Р
Е Ш Е
Н И Е
№…………..
гр. София, 26.06.2022 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Софийският
градски съд, Първо гражданско отделение, І-15 състав в публичното заседание на осемнадесети февруари две
хиляди двадесет и втора година в състав:
Председател : ГАЛЯ ВЪЛКОВА
при секретаря
Кирилка Илиева
като разгледа
докладваното от съдия Вълкова гражданско дело № 3125 по описа за 2021 г. и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е образувано по предявен от Е.Д. Т.-Ц.срещу Ю.Т.Ц. и Г.Т.Ц. иск с правно
основание чл.124 от Гражданския
процесуален кодекс (ГПК).
Ищцата твърди, че М.Й.и Л.Ц. са придобили в собственост по реда на чл.
55 ЗПИНМ апартамент № 31, находящ се в гр. София, ж.к. “*******, ведно с мазе №
23 и №,848% идеални части от общите части на сградата и дворното място, върху
което е построена. М.Й.починала на 28.02.1993 г., като нейни наследници са Е.Ц.Ю.Ц.,
Г.Ц. и Л.Ц.. Л.Ц. починал на 16.01.1991 г. и оставил за наследници Л.Ц., Е.Ц., Ю.Ц..
На 18.08.2009 г. Л.ц. продала на Ю.Ц. своите 7/12 ид. части от правото на
собственост на недвижимия имот. Ищцата твърди от 30.11.1999 г. ицата да владее
апартамента, като е придобила собствеността му по давност. В уточнителна молба
от 14.01.2021 г. ищцата сочи, че тъй като е владяла имота и се счита за негов
собственик, за нея е налице правен интерес от предявяване на иска, тъй като не
разполага с документ, установяващ правата й на собственик. Същевременно
ответниците се легитимират с титули за собственост. В уточнителна молба от
0.04.2021 г. ищцата сочи, че ответниците оспорват правата й на собственик. По
изложените съображения Е.Д. Т.-Ц. иска да бъде признато за установено по
отношение на ответниците Ю.Ц. и Г.Ц., че е собственик на основание 79 ЗС -
поради изтекла 10-годишна придобивна давност, считано от 30.11.1999 г.
Ответниците не са подали отговор на исковата молба.
В съдебно заседание ищцата се явява лично. Поддържа
предявения иск. Ответниците не се явяват и не заявяват становище по иска.
Съдът,
след като се запозна със становищата на страните и събраните по делото
доказателства, намира следното от фактическа страна:
По делото е приет Нотариален акт № 147, том V, дело № 947/72 г.,
съставен на 12.07.1972 г. по реда на чл. 55 ЗПИНМ, в който е отразено, че М.Й.и
Л.Ц. придобиват в собственост апартамент 31, находящ се на ет. 3 в бл. 240,
ж.к. “Красно село”, с пло 75,31 кв. м., ведно с мазе № 23 и 0,848% идеални
части от общите части на сградата.
Л.Т. Цветанов е починал на 16.01.1991 г. Негови
наследници по закон са Л.Ц., Е.Д. Т.-Ц., Ю.Т.Ц., Г.Т.Ц.. М.Й.е починала на
28.02.1993 г. нейни наследници по закон са Е.Д. Т.-Ц., Ю.Т.Ц., Г.Т.Ц. и Л.С.Ц..
С договор за покупко-продажба, обективиран в нотариален акт № 61, том І,
вх. № 5283, нот. дело № 59 от 18.8.2009 г. Л.Ц. продава на своя внук Ю.Ц.
своите 7/12 ид. части, придобити чрез покупка на наследство.
Ищцата представя разписки за заплатени задължения за
имота към “ЧЕЗ Електро България” АД, “Софийска вода” АД, “Топлофикация София”
ЕАД.
По делото са събрани гласни доказателства чрез разпит
на свидетелите Н.П.С.и Т.Х.Л.. Свидетелката Савова сочи, че познава ищцата,
гостува й 2-3 пъти месечно. Ищцата живее в едно жилище заедно със свекърва си Л.,
грижи се за нея, както и с Г.. Свидетелката знае, че собственик на апартамента
е Л.. Двете разговаряли и Л. й споделяла, че апартаментът й е наследство от
свекър и й свекърва й. От м. декември 1993 г. в жилището живее и Е., когато се
омъжила за Тошко. Знае, че за жилището се грижи Е.. Не е присъствала на
разговор между Ю., Г. и Е., на който последната да е заявявала, че жилището е
нейно. Не знае Е. да е демонстрирала, че жилището е нейно и не е на Ю. или на Г.,
нито пред Л. или пред друго лице. В обобщение свидетелката сочи, че процесният
апартамент е на Л..
Свидетелката Т.Х.Л. сочи, че познава Е. от 1994 г.,
съседи са, живее в апартамент 38 на същия блок. Знае, че Е. живее на адреса със
сина си Г. и свекърва си Л.. Не знае къде живее Ю.. Виждала го е преди повече
от 15 години. Свидетелката предполага, че собственик на жилището е Л.. Никога
не е присъствала на моменти, в които Е. да е била с Ю. и/или с Г. и да е
заявявала пред тях, че тя е собственик на жилището, а те не са.
От правна страна:
Съгласно разпоредбата на чл. 79, ал. 1 от Закона за
собствеността правото на собственост по давност върху недвижим имот се
придобива с непрекъснато владение в продължение на 10 години.
По предявения положителен установителен иск с правно
основание чл. 124, ал. 1 ГПК, в тежест на ищцата Е. Т.-Ц. е да докаже пълно и
главно осъществяването на предпоставките по чл. 79, ал. 1 ЗС.
Съобразно задължителните указания, дадени с Тълкувателно решение №
4/2012 г./17 декември 2012 г. нормата на чл.79 ЗС регламентира фактическия
състав на придобивната давност при недобросъвестно владение, включващ като
елементи изтичането на определен в закона период от време и владение по смисъла
на чл.68, ал.1 ЗС в хипотезата на чл.79, ал.1 ЗС. Фактическият състав на
владението съгласно чл.68, ал.1 ЗС включва както обективния елемент на
упражнявана фактическа власт, така и субективния елемент вещта да се държи като
своя. След като владението е съзнателен акт, то следва, че придобивната давност
е сложен юридически факт от категорията на правомерните юридическите действия,
които по определение обхващат като свой елемент наличието на представи и
желания, насочени към установяването, придобиването, прехвърлянето, изменението
и погасяването на права и задължения /представляващи субективния елемент от
предметното им съдържание/, както и тяхното обективиране чрез волево изявление,
насочено към сетивното му възприемане от други с цел да се разкрият тези
преживявания и представи /представляващо обективния елемент от предметното им
съдържание/. Разяснява се, че за да се трансформира фактическото състояние на
упражнявана фактическа власт чрез действия, съответстващи на определено вещно
право в самото вещно право, е необходимо потвърждаване наличието на намерение
за своене чрез позоваване на последиците от придобивната давност.
В настоящото производство се събраха доказателства
единствено относно заплащани консумативни разноски за процесния апартамент и
обстоятелството, че ищцата, заедно с единия от ответниците, живее в жилището.
Събраните гласни доказателства не установяват извършване на действия, които
могат да се счетат за упражняване на фактическа власт от страна на ищцата, нито
за обективиране на намерение за своене, чрез което да се отрича собствеността
на ответниците при твърдение имотът да е собственост на ищцата - заявено както
чрез думи, така и с конклудентни действия. Напротив, събраните доказателства
установяват, че свидетелите знаят собственик на имота да е трето на спора лице
- Л.Ц.. При липсата на тези предпоставки не се изисква обсъждане дали е изтекъл
10-годишен период, през който владението да е осъществявано несмущавано от
страна на ищцата.
Неподаването на отговор от страна на ответниците не
изключва задължението на ищцата да установи предпоставките за уважаване на
иска.
По изложените съображения искът следва да се отхвърли
като недоказан.
По разноските
При така установения изход от спора сторените от
ищцата разноски следва да останат в нейна тежест.
Водим от горните съображения съдът
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Е.Д. Т.-Ц., ЕГН ********** срещу Ю.Т.Ц., ЕГН ********** и Г.Т.Ц.,
ЕГН ********** иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за признаване за
установено по отношение на ответниците, че ищцата е собственик на недвижим имот
с идентификатор 68134.1005.117.2.31. съставляващ апартамент № 31, находящ се в гр. София, р-н “Триадица”, ж.к. “*******,
с площ75,31 кв. м., състоящ се от две стаи, дневна, кухня и други помещения, при
граници по нотариален акт: стълбище, от две страни - двор, Е. К., Б. М. и Л.Ц.,
ведно със зимнично помещение без
номер по нотариален акт с площ от около
3,50 кв. м., при граници по нотариален акт: коридор, мазе № 23 на апартамент №
33, двор и стълби и заедно с 0,848% ид.
части от общите части на сградата и правото на строеж върху мястото,
отстъпено от ИК на СГНС с решение от 10.08.1970 г., протокол 17, статия 17.
Решението подлежи на въззивно обжалване в
двуседмичен срок от връчването му на страните пред Софийски апелативен съд.
СЪДИЯ: