№ 280
гр. Перник, 24.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на осемнадесети март през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Явор П. Джамалов
при участието на секретаря Антония П. Стоева
като разгледа докладваното от Явор П. Джамалов Гражданско дело №
20241720106655 по описа за 2024 година
Предявения иск е с правно основание чл.124, от ГПК.
По изложените в исковата молба обстоятелства, В. М. Л. с ЕГН: ********** и
адрес: гр. П., ул. Г. ** моли да се постанови решение с което да се признае за установено по
отношение на „ЕОС МАТРИКС” ЕООД, ЕИК: ********* със седалище и адрес на
управление: гр. София, Г1К 1766, ж.к. София парк, ул. „Рачо Петков Казанджията“ № 6, че
ищеца не дължи на ответното дружество сумите по Изпълнителен лист, издаден на **** г.,
по ЗИПЗ № /**** г. по ч.гр.д.
**** по описа на ПРС за ****г. влязла в законна сила, за задължения за сумата от 8158.22
лв. - представляваща главница по договор за предоставяне на потребителски кредит без
обезпечение от **** г., както и за сумата от 800.79 лв. представляваща договорна лихва за
периода от **** г. до ******** г., както и за сумата от 1253.64 г. представляваща наказателна
лихва за периода от **** г. до ******** г. вкл., като погасени по давност, респективно
ответникът не притежава правото на принудително изпълнение по горецитирания
изпълнителен лист и за посочените суми спрямо длъжника, поради погасяването и по
давност, като и се присъдят и направените разноски по делото.
Ответното дружество „ЕОС МАТРИКС” ЕООД, чрез процесуалния си представител
оспорва така предявените искове, като моли същите да бъдат отхвърлени като
неоснователни. Излагат се доводи, че в полза на ищеца не е изтекъл предвидения в закона 5
годишен давностен срок.
Районният съд, преценявайки събраните по делото доказателства по реда на
чл. 235 от ГПК, приема за установено и доказано от фактическа и правна страна
1
следното:
Видно от представените по делото писмени доказателства, включително преписи от
изпълнително дело под № **** г. на ЧСИ С.Б. и изпълнително дело № ***/****г., по описа
на ЧСИ М. Ц., се установява, че първото дело е образувано въз основа на изп. лист. издаден
на **** г., по ЗИПЗ №/**** г., по ч.гр.д.**** по описа на ПРС за ****г., за сумата от
8158.22 лв. - представляваща главница по договор за предоставяне на потребителски кредит
без обезпечение от **** г., както и за сумата от 800.79 лв. представляваща договорна лихва
за периода от **** г. до ******** г., както и за сумата от 1253.64 г. представляваща
наказателна лихва за периода от **** г. до ******** г. На гърба на същия изпълнителен
лист е положен печат от ЧСИ, като е отразена дата на последно действие - 16.06.2017 г. и
дата на прекратяване на изпълнително дело - 19.02.2020 г. без да е посочено основанието за
прекратяване, като за такова следва да се приеме чл. 433, ал. 1 т. 8 от ГПК, което се
осъществява ех lege, на 10.04.2020г.. Съответно второто изпълнително дело е образувано въз
основа на същия изпълнителен лист с молба от 11.09.2023 г. пред ЧСИ С.Б. под № ****г., по
същото дело е налице разпореждане за образуване на изпълнително дело от 12.09.2023 г. със
отразено указание за справки в НАП, НОИ. Непосредствено след образуване на това
изпълнително дело и след това ЧСИ С.Б. е изходирал искане за издаване на документ №
**** /19.09.2023 г. до НАП и второ искане с изх. № ****/19.09.2023 г. до БНБ, трето искане
до МЕУ изх. № **** /19.09.2023 г., касателно публични задължения, четвърто искане до
МЕУ изх. № **** /19.09.2023 г., касателно налични ТД, пето искане до МЕУ изх. № ****
/19.09.2023 г., касателно налична пенсия и шесто искане до МЕУ изх. № **** /19.09.2023 г.,
касателно налични данни за осигурено лице. По направена и входирана справка в РБСС вх.
№ 48584/19.09.2023 г. е установено наличие на банкови сметки на длъжник - ищеца и е
разпоредено на 19.09.2023 г. да се наложи запор на банковите сметки и се заплати
съответната такса.
Настоящия състав не споделя доводите на ищцовата страна, че последното действие
по принудително събиране на вземането, е съобразно направеното отбелязване върху печата
на гърба на изпълнителния лист - 16.06.2017г. Видно от приложените документи в
изпълнително дело № ***/****г., по описа на ЧСИ М. Ц., се установява че въз основа на
молба на ответното дружество вх.№3697/21.03.2018г., е направено искане за налагане запор
върху вземания на ищеца и съответно на 10.04.2018г., е изпратено запорно съобщение до
Сосиете Дженерали Експесбанк АД, което и съдът приема за последното действие по
принудително събиране на вземанията по цитираното изпълнително дело.
Съдът не споделя доводите на ответната страна, че входирана нa 03.02.2020 г. молба
в рамките на образуваното изпълнително дело № ***/****г., с която се иска връщане на
изпълнителния лист, е прекъснала давността, тъй като е с цел преобразуване на
производството по компетентност в друг съдебен район. За да бъде прекъснат давностния
срок следва да е направено изрично искане за предприемане на принудителни мерки по
събиране на вземането, каквито не се съдържат в цитираната молба, а не такива да се
предполагат, като искане връщане на изп.лист с цел образуване на ново изп.дело.
2
Също така, в случая съобразно доводите на ответната страна, следва да се вземе
предвид и удължаването на давностните срокове със Закона за мерките и действията по
време на извънредното положение (ДВ, бр. 28.03.2020 г., в сила от 13.03.2020 г.), което не е
съобразено от ищцовата страна. Съгласно чл. 3, т. 2 от посочения закон, считано от
13.03.2020 г., до отмяна на извънредното положение, съобразно което спират да текат
давностните и други срокове, предвидени в нормативни актове, с изтичването на които се
погасяват или прекратяват права или се пораждат задължения за частноправните субекти, с
изключение на сроковете по НК и ЗАНН. Съгласно § 13 от ПЗР на Закона за здравето (обн. в
ДВ, бр. 44 от 13.05.2020 г.) сроковете, спрели да текат по време на извънредното положение
по Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение
на Народното събрание от 13.03.2020 г. и за преодоляване на последиците, продължават да
текат след изтичване на 7 дни от обнародването на този закон в Държавен вестник. В този
смисъл, доколкото последното законосъобразно изпълнително действие по изпълнително
дело № 2043/2017 г. е извършено на 10.04.2018г., то с прибавяне на удължаването от 2
месеца и 7 дни давностния скок е изтекъл на 18.06.2023 г., и същия не е бил прекъснат на
11.09.2023 г. с входирането на молба за образуване на ново изпълнително дело.
В случая доводите относно приложението на Тълкувателно решение № 3/2020 от
28.03.2023 г. по Тълкувателно дело № 3/2020 г. на Общото събрание на Гражданската и
Търговската колегии (ОСГТК) на Върховния касационен с което се приема, че погасителната
давност не тече, докато трае изпълнителният процес относно вземането по изпълнителни
дела, образувани до приемането на Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по т. д. №
2/2013 г., ОСГТК, ВКС, са неотносими, доколкото както бе посочено, съдът приема, за
начало на давностния срок дата далеч след 2015г..
Предвид изложеното съдът намира, че за начална дата на погасителния давностен
срок за процесните задължения следва да приемем 18.06.2018 г., и същия е изтекъл на
18.06.2023 г., и не е бил прекъснат на 11.09.2023 г. с входирането на молба за образуване на
ново изпълнително дело и е налице хипотезата на чл. 118 от ЗЗД, като в полза на ищеца е
изтекъл 5 годишен давностен срок, с който се е погасило правото за принудително събиране
на вземането.
С погасяването на главницата, се погасяват и свързаните с нея изтекли лихви и
други акцесорни задължения, поради което погасени по давност са и задълженията за лихва,
за забава на плащането и направените разноски.
С оглед на изложеното така предявените искове като основателни и доказани
следва да бъдат уважени изцяло.
Предвид изхода на делото ответното дружество следва да бъде осъдено да заплати
на ищеца направените разноски по делото, или общо сумата от 1713.86 лева, предвид
представения списък за разноските и доказателства, че същите са били сторени от ищеца.
Водим от гореизложеното и в същия смисъл, съдът
3
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „ЕОС МАТРИКС” ЕООД, ЕИК:
********* със седалище и адрес на управление: гр. София, Г1К 1766, ж.к. София парк, ул.
„Рачо Петков Казанджията“ № 6, че В. М. Л. с ЕГН: ********** и адрес: гр. П., ул. Г. ** не
дължи на ответното дружество сумите по Изпълнителен лист, издаден на **** г., по ЗИПЗ
№ /**** г. по ч.гр.д. **** по описа на ПРС за ****г., за сумата от 8158.22 лв. -
представляваща главница по договор за предоставяне на потребителски кредит без
обезпечение от **** г., както и за сумата от 800.79 лв., представляваща договорна лихва за
периода от **** г. до ******** г., както и за сумата от 1253.64 г. представляваща наказателна
лихва за периода от **** г. до ******** г. вкл., поради изтекъл 5 годишен давностен срок.
ОСЪЖДА „ЕОС МАТРИКС” ЕООД, ЕИК: ********* със седалище и адрес на
управление: гр. София, Г1К 1766, ж.к. София парк, ул. „Рачо Петков Казанджията“ № 6, да
заплати на В. М. Л. с ЕГН: ********** и адрес: гр. П., ул. Г. ** сумата от 1713.86 лева,
направени разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пернишкия окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
4