РЕШЕНИЕ № 260192
гр. Пловдив, 20.01.2021 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД - ПЛОВДИВ, ІХ граждански състав, в публичното заседание на осемнадесети
декември две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АННА ДЪБОВА
при секретаря
Петя Карабиберова, като разгледа докладваното гр. дело № 19639 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 235 и сл. ГПК.
Образувано по предявени от „ЕВН България
Топлофикация“ ЕАД против К.Г.К. обективно кумулативно съединени установителни
искове с правно основание чл. 422 във вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК, във вр. с чл.
318 ТЗ и чл. 86 от ЗЗД за установяване на паричните притезания, за които е
издадена Заповед № **** г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК
по ч.гр.д. №
8048/2019 г. по описа на Районен
съд – Пловдив, II брачен състав, а именно: сумата от 1 558, 21 лева – главница,
представляваща стойността на топлинна енергия, доставена за периода от
01.05.2017 г. до 30.09.2018 г. по партидата на длъжника за обект на потребление
с ИТН 1921973, находящ се в *******, както и обезщетение за забавено плащане за
периода от 04.07.2017 г. до 21.05.2019 г. в размер на сумата 185, 58 лева,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на
заявлението за издаване на заповед, а именно 22.05.2019 г., до окончателното
погасяване на задължението.
Ищецът твърди, че между него и ответника е
възникнало валидно облигационно
правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия
(ОУ), чиито клаузи съгласно чл. 149, ал. 1 ЗЕ са обвързали всички абонати на
топлопреносното предприятие, без да е било необходимо изричното им приемане от
страна на потребителите. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за
процесния период до сградата топлинна енергия, а търговецът, извършващ дялово
разпределение е разпределил за имота на ответника топлинна енергия за битово горещо
водоснабдяване и топлинна енергия, отдадена за сградна инсталация за периода от
01.05.2017 г. до 30.09.2018 г. в размер на сумата от 1 558, 21 лв. В
уточнителна молба, депозирана в изпълнение на указанията на съда, сочи, че
сумата от 1 558, 21 лв. е формирана след прихващане на част от задълженията
от общо начислената сума за периода от 1644, 11 лв. с кредитно известие № ***** и
кредитно известие № *****. Твърди, че купувачът не е осъществил насрещната
парична престация – да заплати установената покупна цена. Сочи,
че ответникът има качеството на потребител на топлинна енергия, тъй като е
собственик на топлоснабден обект, находящ се в ******. Доставената услуга на
посочената стойност, която не е заплатена, поради което и длъжникът е изпаднал
в забава. Моли се за установяване със силата на пресъдено нещо, на паричните
притезания, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по
реда на чл. 410 ГПК. Претендира присъждане на разноските, сторени в заповедното
и исковото производство.
Ответникът К.Г.К. чрез назначения му от съда
особен представител – адв. Г. П., е депозирал в законоустановения за това срок
по чл. 131, ал. 1 ГПК отговор на исковата молба. Излагат се доводи за
неоснователност на предявените искове, тъй като към исковата молба не са
представени писмени доказателства, установяващи твърдението, че ответникът е
собственик на топлоснабдения имот. Сочи, че при справка в имотния регистър се
установява, че по отношение на недвижимия имот има наложени единадесет на брой
възбрани, но само по отношение на ½ ид.ч.
от последния. Следователно счита, че ответникът не е изключителен собственик на
процесния обект, поради което и последният би могъл да отговоря само за
съответната идеална част от претендираните суми. По така изложените съображения
се моли за отхвърляне на предявените искове.
Съдът, като съобрази събраните писмени
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235,
ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Районен съд – Пловдив е сезиран с кумулативно
съединени осъдителни искове с правно основание чл. 318 ТЗ и чл. 86 от ЗЗД във
вр. с чл. 415, ал. 1, т. 3 ГПК.
В производството по делото не е налице спор
относно обстоятелството, че до топлоснабдения обект е доставено количество
топлинна енергия за битово-горещо водоснабдяване и топлинна енергия, отдадена
за сградна инсталация за периода от 01.05.2017 г. до 30.09.2018 г. на стойност
от 1 558, 21 лв. Правният спор се съсредоточава относно обстоятелството
дали ответникът е носител на процесните задължения в качеството му на
потребител на топлинна енергия, респективно дали следва да отговоря за цялото
задължение.
Договорът за доставка (продажба) на топлинна
енергия се счита за сключен с конклудентни действия – арг. чл. 150, ал. 1 от
Закона за енергетиката (ЗЕ), а топлопреносното предприятие задължително
публикува одобрените от комисията общи условия най-малко в един централен и в
един местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване, като общите
условия влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо
изрично писмено приемане от потребителите – арг. чл. 150, ал. 2 ЗЕ. От
представените в производството по делото доказателства – препис на два
ежедневника, в които са били публикувани общите условия на дружеството, се
установява, че е спазена процедурата, установена в Закона за енергетиката
досежно влизане в сила на последните.
Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ „потребители на
топлинна енергия” са всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в
сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение. Следователно, купувач (страна) по сключения договор
за доставка на топлинна енергия до процесния имот е неговият собственик или
лицето, на което е учредено ограничено вещно право на ползване. Именно то е
задължено да заплаща продажната цена за доставената и потребена топлинна
енергия, респ. то е встъпило в облигационни правоотношения с ищцовото
дружество.
С оглед на наведеното в отговора на исковата молба
възражение на ответника, че не е собственик на процесния имот, т. е. че не е
страна по твърдяното облигационно правоотношение, ищецът следва да
установи, че между страните в настоящото съдебно производство е възникнало действително
правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия.
Ищецът твърди, че ответникът е собственик на
обект на потребление с ИТН *****, находящ се в *****.
От представената по делото справка по лице от Служба
по вписванията – гр. П. се установява, че по отношение на ½ ид.ч. от недвижим имот, представляващ жилище, находящо
се в *****, са вписани възбрани с длъжник – ответникът К.Г.К..
По делото е представена данъчна декларация,
депозирана по отношение на недвижим имот, находящ се в *****. Данъчната
декларация е депозирана от страна на Х. П. К., като последната е декларирала,
че не е единствен собственик на недвижимия имот. В Таблица № 1, Раздел III „Собственици“ последната е посочила, че
процесният недвижим имот е съсобствен между нея и К.Г.К., като в Таблица № 3 към Част III „Сграда и обекти в нея“ е посочила, че
всеки един от съсобствениците притежава по ½ ид.ч.
от правото на собственост, като Х. П. К. е декларирала, че жилището е основно
за нея, с отбелязване в съответната графа от таблицата.
От така представените доказателства, според съда в
настоящия съдебен състав, се установява, че ответникът е собственик на ½ ид.ч. от процесния недвижим имот, тъй като от
представената по делото справка по лице от Служба по вписванията – гр. П. се
установява, че по отношение на процесния недвижим имот са вписани възбрани за ½ ид.ч. от недвижимия имот, представляващ жилище,
находящо се в ****. По делото е представена данъчна декларация по отношение на
процесния имот, депозирана от трето за правния спор, предмет на производството
по делото лице – Х. П. К., в която последната е декларирала, че е собственик на
½ ид.ч. от процесния имот, като останалата ½ ид.ч. е собственост на К.Г.К.. При съобразяване на
така представените доказателства съдът намира, че ответникът е собственик на ½ ид.ч. от процесния топлоснабден недвижим имот, като не
може да се достигне до извод, че този имот е в режим на съпружеска имуществена
общност между ответника и лицето, депозирало данъчната декларация. Макар
ответникът и лицето, депозирало данъчната декларация, да са с едно и също
фамилно име и различни бащини имена, съдът не следва да обоснове решението си
чрез житейски изводи, за които липсват съответно въведени твърдения от страна
на ищеца в производството. При спор кой е собственикът на процесния имот, т. е.
кой е страна по твърдяното облигационно правоотношение, респ. кой е купувач по
договора за продажба на топлинна енергия (арг. чл. 110, ал. 2 ЗС), ищецът е
длъжен чрез пълно и главно доказване по правилата на чл. 154, ал. 1 ГПК
да установи този правнорелевантен факт, като съдът не може да се позовава на
индиции. В този смисъл ищецът е разполагал с възможност за доказване на
обстоятелството, че процесният недвижим имот е съпружеска имуществена общност,
но доказателства в тази насока не са ангажирани от страна на ищцовото
дружество. Следователно и по така изложените съображения не следва да намери
приложение разпоредбата на чл. 32 СК, по силата на която съпрузите отговарят
солидарно за заплащане на текущите разходи, какъвто разход представлява
задължението за заплащане на топлинната енергия.
По така изложените съображения следва да се приеме, че
ответникът в качеството си на собственик на съответната идеална част от правото
на собственост има качеството потребител, като между страните е възникнало
правоотношение по договор за покупко-продажба (доставка) на топлинна енергия,
като правният спор по настоящото.
Правното действие на сключения договор за
продажба попада под приложното поле на ЗЗД, тъй като учреденото от него
договорно правоотношение е възникнало между търговец и физическо лице и за тях
следва да се прилагат нормативните правила, уредени в ЗЗД – арг. чл. 318, ал. 2 ТЗ. Този договор не е търговска сделка, тъй като негов предмет представлява вещ
за лично потребление (топлинна енергия – арг. чл. 110, ал. 2 ЗС) и купувачът е
физическо лице. По това гражданско правоотношение за ищеца са породени две
основни облигаторни задължения – да прехвърли правото на собственост върху
описаните във фактурите стоки и да предаде тяхното владение на купувача, а за
ответника – да заплати уговорената продажна цена с ДДС и да получи вещите (арг.
чл. 110, ал. 2 ЗС), предмет на договорите – арг. чл. 200, ал. 1 ЗЗД.
Договорът е сключен при предварително установени от
ищеца общи условия – арг. чл. 150, ал. 2 ЗЕ.
При релевираните в исковата молба твърдения
възникването на спорното право се обуславя от осъществяването на три групи
материални предпоставки (юридически факти): 1. наличието на действително
правоотношение по договор за продажба (доставка) на топлоенергия, по силата на
което продавачът се е задължил да прехвърли правото на собственост върху
процесните стоки и да ги предаде, а купувачът да ги получи и да заплати уговорената
продажна цена и 2) продавачът да е доставил топлинна енергия в твърдяното
количество на купувача.
В производството по делото следва да се приеме за
установено, че през процесния период до имота, находящ се в *****, е доставена
топлинна енергия за периода от 01.05.2017 г. до 30.09.2018 г. на стойност от 1
558, 21 лв.
Както бе изяснено ответникът е носител на ½ ид. част от правото на собственост върху процесното
жилище. При предявен от кредитора срещу един от съсобствениците, облигационен
иск за задължение за консумативни разноски, свързани с ползването на
съсобствения имот, какъвто е настоящия установителният иск за задължение за
доставена топлинна енергия за битови нужди, следва да намери приложение разпоредбата
на чл. 30, ал. 3 ЗС съгласно, която всеки от съсобствениците отговаря за
задължението към кредитора съразмерно с дела си в съсобствеността. За да
достигне до този правен извод съдът съобрази и постановките, изложени в
мотивите на Тълкувателно решение № 2/17.05.2018 г. по тълк.д. № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС,
в което се приема, че следното: „Когато ползващият бивш съпруг сключи писмен
договор при публично известни общи условия с топлопреносното предприятие,
например с откриването на индивидуална партида при последното за целия имот,
тогава той става клиент на топлинна енергия за битови нужди, освен за своята
идеална част от имота, и за другата притежавана от другия бивш съпруг идеална
част, поради което дължи на топлопреносното предприятие цената на доставената
топлинна енергия за битови нужди за цялото жилище. Ако такъв договор с
топлопреносното дружество не бъде сключен, двамата бивши съпрузи като
съсобственици дължат цената на доставената топлинна енергия за битови нужди
съобразно с дяловете си в съсобствеността, независимо че ползването на
топлоснабденото жилище е предоставено със съдебното решение само на единия бивш
съпруг“. В случая при съобразяване на задължителните за съдилищата разяснения,
дадени с посоченото тълкувателно решение, съдът намира за необходимо да изясни,
че по делото не са ангажирани доказателства, че продажбеното правоотношение за
доставка на топлинна енергия е възникнало само с един от съсобствениците, който
да е депозирал заявление за откриване на партида на негово име. Следователно
страни по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие в
качеството си на клиенти на топлинна енергия са двамата съсобственици по силата
на чл. 153, ал. 1 ЗЕ.
По така изложените съображения задължението за
заплащане на продажната цена за доставена топлинна енергия за релевантния
период до процесния апартамент, следва да бъде заплатено от ответника
наполовина (разделно), съобразно притежаваната от него идеална част от правото
на собственост върху този имот, т. е. 779, 11 лв., до който размер
предявеният иск следва да бъде уважен и отхвърлен за разликата над тази сума до
претендираната от 1 558, 21 лв.
Тъй като потребителят на топлинна енергия не е
изпълнил точно в темпорално отношение своята насрещна парична престация за
заплащане стойността на потребената топлинна енергия, той е изпаднал в забава и
дължи обезщетение за причинените на ищеца вреди, изразяващи се в пропусната
полза, като това обезщетение е в размер на претендираната законна лихва за
забава по чл. 86, ал. 1 ЗЗД върху главницата. В чл. 34, ал. 1 от ОУ е
уговорено, че потребителят-купувач е длъжен да заплати цената на месечно
доставената топлинна енергия и сумата за услугата дялово разпределение за
топлинна енергия в 30 - дневен срок след изтичане на периода, за който се
отнасят, поради което потребителят дължи обезщетение за забава върху главницата
от 779, 11 лв., считано от датата следваща падежа на задължението по първата
фактура – 04.07.2017 г. до датата, предхождаща деня на депозиране на
заявлението – 21.05.2019 г. Съдът определи служебно размерът на обезщетението
за забава чрез calculator.bg в размер на сумата от 148, 68 лв.,
до който размер предявения иск следва да бъде уважен и отхвърлен до пълния му
предявен размер от 185, 58 лв.
При този изход на правния спор, съобразно уважената
част от предявените искове, в полза на ищеца следва да бъдат присъдени
сторените, както в настоящото съдебно производство разноски, така и тези в
заповедното производство по ч ч.гр.д. № 8048/2019 г.
по описа на Районен съд – Пловдив, II брачен състав – арг. т. 12 от
Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. по тълк.
д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, в което се приема, че с
решението по установителния иск съдът се произнася по дължимостта на разноските
за заповедното производство – относно размера им, както и разпределя
отговорността за заплащането на тези разноски съобразно с отхвърлената и
уважената част от иска. В заповедното производство ищецът е доказал сторени
разноски в размер на 84, 88 лв., от които следва да се присъдят по съразмерност
разноски в размер от 45, 16 лв. В исковото производство ищецът е доказал
заплащането на държавна такса в размер от 77, 45 лв., и депозит за особен
представител на ищеца за сумата от 245 лв. Съдът при съобразяване на
действителната фактическа и правна сложност на делото размерът на
юрисконсултското възнаграждение, определен на основание чл. 78, ал. 8 ГПК във
вр. с чл. 37 ЗПП и чл. 25, ал. 1 от Наредба за заплащането на правната помощ
следва да бъде в размер от 100 лв. Следователно общият размер на сторените от
ищеца разноски в исковото производство е 422, 45 лв., от които се следва сумата
от 224, 77 лв.
В полза на ответника и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК
се следват разноски, но такива не подлежат на присъждане, тъй като не са сторени
в настоящото производство.
Така мотивиран, Пловдивският районен съд
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по исковете с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК,
във вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК и чл. 318, ал. 2 ТЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД по
отношение на К.Г.К., ЕГН **********, с адрес ***, че “ЕВН България
Топлофикация” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
Пловдив, ул. “Христо Г. Данов” № 37, е носител
на парично вземане в размер на сумата от 779, 11 лв. – главница,
представляваща стойността на топлинна енергия, доставена за периода от
01.05.2017 г. до 30.09.2018 г. по партидата на длъжника за обект на потребление
с ИТН ****, находящ се в ****, както и обезщетение за забавено плащане за
периода от 04.07.2017 г. до 21.05.2019 г. в размер на сумата 148, 68 лв.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
депозиране на заявлението за издаване на заповед, а именно - 22.05.2019 г., до
окончателното погасяване на задължението, обективирани в Заповед № **** г. за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 8048/2019 г. по описа на Районен съд – Пловдив, II
брачен състав, като ОТХВЪРЛЯ предявените искове за разликата над
779, 11 лв. до пълния предявен размер от 1 558, 21 лв., представляващ
задължение за главница и за разликата над 148, 68 лв. до пълния предявен
размер от 185, 58 лв. – обезщетение за забавено плащане, за които суми е
издадена Заповед № **** г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК
по ч.гр.д. №
8048/2019 г. по описа на Районен
съд – Пловдив, II брачен състав.
ОСЪЖДА
К.Г.К. да заплати на “ЕВН България Топлофикация” ЕАД ГПК сумата от
45, 16 лв. – разноски в заповедното производство по ч.гр.д. № 8048/2019 г. по описа на Районен съд – Пловдив, II
брачен състав, и сумата от 224, 77 лв. – разноски в исковото
производство по гр.д. № 19369/2019 г. на Районен
съд - Пловдив, IX граждански състав.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд - Пловдив в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕПИС от настоящото решение да се връчи на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/ А. ДЪБОВА
Вярно с
оригинала.
Р.М.