№ 19240
гр. С., 22.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 173 СЪСТАВ, в публично заседание на
седми ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Б.Р.
при участието на секретаря ВЕНКА ХР. КАЛЪПЧИЕВА
като разгледа докладваното от Б.Р. Гражданско дело № 20231110126189 по
описа за 2023 година
Производството е по общия съдопроизводствен ред на ГПК.
Образувано е въз основа на Искова молба, вх. № 135570/16.05.2023г. на СРС,
подадена във връзка със Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК,
издадена на 16.11.2022г. по ч.гр.д. № 59073/2022г. на СРС.
Ищецът „**********“ ЕАД чрез юрк. Ф.И. е предявил срещу М. С. Д. искове с
правно основание по чл. 124, ал. 1 вр. чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, чл. 150 ЗЕ и чл. 86,
ал. 1 ЗЗД за признаване за установено спрямо ответника, че същият дължи на „**********“
ЕАД във връзка с топлоснабдяването на недвижим имот - апартамент в град С., ул.
„*********“ № 1, бл. 3, ет. 8, ап. 31, аб. № *****, както следва:
1804,12 лева за главница за доставена, но незаплатена, топлинна енергия за
периода м.05.2019г.-м.04.2021г., ведно със законната лихва от датата на
депозирането на заявлението за издаване на заповед за изпълнение (31.10.2022г.) до
окончателното им изплащане;
288,83 лева за законна лихва за забава върху главницата за топлинна енергия за
периода 15.09.2020г.-13.10.2022г.;
23,23 лева за главница за дялово разпределение за периода м.09.2019г.-
м.04.2021г., ведно със законната лихва от датата на депозирането на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение (31.10.2023г.) до окончателното им изплащане;
5,16 лева за законна лихва върху главницата за дялово разпределение за
периода 31.10.2019г.-13.10.2022г.
Топлоснабдителното дружество твърди, че между него и ответника съществува
облигационно отношение въз основа на договор за продажба на топлинна енергия за битови
нужди при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите,
без да е необходимо изричното им приемане с нарочен акт. Поддържа, че в изпълнение на
тези общи условия е доставило за процесния период топлинна енергия, като не била
заплатена дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни
сметки, изготвени по реда за дялово разпределение. Твърди, че съгласно общите условия
1
купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в посочения в общите
условия срок след изтичане на периода, за който е доставена енергията. За насроченото по
делото публично съдебно заседание ищецът се представлява от юрк. Десислава Петрова,
която поддържа предявените искове, включително в хода на устните състезания.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът М. С. Д. чрез адв. И. Д. – АК-С., е подал
Отговор на исковата молба, вх. № 243336/31.08.2023г. на СРС, с който оспорва предявените
искове като неоснователни. Оспорва да е собственик на процесния имот за посочения в
исковата молба период, съответно, че в тази връзка не е задължен да плаща сумите във
връзка с доставка на топлинна енергия. Прави възражение за погасяване на задълженията по
давност. Сочи, че сумата за дялово разпределение не се дължи на ищеца. Заявява, че не
оспорва количествата потребена топлинна енергия и липсата на извършено плащане, като в
тази връзка изслушването на вещи лица не било необходимо, тъй като оспорва единствено
основанието за начисляване – че не е собственик, както и твърди погасяване по давност. В
насроченото по делото публично съдебно заседание не се явява и не изпраща представител.
Становище се изразява в писмен вид.
Третото лице – помагач „********“ ЕООД чрез мл.адв. В. Х. – АК-С., е депозирало
молба, вх. № 261289/20.09.2023г. на СРС, към която представя документи относно
извършеното дялово разпределение. За насроченото по делото публично съдебно заседание
не изпраща представител.
Софийският районен съд, като взе предвид подадената искова молба и
предявените с нея искове и възраженията на ответника, съобразявайки събраните по
делото доказателства, основавайки се на релевантните правни норми и вътрешното
си убеждение, намира следното:
Исковата молба е подадена от надлежно легитимирана страна при наличие на правен
интерес, а обективираните в нея искове са допустими и следва да бъдат разгледани по
същество. Не са налице предпоставки за решаване на делото с неприсъствено решение или
решение при признание на иска.
Съобразно нормата на чл. 154, ал. 1 ГПК доказателствената тежест по иска с правно
основание чл. 124, ал. 1 вр. чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 150 ЗЕ е за ищеца, който
следва при условията на пълно и главно доказване да установи възникването на
облигационно отношение по договор за продажба на топлинна енергия между него и
наследодателя на ответника, по силата на което е доставил топлинна енергия в твърдените
количества и за ответника е възникнало задължение за плащане на съответната цена в
претендирания размер, включително сумите за дялово разпределение. При установяване на
тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че е погасил претендираното вземане.
По иска с правно основание чл. 124, ал. 1 вр. чл. 422 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД в тежест на
ищеца е да докаже възникването на главен дълг, изпадането на длъжника в забава и размера
на обезщетението за забава. В тежест на ответника е да докаже погасяване на дълга на
падежа. Извън горното всяка от страните следва да докаже фактите и обстоятелствата, от
които черпи благоприятни за себе си правни последици.
Страните не спорят относно количествата доставена до процесния имот топлинна
енергия, нейната стойност, както и относно размера на сумите за дялово разпределение и
лихви. При това положение спорът по делото се концентрира досежно това дали между
страните е налице облигационно отношение за доставка на топлинна енергия до процесния
имот, налице ли е основание за заплащане на суми за дялово разпределение, съответно дали
са налице погасени по давност суми.
Видно от Нотариален акт № 74/14.04.2004г., т. 1, рег. № 1046, дело № 56/2014г. на
Нотариус № *** – Н.В., С.М. Д. и М. С. Д. са закупили недвижим имот – апартамент в град
С., ул. „*********“ № 1, бл. 3, ет. 8, ап. 31, с прилежащите му права и помещения.
Доколкото в нотариалния акт не е уговорено друго, следва да се приеме, че всеки от
2
купувачите е станал собственик на по 1/2 идеална част от апартамента. Видно от
Удостоверение за наследници, изх. № 4036/04.08.2020г. на Община Разград, С.М. Д. е
починал на 28.03.2009г., като е оставил за свои наследници по закон П.Р. Д.а /съпруга/, М. С.
Д. /син/ и Р. С. Д. /син/. По делото не са представени доказателства кога е сключен бракът
между Пенка Д.а и С. Д., поради което съдът приема, че не е установено закупената от С. Д.
половина от имота да се притежава в режим на съпружеска имуществена общност. Поради
това тя, съобразно чл. 5, ал. 1 и чл. 9, ал. 1 ЗН, се наследява от децата и съпругата по равни
части, като всеки от тях получава по 1/3 от нея. Така ответникът, бидейки на собствено
основание собственик на половината имот, съответно по наследство на 1/6 от него, става
собственик на общо 4/6, 2/3 или 8/12 от имота.
Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното
предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при
публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени
от ДКЕВР, в които се определят правата и задълженията на топлопреносното предприятие и
на потребителите; редът за измерване, отчитане, разпределение и заплащане на
количеството топлинна енергия; отговорността при неизпълнение на задълженията;
условията и редът за включване, прекъсване и прекратяване на топлоснабдяването; редът за
осигуряване на достъп до отоплителните тела, средствата за търговско измерване или други
контролни приспособления и пр. Според изричната разпоредба на чл. 150, ал. 2 ЗЕ, Общите
условия влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично
писмено приемане от потребителите, т.е. облигационната връзка между клиента на топлинна
енергия за битови нужди и топлофикационното дружество възниква по силата на закона без
за това да е необходимо съставянето между тях на нарочен документ – договор. Общите
условия на ищеца са публикувани и са влезли в сила. По смисъла на чл. 153, ал. 1 и §1, т. 42
(обн. ДВ, бр. 107 от 2003г., отм. ДВ, бр. 54 от 2012г.) ЗЕ, която норма, макар и понастоящем
отменена, има значение за установяване на вложените от законодателя при регламентиране
на правоотношенията принципи, облигационна връзка по този начин може да възникне
единствено със собственика на топлоснабдения имот или титуляря на вещното право на
ползване върху него. Потребител на енергия или природен газ за битови нужди е само
физическо лице - собственик или титуляр на вещното право на ползване на имот, което
ползва електрическа или топлинна енергия, т.е. за доставената енергия на обекта принципно
винаги отговаря собственикът или титулярят на вещното право на/върху имота
(р.504/26.07.2010г.-гр.д.420/2009г.-ІVг.о.). Установи се, че ответникът е собственик на 8/12
или 2/3 от имота, като няма доказателства за последващото им отчуждаване. Поради това
същият през процесния по делото период е имал качеството на клиент на топлинна енергия,
която закупува от „**********“ ЕАД по силата на съществуващо между тях облигационно
отношение, съответно носи отговорност за заплащането на потребената в топлоснабдения
имот топлинна енергия съобразно дела си в него, който реално е по-голям от този, заявен от
ищеца.
Погасени по давност (тригодишна по чл. 111, б. „в“ ЗЗД, ТР 3/2011-2012-ОСГТК и
при отчитане на периода, през който давността е била спряна по силата на чл. 3, ал. 1, т. 2
ЗМИДВИПОРНПП и §13 ПРЗ на ЗИДЗЗдр, обн. ДВ, бр. 44 от 2020г.) са вземанията за
главница за топлинна енергия (146,33 лева) отнасящи се за м.05-м.09.2019г. При това
положение остава дължима главница за топлинна енергия от 2946,44 лева за целия имот.
Съобразно дела си в него ответникът отговаря за 2/3 от тази сума или 1964,29 лева.
Доколкото обаче искът е предявен за по-малка сума, с оглед диспозитивното начало на
гражданския процес, то искът следва да бъде уважен до размера ù, а именно 1804,12 лева. С
оглед прецизност искът следва да се отхвърли за периода м.05.2019г.-м.09.2019г.
Представените по делото общи условия, приложими за процесния период, сочат, че
задълженията за дялово разпределение се заплащат по определен от топлоснабдителното
предприятие и извършващите услугата лица ред, обявен по подходящ начин на клиентите.
3
Какъв е този ред не е доказано. При това положение съдът приема по аналогия с чл. 33, ал. 1
от ОУ, че падежът на заплащането и на задълженията за дялово разпределение е 45 дни след
изтичането на периода, за който се отнасят. При отчитане на периода, за който е начислена
главницата за дялово разпределение, съдът намира, че вземанията за нея не са погасени и,
доколкото не се оспорват като размер от ответника са дължими, а предявеният за тях иск е
основателен.
С оглед горното са основателни и предявените искове за лихви в предявения им
размер.
Останалите доводи в насока на недължимост на посочените суми, съдържащи се в
отговора на исковата молба, са неоснователни и не разколебават изложените дотук доводи.
Следва да се изтъкне, че не е налице нарушение по чл. 62 ЗЗПотр на правата на ответника в
качеството му на потребител (арг. ТР 2/2016-2017-ОСГК).
По разноските:
Съгласно чл. 78, ал. 1 и ал. 3 ГПК, право на разноски има само страната, в полза на
която е постановен съдебният акт. Съобразно изхода на делото право на разноски има само
ищецът, който своевременно е заявил претенция в тази насока, като е депозиран и списък по
чл. 80 ГПК. Съдът следва да се произнесе и относно разноските в заповедното производство.
Съобразно изхода от спора в полза на ищеца следва да се присъдят 71,59 лева за
разноски в заповедното производство, изчислени пропорционално при отчитане на
задълженията, за които заповедта за изпълнение е влязла в сила.
Съобразно изхода от спора в полза на ищеца следва да се присъдят разноски по
делото (исковото производство на първа инстанция) в размер на 279,73 лева.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО , на основание чл. 124, ал. 1 вр. чл. 422 ГПК вр. чл.
79, ал. 1 ЗЗД, чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че М. С. Д., ЕГН **********, от град С., дължи
на „**********“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище в град С., във връзка с
топлоснабдяването на недвижим имот - апартамент в град С., ул. „*********“ № 1, бл. 3, ет.
8, ап. 31, аб. № *****, както следва:
1804,12 лева за главница за доставена, но незаплатена, топлинна енергия за
периода м.10.2019г.-м.04.2021г., ведно със законната лихва от датата на
депозирането на заявлението за издаване на заповед за изпълнение (31.10.2022г.) до
окончателното им изплащане, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск за периода
м.05.2019г.-м.09.2019г.
288,83 лева за законна лихва за забава върху главницата за топлинна енергия за
периода 15.09.2020г.-13.10.2022г.;
23,23 лева за главница за дялово разпределение за периода м.09.2019г.-
м.04.2021г., ведно със законната лихва от датата на депозирането на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение (13.10.2023г.) до окончателното им изплащане;
5,16 лева за законна лихва върху главницата за дялово разпределение за
периода 31.10.2019г.-13.10.2022г.
ОСЪЖДА М. С. Д., ЕГН **********, от град С., да заплати на „**********“ ЕАД,
ЕИК *********, със седалище в град С., на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 71,59
лева, представляваща разноски в заповедното производство (ч.гр.д. № 59073/2022г. на
СРС).
4
ОСЪЖДА М. С. Д., ЕГН **********, от град С., да заплати на „**********“ ЕАД,
ЕИК *********, със седалище в град С., на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 279,73
лева, представляваща разноски в първоинстанционното исково производство (гр.д. №
26189/2023г. на СРС).
Решението е постановено при участието на „********“ ЕООД в качеството му на
трето лице – помагач на страната на ищеца.
Решението подлежи на обжалване пред Софийския градски съд с въззивна жалба,
подадена чрез Софийския районен съд в двуседмичен срок от съобщението.
Решението, на основание чл. 7, ал. 2 ГПК, да се съобщи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5