РЕШЕНИЕ
№ 661
гр. Бургас, 29.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XVII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на единадесети юли през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:АНАТОЛИ Й. БОБОКОВ
при участието на секретаря Д. Михайлова
като разгледа докладваното от АНАТОЛИ Й. БОБОКОВ Административно
наказателно дело № 20242120201935 по описа за 2024 година
Производството е образувано по жалба на С. Н. С. ЕГН********** против НП №
431а – 67/20.03.2024 г. на началника на Първо РП –Бургас при ОДМВР Бургас, с което за
нарушение на чл. 45, ал. 2 от Закона за закрила на детето и е наложено наказание глоба в
размер на 2000 лв.
С жалбата се моли отмяна на НП. Твърди се, че е неправилно и незаконосъобразно,
издадено при съществени процесуални нарушения и без да е установена фактическата
обстановка по делото.
В с. з. въззивникът, редовно призован, не се явява представлява се от адв.Л..
Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител и не изразява
становище.
След преценка на доводите на жалбоподателя и с оглед събраните по делото
доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:
На 20.12.2023г. в гр. Бургас, около 23,00 часа, в кафе-клуб ***, стопанисвана от ***,
били установени непълнолетни лица, сред които Н.А.П.. Заведението нямало пропускателен
режим. Салонен управител на търговската зала била жалбоподателката.
Бил съставен АУАН, предявен и връчен на нарушителя. Не постъпили възражение на
място или в тридневен срок, поради което въз основа на приетите в акта факти, било
издадено обжалваното НП.
Гореописаната фактическа обстановка се установява от събраните по делото
доказателства. Като събрани по реда на НПК, съдът кредитира писмените доказателства по
делото - АУАН, заповед за компетентност, трудов договор. Показанията на актосъставителя
са конкретни, подробни и логични и следва да се кредитират изцяло от съда като
достоверни. Фактическата обстановка не се оспорва от страните.
Съдът, с оглед становищата на страните и предвид императивно вмененото му
1
задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно
законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на наложеното
административно наказание прави следните правни изводи:
Неправилно е приложен материалния закон и при провеждане на АНП са допуснати
съществени процесуални нарушения.
В акта за установяване на административно нарушение и в наказателното
постановление е записано, че е нарушен чл. 45, ал. 2 от Закона за закрила на детето. Според
тази законова разпоредба се наказва с глоба или имуществена санкция този, който допусне от
22, 00 часа до 6, 00 часа без придружител или родител дете, ненавършило 18-годишна
възраст, в управляван от него търговски обект. След като законодателят е предвидил
налагането на имуществена санкция, то това означава, че с израза "който" се визират като
административнонаказателноотговорни субекти на това нарушение както физически лица,
така и юридически лица. От тук пък следват два важни извода.
В конкретния случай не се касае за допустителство съгласно чл. 10 от ЗАНН. Съгласно
разпоредбата на чл. 10 от ЗАНН допустителството е наказуемо само в предвидените в закона
случаи. Личната административнонаказателна отговорност за извършено нарушение и
отговорността за допустителство са различни по вид и се изключват взаимно. Едно лице
може да носи отговорност или за виновно извършено лично от него административно
нарушение, или в изрично предвидените от закона случаи може да носи отговорност за
допустителство за това, че е допуснал да бъдат извършени административни нарушения при
осъществяване дейността на представляваното от него ЮЛ или организация.
Допустителството по своя обхват предполага действия или бездействия на лицето, което е
довело до определено поведение на трети лица и съответно до настъпване на събитието,
което съставлява административно нарушение. Доколкото допустителството представлява
непопречване на извършване на нарушение, от друго лице, то юридическо лице не може да
носи отговорност за допустителство, т. е. за непопречване на извършването на нарушение.
Такава отговорност би могъл да носи, съгласно чл. 24, ал. 2 от ЗАНН, ръководителят на
учреждение, организация или предприятие, като физическо лице, който може да бъде
санкциониран за нарушения, допуснати от негови подчинени (в този смисъл е и Решение №
531 от 22.03.2019 г. по к. адм. н. д. № 528 / 2019 г. на XIX състав на Административен съд –
Бургас). След като от една страна юридическо лице не може да носи отговорност за
допустителство, а от друга, както бе изяснено, по цитираната разпоредба може да бъде
налагана имуществена санкция, то следва изводът, че разпоредбата на чл. 45, ал. 2 ЗЗакрД не
употребява израза "допусне" по смисъла на чл. 10 ЗАНН.
На второ място, от направеното по-горе пояснение следва изводът, че отговорност се
носи от субекта, който стопанисва съответният обект, а не от конкретното физическо лице-
салонен управител. Ако отговорността се понасяще винаги от конкретното физическо лице,
което е посочено за управител, в смисъл на отговорник на обекта или пък управител на
дружество, то на практика никога не би се наложила имуществена санкция, тъй като
юридическите лица не могат да извършват действия самостоятелно, а винаги конкретно
физическо лице извършва действие от името и за сметка на юридическото лице. При такова
тълкуване наказателноотговорно лице би било винаги и само физическо лице, на което може
винаги да се наложи само наказание "глоба". Очевидно такова тълкуване противоречи на
буквално разписаната разпоредба. Поради това следва да се приеме, че субект на това
нарушение е субектът, стопанисващ търговския обект, тъй като в тази хипотеза е възможно
да бъде ангажирана отговорността както на юридическо, така и на физическо лице
(например ако обектът се стопанисва от гражданско дружество по ЗЗД), при което
приложими се явяват и двете предвидени в текста юридически санкции.
2
С оглед изложеното, настоящия състав намира, че неправилно е била ангажирана
отговорността на салонния управител, като е следвало да бъде наложена имуществена
санкция на самото дружество. Налице е и противоречие относно дружеството стопанисващо
обекта. В НП е описано ***, а жалбоподателя е сключил трудов договор с ***.
Съдът намира, че и материалният закон е приложен неправилно. От една страна С. не е
управител на обекта и не може да носи отговорност по чл. 45, ал. 2 от ЗЗД. Видно от
приложения трудовия договор, тя е салонен управител. Съгласно длъжностната и
характеристика, тя няма никакви задължения за упражняване на контрол по спазването на
ЗЗакД и недопускането на деца без придружители в обекта след 22. 00ч. В този случай
отговорност следва да понесе дружеството.
По тези съображения НП следва да се отмени.
В изпълнение разпоредбата на чл. 38, ал. 2 във вр. с ал. 1 т.2, ЗАдв и чл. 7, ал. 2, т. 2 от
Наредба № 1/2004 г., съдът определя в полза на процесуалния представител на
жалбоподателяя – адв. М. Л. възнаграждение в размер от 400 лева, платимо от ОДМВР
Бургас, съобразно сложността на делото.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ НАКАЗАТЕЛНО Постановление № 431а – 67/20.03.2024 г. на началника на
Първо РУ –Бургас при ОДМВР Бургас, с което за нарушение на чл. 45, ал. 2 от Закона за
закрила на детето на С. Н. С. ЕГН********** е наложено наказание глоба в размер на 2000
лв.
ОСЪЖДА ОДМВР Бургас да заплати на основание чл. 38, ал. 2, ЗАдв, на адв. М. Л., АК
Бургас възнаграждение в размер от 400 лева.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от получаване на
съобщението за изготвянето му пред БАС.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
3