№ 40
гр. Русе , 23.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ, ПЪРВИ СЪСТАВ в публично заседание на
двадесет и трети февруари, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Анета Георгиева
Членове:Татяна Черкезова
Николинка Чокоева
при участието на секретаря Ева Димитрова
като разгледа докладваното от Николинка Чокоева Въззивно гражданско
дело № 20214500500094 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
И. П. А., чрез пълномощника си адв. Ю.Н. обжалва Решение № 1
от 05.01.2021 г., постановено по гр. д. № 3964/2020 г. по описа на РРС
в частта, с която са отхвърлени предявените от нея искове за
заплащане на наемна цена и мораторна лихва за стопанската
2015/2016 г. Излага съображения за неправилност на решението в тази
част и иска от съда да го отмени, като уважи претенцията. Претендира
разноски.
Ответникът по жалбата ППК „Н.Р.“ е депозирал писмен отговор,
в който счита постановеното от районния съд решение за правилно.
Претендира разноски.
След преценка на събраните доказателства и като обсъди
оплакванията в жалбата, Окръжният съд приема за установено
следното:
1
Жалбата е подадена от страна по спора, в законоустановения
срок, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е
допустима. Разгледана по същество, е неоснователна.
В обжалваната част от решението първоинстанционният съд е
отхвърлил претенциите на И. П. А. ответникът ППК „Н.Р.“ да й
заплати наем за стопанската 2015/2016 г. по договор от 29.07.2014 г.;
733.59 лв. – наем за стопанската 2015/2016 г. по договор за наем,
ведно със законната лихва върху главницата и обезщетение за забава.
Приел е, че главницата е погасена по давност.
Със същото решение са уважени претенциите за наем и
обезщетение за забава за стопанската 2016/2017 г. В тази част
решението не е обжалвано и е влязло в сила.
При правилно изяснена фактическа обстановка, районният съд е
обосновал материално-правно законосъобразен извод относно
настъпилата погасителна давност по претендираното вземане за
стопанската 2015/2016 г.
Ответникът в отговора на исковата молба е направил
правопогасяващо възражение, че вземането е погасено по давност.
Не е спорно, че задължението произтича от сключен между
страните договор за наем.
Тъй като няма данни да е определен срок за плащане на наемната
цена и съобразно естеството на задължението – ползване на
земеделска земя, приложение следва да намерят разпоредбите на чл.70
от ЗЗД, а съобразно понятието „стопанска година“, дефинирано в
пар.2 т.3 от ДР на ЗАЗ, срокът за плащане започва да тече след
изтичането на стопанската година, т. е. от 02.10.2016 г. Т.е. вземането
на ищцата е станало изискуемо на 01.10.2016 г. и от 02.10.2016 г. е
започнала да тече погасителната давност. Последната е със срок от
2
три години, защото вземането е за наем и попада в хипотезата на
чл.111 б. „в“ пр.1 от ЗЗД, независимо дали плащането е ежемесечно
или еднократно. Следователно на 02.10.2019 г. вземането за наем за
стопанската 2015/2016 г. е погасено по давност и с оглед направеното
възражение от ответника и завеждането на делото на 08.09.2020 г.,
този иск следва да се отхвърли. Като е достигнал до същия краен
извод в решението си, РРС е постановил правилен съдебен акт, който
следва да се потвърди.
В тежест на жалбоподателя са направените от насрещната страна
разноски за въззивното производство.
Мотивиран така, Окръжният съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 1 от 05.01.2021 г., постановено по
гр. д. № 3964/2020 г. по описа на РРС в частта, с която са
отхвърлени исковете на И. П. А. против ППК „Н.Р.“ за наем за
стопанската 2015/2016 г. и за обезщетение за забава.
ОСЪЖДА И. П. А. да заплати на ППК „Н.Р.“ сумата от 400 лева
– деловодни разноски за въззивното производство.
В останалата част, с която исковете са уважени, решението като
необжалвано е влязло в сила.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно
обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3