№ 1033
гр. Перник, 23.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, XI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на шестнадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година
в следния състав:
Председател:Кристина Н. Костадинова
при участието на секретаря Кристина Ант. Иванова
като разгледа докладваното от Кристина Н. Костадинова Гражданско дело №
20231720101354 по описа за 2023 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 439 от ГПК.
Образувано е по искова молба на Е. А. Е., с ЕГН: ********** в
качеството й на наследник на К.И.Г. /починала на 23.09.2011 г./, подадена
чрез пълномощника й – адв. Б. В. против „Топлофикация Перник“ АД, с ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление – гр. Перник, ТЕЦ Република,
с която се иска съдът да признае за установено, че ищецът НЕ ДЪЛЖИ на
ответното дружество следните суми: сумата от 1493.01 лева, представляваща
½ част от главница за неплатена топлинна енергия за периода от 01.12.2003 г.
до 31.07.2009 г. в общ размер от 2986.01 лева, сумата от 529.33 лева – ½ част
от обезщетение за забава за периода от 15.02.2004 г. до 30.09.2011 г. в общ
размер от 1058.65 лева, както и направените разноски по делото в размер на
95.67 лева / ½ част от разноските в общ размер от 191.34 лева/, за които суми
е издаден изпълнителен лист от 16.03.2012 г. и заповед № 2259 от 02.10.2009
г. по ч.гр.д. № 2858/2009 г. по описа на Пернишкия РС /Решение №
170/17.03.2010 г. по гр.д. № 6213/2009 г. на РС Перник/ и които суми са
предмет на изп.д. № 311/2013 г. по описа на ЧСИ А. В.а, изп.д. № 2091/2018 г.
по описа на ЧСИ СТ.Б. и изп.д. № 2410/2021 г. по описа на ЧСИ А. В.а,
поради погасяването им по давност. Претендират се разноски.
В исковата молба се твърди, че процесните суми за главница и
обезщетение за забава за съответните периоди били начислени от ответника
за топлоснабден имот. Доколкото същите не били заплатени ответното
дружество подало заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение срещу наследодателя на ищеца, като в тази връзка било
1
образувано ч.гр.д. № 2858/2009 г. по описа на Пернишкия РС. В хода на
последното била издадена заповед за изпълнение като с нея наред със сумите
за главница и обезщетение за забава в полза на дружеството били присъдени
и разноските по делото. Срещу заповедта било подадено възражение
съответно образувано исково дело приключило с Решение № 170/17.03.2010
г. по гр.д. № 6213/2009 г. на РС Перник. След влизане в сила на заповедта за
изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. № 2858/2009 г. по описа на
Пернишкия РС за вземанията по заповедта в полза на дружеството бил
издаден и изпълнителен лист от 16.03.2012 г.
За събиране на вземанията си дружеството образувало изп.д. №
2091/2018 г. по описа на ЧСИ СТ.Б.. По същото обаче не били извършени
изпълнителни действия като суми не били събрани. Самото образуване на
изпълнителното дело също не прекъсвало давността, доколкото към момента
на образуването му длъжника по изпълнителния лист К.Г. вече била
починала. В тази връзка в исковата молба се излагат подробни доводи, че
процесните вземания били погасени по давност като в тази връзка се
поддържа, че приложима била кратката три годишна погасителна давност,
относима към периодичните плащания – съгласно чл. 111, б. „в“ от ЗЗД. Дори
да се приемела за приложима общата 5 годишна давност обаче тя също била
изтекла. Излагат се доводи с оглед приложението на ППВС № 3/1980 г. на ВС
и на Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. по тълкувателно дело №
2/2013 г. на ОСГТК на ВКС в настоящия случай, като е цитирана и
незадължителна практика на ВКС.
Независимо от погасяването по давност на процесните суми ответното
дружество образувало второ изпълнително дело № 2410/2021 г. по описа на
ЧСИ А. В.а. По същото по искане на ответника били предприети
изпълнителни действия.
На последно място се посочва, че действително К.Г. имала множество
наследници, но всички те извършили отказ от наследство с изключение на
още едно лице ЦВ.А.М.. Поради това ищцата счита, че от нея се претендира
половината от процесните суми.
С тези аргументи се иска претенциите да бъдат уважени.
С исковата молба са представени писмени доказателства: изпълнителен
лист от 16.03.2012 г. по ч.гр.д. № 2858/2009 г. по описа на Пернишкия РС г.,
удостоверение за наследници на К.Г., молба за прием на наследство.
Служебно са изискани: определение № 1887/15.06.2023 г. по ч.гр.д. №
2675/2023 г. на РС Перник; определение № 1886/15.06.2023 г. по ч.гр.д. №
2674/2023 г. на РС Перник, определение № 3969/17.11.2022 г. по ч.гр.д. №
5792/2022 г. на РС Перник и определение № 3970/17.11.2022 г. по ч.гр.д. №
5793/2022 г. на РС Перник.
В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК от страна на ответника по
делото е постъпил писмен отговор, с който предявените искове се оспорват
като неоснователни. В тази връзка се твърди, че ответникът не е бездействал
по отношение принудителното събиране на процесните вземания, а напротив
– образувал е дори не две, а три изпълнителни дела въз основа на
2
представения по делото изпълнителен лист, а именно: изп.д. № 311/2013 г. по
описа на ЧСИ А. В.а, изп.д. № 2091/2018 г. по описа на ЧСИ СТ.Б. и изп.д. №
2410/2021 г. по описа на ЧСИ А. В.а. В хода на посочените изпълнителни дела
били предприемани регулярно множество изпълнителни действия, които
прекъсвали давността за процесните вземания. По тези съображения и
дружеството счита, че същите не са погасени по давност. В тази връзка се
излагат подробни доводи с оглед приложението на Постановление на пленума
на ВС № 3/18.11.1980 г. и на Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. по
тълкувателно дело № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС в настоящия случай.
Цитирана е и съдебна практика – Решение № 37/24.02.2021 г. по гр.д. №
1747/2020 г. на 4-то г.о. на ВКС. С тези аргументи се иска претенциите да
бъдат отхвърлени.
В хода на производството по делото по същото са приложени изп.д. №
2091/2018 г. по описа на ЧСИ СТ.Б., както и за послужване гр.д. № 1463/2023
г. на РС Перник и копие от влязло в сила решение по същото.
Изпълнителните дела по описа на ЧСИ А. В.а не са постъпили, предвид
служебно известното на съда обстоятелство, че същата е починала, а архивът
й запечатан по разпореждане на зам.председателя на ОС Перник.
В съдебно заседание, проведено на 16.10.2023 г., ищцата се
представлява от адв. В., който изразява становище за уважаване на исковете.
Процесуалният представител на ответника изразява становище за
отхвърляне на исковете като неоснователни.
Пернишкият районен съд, след като прецени събраните по делото
доказателства и взе предвид доводите и възраженията на страните,
приема за установено от фактическа страна следното:
Страните не спорят, а и видно от материалите по приложеното изп.д. №
2091/2018 г. по описа на ЧСИ СТ.Б. от ответното дружество е депозирано
заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 от ГПК срещу наследодателя на ищцата лицето К.И.Г. за вземанията, ½
част от които са предмет на настоящото производство – за вземането за
главница, както и за обусловените от същото вземания за обезщетение за
забава, лихви и разноски.
В тази връзка по подаденото заявление районният съд е издал заповед №
2259 от 02.10.2009 г. по ч.гр.д. № 2858/2009 г. по описа на РС Перник.
Доколкото срещу заповедта е постъпило възражение по чл. 414 от ГПК, то е
образувано гр.д. № 6213/2009 г. по описа на РС Перник. Последното е
приключило с Решение № 170/17.03.2010 г. , с което предявените искове са
уважени – за вземанията, ½ част от които са предмет на настоящото
производство. В тази връзка е издаден и изпълнителен лист от 16.03.2012 г.
Въз основа на последния по молба на ответното дружество от 29.08.2018 г. е
образувано изпълнително дело при ЧСИ СТ.Б., като на последната е
възложено да извърши действия по принудително изпълнение в това число
като наложи запор върху вземания на длъжника К.И.Г..
От приложеното в цялост копие от изпълнителното дело № 2091/2018 г.
се установява, че по същото са извършвани справки за имущественото
3
състояние на длъжника К.И.Г. като до нея е изпратена и покана за доброволно
изпълнение от 10.09.2018 г., която няма данни да е връчена.
Извън посочените действия по изпълнителното дело не са
осъществявани никакви други действия. Няма данни по изпълнителното дело
да са постъпвали и суми за погасяване на задълженията. По изпълнителното
дело е издадено постановление за прекратяване на 11.01.2021 г., видно от
печат на гърба на изпълнителния лист. По изпълнителното дело са постъпили
данни, че длъжникът К.И.Г. е починала, но нейни наследници не са
конституирани.
По делото са налице данни за образувани още две изпълнителни дела
срещу К.И.Г. – изп.д. № 311/2013 г. и изп.д. № 2410/2021 г. и двете по описа
на ЧСИ А. В.а. Относно първото изпълнително дело обаче липсва всякаква
информация, извън твърденията на ответника, доколкото същото не е
отбелязано дори на гърба на изпълнителния лист. Предвид обстоятелството,
че второто изпълнително дело е образувано срещу К.И.Г. съдът приема, че и
предхождащото го изпълнително производство отново е срещу длъжника по
изпълнителния лист.
За съществуването на изп.д. № 2410/2021 г. между страните няма спор.
Двете изп.дела обаче не са приложени по делото, предвид становищата на
страните и запечатване архива на съдебния изпълнител. Поради това и съдът
не разполага с по-подробна информация относно предприетите по същите
изпълнителни действия.
От представено по делото удостоверение за наследници на К.И.Г. се
установява, че същата е починала още на 23.09.2011 г. – т.е. преди образуване
на първото изпълнително дело от 2013 г.
От удостоверението се установява, че първоначалният длъжник е
оставила следните наследници: Я.С.Н. /братовчедка/, СТ.СТ.СТ /братовчед/,
А.М.Г. /братовчедка/, В.М.С. /братовчедка/, ИВ.М.В. /вуйна/, Р.Н.И.
/братовчедка/, ЦВ.А.М. /братовчедка/ и Е. А. Е. /братовчедка/ - ответницата
по делото.
Видно от определение № 1887/15.06.2023 г. по ч.гр.д. № 2675/2023 г. на
РС Перник – Я.С.Н. се е отказала от наследството на К.И.Г.. Съгласно
определение № 1886/15.06.2023 г. по ч.гр.д. № 2674/2023 г. на РС Перник от
наследството на К.И.Г. се е отказал СТ.СТ.СТ.
От определение № 1888/15.06.2023 г. по ч.гр.д. № 2676/2023 г. на РС
Перник се установява, че от наследството се е отказала и А.М.Г..
Съгласно определение № 3969/17.11.2022 г. по ч.гр.д. № 5792/2022 г. на
РС Перник е вписан отказ от наследството на К.И.Г. от страна на Р.Н.И..
Съгласно определение № 3970/17.11.2022 г. по ч.гр.д. № 5793/2022 г. на
РС Перник е вписан отказ от наследството на К.И.Г. от страна на ИВ.М.В..
На последно място съгласно разпореждане № 6743/11.05.2022 г. по
ч.гр.д. № 2546/2022 г. на РС Перник е вписан отказ от наследството на К.И.Г.
от страна на В.М.С..
Предвид горното съдът достигна до извод, че освен ищцата по
4
настоящото дело и лицето ЦВ.А.М., всички останали наследници на
първоначалния длъжник са извършили отказ от наследство.
От своя страна видно от приложеното в цялост гр.д. № 1463/2023 г. на
РС Перник и приложеното влязло в сила решение /Решение № 704/03.07.2023
г./ по същото от страна на ЦВ.А.М. е воден аналогичен на настоящия
установителен иск – за другата ½ част от процесните задължения – като искът
е уважен.
Така установената фактическа обстановка налага следните изводи
от правна страна:
Предявените искове са отрицателни установителни искове и са с правно
основание по чл. 439, ал. 1 от ГПК – за установяване недължимост на ½ част
от вземанията по изпълнителен лист от 16.03.2012 г., издаден по ч.гр.д. №
2858/2009 г. по описа на РС Перник. Съдът възприема посочената правна
квалификация, доколкото от твърденията в исковата молба /а и от
представените по делото доказателства/ се установява, че към момента на
предявяване на исковата претенция е налице висящо изпълнително дело
относно процесните вземания /изп.д. № 2410/2021 г. по описа на ЧСИ А. В.а/.
По допустимостта:
Настоящият съдебен състав намира исковите претенции за допустими.
Посоченият извод се обосновава с трайната съдебна практика, в това число на
ВКС, където изрично се приема допустимостта на отрицателен установителен
иск за недължимост на вземане, признато на несъдебно изпълнително
основание, поради изтекла, след прекратяване на изпълнителното
производство, образувано въз основа на издадения на това основание
изпълнителен лист, погасителна давност, включително такъв иск е допустим
независимо дали за събирането на това вземане има висящо изпълнително
производство към момента на предявяването му. Това разрешение е
възприето, доколкото правната сфера на ищеца се явява накърнена и само въз
основа на съществуващия в полза на кредитора (бивш взискател)
изпълнителен титул, който материализира вземане, отричането на което, въз
основа на факти, настъпили след приключване на производството, в което е
издадено изпълнителното основание, ищецът има интерес да установи.
Достатъчен е безспорният интерес на ищеца от осуетяване възможността за
иницииране на ново изпълнително производство. Без правно значение за
интереса от иска е дали кредиторът е отписал едно свое вземане, отчитайки го
като загуба, или продължава да го води по избран от него начин, за да може
да осчетоводи последващо надлежно доброволно плащане (доброволно
плащане от длъжника ще е надлежно и след позоваването на давността, както
и след влизането в сила на решение, с което искът за недължимост на
вземането е уважен поради погасителна давност, респ. след влизането в сила
на решение, с което искът за вземането е отхвърлен като погасен по давност).
Даже да не ги води счетоводно като задължения на ищеца, за ответника по
иска винаги е налице възможност за ново изпълнително дело, докато
изпълнителният лист не бъде обезсилен или не се установи по исков ред
недължимост на сумите по него, което от своя страна обуславя и интереса от
5
отрицателния установителен иск.
Освен това длъжникът има интерес от иск за несъществуване на
вземането и когато не е заплашен непосредствено от принуда (процесуална
или извънпроцесуална), тъй като може да поиска решение при признание на
иска. При действието на новия ГПК ответникът по предявен установителен
иск не може да предизвика прекратяване на делото поради отсъствието на
правен интерес у ищеца, тъй като ищецът има интерес да получи решение при
признание на иска. Ответникът обаче може да удовлетвори този правен
интерес на ищеца, като направи признанието /в този смисъл Определение №
549 от 29.11.2018 г. на ВКС по ч. гр. д. № 4317/2018 г., IV г. о., ГК,
Определение № 513/ 24.11.2016 г. по ч. т. д. № 1660/ 2016 г., І т. о.,
Определение № 410 от 20.09.2018 г. на ВКС по ч. гр. д. № 3172/2018 г., IV г.
о. и Определение № 649/26.07.2019 г. по в.ч.гр.д. № 323 от 2019 г. на
Пернишкия ОС и др./.
Посоченият извод за допустимост на исковете в цялост не се променя от
обстоятелството, че лицето ЦВ.А.М. вече има постановено в своя полза
решение като наследник на същия общ длъжник. Това е така, доколкото с
настоящите искове се претендира признаване за установено, че не се дължи
по ½ част от сумите по изпълнителния лист, съответна на наследствения дял
на ищцата. Всички други наследници, извън ищцата и Цветанка Миткова, са
направили отказ от наследство.
По делото липсват данни в хода на принудително изпълнение или извън
него да са събрани каквито и да било суми за погасяване на дълга.
По основателността:
По отношение на приложимия давностен срок спрямо процесните суми
следва да се отбележи, че в съдебната практика действително е налице спор
относно давността за вземания, установени със заповед за изпълнение в
случаите, когато се касае за вземания, попадащи в разпоредбата на чл. 111 от
ЗЗД и в частност относно т.нар. периодични плащания, погасявани и съгласно
Тълкувателно решение № 3 от 18 май 2012 г. по тълк. дело № 3/2011г. на
ОСГТК на ВКС с кратката тригодишна давност /по отношение на посочения
въпрос е налице практика на ВКС - Решение № 118/07.07.2022 г. по гр.д. №
4063/2021 г. на 3-то г.о. на ВКС – съгласно което и при наличие единствено
на заповед за изпълнение давността отново е пет години/. В настоящия случай
обаче за задълженията, предмет на производството, е било образувано и
исково производство по чл. 415 от ГПК /въз основа на заповедното такова
след подадено възражение/. По тези съображения и спрямо последните следва
да се прилага общата петгодишната погасителна давност съгласно чл. 117, ал.
2 от ЗЗД – доколкото е налице съдебно решение за установяването им.
Същите изводи са относими и претенциите за лихви и разноски. Налице е и
противоречива практика от кога тече срокът по чл. 433, т. 8 от ГПК – дали от
последното изпълнително действие или от последното поискано от
взискателя действие съответно относно началния момент на давността /по
тези въпроси е постановено Решение № 37/24.02.2021 г. по гр.д. № 1747/2020
г. на 4-то г.о. на ВКС/.
6
На следващо място съдът отбелязва, че искът, предмет на настоящото
дело, може да се основава само на факти, настъпили след приключване на
производството, по което е издадено изпълнителното основание. В настоящия
случай съгласно чл. 404, т. 1 от ГПК изпълнителното основание е Решение №
170 от 17.03.2010 г. по гр.д. № 6213/2009 г. на Пернишкия РС. В конкретния
случай ищецът навежда единствено доводи за изтекла погасителна давност
след образуване на първото изпълнително дело, поради което и като предмет
на делото не са въведени твърдения за изтекла давност преди издаване на
изпълнителния лист, нито преди образуване на изпълнителното
производство.
По делото се установява, че въз основа на заповедта за изпълнение,
съдебното решение и издадения изпълнителен лист от 16.03.2012 г. по молба
на ответното дружество на 29.08.2018 г. при ЧСИ Б. е образувано изп.д. №
2091/2018 г. Последното е образувано и водено изцяло срещу длъжника
К.И.Г., която обаче е починала още на 23.09.2011 г. Поради това и
образуването на изп.д. № 2091/2018 г. не прекъсва давността за процесните
задължения. Относно другите две изпълнителни дела липсват конкретни
данни кога са образувани. Налице са данни обаче че едното е образувано през
2013 г., когато К.И.Г. отново вече е била починала. Последното дело е
образувано едва през 2021 г.
Предвид горното и наличните по делото доказателства и данни следва
еднозначен извод, че исковете са основателни – доколкото дори да се приеме,
че по изп.дело от 2013 г. са конституирани наследници, то такива не са
конституирани по делото от 2018 г. От своя страна от 2015 г., когато
евентуално е настъпила перемпцията по първото изпълнително дело /предвид
липсата на данни за изпълнителни действия/ до 2021 г. така или иначе
изтекъл период от повече от пет години.
С оглед наличния обем на доказателствения материал настоящият
състав не намира за нужно да излага по-подробни доводи досежно
основателността на претенциите.
По исканията за разноски на страните:
Искане за разноски в производството са направили и двете страни.
Предвид изхода на делото такива се дължат само на ищеца.
Ищецът претендира разноски за държавна такса 84.72 лева, 1.90 лева
такса превод и 500 лева адвокатски хонорар. Посочените разноски са
действително извършени, видно от приложени платежни нареждания и следва
да бъдат присъдени изцяло. Адвокатският хонорар не е прекомерен предвид
разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за
минималните адвокатски възнаграждения съобразно цената на иска и
фактическата и правна сложност на делото.
Претенцията за разноски на ответното дружество е неоснователна.
Водим от горното, Пернишкият районен съд:
РЕШИ:
7
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО , че Е. А. Е., с ЕГН: ********** и
адрес: с. ****, в качеството й на наследник на К.И.Г. /починала на 23.09.2011
г./ НЕ ДЪЛЖИ на „Топлофикация Перник“ АД, с ЕИК: ********* и със
седалище и адрес на управление гр. Перник, кв. Мошино, ТЕЦ „Република“
следните суми: сумата от 1493.01 лева, представляваща ½ част от главница за
неплатена топлинна енергия за периода от 01.12.2003 г. до 31.07.2009 г. в общ
размер от 2986.01 лева, сумата от 529.33 лева – ½ част от обезщетение за
забава за периода от 15.02.2004 г. до 30.09.2011 г. в общ размер от 1058.65
лева, както и направените разноски по делото в размер на 95.67 лева / ½ част
от разноските в общ размер от 191.34 лева/, за които суми е издаден
изпълнителен лист от 16.03.2012 г. и заповед № 2259 от 02.10.2009 г. по
ч.гр.д. № 2858/2009 г. по описа на Пернишкия РС /Решение № 170/17.03.2010
г. по гр.д. № 6213/2009 г. на РС Перник/ и които суми са предмет на изп.д. №
311/2013 г. по описа на ЧСИ А. В.а, изп.д. № 2091/2018 г. по описа на ЧСИ
СТ.Б. и изп.д. № 2410/2021 г. по описа на ЧСИ А. В.а, поради погасяването на
сумите по давност.
ОСЪЖДА „Топлофикация Перник“ АД, с ЕИК: ********* ДА
ЗАПЛАТИ на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК на Е. А. Е., с ЕГН: ********** и
адрес: с. **** сумата от общо 586.62 лева, представляваща разноски за
държавна такса, такса превод и адвокатски хонорар в настоящото исково
производство по гр.д. № 1354/2023 г. на РС Перник.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пернишкия окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
СЛЕД влизане на решението в сила на решението, изисканото гр. д. №
1463 по описа за 2023 г. на Пернишки районен съд да бъде върнато на
съответния състав.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
8