Определение по дело №1229/2025 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл. 166, ал. 4, във вр. с ал. 2 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във вр. с чл. 172, ал. 6 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/.

Образувано е по жалба от „Кръстеви 02“ ЕООД, със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], чрез адв. А. против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка (ЗППАМ) № 25-0324-00035/11.03.2025 г., издадена от Началник група към ОД МВР – Варна, РУ Провадия, с която на основание чл. 171, т. 2А, б. "б" от ЗДвП на дружеството е наложена ПАМ – прекратяване на регистрацията на ППС – т. а. "Мерцедес Спринтер 316 ЦДИ с рег. № [рег. номер] за срок от 6 месеца .

Жалбоподателят излага аргументи за незаконосъобразност на атакуваната заповед, поради издаването й в нарушение на чл. 6 от АПК. Сочи, че 9 дни след проверката СУМПС на водача е подновено, което навежда на извод, че процесната мярка е наложена в несъответствие с целите по чл. 22 от ЗАНН

На 4.07.2025 г. е депозирана молба с.д. № 11449 от адв. А., с искане за спиране на предварителното изпълнение на ЗППАМ. В молбата се поддържа, че при издаване на оспорената мярка, административния орган е действал в нарушение на принципа за съразмерност, правило закрепено в чл. 6, ал.5 от АПК. Допуснатото предварително изпълнение на заповедта ще доведе до значителни и трудно поправими вреди, както и съществено ще се засегне особено важен интерес на дружеството, да разнася продукцията си при положение, че разполага с друг хладилен бус и така ще фалира и ще лиши от работа служителите и собственика. Непоправими вреди и пропуснати ползи се реализират в неговия патримониум, защото в следствие не незаконосъобразната заповед и неправомерно допуснатото предварително изпълнение се осуетява възможността дружеството да реализира продукция и получава доходи. Моли да се приеме за доказано, че допуснатото по силата на закона предварително изпълнение ще причини значителни или труднопроправими вреди, които са с такъв интензитет, че да са противопоставими, доминиращи и несъразмерни на преследваната с допуснатото по силата на закона предварително изпълнение. Сочи, че с процесния бус се осигурява поминък на служителите .

Съдът, като съобрази фактите въз основа на представените писмени доказателства, приема от фактическа страна следното:

На 7.03.2025 г. Д. Б. управлявал т.а. с рег. № [рег. номер] в [населено място]. При придвижването му по [улица]бил спрян за проверка, при която е установено, че управлява горепосоченото МПС със СУМПС обявено за невалидно, тъй като същото е обявено за изгубено на 4.03.2025 г. в сектор Пътна полиция. В хода на проверката било установено, че МПС е собственост на „Кръстеви 02“ ЕООД. Въз основа на тези констатации, на Б. е съставен АУАН за допуснато нарушение по чл. 150а от ЗДвП.

Със ЗППАМ № 25-0324-00035/11.03.2025 г., издадена от Началник група към ОД МВР – Варна, РУ Провадия предвид нарушението, описано в АУАН, на „Кръстеви 02“ ЕООД е наложена принудителна мярка по чл. 171, т. 2А, б. "а" от ЗДвП – прекратяване на регистрацията на ППС – т. а. "Мерцедес Спринтер 316 ЦДИ“ с рег. № [рег. номер] за срок от 6 месеца.

Въз основа на тези факти и като съобрази доводите на оспорващия, изложени в молба с.д. № 11449/25 г., съдът достигна до следните правни изводи:

В отклонение на общия принцип за суспензивния ефект на жалбата (чл. 166, ал. 1 от АПК), приложимата разпоредба на чл. 172, ал. 6 от специалния ЗДвП предвижда, че подадената жалба не спира изпълнението на приложената административна мярка, т. е. обжалването не спира изпълнението на акта. В ЗДвП няма специални разпоредби относно предпоставките за спиране предварителното изпълнение на актове от вида на процесния, поради което съдът приема, че искането за спиране на допуснатото по закон предварително изпълнение на акта, подлежи на разглеждане по реда на чл. 166, ал. 4, във вр. с ал. 2 от АПК. Съгласно посочените разпоредби, при всяко положение на делото до влизането в сила на решението, по искане на оспорващия съдът може да спре предварителното изпълнение, допуснато по силата на отделен закон, когато не се предвижда изрична забрана за съдебен контрол, ако то би могло да причини на оспорващия значителна или трудно поправима вреда. Искането по чл. 166, ал. 2 от АПК не е ограничено във времето и може да се поиска от оспорващия при всяко положение до влизането в сила на решението по съдебното производство. Искането за спиране на предварителното изпълнение е депозирано от надлежна страна в качеството й на адресат на акта, поради което се явява процесуално допустимо.

Разгледано по същество, искането е неоснователно, предвид следните съображения:

Заповедта за прилагане на ПАМ по чл. 171, т. 2А, б. "а" от ЗДвП е индивидуален административен акт, чието оспорване по съдебен ред не спира изпълнението му съобразно изричното предвиждане на чл. 172, ал. 6 от ЗДвП. Т. е. по силата на законовата разпоредба актът подлежи на предварително изпълнение и не е необходимо административният орган да излага мотиви, обосноваващи предварителното изпълнение. ЗДвП не регламентира основанията, при които съдът може да спре изпълнението на административния акт, поради което по силата на препращащата норма на чл. 172, ал. 5 от ЗДвП, е приложима разпоредбата на чл. 166, ал. 4, във вр. с ал. 2 от АПК.

Както се каза и по-горе, с изричната норма на чл. 172, ал. 5 от ЗДвП законодателят принципно е изключил суспензивния ефект на съдебното обжалване на заповедта за прилагане на ПАМ, но предвид липсата в ЗДвП на изрична забрана за съдебен контрол на посочения акт и съгласно чл. 166, ал. 4 от АПК, съдът е компетентен да стори това на основанията и по реда на чл. 166, ал. 2 и ал. 3 от АПК. Изложеното налага извод, че след като предварителното изпълнение на административния акт е изрично предвидено от законодателя, при отправено искане за спирането му по чл. 166, ал. 2 от АПК, молителят следва да докаже, че то би му причинило значителна или трудно поправима вреда, и сериозно би засегнало негови права и законни интереси. Освен разместването на доказателствената тежест, установена с чл. 170, ал. 1 от АПК, с чл. 166, ал. 2 от АПК законодателят е въвел и допълнително условие за спиране на изпълнението – наличието на нови обстоятелства, т. е. факти, които не са съществували при издаването на акта. За да бъде уважено това искане, в тежест на молителя е да посочи вредите и да представи доказателства за вида им и за вероятността те да настъпят, ако обжалваният административен акт бъде изпълнен, преди съдът да се произнесе по неговата законосъобразност.

В настоящия случай в молба с.д. № 11449/2025 г. като основание за спиране на предварителното изпълнение се твърди, че оспорваната заповед е постановена в нарушение на чл. 6 от АПК, но този довод е свързан с преценка законосъобразността на оспорения акт.

Действително, прекратяването на регистрацията на МПС за срок от 6 месеца винаги засяга правата и законните интереси на неговия собственик, тъй като го лишава от възможността в този срок да използва МПС. Това обстоятелство обаче не е достатъчно, за да обуслови спиране на предварителното изпълнение на обжалваната заповед. Като значителна или трудно поправима вреда следва да се определи само такава увреда, която не може да бъде репарирана по обезщетителен ред, каквато в случая не е установена, а и не се твърди.

Жалбоподателят не е представил доказателства за твърдените вреди, които биха настъпили от предварителното изпълнение. Не са представени доказателства за дейността на дружеството, за твърдението, че МПС е хладилен бус, нито данни, че със същия се разнася продукцията на дружеството .

В процесния случай искането за спиране на изпълнението на издадената заповед не е подкрепено с доказателства, обосноваващи наличието на възможност на дружеството да се причинят значителни вреди. Твърди се настъпване на финансови загуби, тъй като МПС се използва за осъществяване дейността на дружеството. Съдът намира, че така изложените доводи са неоснователни. Не се сочат нови обстоятелства, които да не са съществували към момента на издаване на заповедта.

Това, че на дружеството се налага да търпи неблагоприятните последици от прилагането на ПАМ не обосновава извод за наличие на значителна или трудно поправима вреда. Целта на прилагането на ПАМ по чл. 171, т. 2А, б. "а" от ЗДвП е осигуряване на безопасността на движението по пътищата и преустановяване на административните нарушения. Незабавното изпълнение на оспорените заповеди е в обществен интерес, на който не е противопоставен застрашен или накърнен личен интерес на жалбоподателя, със същата степен на значимост.

Предвид гореизложеното съдът намира, че не са установени предпоставките по чл. 166, ал. 2 от АПК за спиране предварителното изпълнение на Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 25-0324-00035/11.03.2025 г., издадена от Началник група към ОД МВР – Варна, РУ Провадия, допуснато по силата на закона. Ето защо направеното искане се явява неоснователно и следва да бъде отхвърлено.

Водим от горното и на основание чл. 166, ал. 3, във връзка с ал. 2 от АПК, Административен съд – Варна, двадесет и втори състав

О П Р Е Д Е Л И:

ОТХВЪРЛЯ искането на „Кръстеви 02“ ЕООД, със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], чрез адв. А., за спиране изпълнението на Заповед за прилагане на принудителна административна мярка (ЗППАМ) № 25-0324-00035/11.03.2025 г., издадена от Началник група към ОД МВР – Варна, РУ Провадия, с която на основание чл. 171, т. 2А, б. "б" от ЗДвП на дружеството е е наложена ПАМ – прекратяване на регистрацията на ППС – т. а. "Мерцедес Спринтер 316 ЦДИ с рег. № [рег. номер] за срок от 6 месеца .

Определението може да бъде обжалвано с частна жалба в 7 (седем) дневен срок от съобщаването му пред Върховен административен съд на Република България.