Р Е Ш Е Н И Е
№
гр.Русе, 19.11.2020 г.
РАЙОНЕН СЪД-РУСЕ, V– ти граждански състав, в открито заседание на двадесет и шести
октомври две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА
ИЛИЕВА
при участието на секретаря МИГЛЕНА КЪНЕВА, като
разгледа докладваното от съдията гр.д. № 1215 по описа за 2020 г., за да
се произнесе, взе предвид следното:
Предявените в обективно
съединение искове са с процесуалноправно основание чл.422, ал.1 от ГПК и
материалноправно такова – чл.240, ал.1 и ал.2 и чл.86 от ЗЗД.
Ищецът „БНП Париба
Пърсънъл Файненс С.А.", Париж, чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс
С.А.", клон България, твърди, че с договор за потребителски заем № PLUS-15674212/24.01.2018 г. отпуснал на ответника паричен кредит
в размер на 10 000 лв. и
закупуването на застраховка от 2016 лв. Сумата, предмет на договора, била изплатена от кредитора по начина,
уговорен в чл.1 от контракта. Усвояването на същата Я.Д.Х. удостоверил с полагането на подписа си в поле
"Удостоверение на изпълнението". За ответника възникнало задължение да погаси заема на
36 месечни вноски, всяка по 508.36 лв., които включвали главницата, ведно с
оскъпяването и, съгласно годишен процент на разходите - 42.32 % и годишен лихвен
процент - 33.12 %, посочени в параметрите по договора. Длъжникът
преустановил плащането на вноските по кредита на 20.11.2018 г., като към тази
дата били погасени 8
месечни вноски. На основание чл.5 от договора вземането на „БНП Париба Пърсънъл
Файненс С.А.", клон България, ставало изискуемо в пълен размер. Ответникът оставал да дължи остатък по
заема в общ размер 12 943.84 лв., представляващ
оставащите 28 броя погасителни вноски към 20.12.2018 г., към която
дата станал изискуем в целия му размер. Въпреки настъпилия падеж на втората
непогасена вноска, кредитополучателят не изпълнил задължението си.
Това принудило кредитора да
изпрати покана за доброволно изпълнение, в която изрично обявил
вземането си за изискуемо и го поканил да го погаси. В условията на
евентуалност – в случай, че установителният иск бъде отхвърлен поради
ненадлежно обявена предсрочна изискуемост на вземането по кредита преди
депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, ищецът предявява
осъдителен иск с характер на
волеизявление за обявяване на кредита за изискуем чрез връчване на препис от
същия на ответната
страна.
Към момента на предявяване
на исковата молба по настоящото дело ответникът дължал на ищцовото дружество сумите: главница - 9020.03 лв.; възнаградителна
лихва - 3923.81 лв. и законна лихва за забава - 742.10 лв. или общо 13 685.94 лв. „БНП Париба
Пърсънъл Файненс С.А.", клон България, подала Заявление за издаване на Заповед за изпълнение по
чл.410 ГПК пред Районен съд -
гр. Русе. По гр.дело № 6445/2019 г. била издадена
Заповед за изпълнение, връчена на
длъжника при условията на чл.47, ал.5 от ГПК, поради което последвали
указания заявителят да предяви иск
относно вземането си.
Претендира да бъде постановено решение, с което да се признае за
установено, че ответникът дължи на ищеца 9020.03 лв. главница по кредита, ведно
със законната лихва от
подаване на заявлението до окончателното й изплащане, 3923.81 лв. възнаградителна лихва и 742.10 лв.
законна лихва забава за
периода 20.12.2018 г. - 11.10.2019 г. В условията на евентуалност, моли
ответникът да бъде осъден да му заплати същите суми, ведно с направените разноски за двете
производства.
Ответникът, чрез назначения му особен представител, депозира отговор на
исковата молба, в който счита иска за допустим и частично основателен до размера
на номиналната стойност, възлизаща на 5 930.88 лв.
Съдът, като взе предвид събраните по делото
доказателства и доводите на страните, намира за установено следното:
Видно от приложеното ч.гр.д. № 6445/2019 г. на РС-Русе, в
полза на „БНП Париба
Пърсънъл Файненс С.А.", Париж, чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс
С.А.", клон България, е издадена
заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК против длъжника Я.Х. за сумите: 9020,03
лв. - главница по договор за потребителски заем № PLUS-15674212/24.01.2018 г., 3923,81
лв. – възнаградителна лихва за периода 20.11.2018 г. – 20.02.2021 г., 742,10
лв. - мораторна лихва за периода 20.12.2018 г. - 11.10.2019 г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 25.10.2019 г. до окончателното й
изплащане, както и 323,72 лв. – деловодни разноски. Препис от заповедта е бил
връчен на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК, което е наложило
предявяване на настоящия установителен иск, като същият е подаден в
законоустановения срок.
По делото е представен Договор за потребителски паричен
кредит PLUS-15674212, сключен на 24.01.2018 г. между „БНП Париба Пърсънъл
Файненс” ЕАД (кредитор) и Я.Д.Х. (кредитополучател), при следните параметри и
условия: размер на кредита за потребителски цели – 10 000 лв., размер на
кредита за покупка на застраховка „Защита на плащанията” - 0 лв.,
застрахователна премия – 2016 лв., общ размер на кредита – 10 000 лв., такса
ангажимент – 350 лв., брой погасителни вноски – 36, месечна погасителна вноска
– 508,36 лв., обща стойност на плащанията – 18 300,96 лв., годишен процент
на разходите – 42,32 %, лихвен процент – 33,12 %. В договора е инкорпориран и
погасителен план, съдържащ падежни дати на месечните погасителни вноски, размер
на вноските и размер на оставащата главница след всяка вноска. Видно е обаче,
че не е посочено каква част от отделните задължения на длъжника по договора се
погасяват с всяка погасителна вноска – главница, надбавка, покриваща разноските
на кредитора по подготовка и обслужване на заема, добавка, съставляваща печалба
на кредитора, както и застрахователна премия, които формират размера на
погасителните вноски, съгласно чл. 2 и 3 от договора. В контракта, обаче не е
посочен и размерът на уговорената възнаградителна лихва за кредитора – нито
като общ размер на вземането за целия период на договора, нито като месечно
плащане, включено в погасителната вноска.
Съгласно чл. 2 на договора, кредитополучателят заплаща и
„такса ангажимент“, срещу която кредиторът фиксира лихвения процент за срока на
договора, като тази такса се заплаща от кредитополучателя при усвояване на
кредита и кредиторът я удържа от общия размер на кредита.
В чл. 5 на договора за кредит е уговорено, че при забава
на една или повече погасителни вноски кредитополучателят дължи обезщетение за
забава в размер на действащата законна лихва за периода на забавата. Уговорено
е също така, че при просрочване на две или повече месечни вноски, считано от
падежа на втората просрочена вноска вземането на кредитора става предсрочно
изискуемо в целия му размер, без да е необходимо изпращане на съобщения за
настъпване на предсрочната изискуемост.
Съгласно чл. 9 на договора всички изявления на кредитора,
отправени до кредитополучателя, се считат за получени и узнати от последния,
ако бъдат изпратени на адрес, съответно по факс или на ел. поща, или съобщени
по телефон, предоставени от кредитополучателя.
В края на договора се съдържа изявление, с което
кредитополучателят удостоверява, че е получил посочената сума на кредита по
банковата си сметка, преддоговорна информация в съответствие със ЗПК и
екземпляр от договора за кредит.
Договорът за кредит е двустранно подписан, като подписите
на сключилите го лица не са оспорени по делото.
Представен е и Сертификат № PLUS-15674212, съгласно който
застрахователите „Кардиф Животозастраховане, Клон България” и „Кардиф Общо
застраховане, клон България” са се съгласили да застраховат по пакет „Стандарт”
и пакет „Комбинирана защита” лицето Я.Д.Х., срещу заплащане на застрахователна
премия.
Приложено е копие на „последна покана“, изходяща от
ищцовото дружество и адресирана до ответника, в която е посочено, че е обявена
предсрочна изискуемост на кредита, както и че ответникът е поканен да изпълни
доброволно задълженията си в 7-дневен срок, но липсват доказателства тази покана
да е получена от ответника преди завеждане на настоящото дело.
При така събраните по делото
доказателства, от правна страна съдът намира следното:
Сключеният между страните договор за кредит представлява
потребителски кредит по смисъла на Закона за потребителския кредит (ЗПК), тъй
като същият отговаря на условията на чл. 9 от ЗПК.
Съгласно чл. 10, ал. 1 от ЗПК,
договорът за потребителски кредит следва да бъде сключен в писмена форма, на
хартиен или друг траен носител, по ясен и разбираем начин, като всички негови
елементи следва да бъдат представени с еднакъв по вид, формат и размер шрифт,
не по-малък от 12. В случая е видно, че текстът на
договора и условията по него са изписани на шрифт, който е по-малък от 12. С
оглед на това и на основание чл. 22 от ЗПК съдът намира,
че процесният договор е
недействителен поради неспазване изискванията на чл. 10, ал. 1 от закона.
Видно от
съдържанието на договора, в случая не са спазени и изискването на чл. 11, ал.
1, т. 12 и т. 20 от ЗПК, тъй като погасителният план не съдържа разбивка на
всяка погасителна вноска, показваща погасяването на главницата, лихвата,
изчислена на базата на лихвения процент и допълнителните разходи. Договорът не
съдържа наличието или липсата на право на отказ на потребителя от договора,
срока, в който това право може да бъде упражнено и другите условия за неговото
упражняване, включително информация за задължението на потребителя да погаси
усвоената главница и лихвата съгласно чл.
29, ал. 4 и 6 ЗПК, както и за размера на лихвения процент на
ден, всяко от които представлява самостоятелно основание да се приеме, че
договорът за кредит е недействителен на основание чл. 22 от ЗПК. Поради това и
съгласно разпоредбата на чл. 23 от ЗПК потребителят
следва да върне само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други
разходи по кредита.
В случая съдът намира, че чистата стойност на кредита е в
размер на 9650 лв., която сума е била преведена от кредитора на 24.01.2018 г.
по банковата сметка на ответника в „СИБАНК” (след приспадане на уговорената в
договора „такса ангажимент“ в размер на 350 лв., която такса е недължима на основание
чл. 23 от ЗПК, съответно ответникът не дължи нейното връщане).
С оглед признанието, направено в исковата молба, че
кредитополучателят е погасил по договора първите 8 месечни вноски /всяка в размер на 508.36 лв., а от
приложеното на л.35 и 36 извлечение по кредита е видно, че получените плащания
възлизат общо на сумата 4069.12 лв., същата следва да бъде приспадната от
дължимата от него чиста стойност на кредита, в резултат на което съдът намира,
че задължението на ответника по договора за кредит е в размер на 5580,88 лв.,
представляваща неплатена част от главницата. Съгласно чл. 23 от ЗПК ответникът
не дължи други суми по договора за кредит, съгласно изложените по-горе мотиви.
В случая ответникът не е бил уведомен преди завеждане на
делото за обявената от кредитора предсрочна изискуемост на вземанията по
договора за кредит, но това е станало с връчване на преписите от исковата молба
и приложените към нея доказателства, включително преписа на адресираната до
него покана от 08.04.2019 г.
Предвид гореизложеното, съдът намира, че предявеният
установителен иск следва да бъде уважен частично, а именно за главница в размер
на 5580,88 лв., ведно със законната лихва за забава, считано от подаване на
заявлението за издаване на изпълнение до окончателното й изплащане, а в
останалата му част искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен и
недоказан.
С оглед частичното отхвърляне на установителния иск,
следва да бъде разгледан предявеният осъдителен иск по отношение на сумите, за
които установителният иск е отхвърлен, а именно относно главница в размера над 5580.88
лв. до претендираните 9020.03 лв., възнаградителна лихва в размер на 3 923,81
лв. и законна лихва за забава в размер на 742,10 лв.
Съдът намира, че така предявеният осъдителен иск за
възнаградителната и законната лихви е неоснователен по изложените по-горе
мотиви, а именно, че на основание чл. 23 от ЗПК в случая ответникът –
кредитополучател дължи връщане само на чистата стойност на кредита, но не и на
лихви и други разходи по договора за кредит.
По отношение на претендираната главница (в частта, за
която установителният иск е отхвърлен, а именно за сумата от 3439,15 лв.),
съдът намира, че същата не се дължи, тъй като тя е заплатена от ответника чрез
внесените от него суми по договора за кредит, които са в общ размер 4069.12 лв.
Предвид частичното уважаване на иска, на осн. чл. 78, ал.
1 от ГПК ответникът следва да заплати на ищеца сумата от 132,01 лв.,
представляваща част от всички направени от него разноски в заповедното
производство и сумата 364.57 лв. – деловодни разноски за настоящото дело,
съответна на уважената част от иска.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА за установено на основание чл.
422 от ГПК, че Я.Д.Х., ЕГН **********,***2,
дължи на „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А. Париж, рег.№ *********, чрез „БНП
Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България“ ЕИК: *********, със седалище и
адрес на управление гр. София, ж.к Младост 4, Бизнес Парк София, сгр. 14,
сумата от 5580,88 лв.,
представляваща
неплатена част от главницата по Договор за потребителски паричен кредит № PLUS-15674212/24.01.2018
г., ведно със законната лихва, считано от 25.10.2019
г. до окончателното й изплащане, което вземане е част от предмета на Заповед № 3123/28.10.2019
г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, издадена по ч.гр.д. №
6445/2019 г. по описа на РС-Русе, като ОТХВЪРЛЯ
предявения установителен иск в останалата му част за дължимост на сумите:
главница над 5580.88 лв. до претендираните 9020.03 лв., 3923.81 лв. възнаградителна лихва и 742.10 лв.
законна лихва забава за периода
20.12.2018 г. - 11.10.2019 г.
ОТХВЪРЛЯ предявения от „БНП Париба Пърсънъл
Файненс“ С.А. Париж, рег.№ *********, чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.,
клон България“ ЕИК: *********, против Я.Д.Х.,
ЕГН **********, евентуален осъдителен иск за заплащане на следните суми,
произтичащи от Договор за потребителски паричен кредит № PLUS-15674212/24.01.2018
г.: 3439,15 лв. – главница, ведно със законната
лихва от предявяването на иска до окончателното изплащане на вземането, 3923.81 лв. възнаградителна лихва и 742.10 лв. законна лихва забава за
периода 20.12.2018 г. - 11.10.2019 г.
ОСЪЖДА Я.Д.Х., ЕГН **********,***2,
да заплати на „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А. Париж, рег.№ *********, чрез
„БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България“ ЕИК: *********, със седалище
и адрес на управление гр. София, ж.к Младост 4, Бизнес Парк София, сгр. 14, 132,01 лв. Деловодни разноски по ч.гр.д.№ 6445/2019 г. по описа на
РС-Русе и 364.57 лв. разноски за настоящото исково производство.
Решението
подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд-Русе в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: