РЕШЕНИЕ
№
гр.
София, 22.10.2021 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско
отделение, IV – Б
въззивен състав, в публично съдебно заседание на
четвърти октомври две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СТАНИМИРА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
РАЙНА МАРТИНОВА
Мл.съдия
ТЕОДОРА КАРАБАШЕВА
при
секретаря Капка Лозева, като разгледа докладваното от мл.съдия Карабашева
в.гр.д. № 10317 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл.
258 и следв. ГПК.
С
решение № 85525/13.05.2020 г., постановено по гр.д. № 857 по описа за 2019 г.
на Софийски районен съд, 57-ми състав, първоинстанционният съд е признал за
установено по предявените от „Т.С.“ ЕАД срещу „Г.-П.-М“ АД искове с правно основание
чл. 422 ГПК, че ответникът дължи на ищеца заплащането на следните суми
съобразно издаде заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 28.02.2018 г. по гр.д. №
84174/2017 г. на СРС, II-ро ГО, 57-ми състав: на основание чл. 59 ЗЗД сумата от 275,66 лв., представляваща стойността, с която се е обогатил без
основание в размер на цената на незаплатена доставена и използвана топлинна
енергия за топлоснабден обект – офис № 9, находящ се в гр. София, ж.к. *****,
бул. „*******, вх.В за периода от 01.02.2016 г. до 30.11.2016 г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 30.11.2017 г. до окончателното
ѝ изплащане; на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от 2,53 лв.,
представляваща обезщетение за забавено изпълнение на главницата от 275,66 лв.
за периода от 12.10.2017 г. до 13.11.2017 г., като искът за разликата над 2,53
лв. до пълния предявен размер от 33,33 лв. и за периода от 31.03.2016 г. до
12.10.2017 г. е отхвърлен; отхвърлени са предявените по реда на чл. 422 ГПК искове
за признаване на установено спрямо „Г.-П.-М“ АД, че дължи на „Т.С.“ ЕАД
заплащането съобразно заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 28.02.2018 г. по гр.д. № 84174/2017 г. на СРС, II-ро ГО, 57-ми състав както следва:
на основание чл. 59 ЗЗД сумата от 9,48 лв., представляваща стойността, с която
се е обогатил в размер на цената на извършено дялово разпределение за топлинна
енергия за периода от 01.02.2016 г. до 13.11.2016 г. и на основание чл. 86, ал.
1 ЗЗД сумата от 0,95 лв. – обезщетение за забавено изпълнение на главницата от
9,48 лв. и за периода от 31.03.2016 г. до 13.11.2017 г.; осъдено е „Г.-П.-М“ АД
да заплати на „Т.С.“ ЕАД на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 674,96 лв. –
разноски в исковото производство и сумата от 64,72 лв. – разноски в заповедното
производство; осъдено е „Т.С.“ ЕАД да заплати на „Г.-П.-М“ АД на основание чл.
78, ал. 3 ГПК сумата от 13,69 лв. – разноски. Решението е постановено при
участие на трето лице – помагач на ищеца – „Т.“ ООД.
Постъпила
е въззивна жалба с вх. №
5067605/08.06.2020 г. на „Г.-П.-М“ АД, подадена чрез юрисконсулт Т.Ж.– с
приложено към нея пълномощно, с която решението се обжалва в частите, с които е
установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 275,66 лв. и сумата от 2,53
лв., както и в частта за разноските. Според жалбоподателя атакуваното решение е
неправилно поради нарушение на материалния закон и допуснати съществени процесуални
нарушения на съдопроизводствените правила, както и поради необоснованост. Сочи,
че първоинстанционният съд не е съобразил наведените възражения от страна на
ответника по основателността на иска, както и че при постановяване на решението
са взети предвид само представените от
ищеца доказателства, не се доказват елементите на фактическия състав на
претенцията. Счита, че институтът на неоснователното обогатяване е неприложим в
случая, както и че неправилно са приложени разпоредбите, касаещи погасителната давност.
Иска се отмяна на решението в обжалваните части.
В
законоустановения срок по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор с вх. №
5124171/08.09.2020 г. от насрещната страна „Т.С.“ ЕАД, подаден чрез юрисконсулт
Т. с приложено към него пълномощно.
Поддържа, че първоинстанционното решение е правилно и законосъобразно.
Иска се отхвърляне на въззивната жалба като неоснователна и присъждане на
сторените за юрисконсултско възнаграждение разноски.
Становище
от третото лице – помагач на ищеца – „Т.“ ООД не е постъпило.
Съдът, след като прецени доводите
на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено от
фактическа страна следното:
Първоинстанционният
съд е сезиран с искова молба с вх.№ 2000466/08.01.2019 г., подадена от „Т.С.“
ЕАД с ЕИК: ******* срещу „Г.-П.-М“ АД с ЕИК:******, с която е поискало от съда
на основание чл. 422 вр. чл. 415 от ГПК вр. чл. 59 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД да
признае за установено, че ответникът дължи на ищеца заплащане на онова, с което
се е обогатил, до размера на обедняването, а именно сума в общ размер от 319,42
лв., от които 275,66 лв. – главница, представляваща стойност на незаплатената
топлинна енергия за периода от месец февруари 2016 до месец ноември 2016 г. и
33,33 лв. – законна лихва за забава от 31.03.2016 г. до 13.11.2017 г., както и
сума за предоставена услуга за дялово разпределение в общ размер на 10,43 лв.,
от които главница 9,48 лв. за периода м.02.2016 г. до м.11.2016 г. и 0,95 лв. –
мораторна лихва от 31.03.2016 г. до 13.11.2017 г., ведно със законната лихва за
забава от 30.11.2017 г., за които е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по заповедно дело № 84174/2017 г. на
СРС, 57 – ми състав, като му се присъдят разноски. Наведени са твърдения, че ответникът
е потребител на топлинна енергия за стопански нужди в имота, потребил е
количества, за които са предявени исковете, като неоснователно се е обогатил с
консумирана топлинна енергия и услуга за дялово разпределение.
Ответникът
„Г.-П.-М“ АД е оспорил исковете като неоснователни и необосновани. Посочил е,
че описаният топлоснабден имот не е негова собственост и че не е сключвал
договор за продажба на топлинна енергия за стопански нужди с ищеца, респективно
няма качество купувач на топлинна енергия, и че не са били издавани данъчни
фактури нито за процесните суми, нито за процесните периоди с получател „Г.-П.-М“
АД. За претендираните задължения била изтекла погасителната давност съобразно
чл. 111 ЗЗД.
Третото
лице – помагач на страната на ищеца – „Т.“ ООД не е взело становище по
предявените искове.
По
делото е приложено заповедно дело № 84174/2017 г. на СРС, 57-ми състав, според
което по заявление с вх. № 309176/30.11.2017 г. е издадена заповед за
изпълнение, с която районният съд е разпоредил „Г.-П.-М“ АД с ЕИК:*******да
заплати на „Т.С.“ ЕАД с ЕИК: ******* сумата от 275,66 лв.,представляваща цена
на доставена топлинна енергия за периода от 01.02.2016 г. – 30.11.2016 г.,
ведно със законната лихва в размер на 33,33 лв. за периода от 31.03.2016 г. –
13.11.2017 г., сумата от 9,48 лв. – цена на извършена услуга за дялово
разпределение за периода от 01.02.2016 г. до 30.11.2016 г., ведно със законната
лихва от 30.11.2017 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на
0,95 лв. за периода от 31.03.2016 г. – 13.11.2017 г. и 75.00 лв. разноски по
делото, като за така издадената заповед длъжникът е уведомен на 28.03.2018
г. и на 10.04.2018 г. подава възражение
срещу заповедта. На 10.12.2018 г. заявителят е уведомен за необходимостта да
представи доказателства, че е предявил иск в едномесечен срок от съобщението и
на 08.01.2019 г. е представил такива.
Прието
е по делото извлечение от сметки по месеци за процесния период за абонатен
номер 7695, от което се установява какъв е размерът на дължимите суми за
топлинна енергия.
Прието
е удостоверение за актуално състояние на „Т.“ ООД.
Приет
е договор между „Т.С.“ ЕАД и „Т.“ ООД за извършване на услугата дялово
разпределение на топлинна енергия на основание чл. 139в, ал. 2 ЗЕ.
Прието
е по делото удостоверение за актуално състояние на „Т.С.“ ЕАД.
Приети
са по делото общи условия за продажба на топлинна енергия за стопански нужди от
„Т.С.“ ЕАД ***, приети с решение по протокол № 23/03.08.2007 г. на Съвета на
директорите на „Т.С.“ ЕАД на основание чл. 149, ал. 1 ЗЕ.
Приети
са по делото данни от търговския регистър за ответниковото дружество и
удостоверение за актуалното състояние на „Г.-П.-М“ АД.
Прието
е писмо с изх.№ П-10042/28.09.2017 г. и известие за доставяне на същото.
Прието
е писмо с изх. № П – 4181/10.04.2017 г. относно дължими суми и сключване на
договор за продажба на топлинна енергия за небитови нужди.
Приет
е договор № 9798/Ш8136 при общи условия за продажба на топлинна енергия за
стопански нужди между страните.
Прието
е заявление за сключване на договор от 21.12.2011 г. и декларация от „М.-М“
ООД.
Приети
са договор за наем от 07.12.2011 г. и анекс № 1 към договора за наем.
Приет
е списък на потребителите на топлинна енергия от 2011 г.
С
прието по делото заключение по съдебно-техническата експертиза, вещото лице –
топлотехник е посочило, че след проверка на приложеното по делото материали и
изискани справки от ищеца и третото лице – помагач, че за процесния период
титуляр на партидата на абонатен № 7695 е „Г.-П.-М“ АД, а сумата за топлинна
енергия, изчислена за абонатен № 7695 за процесния период е в размер на 379,86
лв.
С
прието по делото заключение по съдебно-счетоводна експертиза, вещото лице след
проверка на документите по делото, е посочило, че не е установило погасяване
чрез плащане на сумите, които по счетоводни данни са в размер от 285,14 лв. –
топлинна енергия за отопление на имота и 34,24 лв. – лихва върху дължимите
сметки.
С оглед на така установената
фактическа обстановка, съдът намира от права страна следното:
Съгласно
разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението а по допустимостта му – в обжалваната част. По
останалите въпроси въззивният съд е ограничен от посоченото в жалбата.
В
конкретния случай постановеното по делото решение е валидно и в обжалваната
част е допустимо. По правилността на решението в обжалваната част:
Предявените
искове са с правно основание чл. 422 вр. с 415 ГПК вр. с чл. 59 и чл. 86 от ЗЗД – иск за
установяване на съществуване на вземане за заплащане на стойност на обогатяване
на ответника за сметка на обедняване на ищеца чрез доставена топлоенергия за
стопански нужди без сключен договор за разпределянето ѝ за имот в сграда
- етажна собственост, доставена от ищцовото дружество, без да е заплатена от
ответника, заедно с обезщетение за забава на плащане на същото, за което е
издадена заповед за изпълнение по реда на глава ХХХVІІ от ГПК.
В тежест на ищеца е да
установи в производството, образувано по така предявените установителни искове
и съобразно правилото на чл. 154, ал. 1 от ГПК, в качеството му на кредитор,
обстоятелствата, от които произтича вземането му, както и неговата ликвидност,
изискуемост и размер, а на ответника - фактите, които изключват или погасяват
това спорно право.
По
делото не се спори, а и се установи от приетите книжа по заповедното дело, че
по повод на заявление по чл. 410 от ГПК е образувано заповедно производство, по
което е издадена заповед, с която е уважено изцяло искането на заявителя ".С."АД
и длъжникът е осъден да му заплати процесните суми като дължима стойност на
потребена топлинна енергия и възнаграждение за разпределянето й за процесния
имот за периода в размерите на процесните суми, за които са предявени исковете,
като възражение срещу заповедта е
депозирано в срок, а заявителят в срока по чл. 415 от ГПК е предявил исковете.
Съдът приема, че
по делото е установено че ищецът е енергийно предприятие, доставящо топлинна
енергия. "Т.С." ЕАД е дружество, което е регистрирано по Търговския
закон и е вписано в Търговския регистър при Агенция по вписванията с предмет на
дейност производство на топлинна енергия, пренос на топлинна енергия,
производство на топлинна и електрическа енергия и други дейности обслужващи
основните.
В случая по
делото е установено, че процесният имот е бил топлофициран и че сградата -
етажна собственост (в която се намира същият) е била присъединена към
топлопреносната мрежа. В тази връзка по делото е приет списък на потребителите
на топлинна енергия в сграда на адрес бул. „******* от управителя на етажната
собственост, като извършването на услугата за дялово разпределение на
топлинната енергия при общи условия по чл. 139в, ал. 2 ЗЕ в процесната сграда, се
осъществява от „Т.“ ООД съгласно приетия по делото договор № У-N996/02.11.2007 г., сключен между „Т.С.“ ЕАД и „Т.“ ООД.
От съвкупния
доказателствен материал по делото се установява, че топлоснабденият имот се
използва като офис № 9. Ответникът е търговец, който при осъществяване на
своята дейност, ползва процесния офис № 9 в качеството си на наемател по
договор за наем от 07.12.2011 г., което се установява от вписан в Агенцията по
вписванията и представен по делото договор за наем, както и нотариално заверен
анекс към този договор. Съгласно чл. 6 от представения по делото договор за
наем – наемната цена на имота не включва
разходи за консумативи, които се правят във връзка с използването на
помещенията и които изчерпателно включват електричество, студена и топла вода,
централно отопление, т.е. тези разходи се заплащат изцяло от наемателя. От
представените по делото доказателства относно нуждите, които задоволява имотът (офис
№ 9) на ответника, така и от анализа на дефинитивните разпоредби на понятията
за "небитов клиент" и "битов клиент", който съгласно пар.
1, т. 2а от ДР на ЗЕ е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с
топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо
водоснабдяване, или природен газ за собствени битови нужди, следва, че
законодателят е използвал като критерии при дефиниране и разграничаване на
понятията: вида правен субект (физическо или юридическо лице), и нуждите, за
които той ползва/купува енергия (битови - за домакинството си, или небитови –
по арг. на противното, такива които не задоволяват битови нужди). Определящи са
нуждите, за които се ползва/купува енергия. Същевременно, дефинираните с двете
обсъждани правни норми легални понятия, не обхващат изчерпателно всички
възможни случаи в практиката. Следва да се отбележи, че понятието "стопански
нужди" или "небитови нужди" съгласно действащата ДР на ЗЕ е дори
по-широко от търговска дейност и се свързва с нуждите, които задоволява
конкретният имот. Несъмнено е, че ответникът няма домакинство и собствени
битови нужди, а и имотът не е предназначен за задоволяване на такива (търговско
помещение - офис), което сочи на небитово ползване на топлинна енергия. В
случая въззивникът е търговец, който при осъществяване на своята дейност, а не
за задоволяване на битови нужди, ползва топлоснабдения имот в качеството му на
наемател, видно от неговото предназначение по договор за наем от 07.12.2011 г.,
сключен между собственика на имота „МИК-М“ ООД с ЕИК****** – в качеството му на
наемодател, и „Г.-П.-М“ АД с ЕИК******– в качеството му на наемател, както и от
анекс № 1/27.11.2013 г. към него.
В процесния
случай страните не спорят, че договор между тях за доставка на топлинна енергия
не е сключен. Ищецът обосновава задължението на ответника с неоснователното
обогатяване на последния с доставената му и използвана от него топлинна
енергия, доколкото въпреки отправената от ищеца покана, страните не са
подписали писмен договор. От приетата по делото декларация, подадена от
собственика на топлоснабдения имот на адрес бул. „*******, вх. №, офис № 9 – „М.-М“
ООД, е дадено съгласие ответниковото дружество да бъде купувач на топлинна
енергия за срока от 01.12.2011 г. до 01.12.2014 г. по отношение на офис № 9.
Поради тази причина, след
като в настоящото производство не се спори, че между главните страни не е бил
сключван договор за продажба на топлинна енергия за процесния период в
предвидената в чл. 149, ал. 1, т. 3 от ЗЕ писмена форма, то това означава, че
помежду им не е възникнало валидно облигационно правоотношение за продажба на
топлинна енергия за небитови (стопански) нужди. От приложения по делото договор
№ 9798/Ш8136 се установява, че между топлопреносното дружество и ответникът е
бил сключен договор за продажба на топлинна енергия за периода от 01.12.2011 г.
до 01.12.2014 г., съгласно който продавачът е продавал топлинна енергия на
купувача – настоящ въззивник, за топлоснабдените имоти, сред които е бил и офис
№ 9, като не е преставен последващ договор между страните за период след
01.12.2014 г., а от действащите наредби към 2008 г., 2014 г. и към настоящия
момент нормативни актове – Наредби за топлоснабдяване, не е предвидено
автоматично продължаване на действието на договора между топлопреносното
предприятие и съответния клиент на топлинна енергия. В този случай обаче в
действащата нормативна уредба – ЗЕ и Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за
топлоснабдяването е предвиден ред за отчитане на доставената и потребена
топлинна енергия, тъй като в разрез с поведението на клиентите и
кореспондиращото им задължение да сключат нов договор след срока на действие на
предходния, когато той е изтекъл и съответно е прекратил действието си, не може
да се счете, че отпада задължението да се заплаща енергия, която е била
потребена. Това означава, че доставчикът на топлинна енергия е длъжен да отчита
само ппотребените количества топлинна енергия по реда, предвиден в чл. 61, ал.
3 от Наредба № 16-334/2007 г., което означава,че във всички случаи е предвиден
механизъм на изчисляване на потребената топлинна енергия.
При липсата на
възможност топлопреносното предприятие да търси стойността на доставената
топлинна енергия на договорно основание, същото разполага с правата по чл. 59,
ал. 1 от ЗЗД, в който законодателят е предвидил, че всеки, който се е обогатил
без основание за сметка на другиго, дължи да му върне онова, с което се е
обогатил, до размера на обедняването.За да бъдат уважени така предявените
искове, следва да се установи, че за процесния период между страните, при липса
на валидно договорно правоотношение, топлопреносното предприятие е предоставило
топлинна енергия за стопански нужди на потребителя на топлинна енергия и така е
обеднял, а потребителят е ползвал такава, т.е. обогатяването се изразява в
увеличаване на актива на имуществото на обогатения или намаляване на неговите
пасиви/спестяване на някои разходи, които иначе е трябвало да понесе.
Съдът приема, че
по делото е установено, че ответникът се е обогатил неоснователно с топлинна
енергия през процесния период в имота без да е заплатил стойността на
използваната такава. От приложения по делото договор № 9798/Ш8136 се
установява, че между топлопреносното дружество и ответникът е бил сключен
договор за продажба на топлинна енергия за периода от 01.12.2011 г. до
01.12.2014 г., съгласно който продавачът е продавал топлинна енергия на
купувача за топлоснабдените имоти, сред които е бил и офис № 9. Съгласно
представения като писмено доказателство анекс от 27.11.2013 г. към договора за
наем от 07.12.2011 г. се установява, че страните в § 4 на анекса се съгласяват,
че срокът на договора за наем от 07.12.2011 г. се изменя на 3 (три) години,
считано от 27.11.2013 г., респективно това означава, че за задълженията в
претендирания от топлопреносното дружество период ответниковото дружество е
запазило качеството си на наемател, т.е. договорът е продължен е до 27.11.2016 г. – изцяло в процесния
претендиран от ищеца период, следователно ответното дружество е продължавало да
ползва имота по предназначение и да потребява топлоенергия. В допълнение към
изложеното следва да се отбележи, че от представените справки за разход на
топлинна енергия от третото лице-помага „Т.“ ООД се установява, че именно „Г.-П.-М“
АД е титуляр на абонатен № 7695, който е предназначен да отчита разходите за
топлинна енергия за процесния период за офис № 9, находящ се на бул. „*****III” № ****. Не са представени доказателства от страна
на ответника за прекратяване на наемното договорно правоотношение преди
27.11.2016 г. Не са представени и доказателства за сключване на последващ
договор за продажба на топлинна енергия между топлопреносното предприятие и
купувача, поради което се налага извод, че последният се е обогатил, а ищецът
се е обеднил до размера на цената на потребената топлинна енергия.
Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 от ЗЕ
разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна собственост се извършва
по система за дялово разпределение, като начинът за неговото извършване е
регламентиран в ЗЕ и Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването.
Измерването в случая на индивидуалното потребление на топлинна енергия и
вътрешното разпределение на разходите за отопление и топла вода между
топлоснабдения имот в сградата в режим на етажна собственост е възложено от
етажните собственици на „Т.“ ООД с
договор, сключен от упълномощен представител на етажните собственици. Третото
лице помагач е осъществявало услугата дялово разпределение за топлоснабдения
имот за процесния период.
Размерът на
спестените от ответника и въззивник в настоящото производство разноски следва
да се определи въз основа на реално потребената топлинна енергия и съответната
част от стойността на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация по
арг. от чл. 156 от ЗЕ, които се установяват от приетите от първоинстанционния
съд заключения на съдебно-техническата експертиза и съдебно-счетоводната
експертиза. Неоснователно е наведеното в жалбата възражение за неправилна
преценка на заключението на съдебно-техническата експертиза, респ. на събраните
по производството доказателства за доставената в процесния имот топлинна
енергия. В представеното пред първоинстанционния съд заключение на
съдебно-техническата експертиза, което настоящият състав на въззивния съд
възприема като компетентно и обективно изготвено от вещото лице, се установява
от извършения от вещото лице анализ на фактите, отразяващи доставената и
отчетена топлинна енергия, че в процесната абонатна станция и в процесния имот
отчитането на постъпилата топлинна енергия в абонатната станция в сградата –
етажна собственост се извършва по топломера, преминал задължителните
метрологични проверки, като отчетената по него енергия след приспадане на
технологичните разходи се сумира и се разпределя между клиентите в сградата.
Експертизата се е запознала с представените от дружеството документи за
процесния период, като тя изяснява, че всички абонати, находящи се в
офис-сграда на адрес бул. „****“ № **, вх. В са потребители на енергия за
стопански нужди. Посочва, че третото лице – помагач на ищеца „Т.“ ООД е извършвала
разпределение на разхода на топлинна енергия, като титуляр на партидата на
абонатен № 7695 през претендирания от ищеца период е именно „Г.-П.-М“ АД. В
заключението по съдебно-техническата експертиза вещото лице поддържа, че общият
топломер през процесния период е бил годно средство за измерване, а съгласно
чл. 26, ал. 2 от Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването, при
потребители, ползващи топлинна енергия за стопански нужди, присъединителните
топлопроводи, съоръженията към тях и абонатната станция са собственост на
клиентите, а технологичните разходи на посочените съоръжения и абонатна станция
са за сметка на стопанския потребител. От приетата по делото съдебно-счетоводна
експертиза, се потвърждава, че не се установяват данни, които да докажат
извършвани плащания за топлинна енергия, относими за претендирания процесен
период от „Т.С.“ ЕАД. Ответното дружество не е ангажирало доказателства, с
които да докаже заплащане на претендираните суми, чиято стойност е определена в
конкретен размер със съдебно-техническата експертиза
Предвид тези
установени по делото данни относно начина на определяне на разходите за
топлинна енергия за процесния имот, възлизащи на 285.14 лева, както и дължимата
лихва върху сумата в размер от 34.24 лв., настоящият състав на съда намира за
неоснователни наведените в жалбата възражения, че през процесния период не саналице
данни за това на каква база и как е отчетена потребената за процесния имот –
офис № 9 топлинна енергия, респ. че спестените разходи за нея са останали
недоказани.
Следователно,
съдът достига до извод, че макар да липсва сключен надлежен договор между
страните, топлоснабденият имот се използва за стопански нужди и след като
ответникът е потребявал топлинна енергия без да заплати нейната стойност, то
последният е получил услуга, чиято стойност не е заплатил, съответно последният
се е обогатил, а ищецът се е обеднил до размера на цената на потребената
топлинна енергия. При липсата на възможност на топлопреносното предприятие да
претендира стойността на доставената топлинна енергия на договорно основание,
то последното разполага с възможността да предяви иск с правно основание чл.
59, ал. 1 ЗЗД – всеки, който се е обогатил без основание за сметка на другиго,
дължи да му върне онова, с което се е обогатил, до размера на обедняването.
Имуществените
облаги имат материално естество и те са оценими в пари. Изразяват се в
увеличаване на актива на имуществото на обогатения, в намаляване на неговите
пасиви или спестяване на обогатения на някои разходи, които той иначе е
трябвало да понесе. В последната хипотеза спестяването на разходи води до
обогатяване в случай, че разходите са били необходими и ответникът по иска с
правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗЗД е трябвало да ги понесе от собственото си
имущество, без да съществуват изгледи за тяхното връщане (в този смисъл са разясненията,
дадени с решение № 587 от 01.11.2010 г. по гр. дула № 941/2009 г. на ВКС, ГК,
ІV ГО, постановено по реда на чл. 290 от ГПК.
По отношение на довода, че вземанията са погасени по
давност по смисъла на чл. 111, б. „в“ ЗЗД:
Неоснователно се
твърди от жалбоподателя, че е налице неправилна преценка на наведеното от него
възражение за изтекла погасителна давност относно вземания, предмет на
установителните искове. Макар и равностойността на спестените разходи при
ползване на топлинна енергия за имот без правно основание да е в размер на
месечната й цена за процесния период, по естеството си това парично притезание
не представлява цена на доставената топлинна енергия, а само стойностен
изразител на материалното благо, което е следвало да постъпи в патримониума на
обеднелия, в случай че обогатилият се (без правно основание) би ползвал вещта
(топлинната енергия) възмездно – по действително продажбено правоотношение. Ето
защо, въззивникът в настоящото производство, всъщност, дължи не цената на
топлинната енергия – месец по месец, а нейната равностойност в глобален размер,
за целия период. Затова и предявеното парично притезание не е периодично, а се
погасява с изтичане на общата (5-годишна) погасителна давност. (в този смисъл
са и задължителните разяснения, дадени в т. 7 от Постановление № 1 от
28.05.1979 г. по гр. д. № 1/1979 г. на Пленума на ВС, съгласно което
вземанията, произтичащи от фактическите състави на неоснователно обогатяване,
се погасяват с изтичането на петгодишната давност.)
В разглеждания случай, заявлението за издаване
на заповед за изпълнение е подадено на 30.11.2017 г., когато по арг. от чл.
422, ал. 1 от ГПК се счита за предявен искът за съществуване на вземането,
поради което следва да се приеме, че вземането по него, представляващо вземане
за спестени разходи от ползваната топлинна енергия за имота без правно
основание за периода от 01. 02. 2016 г. до 30. 11. 2017 г., не е погасено по
давност. Неоснователен поради прекъсване на специалната погасителна давност по
чл. 111, б. "в" от ЗЗД от предявяването на установителния иск – 30.11.2017
г., е също и релевираният от въззивника довод за изтекла погасителна давност
относно акцесорното вземане за лихви за периода от 12.10.2017 г. до 13.11.2017
г., предмет на разглеждане във въззивното производство. В мотививите на т. 7 от
Постановление № 1/28.05.1979 г. по гр.д. № 1/1979 г. на ППВС за вземанията,
произтичащи от фактическите състави на неоснователното обогатяване,
погасителната давност е петгодишна. Вземането за неоснователно обогатяване е
винаги парично. Правилно първоинстанционният съд е отчел, че претендираната
парична равностойност се дължи в глобално определения ѝ размер, за целия
претендиран период, поради което и предявеното парично притезание не се явява
периодично такова, а се погасява с изтичане на общата петгодишна погасителна
давност.
По отношение
обжалване на решението в частта за разноските, съдът приема, че те са
определени съобразно уважената част от претенцията и доказателствата за
направени разноски от ищеца и разноски по смисъла на чл. 78, ал. 8 ГПК, в
действащата към момента на приключване на делото пред СРС редакция. Решението е
законосъобразно в тази част. В случай на възражения по размера на разноските на
ищеца, ответникът е можел да иска изменение на решението по реда на чл. 248 ГПК.
Доколкото
мотивите на СРС съвпадат с тези на въззивния съд, решението следва да се
потвърди, както е постановено, включително в частта по присъдените в полза на
ищеца разноските за исковото и заповедното производство.
Поради съвпадането
на крайните изводи на въззивната инстанция с тези на първоинстанционния съд по
отношение на предявената претенция, въззивната жалба следва да бъде оставена
без уважение като неоснователна, а обжалваното решение, като правилно и
законосъобразно, следва да бъде потвърдено на основание чл. 271, ал. 1 ГПК.
Решението в
частта, в която искът, с който се претендира цената на извършено дялово
разпределение на топлинна енергия за периода 01.02.2016 г. – 30.11.2016 г.,
както и акцесорният към него иск са отхвърлени, не е обжалвано от въззивника и
третото лице помагач, поради което в тази част последното е влязло в сила и
въззивният съд не дължи произнасяне по нея.
По отговорността
за разноски пред СГС:
По делото въззиваемият
е депозирал бланкетен отговор на въззивната жалба и молба с вх. №
351538/30.09.2021 г., не е изпратил представител в проведеното публично съдебно
заседание на 04.10.2021 г., не е направил разноски, поради което и такива не му
се дължат, включително и за възнаграждение за юрисконсулт. Отговорът на
жалбата, както и молбата от 30.09.2021 г., са бланкетни и съдържат само
изявление, че се оспорва жалбата и се претендират разноски, като те не могат да
обосноват извод, че въззиваемият е бил представляван от юрисконсулт по делото
по начин, че му се дължат разноски за възнаграждение за същото.
На основание чл.
280, ал. 3, т. 1 ГПК с оглед размера на предявените искове настоящото решение е
окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
Предвид
изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 85525/13.05.2020 г.,
постановено по гр.д. № 857/2019 г. по описа на СРС, II
ГО, 57-ми състав, в обжалваната му част, с която признава за установено по реда
на чл. 422 ГПК по отношение на „Г.-П.-М“ АД с ЕИК:******със седалище и адрес на
управление:***, че дължи на „Т.С.“ ЕАД с ЕИК: ******* със седалище и адрес на
управление *** Б заплащането съобразно заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК от 28.02.2018 г. по гр.д. № 84174/2017 г. на СРС, II-ро ГО, 57-ми състав, на суми както следва: на
основание чл. 59 ЗЗД сумата от 275.66
лв. /двеста седемдесет и пет лева и шестдесет и шест стотинки/, представляваща
стойността, с която се е обогатил без основание в размер на цената на
незаплатена доставена и използвана топлинна енергия за топлоснабден обект –
офис № 9, находящ се в гр. София, ж.к. *****, бул. „******* за периода
01.02.2016 г. – 30.11.2016 г., ведно със законната лихва върху главницата от
275,66 лв., считано от 30.11.2017 г. до окончателното ѝ изплащане, и на
основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от 2,53 лв. /два лева и петдесет и три
стотинки/, представляваща обезщетение за забавено изпълнение на главницата за
разликата над 2,53 лв. до пълния предявен размер от 33.33 лв. и за периода от
31.03.2016 г. – 12.10.2017 г, както и в частта, с която „Г.-П.-М“ АД с ЕИК:******
със седалище и адрес на управление:*** е осъден да заплати на „Т.С.“ ЕАД с ЕИК:
******* със седалище и адрес на управление *** Б на основание чл. 78, ал. 1 ГПК
сумата от 674,96 лв. /шестстотин седемдесет и четири лева и деветдесет и шест
стотинки/ - сторени разноски в първоинстанционното производство, както и сумата
от 64,72 лв. /шестдесет и четири лева и седемдесет и две стотинки/ - разноски
по гр.д. № 84174/2017 г. на СРС, II-ро ГО, 57 – ми
състав.
Решението е
постановено при участието на трето лице-помагач на страната на „Т.С.“ ЕАД – „Т.“
ООД с ЕИК: ******* със седалище и адрес на управление:***.
Решението в
необжалваната му част е влязло в законна сила.
Препис от
решението да се връчи на страните.
Решението е
окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.
2.