частта й по акцесорния иск с правно
основание чл. 86 ЗЗД е бланкетна, поради което и съобразно разпоредбата на
чл. 269 ГПК решението следва да бъде потвърдено и в тази обжалвана част.
При този изход и изричната претенция, разноски за настоящата
инстанция се следват на въззиваемия. Доказано направените такива са в
размер на 916.81 лв. – адвокатско възнаграждение с вкл. ДДС, което е
заплатено по банков път, видно от представените фактура и извлечение от
сметка. Съобразно обжалваемия интерес от 5 046.18 лв., минималното
възнаграждение по Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения
за адвокатска работа (в редакция към датата на определяне на
6
възнаграждението) възлиза на 965.54 лв. с вкл. ДДС. Доколкото възражението
на въззивника за прекомерност по смисъла на чл. 78, ал. 5 ГПК е направено
само за в случай че възнаграждението надвишава минималния размер по
Наредба № 1/2004 г., то е неоснователно, тъй като заплатеното
възнаграждение е в по-нисък размер.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 16351 от 11.10.2023 г., постановено по
гр.д. № 21848/2023 г. на Софийски районен съд, 46 състав в обжалваните
части, с които „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО
ДАЛЛБОГГ: ЖИВОТ И ЗДРАВЕ“ АД, ЕИК *********, е осъдено да заплати
на „ЗАД АЛИАНЦ БЪЛГАРИЯ“ АД, ЕИК *********, на основание чл. 411 КЗ
и чл. 86 ЗЗД сумата 4 646.73 лева, представляващи остатък от изплатено
застрахователно обезщетение за имуществени вреди в размер на 4 631.73 лева
и обичайни (ликвидационни) разноски в размер на 15 лева по щета №
0304/22/777/500079 за ПТП, състояло се на 12.03.2022 г. около 7:40 часа в с.
Янковци, област Габрово, при което е увреден застрахован при ищеца
автомобил „Фолксваген“, модел „Тигуан“ с рег. № **** по вина на водач на
автомобил, който е имал валидна застраховка „Гражданска отговорност“ при
ответника, ведно със законната лихва за забава за периода от 08.07.2022 г. до
25.04.2023 г. включително в размер на 399.45 лева, както и законна лихва от
датата на исковата молба - 26.04.2023 г., до окончателното изплащане на
сумата.
ОСЪЖДА „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО
ДАЛЛБОГГ: ЖИВОТ И ЗДРАВЕ“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр. София, ж.к. „Дианабад“, бул. „Г. М. Димитров“ № 1, да
заплати на „ЗАД АЛИАНЦ БЪЛГАРИЯ“ АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, ул. „Сребърна“ № 16, на основание чл. 78
ГПК сумата 916.81 лв., представляваща разноски за въззивното производство.
В необжалваните отхвърлителни части решението по гр.д. № 21848/2023
г. на Софийски районен съд, 46 състав е влязло в сила.
7
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване,
съгласно чл. 280, ал. 3 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8