Решение по дело №515/2018 на Окръжен съд - Добрич

Номер на акта: 54
Дата: 12 март 2019 г. (в сила от 28 септември 2020 г.)
Съдия: Галатея Петрова Ханджиева
Дело: 20183200500515
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 15 ноември 2018 г.

Съдържание на акта

                               

                     

                                                     Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

                                                              № 54

                                            гр. Добрич, 12.03.2019г.

 

                               В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

Добричкият окръжен съд                                      гражданско отделение

На осемнадесети февруари                                    година 2019

В публичното съдебно заседание в следния състав:

 

                              ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛАТЕЯ ХАНДЖИЕВА

                                        ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ДЯКОВА

                                                            ЖЕЧКА МАРГЕНОВА

Секретар Павлина Пенева

разгледа докладваното от съдията Г.Ханджиева

въззивно гражданско дело           номер 515        по описа за 2018 година

и, за да се произнесе, взе предвид следното:

                 

Производството е по реда на глава ХХ от ГПК.

Постъпила е въззивна жалба от Ш.Ш., Е.Й., Д.Ш., У.С.М., В.Е.М., С.С.С., К.С.С., И.С.С., С.М.А., Ф.С.М., Г.К.А., Ш.К.Х., Н.К.С., А.К.К., Ю.К.Д. и С. К.М., чрез упълномощения адвокат, срещу решение №126/17.08.2018г. по гр.д.№ 496/2016г. на Т.ския районен съд в частта, в която са отхвърлени предявените от въззивниците искове срещу Л.Р.А., С.Х.К., Х.К.Х., К.И.О., Д.П.П., В.И.Х. и З.С.К. искове за допускане на съдебна делба на недвижими имоти: НИВА с площ от 19,999 дка, имот № *** в землището на с. П.Г., общ.Т.,  НИВА с площ от 16,003 дка, имот № **  в землището на с. П.Г., общ.Т., НИВА с площ от 10,000 дка, имот № ** в землището на с. П.Г., общ.Т. и НИВА с площ от 7,000 дка, имот № ** в землището на с. П.Г., общ.Т..

В жалбата се възразява срещу приетото от първоинстанционния съд, че имотите, които въззивниците искат да бъдат допуснати до делба, принадлежат на ответниците, които са ги придобили да основание давностно владение. Възразява се, че по делото нямало доказателства, които да обосноват извод, че ответникът Л.Р. е владял имотите само за себе си. Излагат се доводи и съображения, че същият е държал, а не е владял принадлежащите на ищците идеални части от имотите. Възразява се още и за това, че съдът служебно присъединил към давностното владение на останалите ответници това на техния праводател – ответника Л.Р.. Нямало доказателства и за периода, в който било упражнявано владението. Иска се решението в обжалваната част да бъде отменено и исковете за съдебна делба да бъдат удовлетворени, със съответните на това последици за разноските по делото в двете инстанции.

Жалбата е редовна, подадена е в срок и е допустима.

В писмени отговори и в съдебно заседание чрез пълномощниците си въззиваемите К.И.О. и Д.П.П. оспорват жалбата и молят за потвърждаване решението на районния съд в обжалваната част.

Останалите въззиваеми  С.Х.К., Х.К.Х., В.И.Х. и З.С.К. не са представили отговори по жалбата. В писмена молба, чрез адвоката си, изразяват становище за неоснователност на жалбата и също искат потвърждаване на решението на районния съд в обжалваната част.

Въззиваемият Л.Р.А. не е изразил становище по жалбата.

      След като провери първоинстанционното решение в съответствие с чл.269 от ГПК служебно и по посоченото в жалбата, въззивният съд намира същото за изцяло валидно, а в обжалваната част за допустимо, но частично неправилно.

       Производството по делото е образувано по искова молба на Ш.Ш., Е.Й., Д.Ш., У.С.М., В.Е.М., С.С.С., К.С.С., И.С.С., С.М.А., Ф.С.М., Г.К.А., Ш.К.Х., Н.К.С., А.К.К., Ю.К.Д. и С. К.М. срещу Л.Р.А..

       Посочено е в исковата молба, че ищците и ответникът по реституция и наследство от М.С.М., поч.***., притежават земеделски имоти  – нива от 19.999дка, съставляваща имот №***, нива от 16.003дка, съставляваща имот №**, нива от 10дка, съставляваща имот №** и нива от 7дка, съставляваща имот №**, всичките в землището на с.П.Г., общ.Т.. Страните не можели да постигнат съгласие за доброволното поделяне на имотите, поради което искат съдът да допусне тяхната съдебна делба.

       В няколко допълнителни молби по чл.129 от ГПК /л.37, 78, 110, 123/ ищците са посочили още, че ответникът Л.Р.А., като пълномощник на наследника С.М.М., дарил на себе си съсобствените на всички наследници имоти – договор по нотариален акт №* т.2 д.№*/23.09.1999г. После същият прехвърлил имотите на С.Х.К., Х.К.Х., К.И.О. и Д.П.П. - договори, сключени с нотариален акт №* т.1 д.№*/2008г., нотариален акт №*т.5 д.№*/**г., нотариален акт №* т.1 д.№*/2008г. и нотариален акт №* т.2 д.№*/2010г. При сключване на договорите приобретателите С.Х.К. и Х.К.Х. били в граждански брак и имали съпруги.

        С оглед тези обстоятелства, ищците са насочили претенции и срещу С.Х.К. и съпругата му З.С.К., Х.К.Х. и съпругата му В. И.Х., К.И.О. и Д.П.П.. Поискали са и да бъдат обявени за относително недействителни на осн.чл.76 от ЗН всички сделки, извършени със сънаследствените имоти, евентуално да бъдат обявени за нищожни на осн.чл.26 ал.1 пр.първо от ЗЗД, евентуално на осн.чл.26 ал.1 пр.второ от ЗЗД.

       Ответникът Л.Р.А. не е изразил становище по исковете.

       Ответниците С.Х.К., З.С.К., Х.К.Х. и В. И.Х. са възразили, че ищците не са съсобственици в имотите, чиято делба искат – имотите не били възстановени на всички наследници на М.С.М., а само на наследника С.М.М., който ги дарил на първия ответник, от когото тези ответници ги придобили въз основа на сключените от тях договори. Евентуално, дори и това да се приемело за неоснователно, ответниците придобили имотите на основание давностно владение, каквото те упражнявали откогато ги закупили през 2008г. и **г.

       Ответникът К.И.О. е възразил, че праводателят  му, от когото закупил имота, бил собственик, след като имотът му бил дарен, евентуално по давностно владение.

       Ответникът Д.П.П. е възразил, че е придобил нива от 10дка, съставляваща имот №**, въз основа на договор за покупко-продажба по нотариален акт №* т.2 д.№*/2010г. Преди това праводателят му К.И.О. също бил придобил имота по договор за покупко-продажба по нотариален акт №* т.1 д.№*/2008г. От сключване на договора, по който той го закупил, ответникът упражнявал фактическа власт върху имота с намерение за своене; преди това същото било осъществявано от праводателя му К.И.О., а преди него от неговия праводател Л.Р.А.. Така, към датата на предявяване на исковата молба посоченият имот бил собственост на този ответник на договорно основание, евентуално по давностно владение и искът за делбата му бил неоснователен.

       След като обсъди съображенията на страните и събраните по делото доказателства, съдът намира за установено следното:

       Относно нива от 16.002дка - имот №**, нива от 19.999дка – имот №*** и нива от 7дка – имот №**:

       С решение №2/24.06.1992г. по преписка №33*/1992г. на общинската служба по земеделие /тогава ПК/ правата на наследниците на М.С.М. са възстановени върху имот №** с площ от 16.002дка и имот №*** с площ от 20 дка по плана за земеразделяне на землището на с.П.Г.. Съгласно представената от общинската служба по земеделие справка, с решение №2/21.11.1997г. на органа на поземлената собственост имот №*** с площ от 7дка е възстановен също на наследниците на М.С.М..

С договор от 23.09.1999г., сключен с нотариален акт №* т.1 рег.№* д.№*/1999г. на нотариус с рег.№191 и район на действие ТРС, С.М.М., чрез пълномощника си Л.Р.А., дарил имотите на Л.Р.А..

С договор от *.01.2008г., сключен с нотариален акт №* т.1 рег.№*д.№*/2008г. на нотариус с рег.№191 и район на действие ТРС, Л.Р.А., чрез пълномощника си С.Х.К., продал на С.Х.К. имота с №** – нива от 16.002дка. При сключване на договора този купувач бил в брак със З.С.К..

С договор от 04.09.**г., сключен с нотариален акт №* т.5 рег.№* д.№*5/**г. на нотариус с рег.№191 и район на действие ТРС, Л.Р.А. продал на Х.К.Х. имот №*** с площ 19.999дка и имот №*** с площ 7дка. При сключване на договора този купувач бил в брак с В. И.Х..

С решението №126/17.08.2018г. по гр.д.№496/2016г. на Т.ския районен съд посочените договор за дарение и два договора за покупко-продажба са обявени за недействителни на осн.чл.76 от ЗН по отношение на ищците. Решението в тези части не е обжалвано и е влязло в сила.

Справката с представените по делото удостоверения за наследници показва, че дарителят С.М.М. по договора от 1999г. е починал; негови наследници са част от ищците и ответникът Л.Р.А., който освен това е придобил качеството на наследник и на общия наследодател М.С.М.. Или по чл.76 от ЗН, предназначен да запази отчуждения сънаследствен имот между наследниците /на М.С.М./, е атакуван договорът за дарение срещу приобретател, включен в кръга на наследниците на общия наследодател и от ищци, обвързани с договора като наследници на страната - отчуждител по него. Значението на тези обстоятелства обаче не подлежи обсъждане, защото въпросът за недействителността по чл.76 от ЗН на договора за дарение, а и на следващите два договора за покупко-продажба е разрешен със сила на присъдено нещо между срещупоставените страни по делото.

От гореизложеното следва, че трите имота са били придобити по реституция и наследяване от наследниците на М.С.М.. Доколкото за имот №** с площ от 7дка е представена справка от общинската служба по земеделие, но не и самото решение за възстановяването му, може да се отбележи, че влязлото в сила съдебно решение, удовлетворяващо исковете по чл.76 от ЗН, със сила на присъдено нещо установява характера на имота, като сънаследствен от М.С.М..

Щом като посочените договор за дарение и договори за покупко - продажба са недействителни, то те не са породили действие. В съответствие с чл.76 от ЗН в отношенията между ищците и горните ответници имотите се считат за останали в съсобственост между наследниците на М.С.М.. Ответниците С.Х.К. и З.С.К., респ. ответниците Х.К.Х. и В. И.Х. не са придобили вещни права върху съответните имоти на основание горните договори.

Те не се придобили такива и на основание давностно владение. Изрично в отговора си по исковата молба ответниците С.Х.К., З.С.К., Х.К.Х. и В. И.Х. свързват началото на владението, от което искат да черпят права, с факта на закупуване от тяхна страна на имотите през 2008г и **г. Това на първо място изключва изследването на въпроса доколко техният праводател, ответникът Л.Р.А. е владял имотите са себе си преди сключването на договорите за покупко-продажба със съответните ответници. Съгласно чл.* от ЗС владелецът може да присъедини към своето владение и владението на праводателя си, но в случая ответниците С.Х.К., З.С.К., Х.К.Х. и В. И.Х. не са се позовали на това, а то не се прилага служебно. След като ответниците са заявили единствено, че владеят имотите откакто са ги закупили, то проверката на съда следва да се ограничи единствено до това, налице ли са предпоставките по чл.*от ЗС, за да придобият ответниците С.Х.К. и З.С.К. имота с №** – нива от 16.002дка въз основа на упражнявано от тях давностно владение, считано от *.01.2008г., а ответниците Х.К.Х. и В. И.Х. да придобият имотите №*** с площ 19.999дка и №*** с площ 7дка по давностно владение, считано от 04.09.**г.

Като се има предвид, че исковата молба е предявена на *.12.2016г., очевидно е, че ответниците не биха могли да придобият собствеността върху съответните имоти по реда на чл.*ал.1 от ЗЗД, тъй като не са владяли десет години. Те не могат да придобият собствеността и по реда на чл.*ал.2 от ЗЗД, защото не са добросъвестни владелци, а не са такива, защото владеят на основание договорите за покупко-продажба, които са недействителни и не са правно основание, годно да ги направи собственици – чл.70 ал.1 от ЗС.

Следователно правото на собственост върху имот №*** с площ 19.999дка, имот №*** с площ 7дка и имот №** с площ от 16.002дка не е загубено /поради придобиването му от горните ответници/ и е останало да принадлежи на наследниците на М.С.М..

По делото са представени удостоверения за наследници и декларации за идентичност на лица с различни имена. От тях се установява, че наследодателят М.С.М. е починал на ***., като е оставил три деца, всяко от които е придобило по 1/3 част от наследството.

Синът К.М.на общия наследодател е починал **г., като е оставил съпруга Ф.МV, починала **г. Двамата са оставили шест деца - ищците Г.К.А., Ш.К.Х., Н.К.С., А.К.К., Ю.К.Д. и С.К.М.. В съответствие с чл.5 ал.1 от ЗН всяка от тези ищци притежава по 1/6 от 1/3, или по 1/18 идеална част от правото на собственост върху горните имоти. Това се равнява на по 10/180 идеални части.

ДъщерятаЕ.М.С. на общия наследодател е починала **г. и е оставила три деца – ищците Ш.Ш., Е.Й. и Д.Ш.. Всяки от тях е придобил по 1/3 от 1/3, или по 1/9 идеална част от правото на собственост върху горните имоти. Това се равнява на по 20/180 идеални части.

Синът С. М.С. /С.М.М./ на общия наследодател е починал на *.**г. Оставил е съпруга Р. С.ва С.ва и четири деца – ищците У.С.М., С. С.М., С.М.А. и Ф.С.М.. В съответствие с чл.5 ал.1 и чл.9 ал.1 от ЗН всеки от тях е придобил по 1/5 от 1/3, или по 1/15 идеална част от правото на собственост върху горните имоти. Това се равнява на по 12/180 идеални части.

Съпругата Р. С.ва С.ва е починала***. и е оставила три деца, всяко от които е придобило по 1/3 от нейния дял от 1/15, или по 1/45 идеална част.

Две от децата – ищците  С.М.А. и Ф.С.М. са наследници и на С. М.С.. Така към придобитата от всеки от тях като негови наследници по 1/15 част се добавя още по 1/45 част. Следователно ищците  С.М.А. и Ф.С.М. притежават по 4/45 идеални части от горните три имота, т.е. по 16/180 идеални части.

Ответникът Л.Р.А. е син само на Р. С.ва С.ва и притежава придобитата по наследяване от нея 1/45 идеална част от имотите, т.е. 4/180 идеални части.

След С. М.С. е починал и синът му С. С.М. /*.07.**г./ Неговият дял е преминал в равни части при съпругата му - ищцата В.Е.М. и трите му деца – ищците С.С.С., К.С.С. и И.С.С.. В съответствие с чл.5 ал.1 и чл.9 ал.1 от ЗН всеки от тях е притежава по 1/4 от 1/15, или по 1/60 идеална част от правото на собственост върху имотите. Това се равнява на по 3/180 идеални части.

От изложеното следва, че са налице условията за допускане на исканата делба на трите ниви /имот №*** от 19.999дка, имот №*** от 7дка и имот №** от 16.002дка/ между ищците и ответника Л.Р.А. при посочените дялове.

 

Относно нива от 10дка - имот №**:

Съгласно представената справка от общинската служба по земеделие, с решение №***. на поземлената комисия този имот е възстановен на наследниците на М.С.М..

С договор от 23.09.1999г., сключен с нотариален акт №* т.1 рег.№* д.№*/1999г. на нотариус с рег.№191 и район на действие ТРС, С.М.М., чрез пълномощника си Л.Р.А., дарил имота на Л.Р.А..

С договор от *.01.2008г., сключен с нотариален акт №**т.1 рег.№* д.№*/2008г. на нотариус с рег.№191 и район на действие ТРС, Л.Р.А. продал имота на К.И.О..

С договор от **., сключен с нотариален акт №* т.1 рег.№*, д.№*/2010г. на нотариус с рег.№1* и район на действие ТРС, К.И.О. продал имота на Д.П.П..

С решението №126/17.08.2018г. по гр.д.№496/2016г. на Т.ския районен съд договорът,  с който имотът е дарен на ответника Л.Р.А. и договорът, с който този ответник продал имота на ответника К.И.О., са обявени за недействителни на осн.чл.76 от ЗН по отношение на ищците. Със същото решение е прекратено производството по исковете да бъде обявен за недействителен по чл.76 от ЗН и договорът, с който ответникът К.И.О. продал имота на ответника Д.П.П., както и са отхвърлени исковете този договор да бъде обявен за нищожен на осн.чл.26 ал.1 пр.първо от ЗЗД. Решението в тези части не е обжалвано и е влязло в сила.

Щом като е договорът от 1999г. за дарение на имота в полза на ответника Л.Р.А. и договорът от *.01.2008г., с който този ответник е продал имота на ответника К.И.О., са недействителни, то те не са породили действие. В отношенията между ищците и ответниците имотите се считат за останали в съсобственост на всички наследници на М.С.М.. Така при сключване на следващия договор от **. по нотариален акт №* т.1 рег.№*, д.№*/2010г.  продавачът К.И.О. не е бил собственик и купувачът, ответникът Д.П.П. не е придобил правото на собственост върху имота на основание този договор.

Договорът за покупко-продажба на имота между К.И.О. и Д.П.П. обаче не е нищожен. Той не е и недействителен по чл.76 от ЗН, защото не съставлява разпореждане на сънаследник със сънаследствената вещ /това следва да се отбележи, доколкото въпросът е въведен от ищците, но не е разрешен със сила на присъдено нещо/. Следователно договорът, по който ответникът Д.П.П. закупил имота е годно правно основание купувачът да придобие собствеността. Единствената причина това да не се осъществи е, че праводателят К.И.О. не е бил собственик, но по правилото на чл.70 ал.2 от ЗС следва, че купувачът Д.П.П. не е знаел това /друго не се е твърдяло и не се установява по делото/. Следователно ответникът Д.П.П. е бил добросъвестен. Считано от сключване на договора на **. той владее имота за себе си. Това следва от показанията на свидетеля Н.Д. П.. От тях се установява, че свидетелят, ответникът и неговият баща имат земеделски земи в процесното землище и ги обработват заедно. Свидетелят е чичо на ответника Д.П.П., но по делото няма доказателства, които да опровергават или поне да навеждат съмнение в изнесеното от него, поради което няма причина то да не бъде възприето. Или, считано от **. ответникът Д.П.П. добросъвестно владее имота; владението е явно, необезпокоявано и непрекъснато. Не следва друго от факта на заведеното на 28.02.2011г. гр.д.№64/2011г. на ТРС, по което този ответник не е бил страна, а и, което дело е прекратено. Следователно ответникът Д.П.П. добросъвестно е владял имот №** с площ от 10дка в продължение на пет години и на осн.чл.*ал. 2 от ЗС при предявяване на исковата молба на *.12.2016г. е придобил правото на собственост върху него.

Ищците са загубили правата си в този имот и претенцията им за съдебна делба на същия е неоснователна.

От изложеното следва, че първоинстанционното решение е неправилно и следва да се отмени в частта, отхвърляща исковете за делба между ищците и ответника Л.Р.А.  за нива с площ 19.999 дка, съставляваща имот №*** в местността „***“, нива с площ 16.003 дка, съставляваща имот №** в местността „***“  и нива с площ 7.000 дка, съставляваща имот №** в местността „***“. Вместо него следва да се постанови друго за допускане на делбата.

В останалата отхвърлителна част по исковете за делба първоинстанционното решение е правилно е следва да се потвърди.

 

Относно разноските:

В съответствие с чл.78 ал.1 и 3 от ГПК всяка от страните има право на съразмерна на изгодния за нея резултат част от разходите, които е сторила за водене на делото в двете инстанции.

За оказаната им в първоинстанционното производство защита три групи ищци са платили на адвоката си съответно 800 лева, 1000 лева и 200 лева.

Тъй като в договорите за правна помощ друго не е отбелязано, следва да се приеме, че половината от платените суми са възнаграждения за защита по първата група искове – по чл.76 от ЗН. Резултатът по тези искове е частично изгоден за ищците в първоинстанционното производство. Така, съразмерна част от половината платени адвокатски възнаграждения, както и от държавните такси и от разноските за вещо лице по същите искове, е следвало да се присъдят на ищците с решението на районния съд, а пропускът за това е можело да се отстрани по реда на чл.248 от ГПК.

Другата половина от платените от ищците адвокатски възнаграждения е свързана с исковете за делба на четири недвижими имота. Като се има предвид, че исковете са основателни за три от имотите ищците имат право на получат 3/4 от половината платени адвокатски възнаграждения, а именно на сумите 300 лева, 375 лева и 75 лева. Сумите следва да се присъдят на съответните ищци, извършили плащанията на адвоката, срещу ответниците Л.Р.А.,  С.Х.К., З.С.К., Х.К.Х. и В. И.Х., за които резултатът от спора е неизгоден.

С първоинстанционното решение на  ответниците С.Х.К., З.С.К., Х.К.Х. и В. И.Х. са присъдени 1000 лева – адвокатско възнаграждение. Крайният резултат по делото за тези ответници е изцяло неизгоден и тази сума не им се следва, но решението на районния съд следва да се отмени само за разликата над 500 лева - за защитата по исковете за делба. Останалите 500 лева се отнасят за защитата по исковете по чл.76 от ЗН и те още в първоинстанционното производство не е следвало да бъдат присъдени /исковете са уважени срещу тези ответници/, а грешката е можело да се измени по реда на чл.248 от ГПК.

По същите съображения първоинстанционното решение следва да се отмени в частта, присъждаща на ответника К.И.О. над 500 лева.

За ответника Д.П.П. резултатът от делото е изцяло изгоден и решението на районния съд, присъждащо му пълния размер на платеното от него адвокатско възнаграждение от 1 100 лева, следва да се потвърди.

За въззивното производство на този ответник следва да се присъди платеното адвокатско възнаграждение в размер на 900 лева.

Останалите въззиваеми нямат разноски в тази инстанция.

На въззивниците следва да се присъди съразмерна част от платената държавна такса по жалбата, а именно сумата 30 лева, срещу въззиваемите, Л.Р.А., С.Х.К., З.С.К., Х.К.Х. и В. И.Х.

Водим от горното, съдът

 

Р  Е  Ш  И  :

 

ОТМЕНЯ решение №126/17.08.2018г. по гр.д.№496/2016г. на Т.ския районен съд

в частта, в която са отхвърлени предявените от Ш.Ш., Е.Й., Д.Ш., У.С.М., В.Е.М., С.С.С., К.С.С., И.С.С., С.М.А., Ф.С.М., Г.К.А., Ш.К.Х., Н.К.С., А.К.К., Ю.К.Д. и С. К.М. срещу Л.Р.А. искове за допускане на съдебна делба на имот №*** от 19.999дка, имот №*** от 7дка и имот №** от 16.002дка, всичките в землището на с.П.Г., общ. Т. и

в частите, в които Ш.Ш., Е.Й., Д.Ш., У.С.М., В.Е.М., С.С.С., К.С.С., И.С.С., С.М.А., Ф.С.М., Г.К.А., Ш.К.Х., Н.К.С., А.К.К., Ю.К.Д. и С. К.М. са осъдени да заплатят разноски по делото, а именно -

на С.Х.К., З.С.К., Х.К.Х. и В. И.Х. – горницата над 500 лева до пълния присъден размер от 1 000 лева,

на К.И.О. – горницата над 500 лева до пълния присъден размер от 800 лева.

ДОПУСКА СЪДЕБНА ДЕЛБА на следните недвижими имоти в землището на с.П.Г., общ.Т.: нива с площ 19.999 дка, съставляваща имот №*** в местността „***“, нива с площ 16.003 дка, съставляваща имот №** в местността „***“  и нива с площ 7.000 дка, съставляваща имот №** в местността „***“, между съделители и с дялове, както следва:

Ш.Ш. с ЕГН********** с постоянен адрес *** – с дял 20/180,

Е.Й., род. 19*г. с постоянен адрес в ***, гр.***, ***, ***№* – с дял 20/180,

Д.Ш., род.1947г. с постоянен адрес *** гр.***, ***, ***№* – с дял 20/180,

У.С.М., род.1945г. с постоянен адрес ***, гр.***, ***, ***№* – с дял 12/180,

В.Е.М. с ЕГН ********** *** – с дял 3/180,

С.С.С. с ЕГН ********** *** – с дял 3/180,

К.С.С. с ЕГН ********** с постоянен адрес ***, гр.***, ******– с дял 3/180,

 И.С.С. с ЕГН ********** с постоянен адрес ***, гр.И., **, **, *** **№*, **– с дял 3/180, 

С.М.А. с ЕГН ********** *** – с дял 16/180,

Ф.С.М. с ЕГН ********** с постоянен адрес ***, гр.***, ***, ***№60 – с дял 16/180,

Г.К.А. с ЕГН ********** *** – с дял 10/180,

Ш.К.Х. с ЕГН ********** *** – с дял 10/180,

Н.К.С. с ЕГН ********** *** – с дял 10/180,

 А.К.К. с ЕГН ********** с постоянен адрес ***, гр.И., **, **, **д.1 – с дял 10/180

 Ю.К.Д. с ЕГН ********** *** – с дял 10/180,

С.К.М. с ЕГН ********** *** – с дял 10/180,

Л.Р.А. с ЕГН ********** *** – с дял 4/180.

ПОТВЪРЖДАВА решение №126/17.08.2018г. по гр.д.№496/2016г. на Т.ския районен съд в останалите обжалвани части на отхвърлените искове за делба и разноските.

ОСЪЖДА С.Х.К. с ЕГН **********, З.С.К. с ЕГН **********, Х.К.Х. с ЕГН ********** и  В.И.Х. с ЕГН **********, всичките от с.Ф.Д., общ.Добричка, ул.“**, и Л.Р.А. с ЕГН ********** ***, да заплатят на Н.К.С. с ЕГН ********** ***, С.М.А. с ЕГН ********** *** и Ш.Ш. с ЕГН********** с постоянен адрес ***, сумата 300 лева – съразмерна част от адвокатското възнаграждение за първата инстанция.

ОСЪЖДА С.Х.К. с ЕГН **********, З.С.К. с ЕГН **********, Х.К.Х. с ЕГН ********** и  В.И.Х. с ЕГН **********, всичките от с.Ф.Д., общ.Добричка, ул.“**, и Л.Р.А. с ЕГН ********** ***, да заплатят на У.С.М., род.**г. с постоянен адрес ***, гр.***, ***, ***№64, В.Е.М. с ЕГН ********** ***, С.С.С. с ЕГН ********** ***, К.С.С. с ЕГН ********** с постоянен адрес ***, гр.***, ******, ***, И.С.С. с ЕГН ********** с постоянен адрес ***, гр.И., **, **, *** **№*, ***, Ф.С.М. с ЕГН ********** с постоянен адрес ***, гр.***, ***, ***№60, Г.К.А. с ЕГН ********** ***, Ш.К.Х. с ЕГН ********** ***, А.К.К. с ЕГН ********** с постоянен адрес ***, гр.И., **, **, ***,  Ю.К.Д. с ЕГН ********** *** и С.К.М. с ЕГН ********** ***, сумата 375 лева – съразмерна част от адвокатското възнаграждение за първата инстанция.

ОСЪЖДА С.Х.К. с ЕГН **********, З.С.К. с ЕГН **********, Х.К.Х. с ЕГН ********** и  В.И.Х. с ЕГН **********, всичките от с.Ф.Д., общ.Добричка, ул.“**, и Л.Р.А. с ЕГН ********** ***, да заплатят на Е.Й., род. 19*г. с постоянен адрес в ***, гр.***, ***, ***№2, Д.Ш., род.*г. с постоянен адрес *** гр.***, ***, ***№19, сумата 75 лева – съразмерна част от адвокатското възнаграждение за първата инстанция.

ОСЪЖДА С.Х.К. с ЕГН **********, З.С.К. с ЕГН **********, Х.К.Х. с ЕГН ********** и  В.И.Х. с ЕГН **********, всичките от с.Ф.Д., общ.Добричка, ул.“**, и Л.Р.А. с ЕГН ********** ***, да заплатят на Ш. Ш. с ЕГН********** с постоянен адрес ***, Е.Й., род. 19*г. с постоянен адрес в ***, гр.***, ***, ***№2, Д.Ш., род.19-*г. с постоянен адрес *** гр.***, ***, ***№19, У.С.М., род.19*г. с постоянен адрес ***, гр.***, ***, ***№64, В.Е.М. с ЕГН ********** ***, С.С.С. с ЕГН ********** ***, К.С.С. с ЕГН ********** с постоянен адрес ***, гр.***, ******, ***, И.С.С. с ЕГН ********** с постоянен адрес ***, гр.И., **, **, *** **№*, ***, С.М.А. с ЕГН ********** ***, Ф.С.М. с ЕГН ********** с постоянен адрес ***, гр.***, ***, ***№60, Г.К.А. с ЕГН ********** ***, Ш.К.Х. с ЕГН ********** ***, Н.К.С. с ЕГН ********** ***, А.К.К. с ЕГН ********** с постоянен адрес ***, гр.И., **, **, ***,  Ю.К.Д. с ЕГН ********** *** и С.К.М. с ЕГН ********** ***, сумата 30 лева – съразмерна част от държавната такса за въззивно обжалване.

ОСЪЖДА Ш.Ш. с ЕГН********** с постоянен адрес ***, Е.Й., род. 19*г. с постоянен адрес в ***, гр.***, ***, ***№2, Д.Ш., род.19*г. с постоянен адрес *** гр.***, ***, ***№19, У.С.М., род.19*г. с постоянен адрес ***, гр.***, ***, ***№64, В.Е.М. с ЕГН ********** ***, С.С.С. с ЕГН ********** ***, К.С.С. с ЕГН ********** с постоянен адрес ***, гр.***, ******, ***, И.С.С. с ЕГН ********** с постоянен адрес ***, гр.И., **, **, *** **№*, ***, С.М.А. с ЕГН ********** ***, Ф.С.М. с ЕГН ********** с постоянен адрес ***, гр.***, ***, ***№60, Г.К.А. с ЕГН ********** ***, Ш.К.Х. с ЕГН ********** ***, Н.К.С. с ЕГН ********** ***, А.К.К. с ЕГН ********** с постоянен адрес ***, гр.И., **, **, ***,  Ю.К.Д. с ЕГН ********** *** и С.К.М. с ЕГН ********** ***, да заплатят на Д.П.П. с ЕГН **********, сумата 900 лева - адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция.

Решението подлежи на обжалване при условията на чл.280 ал.1 от ГПК пред ВКС в месечен срок от връчването му на страните.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                     ЧЛЕНОВЕ: 1.             2.