Р
Е Ш Е
Н И Е
Гр. С., 09.06.2021 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Търговско отделение, VІ-8 състав, в открито заседание на единадесети май две хиляди двадесет и първа година, в следния състав
СЪДИЯ : МАРИЯ БОЙЧЕВА
при участието на секретаря Цветелина Пецева,
като разгледа докладваното от съдията търговско дело № 1170 по описа за 2017 година на Софийски градски съд, за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по предявени от “К.Т.Б.” АД (в
несъстоятелност), ЕИК ******, чрез синдика А.Д. и К.М., против ответниците – Г.П.Х., ЕГН **********, и А.М.П., ЕГН **********,
искове с правно основание чл. 57, ал. 3 от ЗБН вр. с
чл. 45 от ЗЗД да бъдат осъдени ответниците
да заплатят солидарно на ищеца сумата от 111 000 лева, представляваща
обезщетение за претърпени от “К.Т.Б.” АД (в несъстоятелност)
имуществени вреди от неизпълнение на законовите задължения на ответниците в качеството им на бивши администратори на
банката при сключване на договор за банков кредит от 05.06.2014 г., сключен
между “К.Т.Б.” АД и кредитополучателя “П.Л.” ЕАД, ведно със законната лихва от датата на
подаване на исковата молба (24.03.2017 г.) до окончателното й плащане,
и при условията на
евентуалност искове с правно основаниe чл. 57, ал. 3
от ЗБН вр. с чл. 82 от ЗЗД вр. с чл. 240,
ал. 2 от ТЗ да бъдат осъдени ответниците да заплатят
солидарно на ищеца сумата от 111 000 лева, представляваща обезщетение за
претърпени от “К.Т.Б.” АД (в несъстоятелност) имуществени вреди от
неизпълнение на договорните задължения на ответниците
в качеството им на бивши администратори на банката като изпълнителни директори
при вземане на решение за сключване на договор за банков кредит от 05.06.2014
г., сключен между “К.Т.Б.” АД и кредитополучателя “П.Л.” ЕАД, ведно със законната лихва от датата на
подаване на исковата молба (24.03.2017 г.) до окончателното й плащане,
и при условията на
евентуалност искове с правно основаниe чл. 57, ал. 3
от ЗБН вр. с чл. 82 от ЗЗД да бъде осъден всеки от ответниците
да заплати на ищеца сумата от 55 500 лева, представляваща обезщетение за претърпени от “К.Т.Б.” АД (в несъстоятелност) имуществени вреди от
неизпълнение на договорните задължения на всеки ответник в качеството му на
бивш администратор на банката като изпълнителен директор при вземане на решение
за сключване на договор за банков кредит от 05.06.2014 г., сключен между “К.Т.Б.” АД и кредитополучателя “П.Л.” ЕАД, ведно със законната лихва от датата на
подаване на исковата молба (24.03.2017 г.) до окончателното й плащане.
Ищецът твърди, че
ответниците са бивши администратори на банката и вследствие неизпълнение на
техни задължения банката е претърпяла вреди. Посочва, че на 05.06.2014
г. е сключен
гореописаният договор за банков кредит, по силата на който банката като
кредитор е предоставила на “П.Л.” ЕАД като кредитополучател банков кредит в
размер 111 000 лева, предназначен за оборотни средства, като договорът е
подписан от изпълнителни директори Г.П.Х. и А.М.П.. Твърди, че крайният срок за погасяване изцяло
на задълженията по кредита е 25.07.2015 г., като издължаването на главницата се
осъществява на 12 месечни погасителни вноски по 8 444 евро всяка, платими
на 25-то число от месеца от 25.07.2014 г. до 25.07.2015 г. Твърди, че за
обезпечаване на всички вземания на банката, възникнали на основание договора от
05.06.2014 г., кредитополучателят е поел задължение да учреди в полза на “КТБ” АД
особен залог върху всички свои настоящи и бъдещи вземания по сметките му в
банката в размер най-малко на 110% от кредита и в срок до 31.07.2014 г. особен
залог/ипотека върху активи на стойност не по-малко от 130% от кредита. Твърди,
че особеният залог върху вземания на кредитополучателя е учреден с договор от
05.06.2014 г., но не е вписан в ЦРОЗ, а особен залог върху активи не е учреден
изобщо. Твърди, че кредитополучателят не е изпълнил задължението си за надлежно
учредяване на предвидените в договора обезпечения, но незабавно е усвоил изцяло
сумата по кредита от 111 000 лева. Твърди, че в резултат на виновното
противоправно поведение на ответниците банката е претърпяла имуществени вреди в
размер на 111 000 лева, представляващи непогасената главница по процесния
договор, като с тази сума е намалял патримониума на
банката, тъй като вземанията й са необезпечени и несъбираеми с оглед липсата на
имущество на кредитополучателя, от което да се удовлетвори банката. Твърди, че претърпените от
банката вреди са в пряка и непосредствена причинна връзка с действията на ответниците,
тъй като са резултат от неизпълнението на техните законови и договорни
задължения. Твърди, че е налице вина на ответниците и
неполагане на дължимата грижа при изпълнение на задълженията им.
Ищецът твърди, че ответниците са членове на
управителния съвет и изпълнителни директори на банката. Твърди, че
горепосоченият договор за кредит е сключен в нарушение на процедурата, уредена
в Правилника за кредитната дейност на “КТБ” АД.
В уточнителна
молба от 26.04.2017 г. ищецът
посочва, че ответниците, в качеството си
на изпълнителни директори и членове на управителния съвет на “КТБ” АД, са извършили противоправни
действия по повод искане, подадено от кредитополучателя “П.Л.” ЕАД за отпускане на кредит, изразяващи се
във вземане на решение за сключване на договор за банков кредит с този
кредитополучател и подписване на договор за кредит от 05.06.2014 г. Твърди, че описаните действия
са противоправни, тъй като са извършени при несъобразяване на приложимите
разпоредби на материалния закон – разпоредбата на чл. 430, ал. 1 от ТЗ относно
съдържанието на договора за кредит, доколкото липсва клауза за усвояване на
средствата в зависимост от учредяването на договореното обезпечение;
разпоредбата на чл. 237, ал. 2 от ТЗ относно дължимата грижа на добър търговец
на ответниците като членове на управителния орган на банката, като ответниците
отговарят солидарно за причинените виновно на дружеството вреди. Твърди, че ответниците са имали нужната информация
и предвид заемането на ръководни длъжност са били длъжни да предвидят, че в
резултат на сключването на сделката при тези условия банката ще е
възпрепятствана да реализира правата си срещу кредитополучателя, т.е. кредитът
ще се окаже изцяло несъбираем. Сочи, че с тези свои действия, попадащи в
хипотезата на чл.45 от ЗЗД, ответниците нарушават и
така описаните разпоредби на ТЗ.
Ищецът твърди също, че наред с гореописаните
действия, ангажиращи деликтната отговорност на ответниците, действията на
същите нарушават разпоредби на Правилника за кредитната дейност на “КТБ” АД, в
частта относно условията и реда за проучване на искания за кредит и сключването
на кредитни сделки, както и редът за усвояване и издължаване на кредита.
Твърди, че са нарушени следните разпоредби на ПКД: чл. 35 (извършване на правен
анализ от юрист на банката), чл. 36 (извършване на анализ от кредитен
специалист), чл. 37 (установяване на финансовото положение на кредитоискателя),
чл. 39 (анализ на предлаганите обезпечения), чл. 42 (създаване и водене на
кредитно досие за сключената кредитна сделка). Ответниците са сключили договора за кредит, без
да са изготвени документи, съставяни в хода на проучването, разрешаването и
усвояването на банковия кредит, които документи са част от кредитното досие на
конкретната сделка, а в такива случаи
чл. 41 от Правилника дава право на управляващите банката да откажат
предоставянето на кредита. Твърди, че действията са извършени в нарушение на
гореописаните разпоредби на Правилника и на закона, въпреки че спазването е
вменено като в задължение на ответниците, съгласно чл. 1.2. и чл. 4.11. 5. от
договорите им за управление.
Ищецът твърди също нарушения и на следните
задължения по договора за управление на ответниците като изпълнителни
директори: изпълнителният директор
упражнява цялостен оперативен контрол върху текущата дейност на Банката; решава
дали да сключи и сключва от името на Банката договори и сделки и определя
тяхното съдържание, освен в случаите, когато сключването на договори и други
сделки се решава от Надзорния съвет или Управителния съвет или съдържанието на
техните клаузи се определя от тях; управлява имуществото на Банката, като
съгласно закона, решенията на Общото събрание на акционерите, тези на Надзорния
съвет или на Управителния съвет, се разпорежда с нейните финансови средства и
упражнява контрол върху операциите на Банката в страната и чужбина и върху
нейното счетоводство.
Ищецът претендира направените по делото разноски.
В дадения срок ответниците А.М.П.
и Г.П.Х. подават отговори на исковата молба, в които оспорват предявените
искове като недопустими и неоснователни. Сочат, че договорната отговорност
изключва деликтната такава. Възразяват, че не е спазен срокът за предявяване на
исковете по чл. 57, ал. 3 от ЗБН. Ответниците възразяват, че липсва
противоправно поведение от тяхна страна, доколкото срокът за учредяване на обезпеченията по кредита е бил 31.07.2014 г. и изтичал,
когато ответниците вече са отстранени от длъжност по решение на УС на БНБ от
20.06.2014 г. Сочат, че ищецът твърди отрицателни факти за липса на едни или
други документи, при условие, че той държи кредитното досие и пълната
счетоводна, финансова и правна документация на тези сложни търговски отношения,
които се формират при един или повече банкови кредити. Ответниците сочат, че са
подписали договора за кредит, но не са взели решение за отпускането му, защото
това е направено от управителния съвет на банката, а ответниците са действали
при обвързана компетентност в изпълнение на разпоредбите на ТЗ, Устава на
банката, Правилника за работа на УС и решенията на този орган, както и в
изпълнение на сключените договори за управление. Твърдят, че след 20.06.2014 г.
сериозно влияние за трайното затруднение при обслужване на кредитния дълг от
кредитополучателя са оказали действия и бездействия на самия длъжник и на ищеца
и неговите синдици и квестори. Сочат, че не са взели самостоятелно решение за
сключване на кредита, а и са договаряли в рамките на договорната свобода, с
която са разполагали, предвид липсата на императивно законово или
вътрешно-нормативно изискване първо да бъдат учредени. Сочат, че действието по
усвояването на кредита не е в правомощията на ответниците като изпълнителни
директори, а се извършва от кредитен специалист, който сравнява договорните
условия с искането за усвояване. Ответниците оспорват твърдението на ищеца, че
те извършват контрол на оперативната дейност, в частност на кредитната дейност
лично, като сочат, че контролът се извършва от длъжностни лица и специалисти
със съответни задачи и отговорности, които следят за съответното учредяване на
обезпечения, динамиката в усвояването на кредита, целевото разходване на същия,
отчетността към кредитните специалисти, управляващи отпуснатите кредити.
Ответниците възразяват, че не са налице
елементите от фактическия състав на деликтна и съответно на договорна
отговорност за вреди, както и размера на вредата, за което излагат подробни
аргументи. Излагат доводи, че вземането по кредита не е вреда, а е актив на
банката, доколкото активите на една банка са вземанията й към кредитополучателите.
Излагат доводи, че за да възникне вреда за банката, изразяваща се в намаляване
на имуществото й, трябва да бъде установено, че вземането не може да бъде
събрано по никакъв начин. Сочат, че кредитополучателят има имущество, което е
годно да послужи за удовлетворяване на вземанията на банката и вземанията на
ищеца от кредитополучателя са събираеми, поради което не е налице имуществена
вреда, изразяваща се в претърпяна загуба. Сочат, че липсва причинно-следствена
връзка между поведението на ответниците и твърдените вреди за банката. Сочат,
че дори и да бъдат установени твърдените от ищеца вреди, то същите не са пряка
и непосредствена последица от поведението на ответниците, а са предпоставени от
редица фактори и обстоятелства, извън тяхното поведение, както и отвъд
темпоралното му проявление, като администратори на банката до 20.06.2014 г.
Останалите доводи на ответниците изразяват становището им по съществото на
спора.
Ответниците претендират направените по делото разноски.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Съдът приема от фактическа страна следното:
Представени са от ищеца договор за управление от 15.12.2008 г., сключен между “К.Т.Б.” АД и ответника Г.П.Х., като изпълнителен директор, както и анекс от 16.12.2008 г. към този договор.
Представени са от ищеца договор за управление от 18.10.2012 г., сключен между “К.Т.Б.” АД и ответника А.М.П., като изпълнителен директор, както и анекс от 19.10.2012 г. към този договор.
Не се спори между страните и се установява от събраните по делото писмени доказателства, че е сключен договор за банков кредит от 05.06.2014 г. между “К.Т.Б.” АД, представлявана от двамата ответници в качеството им на изпълнителни директори, и кредитополучателя “П.Л.” ЕАД, по силата на който банката предоставя на кредитополучателя кредит в размер на 111 000 лева, като средствата по кредита са предназначени за оборотни средства, с краен срок за погасяване – 25.07.2015 г.
Съгласно чл. 10 от договора за банков кредит, за ползването на кредита кредитополучателят заплаща на банката годишна лихва върху фактически ползваните суми по кредита в размер на 7,5%.
Съгласно чл. 18.1. от договора за кредит, кредитополучателят се
задължава да издължи главницата по кредита на 12 месечни погасителни вноски,
първата от които е в размер на 8 444 лева и е дължима на 25.07.2014 г., а
останалите 11 вноски, всяка от които е в размер на 8 538 лева, са платими
на всяко 25-то число на съответния месец, считано от 25.08.2014 г. до
25.07.2015 г. включително.
Съгласно чл. 31 от договора за банков кредит, за гарантиране издължаването на предоставяния кредит и за обезпечаване на всички вземания на банката към кредитополучателя, възникнали на основание договора, кредитополучателят се задължава да предостави и да осигури предоставянето в полза на банката на следните обезпечения: а) особен залог, учреден по реда на Закона за обособените залози, върху всички настоящи и бъдещи вземания на кредитополучателя от банката, включително и произтичащите от сключени с нея договори за разплащателни, депозитни и други банкови сметки, както и по негова сметка в банката с IBAN: *** – в лева, с IBAN: *** – в щатски долара и с IBAN: *** – в евро, както и по всички открити в бъдеще негови разплащателни, депозитни и други сметки в банката, в размер най-малко на 110% от размера на кредита; б) в срок до 31.07.2014 г. кредитополучателят се задължава да учреди особен залог/ипотека на активи на стойност не по-малко от 130% от размера на кредита.
Представен е от ищеца договор от 05.06.2014 г. за особен залог на вземания, сключен между “К.Т.Б.” АД и “П.Л.” ЕАД като залогодател, по силата на който за обезпечаване на вземанията на банката по договора за банков кредит от 05.06.2014 г. залогодателят учредява по реда на ЗОЗ в полза на банката особения залог върху всички настоящи и бъдещи вземания на кредитополучателя от банката, описан подробно в чл. 31, б. а) от договора за банков кредит.
Представена е от ищеца справка по договора за банков кредит, от която е видно, че задълженията на “П.Л.” ЕАД към 04.02.2019 г. са в общ размер на 212 000 лева, от които 110 900 лева – просрочена главница, 5 321,29 лева – просрочени лихви върху редовна главница, 77 576,06 лева – просрочени лихви върху просрочена главница, 485,19 лева – текущи лихви върху просрочена главница, 17 717,46 лева – неустойка върху просрочена лихва.
Представени са искането за отпускане на кредита, искания за усвояване на средства от разрешен кредит и доказателства за усвояване на суми по кредита.
Представен е от ищеца Правилник за кредитната дейност на “К.Т.Б.” АД към 2012 г.
Представена е от ответника Х. Функционална характеристика на управление “Кредитиране”, с изменения и допълнения, приети от УС на “КТБ” АД с протокол от 26.10.2009 г.
Представен е от ответниците протокол от 09.06.2014 г. за вземане на решение относно сключване на последващ договор за банков кредит с кредитополучателя “П.Л.” ЕАД за сумата от 10 020 000 лева с падеж – 25.05.2034 г., предвид формирана голяма експозиция.
Представен е от ответниците опис на кредитно досие на кредитополучателя “П.Л.” ЕАД, в което фигурира описан протокол на УС на “КТБ” АД от 23.04.2014 г., като този протокол не е представен по делото.
Представен е от ответника П. протокол от Общо събрание на “К.Т.Б.” АД, проведено на 11.06.2014 г., с което по т. 6 от дневния ред е прието решение за освобождаване от отговорност за дейността им през 2013 г. на членовете на управителния съвет и настоящи ответници Г.П.Х. и А.М.П.. Доколкото процесният договор за кредит е сключен на 05.06.2014 г. съдът намира, че решението на общото събрание на банката за освобождаване ответниците от отговорност за дейността им през предходната 2013 г. се явява неотносимо към предмета на спора.
Представен е от ответниците и Годишен финансов отчет на “П.Л.” ЕАД за 2014 г., ведно с Доклад на независим одитор.
От ответника Х. са представени и ГФО на кредитополучателя за 2010 г., 2011 г., 2012 г., 2013 г. и финансови отчети към 31.03.2014 г. и към 30.06.2014 г.
Представени са и писма на “П.Л.” ЕАД до квесторите на банката относно предоставени кредити и обезпечения.
Представен е и преглед на договори за банков кредит на “П.Л.” ЕАД към 31.12.2013 г., изготвен от Р. С., прегледи на договори за банков кредит на този кредитополучател от предходни години, както и определяне на кредитния рейтинг на “П.Л.” ЕАД.
Представено е от ответниците Решение № 73 от 20.06.2014 г. на Управителния съвет на БНБ, с което “К.Т.Б.” АД се поставя под специален надзор за срок от три месеца съгласно чл. 116 от ЗКИ, назначават се квестори и се постановява спиране на плащаниията за определен срок.
Представено е и Решение № 77 от 25.06.2014 г. на Управителния съвет на БНБ за освобождаване на назначените квестори и назначаване на нови квестори.
Представено е и Решение № 104 от 15.08.2014 г. на Управителния съвет на БНБ, с което се разрешава на “К.Т.Б.” АД да извършва платежни операции за целите на погасяване на кредити към банката, поставена под специален надзор, от сметки при същата банка на кредитополучателя, на негови съдлъжници или на негови поръчители, когато съзадължеността или поръчителството са възникнали преди 01.06.2014 г., както и безкасови операции по обмен на валута, когато такива са необходими за целите на погасяване на кредити към банката, поставена под специален надзор.
Представен е и списък, изготвен от синдиците на “КТБ” АД (н.) относно информация за юридическите лица, еднолични търговци и неперсонифицирани правни субекти, които са направили изявление за прихващане след поставяне на банката под специален надзор (20.06.2014 г.), в който е включен и кредитополучателят по процесния кредит - “П.Л.” ЕАД (лист 180 от настоящото дело).
От служебно извършена справка в Търговския регистър по партидата на “КТБ” АД се установява, че на 22.04.2015 г. е постановено Решение № 664 по т.д. № 7549/2014 г. по описа на СГС, VІ-4 състав, с което е обявена неплатежоспособността на “КТБ” АД, с начална дата 06.11.2014 г., открито е производство по несъстоятелност за банката, същата е обявена в несъстоятелност и дейността й е прекратена.
С Решение № 1443 от 03.07.2015 г., постановено по т.д. № 2216/2015 г. по описа на Софийски апелативен съд, Търговско отделение, 3 състав, с което е отменено Решение № 664 от 22.04.2015 г., постановено по т.д. № 7549/2014 г. по описа на СГС, VІ-4 състав в обжалваната част, с която за начална дата на неплатежоспособността на “КТБ” АД е определена датата 06.11.2014 г., и вместо него е постановено, че се определя начална дата на неплатежоспособността на “КТБ” АД датата 20.06.2014 г.
От изисканата справка от Централния регистър на особонетие залози по партидата на “П.Л.” ЕАД не се установяват данни за вписване по реда на ЗОЗ на особен залог във връзка с процесния договор за банков кредит от 05.06.2014г.
От писмо на БНБ се установява, че в БНБ не са налични данни за постъпило уведомление от “КТБ” АД относно формирана голяма експозиция на “П.Л.” ЕАД в периода от 05.06.2014 г. до 20.06.2014 г.
Представена е от БНБ справка за данни за собствения капитал на “К.Т.Б.” АД съгласно подадени от банката отчети по Наредба № 8 на БНБ за периода от 30.09.2007 г. до 30.06.2014 г.
От събраните по делото писмени доказателства и служебно извършена справка в Търговския регистър по партидата на кредитополучателя “П.Л.” ЕАД се установява, че по т.д. № 995/2019 г. по описа на СГС, ТО, VI-16 състав, образувано по молба по чл. 625 от ТЗ, подадена от “КТБ” АД (н.), е поставено на 30.08.2019 г. решение на основание чл. 632, ал. 1 от ТЗ, с което е обявена неплатежоспособността на това дружество и е определена началната й дата – 29.08.2015 г., открито е производство по несъстоятелност на дружеството, обявено е дружеството в несъстоятелност и производството по делото е спряно. С решение от 28.04.2020 г. по в.търг.н.дело № 5463/2019 г. по описа на Апелативен съд – С. е отменено решението на СГС в частта, с която е обявена неплатежоспособността на “П.Л.” ЕАД и е определена начална дата на същата – 29.08.2015 г., и вместо това е постановено обявяване на свръхзадължеността на дружеството и е определена начална дата на свръхзадължеността – 31.12.2014 г. От списък на приетите вземания на кредиторите на “П.Л.” ЕАД, предявени в срока по чл. 685, ал. 1 от ТЗ, се установява, че под № 26 е включено като прието от синдика вземането на “КТБ” АД (н.) по процесния договор за банков кредит от 05.06.2014 г. в общ размер на 228 387,55 лева, с привилегия по чл.722, ал. 1, т. 1 от ТЗ и обезпечение – договор от 05.06.2014 г. за учредяване на особен залог на вземания.
Представено е от ответника Х. и съобщение за продажби чрез търгове с тайно наддаване на синдиците на “КТБ” АД (н.), което съдът намира за неотносимо към предмета на спора, тъй като касае вземането на банката по самия договор за банков кредит от 05.06.2014 г., чието прехвърляне е без значение с оглед предмета на претенцията за обезвреда съгласно чл. 57, ал. 3 от ЗБН.
По делото е изслушано, оспорено в отделна част от ответника Х. и прието заключение на съдебно-счетоводната експертиза на вещо лице Р.С., от което се установява, че усвоените суми по процесния договор за кредит от 05.06.2014 г. са в общ размер на 110 900 лева, както следва: на 05.06.2014 г. е усвоена сумата от 67 400 лева - част от разрешения кредит и на 09.06.2014 г. е усвоена сумата от 43 500 лева – част от разрешения кредит.
Вещото лице дава заключение, че към 15.08.2019 г. по счетоводни данни на ищеца се констатира непогасен остатък за главница по договора от 05.06.2014 г. в общ размер на 110 900 лева.
Вещото лице дава заключение, че към 05.06.2014 г. – датата на договора за банков кредит, изчисленият размер на кредитната експозиция на “П.Л.” ЕАД е 19,70% спрямо стойността на собствения капитал на “КТБ” АД към същата дата. В останалата част по отговора на задача № 3 съдът намира, че разглежданите периоди не касаят процесния договор за кредит и се явяват неотносими, поради което не кредитира в тази част заключението на вещото лице.
По делото е
изслушано, неоспорено от страните и прието допълнително заключение на съдебно-счетоводната
експертиза на вещо лице Р.С., от което се установява, че по данни на БНБ и на
ищеца към 05.06.2014 г. – датата на договора за банков кредит с разрешен размер
от 111 000 лева, изчисленият размер на кредитната експозиция на “П.Л.” ЕАД е 16,21% спрямо капиталовата база
на “КТБ” АД към същата дата. В
останалата част са разглеждани от вещото лице периоди, които не касаят
процесния договор за кредит, поради което се явяват неотносими
и здопълнителното заключение в тази част не се
кредитира от съда.
При разпита свидетелката А. Х. казва, че към м. юни 2014 г. е работила като секретар на управителния съвет на “КТБ” АД и се е занимавала с протоколите на УС на банката – оформяла е протоколите и ги е съхранявала. Казва, че при затварянето на банката на 14.06.2014 г. от страна на следствени органи се изземвали протоколи, квесторите са искали протоколи, различни адвокатски кантори са ги взимали, така че от 14.06.2014 г. нататък не може да каже, че е отговаряла за съхранението на тези протоколи. Казва, че си спомня последните два протоколи, които е съставила през м. юни 2014 г., преди 14.06.2014 г. – били са касателно “П.Л.” ЕАД, който бил дългогодишен клиент на банката. Казва, че не си спомня самите дати на тези два протокола. Казва, че към 14.06.2014 г. е невъзможно да има липса на протокол на управителния съвет за отпуснат кредит за дружество с голяма експозиция. Казва, че копие от протокола трябва да получат двете управления на банката - това на г-жа Дишева, което изпраща в строго регламентирани срокове информация към БНБ, и съответно управление “Кредитиране”, което не може да отпусне и осчетоводи разрешения кредит, без да има копие от протокола. Свидетелката казва, че при напускането на банката през м. юни 2016 г. не е предала под опис протоколите на УС, тъй като се изземвали, връщали и т.н., като тя не е могла да отговаря в пълнота за тях.
При разпита свидетелката Т.Д.казва, че към 20.06.2014 г. е работила в “К.Т.Б.” АД като началник управление “Управленска информация и банкови регулатори”, като в задълженията й се включвало наблюдение и докладване на БНБ относно големите експозиции на банката, както текущото докладване при възникване или увеличение на голяма експозиция. Казва, че не помни към 20.06.2014 г. да е изпращана информация точно за кредитополучателя “П.Л.” АД, но същият бил голям клиент на банката. Казва, че не е възможно да липсва решение на управителния съвет за част от тази експозиция, защото процедурата била при иницииране на експозиция или увеличаване на голяма експозиция да получават от “Кредитиране” данни за сумата, която иска клиентът, и ако не е нов, те изчислявали съществуващата експозиция какъв процент от капиталовата база, включвали и новата евентуална експозиция. Информацията се изпращала на секретаря на УС и трябвало да се вземе решение от съвета. Казва, че в рамките на 10 дни от взимане на решение на УС съгласно изискванията на Закона за кредитни институции били длъжни да уведомят БНБ, получавали препис от протокола на УС и с писмо и преписа изпращали информацията на БНБ. Казва, че не си спомня дали към 05.06.2014 г. е изготвяла уведомление за кредитна експозиция на “П.Л.” АД, както и през м. юни 2014 г., тъй като този клиент имал множество сделки и често се е случвало да се изготвя уведомление, а не е било извънредно, за да го запомни. Казва, че в тримесечния отчет, изпращан към БНБ, не се съдържа информация за конкретно решение в протокол на управителния съвет или датата на такова решение, а се съдържа извлечение от счетоводната система на банката със задълженията на клиентите, обезпечения и други.
Останалите
доказателства съдът намира за неотносими към предмета
на спора.
При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 57, ал. 3 от ЗБН, в двугодишен срок от встъпването си в длъжност синдикът извършва проверка относно наличието на данни за причинени вреди на банката от нейни бивши администратори и при установяване на такива данни предявява пред съда по несъстоятелността искове за обезщетение на вредите срещу виновните лица. В цитираната разпоредба не е предвиден отделен фактически състав на специална материално-правна имуществена отговорност на бившите администратори на банката. Същата предвижда възможност за предявяване на иск за вреди в определен преклузивен срок с оглед откритото производство по несъстоятелност на банката, както и компетентния да разгледа исковете съд. При определяне на правната квалификация на исковете следва да се преценят твърдените от ищеца правопораждащи факти на претендираното обезщетение – дали произтичат от деликт или от договор.
В случая производството по несъстоятелност на “К.Т.Б.” АД е открито на 22.04.2015 г. с Решение № 664 по т.д. № 7549/2014 г. по описа на СГС, VІ-4 състав. Исковата молба е подадена на 24.03.2017 г., т.е. в законоустановения двугодишен срок по чл. 57, ал. 3 от ЗБН.
Неоснователни са доводите на ответниците, изложени в писмената защита, че искът се явява недопустим поради прехвърляне на вземането по процесния договор за банков кредит от 05.06.2014 г. Евентуалното прехвърляне на самото вземане по посочения договор за банков кредит не се отразява нито на процесуалноправната легитимация на ищеца по настоящото производство с предмет обезщетяване на вредите от неправомерни действия на администратори на банката.
Легална дефиниция по смисъла на закона на понятието “администратор” се съдържа в § 1, т. 2 от ДР на ЗБН, като съгласно б. а) на горецитираната разпоредба такива са и членовете на надзорен или управителен съвет (съвет на директорите) на банката.
От събраните по делото писмени доказателства – договори за управление и
съответно от служебно извършена справка в Търговския регистър по партидата на “КТБ” АД (н.) се установява, че към
05.06.2014 г. – датата на договора за банков кредит с кредитополучателя “П.Л.” АД, ответниците
Г.П.Х. и А.М.П. са членове на управителния
съвет на банката и изпълнителни директори, а от 23.06.2014 г. по отношение на
същите е вписано отстраняване от длъжност с решение № 73 от 20.06.2014 г. и
решение № 74 от 22.06.2014 г. на УС на БНБ. Следователно същите попадат в
обхвата на дефиницията за бивши администратори на банката по смисъла на чл. 57,
ал. 3 от ЗБН.
По
иска с правно основание чл. 57, ал. 3 от ЗБН вр. с
чл. 45 от ЗЗД:
Съдът намира, че предвид
изложеното по-горе предявеният иск е допустим. Неоснователно е възражението на
ответниците за недопустимост на предявения иск по чл. 45 от ЗЗД поради наличие
на договор между банката и всеки от ответниците. Наличието на договор между страните
не изключва деликтната отговорност, ако вредата е настъпила
не от неизпълнение
на задължения по договора, а от факти и обстоятелства,
осъществяващи фактическия състав на деликта
- нарушаване на общото зааконово задължение
да не се
вреди другиму. Договорната отговорност не отменя общото законно
задължение, установено в чл. 45 от ЗЗД, че всеки е длъжен да поправи вредите,
които виновно е причинил другиму (така в Тълкувателно решение № 54/23.06.1986
г. по гр.д. № 21/1986 г. на ОСГК на ВС).
За да бъде уважен предявеният иск с правно основание чл. 45 от ЗЗД, следва да бъдат установени от ищеца елементите на фактическия състав: твърденото деяние (действие или бездействие), че деянието е извършено от ответниците, противоправност на деянието, настъпилата вреда и нейният размер, причинно-следствена връзка между деянието и вредата, както и че тя е пряка и непосредствена последица. Ако увреждането е причинено от няколко лица, те отговарят солидарно, съгласно чл. 53 от ЗЗД. Предвид въведаната презумпция за вината съгласно чл. 45, ал. 2 от ЗЗД, оборването на презумпцията е в тежест на ответниците.
Ищецът твърди,
че е налице основание за ангажиране имуществената
отговорност на ответниците за възникнала за банката вреда в размера
на отпуснатия кредит, поради осъществен от тях деликт
- при неизпълнение на законовите задължения
при сключване на договор от
05.06.2014 г. за банков кредит с кредитополучателя “П.Л.” АД, като не са съобразени разпоредбата на чл. 430, ал. 1 от ТЗ относно
съдържанието на договора за кредит, доколкото липсва клауза за усвояване на
средствата в зависимост от учредяването на договореното обезпечение;
разпоредбата на чл. 237, ал. 2 от ТЗ относно дължимата грижа на добър търговец
на ответниците като членове на управителния орган на банката.
По делото не се
спори между страните и се установява от събраните по делото писмени
доказателства, че договорът от
05.06.2014 г. за банков кредит с кредитополучателя “П.Л.” АД е подписан от името на банката от двамата ответници в
качеството им на изпълнителни директори на банката към датата на сключване на
договора.
В случая съдът намира, че не се установява твърденото нарушение на чл. 430 от ТЗ при сключването на процесния договор за банков кредит. Договорът за кредит е
сключен в предвидената от закона писмена форма и е подписан от двама от
изпълнителните директори на банката – ответниците по
делото, в съответствие с правилото на чл. 10, ал. 1 от ЗКИ. В разпоредбата на чл.
430, ал. 1 от ТЗ не се съдържа изрично изискване за отпускане на банков кредит
при предварително учредяване на посочените в договора обезпечения. Не е налице
и конкретно задължение за ответниците, произтичащо от
закона, да сключват договори за банкови кредити с предвидено изискване за
усвояване на кредита само след предоставянето на обезпечение от страна на
кредитополучателя. Макар че банковата дейност подлежи на специална регулация и
засилен държавен контрол, доколкото не се нарушават повелителни разпоредби на
закона, то при сключването на договора за кредит се прилага общият принцип на
свобода при договарянето по чл. 9 от ЗЗД. Поради това при отпускане на кредита
при собствен риск на банката, не може да се обоснове неполагане на грижата на
добрия търговец от страна на ответниците по чл. 237,
ал. 2 от ТЗ, поради невключването в договора на разпоредба за предварително
учредяване на обезпеченията.
Независимо от гореизложеното следва да се разгледат и предвидените в договора обезпечения. В случая от събраните по делото доказателства се установява, че още в деня на сключването на договора за кредит – на 05.06.2014 г. е сключен между банката и кредитополучателя “П.Л.” АД договор за особен залог на вземания върху три банкови сметки и всички бъдещи негови сметки, съгласно уговореното между страните в чл. 31, б. а) от договора за банков кредит. Обстоятелството, че не се установяват данни да е вписан особеният залог в ЦРОЗ, не води до липса на обезпечение на кредита, а само до непротивопоставимост на залога на трети лица с оглед действащата към датата на сключването му разпоредба на чл. 12, ал.1 от ЗОЗ (изм. – ДВ, бр. 42/05.05.1999 г.). Също така от представения по делото списък на приетите вземания на кредитори на “П.Л.” АД в производството по несъстоятелност на това дружество, се установява, че под № 26 е включено като прието вземането на “КТБ” АД (н.) по процесния договор за банков кредит от 05.06.2014 г. в общ размер на 228 387,55 лева, като обезпечено с договор от 05.06.2014 г. за учредяване на особен залог на вземания и с ред на удовлетворяване по чл. 722, ал. 1, т. 1 от ТЗ. С оглед на това не се установява твърдението на ищеца за необезпечение на кредита, а това и се опровергава от представения по делото списък на приети вземания в производството по несъстоятелност на дружеството кредитополучател.
По отношение на обезпечението, предвидено в чл. 31, б. б) от договора за банков кредит от 05.06.2014 г., е уговорен срок за учредяването му до 31.07.2014 г. Видно от решение № 73 от 20.06.2014 г. на УС на БНБ и служебно извършена справка от търговския регистър по партидата на “КТБ” АД, след 20.06.2014 г. ответниците са отстранени от длъжност и са с прекратени правомощия поради поставяне на банката под специален надзор. След тази дата и след назначаването на квесторите на банката ответниците не са имали правна и фактическа възможност да осъществят каквито и да било действия относно изпълнение на функциите им на членове на управителния съвет и изпълнителни директори, включително и не са имали право да изискват от лице, на което е отпуснат кредит, да учредява обезпечения по договора. Поради това не се установява да е налице деяние от страна на ответниците след тази дата касателно неучреденото обезпечение, чийто срок е бил до 31.07.2014 г.
Противоправно е това деяние на един правен субект, с което той нарушава правна норма, нарушава определено правило за активно, съответно пасивно поведение, или не изпълнява свое задължение, възникнало от правна сделка. С оглед на гореизложеното съдът намира, че в случая не може да се приеме, че е налице противоправно действие на ответниците, извършено в нарушение на твърдените от ищеца повелителни разпоредби на закона, нито бездействие при изискуемо от закона действие от тяхна страна.
Не се установява по делото и да е настъпила вреда за банката към датата на подаване на исковата молба, която да е в причинно-следствена връзка с противоправно поведение на ответниците. Съгласно легалната дефиниция на чл. 2, ал. 1 от Закона за кредитните институции, банката (кредитна институция) е юридическо лице, което извършва публично привличане на влогове или други възстановими средства и предоставя кредити или друго финансиране за своя сметка и на собствен риск. От така дадената от законодателя дефиниция следва, че кредитирането е една от двете задължително присъщи дейности за всяка една банка. Поради това няма логика да се приеме, че по принцип отпускането на кредит и усвояването на същия от кредитополучателя представляват вреди на банката. Напротив, с усвояването на кредита възниква вземане в полза на банката към кредитополучателя за връщане на усвоената сума по кредита, ведно с вземанията за възнаградителни лихви, такси и комисионни, чрез които банката формира печалба от търговската си дейност. Следователно с усвояването на паричните средства по кредита от кредитополучателя, за банката възниква вземане за сумата по усвоения кредит, което представлява част от нейния актив от счетоводна гледна точка. Възникват и вземания за лихви, такси и комисионни, които зависят от договореностите по кредита, и които също се включват в актива на банката. Поради това не може да се приеме настъпване на вреда от сключването на договора за банков кредит. От друга страна, както е посочено по-горе, ответниците са отстранени от длъжност, считано от 20.06.2014 г., поради това не могат да носят отговорност за възникнали след тази дата вреди, доколкото първата вноска по кредита е с падеж 25.07.2014 г. и последната с падеж 25.07.2015 г.
В допълнение, вземането на “КТБ” АД
(н.) е включено като прието от синдика и обезпечено в списъка на приетите
вземания на кредитополучателя “П.Л.” ЕАД, поради което не се установява същото
да не е събираемо към момента на подаване на исковата молба, от което да е
настъпила вредата за банката, както твърди ищецът. Ответниците
не могат да носят отговорност за третото лице кредитополучател, доколкото
банковата дейност по принцип е рискова и една от основните й дейности е
кредитиране на риск на банката съгласно чл. 2, ал. 1 от ЗКИ.
Липсва и причинно-следствена
връзка между деянието и твърдяната вреда. Действията на ответниците
и резултата са опосредени от действия/бездействия на
самия кредитополучател и на трети лица след 20.06.2014 г., поради което не е
налице пряка и непосредствена причинно-следствена връзка с противоправното
поведение на ответниците. Налице са редица фактори и
обстоятелства, които стоят извън поведението на ответниците
– поставяне на банката под специален надзор, отстраняването на ответниците от длъжност и назначаването на квестори, др.
(така в Решение № 131/15.01.2019 г. по т.д. № 1996/2018 г. по описа на
Апелативен съд – С., 9 състав, недопуснато до касационно обжалване с
Определение № 421/19.06.2020 г. по т.д. № 2059/2019 г. по описа на ВКС, Т.К., I Т.О.).
По изложените съображения
съдът намира, че предявеният иск с правно основание чл. 57, ал. 3 от
ЗБН вр. с чл. 45 от ЗЗД е неоснователен и следва да
бъде отхвърлен.
Поради
отхвърлянето на главния иск следва да бъде разглеждан предявеният при условията
на евентуалност иск с правно основание чл. 57, ал. 3 от ЗБН вр.
с чл. 82 от ЗЗД вр. с чл. 240, ал. 2 от ТЗ.
За да бъде уважен предявеният иск, следва да бъдат
установени от ищеца елементите на фактическия състав: наличие на договорна връзка, обвързваща
банката и всеки един от ответниците през процесния период, неизпълнение от страна на всеки от ответниците на договорно задължение, произтичащо от тази
връзка, неизпълнението на задължението от всеки от ответниците
да е виновно, настъпили в резултат на това за банката вреди, явяващи се пряка и
непосредствена последица от неизпълнение на конкретното договорно задължение на
всеки от ответниците, както и тези неблагоприятни
последици да са били предвидими към момента на сключване на описаната банкова
сделка, техния размер, както и правопораждащия факт
за пасивната солидарна отговорност на ответниците.
Ищецът твърди, че ответниците
са нарушили разпоредби на чл. 35, чл. 36, чл. 37, чл. 39, чл. 41 и чл. 42 от
Правилника за кредитната дейност на “КТБ” АД, в частта относно условията и реда за
проучване на искания за кредит и сключването на кредитни сделки, както и редът
за усвояване и издължаване на кредита, както и чл. 1.2. и чл. 4.11.5. от
договора за управление на всеки от ответниците.
В случая не се спори между страните и се
установява от събраните по делото писмени доказателства – договори за
управление, че между банката и всеки от ответниците е
сключен договор за възлагане на управлението, по силата на който на ответника
като член на управителния съвет е възложено управлението и представителството
на банката.
Съгласно нормата на чл. 240, ал. 2 от ТЗ,
членовете на управителния съвет отговарят солидарно за вредите, които са
причинили виновно на дружеството.
Съгласно представения от ищеца Правилник за
кредитната дейност на “КТБ” АД към 2012 г., който не се оспорва от страните и
се приема от съда за актуален към датата на сключване на процесния
договор за банков кредит от 05.06.2014 г., при установяване на невярно
предоставена информация и декларации банката има право да откаже разглеждането
и удовлетворяването на кредитното искане (чл. 41 от ПКД). Съгласно чл. 42 от
същия, за целите на текущата обработка на депозираното кредитно искане в сътоветния финансов център се създава кредитно досие, в
което се съхраняват всички документи във връзка с искането. Писменото становище
на кредитния специалист от финансовия център, съдържащо и предложение за
предоставяне или отказ на кредитната сделка се предава на управителя на
финансовия център за писмено съгласуване. Ако предложението е за предоставяне
на кредита, управителят на финансовия център изпраща с придружително
писмо (свободен текст) до началника на Управление “Кредитиране” становището, заедно с копие от досието – номерилано и с описани документи. Началникът на Управление “Кредитиране” предоставя на директора на Дирекция “Кредитен риск” чрез началник Управление “Анализ и контрол на риска” становището по на кредитния специалист, заедно с
копие от досието, и възлага на служител от Управление “Кредитиране” да извърши преглед на кредитната преписк по реда на чл. 36 от правилника. Същевременно с
това се извършва правен анализ по реда на чл. 35 и в Дирекция “Кредитен риск” се оценява кредитоспособността на клиента, и се
изготвя становище по реда на чл. 36. След приключване на процедурите по
проучването на искането за кредит съответният кредитен специалист предава
кредитното досие заедно с правния анализ и становищата, изготвени в Управление “Кредитиране” и Дирекция “Кредитен риск” на ресорния изпълнителен директор. С оглед на
горното се прави извод, че дейността по кредитиране е сложен фактически състав,
при който са ангажирани множество служители и кредитни специалисти в банката
(във финансовия център, в Управление “Кредитиране” и в Дирекция “Кредитен риск”).
В представените два договора за управление на всеки от ответниците като изпълнителни директори е възложено управлението и представителството на банката пред трети лица, като изпълнителният директор организира и контролира цялостната дейност по управление на банката, упражнява цялостен оперативен контрол върху текущата й дейност и решава дали да сключи и сключва от името на банката договори и сделки. От събраните доказателства по делото не може да се направи извод, че ответниците са нарушили някое от посочените свои задължения при сключването на договора за банков кредит от 08.06.2014 г. В случая не се установява от ищеца, който носи доказателствената тежест за това, да не е изпълнено от всеки от ответниците конкретно договорно задължение по договора за управление, респ. Правилника за кредитна дейност. Общото позоваване на неизпълнение от тяхна страна, без конкретизиране на същото, не може да доведе до ангажиране на имуществената им отговорност. Основателно е възражението на ответниците, че щом ищецът държи кредитното досие и пълната счетоводна, финансова и правна документация по случая, то те не могат да докажат положителните обстоятелства за спазване на процедурата. Отрицателните факти, като конкретни явления или състояния от обективната действителност, могат да бъдат предмет на доказване страната, която ги твърди, защото извежда от тях изгодни правни последици, поради което същата (в случая ищеца) носи доказателствената тежест. Доказването на отрицателен факт става чрез ангажиране на доказателства за положителни факти, които да създават достатъчно убеждение за сбъдването на отрицателния (така в Решение № 134/17.03.2011 г. по гр.д. № 1713/2010 г. по описа на ВКС, Г.К., IV Г.О.).
За изчерпателност на изложеното следва да се посочи, че дори и да се приеме липса на изискуеми документи във връзка с искането за предоставяне на процесния кредит от кредитополучателя “П.Л.” ЕАД и че ответниците са били в неизпълнение на някое от своите договорни задължения, то неизпълнението на договорните задължения при вина на всеки от ответниците не води до основателност на претенцията за обезвреда. Освен изложеното по-горе относно липсата на вредоносен резултат, което се отнася и до настоящата претенция, съдът намира, че в случая причинно-следствената връзка между неизпълнението на ответниците (което съдът не споделя) и настъпилия за банката вредоносен резултат е опосредено от множество обстоятелства и фактори, т.е. поведение на трети лица, което прекъсва пряката и непосредствена последица от неизпълнението. В подкрепа на този извод е и решението на съда за откриване на производство по несъстоятелност на кредитополучателя “П.Л.” ЕАД, като съгласно решението на Апелативен съд – С. датата на свръхзадължнялост на дружеството е 31.12.2014 г., т.е. след отпускането на процесния кредит. Поради това не може да се приеме, че вредите от неплащането на кредита от кредитополучателя са били предвидими към момента на сключване на описаната банкова сделка.
Също така, след отстраняването
на ответниците от длъжност членове на управителния
съвет и изпълнителни директори на банката - на 20.06.2014 г., те не могат да
носят отговорност за възникнали след тази дата вреди, доколкото първата
вноска по процесния кредит е с падеж 25.07.2014 г. и
последната с падеж 25.07.2015 г. Вредата не може да се приеме единствено
настъпила поради сключването на договор за банков кредит, тъй като дейността по
кредитирането е една от основните дейности на банката съгласно разпоредбата на
чл. 2, ал. 1 от ЗКИ, както е разгледано по-горе. При това положение съвкупната преценка на всички
събрани по делото доказателства води до извод,
че имуществото на банката не
е намаляло чрез отпускане на кредита
и че тя продължава
да разполага с правни възможности да реализира вземанията
си по главницата – размера на твърдяната
вреда, която е включен в списъка на приетите вземания в производството по
несъстоятелност на кредитополучателя “П.Л.” ЕАД. Вземането на банката за главница
представлява актив и не може да се приеме като намаляване на имуществото й,
поради което не се установява наличието на вреди за банката.
По изложените съображения
съдът намира, че предявеният иск с правно основание чл. 57, ал. 3 от
ЗБН вр. с чл. 82 от ЗЗД вр. с чл. 240, ал. 2 от ТЗ е неоснователен
и следва да бъде отхвърлен.
По
същите съображения съдът намира, че са неоснователни предявените при условията
на евентуалност искове с правно основание чл. 57, ал. 3 от ЗБН вр. с чл. 82 от ЗЗД за разделно осъждане на всеки от ответниците.
Поради неоснователността на
главния и евентуалните искове, неоснователна е и акцесорната
претенция за присъждане на законната лихва за забава върху главницата от датата
на подаване на исковата молба (24.03.2017 г.) до окончателното й плащане.
По разноските:
Съгласно чл. 57, ал. 6 от от ЗБН, по исковете по чл. 57, ал. 3 от ЗБН държавна такса не се събира предварително от синдика. Съгласно нормата на чл. 62, ал. 2, изр. второ от ЗБН, която следва да се приложи в случая с оглед систематичното тълкуване по ЗНА на разпоредбите в Глава Четвърта “Запазване, управление и попълване на масата на несъстоятелността. Охранителни мерки” на ЗБН, ако искът бъде уважен, следващата се държавна такса се събира от осъдената страна, а ако искът бъде отхвърлен, държавната такса се събира от масата на несъстоятелността.
Предвид горното и с оглед изхода на спора, съдът намира, че съгласно чл. 72, ал.1 от ГПК държавната такса в размер на 4 440 лева следва да бъде събрана в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Софийски градски съд от масата на несъстоятелността на “К.Т.Б.” АД (в несъстоятелност).
Съгласно представения списък на разноските по чл. 80 от ГПК, ответникът Г.П.Х. претендира разноски в общ размер на 155 лева, от които 150 лева – депозит за вещо лице и 5 лева – държавна такса за съдебно удостоверение. С оглед на изхода на спора, на ответника Х. следва да бъдат присъдени разноски в в претендирания размер от 155 лева.
С определение от съдебно заседание, проведено на 05.02.2019 г., е допуснато предоставянето на правна помощ по ЗПП на ответника Г.П.Х. за процесуално представителство по настоящото дело. Съгласно нормата на чл. 78, ал. 7 от ГПК, ако претенцията на лицето, което е получило правна помощ, бъде уважена, изплатеното адвокатско възнаграждение се присъжда в полза на Националното бюро за правна помощ съразмерно с уважената част от иска, а в случаите на осъдително решение лицето, получило правна помощ, дължи разноски съразмерно с отхвърлената част от иска. С оглед на горното съдът намира, че следва да определи адвокатско възнаграждение по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ, който предвижда заплащане на възнаграждение съобразено с вида и количеството на извършената дейност и определено в наредба на Министерския съвет. Като взема предвид фактическата и правна сложност на делото, както и цената на предявените искове, настоящият състав намира, че следва да бъде определено адвокатско възнаграждение в размер на 450 лева съгласно чл. 25, ал. 2 вр. с ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Същото следва да бъде присъдено в полза на Националното бюро за правна помощ.
Ответникът А.М.П. претендира разноски, но до приключване на съдебното дирене не представя по делото доказателства за извършването на такива, поради което не му се присъждат разноски по делото пред СГС.
Водим от изложеното, СЪДЪТ
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявените от “К.Т.Б.”
АД (в несъстоятелност),
ЕИК ******, със седалище и адрес на управление:***, чрез синдиците А.Д. и К.М.,
против Г.П.Х., ЕГН **********,
с адрес: ***, и А.М.П., ЕГН **********, с адрес: *** правно основание чл. 57, ал. 3 от
ЗБН вр. с чл. 45 от ЗЗД да бъдат осъдени
ответниците да заплатят солидарно на ищеца сумата от
111 000 лева (сто и единадесет хиляди лева), представляваща обезщетение за
претърпени от “К.Т.Б.” АД (в несъстоятелност) имуществени вреди от
неизпълнение на законовите задължения на ответниците
в качеството им на бивши администратори на банката при сключване на договор за
банков кредит от 05.06.2014 г., сключен между “К.Т.Б.” АД и кредитополучателя “П.Л.” ЕАД, ведно със законната лихва върху тази
сума от 24.03.2017 г. до
окончателното й плащане, при условията на евентуалност иск с правно
основание чл. 57, ал. 3 от ЗБН вр. с чл. 82 от ЗЗД вр. с чл. 240,
ал. 2 от ТЗ да бъдат осъдени ответниците да заплатят
солидарно на ищеца сумата от 111 000 лева (сто и единадесет хиляди лева),
представляваща обезщетение за претърпени от “К.Т.Б.” АД (в несъстоятелност) имуществени вреди от
неизпълнение на договорните задължения на ответниците
в качеството им на бивши администратори на банката като изпълнителни директори
при вземане на решение за сключване на договор за банков кредит от 05.06.2014
г., сключен между “К.Т.Б.” АД и кредитополучателя “П.Л.” ЕАД, ведно със законната лихва върху тази
сума от 24.03.2017 г. до
окончателното й плащане, и при условията на евентуалност иск с правно
основание чл. 57, ал. 3 от ЗБН вр. с чл. 82 от ЗЗД да бъде осъден всеки от ответниците
да заплати на ищеца сумата от 55 500 лева (петдесет и пет хиляди лева), представляваща
обезщетение за претърпени от “К.Т.Б.” АД (в несъстоятелност)
имуществени вреди от неизпълнение на договорните задължения на всеки ответник в
качеството му на бивш администратор на банката като изпълнителен директор при
вземане на решение за сключване на договор за банков кредит от 05.06.2014 г.,
сключен между “К.Т.Б.” АД и кредитополучателя “П.Л.” ЕАД, ведно със законната лихва върху сумите
от 24.03.2017 г. до
окончателното й плащане.
ОСЪЖДА “К.Т.Б.” АД (в несъстоятелност), ЕИК ******, със седалище и адрес на
управление:***, да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Софийски градски съд държавна такса в
производството пред СГС в размер на 4 440 лева (четири хиляди
четиристотин и четиридесет лева).
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал.3 от ГПК “К.Т.Б.” АД (в несъстоятелност), ЕИК ******, със седалище и адрес на управление:***, да заплати на Г.П.Х., ЕГН **********, с адрес: ***, сумата от 155 лева (сто петдесет и пет лева), представляваща разноски по делото пред СГС.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал.7 от ГПК “К.Т.Б.” АД (в несъстоятелност), ЕИК ******, със седалище и адрес на управление:***, да заплати на НАЦИОНАЛНО БЮРО ЗА ПРАВНА ПОМОЩ, с адрес: гр. С.,***, сумата от 450 лева (четиристотин и петдесет лева), представляваща разноски за адвокатско възнаграждение по ЗПП по делото пред СГС.
Решението подлежи на обжалване пред
Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
СЪДИЯ :