ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 03.09.2020 година , град Пазарджик
Пазарджишкият
Районен съд, ХІІ-ти граждански състав
На трети септември , две хиляди и
двадесета година
В
закрито заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ХРИСТО Г.
Като разгледа докладваното
от Районен съдия Г.
Гражданско дело №3782, по
описа на съда за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Подадена е молба , съгл. чл.248 от ГПК, от ответника по делото – К.Г.Ш., ЕГН- ********** ***, с която моли
постановеното по делото Решение
№775 от 23.07.2020г. да бъде изменено в частта му за разноските,
направени в производството, като се посочва, че съдът неправилно е определил
дължимото в исковото производство адвокатско възнаграждение , като за всеки
един от предявените обективно съединени искове е следвало да определи отделно възнаграждение,
съгласно разпоредбата на чл.2,ал.5 от НМРАВ.
В определения от съда срок е
депозиран писмен отговор –становище от ищеца в
производството – „Агенция за събиране на вземания“ЕАД,ЕИК- ********* със
седалище и адрес на управление- гр. София,
с който се моли да бъде оставена без уважение молбата на ответника за
изменение на постановеното решение в частта за разноските. Изложени са подробни
съображения в тази насока, цитира се съдебна практика.
Подадената молба е допустима, като
подадена от активно легитимирано лице и в срока по чл.248, ал.1 от ГПК.
Съгласно действащият процесуален
закон, не е предвидено самостоятелно обжалване на постановеното Решение , като
на разположение на страната е предоставен реда по чл. 248 от ГПК да иска
изменение на съдебният акт в частта на разноските от съда, който го е
постановил. Процесуалният ред за
изменение на съдебният акт в частта за разноските е регламентиран в разпоредбата на чл. 248 от ГПК, съгласно която, в срока за обжалване, а ако актът е необжалваем – в
едномесечен срок от постановяването му, съдът по искане на страните може да
допълни или да измени постановеното решение в частта му за разноските.
Следователно, законодателят е предвидил
в случаите, когато страната не е доволна от
съдебният акт в частта за разноските,
възможността същата да подаде молба до съда, който е постановил
решението, с искане да го измени, а не
да обжалва решението пред по-горния по
степен съд, поради което така направеното от ищеца искане се явява допустимо.
Разгледана по същество съдът намира постъпилата молба за неоснователна
по следните съображения:
С постановеното по гражданско дело №3782, по описа на съда за 2019 година Решение №775 от 23.07.2020г., РС-Пазарджик се е произнесъл със своя съдебен акт по същество
на спора, съществуващ между страните. С посоченият съдебен акт, съдът е осъдил „Агенция
за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
- гр.София, бул. „Петър Дертлиев“№25, офис сграда Лабиринт, ет.2, оф.4, представлявано от Д.
Бориславов Бончев- изпълнителен директор, да заплати на ответника Ш. , сторените в заповедното и в
исковото производство разноски в общ размер на
479.84 лв.
Предвид депозираната молба на основание чл.248 от ГПК, съдът счита, че не са налице основания за изменяне, респективно допълване
на постановеното по делото Решение №775 от 23.07.2020г. по реда на чл.248, ал.1 от ГПК , предвид следните съображения: при предоставена безплатна правна
помощ по чл.38 от ЗАдв., адвокатското възнаграждение следва да ес определи от
съда. В случая, не следва да намери приложение разпоредбата на чл.2,ал.5
от НМРАБ, както се твърди от ответната
страна, тъй като същата се отнася единствено до случаите,когато предявените с
една искова молба искове са в защита на различни интереси, какъвто настоящият
случай не е. Интересът, чиято защита се търси с предявяване на процесната
искова молба, е един, тъй като претендираните вземания са за парични суми,
които се основават на идентични факти, и които са обусловени от съществуването
на основното задължение, поради което
интересът, който следва да се вземе предвид при определяне размера на дължимото
адвокатско възнаграждение, представлява сбора от сумите, претендирани с
исковата молба. Същият следва да се определи по реда на чл.7,ал.2 от Наредбата.
В този смисъл е и цитираната от ищцовата страна съдебна практика, която е
относима към процесният казус и с която
настоящият съдебен състав се солидализира.
Предвид изложеното, съдът счита, че не са налице основания за изменяне, респективно допълване на
постановеното по делото Решение №775 от 23.07.2020г. по реда на чл.248, ал.1, от ГПК в тази му част.
Мотивиран от горното, РС-Пазарджик,
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ
молба вх.№14546 от 07.08.2020г. и основание чл.248,ал.1 от ГПК, подадена от
ответника по гр.дело №3782/2019г. по описа на РС-Пазарджик –
К.Г.Ш., ЕГН- ********** ***, с искане за изменение на
постановеното по делото Решение №775 от 23.07.2020г..,
в частта за разноските.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване по реда, по който подлежи на
обжалване Решение №775 от 23.07.2020г., постановено по гр. дело №3782/2019 година по описа на Районен съд Пазарджик, по реда на чл.248,ал.3 от ГПК-
в двуседмичен срок от връчването му
на страните пред Окръжен съд- Пазарджик
На основание чл.7,ал.2 от ГПК
препис от определението да се връчи на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: